Тайният език на сънищата нерис Де първа част сънищата през вековете

Независимо дало го осъзнаваме или не, всички ние имаме избор между две системи за разрешаване на проблемите си, на две различни нива на разбиране на нещата. Когато сме будни, ние си служим с нашия интелект и със спо­собността си да разсъждаваме, но когато спим вземат връх интуицията и символичното ни виждане. Фигура­тивно, казано, тези две системи произхождат съответно от главата и от сърцето ни. Способността на сънищата да ни поднасят вдъхновяващи видения функционира спонтанно, така че през повечето време не осъзнаваме ролята, която тя играе в живота ни. Когато някой преживява труден момент в живота, ние съвсем чистосър­дечно му казваме, че „нощта носи съвети" или че „ут­рото е по-мъдро от вечерта". Повечето от нас вече са минали по този път. Често си лягаме с душа, изтерзана от опустошителни съмнения и тревоги, а на събуждане откриваме, че облакът се е разсеял и че надеждата се е възродила. Тогава сме готови да отдадем това подоб­рение на развитие на нещата от само себе си, докато в действителност то е дело на сънищата ни.

При все това именно смесването на тези два из­точника на вдъхновение — сърцето и ума, ни носи не само оригинални решения на ежедневните ни пробле­ми, но също ни дава и възможност (независимо дали сме го желали или не) да направим истински открития за самите себе си. Нека пак припомним думите на про­фесор Кекуле, който призовавал студентите си: „Госпо­да, преди всичко да се научим да сънуваме".

Изворът

Къде се унасяме през една трета от нашия живот и защо отиваме там? Нацио­налистите откриха, за голямо свое разочарование, че не трябва непременно да спим, за да си отпочинем физи­чески и умствено. Вярно е, че някои биологически про­цеси като произвеждането на хормони, регенерирането на клетките и оздравяването се извършват през нощта, но вероятно те биха могли да се извършват и тогава, когато просто отмаряме и не използваме енергията си за друго. Дори и ако това е само допълнителен начин да подходим към смисъла на сънищата, ясно е, че съ­нят е основно екзистенциално състояние на човешкото съществуване, защото той носи не по-малко опит и преживявания от будното ни състояние. Един от еле­ментите, който ни позволява да стигнем до това заклю­чение, е фактът, че като новородени ние прекарваме по-голямата част от времето си в страната на сънищата. Тогава, бавно и сигурно, започваме да откриваме чрез петте си сетива все повече и повече елементи от това измерение, което наричаме реален свят. В зряла въз­раст оставаме будни две трети от времето, но по време на сън се връщаме всеки път към първичното си състояние — онова, което сме били принудени да напуснем при раждането, навлизайки в света посредством физи­ческо тяло, което търси изява и самоутвърждаване през периодите на будно състояние и което е ограниче­но във всеизвестната триизмерност . Тук става дума за гледище, напълно противоположно на това на старите рационалисти, които някога са мислели, че сънят е са­мо песъчинка, попаднала в сложния механизъм на будното състояние. Ако обърнем наопаки крайно материалистичните им схващания и ги разгледаме от об­ратната им страна, животът придобива съвсем разли­чен смисъл, при който „реалният свят" вече не същест­вува само извън нас, а само вътре във всеки един от нас. Тогава ние можем да го възприемаме като изме­рението, което религията нарича „небе", а Юнг опреде­ля като „колективно подсъзнание". В съня ние се връ­щаме там и там можем да общуваме посредством на­шите сънища с останалата част от мирозданието. На­шата енергия и нашето вдъхновение произхождат именно от този Извор — по никой начин не бихме могли да ги почерпим единствено от интелекта си — и отгоре на всичко, от него получаваме и насърчение за бъдеще, изпълнено с надежди.

След края на Втората световна война ритъмът на живота ни се ускори до такава степен, че една трета от нашето време, посветено на общуване с „Извора", вече не е достатъчно за нашето равновесие. Физическата енергия, която изразходваме е прекалено голяма в сравнение с натрупваната духовна и психическа енер­гия, така че ние търсим да се възстановим през деня. Някои от нас се стремят да компенсират този недостиг, отдавайки се на кратка почивка след обяд и така релаксирането и медитацията постепенно намират място във всекидневния ни живот. Като се отдаваме на по­добни занимания, всъщност ние се опитваме да устано­вим контакт с великия божествен извор на енергия и да се „презаредим".

Ако приемем, че „Изворът" е наше естествено природно наследство, то сънищата, съвпаденията, те­лепатията, привиденията, НЛО и хиляда и едно други неща, които отказват да се поберат в кутийките, при­готвени от нашия интелектуален разсъдък (самият той ограничен от петте сетива) нямат нужда от допълнител­ни обяснения. В съня си ние се завръщаме в Страната на сънищата и ако веднага се почувстваме там като у дома си, нашият живот придобива ново измерение. Ре­алният свят престава да бъде това, което изглежда и само „Изворът" е от значение. Там сме били преди да се родим, там се пренасяме по време на сън и пак там ще идем след смъртта си. Тъкмо това е искал да каже Шекспир, когато е написал: „Заспиваш, сънуваш може би? Да, тук е пречката! Защото туй — какви ли сънища ще ни споходят в съня без край, когато се измъкнем от бренната черупка? — то ни спира; таз мисъл прави жизнения гнет тъй дълголетен"¹⁴.

Когато се замислим за безбройните часове на сън, натрупани от човечеството и за милионите съни­ща, споходили хората и останали завинаги в тайна, с изненада констатираме, че днес разбираме сънищата по-зле отколкото нашите прадеди преди две, три, та дори и преди четири хиляди години. Може би, смята­ме, че сме направили откритие, научавайки се да из­ползваме сънищата си, за да решаваме проблемите си и за да разбираме самите себе си, но всъщност в това няма нищо ново. Именно Зигмунд Фройд, бащата на съвременната психиатрия, въвеждайки психиатричния подход на изследване, променя начина за тълкуване на сънищата и за разбиране на нашата личностна същ­ност. Така той вдъхна нов живот на старите концепции и им даде нови имена, но в известен смисъл това само увеличи бъркотията, която вече цареше в тази област, тъй като и до днес още има хора, които не могат да различат своето То от своето Аз.

Основавайки се върху древните подходи за интерпретиране на сънищата, много специалисти от XIX-ти век разчистиха пътя за психоа­налитичните открития, които Зигмунд Фройд прави впоследствие, В !861 г. Шернер лансира идеята за де­централизацията вътре в съня, състояние, в което фантасмагоричните образи и въображението вземат връх над мисълта и си играят с нея, трансформирайки идеи­те в символи. Той се опира върху механизма, по силата на който дадено чувство може в сънищата да се пре­върне в предмет, нещо подобно на това, което се казва в Библията: „После Словото придоби плът". Така на­шето съзнание осъществява различни преобразования: тялото се представя като къща, белият дроб като вя­търна мелница, сърцето като стенен часовник с махало, пенисът като флейта, а вагината като пещера.

