V. Устойчиво развитие на обществения транспорт

3. Вътрешноградски пътнически транспорт

• 
  Ниско качество на пътната инфраструктура;
  
• 
  Недостатъчен административен капацитет и техническо оборудване за извършване на ефективен контрол на осъществяването на социалните и технически изисквания на достиженията на правото на ЕС, транспонирани в българското законодателство;
  
• 
  Ниско техническо ниво на значителна част от подвижния състав и като главна последица – ограничаване достъпа на българските транспортни оператори до транспортния пазар на ЕС - понастоящем този достъп е ограничен на базата на двустранни споразумения със страните-членки и лицензираните квоти за пазарен достъп, договорен в същите;
  
• 
  Чести задръствания в движението на граничните контролно пропускателни пунктове (ГКПП);
  
• 
  Липса на комплексни услуги (автобус-автобус или автобус-влак);
  
• 
  Лошо състояние на пътната настилка, създаващо проблеми за градския транспорт, особено в столицата и големите градове;
  
• 
  Трудности при маневриране по пътната настилка, проблеми на организация на движението в София, задръствания по главните булеварди, липса на предимство на градския транспорт, по отношение на лентите, предназначени за автобуси и зоните за паркиране;
  
• 
  Неблагоприятна възрастова структура на автомобилния парк в страната и трудности на транспортните оператори, по отношение на планирането на инвестиционни интервенции;
  
• 
  Вредни газови и шумови емисии в околната среда, причинени от пътния транспорт;
  
• 
  Недобре организирана обработка на акумулирани отпадъци от излезли от употреба или спрени от движение МПС.
  

• 
  Ясно дефинирани дългосрочни задължения на държавата за обществени транспорти услуги;
  
• 
  Оптимизиране на обществения транспорт в зоните на предградията на агломерации от големи градове;
  
• 
  Постепенно установяване на интегрирани мрежи за обществени транспортни услуги;
  
• 
  Установяване на благоприятни условия за използване на обществения транспорт от хора с увреждания;
  
• 
  Осигуряване на достъп до транспортни услуги на преференциални цени за определени категории граждани;
  
• 
  Балансирано развитие на градските транспортни системи чрез увеличаване употребата на релсовия транспорт, като благоприятна за околната среда алтернатива на автобусния, таксиметровия транспорт и употребата на лични автомобили;
  
• 
  Подобряване на администрирането на пътното движение;
  
• 
  Засилване на не-моторизираните начини на транспорт.
  

• 
  Сключване на дългосрочни споразумения за предоставяне на пътнически транспортни услуги;
  
• 
  Подобряване и развиване на нормативната база и контролните функции на държавната администрация;
  
• 
  Сътрудничество с регионалните и общински власти.
  

• 
  Анализи и оценки на търсенето на крайградски транспортни услуги;
  
• 
  Планиране и оптимизиране на крайградския транспорт.
  

• 
  Изследване, анализиране и идентифициране на интегрираните мрежи за услуги на обществения транспорт;
  
• 
  Договаряне и предоговаряне на интегрирани услуги за обществен транспорт;
  
• 
  Подобряване на нормативната база и механизмите за контрол.
  

• 
  Разширяване на пилотната система “превозно средство-железница-превозно средство” за транспорт на хора с увреждания;
  
• 
  Създаване на съоръжения за достъп на граждани с увреждания до местата за транспорт.
  

• 
  Анализиране и дефиниране на категориите потребители, които ще се възползват от предоставянето на транспортни услуги на преференциални цени;
  
• 
  Изменение и допълване на законовата база.
  

• 
  Изграждане на градски железопътни системи;
  
• 
  Въвеждане на диференцирани пътни такси, определении в съответствие с нивата на трафик на градската пътна мрежа;
  
• 
  Създаване на платени паркинги и повишаване на таксите за паркиране;
  
• 
  Осигуряване на защитна система за намаляване и преграждане на шума (трамвайни релси с антивибриращи и шумозаглушителни елементи) при вътрешноградския транспорт.
  

• 
  Постепенно подновяване на автобусния парк и въвеждане на екологични двигатели;
  
• 
  Установяване на системи “Грийн уейв”;
  
• 
  Създаване на специални платна за движение на обществения транспорт.
  

• 
  Ограничаване времето за паркиране;
  
• 
  Създаване на алеи за колоездене;
  
• 
  Затваряне на улици и установяване на пешеходни зони.