Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Що се касае до хора с наложени дисциплинарни "грки, т.е. отлъчени от общението на Господната трапеза, без съмнение те нямат иряиилсгията да бъдат на събирането за преломяването на хляба. Те са "отлъче- гг"" сега с? "чт-я" - "пъншнгтр гъпи Бог" (1. Кои. 5:13). Ако желаят да се поправят те трябва да идват на съби - ранията за изучаване на Словото, без да търсят контакт братята и сестрите и по този начин да изпреварват резултата на публичното си възстановяване. Единство - пото, което може да ги поправи е: покорството пред "--кието слово. Участието им обаче на събиранията за разчупването на хляба и за молитва не е желателно. Не казвам "забранено", защото трудно можем да забраним и възпрепятстваме тяхното присъствие, с изключение па редките случаи на нарушаване на обществения ред.

Ние разчупваме хляба докато Той дойде. По прин-"ип не е правилно да казваме: "ние възвестяваме Неговото завръщане", така както възвестяваме Неговата

."рг, ни ии^лсдното прйЕзкм, укнто Тпи .ло^Л" Влп-годатна мисъл! На Господната вечеря поглеждаме на-'.'.Л, към случилото се на кръста на Голгота, спомняме

^и СМЪрТГа на 1 ш-нида, глля.и-' 1ии'1. дЗТТ-рПу! С^1 Г;рЗС-\^^

на Бога и за нашето спасение. И въпреки това не можем да ядем от хляба и пием от чашата, без да си при -помняме, че Той ще дойде отново. Всеки път може да е последният. И така, гледаме назад и напред. Той скоро Ще дойде, за да ни вземе от този свят при Себе Си, в

10. Господната вече;

Своята слава, където ще Го видим като "Агне, като заклано" - Него, Който във вечността ще е Центърът поклонение на Своите спасени.

Който яде или пие недостойно

Стих 27 много често се разбира неправилно. Мно-^ зина смятат, че разчупването на хляба е предвиден! само за особено достойни хора. Но нека чуем какв! казва стиха в действителност: "*

"Защото всеки, които яде този хляб или пие Господ-нята чаша недостойно, ще бъде виновен за гря1Я1 против тялото и кръвта на Господа." -^

Достойно да участва в разчупването на хляба по~^ принцип е всяко Божие дете. Христовата кръв го е на-" правила достойно. По природа бяхме всичко друго, но^ не и достойни да дойдем в Божието присъствие. "... но* вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в1 името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог" (1. Кор.б:11).

Съществува обаче опасност да участваме ло недостоен начин. Към нея ни насочва наречието "недостойно". Става ясно и от примера на коринтяните. Но те нб бяха паднали чак толкова ниско, че да допускат на Господната трапеза невярващи или дори врагове. За съжаление това се прави в голяма част от християнството, но то във всяко отношение е против Божията воля. Те обаче приемаха Господната вечеря по един много недостоен за Господа начин, бяха направили от нея пиршество, така че апостолът трябваше да каже, чб'^ това вече изобщо не е ядене на Господната вечеря. $

Дори да се събираме на Библейска основа, ние мо-Ц жем да ядем и пием недостойно, и то тогава, когатоД дадем на "Аз"-а каквото и да било място; когато позво-Ц лим на своеволието да се меси в святите Божии дела Йд

Себеосъждане, не за да страним

261

да ръководи. Ако например кажа: "Ако този брат предложи песен, аз няма да пея", или: "ако онзи брат се моли, няма да кажа 'Амин'", тогава, при подобна нагласа, няма ли да ям и пия недостойно? Ако някой на своя глава започне да влияе на протичането на събирането, без да чака указанията на Господа, ако внесе нещо от себе си, от своята плът, няма ли то да е при - насяне на "чужд огън пред Господа" (Левит Ю)?

Себеосъждане, не за да страним

Какво да правим, щом нещата са толкова сериозни? Най-добре да страним, както Давид, който не докара Господния ковчег в своя дом, защото Господ нанесе поражение на Оза (2. Царе 6:9-10)? Близко е до ума, но ^ човешка мисъл, продиктувана не от Божията олаш- дат. Днес царува благодатта чрез правдата, но тя ца-"ува, царува за вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ (Рим. 5:21). Затова Божият път, Божият начин по отношение на засегнатия въпрос е този:

"Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата" (ст. 28).