През 1877 г. Струпъл заявява, че хората, които се отдават на блянове и сънища, предпочитат да обърнат гръб на реалния свят и че сънищата не са нищо друго освен начин за бягство от действителността. Той твърди също, че подбудите пораждат в сънуващия мисли, които се материализират визуално в съдържание на сънищата му и се развиват прогресивно във възникване на поредица от идеи. Тази Теория на Асоциациите по-късно довежда до зараждането на фройдистката концепция за Асоциация на идеите. През 1878 г. Мори твърди, че сънищата са израз на потисна­тите интуитивни възприятия, към което Страйкър доба­вя в 1879 г., че всеки пети човек в сънищата си изпитва страх от крадци. Очевидно тези крадци са въображае­ми, но страхът остава съвсем реален. Той добавя, че е необходимо да се направи сравнение между функцията на сънищата и дейността на храносмилателната и на отделителната система, т.е., че те изпълняват ролята на умствен процес, предназначен да отстранява безполез­ните мисли. Пак в 1879 г. Делаж сочи, че затормозяващите интуитивни възприятия могат да се превърнат в сюжет на сънищата. В същото време той разглежда об­разите в сънищата като признак на желание за реализа­ция. Следователно цялата тази смесица от спомени от детството, страхове, сексуални желания, разочарова­ния, трансформации на образи, символи и комплекси е налице още в средата на XIX-ти век, но трябваше да се появи Фройд, за да свърже всичко това в една стройна психологическа теория.

Професор Зигмунд Фройд е далеч от (1856 — 1939) мисълта, че сънищата са безумни блуж­даещи проявления на едно съзнание, изпуснато от контрола на своя собственик. Напротив, той ги схваща като сцени, дохождащи от неосъзнато­то, дремещо под нашето съзнание. В началото той смята, че те са отражение на нашите съзнателни дейст­вия, понеже в тях той открива симптоми на истерия, на анормално поведение и дори на физически заболява­ния, поднесени в символична проекция. Истерията, анормалното поведение и физическите симптоми сами по себе си са вече символични, доколкото те са само вторични проявления на дадена първопричина. Едно кожно възпаление например е физическо състояние и в същото време то е символ, отразяващ скрита причина. По същия начин, но в психологически план, образът на човек, който лесно повръща, може твърде успешно да изобрази символично, че дадената личност отказва „да смеле" някои реални факти.

Поощрявайки пациентите си да говорят надълго за сънищата си и за идеите, породени от тях, Фройд успява да дооформи този подход, в днешно време поз­нат под името „свободна асоциация на идеи". Колкото и ирационални да изглеждат въпросните идеи, избягва­нето на истината му се струва осезаемо дори със само­то й отсъствие. Оттук произтичат теориите за потиска­нето и изтласкването на истината и за осъществяването на желанията. След като формулира асоциациите на идеите, Фройд продължава да допълва списъка на оно­ва, което той нарича „обичайни комплекси", които Юнг описва впоследствие като „онези чувствителни точки на психиката, които най-активно реагират на въздействия и на смущения". Тези комплекси са интим­ни тайни, дълбоко скрити и ревниво пазени, до които, както в днешно време вече знаем, можем да достигнем благодарение на свободната асоциация на идеите в сънищата. Тестът с мастиленото петно или Тестът на Роршах безотказно задейства този механизъм, а асоци­ации могат да се породят от всякаква друга неправилна форма. И именно там трябва да търсим корените на ясновидството и гледането, при които се използват предмети като кристалната топка или утайката от из­питото кафе. Нека споменем мимоходом, че Леонардо да Винчи е познавал вече значението на тази верижна реакция, когато е написал следното: „Не се изисква го­лямо усилие да се поспирате от време на време, за да се загледате в петната по стените, пепелта в огъня, об­лаците в небето или дори в калта, от които могат да ви хрумнат чудесни идеи".

Фройд полага неимоверни усилия, за да докаже, че всички сънища представляват осъществяване на же­лания. „Осъществяването е единствената цел на всяко желание и дори мъчителните сънища трябва да се разг­леждат като израз на осъществяването на желания." — сочи той. При все това за него се оказва трудно да от­чита страховете и терзанията като осъществяване на желания.

Той си дава сметка също, че откъси от сънищата понякога спохождат мислите ни и в будно състояние, и така по-късно се смесват с реалните ни спомени. Това разкритие, свързано с други факти от изследването на истерични пациенти под хипноза, накрая го довежда до полагането на основите на теорията на психоанализата. От 1893 г. той дава гласност на част от заключенията си и заявява, че екстремните физически симптоми, кон­статирани в случаите на истерия, се дължат не на пато­логични изменения, а на емоционална психическа енер­гия, която се преобразува в психически симптоми. Впоследствие, той потвърждава, че тази психическа енергия е от сексуално естество и неговите изследвания върху сънищата накрая го навеждат на мисълта, че символите, които срещаме там, са проекция на потис­натите сексуални комплекси, смесени с чувство за вина.

Аз, То и Свръхаз

Фройд установява също, че човешката психика има три страни: Аз, То и Сврьхаз. Азьт представлява съзнателната част на нашите мисли, която бихме могли да оприличим с тялото. То е частта, отредена на инстинктите, на нашите прими­тивни нагони, докато Сврьхазът е натоварен главно със задачата да контролира инстинктивната част и мо­же да съставлява онова, което наричаме наше Съзна­ние, Съвест или Душа. Фройд смята, че по време на сън Азът ни отстъпва на заден план, докато То взема връх, нещо подобно на „звярът, който дреме в нас", констатирано още от Платон. Това се проявява чрез сексуални нагони и инстинкти за самосъхранение, кои­то могат да приемат агресивна форма. За да съхрани Аза и Свръхаза от тези развихрени сексуални страсти (и с цел да им спести прекалено силния шок), То прик­рива своите нагони зад маската на символи и фантасмагорични образи. През XIX-ти век пуританизмът и лицемерното целомъдрие нанасят сериозни опустоше­ния в мисленето на Европа и може би затова този ко­декс от наложени норми просъществува именно през тази епоха. В светлината на съвременното либерализи­ране на сексуалната мисъл, днес те могат да ни се сто­рят малко смешни, но психоанализата на Фройд все пак действа за някои измежду нас, а и асоциацията на идеи спомага за откриването на опасните прикрити страхове. Рационалистите обаче скоро откриват, че съ­ществуват и други подходи за трактовка на сънищата, които предлагат нови и разнообразни възможности.

Карл Густав Юнг е ученик на Фройд. Той се различава от учителя си в своя отказ да приеме, че потискането на сек­суалните желания е причината за всички сънища, но на практика той се разграничава от фройдистките теории много преди това, както той самият обяснява в „Човекът и неговите символи".

Фройд придава особено голямо значение на съни­щата'като изходна точка на цялостния процес на сво­бодната асоциация. След известно време започнах да осъзнавам, че това е само лъжлива тревога, несъответстваща на богатството на въображаемите образи, които подсъзнанието ни произвежда в сънищата. Тези по­дозрения ме връхлетяха истински, когато един колега ми разказа какво му се беше случило по времето на дълго пътешествие с влак из Русия. Макар да не гово­реше руски и да бе неспособен дори да разпознава бук­вите от кирилицата, той се заел дълго и внимателно да изучава тези странни букви и накрая се размечтал и за­почнал да си фантазира, представяйки си всевъзможни техни значения. Една идея поражда след себе си друга и той забелязал, че тази свободна асоциация възкреся­ва множество стари спомени. Тази забавна случка ми отвори очите за факта, че не е необходимо да се изпол­зва непременно някой сън като изходна точка, отприщваща процеса на свободната асоциация.

Тази случка показва, че Юнг има съвсем отрано свои собствени виждания относно сънищата, за които той смята, че изпълняват специфична функция, разкри­ваща идея или скрито намерение, невидими на пръв поглед. Тогава той насочва вниманието си към самата форма на сънищата, вместо да се втурва слепешката по дирите на асоциацията на идеи. Този подход се оказва диаметрално противоположен на техниката на Фройд в това, че си поставя за цел да пропъди, а не да насърча­ва всяка идея, която не е пряко свързана с предмета на съня. Подобни идеи, без съмнение, биха могли да дове­дат до откриването на комплекси, но по подобие на ня­когашните гадатели, Юнг вижда в сънищата сили, кои­то далеч надхвърлят невротичните прояви на индивида. В това отношение, би могло да се каже, че девизът му е: „Разбира се! Но нека се върнем към сънищата, вмес­то да се отдалечаваме от тях".

Изследвайки задълбочено древните сънища и вярвания, Юнг открива,че вселената функционира според дуалистична схема и това свойство е характерно както за индивиди­те, така и за природата. Той установява, че този дуализъм се проявява не само в областта на физиката (къде­то наличието на мъжки и женски хормони у представи­телите на двата пола ясно илюстрира този двойнствен характер), а също и в областта на психиката. Тогава той кръщава „Анима"¹⁵ — женският елемент в мъжа и „Анимус"¹⁶ — мъжкият елемент в жената. Въз основа на това разделение на личността се заражда понятието, според което несъзнателното е твърде различно от съз­нателното, идея, която Юнг илюстрира със следния сън: Мъж сънувал разпусната и вулгарна жена, която, както изглеждало, била неговата собствена жена, дока­то в действителност съпругата му била съвсем различ­на. Този сън бил неприемлив в този си вид, затова той отказал да го приеме. Когато обаче Юнг прилага към него концепцията си за двойствеността, „анимата" на мъжа излиза на сцената, изобразявайки така, че в слу­чая мъжът пренебрегва състрадателната и женската страна от собствената си природа. Това показва, че той се държи като сбъркана жена, с поведение, различ­но от очакваното. И тъкмо обратното, в теорията на Юнг, жена, която сънува рицар с лъскави доспехи, из­разява своята храбра и позитивна страна.

В течение на целия си живот ние следваме хода на процес, наричан от Юнг индивидуализация, чрез който двата аспекта на нашето аз, „анимата" и „анимусът", женското и мъжкото начало се опитват да се слеят. Този процес би могъл да доведе до мистичен брак, за който той говори, но толкова малко хора из­между нас познават истинския смисъл на сънищата от практическа гледна точка (без да споменаваме дори метапсихическата страна), че този съюз неизбежно се осъ­ществява изключително рядко.

Знаци, символи, архетипи и колективно подсъзнание

Ако знаците и символите не са измислица на Юнг, то в случая с архетипите и колективното подсъзнание е тъкмо обратното. Освен това Юнг придава на първите два от гореспоменатите елемен­ти смисъл, който му е напълно свойствен: „Знакът е винаги no-незначителен от схващането, което той представлява, докато символът изобразява винаги повече от първоначалния си непосредствен смисъл. Аз наричам Архетипи или примитивни образи, архаичните остан­ки".

На практика, може да се твърди, че запазената марка или емблемата на дадено предприятие е знак за нещо друго, но след като този знак е измислен, той никога вече не би могъл да достигне статута на символ. В замяна на това, всеки символ носи скрит смисъл и именно той се разкрива спонтанно в сънищата ни. Символите възникват сами, те не са плод на нашето съзнание и в този смисъл те представляват за нас осно­вен източник на познания в тази област (доколкото те се появяват в сънищата ни, както и в мечтанията, виде­нията и психическите проявления).

Архетипите се появяват в сънищата, в мечтанията и фантазиите в будно състояние, във виденията и пси­хическите явления, без мечтателят да е знаел предвари­телно за тяхното съществуване, но ако даден първооб­раз е неизбежно символ, символът не е задължително първообраз. Съществуването на първообразите в съни­щата може да бъде обяснено с факта, че примитивните образи са част от наследена прародителска памет. Как­то наследяваме физически особености, водещи начало­то си в далечни форми на живот, така също сме и но­сители на примитивна духовна природа, зародена в ко­лективната психика. Архетипът впрочем не е задължително митологичен образ, макар и често да е предста­вян като такъв (и то погрешно). Митологичният образ е символ на дълбоко скрита сила. В това се състои и загадката и същността на античните богове, като всеки от тях представлява и символизира дадена сила или изначалие на вселената или природата.

За да даде определение на източника на всичко това, Юнг го нарича „колективно подсъзнание", но идеята не е съвсем нова, както самият той признава: „Това е основата на всичко, което древните наричат хармония на всички неща". Каквото и име да му избе­рем, изглежда че от този всемирен резервоар извира ре­ка от космически спомени, с които отиваме на среща в нашите сънища или може би те идват на среща с нас.

Не е лесно да се сравняват фройдистките концеп­ции за То, Аз и Свръхаз с понятията на Юнг за Нео­съзнатото, Съзнателното и за Колективното подсъзна­ние, макар да изглежда възможно да се направи съпос­тавка между степените на съзнателност, която те пред­полагат. В замяна на това техните съдържания са на­пълно различни. Фройдисткото То, например, подобно на Неосъзнатото на Юнг е подучастък на духа. Но То е no-скоро обикновен склад, преливащ от сексуални нагони, докато Неосъзнатото на Юнг съдържа анима и анимус, двете допълнителни половинки на нашето Аз. Главната разлика между анализите на сънищата на Юнг и на Фройд се състои обаче в различията в мето­дите на двамата изследователи, които всеки, изхождай­ки от своята теория, прилага към един и същи сън.

Да вземем сън, чийто основен символ е ябълка. Фройдистката асоциация на идеи, функционираща чес­то въз основа на игри на думи и съзвучия, би представ­лявала приблизително нещо такова: „Ябълка, адамова ябълка, зъби, целувка, съвкупление". Психолог от школата на Юнг би дал следния прочит: „Ябълка, поз­нание, мъдрост, но какво да правим с тази ябълка? Ябълка, храна за душата, извор на размишления. Ябълка, дървото на живота, родословно дърво, семей­ни проблеми. Връщане назад към ябълката, изкушение в Райската градина". Така използвайки значения, пряко свързани със символа на ябълката, скритият смисъл накрая излиза наяве. Освен това, Юнг е почитател на поредицата от сънища, за да намери връзката между тях и накрая да разплете обърканите проблеми на своя пациент, докато Фройд предпочита да се съсредоточи върху един единствен сън, разглеждайки го като изоли­рано събитие.

Алфред Адлер

Алфред Адлер не възприема концепцията за несъзнателното в същия смисъл като Фройд или Юнг, така че няма нищо чудно в това, че той вижда в сънищата само преувели­чена форма на живата фантазия на човек, който възп­риема желанията си като реалност. Разбира се, той ги възприема като осъществяване на желанията, макар и да не използва същия термин и да не схваща секса като непрекъснато повтаряща се тема. Съсредоточавайки вниманието си върху комплексите, разкрити от Фройд, той успява да изолира един от тях и го разделя на две части, за да стигне до комплекса за малоценност и ма­нията за величие, оттогава придобили широка извест­ност. Произходът на тези термини се основава на наб­люденията му върху наличието на недостатък или де­формация, която кара пострадавшия да свръхкомпенсира този недъг чрез развитие на личността си.

В подкрепа на това свое виждане той посочва ка­то пример Кайзера, едната ръка на когото е била пара­лизирана. Адлер твърди, че той компенсира този не­достатък, развивайки силна жажда за власт, която го довежда до желанието да господства над света. Могат да се посочат и други примери при хора с нисък ръст, които се държат прекалено властно поради неимовер­ните усилия, които полагат, за да задоволят нуждата си от компенсация. В замяна на това, ако целите им са много труднопостижими. те могат да изпаднат в нерв­на депресия, скалъпвайки оправдания от рода на:„Ако не ме беше съборил грипът, бих успял без затрудне­ния". Това чувство за неудовлетвореност е характерно за хора, които свръхкомпенсират и се оставят на жела­нието си за превъзходство да ги обърка. Според Адлер, обаче, тези комплекси не се проявяват в сънищата.

Адлеровото желание за власт е изключително мъжка характеристика, но ако приемем концепциите на Юнг за анима и анимус, можем да го открием да дейс­тва и при жените. Виждаме също, че Адлер трудно пра­ви разлика между живата фантазия на момче, което си представя, че е шампион по бокс или мечтата на някой чиновник да заеме мястото на своя шеф, от една страна и от друга — нощните съновидения за съществуване на желанията, което обаче не му пречи да приеме, че поня­кога сънищата могат да отразяват символично битката, която водят в нас комплексът за малоценност и мания­та за величие. Изучавайки психоанализата на Фройд, аналитичната психология на Юнг и индивидуалната психология на Адлер, виждаме ясно от къде произли­зат психологията и психотерапията, които познаваме днес. Психологическият анализ се интересува повече от изследване на сънищата, отколкото от тяхната интерп­ретация, макар че двата аспекта са тясно свързани по­между си, дотолкова, че са практически неразделни, но дали този подход допринася с нещо за метапсихическото разбиране на сънищата? За съжаление изглежда и тримата пионери в тази област са пренебрегнали изс­ледването на един вид сънища, а именно лусидните¹⁷ сънища, при които знаем, че сънуваме. Фройд едва бег­ло ги споменава в трудовете си от края на своя живот. Наистина той допуска, че съзнанието може да вземе участие в даден сън (така че сънуващият, мъж или же­на, да знае, че в момента сънува), но за да вмести явле­нието в рамките на своята теория за осъществяването на желанията, той го тълкува като признак на „жела­ние за по-пълна преценка на своя сън".

В далечното минало, сънуващите, които приписват нощните си изживявания на външни сили, заимстват от психическия подход за изследване на сънищата. Несъмнено те са били убедени, че Господ и неговите ангели, боговете и богините в природата, различните духове н безплътни същества, които им помагат, са в служба на човека и че човек може да установява контакт с тях посредством своите сънища, когато почувства нужда от това. Тога­ва те призовават директно тези сили, предизвиквайки изкуствено съня, но дори и да не се прибегне към този способ, психическите сънища могат да се появяват спонтанно. Обикновено, в такива случаи, сънищата са приемани като велики духовни истини, като изживява­ния, носещи просветление и сили, способни да доведат до промяна на дадена съдба, до разрешаване на даден проблем или до изцеление, било то физическо или пси­хическо. За беда, съществуват и външни сили, които не са никак благотворни и не са в помощ на човека. Те са познати като психически кризи или вмешателства н атаки на зли духове. Децата са много по-податливи към тях, отколкото възрастните и макар не всички кош­мари да се дължат на психически причини, то някои определено се дължат на такива причини.

Тези кризи обикновено ни връхлитат, когато сме болни и най-вече когато имаме треска. Вероятно при­чината за това е, че защитното поле на магнитната енергия, което е нашата аура, тогава е много слабо и може да бъде лесно атакувано и преодоляно. Именно този аспект на сънищата ни води до парапсихологията, област, която подлежи на още много задълбочени про­учвания. Телепатията, пророчествата, пътешествията сред звездите и общуването с мъртвите са напълно въз­можни и редица фактори го доказват, но вярната посо­ка за всеки, който се посвети на работа в подобна .об­ласт е със сигурност достигане до разбирането на лусидните (или ясните сънища), т. е. тези, върху които ние можем да упражняваме частичен контрол.

