Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
248. Когато нещо външно го помрачава, човек погрешно предполага, че външното може да обуславя вътрешното и по този начин му дава власт над себе си. Ако всичко е в духа и духът е вътре, то и вътрешното състояние може да бъде творимо отвътре, от себе си, без да се опираш на миража на външните преходни явления. По-добре е да изживееш живот, пълен с нещастие и мъка, но задържайки надземната радост в духа, отколкото да прекараш щастлив и безоблачен живот на Земята, но смятайки се за нещастен. Настройката на съзнанието в ключа на радост или мъка зависи от духа, а не от това, което се случва навън. И дори, огорчавайки се и помрачавайки се от нещо, човек прави това само защото в духа си е решил, че даденото явление трябва да предизвика у него именно това чувство. Ако това не беше така, то, например, при смърт на човек хората винаги биха само тъгували. Но често се случва така, че едни тъгуват, а други, необичащи умрелия или получили от него дългоочакваното наследство, искрено се радват, разбира се, скривайки своята радост от другите. Центъра за настройка към радост и мъка е вътре в човека. И е по-добре тази настройка да управляваш ти самия, без да се поддаваш на властта на рефлексите. Рефлекторното мислене предварително определя как трябва да се отнесе един или друг човек към едно или друго явление. Рефлекторните спазми на съзнанието ще оставим на хората от лунната пътека, още непобедили в себе си своята лунна същност. Нашият път е към Светлината. Светлина – огън – воля. Волята господства над рефлексите и особено над рефлексите на мисълта. Затова нека волята да определя във всеки даден момент какво да иска и какво да утвърждава. Това е възможно само при постоянна зоркост и бдителност, тоест при постоянно наблюдение от страна на волята над съзнанието и над всичко това, което става в него. Лунният живот трябва да се доизживее и с него да се приключи. Призовавам ви към слънчевия път на щастието и Искам да ви утвърдя като господари на своята воля. 249. (М.А.Й.). Днес ще говоря за това, как да се избегнат въздействията на пространствените вихри. Способът е един – пълно доближаване до Йерархията на Светлината. Това въздействие се преодолява чрез напрягане на сърцето към Владиката. Владиката е вашата Защита и Опора винаги и във всичко. Когато усетите, че вълните на тежки въздействия се насочват към вас, обърнете се към Владиката. Забелязвали сте, и то много пъти, как на тъмните влияния на средата или на пространствените токове Владиката Противопоставя изпращаните от Него мисли, неутрализиращи следствията от тези въздействия. Сякаш Той всеки път Изпраща Свой коректив на живота, когато е заплашено от нарушаване равновесието на духа. Така беше и днес. В резултат на опитите на астрала отново да надигне глава, беше изпратена воля и възможността той да бъде подтиснат. Чрез Лъча на разбирането Владиката грижливо Следи за всичко, ставащо в съзнанието на ученика и в необходимия момент Оказва нужната помощ. Помощта в духа е най-силна. Добре е, когато вие осъзнавате оказаната поддръжка. Това е признак за съзнателност и зрялост на духа. А благодарността и признателността ще бъдат гориво за огъня на устрема. Сърцето усеща Лъча на помощта. 250. (Гуру). Огънят на волята е необичайно магнетичен. Той въвлича в орбитата на своето въздействие маса пластична материя, същата тази материя, от която са изтъкани сънищата, мислите и мечтите на художника и поета. Мисълта, породена от магнитната воля, е очевидно магнитна. Волята е огнен магнит. Така също и спокойствието се утвърждава от волята. Спокойствието на духа превишава всичко. Утвърждавайте го чрез волята, привличайки спокойствието в орбитата на нейните елементи, привличайки го упорито, настойчиво, неудържимо. 251. (14 юни). Давам охотно Указания за близостта на крайните Срокове, тъй като краят действително е близък. Очите все още не виждат края, но сърцето трябва вече да го усеща. В предчувствие за тази близост и живейте. Много нашепници се стремят да се прилепят към чувствителния дух. Тези нашепвания са от тъмата. Нашепващите трябва да се прогонват. Защо да се обременява съзнанието с това, което е в разрез с Указанията, давани свише? Всички мисли, противоречащи на Моите Указания, трябва да се изхвърлят от съзнанието като отровни гадини. Те отравят със своята отрова широтата на незатъмненото мислене. По-добре е да се живее в радост за бъдещето, отколкото да се терзаете от несъвършенствата на настоящето и чрез отрицание да убивате огъня на надеждата. Владиците на Светлината вървят през живота със силна вяра в далечното бъдеще, недостижимо в настоящето. Така вървете и вие, следващите Ги. 252. (М.