Тайният език на сънищата нерис Де първа част сънищата през вековете

Дори и да не го съзнаваме, животът ни минава под ръководството ту на главата, ту на сърцето. Естествено, има хора, които заявяват, че разумът им командва винаги сърце­то или обратното, но те са или прекалено посредстве­ни или прекалено много витаят в облаците. Главата, в буквалния смисъл на думата и сърцето, символично, играят роля в нашите сънища, както и в поведението ни въобще. Същността на проблема се състои във фак­торите, които ни помагат да решим дали даден сън е буквален, символичен или смесица от двете. Разбира се, в случая става дума за опростенческо отношение към един твърде сложен проблем, който не търпи да бъде разглеждан прекалено щателно. Всъщност, дори и най-буквалните ни сънища боравят не със символи, а със замествания, в които показват разпознаваеми обра­зи и знаци, хора или предмети, които фактически пред­ставляват нещо или някой друг. Например много хора имат сънища, в които се намесва полицай. Представа­та е напълно реалистична и в най-малките й подроб­ности, но полицаят всъщност представлява нещо дру­го, било то властите, закона, реда, та дори и вина или страх, в зависимост от изживяванията и идеите, които сънуващия асоциира с обобщения образ на полицая.

Понякога главата и сърцето, интелектът и интуицията си обявяват война, докато накрая „ни гръмнат бушоните" и не изпаднем в състояние на празнота, което напомня на бързо преминаване през онова, което нари­чаме „черна дупка" в пространството. Някои ще кажат, че това си е истински кошмар, но каквото и да е естест­вото на това явление, ако искаме да решим проблеми­те си, трябва да слезем отново на земята и да прило­жим на практика посланията на тези сънища. Пробле­мите са основно от интелектуално или психологическо естество, но от това не следва задължително, че бук­валните сънища представляват практически проблеми, а символичните — психологически. Всеки сън може да ни говори за много и различни неща едновременно.

Практическите сънища обаче имат тенденцията да отразяват ежедневните проблеми, свързани с работата, семейството или учението. Светът на разума преобла­дава през деня, а през нощта сърцето може да предяви своите права, така че дори тези сънища могат да при­добият стойност на буквални, символични или смесени. Един от най-красноречивите примери за това е случаят с професор Кекуле, който насън намерил решението на химическия проблем, върху който работил дълго вре­ме.

Един от моите сънища също ми помогна по ана­логичен, макар и не толкова съдбоносен начин. Докато преподавах релаксация, знаех, че за целта ми трябва някаква мелодия, откъс от подходяща музика, но се от­казах от идеята, понеже нищо не ми се струваше подхо­дящо. Щом спрях да търся активно, аз като че ли отс­тъпих място на духа на сънищата и му предоставих случай той да свърши работата, защото много скоро след това сънувах едно знаменито парче от ча-ча-ча, на което никога не можах да открия името. Вместо да бъ­де изпълнено в обичайното си бързо темпо, в съня ми то бе интерпретирано много по-бавно, което не ми по­магаше кой знае колко до момента, когато, няколко седмици по-късно, прочетох, че опитите, осъществени с помощта на музиката са показали, че ритъмът на ди­шане, сърдечният пулс, кръвното налягане и церебрал­ните вълни се забавят и следват мелодиите в 4/4, про­порционално на петнадесет такта в минута. Това беше музиката, от която се нуждаех — нямаше значение в ка­къв стил е, стигаше само да е изпълнена „ларго" (т. е. тържествено бавно). Оттогава насам, всеки път, когато слушам ча-ча-ча, изпитвам желание да я чуя много бав­но. За съжаление единственият път, когато имах тази възможност, беше по време на въпросния сън.

Психологическите сънища отразяват личностните ни проблеми, както и на­шите мисли, чувства, надежди, страхове, любов и всички други сърдечни тайни, които в сънища­та могат да се извадят на показ, без страх от недискретни погледи и чужди оценки. Когато нишките на на­шето съзнание се скъсат и системата на подреждане на паметта ни се разпадне, психологическите сънища се оказват много полезни, за да подберат онова, което трябва да извадим на повърхността. Много често, най-полезните от тези сънища са и най-мъчителните, но то­ва е напълно естествено, понеже те отразяват лошите ни спомени. Животът не е само сладост, тогава как бихме могли да искаме сънищата ни да отразяват дру­го, а не самата реалност, точно какъвто е случаят със следващия сън на жена, която се намирала в затрудне­но положение.

