Стратегия за устойчиво развитие на Република България 2007 г. Резюме


VIII. Устойчиво развитие на интермодалния транспорт



страница9/30
Дата30.09.2017
Размер2.78 Mb.
#31314
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   30

VIII. Устойчиво развитие на интермодалния транспорт

Въвеждането на модерни схеми за управление на транспортния процес се изразява преди всичко в изграждането и управлението на интермодална транспортна система. Такава система функционира у нас и е в процес на модернизиране и усъвършенстване.


1. Инфраструктура


Интермодалната инфраструктура се състои от изграждане на транспортни интермодални възли, които да позволят бърз преход между различните видове транспорт. Железопътните връзки трябва да са дефинирани с цел да се предложи, сравнено с пътния транспорт, ефективно, безопасно и конкурентно разрешение за превозвачи и добре избраните възли на мрежата трябва да дадат възможност на транспортните компании да оперират с големи количества товари и да пренасочват товари към комбинирани транспортни услуги.

Поради тези причини, интермодалната мрежа трябва да бъде планирана на международно ниво, с цел да се даде възможност на превозвачите да оперират на колкото е възможно по-дълги разстояния за железопътния транспорт, а мрежата от възли, освен на международно ниво, трябва да бъде проектирана така, че да обслужва и главни стопански центрове на всяка страна. Българската интермодална система принципно е в съответствие с повечето от тези условия, но се нуждае от техническо усъвършенстване, за да извлече полза от всички възможности за растеж на транспортното търсене в балканския регион и да участва в изграждането на по-устойчива транспортна система.


Железопътни връзки

Железопътните линии в България, включени в Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC) са:

  • Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Димитровград (310 км)

  • София – Мездра – Горна Оряховица – Каспичан – Варна (543 км)

  • Драгоман – София – Пловдив – Димитровград – Свиленград (382 км)

  • Пловдив – Зимница – Карнобат – Бургас (294 км)

  • Видин – София (279 км)

  • София – Кулата (210 км)


Интермодални възли

Европейското споразумение съдържа, освен посочените железопътни линии и следните интермодални връзки:



  • Терминалите на територията на Република България, имащи важно значение за международните комбинирани превози: Бургас, Димитровград-север, Филипово, Горна Оряховица, Русе, София, Стара Загора и Варна;

  • Граничните пунктове на Република България, имащи важно значение за международните комбинирани привози: Драгоман, Русе, Свиленград, Видин, Кулата;

  • железопътно-фериботните пунктове/пристанища влизащи в състава на мрежата за международни комбинирани превози – Видин.


Контейнерният терминал в София е разположен на територията на Товарна гара – София в централната част на града. Терминалът е построен през 1970 г. с проектен складов капацитет 200 TEU и преработвателна способност 150 TEU на денонощие. Техническа съоръженост – Портален кран – извън експлоатация; в експлоатация – мобилен автокран 45 t .
Понастоящем се обработват 2 блок-влака на седмица (контейнерен блок-влак София-Солун-София) и други контейнери като вагонни пратки във вътрешно или вносно-износно съобщение (общо 60 – 100 TEU на седмица). Предстои увеличаване честотата на движение на блок-влака до 4-6 влака седмично.

2. Международен комбиниран транспорт


Трансевропейските транспортни коридори, пресичащи Балканите (IV, VII, VIII, IX и X) предлагат потенциал за организацията на комбиниран транспортен сектор. Всички съществуващи интермодални терминали обаче, са недостатъчно използвани. Съществуващият парк вагони-контейнери основно е приспособен за транспортиране на ISO контейнери. Има липса на пътно оборудване, което да може да се управлява от TEU носач (контейнери, разменни звена) за Ro-La и Ro-Ro техники. Потокът съединен трафик (контейнери и разменни звена) възлиза на по-малко от 0,5 % от общият трафик, което е изключително ниско в сравнение с около 4 % в западноевропейските страни.
По-голямата част от регистирания трафик се отнася до земен транспорт на морски контейнери (интраконтинентален трафик), организиран от/към много различни пристанища, което означава къси разстояния и разпръснати обеми, условия, всички от които са в полза на пътния транспорт.

3. Товарни селища – концепция и възможности


Един товарен терминал трябва да бъде разположен близо до основната железопътна мрежа, автомагистралната мрежа или мрежата от водни пътища, трябва да бъде далеч от населени зони с цел да причинява колкото е възможно по-малко неудобства (шум, замърсяване, задръствания на околните пътища за достъп). Капацитетът и качеството на транспортната мрежа трябва да съответстват на нуждите на потребителите (да се имат предвид пиковите часове в пътния трафик, железопътните разписания, ограниченията на времето за престой в пристанищата и т.н.). Свързаните услуги трябва да бъдат:

  • Изпращане на стоки по трансевропейски направления;

  • Офиси за операторите;

  • Складове или депа за ITU (празни, натоварени, опасни, замразени и т.н.);

  • Паркинг за пътни шасита;

  • Инсталации за поддръжка (ремонти, измиване и т.н.);

  • Близост на логистичен център (складове и т.н.).

4. Интермодален пътнически транспорт


Интермодалният пътнически транспорт включва повече от един вид транспорт. Някои видове превози винаги са били интермодални: като пример, повечето от големите аерогарови комплекси имат редица улеснения за паркирането на автомобили, имат добри връзки с железопътен и автобусен транспорт за околните градове и селища. Градската автобусна система обикновено обслужва железопътните гари и метростанциите и често достига до местната аерогара. Главната задача на съвременния интермодален пътнически транспорт, или поне в развитите страни, е да намали зависимостта от личните автомобили, като основен начин на придвижване и да увеличи използването на обществения транспорт.
Устойчивата градска транспортна система е приоритет на стратегията и на българската транспортна политика. Пазарният дял на обществената транспортна система обаче, постепенно намалява, тъй като притежаването на лични превозни средства нараства, придружено със задръствания на движението и замърсяване на въздуха.
В София, търсенето на автобусни, тролейбусни, трамвайни и метро транспортни услуги (последните два вида от които са налични единствено в София) нарастваше постепенно до 1999 г. (1,23 милиона пътувания), но оттогава насам се отбелязва спад (816 хиляди пътувания през 2003 г.).