А.Й.). Трябва да се учите да заменяте очевидността с действителността и да бъдете плътно до нея със сърцето си. Реалността на бъдещето е по-действителна от миража на настоящето. Настоящето постоянно се променя и отминава, но бъдещето остава устойчиво, като лъч светлина от маяк, прорязващ бурната мъгла на неспокойното житейсто море. Да се загуби този лъч, значи да се предадеш във властта на стихиите с всички опасности от плитчини, подводни камъни и рифове. Много кораби са погинали по този начин. Но пътуващите по Лъча пристигат в пристанището безопасно. Така вървете и вие, така водете и кораба на своя дух. 253. (Гуру). Ще ви се наложи да станете свидетели на необикновеното и за това подготвяйте съзнанието си. Към необикновеното водят и необикновени пътища за подход, и животът се превръща в приказка. Не външно, но вътре става като приказка той. Външно е както при всички, възможно дори по-лошо и по-тежко, но духът ликува, разбивайки преградите на плътната материя. Не препятствайте ликуването на духа над плътта, тъй като духът усеща правилно. Умът е над тялото, а духът е над всички. И там, където умът не е в състояние да се оправи, там призовете духа с пламтящо сърце и духом вървете напред, защото и пътят също е в духа. 254. (15 юни). Правилно, дори и най-ярката суетна мисъл не струва колкото най-малкия бисер на мисълта за вечното. Защото каква е ползата на човека от всички негови мисли за земната суета, ако Вечността не е осъзната поне частично, поне в тази мярка, която да отреди и на суетата полагащото ѝ се място. Тъй като дори и суетата е оправдана, ако човек, отдавайки ѝ време, е осъзнал цялата ѝ нищожност и знае, че той върви през суетния свят на земната Майя към Безпределността, че живее в Безпределността и че не временното, а вечното Битие е неговата участ, отсъдена му от началото на времето. По този начин се обезврежда суетата, която изгубва своето пълновластно господство над човека. Може и трябва да се отделя необходимото време и на земното. Но трябва, трябва да се отскубне жилото на змията или да се отсекат ноктите на дракона и тогава драконът става безобидно домашно животно, което носи своя работен товар. Наричаме слепци тези, които не виждат нищо зад житейската суетлива очевидност и ограничават до нея своя свят, своя живот и своето бъдеще. Какво би било, ако нещо на което човек в даден момент отделя цялото си внимание и което изцяло обхваща неговото съзнание, какво би било, ако това продължаваше вечно? Колко жестоко би се преситил той за много кратко време и, преситен, би видял, че преследвайки илюзията на момента е пропуснал най-главното? Кесаревото – Кесарю, а земното – на земното, но със суровото разбиране за това колко струва то. Няма такава лещена чорба в земната кухня, за която би си струвало да размениш правото на своето първородство. Право на примата на духа е да се докосне до отсъдените възможности за вечен живот и да влезе в него, утвърждавайки сега вечното в себе си на Земята. Вечността е само аспект на Безпределността. Ние не сме временни, а сме безпределни. Искам здраво да Въведа във вашите съзнания тези елементи на Безпределността, за да отдавате предпочитение не на временното, а на вечното в себе си. Защото, ако всичко временно свърши и си отиде, с какво ще останете вие, когато се наложи да влезете в чертога на Безпределността? С временното тук не може да се влезе, а също и да се влезе нищ, без всякакви натрупвания, тоест с нищо. Много празни обвивки се връщат в Тънкия Свят. Наричаме ги сенки. О, сенки на минувачи, къде бродите и колко тъмен и безпросветен е вашият път! Погрижете се за това да внесете възможно повече елементи от Безпределността във вашето съзнание. Отделете света на суетата във вас от света на действително съществуващото и на действително съществуващото отдайте предпочитание. Открийте истинските ценности на духа в морето на житейската земна суета и ги приобщете към своите нетленни придобивки. Така ще сведете на Земята вечното от заоблачните висини и ще му намерите място сред земното, ще одухотворите земното с вечното. В Безпределността ще се намери място и за земното, но само в пълна съизмеримост с пътя на вечния възход на духа. И тогава