Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 350. (Гуру).
337. (М.А.Й.). Приемникът на съзнанието действа добре когато е напрегнат, проявявайки спокойствие на напрежението. За това ще пишем. В какво се изразява безпокойството? В напрежение на разхвърляните навън енергии, устремени от центъра навън. Като говоря за спокойствие, имам предвид събрани към центъра енергии. Външните проводници се отсичат. Цялото внимание се съсредоточава вътре в сърцето, тъй като общуването става чрез сърцето. Всичко останало действа дотолкова, доколкото това е необходимо за процеса на записване. Условията на вътрешното съсредоточаване на съзнанието позволяват да се преминат обичайните граници на времето и пространството, тъй като в света на духа мерките са други. Чрез тях именно става и общуването. Искам да кажа, че странността няма да бъде мерило: съзнанието привиква към необичайното. И в тона на напрежението на необичайността приемникът на съзнанието се оплодотворява от мисълта. Мислим и ние, заминалите си от земния свят в Надземното, ако не и още по-ярко, свободно и независимо, отколкото на Земята. До вас въплътените не можем да се приближим, тъй като не притежаваме съответните проводници, освен тялото на мисълта, или менталния проводник. С негова помощ и се докосваме до вас, ако вашето съзнание е достатъчно изтънчено, за да възприема мисли. Дори и сред въплътените да възприемат съзнателно мисли един от друг могат само много малко, а какво да говорим за отвъдното мислено общуване. То е извънредно рядко. Толкова са по-ценни редките приемници на надземните мисли. Медиуми има много, много са и обсебените от всички степени, но което е на нисшите планове, то е просто и лесно, докато да се общува мислено е трудно. Ще обострим мисълта и ще усилим възможностите, за да съберем плодовете на единението в духа. Чрез ритъма ще се сдобием с успех. Ритъмът е сила, даваща възможност да се осъществи това, което е замислила волята. 338. (Гуру). Ще поговорим за прокарването на по-дълга линия. Мъдростта се заключава в това. Добре е ако можете да прокарате по-дълга линия на действие. Линиите на действие на хората са къси. Протегнати във времето за ден-два, в най-добрия случай за десетина години или за един земен живот. Но мъдрият протяга своята линия на действие на значителни разстояния. Тези линии достигат до Тънкия Свят и по-нагоре, достигат следващия живот, вървят напред и през веригата бъдещи животи отиват в Безпределността. Така прекаралият най-дългата линия ще бъде и най-мъдрият. Кратките срокове и късите линии на действие нямат никакво значение, тъй като са лишени от краен смисъл, но гледащият в Безпределността и разбиращ смисъла на далечните действия, стои върху стъпалото на мъдростта, затова протегнете нишката на всяко действие в далечното бъдеще и наподобявайте вашите действия на сеене на зърна, за да можете да видите кармичните следствия, съзвучни на началото. Избягвайте късите действия. За какво са те? Плодовете се жънат във времето, във времето е и сеитбата. Но далечната цел осмисля настоящето и му придава окраската на непреходно, тъй като в настоящето се тъче безпределността на индивидуалното карма, тоест индивидуалното бъдеще на всеки дух. Към това и устремете своята воля, помнейки за дължината на линията на действие. 339. (7 юли). Денят, когато ви се отдаде да се освободите поне за кратко от очевидността, може да бъде наречен ден на свободата. Всички живеят под властта на очевидността. Настоящето властва над човека. А вие живейте със силата на бъдещето и, по възможност в него. Нима настоящето с неговите несъвършенства и несъвършенствата на вашия дух могат да удовлетворят устременото сърце? Нима може да служи то като изражение на това, което вие искате да станете? Не, не и не! Само бъдещето съдържа в себе си възможностите на всички достижения и само бъдещето може да разкрие всичко, което е съдено на човека да придобие в безпределността. “Човекът е процес” – така е било Казано от Владиката Буда, процес, устремен в бъдещето и длъжен в бъдещето да прояви неизчерпаемия потенциал на духа. Затова ви Устремявам към усъвършенстването на бъдещето чрез несъвършенствата на настоящето. Знайте, приятели, че в бъдещето ще постигнете всичко, което поискате в настоящето, залагайки в