В съня си тя се виждала в гора, заобиколена от хора, които искат да я убият. Тя почувствала, че тряб­ва да направи нещо, за да се защити, но когато дошло време да премине към действие, се оказала неспособна да го стори. Причината за това била, че нападателите й фактически се оказали беззащитни бременни жени, чието поведение не било толкова свирепо, колкото й се било сторило в началото. Тълкуването на съня е много просто — поради неспособността си да се справи със ситуацията, символизирана в съня й, тя искала да из­върши психологическо самоубийство. В същото време тя добре знаела, че има хора, които наистина й желаят злото, заради нещо, което е направила, или не е напра­вила, в миналото. Сънят показва също, че отмъщение­то би било несправедливо, предвид обстоятелствата, но все пак има и лъч на надежда — нападателите, бре­менните жени, означават, че те самите и авторът на съ­ня ще се измъкнат живи от гората.

Впоследствие открих, че животът на тази жена е бил в пълен хаос след развода й, отсъден „по нейна ви­на", според закона. Тълкувайки безпристрастно ситуа­ция, която единствено тя познава добре, тя успя да ви­ди нещата в истинската им светлина и най-вече да се почувства поуспокоена от идеята, че бременните жени символизират обещание за по-добро бъдеще. И така, сънят й донася кураж и яснота, за да може да се пре­бори и да излезе от зловещата гора. Когато искаме да илюстрираме силата на психологическите сънища трудно можем да подберем един от тях, който да е по-показателен от другите, понеже всеки има своя непов­торимост. Според мен обаче, най-важен е сънят, който подобрява живота на човека, когато той реагира съот­ветно на посланието му. Подобен сън ми беше разка­зан в писмо от жена, която ми писа от психиатричен санаториум, където била приета по собствено желание. В съня си тя била затворена в пещера и макар и това да не я плашело прекомерно, тя знаела, че не може да излезе от там. Неочаквано се появила една непозната старица, която й рекла кротко: „Мога да ти посоча пъ­тя, който ще те изведе оттук". Като ударила с тояжката си по стената, старицата направила в нея дупка и я раз­ширила толкова, че да може сънуващата да мине през нея.

Посланието на този сън беше толкова ясно, че ми се стори жалко да му отнемам очарованието, като го обяснявам с прости думи и все пак трябваше да го нап­равя, за да накарам жената да го приеме и да реагира съзнателно по съответния начин. Очевидно пещерата представляваше подсъзнанието й, което я бе хванало в капан, заблуждавайки я да вярва, че ще е на по-сигурно място тук, вътре, отколкото в съзнателния външен свят. Тя символизира свещено и неприкосновено убе­жище, което авторката на съня отъждествява със сигур­ността на болница. Старицата е мъдрата стара жена, живееща в душата на сънуващата, която притежава си­лата не само да я накара да излезе от обзелата я депре­сия, но също и да й помогне да постигне вътрешно самоосвобождаване. Най-важната част от посланието обаче е в това да й покаже, че в бъдеще трябва да раз­чита само на себе си и тъкмо това прави тя оттогава .

Езикът на сънищата

Що се отнася до езика на сънищата, нашият дух на сънищата не търпи никакви граници и използва всевъзможни знаци, символи и думи и то по най-причудлив начин. Освен това, той не се придържа само към един-единствен език. Понякога, за да придаде тежест или за да подчер­тае съдържанието на съня може да вмъкне и изрази на чужд език. Това обаче трябва да се очаква, защото по този начин сънищата просто отразяват нашия начин на мислене в будно състояние. Всички ние сме многослов­ни в стремежа си да бъдем разбрани от другите и на­шите разговори са пълни със сравнения, игри на думи и поговорки, тогава защо и подсъзнанието ни да не прави същото? Изрази като „животът му виси на ко­съм" са толкова образни, че няма нищо чудно в това, че се пресъздават' буквално в нашите сънища. Превъплъщаването на дадена ситуация или идея в сън много наподобява адаптирането на литературно произведение в киното, с тази разлика, че сънуващият е не само сце­нарист, а и режисьор, актьор и зрител, всичко събрано в една и съща личност. И ако това не е магия, здраве му кажи!

Формите и цветовете съставляват основата на езика на сънищата и подсъзнанието. Първите бебешки играчки, като не броим плюшените животни, са комплекти с разноц­ветни форми. Над детските креватчета и люлки окачва­ме шарени дрънкалки, а десените на детските чаршафи и завивки често са композиции от цветни геометрични форми. Бебето не избира тези разноцветни съчетания, те са дело на възрастните, чието подсъзнание познава из основи езика на душата, макар и да не го признават, ако въпросът им се постави открито. Възрастните оби­чат повече от бебетата да си играят с формите и цвето­вете, защото те ги връщат към един колективен и фун­даментален свят.

Когато бебето изостави тези разноцветни форми, то може да ги заличи от съзнанието си, но не и от под­съзнанието си и именно на основата на тези форми то ще анализира предметите, които ще среща по-късно. Нещата ще бъдат описвани като кръгли, триъгълни, квадратни или овални и дори този опростен подход да избледнява пред предметите с по-сложна форма, дори и ако контрастите между различните цветове да губят яснотата си, паметта ще съхрани изначалните форми и цветове и тя има сериозно основание за това.

Когато в сънищата се появяват разноцветни фор­ми, често това е свързано със здравето. Както същест­вуват стотици прилагателни, описващи болката, така съществуват също и стотици форми, изобразяващи раз­личните болести. За техниките на самолечение, позова­ващи се на образност и съзнателна визуализация, всеки симптом, страх или болка, се превръща в абстракция, изобразена чрез цветна форма. След като е подходил така, разумът е в състояние да контролира и да превър­не деструктивната психосоматична сила от негативна в позитивна сила и така да предизвика оздравителния процес. В случая става дума за упражнение, извършва­но под контрола на съзнанието, често обаче нашият дух на сънищата прави това спонтанно, а е възможно дори да го осъществи чрез изкуствено предизвикан сън.

Формите и цветовете отразяват не само нашето физическо и душевно състояние, те могат също да из­разят принципи, енергии и настроения. Червеното, нап­ример, символизира винаги физическата енергия, било то физически труд, чиста енергия или секс. То може да отразява също раздразнение и гняв, както може да се види от изрази като: „налита на червено" или „този гледа на кръв". Виолетовото символизира духовните неща, докато зеленото, цвят от средата на спектъра, представлява емоциите. Значението на цветовете, което произхожда от нашето колективно подсъзнание, нами­ра приложение не само в символиката на сънищата, но също и в нещата от живота изобщо. Зеленото напри­мер винаги се е възприемало като цвят, оказващ успо­кояващо въздействие върху чувствата дотам, че имаше време, когато то се използваше при оформлението и декорацията на всички болници и класни стаи.

Цветовете играят важна роля в сънищата. Ето един пример, който показва по любопитен начин, че посланието не винаги се предава по очевиден начин. Авторът на съня видял, че пътят пред дома му е кървавочервен и изтълкувал видението като предупреждение за физическа опасност. Когато го свързал с името на улицата, където живеел, „Redpath Road" или „Пътят на червения поток" той разбрал истината — така в съня било изобразено символично името на улицата. Като стигнал до това заключение и като си дал сметка, че това е игра на думи, той осъзнал накрая, че името на улицата винаги малко го е смущавало, може би понеже го е свързвал с кръвта и че мисълта за възможни зло­полуки и произшествия винаги го е притеснявала. Ко­гато, благодарение на съня си, той разкрил причината за своето безпокойство, той най-после успял да прео­долее страховете си.

Смехът е най-доброто лекарство против депресията и най-добрите лекари са хо­рата с чувство за хумор, които дават предписанията си с шеги и каламбури. Не знам дали тези шеги са гриж­ливо замислени предварително или им хрумват спон­танно в момента, но едно е сигурно — духът на съни­щата обожава каламбурите и щом се наложи с лекота прибягва до тях. Няколко дни преди да изнеса лекция за сънищата, сънувах три нощи поред рок-група, чийто певец беше силно отпаднал и вял. Чисто символично, това можеше да означава липса на енергия, но като на­сочих вниманието си само върху този аспект, пропус­нах вярното значение на знака. В деня, в който трябва­ше да изнеса лекцията, се събудих на сутринта със спаднал глас, т. е. с глас rauque¹⁹ и макар че символът на липса на енергия да подхождаше отлично на даде­ната ситуация, ако предварително бях изтълкувал пра­вилно тази игра на думи, може би щях да постъпя по-целесъобразно и да взема някакви по-ефикасни мерки срещу болките в гърлото.

Духът на сънищата обожава да си играе с думите по своеобразен свой си начин, отразявайки така нашия съзнателен живот, изпълнен с разговори, гъмжащи от анекдоти, намеци и двусмислия. Думите сами по себе си са от символично естество и човек стига до верния им прочит, само след като е осъзнал тази същина на думите. Когато съзнанието ни види думата „котка", нашето подсъзнание извиква но някакъв начин образа на котка. Впрочем, в будно състояние ние превръщаме думите в символ)!, било то и писмени или изречени слова. В сънищата става тъкмо обратното: ние се изп­равяме пред огледална ситуация, сами срещу символа. Тогава на нас се пада да превърнем отново символа в думи.

Лингвистичните сънища

Усвоявайки матерния си език, ние насле­дяваме мъдростта на предишните поко­ления, която, като всичко в този свят, се е развивала през вековете. Всяка дума е символ, който може да бъде изговорен или написан, като и в двата случая имаме сетивни възприятия. Думите функциони­рат като превключващ механизъм на нашето съзнание и влизат във връзка с някое от петте ни сетива. По този начин думите се превръщат в зрителни, осезателни, слухови, мирисни или вкусови усещания. Обратното, ние използваме тези сетивни усещания, които сме запе­чатали в паметта си, за да описваме ситуации и съби­тия.

Когато мислим със средствата на визуалното, ние използваме изрази като: ,.гледаме нещата право в очи­те", „гледаме някого от високо" и т. н. Понякога из­ползваме изрази, свързани с мирис (като например: „Нищо не надушвам"), със звуци („Думите му звучат фалшиво") или с вкуса („Това изживяване ми остави горчилка в душата").

В ежедневния живот ние използваме най-вече зре­нието, слуха и осезанието, което в никакъв случай не означава, че вкусът и мирисът отсъстват от словесните ни изрази. Някои изрази дори съчетават различни сети­ва, като например, когато говорим за дрехи или непри­лични думи.

След като в съзнателния си живот използваме толкова образен език (като всяка дума минава ту от ед­ната, ту от другата страна на моста, който използва и духът на сънищата), лесно можем да си представим какво могат да сторят сънищата. Използвайки в съни­щата същия език, с който си служим и през деня, трябва ли да се изненадваме от факта, че приемаме всичко в съня в буквалния смисъл на думата? Впрочем, ето един сън, който показва, че правим точно това. Разказа ми го жена — домакиня, която не искала да се прими­ри с положението си, до момента, в който се сблъска­ла с въпросния сън и с обстоятелства, които единстве­но тя познавала и можела да изтълкува. В съня си тя чула как някой силно и упорито тропа по вратата. Ко­гато отишла да отвори, видяла дебела крава, която стояла там, пред входа, с ведро за мляко, което се по­люшвало, закрепено за края на опашката й. Очевидно, кравата изобразявала някого, когото нашата сънуваща героиня имала навика да кичи с този незавиден прякор. Тогава тя се сетила за съседката, която редовно идвала у тях и шумно думкала по вратата, за да поиска на заем чай, захар и разбира се, мляко. Тогава разбрала, че тъй като често в себе си е наричала тази жена дебела крава, нейният дух на сънищата сега й връща обратно тази нейна представа под формата на твърде недвус­мислен образ!

Сънища - предвестници

Повечето сънища не отразяват нито жизненоважни истини, нито смайващи пророчества, но все пак всеки носи свое­то послание и смисъл. Животът е пълен с всекидневни проблеми, така че напълно нормално е те да фигури­рат в сънищата ни. Покупките, разходките, служебните проблеми и още хиляди други рутинни и досадни дей­ности могат да ни се появят отново вече в светлината на съня, но по-голямата част от тези занимания, дейст­вително незначителни, ще бъдат забравени тутакси след сънуването. Сънищата отразяват личността и на­чина на живот на техния автор, така че ако човек води скучен живот, то той ще има отегчителни сънища, кои­то най-често ще забравя, понеже не съдържат нищо ин­тересно. И обратно, ако животът е изпълнен с амби­ции, ентусиазъм и творчество, то сънищата ще бъдат огледало на този живот, че дори и повече. Каквито и да са сънищата, те могат да носят дребни предсказа­ния и предупреждения, което показва, че контекстът на даден сън няма нищо общо с вида на съня.

Когато говорим за предзнаменования, веднага си представяме някое събитие, разтърсващо света, което е било предвидено на сън. Има хора сънували потъване­то на Титаник, избухването на Втората световна война или политически убийства, но рядко се замисляме, че повечето предвещания са съвсем банални и известяват no-скоро дребни факти, като например, че в идната сряда млекарят ще ви остави пред вратата две бутилки вместо три. Тези сънища с незначителни последици все пак са предсказателни, а и много по-чести отколкото си мислим. Често през деня чуваме дума или фраза, ко­ито ни напомнят съня от предишната нощ. Колкото и незначително да е на пръв поглед това, все пак то по­казва, че сънят е бил пророчески, макар н да го осъзна­ваме едва впоследствие.

Макар и подобни случаи да ни се струват мало­важни, все пак те могат да крият по-голямо значение, отколкото изглежда на пръв поглед. Нека разгледаме случая на жена, която сънувала просто един чадър. Ко­гато се събудила, видяла, че вали и отишла да потърси чадъра си в гардероба и тогава си спомнила за съня. Чадърът й напомнил за последния път, когато го била ползвала, а то било при една среща с много красив мъж, когото оттогава не била виждала, а не се била и сещала повече за него. Това я накарало да го потърси отново и три месеца по-късно те се оженили!

Макар и пророческите сънища да могат да ни по­могнат по десетки различни начини, като включително могат да ни подготвят за известието за смъртта на ня­кой близък или просто на познат човек, много от тях сякаш нямат никаква точно определена цел. Може би трябва да мине много време, преди смисълът им да ни се проясни в даден момент, когато вече сме забравили напълно за въпросния сън. Точно това ми се случи с един сън от 1963 г., който в последствие ме убеди, че сънищата ще играят важна роля в моя живот, въпреки че неговият пророчески смисъл с нищо не промени съ­битията, които преживях в последствие. Той чисто и просто ми доказа съществуването на пророческите съ­нища.

Сънувах това през 1963 г., след поредица от посе­щения, които бях извършил заедно с британски рентге­нолози в американски болници. По време на тази оби­колка успях да си уговоря среща с една моя леля, жи­вееща в Сент-Луис, щата Мисури,- но не аз я посетих, а тя сама дойде да ме види в Минеапълис. Шест седмици след моето завръщане у дома, имах много интересен и образен сън, в който същата леля сновеше нервно из градината си, очевидно силно разгневена. В съня тя недвусмислено ми каза, че причината за яростта й е ня­кой си Грейсьн. Сънят ми направи толкова силно впе­чатление, че веднага щом се събудих й написах писмо, за да я попитам има ли някакви проблеми и дали поз­нава човек на име Грейсьн. Отговорът й дойде бързо. Пишеше, че всичко е наред и ^е не познава човек с та­кова име, така че забравих за случилото се дотогава, когато две години по-късно тя дойде да ме посети в Лондон. При нашата среща, тя побърза да ми връчи обратно моето писмо до нея. Една година след като го бе получила, тя изпаднала в пристъп на ярост и тръг­нала да се разхожда из градината си. Новият собстве­ник на предприятието, в което работел мъжът й, решил да уволни всички по-възрастни служители и, разбира се, това много я ядосало. За да се поуспокои, тя отиш­ла в градината, където изведнъж си спомнила за моето писмо. Тогава го потърсила, за да го прочете отново и с изумление открила, че там споменавам името Грей-сън, което било името на новия шеф на съпруга й!

По времето на съня, въпросният човек беше абсо­лютно непознат както за леля ми, така и за самия мен, а и за мъжа й, нещо, което напълно изключва възмож­ността за телепатична връзка.

Шугар Рей Робинсън

През 1947 година друг сън се сдъбва, въпреки усилията на автора му да избегне това. Точно преди Шугар Рей Робин­сън да се срещне с Джими Доил за световната титла за среднотежка категория по бокс, той сънувал, че един от ударите му се оказал смъртоносен за неговия про­тивник. Треньорът му заедно с един свещеник го убеждавали, че сънищата никога не се сбъдват, но те се заблуждавали. Трябвало да му кажат, че сънищата не винаги се сбъдват. Впрочем, в конкретния случай тра­гичното пророчество се сбъднало в осмия рунд.

Телепатията е пряка връзка между ума или душевните възприятия на двама души. В будно състояние това може да се случи по случайно съвпадение или поради нещо, което прилича на съвпадение, докато в сънищата това става спонтанно. Възможно е много от нашите сънища на практика да са телепатични послания от други хора, умове или други неидентифицирани източници, изпъл­няващи ролята на външни стимули й които нашият дух на сънищата преобразува в сънувани сцени, значителни или не. Както когато сме будни общуваме чрез слова­та, така изглежда докато спим общуваме чрез психика­та си. Съществуват доказателства, че посланията прис­тигат наистина отвън, което е напълно разбираемо при положение, че наистина всички ние сме свързани чрез колективното съзнание, както твърди Юнг. Опити­те, извършени лабораторно, показват, че телепатичните връзки се установяват и действат много по-добре по време на сън, отколкото в будно състояние. Щом е та­ка, то може да се допусне, че насън ние заимстваме чужди мисли дотам, че някои от сънищата ни в дейст­вителност могат да бъдат сънища на друг човек! В древността жреците са били способни да сънуват вмес­то някой друг и Даниил не се е затруднил да възпроиз­веде полузабравения сън на Навуходоносор, тогава за­що и ние да не сме способни на това?

Всички обичат влюбените по простата причина, че когато сме лудо влюбени, сме no-щастливи, по-спокойни и най-вече значително по-толерантни към други­те. Любовта обаче е много повече от това. Тя е състоя­ние, граничещо с метапсихологическото. Тогава светът се превръща във вълшебна райска градина, дори и в будно състояние. И в съня, и в мечтите ни, светът е наш. По време на война или принудителна раздяла, връзката между двама влюбени е толкова силна, че често те сънуват еднакви сънища или дори сън, започ­нат от единия и завършен от другия.

Тъй като мислите ни реагират на външни фактори, понякога нашите сънища изпадат под влиянието на негативни мисли, излъчени от други хора или дори, което е още по-лошо, на па­губни въздействия, умишлено насочени срещу нас. То­ва довежда до ужасни кошмари, познати под името на­падения на зли духове, към които децата са особено чувствителни, възприемащи образа на черни и смразя­ващи кръвта форми и сенки на същества, които се про­мъкват и изпълзяват в сънищата. По дефиниция, злият дух е демон, който идва през нощта, за да обсеби ду­шата на сънуващия. Разбира се, това определение обх­ваща множество грехове, като се започне от въздейст­вия на злонамерени призраци н се стигне до приемане­то на мощни мисли, умишлено насочени към сънува­щия от някой, който му желае злото. Тези атаки са познати от векове и винаги са съществували средства, за да се предпазим от тях. Викторианците са окачвали над леглата си избродирани текстове на молитви, до­като други са предпочитали да окачат икона на Хрис­тос, като в същото време държали разпятие под възг­лавницата си. Тези символи на божествената сила мо­гат да ни бъдат много от полза, но все пак те са само второстепенни по отношение на мерките, които трябва да вземем, за да защитим самите себе си. И ако за да се предпазим от крадци и разбойници барикадираме вратите и прозорците, защо да не правим същото и в психологически план?