Тайният език на сънищата нерис Де първа част сънищата през вековете

Първите християни разглеждали сънищата по същия начин като пророците от Стария завет. Папа Григорий от Ние през lV-ти век ги възприемал като божествени послания и смятал до­ри, че те са огледало на човешката душа. Той пише, че тези видения могат да допринесат за по-доброто поз­наване на най-съкровената човешка същност. Свети Августин си служел със сънищата като средство за общу­ване между самия него, Бог и неговите ангели и вечно ги призовавал да съхранят „целомъдрените му жела­ния". Тома Аквински, пророк в тълкуванията си на Стария завет, е автор на множество страници върху пророческата същност на сънищата и стига до идеята, че сънят и събитията могат да бъдат причинени от една и съща причина — идея, която се доближава до кон­цепцията на Юнг за синхронизма.

В края на средновековието в Европа, сънищата се превръщат в „табу" за Църквата. Религиозните власти охотно забравят за ролята, която те играят в мина­лото и ги причисляват към езотеричните умения, които, според тях, са дело на дявола. Лесно е да проследим как тази скудоумна доктрина оставя своя отпечатък върху цялото ни общество и как самата дума „сън" та­ка губи своя смисъл на „видение" за да се ограничи единствено в значението си на химерични надежди. Скоро след това изразът „той е само един мечтател" започва да се използва, за да се каже за някой, че е чо­век, загубил ясна представа за действителността, изопа­чавайки по този начин напълно смисъла, та дори и са­мата цел на сънищата. Въпреки това, през Х!Х-ти век Фройд и неговият труд върху сънищата хвърлят нова светлина, възвръщайки на сънищата статута на социал­но „приемливо" явление. С това сънищата придобиват no-скоро психологическо измерение, отколкото религи­озно или пророческо. Така понятията „То", „Аз" и „Свръх Аз", новото триединство на психоаналитиците, в крайна сметка изместват Бог и другите външни сили, които до тогава са били считани за отговорни за про­изхода на сънищата. Днес, когато се приближаваме към края на ХХ-ти век, хоризонтите се разширяват дотолкова, че сънищата във всичките им аспекти, от дъл­боко религиозния до обикновения преглед на факти от ежедневния ни живот, стават обект на сериозен анализ.

От японската средновековна литература, която изобилства с разкази на оракули за техните съновидения, научаваме за съществуването на храмове, посвете­ни на сънищата, както мри шинтуистите, така и при бу­дистите. В Уса е съществувало много известно свети­лище на шинтуистите, посветено на Бог Хашиман. Три будистки храма се радвали на особено голяма слава заради гадателите си и последователите на Будисатва Канон.

Независимо дали призоваваното божество е будистко или шинтуистко, церемониите по допитването до гадателите са много сходни в своята дълбока същ­ност. След спазването на изискванията за въздържание по време на подготвителния период, поклонникът оти­ва в святото място, за да направи дарение и в същото време да даде обет, че ще остане за известен период на това място с надеждата, че ще го споходи пророчески сън. По всичко изглежда тези периоди на подготовка са били от седем, двадесет и един или от сто дни. Пок­лонниците прекарвали всяка нощ колкото е възможно по-близо до сърцето на светилището, където обитава­ло божеството. Тъкмо там трябвало да се зароди и произведе сънят, така желан и очакван, но обикновено това ставало едва последната нощ на дългото очаква­не.

Болестите заемат челно място в причините, които са тласкали хората да подирят помощта, която можела да им бъде донесена чрез сънищата. Един сборник с разкази от XV-ти век, познат под името Хазедра Рейгенки, описва чудотворните изцеления, настъпили бла­годарение на общуването с боговете посредством съни­щата. Един от тези разкази говори за човек, който, обезобразен от проказа, отива до Хазедра и след седем дни и седем нощи на усамотение вижда насън, че едно момче излиза от вътрешността на храма и му казва:

„Твоята болест е много трудна за лекуване, защото е причинена от кармата на предишен твой живот. Въпре­ки това, Каннон ми нареди да те изцеля". Тогава мом­чето облизало с език цялото тяло на мъжа и когато той се събудил, се видял здрав и читав. Друг човек, който страдал от страшна болест, отишъл на поклонение до Хазедра и след една нощ и един ден сънувал как едно момче излиза пак от вътрешността на храма и му на­мазва тялото с мехлем. На следната утрин болестта го била напуснала. В много от тези истории се разказва за малко момче, което излиза от самата светая светих и носи чудотворно изцеление на болните.

Оракулите обаче можели не само да лекуват, а и да разрешават и други проблеми. Според друга исто­рия, жрец, който не можел да запомни някакъв твърде сложен текст, го запаметил наизуст насън само за една нощ. Друг, който се срамувал от външността си, по съ­щия начин събрал куража да се изправи без страх пред света. Жени, живеещи в отчаяние и нищета, се осланят на помощта на гадателите и се виждат преобразени, подкрепени в болката си благодарение на нощите с по­зитивни сънища. Също и поклонници, които искали са­мо да научат бъдещето и които насън виждали ясно какво ги чака. Преди зараждането на будизма Импера­торът бил най-великият мечтател — неговите религи­озни задължения се състояли между другото в това да полага особени грижи за сънищата си. В двореца му имало стая, специално отредена за сънища, обзаведена с легло само за тази цел, наричано Камудоко. Веднъж, когато неговият народ бил застрашен от ужасно бедст­вие, Император Сужин легнал върху своето камудоко, за да потърси отговор, който да му подскаже разреше­нието на проблема. Той получил отговор, когато него­вият Бог Амонон Уши му се явил насън, за да му каже как да избегне голямата беда. която щяла да помете страната му. Историята не ни разкрива в какво се е състояла тази рецепта, но тя се оказала ефикасна.

Индианците от Северна Америка добре познават силата на сънищата, които им помагат да живеят в мир. Хуроните и ирокезите редов­но организирали церемонии за групово сънуване, което траело няколко дни, та дори и няколко седмици, в за­висимост от обекта на внимание. Така, обединявайки сънищата си, те успявали да начертаят специфична стратегия, с която си служели за управляване на пле­менните дела.

Новозеландците маори и южноафриканците зулуси и до днес все така отдават голямо значение на съни­щата си и на тяхното обединяване.

Ескимосите от залива Хьдзьн и патанийците от Малайзия споделят вярването, според което по време на съня душата се отделя от тялото и живее в друг, различен свят — света на сънищата. Те смятат също така, че е много опасно да събудиш грубо спящия, по­неже душата няма да има време да се съедини отново с тялото и така може да остане завинаги лутаща се в не­битието.

Корсиканците отдават особено значение на сънищата си и полагат специални грижи за тях. Случвало се е цели сели­ща да сънуват по едно и също време един и същи общ сън, сякаш някакъв колективен дух ги ръководел по те­лепатичен път по време на съня. Каквото и да е естест­вото на този общ контрол, той съществува от дълги години и продължава да се проявява и до днес.

Темиарите, племе, принадлежащо към малайския народ в Сеноа, са и до днес дълбоко повлияни от тълкуванията и използването на сънищата. Според тях сънищата са фрагменти от личността, съставени от физически сили, приели познаваема форма. Макар че тази теория има далечна прилика с личностните и колективни първооб­рази на Г. Юнг, не трябва да се забравя, че тези наро­ди живеят, изповядвайки тези вярвания от стотици го­дини. Така, техните деца от най-ранна възраст науча­ват за значението на сънищата и се подготвят да се из­правят лице в лице с всички зли духове, които срещат в кошмарите си с цел да се научат да ги овладяват още преди да достигнат зряла възраст. Когато възмъжеят, те вече са способни да обединяват своите сънища, по­неже колективните съновидения им позволяват да проз­рат бъдещето, в резултат на което те буквално са спо­собни да се справят с всички проблеми преди още те да са реално възникнали. Тяхното общество не познава престъпността и насилието и те са считани за един от най-демократичните и най-добре адаптирали се към за­обикалящите ги условия народи, съществуващи в днешно време.

