Инервация на апокринните потни жлези

Уголемяването на жлезите настъпва през пубертета и е под хормоналнo въздействие. Механизмът на секрецията е апокринен – декапитация на клетките. Апокринните жлези секретират непрекъснато минимално количество пот. Тази пот е стерилна, без мирис с рН между 5,0-6,5, жълто-бяла, вискозна - богата на холестерол, триглицериди, мастни киселини, холестеролови естери, сквалени, андрогени, въглехидрати, амоняк, железни йони. Апокринните потни жлези са по-големи и по-активни при мъжете в сравнение с жените, както и при черната раса в сравнение с бялата. Функцията на апокринните жлези е неясна при хората. При животните - участват в поведенческите реакции, сексуално привличане и териториално маркиране. При хората се предполага, че участват в олфакторната (oбонятелната) комуникация. Бактериалната колонизация води до разграждане от бактериалните липази на липидите до мастни кислелини, които са с неприятен аромат.

• 
  проксимално секреторно клъбце - от дилатирани (сходни на апокринните жлези и недилатирани тубуларни сегменти (сходни на екринните жлези)
  
• 
  дистален ескреторен канал (ductus) - който се отваря директно на повърхността на кожата
  

Мастните жлези произхождат и се развиват едновременно с развитието на космения фоликул и неговите влагалища. Фукционират oще при раждането като себумната им продукция е сравнително висока, скоро след това значително намалява и отново се засилва.по време пубертета.Sebarche предхожда menarche с около 1 година.

• 
  на терминални косми (напр. по скалп) – с голям дебел косъм и голяма мастна жлеза.
  
• 
  на велус косми (напр. по лицето на жени) – с фин косъм, малка мастна жлеза.
  
• 
  себацеен - среден по размер косъм с голяма мастна жлеза.
  

• 
  sebostasis - e <0,5 mg/10сm²/3h, асоциира сe често с asteatosis.
  
• 
  seborrhea - от 1,5-4,0 mg/10сm²/3h
  

Продукцията на себум е под хормонален контрол: активиращо действие имат андрогените, инхибиращо антиандрогените. При жени себумната продукция намалява с менопаузата, а при мъжете през шестото и седмото десетилетие. Покачването на околната температура и влажност увеличава излива на себум. Себумът yчаства във водно-липидната мантия, омекотява кожата, някои негови съставки имат антибактериално действие.

В пило-себацейният фоликул има нормалната флора – резидентни бактерии и дрожди, Malassezia, Staphylococcus epidermidis, Propionibacterium (P.acnes, P.granulosum, P.parvum, P.spp), а също и акари: Demodex folliculorum.

Косми (Pili, Trichos)
Космите имат епителен eктодермален произход. Първите космени фоликули се забелязват по ръбовете на миглите, клепачите, горната устна и брадичката в края на 2-ия л.м. В другите области на кожата, космените фоликули се появяват през 4 – 5 л.м. Няма неогенеза на нови космени фоликули след раждането! Космите липсват по дланите, ходилата, дорзална повърхност на проксималните фаланги и полулигавиците.

Космите на човека показват голямо еволютивно и морфологично разнообразие:

• 
  lanugo - мъховидни непигментни без медума, обикновено отпадат в интраутеринното развитие, част са vernix caseosa. Прематурно родените деца може да имат такива косми, като те до 6-я месец отпадат и се заменят от велус косми
  
• 
  vellus - къси, тънки, непигментирани, без медула
  
• 
  терминални косми - дълги, дебели, пигментитани с медула. При раждането са по скалп, клепачи, мигли.
  
• 
  сексуални косми – са терминални косми, развиващи се от велус косми през пубертета. Те са около 90% при мъжете и до 35 % при жените.
  

• 
  къси (четинести): supperciliа - по вежди, cilia - по ръба на клепачи, vibrissae - в ноздри и tragi - външен слухов канал
  
• 
  дълги: capili - по капилициума, pubes - по пубиса и гениталиите, hirci - в аксилите и barbae - пo брадата на мъжете.
  

Гъстотата, дебелината, дължината, цветът и лъскавината на космите са инфивидуално и расово различни, като зависят от пола, възрастта и здравословното състояние. Около 5 млн. са космените фоликули, 100 хил. от тях са по скалпа - от психологична гледна точка се определят и като най-важните. Гъстота по капилициума е 330-800/cm², на брадата при мъжете 120-200/cm². Броят на космите е фиксиран и постепенно намалява:

• 
  релативно - като брой/cm²
  
• 
  абсолютно - след 50-60 години, броят на космите намалява наполовина
  

При напречен срез на radix pili, отвън-навътре се различават 3 слоя:

1. 
   Външен (cuticulla pili) – 1 ред плоски вроговени клетки, богати на серни протеини. Клетките се подреждат като „керемиди на покрив” - със свободния край насочен навън. Кутикулата е отговорна за защита на косменото стъбло от метеорологични въздействия и разкъсване.
   
2. 
   Кортикален (substantia corticalis) - състои се от вретеновидни, напълно кератинизирали трихоцити, които са концентрично плътно пакетирани - като циментирани едни към други. Оста им е ориентирана паралелно на оста на косменото стъбло. Тези клетки съдържат меланозоми.
   
