Христо Карастоянов – „Паякът”,
Владо Даверов - ”Прам тайм” - романът му има амбиция да е продължение на романа му „Вчера”
Всички те анализират комунистическата машина, която е положена върху системата на контрола и надзора на духовното израждане на хората независимо дали те са задвижвали тази машина или са били срещу нея. И как се оцелява и на каква цена във време на разпад на ценности и контрол. Открива се главната опора – любовта , само в нея има смисъл и само тя гарантира човешкото съществуване.
ДРАМАТУРГИЯ
Приемаме, че времето след 9 09. 1944 година до 60- те години е неблагоприятно за драматургия и театър. Тук идеологическото дава най- силен отпечатък и е най- добре контролираното място. Тук има свръх твърди канони , относно съдържанието на пиесата. Допустими са теми от антифашистката борба и ясни схеми при конструирането на образите на героите.Средищен образ трябва да е образът на комуниста . Не може да има различни сценични техники от социален резлизъм.
Размразяване на театъра има след 1956 година. Възможно става в постановките да има нравствено-психологически проблеми, допустима в текстовете е и известна лирическа струя. Такъв пробив след 1956 година има във „Всяка есенна вечер” на Иван Пейчев.
От този период са „Прокурорът” на Георги Джагаров, „Светът е малък” от Иван Радоев.
Възкръсване и подем в театъра има след средата на 60-те години. В драматургията се появяват нови имена. Драматург възкресил театъра е Валери Петров, има няколко текста, които се играят на сцената на българските театри. Пиесата ”Когато розите танцуват” е нетрадиционна. Тя се самообозначава като пиеса – сън , с музика и балет. Интересен е подходът на Валери Петров, че героите нямат имена – те са чиновничката, старият, младият. Всичко се превъплъщава в няколко действащи лица. Акцент има върху лирическия подтекст. Цитират се различни поетически творби. Важно е, че се пренебрегва психологията на героя и достоверността, за сметка на търсенето на философско обобщение. Друг Автор е Никола Русев. И неговата драма „Старчето и стрелата”.- това е една от малкото драми, която се връща назад в историята до времето на хан Телериг. Това е една творба за предателство, което се разгръща в основна тема на пиесата, история и политика са голям световен карнавал. Тук е поставено голямото питане има ли обективна истина в историята или тя е истината на властващите?
Сподели с приятели: |