Още от 1931 г., когато Х. Д. Нуун открива този ненасилнически народ, миролюбивият и хармоничен начин на живот на това племе не е преставал да интри­гува социолози и антрополози, Нуун е особено впечат­лен от начина, но който те живеели в съвършено съгла­сие със себе си и с природните закони. Той пише след­ното: „Когато даден човек е положил труд, той получа­ва част от общата реколта, макар и не според вложе­ния труд или притежаваните умения, а според своите необходимости". Като че ли именно тук намират ис­тинско въплъщение мечтите и идеите на Карл Маркс всеки да работи според възможностите, а да получава според нуждите си.

За съжаление човечеството не разбра и недооцени бляна на Маркс, което не е никак чудно, предвид фак­та, че човечеството изобщо не е склонно да се научи да сънува и да мечтае, за разлика от хората от племето Темиар-Сеноа. За тях комунизмът е реалност и е оче­видно защо.

Не всички сънища, повлияли върху хода на човешката история са били за добро, както ще видим от следващите примери. В една злокобна нощ, през ноември 1917 г. германските и френските войски се сражавали от двете страни на Сома под смъртоносния дъжд от артилерийския огън. Един германски ефрейтор, който спял в бункер, имал сън или по-точно ужасяващ кошмар, в който дъжд от отломки и буни пръст го засипва и го оставя без дъх. Той се събудил стреснато и побегнал от бункера навън, в прохладната нощ, щастлив да открие, че това е само сън. Няколко секунди след това френски снаряд ударил бункера, убивайки всички хора в него. Осъзнавайки, че сънят току-що го е спасил от сигурна смърт, войникът поблагодарил на Бога, като заявил в молитвата си, че знае, че Господ му е спасил живота за да може той, на свой ред, един ден, да спаси своята родина. Името на въпросния войник е Адолф Хиглер. Никой не знае как­во би се случило, ако Хитлер беше загинал през 1917 г., но все пак човек се изкушава от мисълта, че вероят­но Европа и светът днес биха били съвсем различни, ако кошмарът не беше разбудил Хитлер.

Повече от две хиляди и триста години преди злополучния сън на Хитлер, друг амбициозен пълководец следвал проро­ческите послания на своите многобройни съновидения — Александър Велики. Така, напълно в реда на нещата научаваме, че по времето на обсадата на Тир, Алексан­дър Велики, възпитаник на Аристотел, видял насън как сатир (природен дух, на гръцки „Satyros") танцува вър­ху неговия щит. Аристандър, неговият ясновидец, из­тълкувал съня като игра на думи и като разместил бук­вите, съставящи „Satyros" получил фразата „Тир е твой". Така сънят подбужда Александър Велики да поднови атаката срещу Тир, който почти веднага след това се предава.

Три века по-късно, Юлий Цезар, за когото се говори, че е служил като образец за подражание на Хитлер, също чес­то сънувал и действал съгласно повелята на съновиде­нията си (било то съзнателно или не). Вследствие на един особено реалистичен свой сън, в който се видял да изнасилва собствената си майка, той решава да пре­мине с войската си през Рубикон, малка река, следваща сизалпийската граница. След това свое начинание, той се оказва отново във война със Сената, тъй като в действителност той нахлува в родната си страна. Наистина жалко, че той не обръща нужното внимание на съня на жена си, която го предупредила за опасностите, на които се излага с действията си по време на гибел­ните мартенски иди⁷. Ако се беше вслушал в думите й, сънят на Калиурния би останал само едно предупреж­дение и не би се превърнал в осъществено пророческо предзнаменование.

Векове по-късно, Жана д'Арк сънува, че е предопределена от съдбата да спаси Франция. Този сън, както и бляновете й през деня оформили в съзнанието й умело замисления план, благодарение на който тя успява да убеди дофина, че е способна да постигне великите си цели. В про­изведението на Бърнард Шоу ,,Света Жана" тя е обви­нена, че гласовете, които чува, са плод на нейната фан­тазия. „Разбира се — кара я да възкликне авторът. — Нали именно така посланията божии стигат до нас."

Наполеон, друг спасител на Франция, си служи със сънищата си, за да чертае и обмисля стратегията на военните си походи. Щом се събудел той записвал нощните си видения и после ги упражнявал на практика с помощта на оловни войничета, които разполагал и размествал в пясъчника, усъвър­шенствайки така маневрите за атака и контраатака.

Бисмарк, друг държавник на Германия, е на шест години, когато умира Наполеон. Ако по-късно той става известен като човек крайно са­моуверен, то никой по онова време не си е давал смет­ка, че той черпи тази своя вяра в собствените си сили от сънищата, главно пророчески, които имал в най-ранно детство и в началото на военната си кариера. И така по-късно той пише в писмо до Император Вилхелм:

„Известието на Ваше Величество ме подтиква да ви разкажа един свой сън от пролетта на 1863 г. през дните на битка. Сънувах, че яздя коня си по тясна ал­пийска пътека. Вдясно от мен зееше пропаст, а вляво се издигаше планински склон. Пътеката се стесняваше все повече и повече и накрая конят ми отказа да про­дължи напред. Не можех нито да обърна назад, нито да сляза. Тогава ударих с нагайката си по гладката по­върхност на скалата, призовавайки Бога. Камшикът нарасна до невероятни размери, стената от скали се сгромоляса като театрален декор и пред очите ми се разкри широк друм, пресичащ планини и гори, като в пейзаж от Бохемия. Видях пруски войски с веещи се знамена и дори в съня ме сиоходи мисълта, че трябва да говоря за тях на Ваше Величество".

Окуражен от това послание, вдъхващо му увере­ност, Бисмарк, поема здраво стратегията си и успява в Прусия да оглави германската федерация, подготвяйки така въздигането на Велика Германия, за която по-късно мечтае Хитлер.

Видяхме как, в различна степен, сънищата на ве­лики политици и пьлководци са оставили своя отпеча­тък в историята на човечеството. Нашият свят би бил твърде различен, ако те не бяха следвали повелите, ко­ито им диктували сънищата!

Сънищата и литературата

Много преди Фройд да разбули тайнството на мрачните конфликти, терзаещи нашето подсъзнание и преди Юнг да разкрие съществуването на колективното ни подсъз­нание, изпълнено с първообрази и символи, поети и писатели стигат до всичко това, та дори и повече. Тех­ните блянове са истински извор на вдъхновение за все­възможни сюжети, които ги подтикват да надзърнат в най-дълбоките кътчета на психологическата и парадок­сална същност на човека.

В техните произведения откриваме белезите от ожесточения конфликт между едва подтисканите диви страсти и благоразумната добра воля, вкопчени в така­ва безмилостна схватка, че бихме могли да помислим, ме по невнимание сме отворили дневника с историята на пациентите на някой съвременен психоаналитик. Страхът от Ада и ужасяващите видения са от дълги времена възприемани като свидетелство за най-тъмните страни на нашата скрита личностна същност, които Платон успешно определя в творбата си „Република­та": „Във всеки от нас, дори и в най-добрите люде, се крие див звяр, който се събужда в нашия сън".