него зърната на бъдещите находки, тъй като в бъдещето е възможно всичко, началото на което залагате днес в своя микрокосмос. Това, което днес сърцето желае страстно, непременно ще се осъществи в бъдещето. Но има толкова желаещи, толкова желания и толкова разбити надежди! Всички желаят и желаят в бъдеще. Защо желанията на хората са толкова далеч от изпълнението? Хората не познават тайната на сроковете, тъй като техните желания са кратки и рядко преминават извън пределите на един живот или на плътния свят. Ние не ограничаваме бъдещето с никакви предели, тъй като пред Нас е Безпределността. В тази безпределност се осъществява това, което някога и някъде страстно и от сърце е желал човек. Всичко идва при него във времето и понякога тогава, когато той вече е надраснал желаното, което му е станало ненужно. Колко често той е обкръжен от условия или хора, които го привличат не затова ли, че някога той е търсил тяхната близост и е мислил за идентични условия. Затова Казвам: ”Внимателно изразявайте желанията си, за да не се окаже тяхното осъществяване нежелано и обременяващо”. Желайте мъдро. Желайте еволюция на духа, желайте утвърждаване на качествата, желайте израстване на огнената мощ, желайте близостта на Учителя, желайте сиянието на Светлината, желайте благо за всички, желайте, желайте, желайте така, че да не се срамувате от своето желание, да не се преситите от него и да не бъде то изчерпано при достигането му. Нека безпределността да се прояви в устрема на вашите желания, даващи възможност за вечен възход. И тогава положените в нивата на бъдещето семена на желанието ще дадат необходимите кълнове, от които духът няма да се пресити. Желайте светло вие, устремените изцяло в бъдещето, тъй като в бъдещето, може би далеч – далеч, са скрити възможностите на обилна жътва. Ще имате всичко. Тъй като пределът на получаването е ораничен единствено от устрема. По-високо, по-светло и по-огнено желайте, тъй като според желанието е и получаването. Но помислете здраво преди да хвърлите огненото зърно във великото лоно на пространството. Пространството ще приеме вашия дар, и ще го съхрани, и някога и някъде ще ви го върне, дало плодове едно за пет, едно за десет, а може би едно за сто. Но ще даде непременно и ще даде в съответствие, и то със силата, заложена в зърното. Дори и в Надземния Свят, където всичко се движи от мисълта, дори в Девачан имате възможност за реализиране на това, към което сте се стремили в живота на Земята. Но не за илюзиите на Девачан Искам да ви кажа, и не за планове и желания, неосъществими на Земята. Говоря за реални достижения на духа, възхождащ в Безпределността, духът, който осъщесвява реално достигнатото от него огнено могъщество на всяко стъпало по тази безкрайна стълба. Огнената стълба на всяко стъпало проявява съответната степен на наличие на огнена мощ, акумулирана в духа по време на безкрайния път на възход към Светлината. Желайте, страстно желайте да съберете в себе си Светлина, проявляваща се под формата на вечно горящ пламък и нека това желание бъде по своята природа съвършено, тъй като да пожелаеш Светлина е благо за духа навсякъде, и винаги и във всякакви условия, колкото и одалечено да е то. Умейте да желаете и да знаете какво искате. И нека вашите желания да бъдат от Светлината, но не от тъмнината. Тъй като тъмнината също желае, но плодовете на тъмните желания са страшни във времето и парят болезнено. Желайте светло и чисто. Нека мислите и чувствата на вашите желания бъдат ясносияещи. 340. Хората желаят твърде кратко. А Аз ви Казвам: ”Търсете Божието Царство и неговата истина, останалото ще ви се приложи”. Говоря за вечния живот, за живота във вечността, за живота в безпределността, за живота в световете. А вие се обкръжавате с призраците на Майя и призрачните желания за призрачни вещи и явления. Лишавате се от възможността за разбиране на огнената действителност. Желайте да видите истинския лик на живота. 341. Сине Мой, вървим бързо, стъпвайки здраво. И не чувсваш умора, напротив, силите растат. Трябва да се порадваш на успеха. Трябва да се изброят находките. Трябва да се помисли за това какво ще бъде след две, три години, след пет, десет години, ако растежът на духа продължи в същата тази прогресия. Трябва да се помисли за това, което чака там, в другия свят, при пълна преданост към Владиката и постоянство на усрема. Ще Кажа, сине Мой, благо на теб, признал Ме за Алфата и Омегата на твоя устрем, тъй като наистина никога няма да изпиташ глад на духа. Силно Насищам всеки устрем, насочен към Мен. Радвай се, сине Мой на това, което ти Каза Самият Владика. 342. (М.А.Й.). Наричаме мисълта крилата, тъй като може навсякъде да полети и навсякъде да проникне. Съзнанието се устремява на крилете на мисълта и достига желаната цел. Трябва да се научиш да изостряш мисълта и да усилваш яснотата на формите. Символ на мисълта е стрелата. Мократа кърпа няма да полети в пространството, но ясната мисъл е като стрела, пронизваща зовящите далечини. Ние сме близко и ние сме далеко, далеко за разлятата, неоформена и неопределена мисъл, но близки за твоята огнена мисъл, стремяща се да се сближи с нас. Ние сме близко, ние сме до теб и със своята мисъл ние предизвикваме мисли в теб. Така се извършва взаимообмена на висшите енергии, именно обмен, а не единствено получаване. Изпращаме мисъл, а в замяна получаваме любов, преданост и устременост. Тези енергии ни дават много радост. Те подхранват нашето сърце точно така, както ние подхранваме вашите сърца, на нас ни е нужна вашата любов, вашето внимание и вашето помнене за нас. Светлите нишки преминават през пространството от сърце към сърце. Нишките носят вибрации от светлина, светлината изпълва сърцето и сърцето свети наоколо. От хорското почитане може да ни бъде тясно и особено от преклонението, но не и от любовта. Този огън е благостен. Ние с вас сме свързани чрез любовта и чрез нея, чрез любовта, творим. Творим ние, творете и вие, любими наши. 343. (Гуру). На постоянството на устрема и волята съответства и постоянство на достиженията. Така волята, вложена в устрема, събира огнени плодове. Устрем без воля е като котел без пара, или като мотор без гориво – може да е красив, солиден и в изправност, но работа не върши. Огънят на волята, вложена в устрема, му придава магнитност, значи волята е на първо място, значи на волята трябва да се отдели цялото внимание. Без воля всичко се превръща в нищо. Безволието е тежко и печално явление. Без воля нищо не може да се създаде, нито да се достигне. Учете се да прилагате волята в действие, напрягайки сърдечните оньове. Напрегнатото усещане Близостта на Учителя мощно напряга огньовете на волята. Волята може да расте, задълбочавайки близостта. Когато пламтят огньовете е възможно да се преместват планини. Но ако са угаснали огньовете, волята помръква безсилно. Волята и огънят са тясно свързани, тъй като волята се проявява в огъня. Да се действа със силата на Учителя озачава, допускайки Неговата Близост, с нарастнала от тази близост огнена мощ, с тази сила, тоест с Неговата сила и да се действа в живота. Следователно, растежът на волята върви с връзката с Учителя. И всеки път, когато почувствате, че волята отслабва, се обърнете към Учителя за недостигащия огън. Даже Владиката Христос е Казал, че Той сам по себе си е нищо. А какво сами по себе си представлявате вие? Нищо повече от нищо... Но с Учителя, творящ във вас, вие сте мощна сила, непреодолима, но зависеща от степента на осъзнаване на Неговата Близост. Ето, Давам ви в ръцете ключа от огнената мощ на волята. Ще съумеете ли да се възползвате мъдро от него? 344. (8 юли). Сине Мой, съумей да видиш във всичко единния План на живота. Всичко е единно цяло и човекът е негова част. Всичко е в него и той е във всичко. В него се съдържа голям потенциал на съществуващото и всяка монада се намира в процес на разкриване на този потенциал отвътре навън, за да обхване със себе си всичко и всичко да включи в себе си. Частта става цяло и цялото се изразява в своята част. Процесът на разкриване на този потенциал няма край, тъй като Вселената е необятна и пътят на духа няма край. Духът трябва да включи в себе си и да изрази всички нейни страни, всички страни на Великия Живот, преминавайки от звезда на звезда, от система в система, при което обогатява своя микрокосмос с нови елементи на познанието и разширява неговата сфера. Сияйните Логоси представляват също стъпало на развитие на духа. Зад тях вървят още по-високи степени и тази величествена стълба на духа няма край. Всяка звезда – планета, всяка слънчева система притежава свой собствен аспект и печатът на индивидуалността стои върху световете, неповторими в красотата на своето своеобразие. Нищо не е повторено, както са неповторими лицата на хората. Всичко е едно, изразено във великото многообразие. И човекът побира в себе си и асимилира елементите на това безпределно многообразие на Космоса, за да стане негов сътворец, тъй като предназначението на човека е да бъде творец. 345. (М.А.Й.). Трябва да се гледа на всяко утро като на възможност да се задълбочи сближаването и нашето общуване да се усили. Затова се дават и особените условия. Защо да чакаш среща, макар и в Надземното, ако общуването в духа е възможно още сега и духът, устремил се извън границите на обичайното, може да задълбочи контакта. Вървящият към отците, с тях ще пребъде, но стремящият се днес към нас, с нас вече пребивава и е осенен от нашия лъч. 346. (Гуру). Да! Да! Да! Усещането е правилно. Огънят на признателността предизвиква ответна реакция и нашата близост става явна. Свързващите нишки, установени в живота на Земята, продължават и в Надземното, ако съзнанието допуска и ако осъзнаването позволява те да бъдат видяни. Всичко се залючава в осъзнаването, без което дори и предметът пред очите се явява несъществуващ за съзнанието. Да се осъзнае тази близост означава да се види действителността на връзката, съединяваща близките души на всички планове на живота. 347. (9 юли). Ако по отношение на земните блага се даде на душата всичко, което тя иска, Учението и Учителят биха били напълно изоставени. Не би било намерено време нито за едното, нито за другото и Майя би овладяла напълно съзнанието. Благодарете на съдбата, че ви лишава от толкова много, толкова привлекателно и желано от вас. Лесно е да се потопиш в земното благоплучие, а за главното да забравиш. И Аз бях поставен на крилото на храма, и на Мен беше показана цялата земна слава, и на Мен беше обещано всичко, което може да даде на духа Земята, но всичко беше отхвърлено от Мен. Същността на изпитанието със земни притегляния се заключава в това, че те не трябва да надвишават висшите притегляния и равнодействащото трябва да увлича нагоре. В противен случай падението е неизбежно. Ще гледаме с отворени очи живота и ще проявяваме висша степен на внимание, когато ни заплашва опасността на земните привличания. Главното е равнодействащата на земните и духовни магнити винаги да бъде на страната на духовните притегляния. Преминавайки земните пътища, гледай те да не обхванат съзнанието изцяло. Ако земните магнити победят, придвижването става невъзможно и тържествуващата Майя пресича пътя. Съблазните на Майя имат едно уязвимо място: те са кратки и са ограничени във времето, и от времето са обречени. И след тях няма нищо. И човек, който е прекарал целия си живот в земна слава, упивайки се от плодовете на Земята, може да влезе в Наземното като най-последния нищ дух, затова още веднъж ще преразгледаме ценностите на живота и да разберем къде е това, на което си струва да отдадем и времето, и силите. 348. Потапяйки се в земното, усилваме неговото звучене, и дълго още звучи това вършене, изпълвайки съзнанието с отзвука на извършените дела. Той може да бъде толкова силен, че да замъгли Близостта на Учителя и да Го измести на заден план. Това и ще бъде поражението. Затова Казвам: поставилият нещо или някого по-горе, повече или преди Мен, не е достоен за Мен, тоест сам отрязва себе си от висшите възможности и сам отдава предпочитание на земното. Така изцяло в ръцете на човека и в неговата воля е да предаде сърцето си или на Висшето, или на земното с всички последствия, произтичащи от неговото решение. Но на двама господари или на два полюса да се служи едновременно е невъзможно: или на Владиката, или на земното. Трябва да се учите да живеете на Земята и, отдавайки дан на земното, да не забравяте нито за миг, че не трябва да се отдавате нито за миг в неговата власт, и че не на него, а само на Висшето може напълно да се отдаде сърцето, без да се опасявате от падение. Падение има всеки път, когато се затъмнява знанието на духа и плътните дела се разглеждат сами по себе си като самоцел, а не като случайност по пътя към Безпределността. Затова гледайте на всичко приятно и неприятно, добро и лошо, радост или мъка като на нещо, лежащо от двете страни на жизнения път, по който вие вървите, стъпвайки твърдо към Учителя на Светлината. Може дори да се задържи погледа върху тях, но без да се забавя крачката. 