3. 
   Медуларен (substantia medullaris)- тя може да бъде непрекъсната, фрагментирана, липсваща. Състои се от големи, полигонални вакуолизирани клетки, синтезиращи трихохиалин.
   

Космената торбичка (folliculus pili) се състои от: с.т. влагалище, външно епително влагалище, вътрешно епително влагалище (слой на Henle, слой на Huxley, кутикула), Косменият фоликул е разположен под ъгъл спрямо повърхността. В тъпия ъгъл образуван между косъма и кожата се разполага мастната жлеза, а под нея мускул - m.arrector pili. Той се контрахира при стрес, гняв, страх, студ и рефлекторното му съкращаване води до изправяне на косъма и настръхване на кожата - cutis anserina.

Косменият фоликул се разделя на три части:

• 
  долна - от основата до m.arrector pili
  
• 
  средна - isthmus folliculi, от m.arrector pili до изхода на себацейния канал
  
• 
  горна - infundibulum folliculare et ostium folliculare
  

1. 
   Анаген - продължава години. Косъмът расте със скорост около 0,35 mm/месец, а фазата на анаген по скалпа е 2-6 години. Коренът лежи дълбоко, косменият матрикс е екстремно активен (делене на 24h) и продуцира растящ косъм с медула, кортекс, кутикула и вътрешно космено влагалище. По време на анаген се трансферират еу- и фео-меланозоми в мелоноцитно-кератиноцитната единица на космения фоликул. Меланоцитите са с по-дълги дендрити, по-малко е кератиноцитно-меланоцитното съотношение, а UV-лъчите не влият на пигментацията на косъма. В анагенен косъмът е плътно прикрепен и може да се отстрани единствено със сила, а отстраняването му е съпроводено с болка.
   
2. 
   Катаген - продължава дни, изключително кратък период. Растежът изведнъж спира, косменият булбус кератинизира и се придвижва към епидермиса. Дермалната папила кондензира, намалява се броя на фибробластите. По време на катаген апоптозата (програмирана клетъчна смърт) обхваща всички структури с изключние на единствено една малка част от епителните клетки остават некератинизирали и те дават началото на следващия косъм.
   
3. 
   Телоген - продължава месеци (3-4). Дисталният край на фоликула е точно под отвора на себацейната жлеза. Достига се най-ниското ниво на пролиферация и биохимична активност. В края на тази фаза косъмът пада или спонтанно, или при разресване.
   

Косменият цикъл ("hair cycle clock") се регулира на локално ниво (трансплантацията на коса е доказателство за това), подлежи и на хормонален контрол: андрогените са отговорни за:

• 
  вътреутробното развитие на космените фоликули и за космено-фоликуларния цикъл;
  
• 
  през пубертета - за трансформиране на велус космите в терминални по андрогензависимите зони (брада, аксили, пубис);
  
• 
  при възрастните - за възникване на андрогенна алопеция и хирзутизьм.
  

1. 
   Hокътна плочка (lamina ungualis). Тя е плътна, прозрачна със светлорозов цвят, с гладка конвексна повърхност или с леки набраздявания. Формата е правоъгълна, а дебелината различна и зависи от възрастта, пола, вътрешни и външни въздействия. Предният край е свободен (margo liber), докато задният (margo occultus) и страничните (margines lateralis) са покрити от нокътни гънки. Нокътната плочка се състои от плътно прикрепени вроговени кератиноцити (онихоцити). Подобно на корнеоцитите на епидермиса и трихоцитите на косменото стъбло, онихоцитите на нокътя съдържат кератини (80-90% са твърди), вода (7-18%), липиди (0,1-5%), следи от желязо, цинк, калций. Нокътната плочка е 1000 пъти по-пропусклива за вода от кожата, а в резултат на високата порьозност може лесно да се хидратира и дехидратира. Съдържание на вода над 30 % води до помътняване и омекване на ноктите, а под 7% е причина за чупливост. В проксималната част на нокътната плочка на някои от ноктите (особено палеца), има полулунен регион -lunula. В тази област прикрепването на нокътната плочка е по-слабо, което прави по-лесно проникването на микроорганизми, както и увреждане от физични фактори. На свободния ръб на нокътната плочка има тънка, трансверзална белезникава ивица, наречена онихокорнеална ивица. Тя е много важна анатомична бариера за външни въздействия. Нейното нарушаване води до дистална онихолиза (отлепяне на нокътната плочка).
   
2. 
   Проксимална нокътна гънка (vallum unguis) – тя покрива 1/3 от нокътната плочка в областта на margo occultus и margines lateralis, при което се образува бразда - sulcus unguis. Роговият край на тази гънка формира епонихиума. Дорзалната част на проксималната нокътна гънка продължава в кожата на гърба на ръката, a вентралната част в нокътния матрикс. Подлежащата дерма съдържа капиляри.
   