Нито Фройд, нито неговите съвременници щяха да бъдат толкова впечатлени о г разкритията за истинс­ката природа на човека, ако бяха прочели някои лите­ратурни творби, написани преди тях. Символичното съновидение за Рая, в който сънуващият се намира в градината на насладите, се тълкува като компенсаторен сън, като надежда за осъществяване на въжделенията, много преди Фройд да се заеме с неговия анализ. Пър­вите поеми на Тенисън са изпълнени с нощни пейзажи, населени от недостъпни девици и славеи, чиито сладко-пойни гласове той чува в своя сън. По същия начин, Кийтс редовно попада в някаква „неизследвана област на духа", докато се скита в градините на сънищата си.

Шекспир е със сигурност най-великият мечтател на всички времена. Цялото му творчество е изпъстрено със сцени и описания на съни­ща и блянове, в които реалност и илюзия се оплитат в съзнанието ни и ни хващат в своя капан. Колридж до­ри, в своите лекции за Шекспир настоятелно твърди, че единственият начин да разберем завещаното ни от Шекспир, е да разглеждаме драматургичните му творби като поредица от картини и идеи, заредени в сънищата и намерили своето въплъщение в тях.

В „Бурята", Калибан сънува, че „Островът гъмжи от шумове, мелодии и звуци изпълващи слуха със сън­на сладост и винаги безвредни". Друг герой, мъдрецът Просперо, ни внушава, че животът е само сън: „Напра­вени сме ний от сънища и сън отвред обгръща тоз ма­лък наш живот..."⁸ В „Макбет" Лейди Макбет, в пристъп на сомнамбулизъм извършва наново престъпните си дела и така разбираме, че тя все още има частица будна съвест. Макбет също чува гласове, които му на­шепват: „Недей спа! Макбет закла съня! — съня неви­нен, съня разплитащ счепканата прежда на грижите, съня успокоител, съня, балсам за морния ни дух, ос­новно наше блюдо, пръв хранител на жизнения пир!"⁹

В „Хамлет" датският принц също заявява: „Зас­пиваш, сънуваш може би? Да, тук е пречката! Защото туй — какви ли сънища ще ни споходят в съня без край, когато се измъкнем от бренната черупка — то ни спира; таз мисъл прави жизнения гнет тъй дьлголетен"¹⁰.

В „Сън в лятна нощ" оживява пред очите ни свят, изпълнен с картини извън времето, представящи ни ге­рои от реалния свят редом с призрачни сенки и образи, изплували от друго измерение. И така всички пиеси на Шекспир са пронизани от следната идея: на нас е отре­дено да избираме между единия и другия свят, между действителността и символичното. При все това, най-често склонни сме да се оставим пленници на симво­личния свят на сънищата.

Бъниън и Колридж

„Пътешествието на един Перегрин"¹¹ от Джон Бъниън е от същия характер. Това е алегория под формата на сън, която му печели името „безсмъртния мечтател" или по-нелицеприятното „Безумния мечтател — Самюьл Тейльр Колридж, известен също с многобройните си съзидателни сънища, сред които без съмнение най-пло­доносен е известният му Кубла Хан. В една отдалечена и самотна ферма в Съмърсет, Колридж прекарва леко неразположение, което го принуждава да поспи някол­ко часа, през които му се явяват поредици от думи и образи, които щом се събудил, той седнал да запише дословно. За беда, бил прекъснат от Порлок, който го навестил по работа и така той пропуснал да запише ня­колко реда, които после не могъл да възстанови. От та­зи случка виждаме колко е важно да записваме съни­щата си веднага щом се събудим и то без прекъсване.

Чарлз Лудвиг Догсън, известен под името Луис Карол, бил първокласен математик, но именно книгата му „Алиса в страната на чудесата" му спечелва световна слава. В нея малко момиченце заспива и попада в света на съни­щата като, следвайки едно зайче, влиза в неговата дуп­ка. Приключенията и ужасите, които Алиса изживява по време на историята, са не толкова детски, колкото предназначени да забавляват младите духом, понеже този свят на чудесата, населен с.екстравагантни герои, загадки, изненади, заплахи и разочарования говори много повече на възрастните, отколкото на децата. Раз­съждения с изключително дълбок психологизъм, деги­зирани като приключения в „реалния свят" или в други измерения, тук се смесват във врящото котле на този приказно-символичен сън, създавайки свят, който ня­кои литературни критици считат за удачно да нарекат „абсурден".

Робърт Луис Стивънсън е може би най- големият късметлия сред авторите, създаващи произведенията си на базата на сънищата си. Той е имал щастието да помни почти всичките си сънища. В книгата си „Пътешествие във вътрешността на страната" той обяснява как цели за­вършени истории са му идвали насън. Нощ след нощ той подхващал наново нишката на историята оттам, от където била свършила предната нощ. Този нощен жи­вот придобива толкова реален характер, че в крайна сметка започва да му носи големи страдания, до такава степен го измъчва усещането, че води двойствен живот. Усещане, което в последствие му оказва толкова силно въздействие, че той пише:

„От дълго време се опитвах да напиша разказ на тази тема, да открия формата и изражението, с които да предам това усещане на двойственост, което вероят­но терзае всяко мислещо човешко същество. В продъл­жение на два дни изтезавах мисълта си в търсене на ос­новните очертания на историята и на втората нощ съ­нувах сън, който се развиваше на прозореца, който в един момент се разцепи на две, а Хайд, преследван за незнайно какво престъпление, побегна и се преобрази пред очите на своите преследвачи".

Така се ражда „Доктор Джекил и Мистър Хайд".

Поетът-мечтател Валтер де ла Map е автор на антология на сънищата, която той започва така: „В най-дълбоката част на нашето подсъзнание се спотайва брутален звяр и ни кара да вярваме, че ние притежаваме ключа, който ни позволява да го държим затворен". Това съждение, по­черпено от негов сън, влиза в противоречие с невин­ността, която той твърдял и вярвал, че децата прите­жават. В замяна на това, признавайки съществуването на този див звяр дълбоко в нас, де ла Map се нарежда сред съмишлениците на Платон и Фройд.

Великият Греъм Грийн, лауреат на наградата на Йерусалим за 1981 г., се нарежда сред многобройните автори, вдъхновявани от сънищата си. При връчването на наг­радата, той заявява пред зрителите, че книгите му сами се зараждат и съчиняват в лоното на нощта. Както изг­лежда, през целия си живот чак до смъртта си през 1991 г., той се будел по 4-5 пъти на нощ, за да нахвър­ля бележки, записвайки сънищата си, които по-късно оформял и ставали основата на творбите му. „Когато съм в период на усилена работа, преди да легна преп­рочитам написаното през деня и проблемите сами на­мират решението си по време на съня ми." По-нататък той разказва, че има дневни сънища, които му подс­казват да запише предчувствия и теми, внушени от разкрепостения му дух и от волно вихрещото му се въоб­ражение.

С течение на годините смисълът на думата „сън" се променя, за да придобие накрая значение: на „надежда" или „съновидение". Така традиционният му смисъл се измества, привнасяйки допъл­нителна дълбочина и колорит на тези душевни съкрове­ния, които иначе биха били лишени от своеобразния си романтизъм. Класическите белетристи, драматурзи и поети, не са единствените, чернили вдъхновение от съ­нищата. Авторите на популярни песни нравят същото и с пълното съзнание за ролята, която играят сънищата в нашия емоционален свят, те никак не се притесняват да ги използват в песните си. Ето тук предлагаме на ваше­то внимание някои непреходни цитати, някои от които надживяли повече от хиляда години и други, които мо­же би вчера сте слушали по радиото.

(Джон Ленън)

(Октавио Пас)

Редица откриватели дължат на съни­щата си хрумванията и идеите, дове­ли до откритията, допринесли в пос­ледствие за развитието на човешкото общество и на начина ни на живот. През XIX-ти век човек на име Елиас Хоув сънувал, че диваци хвърлят копия и всяко острие е с пробит отвор под форма на оченце. Когато се събудил, той тутакси осъзнал, че то-ку-що е разрешил проблема за ухото на иглата към но­вото си изобретение, което скоро след това се превръ­ща в шевна машина.