349. (М.А.Й.). Да се върви, да се върви през всичко, да се върви, изпитвайки всичко, но без да се допускат пагубни спирки. Да се спрем на нещо, забравяйки за най-главното, ще бъде знак за проява на невежество, лекомислие и неготовност на духа. 350. (Гуру). Скърбим, когато виждаме неразбиране на основите в поведението ви. Ако не знаехте! Но знаете, затова няма оправдание. 351. (10 юли). Ще смятаме, че нас нищо не може да ни засегне, въпреки че може да ни заплашва. Добре е да се привикне към усещането за постоянна опасност и към това, че между опасността и вас е щитът на Владиката. Толкова повече признателност ще бъде проявена към защитаващата Ръка. Вие сте под Нашия Щит. Щитът защитава, но не освобождава от кармата, макар и нейното течение да се регулира. Тежките текущи дни се характеризират с небивало нагнетяване. Нагнетяването е предизвикано от напрежението на пространствения огън. Смятахме, че после ще бъде по-лесно, но вече виждате, че напрежението на пространството се усилва през цялото време, донасяйки нови сложности. За лекотата трябва да се забрави и да се готвим за още по-трудното. Ако разбирате Нашия живот, то ще видите, че трудностите и препятствията растат, и бремето на Чашата на този свят се увеличава постоянно. Не може да се сравни нагнетяването в днешно време с това, което е било петдесет – сто години по-рано. Огънят се проявява в напрежение на сферите и на реакцията на човешкия организъм спрямо него. Не само от Нас, но от всички се чувства това напрежение, макар и всеки да реагира по своему. В дни на особени напрежения пазете напрегнатото спокойствие. През вълните на огъня може да се премине само в равновесие. Огънят на равновесието може да противостои на вълните на пространствения огън. Иначе не може да се издържи. 352. (М.А.Й.). Контактът е нарушен от неразбирането на момента. Когато се решава съдбата на света, не трябва да се потапяш в ежедневието. Обичайността те прави обикновен, такъв като всички, безотговорен към ставащото и стоящ настрани. През тези дни трябва да се откажеш от обичайните решения и да търсиш изход в близостта до Йерархията. Необичайно е състоянието на сферите, необичайно е пространството и са необичайни усещанията за ставащото в света. Трябва да се намерят сили да се преживее и това. И това също ще отмине, както отминава всичко. И вие, пречистени в струите на огъня, ще излезете от огненото изпитание като победители. Мислете за победата и ще победите. 353. (Гуру). Здравей, вървящ към Владиката. Привет на победния път. Друг път не може да има. Друго решение няма. И всичко, което сега гнети и с тежестта си подтиска съзнанието, всичко това Пресветлият Владика ще обърне в твоя полза. 354. (11 юли). Не мислете, че утвърденото Общуване е лесно да се поддържа на нивото на постоянното напрежение. Близостта се колебае като на везни, ту звучейки пълнострунно, ту отслабвайки. Два рода причини влияят на това: зависещи от нашата воля и независещи от нея. Пространствените условия не зависят, но зависят условията на състоянието на съзнанието и степента на усременост. В крайна сметка чрез волята се преодоляват понякога и пространствените противодействия, но да се настрои съзнанието е по-лесно. В случай на затруднение и на неуспех не трябва да се огорчавате твърде много. Токовете ще се изменят и всичко ще си тръгне по-старому. 355. (М.А.Й.). Сине мой, имаш пред себе си пример за това, как земното притегляне отвлича съзнанието от главното и нахлува в процеса на общуване. Това трябва да се преодолее. То нарушава целостта на устрема и внася половинчатост и раздвоение. Половинчатият устрем не е по-добър от половинчатата любов или преданост, тъй като неутрализира устремената енергия на сърцето. Нашите дела изискват пълно отдаване на себе си и пълен пренос на съзнанието към желаната цел. Само тогава може да се състои съзвучието. Иначе следствията са оскъдни. Възможно е винаги да се намери, макар и кратко време, да се направи контактът съвършен. Нека той да не бъде дълъг, но затова пък да е пълен. Пълнотата и задълбочеността на съзвучието е за предпочитане пред продължителността, точно както и краткостта и точността на изразяване пред разлятата неопределеност. Намерете време да отдавате изцяло сърцето си на общуването, без вече да се отвличате от нищо. Тази задача е трудна, тъй като животът и земното искат своето. Но възлюбилият Владиката над всичко ще намери за всичко необходимото време: и за земното, и за Висшето. 356. (Гуру). Всеки прекрасно знае участта на подгонилия два заека, или на седящия на два стола, или на служещия на двама гоподари, или на искащия да служи и на Бога, и на мамона. Затова Учителят изисква пълнота на устрема. Това може да се нарече и пълнота на съсредоточаването, в което участва и сърцето. Съветвам да се помисли за това. Необходима е зорка бдителност и будност на съзнанието, за да се задържиш на висота. Съзнанието е обвързано като с гумен маркуч с обкръжаващите условия и дърпа, и дърпа, и завлича в тях духа, не намерил сили да се издигне над тях. Само полагащият усилия за това се радва постоянно на Светлината от неговото Царство. 357. (12 юли). Времето върви и отнася със себе си изживяните несъвършенства на миналото. Духът расте в огньовете на устрема, заменяйки старото с ново и така обновявайки се. Не е възможно да се проследи растежа на съзнанието и само издигналия се над себе си може от време на време да наблюдава колко се е разширил хоризонтът и колко малко място заема всичко лично в сравнение с открилите се далечини. Не Отричаме личното, но Намираме неговото правилно съотношение с общото. Това е отношението на песъчинката към планината. И дори да се махне песъчинката, планината остава. Растежът на духа върви закономерно. Но какво да се прави с още неизживяните несъвършенства? Те съществуват и са несъмнени. И е невъзможно да бъдат изживяни веднага. За това е нужно време. При неотклонното движение напред се поражда инерция на движението, която носи духа като на криле. Спирането вече е невъзможно. В ускореното движение неизживяните частици отпадат като мъртвите клетки от тялото. Човекат надраства своите недостатъци и те стават за него просто ненужни. И това, което преди година, две, три е смущавало и тревожило душата, и е занимавало съзнанието, отпада като коричка от зарастнала рана, просто и безболезнено, поради ненужност. От това съвсем не следва, че трябва да се седне и със скръстени ръце да се чака, докато човек стане съвършен, тъй като само при условието на напрегнат огнен устрем може да се извършва този процес на изживяване. Вървете, вървете напред с цялата сила на духа, с всички огньове, с цялото сърце, тогава и само тогава можете да не се смущавате нито от грешките, нито от своите несъвършенства. Иначе те ще ви овладеят, ще ви затъмнят и ще пресекат по-нататъшния път. Но докато тези огньове горят ярко в сърцето, грешките са нищо, недостатъците са нищо и всичко неизживяно е нищо, ако огънят на духа укрепва неотклонно и мощно. 358. (М.А.Й.). За да посрещнем любимото Слънчице сутрин отваряме радостно своя прозорец. И неговият лъч прониква в стаята и я осветява. Стига само да се отворят капаците и да се отместят завесите, и лъчът е допуснат. Така и при Общуването просто отваряме капаците на душата, посрещайки лъча на изпращаното щастие и Общуването се осъществява. Голяма е мощта на простотата. Всичко е просто, всичко е лесно, всичко е достъпно, но е невероятно трудно, и е невъзможно, ако духът не е готов. Затова готовността трябва да се разбере по-дълбоко. Ще разширим това понятие за да видим, че годините на напрегната борба и усилия се отливат в простотата на формулата на достиженията. Да! Общуването е просто. Да! Общуването е достъпно. Да! Да! Ключовете от него са във вашите ръце. Но колко труд трябваше да се положи, за да се осъществи то и да стане простотата на достижението достъпна. Просто е да се пише, просто е да се свири, да кажем, на цигулка, но за този, който умее. И е просто да се ходи, да се гледа, да се слуша и да се говори, но мислил ли е някой за това, колко милиони години са били необходими на искро–монадата, за да се изправи на крака и да тръгне или немите раси да проговорят? Сложен и труден е процесът на достиженията и без труд и усилия нищо не може да се постигне. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|