10. Господната вечев

Бог желае да изпитаме и прегледаме в Негов;

светлина нашите пътища, мотиви, сърдечното си със тояние. Той желае да го правим постоянно. В гръцм глаголът "изпитва" е в сегашно време и означава: "по стоянно се изпитвай, продължавай да го правиш Следователно, не се има предвид еднократен, беп преглед събота вечер на събитията от изминалата сед' мица, но едно трайно себеоценяване в Неговото при съствие.

Вече казах: да изпитваш себе си не означава с&и преценка на нашите пътища, т.е. на онова, което смв* казали и направили, но също и на сърдечните ни мо-' тиви за пашите постъпки и желанията и намеренията на сърцето. Колко голямо основание за смирение Щ поклонение ще имаме, когато оставим светлината най:

Неговото Слово да падне върху нас! Но нека го правим, възлюбени! Божията благодат, която в Христос ни (^ простила всички грехове, ни дава право и ни насърчава* да сме напълно открити пред Него и да Му кажем иЦ признаем всичко, което намираме за лошо у себе ей"* Това постоянно себеосъждане през ежедневния ни(r)' живот е основа за истинска радост. Защото нека имаме,,, предвид: практическото освещаване предхожда радо стта.

Ако от друга страна сме небрежни да съдим са1 себе си, тогава е налице най-важната предпоставка един нещастен християнски живот и за редица откло-з нения към греха, дори за последващата дисциплинарна,, намеса на Бога. Убеден съм: Причините за листното"'" ниско духовно състояние на Божия народ дълбоко се , коренят в това, че не изпитваме истински и постоянно^

Грбр ГИ ТЛ - ДУП Р Црпбуолммп - да т г"-т_"тг1мг Г).-^г>тттга-

нието и поправлението стават наш дял единствено пътя на себеосъждането.

Кажете, скъпи братя и сестри, питали ли сме няко:

нашия Господ и Спасител, дали Той е съгласен с на" шето облекло, с това как прекарваме свободното
Себеосъждане, не за да страним

263

Със сигурност бихме си спестили някои Божии на-""'зания, ако заставахме по-често под Неговата светлина и Му изповядвахме своя провал и грях. Защо не тръгнем по този път? "Не бъди като кон или като муле, които нямат разум; за тях трябва оглавник и юзда, за да ги държат, да не би да се приближат до тебе. Много ще бъдат скърбите на нечестивия, но онзи, който упо -"два на Господа, милост ще го окръжи" (Пс. 32:9-10). Наистина и в този случай Божията благост ни води към

.ляпис (Рим. 2:4)!

И понеже сме под благодат, понеже Божията благост /уйства в нас, ние не изпитваме себе си, за да разберем, дали Дй участваме й уал чу постен-; пи лу^д^а пдп пс. Не, ние изпитваме себе си, за да ядем и пием в после - Дствие, както е казано-в стиха: "и така да яде от хляба и да пие от чашата." Това наистина е Божия благодат и благост! Разбира се предпоставката е да не оставаме в злото. Несъвместимо с тази благодат обаче е, когато

10. Господната вечер

някой вярващ, поради разни падания в живота, отново и отново плахо се пита, дали наистина е признал на Господа всичко, което му е известно. Нека кажа още веднъж: Божието слово не познава такова нещо - днео да имам "свобода" да участвам в разчупването на хляба;

а утре да нямам и да страня. Аз трябва да изпитам себе си и тогава да ям от хляба и да пия от чашата (ст. 28).

И така, този стих е едно много благословено насърчение на Господа за нас, Неговите, да заемаме своето място на Неговата трапеза, колкото и често срамно да сме се проваляли. Той показва, колко е важно за Него * да се събере целият Негов народ, за да яде и пие, с изключение па отлъчените от събранието.

Различни видове съд г

В стихове 28 до 32 са използвани четири различни'^ думи за "съдя". За да ги изясним, ще цитираме стихо- = вете: ^*

чй-

(29) "защото, който яде и пие (недостойно), без да| разпознава Господното тяло, той яде и пиеЦ осъждане (а1ак.ппо) за себе си." ч

(30) "По тази причина мнозина между вас са слаби и "г

болнави, а диети, си и починали."

(31) "Защото, ако разпознавахме (сиак.гто) сами себе

си, нямаше да оъдем съдени (кгто). яв

:вЕ

(32) "Но когато биваме съдени (к.гто), биваме яаказ-'||| вани (ра1аеио) от Господа, за да не бъдем осъ-Щ дени (к.а1:а1шпо) заедно със света." -а"

265

(2) Втората дума в стих 31 "сИакппо" = "различавам, правя разлика, преценям", е тясно свързана с използваната в стих 28 дума. Тя обяснява всъщност как трябва да се извърши себеизпитването, т.е. да се научим да различаваме в живота си дали нещата са от Божия Дух или са от плътта, от Отца или от света, от Господ Исус или от дявола. Колко важно за духовното ни със-

-пяние е да различаваме нашите мотиви! Дано сме все

ю-наясно, кое идва от горе и кое от долу!

