Образуване и добиване на меда.
За приготвяне на всеки килограм мед пчелите посещават милиони цветове. От тях те всмукват нектар и го събират в предстомахчетата си. Там нектарът се смесва с ензими и други вещества, отделяни от организма на пчелите. След това пчелите го изливат чрез хоботчетата си в килийките на восъчните пити. В килийките той се сгъстявава като се изпарява част от водата му, и под действие на ензимите претърпява съществени промени - основната от тях е разграждането на захарозата на фруктоза и глюкоза.
Съвкупността от физичните и биохимичните процеси, които довеждат до превръщане на нектара в мед, се нарича съзряване. След напредване на съзряването пчелите запечатват килийките с тънък восъчен слой. Отделянето на меда от питите става най-често чрез центрофугиране, след което той се прецежда и се съхранява с подходящи съдове.
Според вида на соковете, от които произхожда, медът бива:
1) нектарен
- едноцветен - акациев, липов - прозрачни, почти безцветни, с приятен нежен вкус и характерния за липата или акацията фин аромат
- многоцветен
2) манов - образува се и се добива в малки количества. Той произхожда от сладкия сок, отделян от листата на някои растения или от листни паразити. Този мед е тъмен, гъст и съдържа по-малко инвертна захар и повече декстрини, захароза и минерални вещества.
Качественият мед представлява гъста, прозрачна, без механични примеси течност. Може да има вид на кристализирала или полукристализирала маса. Сравнително по-течна е консистенцията на липовия и акациевия мед; те кристализират във финозърнеста, неплътна маса. Най-гъст е мановият мед; той кристализира на едри бучици, които при поставянето му в устата по-трудно се разтварят. Недозрелият мед има по-течна от характерната за вида му консистенция.
Цветът на меда зависи от произхода му. Най-светъл е медът, получен от акацията и памука. С постепенно увеличаваща се интензивност на цвета са липовият, слънчогледовият, ливадният, като цветът на мановия достига до тъмнокафяв или тъмнозелен. Нехарактерният по-тъмен цвят на меда може да се дължи на продължително съхраняване или на прекомерно загряване.
Ароматът на меда е един от най-важните му показатели. Той трябва да бъде приятен и в повечето случаи характерен за цветовете, от които произхожда. Слабият аромат се смята за недостатък на меда, а може да бъде признак на фалшификация. Странична миризма на меда не се допуска.
Вкусът на меда трябва да бъде сладък, характерен. Мановият мед може да бъде и слабо горчив.
Допустимото количество на вода в меда е 20 %, на захароза за едноцветния мед - 5 %, а за останалите видове - 8 %. В меда не се допуска наличие на гликоза или на каквито и да са хранителни добавки.
Сподели с приятели: |