Тенденции в професионалните роли

Все по-често обаче професиите се трансформират от свободно стоящи професии в длъжности, вградени в организации, с важни последствия (Kornhauser, 1963; Abbott, 1988). Това движение на професионалисти в организации не е нито еднообразно, нито пълно, нито е вероятно да стане такова. В резултат на това членовете на една и съща професия се оказват различно разположени в социалната структура на работата - някои в традиционната солова практика; някои в малки групи или не толкова малки професионални организации със собствено строителство, в които професионалната услуга е основният организационен продукт; а някои като специалисти в персонала в организации, чиито основни продукти или услуги не са тези на неговите професионалисти. Първата от тези категории е позната; второто е дадено за пример от юридическото дружество за много адвокати и практиката на медицинската група или организацията за поддържане на здравето. И накрая, вграждането на професионални специалисти в по-конвенционални организации е представено от правните и медицински отдели на автомобилна корпорация.

Почти еднакво значимо е появата на нови професии, много от тях създадени като част от по-общ процес на технологично развитие. Компютърната експертиза е сред най-забележимите примери за нова професия.

Движението на професионалисти в организации включва присъщо напрежение между професионалисти и мениджъри. Конвенционалните организации са основно йерархични и тяхното управление е вътрешно. Дори ръководствата, които са просветени относно предимствата на делегирането и участието на служителите в процеса на вземане на решения, действат при предположението, че властта се упражнява чрез поредица от надзорни нива, като всяко от тях по принцип може да отмени тези под него. Освен това тази структура на управление е почти изцяло вътрешна, въпреки че известно навлизане от външния свят се забелязва в корпоративния контрол. Всички организации са длъжни да спазват законовите устави; някои трябва да споделят властта с профсъюзите; и корпоративните съвети обикновено включват някои външни членове. Но основните политики са вътрешно определени, обикновено в или в горната част на организацията, а надзорът върху тяхното прилагане е отговорност на последователни слоеве на управление и надзор.

Това е в ярък контраст с принципите на индивидуалната автономия и колегиалния контрол, които са отличителните белези на професиите. Тъй като организациите се увеличиха използването на професионалисти, те намериха за необходимо да направят значителни промени. Професионалистите в организациите обикновено не са обект на формата и степента на надзорен контрол, който се упражнява над други надзорни служители. Както посочва Freidson (1986), мениджърите не уточняват директно темпото и метода на професионална работа, въпреки че могат да се наложат или да се опитат общи срокове за изпълнение на проекта. Повечето мениджъри, освен ако самите те са професионалисти в същата област като онези, които контролират, признават липсата им на експертиза за налагане на подробен контрол върху работата на професионалистите.