земното ще придобие друг смисъл, вече не като самоцел, не като нещо самостоятелно и откъснато от цялото, а като средство за постигане на това цяло, като кратък отрязък от безкрайния път. Намерете в своя микрокосмос правилното място и на временното, и на вечното, тъй като всичко извън вас ще познаете в себе си. Вие живеете в Безпределността и затова на всичко, което се случва с вас, на всичко, което виждате, гледайте под ъгъла на Безпределността. Мярката на Безпределността при определяне значението на земните дела ще бъде най-правилната. Всичко е разрешено и няма забрани, ако е приложена мярката на Безпределността и явленията са претеглени на везните на Безпределността. Тъмните също нямат забрани, но са им неизвестни везните на Безпределността и затова са тъмни техните дела и те вървят към бездната. 255. (М.А.Й.). Казано е било: всичко е разрешено, но с Учителя. Празни са часовете без Учителя. Учителят Влиза в целия живот и Изпълва целия живот със Себе Си. Пусто и скучно е без Него. Както цъфтящото цвете губи миризмата си, така губят привлекателност и интерес всички дела, извършвани в самота, без постоянното Присъствие. Който познава аурата на Учителя, той вече не може да се задоволи с обикновения живот. Във вашето съзнание Учителят е на първо място. Трябва най-после да се разбере кое е най-нужното и най-главното. 256. (Гуру). Приятелю мой, трябва да се погрижиш за това да има само определено количество грешки, но не повече. Допустим е само определен техен брой, но не повече. Зад този предел настъпва разрив на връзката с Учителя и загуба на възможностите. 257. (16 юни). Вече съм казвал, че Моята Близост е над суетата и делата човешки, над плътния свят, над астралния свят и света на текущите мисли, над всичко, което е двойнствено по своята природа. Има и мъка, и радост на Земята, от които едното обуславя другото, но има и радост Космическа, която е над тях и вече не зависи от тях. Така също има и човешка любов – антипод на ненавистта, и Любов Космическа. Така също и Моята Любов е над всичко това, което изпълва вашето съзнание от този свят. Тъй като Моето Царство не е от този свят, а от по-горе. Искам да изпълня вашия дух със съзнанието за реалността на Висшия Свят и затова Утвърждавам Моята Близост над дребнавостите и вашите слабости, за да станете силни и големи и да разберете, че да се опирате е необходимо само на Висшия Свят, който е вътре във вас. Усвоете и то стабилно/, че докато вашето сърце е с Мен, Аз Съм с вас и Съм близък и Имам възможност да Превърна вашата дребнавост във величамост, а слабостта – в сила. И когато вие се потопявате прекалено в Майята на земната очевидност и забравяте за Мен, Аз също Съм с вас, но вие сте далеч от Мен и не усещате, че Аз Съм около вас. Когато бъде премината границата, зад която няма вече връщане назад, Моята Близост става неотменима и постоянна, и силата на вашите грешки и отстъпки започва да губи своето влияние и своята власт над вас. Когато, издигнали се над себе си, разглеждате извършените дела от друга, висша гледна точка, прилагайки мерките на вашата Безсмъртна Индивидуалност, те стават дребни и съзнанието се освобождава от тяхната власт. И тогава става разбираемо как може да се извърши една и съща постъпка в свобода или в робство, по своя воля или против нея. Привидно изглежда, че е едно и също, ако постъпката е вече извършена. Но това сходство е за невиждащите същността на явленията. Това сходство не е по-глямо, отколкото сходството между роба и свободния човек и се заключава в това, че и единият, и другият – и двамата са хора. Учете се всичко извършено от вас да извършвате в свободата на духа и по своя воля, тоест, с нейно позволение, но нищо извън нея, дори грешките, дори отстъпките. И тогава вашата воля ще укрепва. При Моята Близост отстъпките на невежеството ще губят своята сила и привлекателност, докато тяхната сила не секне изцяло. Постоянството на устрема към Мен постепенно освобождава духа от израстъците и тъмнината във вас се заменя от светлина. Но запазете яркото постоянство на устрема към Мен, иначе няма да долетите. Крилете ще натежат и ще се наложи да се спуснете на Земята. Не е трудно за светеца да се издигне до Мен, но по-голяма заслуга има този, който, бидейки просто човек, независимо от наслоенията несъвършенства, все пак – устремил се към Мен, побеждава. И тъй, пътят е само напред, независимо от нищо: няма връщане назад. Напред и към победа. Давам ярко желание и увереност да се издигнеш над мрачината на живота. И тревата расте незабелязано, но Земята се покрива със зелена пелена. Така и вие от време на време ще забелязвате как расте вашето съзнание и се проявява в неоспорими придобивки. Няма да виждате растежа, а резултата. Условието е едно: да не се отвличате от осъзнаването на Близостта на Учителя. Не трябва да се забравя това, което представлява същността на непрекъснатия възход. А Учителя ще ви Помогне да устоите в Светлината. Така и вървете. 