Елена Алексиева – „Рицарят, дяволът и смъртта”- 2007 г. . Този роман се насочва към тъмното начало в човешката психика. Има психологически текстове. Романът осмисля любовта по нов начин. Тя е граница, която разделя човешкото начало на две. От една страна е навикът, комфортът и рутината и удоволстивето от един равен житейски път. От друга страна – потребността да си необикновен, да надхвърлиш себе си и да потъваш в страстта. Вечният комфликт е между рицаря на обикновените добродетели и дяволът на изкушението, но не простото изкушение, а това да си различен , да се откажеш от равномерния път. Винаги идва смъртта и побеждава всички илюзии за добро и зло, за нормално и необикновено.
В другите си текстове „ Тя е тук” роман от 2009 година се появяват други въпроси – можем ли да живеем на чисто, ако до този момент сме живели в лъжа?
Доколко може да се гради бъдеще, като се унищожава миналото и настоящето на други хора?
Проблемът за свободата – всеки ли е свободен да бъде друг, какъвто си иска и каква е цената за такава свобода, и къде изобщо се срещат свобода, морал и отговорност. Въпросът е дколко сме свободни в изборите които правим.
Евгения Иванова пише един роман за историята , прави модерен прочит в романа „Фото Стоянович” 2007 година. В него се преплитат модели на класическото романово строене от 50-те години и постмоденото писане.
Виргиния Захариева – „Девет зайци” 2008 г – роман за границите на познанието за нас самите и за нашите страхове. Интересно е, че този роман е придружен с готварска книга с рецептите на героинята. Авторката е психоаналитик.
Най – мощната група текстове осмислящи спохата на социализма излиза след 2000 година.
Ружа Лазарова – „Мавзолей” Димитър Шумналиев – „Соцроман” Людмила Филипова – „Анатомия на илюзиите” Владислав Тодоров – „Дзифт” Георги Тенев – „Партиен дом” Александър Секулов – „История на минималната съпротива” Владимир Левчев – „2084”