Ясните (лусидни) сънища

От шейсетте години, когато религиозни парапсихологически формирования никнат като гъби, се пробужда жив интерес към онова, което наричаме „сънища на прозрения" — определение, основано на факта, че те могат да посочат верния път на своя автор. В тези съ­нища влизат, разбира се, лусидните сънища. Членовете на тези групировки смятат, че даден сън няма никаква стойност, ако не е изпълнен с пророчества, магически символи и астрални проекции. Причината за това е, че те изглежда пропускат да отчетат, че сънищата са отра­жение на целокупния живот, като се почне от най-три­виалните му страни и се стигне до най-необикновените му аспекти. Да отдадеш предпочитание на един от ас­пектите на сънищата, бил той парапсихологичен или друг, означава да приемеш, че една област на живота е по-важна от останалите, което очевидно е съвсем пог­решно.

Интересът, който напоследък предизвика учението на Дон Хуан, индианец от Мексико, чрез книгите на Карлос Кастанеда, илюстрира красноречиво значение­то, което понастоящем се отдава на развитието на умс­твените и парапсихологическите възможности. За да се разширят тези възможности, според автора трябва първо да се научим да държим будно съзнанието си по време на сън и после да се научим да контролираме сънищата си, нещо, което ни довежда до лусидните съ­нища, за които доскоро се смяташе, че са само изклю­чение и то без особено значение, дотолкова, че Фройд, Юнг и Адлер ги пренебрегват. Когато се анкетират група случайни хора, а не само подбрани измежду те­зи, които се интересуват от сънища и им се зададе въп­роса дали им се е случвало да сънуват и да знаят че съ­нуват, седемдесет и трима от тях отговарят утвърди­телно. Тази цифра показва, че лусидните сънища са оп­ределено по-често срещани отколкото си мислят специ­алистите. Значението им се състои в това, че те осъщес­твяват връзка между психологическите, метафизически-те и мистичните аспекти на човешката душа и на вселе­ната.

Ван Ийдън и д-р Кейт Ърн

Терминът „лусиден сън" се появява в началото на ХХ-ти век. Дължим го на един холандец на име ван Ийдън, който самият е голям привърженик на този вид сънища. Той забелязва, че тези сънища често се предхождат от две или три нощи, през които той сънувал, че лети, но че главната особеност на всеки лусиден сън е, че сънува­щият знае, че сънува. В известен смисъл картината е много реалистична, но от личен опит знам, че неверо­ятното и невъзможното също могат да фигурират в нея, дори и ако в момента на съня тези елементи не из­глеждат ни най-малко неуместни.

Доктор Кейт Ърн от Хъл, Великобритания, се посвещава на задълбочено изучаване на лусидните съ­нища. В своята лаборатория на сънищата той прилага нов метод на окулярна сигнализация, който установява връзка между спящия и наблюдаващия го. Друг аспект на неговата работа се състои в това да насърчава поя­вата на лусидните сънища, стимулирайки ги външно с помощта на специален апарат, който той нарича „ма­шина за сънища". Освен електрофизиологическите дан­ни, които неговото изобретение му позволява да регис­трира и които изясняват типа на церебралните вълни и други импулси, които съпровождат лусидните сънища, д-р Ърн установява също, че тези сънища имат психо­логически и парапсихологически измерения, много по­вече отколкото са можели да предположат Юнг и Фройд. Изглежда, след като допускаме, че можем да предизвикаме лусидни сънища, то тогава трябва да е възможно и да ги накараме да реагират на нашата во­ля. Макар че тези изследвания са още в ненапреднал стадий, те биха могли да се окажат измежду най-значи­телните от всички, които някога са правени в тази об­ласт.

В лусидните сънища се проявяват много нива на нашето съзнание. На едно от тях ние си казваме: „Всич­ко това е смешно. Това не може да бъде, следователно аз сънувам". Може да приемем, че това е аналитичния подход за преценка на даден сън, в момента, в който човек действително сънува. Огледалният образ би бил поведението, което ни кара да си кажем, когато в живо­та ни сполети нещо наистина много неприятно: „Това не е истина, скоро ще се събудя и ще открия, че това е само лош сън". Разбира се, ние можем да се събудим от лусиден ясен кошмар, но уви, това не се отнася до реалните ни преживелици!

Извън това съзнателно рационално отношение, тази прозирна яснота може да има и парапсихологи­чески отражения, но освен в случаите, когато сънува­щият не е в състояние да го определи като такова, пре­живяването ще потъне в забрава дълбоко в паметта, за­едно с множеството други сънища. Следователно, не е преувеличено да се каже, че дремещият потенциал, съ­държащ се в лусидния сън е, огромен, но ключът към отприщването на този потенциал се крие в способност­та ни да контролираме самия сън. Ако успеем да пос­тигнем това, вероятно ще можем да контролираме и живота си и дори, ако е необходимо, да променяме хо- > да на нашата съдба. Това ни навежда на мисълта за вечния въпрос за свободната воля, която повечето от нас си мислим, че упражняваме или поне до известна степен.

Контролът на сънищата

След като сме определили сънищата си като лусидни, следващият етап е да започнем да ги контролираме и да ги уп­равляваме, така че да вмъкнем елементите, който же­лаем да фигурират в тях. Както можем да контролира­ме образите в будните си мечтания и фантазии, така докато спим можем да контролираме и да създаваме по своя воля съня, обаче трябва добре да съзнаваме разликите, съществуващи между двете. Нашето съзна­ние е много по-изострено по време на сън, отколкото в будно състояние, както научно се установява при изу­чаването на церебралните вълни на заспали хора. Впрочем, можем да проверим това в практиката на на­шите сънища, благодарение на пророческите предска­зания, на чудотворните изцеления, на проблясъците на прозрения и на способността да извършим истински подвизи, надминаващи и най-безумните ни мечти.

След като е възможно да контролираме нашите лусидни сънища и след като съществува връзка между тях и бъдещите събития, добре виждаме значението на техните последствия и начини на приложение. Очевид­но именно по тази причина парапсихолозите са толко­ва очаровани от лусидните сънища, но освен чисто професионалния интерес, няма никаква причина всеки от нас да не може да използва тези сънища по същия начин, за да ръководи сам съдбата си по дългия, осеян със засади път на своя живот. Всеки трябва да решава сам проблемите си и да лекува сам болките си, при условие, че истински желае да използва могъщата сила на сънищата.

Защо сънуваме?