258. Не е ли все едно дали нещо ще стане днес или утре, ако Владиката утвърждава Своето присъствие в сърцето, устремено към Него, тъй като това е по-важно от всичко друго, което може да се случи във външния свят. Какво ще предпочетете: събитията или Владиката? Разбира се, може да се съчетаят и двете заедно, но е важно да се разбере, че Владиката е първи и че без Него и най-дългоочакваното ще се превърне в ненужно, ако Той не Влезе в сърцето. Затова се устремете към най-нужното, предоставяйки течението на събитията на Неговата Мощна Ръка. 259. (М.А.Й.). Не винаги е лесно да се поддържа съзвучие с духа, заминал от Земята. Може да има много причини, нарушаващи това съзвучие. Една от главните е несъответствието на делата, постъпките и мислите с духа на човека, напуснал Земята. Би било много по-лесно, ако състоянието на настройката не се нарушава. Придобитото трябва и също така да се задържи, тоест да се задържиш на висотата на завоюваното. Каква е ползата, ако се загуби завоюваното и се върнеш една степен по-долу? Насочете силите си към това – да запазите себе си от клатушкане и отстъпки, водещи надолу. Съумейте да запазите всичко придобито. Иначе можете да загубите много. 260. (Гуру). Добре е когато почистваме огледалото на духа, отразяващо светлината. Зацапано и покрито с прах, как може то да даде правилно и ясно отражение. Погрижете се за това то да бъде винаги чисто. В противен случай дори прекрасното отражение може да се окаже изкривено. Само равната и спокойна повърхност на водата дава правилно отражение. Водата е символ на астралната материя. Пречупвайки се през нея, лъчите на живота падат върху огледалото на духа вече прекършени и ако то е мръсно, какво остава тогава от действителността? Затова грижата е двойна: и огледалото на духа да е чисто, и аурните излъчвания на астрала да се държат в пълен покой и равновесие. Светлината достига чрез аурата. За яснотата и правилността на възприятията трябва добре да се помисли и да се създадат условия, благоприятстващи най-много тяхната правдивост. 241. (17 юни). Човекът е мярка за вещите и тази мярка е съзнанието. Съзнанията са различни, различни са и мерките на хората. Мерките към заобикалящото се прилагат от волята, желанието или просто като рефлекс на съзнанието. Волевото мерило е най-доброто мерило на всичко, тъй като стандартен критерий за оценка на явленията няма. Да зависиш от рефлексите или желанията - значи да се поставиш под техен контрол. Но волята, определяща своето отношение към явленията, независимо от това, как биха могли те сами по себе си да повлияят на съзнанието, ще бъде най-добра мярка, тъй като тогава човек престава да бъде играчка на външните въздействия. Въздействията остават, но отношението към тях се променя изцяло. И всяко явление, срещано в живота може да се преобърне по свой начин. Разбира се, явленията са двойнствени! Няма абсолютно добри или абсолютно лоши, но във всяко, без изключение, могат да се намерят елементи, полезни за възхода на духа. Ако се съсредоточи вниманието само върху тях, то ще се окаже, че полезно ще бъде всичко. Това е умението да се извличат елементите, нужни за движението напред, за да се направи това движение непрекъснато и постоянно. Нека придвижването стане действителност. Способността да се види полезното, тоест доброто, ще помогне във всички случаи на събирането на елементи, нужни за обогатяване на човешкия микрокосмос. При такава нагласа на съзнанието стават невъзможни недоволството, оплакванията и унинието. Винаги и от всичко може да се извлече някаква полза, съзидателна за Индивидуалността. Мярката на вещите е в човека и тя се определя от неговата воля. А ако това не е така и волята бездейства отпусната, то значи човекът е отдал себе си във властта на преходните случайности на живота. 262. Живяли двама човека. Единият, имайки всичко, живял в постоянно недоволство. Другият, нямайки почти нищо, бил винаги доволен. Кажете кой от тях е проживял своя живот правилно и си е отишъл, забогатявайки? 