3. 
   Нокътното легло (lectulus unguis) е под нокътната плочка, като свързаването е толкова силно, че при екстракция на нокътната плочка епителът на нокътното легло остава по долната и повърхност. Състои се от базален и спинозен слой (hyponichium) и от папиларен слой на подлежащата дерма, със cristae Henle, кореспондиращи на лонгитудиналните бразди. Нокътното легло определя посоката и дължината на растеж на нокътната плочка, освен това частично допринася за нейната форма.
   
4. 
   Нокътен матрикс (matrix unguis) – с клиновидна форма. Съставен е от високо специализиран герминативен епител и условно може да се раздели на проксимална и дистална част. В сравнение с епидермалните кератиноцити, нокътно-матриксни кератиноцити са по-големи и имат висока пролиферативна структура. В нокътния матрикс се срещат и:
   

• 
  Лангерхансови клетки - основно в супрабазалнo
  
• 
  Меланоцити се откриват във висока плътност в нокътния матрикс, а наличие на меланоцити в нокътното легло е спорно. Меланоцитите на нокътния матрикс на тъмно пигментираната кожа съдържат зрели меланозоми и синтезират меланин, а тези на светлата кожа обикновено са в латентно състояние и не съдържат зрели меланозоми. При азиатци и африканци има дифузна или ивичеста пигментация.
  
• 
  Меркелови клетки – броят им е възрастово зависим: те са повече на брой при плода, отколкото при възрастни индивиди.
  

Ноктите растат бавно. В сравнителен план, тези на ръцете са по-тънки и растат по-бързо (0,1мм/24h), тези на краката са по-дебели и растат 3 пъти по-бавно. Поради това, пълната замяна на нокътната плочка на ръцете настъпва за 4-6 месеца, а за ноктите на краката 12-18 месеца. Около 10-20% от видимата светлина, 5-10% oт UVA и 1-3% отUVB могат да преминат през нокътната плочка и да достигнат до нокътното легло.

Клинични корелации: Бавният растеж на нокътната плочка я прави “архив за патологични процеси”, които са се случили преди месеци. Фототоксични медикаменти могат да доведат до онихолиза.
Кръвоснабдяване и инервация на ноктите Хомогенният розов цвят на ноктите се дължи на подлежащите капиляри. Кръвоснабдяването е богато, осигурява се от дигиталните артерии лежащи до фалангите (по 4 артерии за всеки пръст, по 2 от всяка страна). Уникална анатомична особеност са големите артерио-венозни анастомози на всички места в нокътната единица, с изключение на проксималната нокътна гънка и могат да бъдат:

• 
  обикновени немодифицирани анастомози
  
• 
  гломусни телца - разположени в дермата под нокътното легло (90-500/mm²). Те са капсулирани овални структури с дължина около 300 μm, съдържат извити артериоли и венули, нерви и капсула, която е формирана от модифицирани, големи, холинергични мускулни клетки и холинергични нерви. Гломусните телца осигуряват адекватно кръвоснабдяване на периферията на пръстите дори и при студ.
  

Ноктите имат протективна функция по отношение на фалангите, подпомагат фините хватателни умения. Имат важен козметичен „импакт”. Могат да са и „оръжие” и да причинят ескориации по кожата.

|

Кръвоносни и лимфни съдове на кожата.Tерморегулация.
В епидермиса липсват кръвоносни и лимфни съдове. Кожното кръвообъщение в дермата и хиподермата се осъществява от артериални сплитове, артериоли пре- и пост-капиляри, венули и венозни сплитове. Те са разположени хоризонтално на различни нива и формират тридимензионална мрежа с множество анастомози. Артериалните съдови плексуси са 3:

• 
  Plexus arteriosus subcutaneous (profundus) – в хиподермата
  
• 
  Plexus arteriosus cutaneus - в ретикуларна дерма
  
• 
  Plexus arteriosus subpapillaris (superficialis) – в папиларна дерма.
  

• 
  Plexus venosus subpapillaris (superficialis
  
• 
  Plexus venosus cutaneus
  
• 
  Plexus venosus subcutaneous (profundus)
  

Лимфната система на кожата наподобява венозната. От папилите започват лимфни капиляри. По-големите лимфни съдове формират 2 плексуса -суперфициален и дълбок. Лимфните съдове са тапицирани с плоски еднотелни клетки, липсват базална ламина и перицити. Лимфната система има реологична (дренира интерстициалниата течност) и имунологична функция.

Човешният организъм е хомеотермичен – температурата на човешкото тяло се изменя в малки граници (2^о C), с лек циркаден ритъм (максимална температура се наблюдава след обяд, а минимална сутрин - между 3 и 5h).

В организма се различават една централна част „ядро“, температурата на което търпи малки колебания и една периферна част „кожна обвивка“, чиято температура се изменя силно при колебания на околната температура. Топлообменът между тях се осъществява чрез кръвообращението. Терморегулалаторните структури в ЦНС са хипоталамус (преден термолитичен и заден термогенеричен), симпатикова нервна система и nucleus ruber. Oтчитането на промените в температурата става:

• 
  директно - непосредствено от температурата на протичащата кръв през хипоталамуса, метаболити и пирогенни вещества.
  
• 
  рефлекторно - от терморецепторите в кожата.