Очевидно остава открит въпросът откъде идват сънищата и по-специално кой или кое решава, че имаме нужда от точ­но определен сън в точно определена нощ. Тъй като съответните сънища се появяват винаги в точния и благоприятен момент (а понякога, в случаите с пророчес­ките сънища, дори малко предварително) можем да из­ключим веднага случайността. Теоретиците на рацио­нализма се задоволяват с тяхното биологично обясне­ние, психолозите с психологическите им подсъзнателни причини, а парапсихолозите с идеята за духове и безп­лътни сили. Къде е истината? Всички предлагани вари­анти, които биха искали да обяснят произхода на съни­щата с външни или вътрешни фактори, идващи от не­що, което стои над нас или от незнайно къде, са най-малкото недостатъчни, макар и в известна степен всич­ки да са правдоподобни. Ако обаче вземем под внима­ние закона за причинно-следствените връзки, в най-общ смисъл, виждаме, че нито едно от тези решения не дава нито обяснение, нито причина. Това са само следствия. Оттук става ясно защо теориите на рационалистите са логични. Това обаче, което те схващат като причина за даден кошмар — например стомашно разс­тройство — всъщност е само следствие. Кошмарът са­мо отразява символично терзанията на един претоварен и преуморен стомах. По-късно можем да просле­дим веригата от събития, довели до това фактическо състояние: обилна вечеря, може би предвидена отпреди месец, от която като се тръгне може да се върнем още назад във времето, защо не и до нашето детство, а мо­же би дори и преди него. Тогава сънят вече не се възп­риема като пряк резултат от физическа причина, той се явява само като едно от следствията, част от дълга ве­рига от действия и реакции. Психологическите сънища се проявяват точно по същия начин както сексуалната потиснатост, така скъпа за Фройд, е в основата на да­ден сън, но без да бъде нищо освен следствие на пред­ходна причина, подобно на перла от колие. Никакъв комплекс, бил той от сексуално или друго естество, не може да бъде считан сам по себе си като вътрешна или външна причина за даден сън.

Пророческите сънища, които ясно ни показват сцени от бъдещето, изглежда са изключение от това правило, но те също се вписват в глобалната схема. Не веригата от причини и следствия се е променила, а нашето схващане за нея, както и виждането ни за време­то. Наистина ние сме свикнали да възприемаме време­то само линейно и хронологично, но времето разкрива и една друга неосъзната представа, която няма никакво място в нашия, ограничен в три измерения свят, така че ние я потискаме и изтласкваме в будното си състоя­ние. И когато тя успее да се промъкне в нашето съзна­ние, ние я отхвърляме като случайно съвпадение.

Древните, които са познавали добре тези два ас­пекта на времето, им дават две различни имена — Кронос и Кайрос, с цел да подчертаят разликата меж­ду линейното време (Кронос) и нашата преценка за ка­чеството на времето (Кайрос). Кронос се измерва в се­кунди, минути, години и векове, като по този начин ни дава представа за времето, което отминава, докато ние следваме хода на нашия живот, а Кайрос (чието име впрочем издава връзката му с древния Египет) е реал­ното участие в самия процес на времето, което ни предлага изживявания извън времето или вечни миго­ве, онези едновременни събития, които ние наричаме съвпадения. Откакто ние възприемаме времето като не­разделно цяло, съставено от тези два компонента, про­рочествата насън нямат нужда от повече обяснения, понеже миналото, настоящето п бъдещето съществуват в едно и също време и принадлежат и трите на велико­то вечно сега.

И за да се върнем отново към истинската причи­на на сънищата, струва ми се, че е невъзможно да по­сочим една-единствена причина или един фактор, из­вън нас самите. Преживявания, влияния, наследство, обкръжение, характер, родители и прадеди — всички те въздействат върху нашата съдба чрез неповторимите си характерни особености. Сънищата, подобно на ог­ледала, отразяват всичко това и дори нещо повече. Съ­битията във всеки сън са свързани помежду си по раз­личен начин, така че трябва да разберем, че няма при­чини, а само следствия. Ако можехме напълно да разберем начина, по който са свързани помежду си, бихме открили не само тайната на сънищата, но също и тай­ната на живота. За момента обаче това е само мечта, която остава за бъдещето.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

СТРАТЕГИЯ НА СЪНИЩАТА

В миналото, тълкувателите на сънищата са се ин­тересували само от сънищата и тяхното значение, а не и от сънуващия, нито от неговата личност. Йосиф, нап­ример, не се интересува от психологическите проблеми на Фараона, нито пък Даниил се вълнува от въпроса каква трудносмилаема храна трябва да е поел Навуходоносор, за да сънува даден кошмар. В техните очи единствено посланията, съдържащи се в сънищата, са от значение. Само те са ги занимавали дори при най-пълния анализ на съня.

Тълкувателят на сънища е аналитик, който насоч­ва вниманието си единствено и само върху сънищата. В замяна на това, психоаналитикът се интересува преди всичко от психологията на своя пациент и си служи със сънищата му само като средство, за да разбере негова­та личност. В качеството си на аналитик на сънищата, аз не разговарям със сънуващия за сънищата му и ако го правех, това би означавало да хитрувам! В крайна сметка, като наблюдаващ внимателно даден човек и умело му зададеш няколко въпроса, не е никак трудно да научиш всичко необходимо за него и за съня му! И тъй, трябва да бъде анализиран сънят, а не сънува­щият, така че всякакви предубеждения и предразсъдъци на субекта биха могли да повлияят и да деформират нашето виждане за съдържанието на съня. Безброй писма, адресирани до мен, с които ме молят да анализирам някои сън, са подписани само с инициали, така че техният автор би могъл да бъде както мъж, така и жена и това с нищо не пречи на тълкуванието. И имен­но това е преследваната цел..

Послания, адресирани до нас от самите нас

За да мога да изтълкувам около дванадесет хиляди сънища, трябва да призная, че проправих пътя за нов вид анализ (още един!) на сънищата, който съсредоточава вниманието изключително и само върху съня, без никаква помощ или данни, даде­ни от автора. Докато търсех солидна основа, върху ко­ято да изградя своя план за работа, прецених за удач­но да започна с формулирането на конкретни дефини­ции, всеки път, когато това е възможно.

Очевидно, сънищата са послания, но както сочат историята, литературата, религията и науката, никой не е абсолютно сигурен в техния произход. Отговорът ми хрумна, а и трябва ли да се учудваме на това, по време на сън, в който се виждах, че се гледам и говоря сам на себе си в едно огледало. Когато се събудих, смисълът ми се проясни. Наистина сънищата са пос­лания, но те произхождат от самите нас. Колкото no-внимателно ги изследвах в тази светлина, толкова по­вече се убеждавах, че те са уникални творения на на­шия дух, които понякога изглеждат като че са прово­кирани от външни или вътрешни подбуди, впоследст­вие вмъкнати в нашите сънища, без това да ни попречи да си останем истинските им автори. И така, първото определение е, че сънищата са послания, които ние от­правяме към самите себе си. Ясно е, от психологическа гледна точка, че всичко е позволено, когато послания­та, разкриващи нашите собствени истини, са ни подне­сени насън, понеже тогава бариерата, отделяща съзна­телното от несъзнателното е вдигната. Това обяснява защо нашите желания, нашите страхове и нашите спо­мени, дълго време потискани, изплуват на повърхност­та така лесно. Но да ограничим сънищата в ролята на цербер на психиката ни би означавало да ги подценя­ваме жестоко, защото колкото и важна да е тази тяхна страна, тя е само един от аспектите на въпроса.

Духът на сънищата

За осъществяване на връзката между съзнанието и подсъзнанието ни е необходим и друг елемент, който да спомага за пре­насянето на мислите и сънищата. В търсене на втора дефиниция, нарекох този елемент Дух на сънищата. В известен смисъл става дума за самия сън, но каквото и да е естеството на тази връзка, тя е налице както по времето, когато сме будни, така и когато спим. Ако се замислите над това, сами ще видите, че когато предьвкваме отново и отново спомените си или когато се опитваме да предвидим бъдещето, се осъществява едно кръгово движение в двете посоки, в което непрекъснато преминаваме от съзнателното към несъзнателното. То­зи мост ни позволява също да обясним будните фанта­зии и онези редки и забележителни видения, които се появяват спонтанно и не могат да се вместят в рамките на логичната мисъл.

При все това не бива да бъркаме будните фанта­зии и мечтания, виденията, психологичните явления и живото въображение със сънищата, макар че всички те имат известни общи характеристики.

Различните видове сънища

Следващият етап в разбирането на сънищата се състои в това да се опитаме да идентифицираме различните видове съ­нища, което не е толкова лесно, колкото изглежда. Съ­ществуват множество различни типове сънища, като се започне от сънища, изпълнени със страхове, сънищата на осъществяването на желания, тъжните сънища или сексуалните сънища и се стигне до още хиляди други. Действително, можем да лепнем какви ли не определе­ния на думата „сън" и така да получим нова категория. За щастие, два от моите сънища ми се притекоха на по­мощ в подходящия момент. Макар и никой от двата съня да не носеше потресаващи сами по себе си посла­ния, те просто ми въздействаха, разкривайки ясно съ­държанието си. В първия сън се бях заел да боядисам наново кухнята си, нещо, което в действителност бях направил няколко седмици преди това. Този сън беше толкова реалистичен, че сякаш наистина боядисвах, но нищо друго не се случи. Другият сън от същата нощ беше коренно различен. Намирах се в непозната къща, в която търсех нещо из различни странни стаи, сред стари изоставени мебели. Не можах да кажа за нито един от тези сънища, че е ужасяващ, щастлив, сексуа­лен или някакъв друг, но се пак трябваше да ги вкарам в някаква категория. И двата се развиваха в къщи, ед­ната ми беше позната, а другата — не, и аз бях единст­веното действащо лице. Накрая реших, че първият е буквален, а вторият — символичен. Следователно, в случая си имах работа не с два типа сънища, а с много съществена принципна разлика. Затова беше логично да предположа, че всички сънища биват или буквални, или символични, или смесица от двете. След като при­емем това, можем да им добавяме всякакви допълни­телни характеристики, каквито пожелаем, за да ги .оп­ределим и да ги класифицираме.

Буквалните сънища отразяват света от практична гледна точка, чисто интелектуална и лишена от емоции. Те ни рису­ват дословни картини, в които можем да различим проблеми и техните разрешения, и да ги подбираме според строго определена логика с главата си, а не със сърцето си. Не е никак чудно, че голям процент от съ­нищата са буквални, взимайки под внимание факта, че децата се учат още от най-ранна възраст да разсъжда­ват ясно и трезво, без да залитат в отвлечени и абсурд­ни идеи. При такава обусловеност, дори духът на съни­щата се предава и ни поднася даровете си по буквален начин.

Има хора, които не признават съществуването на буквални сънища и които се мъчат да открият симво­личен смисъл там, където всъщност няма такъв. С то­ва, те усложняват излишно всеки обикновен сън и не долавят същинския му смисъл, да не говорим изобщо за посланието му. Не трябва да забравяме, че буквал­ните сънища не съдържат никакъв символ, а само зна­ци, които трябва да се приемат като това, което изоб­разяват.

Догматичните интелектуалци често сънуват бук­вални сънища, лишени от въображение, защото именно така функционира тяхното съзнание и единствено така трябва да се приемат посланията на сънищата им. Раз­бира се, това ограничава разновидността на виденията им, но след като в съня бариерите се премахнат, в бук­валните им сънища могат да се промъкнат символи, носители на неподозирани качества, на потенциални сили и въображение.

Буквалните сънища ни препращат в света, който ни заобикаля и възпроизвеждат вярно сцени и хора такива, каквито те са в действител­ност. Те могат да извикат в нас спомени, да ни пока­жат ситуации в настоящето или да ни разкрият бъдещи събития, но със сигурност не се оставят никога в ръцете на сантименталността. Реалистичните спомени на сцени от нашето детство са само носталгично възпоменание на миналото, но за да се появят в даден сън, те очевид­но имат някакво основание.

Много рядко сънищата се връщат към събития от миналото без да има сериозна причина за това. Съжи­вяването на болезнени спомени дава възможност на съ­нуващия да преосмисли събитията отново в светлината на настоящия момент, с надеждата да ги приеме или да се изправи лице в лице с тях. Ако те са страшни или просто тъжни, тези сънища могат да ни внушат мисли, облекчаващи болката или тревогата. Има и щастливи спомени, които се връщат, за да ни покажат, че смехът е най-доброто лекарство и че животът има и забавна страна. Понякога се случва да съживяваме отново ми­гове на страсти и това е с единствената цел да се под­силят или да се събудят в нас нежни чувства. Болката и възторгът на любовните сънища са временно облекче­ние за този или тази, които не могат да бъдат заедно с любимото същество и ако те са подвластни единствено на сърцето — е, тогава толкова по-добре!

Буквалните сънища ни карат да видим отново отминали събития по начин, до известна степен подобен на телевизионно предаване с кадри — повторения на най-важните моменти от дадено състезание. Наблюда­вайки тези моменти отново, забелязваме детайли, кои­то първия път сме пропуснали. Тъкмо това става и при сънищата от този вид.

Следователно целта на тези сънища е да ни пре­достави втора възможност да преоценим дадена случка или дадена ситуация, които не сме разбрали напълно първия път. Едно зле разбрано събитие ще бъде скла­дирано в паметта ни на погрешно място, защо то ще бъде асоциирано с други събития, нямащи нищо общо с него. Виждаме тук да се прокрадва сянката на асоци­ацията на идеите, любимата концепция на Фройд. Чис­то и просто, преживявайки отново тези действия и пос­тъпки, ни се предоставя възможността да ги разберем по-добре и така да ги поставим на полагаемото им се място в нашата памет, т. е. да направим нещо като чистка.