263. И още нещо. Как може да се смята явленето за лошо или добро, ако човек не знае какви ще бъдат неговите следствия. Затова е най-добре от всичко да се запазва равновесието на духа винаги, каквото и да ни донесе живота, тъй като в действителност не знаем добро или лошо ще бъде то за нас в крайна сметка. Добре е да имаш пари, много, много пари, но когато човек свършва живота си със самоубийство от пресищане, добро ли е това или лошо в крайна сметка? И освен това крайната равносметка се прави не тук, а там – в Тънкия Свят и кой знае какава ще бъде тя? Едно може да се каже: всички емоции и чувства, поглъщащи психическа енергия, безусловно са лоши, тъй като лишават човека от възможността да натрупа и преумножи кристалите на огъня в съкровището на Камъка в себе си. Без огън в Надземното човекът прилича на неподвижен пън. И тук, и там се движим чрез огъня. Мъртвото тяло губи способността си за движение, тъй като огънят е излязъл от него. Толкова повече е нужен той там, където от наличието на натрупаната на Земята огнена енергия зависи цялото битие на човека. 264. (М.А.Й.). Искам да ви науча на непоколебима устойчивост на устрема и на несломима преданост към Владиката. Защо се колебаят устремът, предаността и любовта като пламък на свещ на вятъра? Неустойчивият пламък е лесно да се духне. Значи трябва да се погрижим за това, да стане той устойчив. Устойчивостта на пламъка се дава от напрежението. Само при нагнетяване може да се получи устойчив пламък. Възможно е и съзнателно да се нагнетяват тези спасителни качества. Равнодушието, безразличието и сънливостта умъртвяват. Горете с огъня на духа, напрягайки се в строителните качества на духа, съзиждащи вашето съзнание. Дайте на сърцето да работи като нагнети нужния огън. Но пазете съкровеното от разхищение. Предпазете го от всичко, даже от тези, които са около вас. От тях понякога трябва и особено зорко, тъй като близките имат достъп и могат да го размагнитизират. Пазете огъня. Човекът не притежава по-голямо съкровище. Помислете как може най-добре той не само да се опази, но и усили, за да носи благо на хората със светлината си. Без огън как ще светите на хората? Кому е нужно опустошаването на обвивките? Качествата на духа нагнетяват огньовете. Тях утвърждавайте. Те са ви нужни за да съхраните огньовете. Качествата са кондензатор на огньове. Качествата на духа ще бъдат също и приемници на лъчите. Все още малко се разбират качествата на духа. Върху тях стои печата на отвлечеността. Мислят, че са ненужни и че може да се живее и без тях. Разбира се, може да се живее и без огньове. Живите мъртъвци са ходещо свидетелство за тази възможност. Но те са умрели в духа и сърцата им смърдят. Кой ще поиска да прилича на тях? Помислете за качествата на духа, за това как по-добре да ги утвърдите в себе си и в живота си. Те са ви нужни като въздуха, като Слънцето и като Светлината, без които няма живот. 265. (Гуру). Ние утвърдихме действието. Действието може да бъде вътрешно и външно. Как мислите, кое е по-важно? Помислете за значението на вътрешното действие. То е невидимо за страничното око, но от него се определя и качеството на външното действие. И едното, и другото се управляват от волята. Трябва да се съгласува волята с направлението на своите действия. Най-лошо от всичко е, когато вътрешните действия протичат без вмешателството на волята, сами по себе си. Нека кръгът на въздействието на волята да се разширява постепенно, обхващайки все нови и нови сфери. На волята се подчинява всичко, дори биенето на сърцето. Утвърждавайте своята воля над всичко, което е вътре и я упражнявайте върху това, което е вън. Огънят на волята също се нуждае от укрепване. 266. (18 юни). Да разгледаме следните качества: самоконтрол, самообладание, сдържаност, мълчаливост, спокойствие, равновесие, умение да се владееш, хладнокръвие, невъзмутимост, непроницаемост, безстрастие. Всички те са от един корен. Самото понятие, самообладание например, говори за власт над самия себе си, над личността, над своето нисше „аз”, тъй като висшето при това овладява нисшето. При физическа работа се изразходват телесни сили, при емоции – астрални, при мислене – ментални. Без мускулни усилия мускулите отслабват. Не трябва също да се живее и без мислене, но без астралните вихри, поглъщащи неимоверно енергията, може да се мине без всякакъв ущърб за духа. Интересен