5. Съществуващи проблеми


  • Основните съоръжения за национален и международен контейнерен товарен транспорт са създадени по време на 70-те и 80-те години на миналия век. Най-разпространената технология за комбинирания транспорт през този период е била транспортирането на товари с големотонажни контейнери (GTC). Затова наличното машинно оборудване е специализирано основно за работата с такива GTC. Поради големия спад в контейнерните товари в началото на 90-те години, терминалите на са поддържани и използвани по подходящ начин;

  • Съществуващото оборудване и инфраструктура на контейнерен терминал София е недостатъчно за преработката на комбинирани единици и влакове. За периода 2008 – 2010 г. трябва да се планира изграждане на нов контейнерен терминал близо до София. Дотогава, с относително малки инвестиции в съществуващата инфраструктура и оборудване на настоящия терминал, могат да бъдат обработени повече влакове и така повече комбинирани влакове да бъдат пуснати в действие;

  • Няма директна оперативна/логистична връзка между железопътния и морски транспорт. Терминалите трябва да бъдат обезпечени с необходимото оборудване, съгласно изискванията за извършване на комбиниран транспорт (кранове, складове, платформи за товарене на товарни камиони и вериги камиони);

  • Понастоящем, пазарът на комбиниран транспорт в България не е развит. Повечето от контейнерите се разтоварят/товарят на Пристанище Варна и не биват транспортирани като контейнерен транспорт по-нататък на територията на България. Има ограничен поток на пътни транзитни контейнери, а също и ограничен брой на контейнери по железен път. Съществува само единичен директен (редовен) влак за контейнери или комбиниран транспорт, София- Солун, който беше пуснат в действие през 2003 г. Друг поток контейнери съществува между Пловдив и Бургас, Варна и Марица Изток;

  • Интраконтиненталния трафик (включващ полуремаркета и/или разменни звена в интермодалната транспортна верига) е близък до нулата, тъй като балканските превозвачи не притежават и не използват такава техника. Сегментът остава неизследван въпреки потенциала му - обемът на континенталната търговия е много по-висок от презокеанската търговия.

6. Приоритетни оперативни цели и задачи


Стратегията на Европейската комисия от Гьотеборг, поставя между своите най-важни цели за устойчиво развитие на страните-членки на ЕС, относителното намаляване на употребата на пътен транспорт за сметка на увеличаването на ползване на железопътен, воден и обществен градски пътнически транспорт. Общата транспортна политика подкрепя тази цел и се бори с покачващите се нива на пренаселване и замърсяване и насърчава употребата на по-благоприятни за околната среда начини на транспорт. За тази цел се препоръчва на страните-членки да дадат приоритет на инвестициите в инфраструктура за обществен транспорт и за железопътни линии, вътрешни водни пътища, къси превози по море и интермодални операции.
В сферата на товарния транспорт, насоките за развитие на Трансевропейските транспортни мрежи насърчават мултимодалните коридори, с колкото е възможно повече възли, правещи възможно преминаването от пътен към по-благоприятни за околната среда начини на транспорт.
Текущото състояние подсказва, че приоритетните оперативни цели и задачи следва да са:

  • Развитие на комплекс от железопътни товарни възли, отговарящи на стандартите на ЕС и способни да допълват и да се конкурират ефективно с други видове транспорт;

  • Модернизиране на железопътната мрежа в съответствие с нуждите на участниците в товарния транспорт и ефективно конкуриране с пътната мрежа;

  • Подобряване на услугите и насърчаване употребата на железопътния товарен транспорт между заинтересованите страни, за привличане на повече потребители и оператори, и установяване на общо разбиране и сътрудничество с други главни заинтересовани лица и стопански субекти;

  • Иницииране и насърчаване разработването на необходимите законови и институционални разпоредби;

  • Предприеме на необходимите действия за осъществяване на модерни подпомагащи системи;

  • Осигуряване финансирането на всички дейности.

7. Дейности за достигане на оперативните цели и задачи


  • Изграждане и експлоатация на “товарни селища” и продължаващо развитие на мрежите и системите на интермодалния транспорт;

  • Подновяване на пътническия тягов и подвижен състав в железопътния транспорт чрез внос на нови, енергоспестяващи дизелови и електрически мотриси;

  • Подновяване на оборотния подвижен състав на вътрешноградския пътнически транспорт, чрез внос на нови единици за автобусния, трамваен и тролейбусен парк;

  • Подобряване на достъпа до базисната инфраструктура и достъпност до градските автобусни спирки – платформи на спирките за групи инвалиди, подобряване на средствата за ориентиране и информация, светлинни и аудио обозначения и съобщения за спирките, ясна визуална маркировка на линиите и разписания дори за лица с нарушено зрение, информация за слепи хора и т.н.;

  • Въвеждане на нови и модернизиране на съществуващите управленски и информационни системи на движението (центрове за операции на трафика, централизирани компютърни системи, детекторни станции за засичане на превозни средства, променящи се съобщителни знаци, рампирани метрични станции, комуникационни подсистеми) на автобусния и вътрешноградския транспорт;

  • Развитие на инфраструктурни и маршрутни мрежи от нови дестинации до по-отдалечени жилищни зони.



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница