Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за
Изтегляне 4.63 Mb. Pdf просмотр
|
| 10. Междуфирмени връзки Йохансон и Матсън представят следния модел на възможните основни случайни връзки (фиг. 16.): Моделът отразява специфичните зависими междуфирмени връзки, различаващи се по природа от общозависимите връзки на пазара при традиционния пазарен модел. Основното допускане тук е, че отделната фирма е зависима от ресурсите, контролирани от друга фирма. Фирмата достига до тези външни ресурси чрез позицията си в мрежата. В индустриалните мрежи доставчиците и клиентите основават, развиват и поддържат трайни връзки един с друг. Такива връзки могат да бъдат от съществено значение за участниците. Те могат да намалят разходите за производство, да осъществяват взаимен контрол, да бъдат своеобразни мостове към други фирми, да противодействат съвместно на трети фирми. Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри. Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи 63 Успехът на едно сътрудничество зависи от: - фирмите в системата; - междуфирмените връзки; - социално-икономическата система, в която оперират фирмите. Ефективността и ефикасността на сътрудничеството в една система от фирми се основава на изпълнението на отделен продукт, продуктова линия или компоненти. То зависи и от отношенията между всяка отделна фирма в системата, както и от конкретните междуфирмени връзки. Социално- икономическата система има комплексно влияние върху фирмите в системата. Връзките между фирмите във външната среда могат да бъдат променяни от онези фирми, които имат силата и възможностите за модифициране на сътрудничеството. Ако системата включва две фирми, взаимната зависимост между тях може да се представи по определен начин (фиг. 2). Емилио Еспосито и Марио Рафа използват модел на технологичен трансфер между две фирми, базиращ се на връзките "клиент-субконтрактор" и "субконтрактор-субконтрактор". В този Фигура 16. Модел на основните случайни връзки (Йохансон и Матсън) Източник: Raffa, М., Relationship in High Tech Networks: Small and Large Firms Interdependence, Quaderni di ODISSEO-DIS, n.3/92. Международно фирмено поведение 64 модел каналите между комуникиращите фирми са разгледани като проводник за трансфер на разнообразни технологични компоненти. Фигура 17. Формални и неформални отношения между фирмите в мрежата Източник: Esposito, Е., Raffa, М., June 27-29, 1994. При този случай степента на зависимост на втората фирма се определя от различни фактори. Това са времето и разходите, които първата фирма трябва да понесе, за да замени втората фирма с друг партньор. Други елементи са технологичната и стратегическата зависимост на втората фирма от първата. Например, ако втората фирма е едноличен собственик на специфична технология, прекъсването на връзката ще затвори вратите на първата за съответното производство. Зависимостта между фирмите включва различни нива на междузависимост - например приходите от продажби и отговорността за технологичния трансфер се поделят между субконтрактор и клиент. При общия модел за определяне каналите на технологичен трансфер (фиг. 18 .), представен от Емилио Еспосито и Марио Рафа, уменията се предават от клиента към субконтрактора. Технологията на голямата и/или малката фирма трябва да се съотнася така, както интегрираните връзки в хардуера, където общият резултат (функционирането на една хардуерна система) е резултат от съчетаването на отделни елементи от различни доставчици в съответствие с общоприети стандарти и изисквания. Според приложения модел технологията Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри. Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи 65 включва четири компонента: оборудване, умения, документи и организационни правила. Фигура. 18. Канали за технологичен трансфер Източник: Esposito, Raffa, Цит. изт. Степента на зависимост между клиент и субконтрактор се определя от два фактора: - интензивността на сътрудничеството между клиент и субконтрактор и обратно; Международно фирмено поведение 66 - обвързаността на клиента със субконтрактора. Обвързаността на клиента със субконтрактора зависи от тежестта на поръчката, сравнена с приходите от продажби на субконтрактора. Междуфирмената зависимост на участниците във веригата може да бъде представена в матрица, разделена на пет зони (фиг. 19). Фигура 19. Матрица на зависимостта Източник: ODISSEO-DIS, Faculty of Engineering, Naples, Italy. Зона α - Случайно субконтракторство. Тук се включват субконтракторни връзки с ниско технологично съдържание. Степента на сътрудничество е ниска, защото технологичната трансмисия е твърде ограничена. Обвързаността е ниска и за клиента, и за субконтрактора. Клиентът може лесно да замени субконтрактора и, обратно, тежестта на поръчката има малко въздействие върху приходите от продажби и стратегията на малката фирма. Зона β (β1, β2, β3). Слабости на субконтрактора. Зависимостта на субконтрактора от неговия клиент е както винаги по-висока, отколкото зависимостта на клиента от субконтрактора. Сътрудничеството е непостоянно, защото тежестта на клиента е по-висока от тази на субконтрактора. Когато връзките включват технологична размяна, субконтракторната зависимост е толкова по-висока, колкото повече приходите зависят от един клиент. В някои случаи клиентът има полумонополистични позиции. В този случай Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри. Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи 67 субконтракторът не следва диверсификационната политика на клиента. Клиентът има по-силни позиции в сравнение със субконтрактора. Зона δ (δ1, δ2, δ3). Слабости на контрактора. В тази зона връзката е разбалансирана, степента на зависимост на клиента е по-висока, отколкото тази на субконтрактора. Субконтракторът държи определено ноу-хау, което е необходимо на клиента. В частност, в тази зона субконтракторът държи не само технологията, но има и монополна позиция, тъй като степента на неговата зависимост е ниска, докато на клиента е висока. Субконтракторът играе водеща роля и има ключова позиция. Зона ɛ. Стратегически субконтракт. Това е т.нар. зона на комплексно субпредлагане. Малката фирма разполага с оборудване за всички операции - от дизайна до крайното изпълнение на поръчката. Връзките тук са балансирани, докато и двете страни са взаимно и еднакво зависими. Поръчките са на високо технологично ниво и това изисква спазване на стриктно сътрудничество. Голямата фирма е един от важните партньори на малката фирма, а малката фирма е важен етап от производствения цикъл на голямата фирма. Зона γ. Съпроизводителни отношения. Тук съществува висока зависимост между клиент и субконтрактор. Спазва се стриктно сътрудничество, като субконтракторът играе значителна роля в производствения цикъл на клиента. От друга страна, клиентът е главният подснабдител. Субконтракторът държи технологиите, които могат да имат силни допирни точки с тези на клиента. Клиентът може да влияе върху развитието на субконтрактора чрез внушителни оперативни специализации и технологично развитие. Изтегляне 4.63 Mb. Сподели с приятели:
|