който разрешава по-голямо участие на подчинените

ВАЖНО!!!
Най-важното е ръководителят да определи
точно условията и ситуацията, в която ще
работят и в съответствие с това да
определи своя стил на поведение.

От модела на Таненбаум и Шмидт се вижда, че автократичното
и демократичното ръководство се различават по един
показател – степента на упълномощаване с власт за вземане на решения.
Лидерското поведение като действие намира израз в степента на власт, използвана от ръководителя и степента на свобода, която могат да имат подчинените за вземане на решения.
Видно е, че това е един тесен кръг от параметри, който пренебрегва много други потенциално важни лидерски поведения.

•
В това се корени и причината след края на Втората световна война да се проведат мащабни изследвания в
Държавния университет в щата Охайо и Университета в
Мичиган, САЩ, в които се прилага коренно различна концепция и се дефинират други основни форми за лидерско поведение, а оттам и различни от автократичния, демократичния и либералния стилове на ръководство.

УПРАВЛЕНСКА РЕШЕТКА НА БЛЕЙК
И МУТОН
5 ОСНОВНИ СЪЧЕТАНИЯ НА ГРИЖАТА ЗА ХОРАТА И ГРИЖАТА ЗА
ПРОИЗВОДСТВОТО
1.Стил “скучно (отегчително)лидерство”
• Ниска загриженост към производството, ниска загриженост към хората.
2. Стил “лидерство по задачи”
• Висока загриженост за производството, ниска загриженост за хората.
3. Стил “селски клуб”
• Висока загриженост към хората, ниска загриженост към производството.
4. Мениджмънт на екип - Висока загриженост към хората, висока загриженост към производството.
4. Стил “средата на пътя”
• Средна загриженост за хората, средна загриженост за производството.

ЛИДЕРСТВО, НАСОЧЕНО КЪМ
ПРОМЯНАТА
• Харизматично лидерство: Лидери, които

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: