Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

На първо място тук научаваме: Възлезлият, прославеният Христос е Този, Който дава дарове на човеците;

но преди да можеше да даде дарове, Той трябваше да слезе в по-долните части на земята, трябваше да отиде | на мястото на смъртта, трябваше Неговото свято тяло '

,Ж

Възлезе на високо

да бъде положено в гроб, този е смисълът на стих 9. Това е един намек за Съдии 5:12, когато Варак се връщаше от освобождаването на пленниците от Израил и водеше онези, които ги бяха пленили.

Така и ние някога бяхме пленници на сатана. Но чрез Неговата смърт и победоносно възкресение Христос ни освободи от веригите на дявола и ни направи съдове на Своята сила срещу врага. Тук има една све - щена война срещу сатана, противникът на Бога и чо- ..'цитс. Не е ли велико, че Господ Исус сега прави ип- ..грументи на Своята сила хора, които някога бяха под властта на дявола, за да завладяват те територии в тази свещена война и да служат за освобождението на другите? Той дотолкова плени плена, че даде дарове на

'"-1Т7ПТТТ-ГТО I

Но за тази цел Христос трябваше като Човек да слезе в по-долните части на земята. Не е ли това толкова сериозно и вълнуващо? Той, Великият, Създателят на небето и земята, трябваше да стане човек, да слезе ^ илкова ниско и да изтърпи изкупителната смърт, пре - .,и веригите на сатана да се строшат за нас. Слава на Неговото име! Но Той не остана в гроба: Той възкръсна и се възнесе над всички небеса. "Този, Който слезе, е Същият, Който и възлезе над всички небеса, за да из - пълни всичко." Макар Неговото възлизане по необходимост да бе предхождано от слизането Му в по-долните части на земята - сега ние Го виждаме горе отдясно на Божията сила, венчан със слава и почит. Там т понастоящем е изходната точка на всяко благословение за Неговото тяло на земята.

Разглеждали ли сме някога Христовата смърт от този аспект? Всяко Божие дете чрез вяра е осъзнало и раз -брало, че Неговата смърт бе необходима за прощението на нашите грехове. Но далеч недотам сме наясно и недотам е важно за нас, че тя беше нужната предпос -тавка за Христовия дар и за съществуването на християнското служение изобщо. Тя обаче е много значи-

11. Дарби и служители

ма, което проличава и от разглеждания пасаж. Християнското служение съществува единствено върху основата на извършеното изкупление чрез Неговата кръв и Неговото възлизане на високо. Какво е християнското служение? То не е упражняване на християнско сещенство. Свещеническото служение е отправено от хората към Бога и в най-висшия си характер е поклонение. Всички християни са свещеници и са станали достойни да се приближават при Бога. Служението на словото от друга страна е поверено само на отделни, човеци и е отправено от Бога към хората. То има за. цел, както след малко ще разберем, назиданието на Христовото тяло. В Юдеизма, в Израил, няма нещо подобно на хрис-*

ТИЯПСКОТО СЛуЖбКНС. ИМаШС СБбЩбНйСЛуЖеНИь' - Не В^

този велик християнски смисъл, а по един външен," преобразен начин, но имаше свещенослужение. Няма-Ц ше обаче служение, "служение на словото" (Деян. б:4),д където дарбите на Божието слово докосват човешкото;! сърце. Наистина законът се четеше и левитите тълку-ц ваха закона на народа (Неемия 8:7; Второз. 33:10); но-дори те да даваха значението, "и народът разбираше;

прочетеното" (според Синод, превод), това в никакъ] случай не означава тълкуване на Божието слово. П< време на седемдесет годишния си плен във Бавило] юдеите бяха изоставили еврейския език и бяха приели! арамейския. Затова беше необходимо след прочитането" на закона на еврейски да се превежда на арамейски'11 смисълът ид иричсгуниги, за ди мижеха завърнеше се от Вавилон да разбират и изпълняват отделните запо-;

веди на Господа. Но това не беше служение в христи- -

ДМ1-МДЯ 1_МИСЬЛ.

Изворът на служението е Христос на небесата, к, служението е упражняването на някоя дарба. Стих 8| "Като възлезе на високо, плени плен и даде дарове на| човеците" е цитат от Псалом 68:18, където обаче откриваме един друг израз: "получил си дарове от човеци

ТОЙ даде

Цитатът на Павел се отклонява както от еврейския текст, така и от гръцкия текст на Септуагинта (превод на Стария Завет). Псалом 68, който по-принцип се отнася за дните когато Израил ще бъде възстановен в слава, не споменава нищо за даване на дарове. Но онова, което Христос получава, Той го получава, за да го даде на Своя народ.

Това виждаме и в Деяния 2:33, във връзка с най-го-\емия дар, дара на Святия Дух: Прославеният от дясно

.ч Отца получи обещания Святи Дух от Отца, за да ,'злее Онова, Което те видяха и чуха в деня на Петде-

1г-титта - Святия ,Луу Нека на фона на разглеждания стих отбележим един

бщ принцип па Божието слово: Новозаветните цитати

| сгарозаветни пасажи са авторски тълкувания на трзи места. Святият Дух познава много по-добре написаното от Него самия от най-добрите съвременни критици. Впечатляващо е още, че арамейският "Тагдит" (<1рамейския превод на Стария Завет) и сирийската

РезсгпНа" превеждат това място така: "Ти даде дарове

'' човеците."

Святият Дух ни показва нещо велико: Господ Исус, след като изпълни делото Си, се възнесе като прославен Човек на небесата; там Той не само получи дарове, по ги даде на хората на земята, за да не липсва нищо |щ Неговото събрание. ТОЙ, Възнесеният над всички ""'"'еса, е великият Дарител, истинският Извор на всяко служение. ТОЙ изпълва всичко, изпълва не само все- чата, но и цялата Божия воля, и като Прославения е

'пвор на благословение за назиданието на събранието. ' ""<л пазим топа лълбоко п СЪОПРТО си!

ТОЙ даде

11. Дарби и служители

"И Той даде едни да бъдат апостоли, други - пророци, други - благовестители, а други - пастири и учители" (ст. 11).

Най-напред прави впечатление изразът "едните -другите". Той е противоположен на: "на всеки от нас", от стих 9 и дава да се разбере, че тези дарби не са дадени на всяка част от тялото Христово.

Второ, трябва да се отбележат и значимите разлики във връзка с дарбите от 1. Кориптяпи 12 и тези от Ефесяни 4. В 1. Коринтяни 12 откриваме изцелителни ^ дарби, говоренето на езици. Тези дарби отсъстват тук. Защо? Защото в Посланието до ефесяните основната д идея е назиданието на Христовото тяло, а за тази цел." тт?-" ^-, тт^^^-у<-1лтти<тг т13^^!-? п.^ въ^теч0 нз чулрг^. Те че"*

бяха "белег за вярващите, а за невярващите" (1. Кор.д 14:22). Тук са споменати само основните и трайните" дарби. Между впрочем никъде в Новия Завет нямаме- пълен списък с всички дарби, нито в 1. Коринтяни 12,д нито в Римляни 12, нито в Ефесяни 4.

Но трябва да си обърне внимание и на разликата във вида на дарбите, което се намеква още с употребата на различни думи за дарба. В 1. Коринтяни Свя-| тият Дух използва думата "спапзта" = "благодат^ подарък, благодатен дар", а в Ефесяни 4:8, думалото" = "дарба". Първата подчертава, че с дарбата свързана благодат от страна на Бога, а втората набля:

на конкретния характер на дарбата.

и 1. Г^ряш ^иИ 1^ 1.'^ 11 ,^.1,.^1; 1.ь',;_, ....;,.; ,\^ ..^:..;;,,; ..'.и!

годатна дарба, било слово на мъдрост, слово на знание^ или вяра и т.н. Бог влага в естествената способност,"*

кимш сьш.и е ш Пет и е един. оа./\ ША, иирс^сдспи ,и,/

ховна дарба, определена духовна способност, известн" мярка духовна сила. Този е смисълът в Матей 25:14-30 където Господ дава на Своите слуги таланти, "всекиг< според способностите му" (ст. 15). В Ефесяни 4 обач! някой е дарбата. Дарбите тук са личности. Така Рим

Я

ТОЙ даде

ляни 12 посочва благодатната дарба (спапзта) на поучение, в Ефесяни 4 виждаме дарбата на учител, който като личност е дар Христов за събранието. Той даде апостоли, а не само апостолски дарби; Той даде благо - вестители, а не само дарбата за благовестване.

Погледът от тази страна е много ценен. Той ни по - казва, на първо място, че Христовата любов към Неговото събрание е главната мисъл, поради което в Ефесяни всичко произлиза от Христос на небесата, докато

1. Коринтяни Святият Дух на земята е Този, Който ,-идейства всичко и разпределя на всеки, според както \1у е угодно. На второ място, тдди глелна точка Р гто-сърдечна, защото едва ли може да се обича някаква 'утовна сила в някого, но е възможно да се обича да- л":;а личност, която Христос с дал л\ит дпр на Свие ю събрание и която сам Той люби. Всичко се намира в съвършена хармония помежду си и ние се нуждаем

\с1кго от едното, така и от другото, за да сме угодни на Божията воля. Обръщайки внимание обаче на разливите, нараства не само нашето познание, но и нашата

-шгодарност, а с нея и нашето щастие.

ТОЙ даде - прекрасен израз на Неговата любов и благодат. Вече видяхме на кого даде дарби: на Своето събрание, Своето тяло. За разлика от служенията (епископи и служители), които по своето действие и задачи се намираха на определено място, дарбите са \;1дени за цялото тяло. Те не са обвързани само с определено местно събрание и не са отговорни пред него,

1ред 1 оспода, които ги е дал.

Нека сега разгледаме какво даде Той.

АПОСТОЛИ. - Това е една основна дарба. Заедно с пророците те формират основата на Божието обиталище в Духа, "като Сам Христос Исус е крайъгълният камък, върху Когото сглобено, цялото здание расте за ^ят храм в Господа" (Еф. 2:20-21). Разбира се основата не се поставя сега, в края на времето на благодатта. Тя

11. Дарби и служители

по-скоро е била вече положена, но на нея вярващите и днес се вграждат. Апостолите и пророците не формират основата сами по себе си, в своята си личност, но в онова, което те в началото поучаваха според Божието повеление и вдъхновението на Святия Дух. Апостолското поучение от своя страна се ръководи - а как би могло да е иначе? - от крайъгълния камък Исус Христос, Който дава здравина и направление на цялото здание.

Апостолите имат авторитет и власт, която Бог им е дал - и единствено на тях - според Своята явна воля. Такя г)п"г-тп^ П^НР^ ЧРГТП наричя гебе ги "ПДВРЛ. с Божията воля апостол на Исус Христос" "по заповед на' Бога" (Еф. 1:1; 2. Тим, 1:1; 1. Тим. 1:1). Те прилагаха този авторитет и власт за доброто на сьораниетч ж." нрсмеш на неговото формиране. Виждаме това при Петър в първата част на Деяния и особено при Павел, който даде задължителни разпоредби за всички събрания (напр. 1. Кор. 7:17; 11:34; 16:1), който даде заповеди от Господа (1. Кор. 14:37), който по силата на своята по- " зиция постави презвитери в събранията (Деян 14:23) и -директно се опълчваше срещу действието на сатана' (напр. Деян. 16:18). Дори в края на първото християнско столетие виждаме как възнамеряваше да постъпи] апостол Йоан с един опърничав човек в събранието, ако отидеше там (3. Йоан 10). Апостолите се изправяха'' пред множеството трудности и опасности с дадения им ... от Бога авторитет и даваха наставления с цел защита на "Ц вярващите и за подържане реда в съирсшиеги.

Слава на Бога! И днес имаме тези разпоредби - в писаното Божие слово, Новия Завет. И не само разпоредбите, но цялото учение на апостолите. Да даде Бог, и ние като първите християни да "постоянстваме" (Деян. 2:42) в тях! Това е закрила и благословение в последните дни, в които живеем. ;

ПРОРОЦИ. - За разлика от апостолите, новозавет-^ ните пророци (само за такива става въпрос тук, как'

ТОЙ даде

293

-ледващата глава. Пророци имаше в събранието в Ан- гиохия (Деян. 13:1), а Юда и Сила също са назовани така (Деян. 15:32).

Г^^рптт Т1ЩЧЗ Т^от" т,т''"тт(-1 л от"я исгтгот/г от1 ттотчоттт/гтр ля '?я-

пишат Неговото Слово, да го "фиксират". Когато в Римляни 16:26 четем за пророчески, писания, се има предвид само писания на новозаветни пророци, което става ясно от контекста. Например Лука беше такъв пророк. Той бе използван от Бога да напише две книги

а Новия Завет - Евангелието и Деяния на апостолите. Лука не беше апостол както и Марко. И двамата обаче бяха пророци, които добавиха книги към канона на Новия Завет.

Колко щастливи трябва да сме, че можем да притежаваме Божието слово, Новия Завет посредством писаното служение на апостолите и пророците! В Своята безгранична благодат сам Бог се бе погрижил по прек -

и.-еН 11СГ1ИН ЬЯрсПс! ПИ Дч п^у1\С ,^1.1 <-... ;;иЛ~-;иС ;;,.1 С;;

гурното: "писано е".

Още нещо за продължителността на тези дарби. И днес имаме служението на апостолите и пророците - в Новия Завет. Но днес нямаме апостоли и пророци като дарби на прославения Господ. Поради една проста причина: основата е положена, канонът на Свещеното Писание е завършен. Но защо тогава основоположните дарби са споменати наред с трайните, така че бихме
294

11. Дарби и служители

могли да си помислим, че петте дарби ще са трайни? Отговорът явно е този: Божието слово никога не навежда на мисълта, че до идването на Господа ще измине дълго време.

Същото откриваме и в притчата за десетте девици от Матей 25. Макар че тази притча обхваща цялата епоха на християнското свидетелство на земята, Господ представя нещата така сякаш девиците, които отначало излязоха да посрещнат младоженеца са същите девици, които преживяха Неговото идване и влязоха или съответно не влязоха с Него на сватбата. И когато седемте събрания в Мала Азия получиха посланията от Откровение 2 и 3, те Оях<1 така формулирани, че никой не би могъл да си направи извода, че пришествието на Гос - пода е все още далече. Въпреки всичко тези послания ни дават една съвършена, пророческа картина на цялата история на християнската църква на земята в не - йните последователни стадии.

БЛАГОВЕСТИТЕЛИ. - От трите трайни дарби, бла-говестителите са посочени на първо място. Те са преди пастирите и учителите и поради факта, че чрез тяхното служение душите биват приведени при Господа. "А как ще чуят без проповедник?", пита апостол Павел в Римляни 10:14. Благовестителят е много скъпоценна дарба. Той се изправя пред света, за да възвести Благата вест. За целта той притежава духовната способност чрез Божието слово да привлича невярващите хора при Господ Исус. Това не означава, че убеждава хората с

ПГЯК^КВИ ТТ^Ю/ТЧТТ '^РПТ^НО, Н^П^ОТИЛ Т^Й Т1 ^0 Л ГТгУ,гт ГГг)

хората Спасителя по такъв начин, че те биват привлечени от Него. Наистина, това е една изключително

на благовестителя беше света

днес той изпълнява своето служение често в християнството, което наистина не е по-леко. И все пак той все още хвърля мре - жата на Евангелието в "езерото" и така "събира риби от всякакъв вид" (Мат. 13:47). Прибирането обаче на "до-

1

Ж

295

ПАСТИРИ И УЧИТЕЛИ. - В Оригинала тези две дарби са свързани с общ член, което изразява взаимо - принадлежност. Те наистина са сродни в известен смисъл и са тясно свързани една с друга. Понякога се срещат и в една и съща личност. Въпреки това обаче те не са едно и също нещо.

Пастирят е една много рядка дарба. Той следи за , .'долната душа, той я храни п поучава, търси пръсна -гите, прилага истината според състоянието и обстоятелствата около отделния човек. Това ни показва, че гои трябва да познава дооре истината. Той умее също 'а говопи на съвестта на човека и мощно да го увеща-

тайно. Той се грижи за болното, преди другите да са го забелязали, преди то да се е разпространило. Великият Пастир на овцете" (Евр. 13:20) е и най-великият пример за него. Дано имахме повече пастири - този зов се изтръгва когато виждаме какъв е Пастирят! Те са без- 'Р.-1ЙНО ценни за събранието.

Служението на учителя е по-скоро публично. Ако пастирят се занимава в по-голяма степен с душите, то учителя - с Божието слово. Неговата благословена задача е да изявява Словото и неговите поучения, да, самия Господ Исус в Неговата красота и съвършенство и ;,^ събужда разбирането на Божиите деца за тях. За-чтптп човек може ла '"Р наслаждава на божествените неща само, ако ги познава. "... за да познаем това, което Р|ПГ ни е подарил" (1. Кор. 2:12). Този стих бихме могли ; ппмлп^-нлт чд глужечирто на учителя. Той притежава способността леко и богато да излага дълбоки мисли и взаимовръзки от Писанието, така че всеки да ги разбира и следва. Една от немаловажните задачи на учителя е да внимава за единството на учението и за здравото учение сред Божиите деца, за да се противодейства на заблудите още в техния зародиш. Него-
296

11. Дарби и служители

вият уникален пример отново е великият Учител, Който каза: "Но вие не се наричайте 'учители', защото Един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя... Не се наричайте и наставници, защото Един е вашият Наставник - Христос" (Мат. 23:8-10). Важно за учителите е да помнят, че и те само "отчасти" знаят (1. Кор. 13:9). Това ще ги кара да са скромни и смирени.

Целта на дарбите

След като апостолът говори за дарбите, той посочва ПРЛИКДТД ЦРЛ, поради която те гд далрчи'

"с цел да се усъвършенстват светиите за делото на

ГЛУЖРНИРГПП чп ичгппжгтпнрппп ип Угшгтпюптп талп

' ..-,--..-.;,-.------_ .... .-^_ ............... .....,,...,

докато ние всички достигнем единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката па ръста па Христовата пипета" (Еф. 4:12-13).

Нека обърнем внимание на последователността: най-напред се назовава голямата, непосредствената цел -"да се усъвършенстват светиите", а след това следват още две косвени цели, които са подчинени на първата -"за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло".

Различието между първата цел и следващите я цели от стих 12 става ясно от употребата на различни предлози пред отделните части: Наи-напред се казва 'с цел" (гр. ргоя), а след това два пъти "за" (гр. е;5) или "по повод, с оглед на". По точи начин първата цел - "усъвършенстването на светиите" - се откроява от другите две. Ето защо казах за тях, че са косвени, подчинени на първата. Служението на дарбите трябва да е насочено към усъвършенстване на светиите и да става с оглед на делото на служението и изграждането на Христовото тяло.
!"

1

5

1

I

297

тяхното практическо усъвършенстване, тяхното пре- образяване съобразно Неговия образ. Едва тогава сле -дват различните форми на служението и на растежа на тялото.

Толкова е скъпоценно: Божието сърце извежда на преден план благословението на всеки поотделно. Той започва с това. Общата страна, общото благословение "'л следва, то е винаги резултат ка факта, че Бог е бла- 'словил отделния човек. Никога не е обратното. Виж-

:ме го още в първата глави но разглежданото поелата. 13 самото начало още се гииирл. Зи кзоираиети на отделния вярващ преди създанието на света и за всички онези луховни благословения, с които той е благословен в Христа. Едва в края на главата Святият Дух започва да говори за Христовото тяло.

Усъвършенстването па светиите - тази е грижата на Господното сърце, и трябва да е грижа и на нашите

ьрца. Действително не е загуба на вромо и сили, както """.ой смятат, да си зает с усъвършенстваното на светиите и така да ги водиш към едно по-добро разбиране на отношенията, в които са били поставени с Христос, Главата и помежду си.

И така, стигаме до следващата цел, поради която прославения Господ даде на Своето събрание апостоли, ':;;ороци, бла го вестители, пастири и учители - за назиданието на Христовото тяло, т.е. формирането и

' 1^/Ки 1Ю ГиЬи 1лЛО. ^1 ^'-ши .1 ^ ^ ^^'^иЯ ^^ ^и^р"ш

"нимание на нещо, което много често се пропуска - в

ужението на благовестителя също е залегнало намс -рението на Господа за изграждането на неговото тяло. То трябва да става с оглед на това. Ако не се внимава в тази насока, ще липсва правилната, божествената цел и един съществен белег на божествено служение. Господ Исус не желае да спасява само хора, за да ги оставя ^ед това сами да се справят, но Неговата цел е фор-

11. Дарби и служителйД

мирането и изграждането на Неговото тяло. Той желае спасените да осъзнават своите отношения в това тяло, да им се наслаждават и да ги осъществяват напрактика. Със сигурност служението на благовестителя не се състои в изясняването на тези неща според поучението. Но въпреки това той трябва да ги пази в сърцето си, ако желае някога да получи голямата похвала от своя Учител. Само така ще се опази в своето благовестване от либерални пътища и либерален дух.

В много християнски среди печеленето на луши за - ема първото място, а проповядването на Благата вест за мнозина о най-истинското "служение". Доста често обаче се ипюрира факт'ь';, чи помислите на Господа са л ангажирани с Неговите светии и тяхното усъвършенс - тване във вярата. Не желаем ла противопоставим р.л- 2 ното на другото, но тук научаваме, че истинското слу- " жение според Неговото намерение няма за цел най- Д напред проповядването на Благовестието, но "усъвър- -

шенстването на светиите" - израз, за който ще говоря

след малко. "

Притчите от Матой 24 и 25 и послодоватилнистта, в " която Господ ги представя, разкриват това предимство. Още в първата притча за добрия и злия слуга (гл. 24:45-51), Господ показва какво цени у верния и разумен слуга - че той дава на хората в Неговия дом храна навреме. Този добър слуга бе загрижен за "усъвършенс - тването на светиите". Затова Господарят му ще го постави над целия си имот. Следва притчата за девиците и Д

СДБц 113 ТрОТО МЯСТ'^ 1 аЛ1 ^и 1'иЛил ШГЬ, Ки>ии гивирИ

повече за една насочена навън дейност. Колкото и ва- -з жно и неотменно да е проповядването на Благовестие - -

1и, Ги^нидшли намерение НО Му ДВВВ ПрИОрИТСТ, НО ГО

дава на изграждането на Неговите, "Неговото домоча-дие". Няма никакво съмнение, че проповядването на Благовестието трябва да е предшестващо във времето, и в никакъв случай не бива да се занемарява печеле-

Целта на дарбите

299

нето на души, което няма и нищо общо с разгледания принцип за предимството.

т/-ог"'ло т" тст-^

гг" о ияпол ла ^ч-лр

поставено на своето място. За тази цел даде Господ Исус тези дарби, за да може всеки един от Неговите ' "--зпрепятствено да расте и произрастява и да се он равя всяко нещо в тях, което не е според Неговата во- лл. Колко благодатно е: тази цел на Христа (личното

- ивършенствсше и илси ислившши пл Неговите) не "оже и няма да се провали! Събранието, като отговорен свидетел може и да се провали, но Христос - никога.

Цялото тяло ще се изгражда според мярката, с която всеки расте в Христовата пълнота. В такъв смисъл ! яка част, според съразмерното си действие, изработва растежа на тялото (ст. 16). Чрез служението на

;'иИ1Ъ' ЬШ Желае ЙШ'чКи ип^- Дч Ди^ии и^и; Ди 1,уил|_

тното на вярата и на познаването на Божия Син, в