опит: да се проведе деня, изключвайки от съзнанието движението на астрала, тоест при условие на пълното му мълчание. Възможен е физически покой, възможен е умствен, а е възможно да има и астрален. Да се накара да замълчи астралната обвивка, дори и временно, не е лека задача, тъй като тя е натрапчива, своеволна, своенравна и не признава обуздаването. Ръката изпълнява заповедта на волята, умът се занимава с нещо, когато му е казано, но невзрачният астрален проводник, без всякаква заповед или желание от страна на своя притежател се стреми да вибрира и се привежда в движение, заобикаляйки контрола на волята. Не е възможно да се достигне нито едно от гореспоменатите качества, ако не се овладее тази нисша, буйна обвивка. Но ако тя е обуздана и подчинена, всички те стават постижими. Не може да се оправдава несдържаността нито с болест, нито със слабост на нервите, нито с трудност на жизнените условия, тъй като голямата сдържаност може да се прояви и при пълна немощ на тялото, и при всякакви условия. Няма и не може да има никакво оправдание за разпуснатостта на астрала. Наистина, струва си да се изживее целия живот, стига само да утвърдиш в себе си умението да се владееш. Ценно качество е самообладанието и нито едно усилие да се придобие не трябва да се смята за неносещо полза. Ако цялата своя енергия, всички сили на духа се насочат към утвърждаване на всички указани качества, то трудно може да се измисли по-достойно, по-полезно и по-нужно за същността на човека занятие. Безконтролната и неудържима смелост граничи с безумието, тъй като самообладанието е нужно дори в проявата на качествата. Дори любовта е добра, ако е сдържана. Неистовата любов, дори към Учителя, лесно може да стане натраплива и настойчива. Много време и сили се принасят в жертва на условностите: колко условни усмивки, думи и съглашателства, колко ненужни жестове и движения, колко излишно има в нашето поведение, предизвикано от изискването на условностите. Защо и на кого се принася в жертва достойнството на духа, или качеството сдържаност? Не е ли по-добре винаги, мълчаливо и упорито да утвърждаваш силата на властта си над себе си? Заменете ненужните усмивки и условности с вътрешна доброжелателност. С усмивки нищо няма да се постигне: нито Учението, нито власт над себе си. Много палячовци има наоколо, нима трябва да умножаваме със себе си техните редове, принасяйки в жертва мощта на пламъка на съкровището на Камъка. Огнената сила изтича и се иразходва безцелно всеки път, когато палячото в нас тържествува над духа. Молителският брътвеж, ласкателството, подмазването, неискрената усмивка, празнословието, бъбривостта не са нищо друго, освен потъпкване на своя дух в името на краткия, повърхностен и евтин ефект, който се предизвиква в съзнанието на слушателя. А собствения дух се подтиска и се унижава с това, губейки същевременно дори и това уважение, в полза на което е разчитал човека. Трябва да се предпазвате от безцелни и безсмислени действия. Натрупания и сдържан огън е много по-ефективен при достигане на всичко това, което хората искат да постигнат, потъпквайки своите достойнства. Затова и ще Кажем открито: мощта на сдържаността, мощта на самообладанието, мощта на спокойствието. Тъй като тези качества представляват сами по себе си силата на огъня, събран в кристалите на концентрираната психическа енергия. С натрупването и умножаването на всички тези качества може само да се преуспее. Цялото време е в разпореждане на човека, тъй като при всяка работа и при всякакви условия може да се укрепват тези качества. И те, подхранвани от грижата, мисълта и вниманието, незабелязано, но неотклонно ще растат и ще се усилват, концентрирайки мощта на кристалите от пламъка на духа. Радостта от съзнателното нарастване на съкровщата на Камъка ще бъде и истинската радост за духа, достъпна и винаги възможна. Вложете цялото си сърце във вашето достижение и то ще стане възможно. От едната страна придобиване и преумножаване на нетленното достояние на духа, а от другата – загуба на всичко, самоограбване и опустошаване на съкровищницата. Кое от тях ще предпочетем? Време е да разберете своята отговорност пред духа. За какво са жалките самооправдания, когато победния път, сияйният път пред духа е отворен. И тези, пропълзяващи в мрака извън Пътя, нека помислят какво губят те, пълзейки. Нашият път е към победа над себе си на всяка цена! Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|