Предупреждения и пророчества

Този вид действия ми напомня за случая с една жена, която работела в голям офис. Тя сънувала, че седи на бюрото си и слуша, изпълнена с подозрителност, колежките си, които разговаряли за нея полугласно. Когато се събудила, тя осъзнала, че сънят й е точно от­ражение на случилото се предната вечер, но сънувайки ситуацията в подробности, тя забелязала, че освен, че си шушукат скупчени една до друга, те сякаш скришом гледали нещо. Тогава тя се досетила за истинската причина На следващия ден бил рожденият й ден, така че вероятно това заговорничене представлявало по-скоро нещо като поздравителна картичка, а не злословене по неин адрес.

Този сън я накарал да проумее несъстоятелността на някои свои подозрения и мнителността си, но ед­новременно с това я накарал да преживее по-точно и вярно случилото се и да забележи подробности, които първия път са й убягнали. Сега тя го преценявала под друг ъгъл и забелязала заблудата си. На следващия ден тя получила картичка с благопожелания от неспра­ведливо подозираните си колежки, точно така, както го била сънувала.

Друг пример за помощ, получена насън от този вид, е случаят с един мъж, сънувал, че кара колата си по добре познат път и се блъска в някаква стена, защо­то спирачките му отказали, макар и да натискал педа­ла. Той останал невредим от произшествието, но сце­ната била толкова реалистична, че той я възприел като предзнаменование за сериозна злополука. Аз обаче из­тълкувах съня му буквално и му казах, че това е пре­дупреждение да шофира по-внимателно и да полага по­вече грижи по поддръжката на колата си. Той ми отго­вори, че действително спирачките му отдавна имали нужда от поправка и сега, след като ги бил дал на ре­монт, вече е сигурен, че сънят е бил само предупрежде­ние, а не предсказание. Тогава възразих и му обърнах внимание, че сънят би могъл да се превърне в проро­чество, ако не беше се вслушал в полученото предуп­реждение!

Тези два съня ясно показват, че нашето подсъзна­ние регистрира повече информация от съзнанието ни и че то си служи със съвсем буквални проекции, за да ни говори насън. Вярно е, че детайли от този род могат да изплуват и под въздействието на хипноза, но необходи­мо ли е да комплицираме нещата с използването на толкова сложна процедура, когато сънищата могат да ни предупредят в подходящия момент?

Символичните сънища

Символичните сънища идват от подсъзнанието ни и са отражение на вътрешния ни свят на вдъхновения и интуиции. Този свят е населен с чувства, по-голямата част от кои­то не могат да бъдат изразени с думи. Думи като страх, гняв, любов и омраза са само лепнати етикети и смисълът им не може съзнателно да бъде обогатяван чрез интелекта. В замяна на това чрез интуицията си можем да почерним от тях много и именно тук влиза в сила символиката на сънищата, защото тя играе за ин­туицията същата роля, каквато думите за ума.

Ние не познаваме вътрешния свят така добре как­то външния, който го засенчва, защото още от детство­то ни учат да държим чувствата си на верижка и да ги потискаме, по възможност напълно. Когато едно дете „изпадне в криза", това се счита едва ли не за срамно, при това как другояче то би могло да изрази онова, което думите са неспособни да изкажат. Дори и най-интелигентният възрастен човек не би могъл да го сто­ри. Ето това е полето за изява на символиката на съни­щата. При децата фрустрацията на чувствата се осво­бождава по време на сън и забранените чувства и разо­чарования се изявяват под формата на кошмари. Впро­чем, родителите неволно допринасят за това състояние на нещата, като отказват да приемат, че кризите и съ­нищата на детето са символичен израз, който не изпол­зва средствата на езика.

И така, символичните сънища отразяват чувства и вълнения, но не всички те са свързани с комплекси или психологически травми. Много от тях са причине­ни от внушения, интуитивни възприятия, божии посла­ния или послания на ангели небесни или други безп­лътни духове. Тук намират поле на изява също и пси­хическите изживявания и универсалните първообрази. Трябва обаче да внимаваме да не объркаме даден сим­вол с друг, както се прави от някои парапсихологически кръгове, защото това само ще ни отдалечи от ис­тинския смисъл на съня, а няма да ни доближи до не­го. Тук е мястото да се върнем отново на темата за здравия разум и интелекта, без които никога не бихме могли да разберем посланието. Ако разгледаме симво­ликата на сънищата по същия начин като емблемите на предприятията лесно ще доловим логиката на сър­цето и тънката нишка, на която тя се държи. Акулите на маркетинга познават до съвършенство движещите сили на символиката. Техните рекламни кампании и промоции са почти изцяло изградени на основата на тези двигатели, защото те отлично знаят, че силата на въздействието в крайна сметка винаги се възнагражда­ва добре, особено финансово! Светът на ежедневието ни изобилства с ловки внушения на символите, понеже всички реклами, касаещи бита ни, са насочени преди всичко към сърцето ни, а после към разума, за да уда­рят в крайна сметка по кесията ни. И все пак колкото и да са хитри тези уловки и каквито и количества бензин да ни карат да сипем в резервоара на колата си под претекста, че едновременно с него вливаме в мотора мощта на истински тигър, сънищата ни са безкрайно по-изобретателни. Проблемът се състои в превода на символите в разбираеми елементи, макар че в крайна сметка, това не е толкова трудно, след като веднъж сме доловили разликата между интуицията на сърцето и логиката на разума. Вярно е, че тези два свята са тол­кова различни, колкото се различават и петте ни сетива едно от друго, а всеки знае колко е трудно да опишеш даден звук с речника на обонянието! Става дума за сис­теми и средства за представяне на нещата, като всяка от тях борави със свой арсенал от данни и правила и всички те са способни да изразят едно и също нещо, но по различен начин.

Убедителен пример за това е посланието на съня, който ще разгледаме по-долу и който бихме могли с лека ръка да отхвърлим като обикновено бълнуване от страна на сънуващия, ако самият той не бе забелязал, че съновидението разкрива аспект от неговата личност. Мъж сънувал, че върви по непознат път и стига до мрачна бедна колиба. Сиви облаци скривали небето. Той влязъл вътре и видял бедно и окаяно същество, облечено с дрехи, които приличали на дрехите на жена му. Той не познавал жената и я съжалил.

С това сънят свършил и когато се събудил, той целия ден се чувствал потиснат от картината на тази тягостна нищета. Осъзнавайки, че си е послужил с дубльор (в кинематографичния смисъл на думата), изпъл­няващ ролята на жена му и че е заменил дома си с ко­либа, той проумял как неговият дух на сънищата ловко е използвал езика на символите, за да обрисува семей­ния му живот. Оттук следва и посланието, че семейст­вото му е в криза и че двамата с жена му много са се отчуждили.