,,Да се научим да сънуваме, госпо­да!" — призовал Фридрих фон Кекуле, професор по химия в Ганд на първото заседание на един научен конгрес през 1890 г. И тогава, за да обясни изявлението си, той раз­казал как самият той съумявал да извлича полза от съ­нищата си. Разказал как след като напразно търсел да открие структурата на молекулата на три-метил-бензола, решението му дошло насън:

„Обърнах стола към огъня в камината и задря­мах. Пред очите ми отново затанцуваха атоми. Този път най-малките групички срамежливо стояха на заден план. Погледът ми, изострен от често повтарящите се подобни видения сега ясно различаваше по-големите структури, с разнообразни форми —- дълги редици, по­някога съвсем нагъсто свързани и всички те се гърчеха в змиевидни движения. Но какво виждаха очите ми? Какво беше това? Една от тези змиевидни форми заха­па опашката си и така образуваният кръг се завъртя, сякаш надсмивайки се, пред очите ми. Тогава се събу­дих осенен от прозрение."

От образа на змията, захапала опашката си, про­фесор Кекуле открил затворения кръг или теорията за бензоловия цикъл, който поддържа структурата на бензола, откритие предизвикало истинска революция в органичната химия.

Джеймс Уат често сънувал, че се разхожда под дъжд от оловни топчета.

Накрая той стигнал до заключението, че ако пуснем разтопено олово от високо, то ще се разд-роби и ще се изсипе в малки сфери. Той проверил опитно тази хипотеза, която се оказала вярна. Така той открива сачмения лагер. След което този сън повече не го споходил.

Френският учител

Един френски преподавател по теология преживял нещо подобно, но без тези повторения. Той срещал сериозни зат­руднения по разгадаването на вавилонски надпис, чии­то смисъл продължавал да му убягва дори и след като се бил допитал до най-големите световните умове по въпроса. Отговорът дошъл насън, в който му се явил вавилонски жрец и вместо него наредил символите в текста така, че той тутакси придобил ясен и свързан смисъл.

Много от музикантите чуват композициите си по време насън. Един от най-сен­зационните случаи на подобно явление е творбата „Дя­волски трели" на Джудзепе Тартини, италиански ком­позитор, който разказва на астронома Ланланд истори­ята на тази соната, композирана от него на двадесет и една-годишна възраст. По-късно Ланланд описва исто­рията в своите пътеписи. Изглежда Тартини е сънувал, че продава душата си на Дявола преди да му даде ци­гулката си, за да провери дали ще може да свири на нея. Ето какво пише Ланланд, предавайки думите на Тартини:

„Какво беше учудването ми, когато го чух да сви­ри с виртуозно майсторство, изпълнявайки сонатата с такова съвършенство, че надминаваше и най-дръзките представи на моето въображение. Бях възторжен, омагьосан, възхитен, загубих дъх и тогава се събудих. Грабнах цигулката и се опитах да си припомня звуци­те, които току-що бях чул, но напразно. Сонатата, коя­то тогава композирах, „Дяволски трели" бе най-добро­то, което бях съчинил, макар и да не възпроизвеждаше напълно онази музика, която чух в съня си".

Сънища, изкуства и сюрреализъм

Историческите и библейските сънища предлагат интересни сюжети за картини на художниците още от ХI-ти век, но е трябвало да се дочака течението „сюр­реализъм", за да изкристализира от психологическа гледна точка есенцията и силата на сънищата. Сюрреа­лизмът, художествена школа, възникнала във Франция през 1924 г., търси средствата, за да изобрази сънови­денията и пулса на несъзнателното в образи и думи. Кошмарите не са чужди на въображението на хората на изкуството (Пръв Гоя, например, се отличава сред всички в това отношение), но никой дотогава не бил направил опит да пресъздаде истинската атмосфера и символиката, съдържащи се в сънищата. Андре Брьотон, често наричан Бащата на сюрреализма, твърди, че „Сюрреализмът се основава на вярването, че сънищата притежават всемогъща сила". Тази художествена шко­ла в живописта, достигнала своя апогей през тридесет­те години, е дълбоко повлияна от откритията на психо­анализата. Фройд настоява твърдо на необходимостта от асоцииране на идеите и подчертава значението на подтисканите сексуални желания, докато Юнг от своя страна разглежда главно символичното значение на образите в подсъзнанието. Картините, базиращи се на тези открития, шокират целия артистичен свят и го разтърсват из основи. Дори до днес, онези, които от­казват упорито да разберат същността и значението на сънищата, дори не споменаваме за самото изкуство, считат, че тази художествена форма е лишена от каква­то и да било стойност.

Картините на Салвадор Дали, които между дру­гото носят имена като: „Устойчивостта на Паметта ", „Раждането на течните желания" или дори „Великият мастурбатор" ясно отразяват сънища от фройдистки тип. Меки, разливащи се телефонни апарати, ръчни ча­совници и мебели, патерици, пусти плажове, ембриони и едипови образи се смесват, за да възпроизведат тре­вожния свят на сънища, трескави състояния и натрап­чиви мисли. Тъкмо обратното, Макс Ернст в картини като „Нимфата на ехото", „Окото на тишината", „Гра­дината на Франция" или „Европа след дъжда" населя­ва платната си със съвършени гори, палещи слънца, жени с птичи глави, скали, въздигащи се до небето, блата, потънали в тишина и загадъчни фигури, като по този начин отразява доста точно концепцията на Юнг за сънищата.

Други художници от групата на сюрреалистите обрисуват терзанията, измъчващи ни насън и разкри­ват чувството на страх и ужас, поднесени под най-раз­лични форми. Така виденията в полусън също стават обект на внимание в някои изображения на неясни об­рази, родени в прехода между съня и будното състоя­ние. Сюрреализмът няма да изчезне напълно никога, защото той разтвори врати за един вътрешен свят и така спомогна по своеобразен начин да разберем по-добре природата на изкуството, нашата собствена същ­ност, както и същината на сънищата, до степен, в която всичко това изумително много прилича на картина.

Говори се, и то с пълно право, че Леонардо да Винчи е най-великият гений на човечеството за всички времена. Черпил вдъхновение от сънищата и бляновете си, той е изключителен художник, скулптор, архитект, композитор, писател и изобретател. Той изобретява подводница и летателен апарат цели петстотин години преди тези машини да видят бял свят през ХХ-ти век.

Геният е мечтател, а мечтателят сънува. Всички ние сънуваме и може би всички ние сме мечтатели, но не всички сме гении. Разликата, съществуваща между личности като да Винчи и останалите хора, се състои в това, че първите могат да запомнят идея или мисъл, която ги спохожда в съня, в сърцето на нощта и да я превърнат в действителност. За тях истинският свят е вътрешният и освен всичко друго, те умеят да се вслушват не само в другите, а и в онова тихо гласче, което им нашепва от дълбините на душата. Без съмне­ние, сънищата, както на просветените знаменитости, та­ка и на нисшите духом, са допринесли за оформянето на света, такъв какъвто го познаваме днес. Все пак ес­теството на сънищата им не се различава от това на обикновените хора. Всички ние имаме пророчески съ­нища, всички сънища носят предзнаменование или вдъхновение, но ако ние не ги възприемаме като източ­ник на оригинални идеи и сила, ако отказваме да приз­наем способността им да ни донесат разрешение на проблеми, от което се нуждаем в ежедневния си живот, те ще се задоволят просто да останат скрити в нашето подсъзнание, като срамежливи наши приятели. И об­ратното, щом сме готови да признаем силата им, те ни се притичват драговолно на помощ, за да сложат ред в обителта на нашата душа. Преди всичко обаче, както беше казал професор Кекуле, е необходимо да се нау­чим да сънуваме.

ВТОРА ЧАСТ

СЪНИЩАТА И РАЦИОНАЛИЗМА

Миналото познава много и най-различни подхо­ди за изследване на феномена сънища и несъмнено бъ­дещето ще ни поднесе и нови. Все пак именно в нача­лото на ХХ-ти век се появява твърде плодотворна тео­рия, известна според някои определения като теорията на здравия разум или още теорията на рационализма. За разлика от анализите на Фройд и Юнг, тази теория се базира на най-новите научни достижения и се стре­ми да докаже, че сънищата не са нищо друго освен еманация на нашето тяло. За привържениците на тази концепция, стомашните разстройства, мускулната умора, болката, треската и безпокойствата нарушават нашия нощен покой йод формата на съновидения и кошмари.

Откриването на мониторите за регистриране на церебралните вълни позволи развитието на тези изследвания през последните петдесетина години. Използването на тази апаратура е твърде различно от психоаналитичния подход, който си служи с психологически, религиозни, философски и мистични елементи. Става дума за из­вършването на опити под строг научен контрол, които трябва да могат да бъдат повтаряни толкова пъти , колкото е необходимо, за да се получат винаги сходни резултати. За съжаление, много скоро се установява, че сънищата не реагират както опитните животни в лабо­раторни условия, колкото и да е съвършена използва­ната апаратура, така че още от самото начало, получе­ните статистически данни не съвпадат помежду си. Та­ка теоретиците бързо се сблъскват с резултати, про­тивни на онова, което са възнамерявали да докажат първоначално. Все пак този подход има заслугата да придаде нови измерения при изучаването на сънищата.

В началото на нашия век физиолозите откриват, че нервните окончания и мускулите, включително и сърдечният мус­кул, излъчват електрически импулси. В края на дваде­сетте години бе открито, че и кожата на темето също излъчва такива вълни. Оттук се стига до заключението, че тези вълни, наречени Алфа и Бета, произхождат от мозъка. Оттогава досега бяха открити още вълните Делта, Тета, Мю, Гама, Вертекс и „К". Установи се пъ­тя на тези вълни чрез поставяне на електроди върху тя­лото и главата на пациента, на местата, където елект­рическата енергия на вътрешната му активност е най-лесна за регистриране. След това вълните се усилват и се изобразяват под формата на криви линии — диагра­ма върху екран или хартия. Тези линии се наричат електрокардиограми (ECG) за онези, които регистри­рат активността на сърцето и електроенцефалограми (EEG) за параметрите на церебралната активност. Апа­ратите се включват в комплекс от средства познати под името „biofeedhack"¹², защото те позволяват черпенето на данни за недоловими вътрешни дейности и състоя­ния на дадената личност. Увеличаването на точността на електронните средства ни предоставя все по-прециз­ни записи на мозъчната дейност, което още от петде­сетте години насам ни позволява да установим две раз­лични състояния на съня — спане със или без сънища. От тогава насам се разразяват нестихващи яростни спорове, както по отношение на употребяваните терми­ни, така и по отношение на получените от различните изследователи резултати, като се стига дотам, че през шейсетте години всяка или почти всяка научно-изследователска лаборатория използва своя собствена тер­минология, за да дефинира различните състояния на съня. Измежду тези термини намираме определения за сън като „дълбок и лек", „активен и спокоен", „спо­коен и активен", „десинхронизиран и синхронизиран", „висок и нисък", за да се стигне накрая до най-модно­то за съвременната епоха: „парадоксален и ортодок­сален".

Накрая бе установено, че периодите на сънищата съвпадат с периоди на бързи кръгообразни движения на очните ябълки, така че този период бе кръстен на английски REM, акроним на Rapid Eye Movement (бързи движения на очите), за разлика от периодите на липса на сънища, наречени NON-REM (Non-Rapid Eye Movement). Първите научни експерименти, извър­шени върху доброволци през шестдесетте години из­ползват седем електрода. Първите три регистрират ак­тивността на мозъчната кора, четвъртият и петият от­читат движенията на очите, шестият — тонуса на вън­шната шийна област, седмият — сърдечния пулс. Из­ползваната в днешно време техника е сходна. Първата изненада възниква още в момента, когато пациентът затваря очи. Церебралните вълни на мозъчната кора тогава напълно се променят, като че ли пациентът се готви да заспи. Установено е, че докато спим получе­ните криви линии могат да бъдат разделени на шест категории, означени като стадий А, В, С, D, Е и F.

Линията на стадий А твърде много прилича на тази от периода, когато пациентът затваря очи, все още буден. Стадий В, който настъпва няколко минути по-късно, дава линия напълно различна от предишната — вълните са по-бавни и с по-ниско напрежение — то­ва е стадият, при който очите на спящия започват бав­но да се задвижват. Стадий С, който настъпва около десет минути по-късно, показва, че бавните вълни са организирани в кръгообразен ритъм, докато на практика в същото време очни движения почти не се забе­лязват — така че се приема, че пациентът е дълбоко заспал. Стадий D се различава от стадий С главно с по-бавен ритъм на вълните и с no-нисък волтаж. При стадия Е волтажът се повишава още повече, но вълните са все така бавни, а очите са преустановили всякакво движение. В замяна на това, стадий F дава съвсем но­ва схема: високоволтовите бавни вълни отстъпват мяс­то на нисковолтови бързи вълни, докато очите навли­зат във фаза на интензивна активна дейност. Тилната област губи обичайния си тонус, а сърцето, което под­държа стабилен пулс през всичките стадии А, В, С, D и Е, в този момент губи равномерността си. Именно тази интензивна очна дейност по време на фазата F дава името на REM в този стадий на заспалото ни състоя­ние, докато фазите А, В, С, D и Е в крайна сметка са преименувани в 1, 2, 3, 4 и 5 и прегрупирани в отделна обща категория на фазите без бързи движения на очни­те ябълки и без сънища.

През нощта преминаваме през поредица от цикли с обща продължителност приблизително от деветдесет минути, по време на които се редуват последователно фазата с бързи очни движения (REM) и петте фази без бързи очни движения (NON-REM). Започваме от ста­дий 1 при бавно спане — без бързи очни движения, после минаваме към стадии 2. З, 4 и 5 все още бавно спане и накрая атакуваме във фазата на спане със съни­ща, REM. Тази последователност се повтаря по пет. шест или седем пъти през нощта, в зависимост от ко­личеството сън, от който се нуждаем. Към сутринта фазите на бавното спане намаляват докато спането тип REM се увеличава, което обяснява факта, ме си спомня­ме но-добре сутрешните си сънища, защото тъкмо то­гава преминаваме най-дългите етапи на спане със съни­ща.

Тази схема на повтаряне на цикъл от деветдесет минути може би обяснява също защо страдащите от безсъние, събудени посред нощ, трудно могат да заспят отново преди да е изтекъл час и половина или с други думи преди да изчакат един пълен цикъл да премине за да уловят следващия. Да се говори за спане без сънища не е толкова лесно колкото можем да си представим, тъй като по-долу изложените наблюдения, извършени в лабораторни условия показват, че мозъкът е много активен, включително и през периодите на бавно спане или при спане без сънища. Може би е по-целесъобраз­но да се опитаме да дефинираме категориите на съни­щата, отколкото категориите на спането. Наистина осемдесет процента от пациентите , събудени през вре­ме на спане във фаза REM могат да дадат образно описание на сцени от сънищата си. И тъкмо обратно­то, едва седем процента от събудените през бавно спа­не могат да си спомнят и опишат някакъв сън. При все това, когато им се зададе въпроса „Мислехте ли си за нещо?" вместо „Сънувахте ли нещо?", осемдесет и се­дем процента от събудените по време на спане във фа­за REM си спомнят, че са имали видения, докато дру­ги седемдесет и четири си спомнят, че са извършвали някаква мозъчна дейност, дори и да не става дума за истински съновидения.

В тази връзка, възможно е по време на бавното спане да ни занимават проблеми от ежедневието, дока­то по време на същинските сънища да се намираме в плен на по-интимни и символични въпроси. Тази идея бе частично потвърдена пред шестдесетте години от теорията, която приема, че па.радоксалният сън (днес наричан спане REM) оставя спомени за по-необикнове­ни и по-мистични преживявания от спането от орто­доксален тип, сега наричано бавен сън или NON-REM.

Всички горди собственици на кучета и котки знаят добре, че техните домашни питомци сънуват, излегнати върху любимата си пос­телка пред огъня на камината. Научните изследвания, извършени не само въз основа на простите наблюде­ния, а и върху движенията на очите на животните, пот­върждават това. Впрочем, изглежда рибите изобщо не сънуват, докато птиците посвещават 0,5% от своя сън за сънища, нещо, което абсолютно не съответства на наблюденията, направени от собствениците им, които твърдят, че техните птици често говорят по десет мину­ти без прекъсване по време на сън и че понякога дори се налага да ги накарат да престанат. Много е въз­можно животните, по подобие на хората, да реагират] по различен начин в лабораторни условия.

Влечугите, костенурките, змиите и игуаните не сънуват никога, макар че те прекарват повече от шестде­сет процента от времето в сън. Изглежда обаче, че крокодилите прекарват повече време да сънуват отколкото птиците. От друга страна всички бозайници сънуват и е възможно да ги разделим на две групи: преследвачи и преследвани. Преследвачите (кучета, котки, хората, белките и други) прекарват между двадесет и двадесет и пет процента от своя сън в сънища. Преследваните (добитъкът, елените, козите, овните, зайците...) спят по-малко от хищниците и освен това посвещават само от шест до осем процента от съня си за сънища (или в сън от типа REM). Кой би могъл да ги укори за това? Животът им до голяма степен зависи от способността им да не губят връзка с действителността, така че сим­воличните и химерични сънища от съня тип REM имат за тях твърде несъществено значение.

Сънят

За да сънуваме трябва преди всичко да спим и всяка нощ ние се потапяме в състояние на несъзнателност, което би могло да бъде ужасно, ако не сме свикнали така с него. Това състоя­ние на несъзнателност е често добре дошло след някой изтощителен ден, но вероятно в действителност то е много подобно на дълбокия сън на смъртта. Впрочем разказите на хора, изпадали в клинична смърт, твърде много се доближават до сънищата... но това е друга те­ма.

Преди нашия век единствените данни, с които разполагат хората относно естеството на съня, са по­черпени от спомените за техните сънища.Това се изме­ни едва след изнамирането на електронните измери­телни уреди, които позволяват да се регистрира цереб­ралната активност. Преди беше невъзможно да се изс­ледва съня без да се събуди сънуващия и следователно без да се разруши самия предмет на наблюдение, нещо като наблюдаването на птиците преди откриването на биноклите — щом се доближим до тях, птиците отли­тат, точно както отлита и сънят.

Ползата от съня

Привържениците на теорията на здравия разум смятаха, че сънят е предназначен да ни възстанови физически във форма, идея, която се провали, когато се констатира, че ако човек в покой остане излегнат в течение на два­десет и четири часа, той си отпочива физически, но със сигурност натрупва умствена умора и дори, ако експе­риментът продължи прекалено, може да се стигне до душевно разстройство. Снимките, направени на паци­енти по време на сън, показват, че тялото прави пос­тоянни усилия, за да избегне прекалено голямото фи­зическо отпускане. Обикновено се въртим и се обръща­ме най-малко двадесет пъти за една нощ и то с цел да не оставяме обездвижени мускулите си. Тогава, при­вържениците на теорията за здравия разум се прицели­ха в друга посока и решиха, че се нуждаем от психичес­ка, а не само от физическа почивка.

Тогава те насочиха вниманието си към мозъка, най-важният от всичките ни органи, като си казаха, че тъй като той работи без прекъсване, за да може да мисли, да си фантазира и да си спомня, са му необхо­дими периоди на почивка. Тази хипотеза не издържа повече от предходната, понеже бе установено, че мозъ­кът е също толкова активен по време на сън както през останалото време на деня, така че тайната на съня и сънищата остава неразгадана.

Изучавайки данните за церебралната активност, придобити чрез използването на електронните средст­ва, учените скоро разбират, че ако импулсите минават от висок ритъм, съчетан с по-висок волтаж при будно състояние към по-бавен ритъм, съчетан с по-високо напрежение по време на сън, то няма доказателство, което да подсказва намаляване на мозъчната дейност. Би могло дори да се каже, че мозъкът работи по-уси­лено по време на сънищата, което в крайна сметка обори идеята, че сънищата могат да имат психически или патологичен произход.

За тях главното е сънят да е спокоен и без съно­видения, така че ако се появят сънища, според тях, те само разстройват нормалния процес на съня, а самите сънища са ненормални. Днес вече знаем, че това проти­воречи на истината. Ако регистрираме количествени или качествени смущения по време на сън, сънищата не се появяват но нормален начин и може да се стигне до психическо разстройство.

Какво представлява сънят

Многобройните опити да се разбере естеството на съня и на мозъчната дейност завършват с оприличаването им с различни уреди като радио, телефон, теле­визор и накрая, в днешно време, с компютър. Някои съвременни изследователи твърдят, че ние „сме на ли­ния" през 2/3 от нашето време. Така че докато спим на­шият мозък не се намира в покой, а no-скоро, подобно на основната контролна единица в мощна система, той се заема да подбира и да слага ред в събитията от де­ня. За тези теоретици сънищата са останки от сортира­нето, извършвано от нашия мозък. Дори и да допус­нем, че тази теория е правилна, очевидно тя отчита само част от понятието сън и е необходимо много повече от аналогии с изобретения, изфабрикувани от човека, за да обхванем истината в цялостта й. При все това, действително понякога се събуждаме на сутринта и от­криваме, че през нощта проблемите ни са избледнели или дори че са намерили своето решение, а понякога и че сме били осенени от оригинални идеи и решения. Възможно е тези резултати да се дължат на положени­те умствени усилия, напомнящи класирането на данни от компютър. Все пак спомените от миналото не са за­личени, за разлика от онова, което става, когато ком­пютърът редовно „чисти" паметта си, за да отвори място за новите данни. Без никакво съмнение, сънят е мощен регенератор на енергия, макар и да действа по различен начин от онова, което някога се е смятало. Енергията, която натрупваме но време на сън, е раз­лична по характер от тази, която складираме благода­рение на поетата храна или на физическа отмора и притежава способността да ни лекува и възстановява както физически, така и умствено.

Несъмнено докато спим в нас настъпват множество процеси, както физически, така и психически. Тези изменения са причина за част от сънищата и кошмарите ни. Нека разгледаме класическия пример на усещането, че падаме, подхлъзвайки се на ръба на тротоара или че пропускаме стъпало, чувство, което ни кара да се събудим, подскачайки. Този сън, който се явява в първите фази на спането, се дължи на рефлекс, предизвикваш рязко свиване на мускулите, на­речено „миоклонично сътресение". Усещането за про­падане, което в никакъв случай не трябва да се бърка с усещането за летене или безтегловност, също се явява във фазата на лекия сън. То се дължи на умствените процеси по време на прехода между съня и будното състояние, в който се намираме в този момент.

Усещането, че виждаме да блясва светкавица, че чуваме някаква експлозия или че изпитваме чувството, че главата ни ще се пръсне, всички те. доста често сре­щани, също се дължат на физически причини. В дейст­вителност, изглежда известно количество статична енергия се натрупва в най-големите ни мускули, най-вече тези на крайниците. Понякога тази електрическа енергия се освобождава вътре в тялото ни, предизвик­вайки нещо като електрически шок, който ни разтърс­ва, пронизвайки ни от тялото към тилната област на мозъка. Колкото и изненадващо да е това неочаквано освобождаване на енергия, вече е установено, че то мо­же да има неоспорими лечебни свойства.

Парализата

Понякога, докато спим, изпитваме крайно неприятното усещане, че се парализи­раме, чувство, което изобщо не е сън или плод на чис­то въображение. Напротив, то е съвсем реално. В дейс­твителност, докато спим. рефлексите на крайниците ни напълно изчезват и ние ставаме буквално неспособни да направим каквото и да било движение. Когато този фактор се прибави към даден сън, обикновено се полу­чава история, в която се виждаме преследвани, но сме неспособни да помръднем! При съня във фаза REM, непосредствено предшестващ пробуждането, понякога тази парализа все още леко се усеща при събуждане, но щом отворим очи тя изчезва. Очевидно мускулни сви­вания, независещи от волята ни, като сърдечният пулс и дишането не са засегнати от тази парализа.

Ако се заслушате в ритъма на дишане на заспало дете, ще забележите, че от време на време то спира да диша за няколко секунди, което би могло да се стори цяла вечност на разтревожената майка. Това временно прекъсване на дишането, което се нарича апнея, е често срещано явление при новородените и бебетата — при някои възрастни то се запазва до дълбока старост. Преждевременно родените са особено податливи на то­ва явление — често, веднага след тяхното раждане, в ковьоза се инсталира електрическа система за контрол, която пуска в действие звуков сигнал веднага щом ди­шането спре. Тогава, за да се възстанови отново проце­сът на дишане, е достатъчно само да тупнете леко бебе­то с ръка! Натрупването на въглероден диоксид в кръв­та, причинено от спирането на дишането, обикновено е достатъчно, за да задвижи отново автоматическия ме­ханизъм на дишането, но при недоносените деца коор­динацията между двете системи — инстинктивно и кон­тролирано дишане, не е още напълно развита. Обикно­вено недоносените деца превъзмогват този недостатък за няколко седмици.

Вътрешни и външни смущения

Често в сънищата ни се задействат вън­шни и вътрешни стимули, недостатъчни да ни събудят. В състояние на сън, на­шият мозък Проявява невероятна наход­чивост, за да долови всички външни шумове и вътреш­ни физически нарушения в тялото ни и да ги вплете в историята на съня. Затова, когато на събуждане се опи­таме да тълкуваме сънищата си, е необходимо стара­телно да разграничим отделните елементи. Така, усе­щането за парализа, за което току-що говорихме, макар и чисто физическо явление по своята същност, но­си все пак ясно определен смисъл. Всяка нощ, ние нав­лизаме няколко пъти в спане във фаза REM и всеки път изпитваме усещането за временна парализа. При все това този сън се появява само епизодично и то за да ни предупреди, по символичен начин, че сме неспо­собни да избегнем фатална опасност в будния ни жи­вот.

Колкото и невероятно да изглежда това, ние неп­рекъснато откриваме този процес, в който различни външни елементи се интегрират в сънищата ни под формата на символи, макар и обикновено да не можем да проумеем техния произход. Причината се състои в това, че източникът, породил външния фактор или сти­мул няма никакъв интерес да подпомогне изясняването на съня и това е красноречиво илюстрирано от следния пример. Една жена сънувала, че сестра й звъни настоя­телно на вратата. Накрая тя се събудила и открила, че в действителност е чувала не звънеца на вратата, а звъ­на на телефона. Макар че тя се събужда от истинско звънене, от значение е символът, който то съдържа в себе си, понеже жената била забравила, че същия ден сестра й трябвало да я посети. Така сънят й си служи с външен елемент, за да й предаде своето послание и да й помогне да избегне забравената й сестра да „faire sonner les cloches"¹³.

Що се отнася до вътрешните фактори и подбуди, достатъчно е да си припомним предупрежденията на нашите баби, които ни съветват да не ядем сирене къс­но вечер, защото това предизвикало кошмари. Дейст­вително похапването късно вечерта, независимо дали е сирене или не, може да предизвика у някои хора извес­тни стомашни разстройства. Така почувстваното нераз­положение служи като предупреждение за сънуващия, да не прави повече това, в противен случай, кошмарите предизвикани от стомашното претоварване ще го из­мъчват отново.

Острата болка ни буди, за да се погрижим да я успокоим, докато ако е постоянна и тъпа тя може да породи сън, в който ще ни се предложи лек за изцеле­нието й.

Лъжливото пробуждане

Една от причините, които ни карат да се сепнем посред нощ и да видим по среда­та на стаята странни явления (като нап­ример зелени чудовища или покойни наши близки) е това, че всъщност ние сънуваме, че сме се събудили. Усещането е толкова правдоподобно, че много често сме неспособни да убедим сами себе си, че това е сън, а не действителност. Разбира се, веднага възниква въпро­сът кое всъщност е реално и кое въображаемо , и този въпрос, достатъчно сложен и труден дори тогава, кога­то разполагаме с целия си капацитет и всичките си въз­можности, е още по-неразрешим посред нощ, когато сме потънали в царството на сънищата си.

Съществуват някои общи точки между хипнозата и спането — в края на краищата нали Хипнос е за древните гърци богът на сънищата? Човек, податлив на хипноза, ще реагира добре на внушенията, чрез които ни се въздейства насън, докато друг, слабо възприем­чив на подобни влияния, няма изобщо да реагира. Ка­то оставим настрана това, двете състояния нямат почти нищо общо, което ясно проличава от линиите на EEG, много различни при състоянията на хипноза и на сън.

Обучението по време на сън е форма на хипно­тично въздействие, която придобива известност през петдесетте и шестдесетте години, когато се смяташе, че сънят е чиста загуба на време. Някои специалисти, кои­то тогава мислеха, че мозъкът бездейства през нощта, м стигнаха до извода, че не би било зле той да се ангажи­ра в някаква полезна дейност, като например изучава­нето на чужд език. Уви, резултатите не оправдаха очак­ванията. Когато по-късно тази техника бе използвана за промиване на мозъка и когато се установи, че тя смущава и пречи на нормалното функциониране на съ­нищата, популярността й осезаемо спадна. Действително ние възприемаме знания докато спим и благодаре­ние на това, че спим, но не в онзи строго научен сми­съл, както предполагаха учените. Освен това, установи се, че както човек забравя сънищата си, така забравя и онова, което е научил по време на сън.

Сомнамбулизъм

Сомнамбулизмг.т е по-често срещан при децата, отколкото при възрастните.

Предполага се, че причината за това е, че децата се опитват да превърнат в действителност съ­нищата си. Същото се отнася и за говоренето насън, но изглежда като пораснем, ние се отърсваме от този навик (макар и някои литературни герои като лейди Макбет да са страдали много от това!). Изследванията показват, че кризите на сомнамбулизъм настъпват по време на спането във фазите NON-REM, нещо което може би частично опровергава предишната хипотеза, понеже е напълно възможно сомнамбулите тогава до­ри да не сънуват.

Сънищата и техния обект

Няма никакво съмнение, че в света на сънищата най-често срещаният обект е къщата или сградата. В действителност четиридесет процента от сънищата се фокусират върху една или друга форма на постройка, която може да варира между малък апартамент до ог­ромен замък или дори до завод, разпрострял грозота­та на цеховете си върху обширни площи. Двадесет и пет процента от сънищата се концентрират върху едно точно определено помещение, което може да бъде кух­ня, спалня, хол, столова, таван, мазе, кабинет или учебна стая. Петдесет процента включват в играта стълбищата или коридорите, единадесет процента из­ползват за декор вратите, входовете и изходите, докато девет процента са свързани с прозорците.

Сънищата с улици и градини се нареждат след тях, следвани от пътувания с автомобил, влак, автобус, на кон, с велосипед, самолет или пешком, както и с НЛО и други пътувания в пространството. Често съну­ваме също плуване, игри, театрални пиеси или филми, както и битки — последните са пет пъти по-чести при мъжете отколкото при жените. Сексуалните сънища, в замяна на това, са еднакво често срещани както при единия, така и при другия пол.

Според статистическите данни, получени при ан­кетирането на три хиляди души, едва двадесет и девет процента от тях заявяват, че имат цветни сънища, ма­кар че е напълно възможно всички да сънуваме в цве­тове, но само тази част от хората да си спомнят за то­ва. Споменът за цветовете, също както и за самите съ­нища, се изличава много бързо след пробуждането.

Дълго време се смяташе, че сънищата траят само част от секундата, но в днешно време се предполага, че тяхната продължителност може да е от няколко секун­ди до повече от тридесет минути.

От колко сън се нуждаем?

В началото на своето съществуване, бебетата прекарват три четвърти от време­то си в спане (макар че на неспокойните майки да им е трудно да повярват в това). Освен това, те прекарват по-голямата част от времето в сън REM, то ест в сънища и то дори още преди самото им раждане. Възниква интересния въпрос: „За какво ли могат те да сънуват?" Тъй като те нямат никакъв опит от вън­шния свят, как, по дяволите, биха могли да сънуват каквото и да било — питат рационалистите? Как биха могли те да се сърдят, да се радват, да са щастливи или развълнувани в такава невинна възраст? Ако е вяр­но, че усмивките на бебетата често се дължат на тяхна­та флатулентност (изпускане на газове), лекият гърлен смях, който често издават преди още да са навършили три седмици и който впоследствие изчезва, изглежда трябва да има други причини. Възможно ли е това да се дължи на някаква известна само на тях шега, която възрастните не могат да доловят? Как да обясним съ­що ужасните детски кошмари, породени от страховити образи, които нямат нищо общо с топлината и сигур­ността на детската стая и на родителската обич? Спо­менът за тежкото раждане и други неприятни усещания в никакъв случай не дават задоволителен и изчерпателен отговор. Рационалистите срещат сериозни труд­ности в обяснението на тези явления, които сякаш по­казват, че детето се бои от неща, с които още не е има­ло случай да се сблъска. За тези, които вярват в пре­раждането, подобни ужаси очевидно ще са лесно обяс­ними.

Нека се спрем сега на възрастните. Според френс­ките статистически данни, ние спим средно седем часа и двадесет минути през нощта (очевидно става дума за средна величина, като продължителността може да ва­рира значително при всеки отделен индивид). Впрочем, колкото повече остаряваме, толкова по-малко сън ни е необходим. Установено е също, че мъжете спят повече от жените, екстровертните повече от интровертните и пълните повече от слабите.

Невъзможно е да се спи прекалено много, но ко­гато ни се случи да спим повече от обичайното, това обикновено означава, че се опитваме да наваксаме про­пуснатото време за сън и че презареждаме батериите си или че сме болни. Повечето болести изискват пбвече спане, защото именно като спим лекуваме сами себе си — нещо, което обяснява защо децата заспиват толкова лесно щом се почувстват малко недобре. Ние, възраст­ните, уви, не можем да се ползваме от същата привиле­гия, която би могла да ни спести доста неприятности.

Народната мъдрост гласи, че един час сън преди полунощ се равнява на три часа след това. Научните изследвания потвърдиха, че в това има частица истина. Действител­но седемдесет процента от нашето време за спане без сънища се извършва през първата третина на нощта, така че ако не спим преди полунощ, губим значителна част от тази важна фаза на съня. Тези полезни съвети безспорно са били валидни за онези времена, когато хорала са извършвали по-тежък физически труд, откол­кото днес и са си лягали по-рано. От друга страна, то­гава се е смятало, както неотдавна мислеха и рациокалистите (или поне голяма част от тях), че единствено полезен е сънят без сънища.

Често безсънието силно ни тревожи и тъй като пълното безсъние е наистина изтощително, това безпокойство само задълбочава проблемите, които са го породили по начало. Безсъни­ето на родителите, бдящи над неспокойния сън на де­цата си, е само временно и краткотрайно, но опасност­та се крие в далечен план, в случай, че този период на безсъние се запамети в спомен, който би могъл години по-късно да се възпроизведе отново. Това може да обясни факта, че безсънието е но-често срещано при хо­ра, създали семейство и деца, отколкото при другите.

Мъчителната тревога, както и прекомерната ра­дост затрудняват заспиването, защото тези две състоя­ния предизвикват състояние на свръхвъзбуда на мозъ­ка, която не можем да контролираме с волята си и не можем да преодолеем когато дойде време за лягане. Безсънието, предизвикано от превъзбуда, е като прави­ло мимолетно като сън, но ако е причинено от сериоз­ни грижи е, уви, по-хронично и бързо може да се пре­върне в истински кошмар.

Хитринки за заспиваме

Ако сънят продължава да ви убягва и това започне да се отразява на състояни­ето ви през деня, тогава приспивателни­те средства са най-малкото зло, но те в никакъв случай няма да излекуват безсънието ви. Четенето в леглото може отлично да послужи като средство за отвличане на вниманието на мозъка от грижите и проблемите ви и насочването му в друга посока. Затоплянето на ръце­те и краката е също доста добро средство за заспиване, както и съзнателно да си наложите да дишате дълбоко и равномерно, наподобявайки така дишането но време на спане. За да имитирате този ритъм бройте две вре­мена при вдишване и три при издишване. Този ритъм на дишане, който е естествен за човек в спящо състоя­ние, благоприятства за по-бързото заспиване.

Непрекъснатото предъвкване на грижите, което не ни извежда до никъде, в крайна сметка завърта пороч­ния кръг на безсънието. Лишени от сън, способностите ни да мислим и да съсредоточаваме вниманието си намаляват и се нарушават чувствително и бързо, така че колкото no-скоро осъзнаем, че измъченото бодърстване е загуба на време, толкова по-бързо ще заспим. За целта може да бъде от полза да се упражняваме в из­викването на мислени образи и представи за картини на въображаеми случки. Така, като се концентрираме в мислите си, ние се отдалечаваме от външния свят и се потапяме изцяло във вътрешния си свят, в света на съ­ня и на сънищата и тогава видоизменяме душевното си състояние и насоката на мисълта си и ги подготвяме за идването на съня.

Сцената, която си измисляме, може да бъде от всякакво естество, без значение, стига само да не ни напомня с нищо и да не ни връща по асоциация към онова, което ни създава грижи или особено към мъчи­телни спомени. Да си представяме, че чуваме плисъка на морските вълни и дори да се мъчим да извикаме в мисълта си образа на морето, е упражнение, което действа много успокояващо. Забавно е също да си фантазираме за райска градина по свой вкус и да я на­пълним само с тези животни, хора и растения, които бихме искали да видим и да поканим в това интимно свято място. Всяка нощ можем да раждаме във въоб­ражението си тази тайна градина и в нея да очакваме идването на безсмъртните богове Хипнос, Морфей и Хермес, които ще пристигнат скоро, за да ни отведат чрез душата в далечната Страна на Сънищата.