Същата дума е използвана и ь стих 29, където става въпрос за различаването между Господното тяло и някое обикновено хранене. Също го разгледахме вече.

(3) Третата дума "кгто" = "съдя, преценям." се среща в стихове 31 и 32. Тук разбираме невероятната истина, че Бог няма да ни съди, ако ние се погрижим за това. Но ако пропускаме сами да се преценяме, тогава Той трябва да ни съди и да се намеси в Своята мъдрост, и "а ни накаже с любов, което ни кара да страдаме. Следователно, тук става дума за земен съд от страна на Господа, за наказание, а не за вечния съд. Християнинът завинаги го е избегнал. "Който вярва в Него, не е осъден" (Йоан 3:18). "Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пра-тчл, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот" (Йоан 5:24).

ц\ Четвъртата лума в стих 39. "^п^п1<ппп" -= "осъждам, проклинам", се различава от казаното дотук. Све- '^'т върви към сигурен съд, към вечно проклятие.

---1^иии-1,^1/^1 <^^^А А"^ ЛД-^АГА^ ^1^. " "М^- --",-,-" --- --.,--, ---

вместо това, ако е необходимо, ще бъде наказван тук, на земята. Думата в случая е "ра1аеио". От нея произлиза думата "педагог". Колкото и сериозно да е наказанието, колко голяма е все пак разликата между наказанието на Божиите деца и проклятието на света!
266

10. Господната вечер^

Смъртен грях

Разбрахме, че можем двузначно да участваме недос-^ тойно в разчупването на хляба - като ядем от него, без| да правим разлика между Господната вечеря и обик-| новено хранене; и като ядем, без да сме изпитали себе си преди това. Научихме още, че Бог не е безразличен, ако ядем или пием без да сме се изпитали. В такъв случай ние ядем и пием осъждение за себе си, т.е. нашето участие в Господната вечеря води до Божието наказание, за да разпознаем нашето състояние и да не* бъдем осъдени със света. Апостолът добавя предупредително: "По тази причина мнозина между вас са слаби.,^. и болнави, а доста са и починали." 'Ж

Може би коринтяните изобщо не се бяха замисляли, "= защо сред тях има толкова болни, слаби и отчасти по - ., чинали братя и сестри. Сега апостолът им казва ис-я" тинската причина - тяхното недостойно ядене и пиене д на Господната вечеря. По-различно ли е това днес? 9 Разбира се трябва много да внимаваме с мисълта, че ", всяка болест, всяка слабост или всяка смърт на вярва- * щия е резултат на неосъден грях. Далеч не! Много че- " сто Бог по този начин преследва съвсем други цели,;

например изпитване на вярата, Своята собствена про- , слава, предпазване от зло и други подобни. Понякога! Бог ни отнема тъкмо онези, които не са съгрешили, които са били най-добрите сред нас - може би, защото не сме ги слушали. Но разглежданият стих не говори за това. Тук става дума наистина за болест, смърт на хора, които са съгрешили.

Не се съмнявам, че в случаите с тези, които са по-

"ПИС.Л11 СТй^йШС БЪГьрОС ой лира, стрили СМЬрГСН ГрЯА |

(1. Йоан 5:16). Тяхното поведение на Господна вечеря] беше толкова сериозно и лошо в Божиите очи, че като| резултат на това Господ ги прибра. За такива не трябва да се молим, ни казва Бог чрез апостол Йоан. Друг

Благодарение

267

пример за смъртен грях виждаме при Ананий и Сапфира в Деяния 5.

Благодарение

Когато разглеждахме установяването на Господната вечеря от Господа в глава осма, си припомнихме: Това установление се характеризира не с молитви и молби, но с благодарение. Със сигурност не е без значение, че апостол Павел също посочва, че Господ благодари. Малкото множество, посред което Господ благодари, ^еше, ако мога така да се изразя, началото, ядрото на възникващото скоро събрание - онова събрание, в което Той щеше да съживи едно постоянно благодарение за Неговия и техен Отец. Драгоценна мисъл!

Благодарението на Господа навярно е касаело Неговата смърт и нейните велики резултати. Той гледаше след смъртта, след гроба и виждаше в Божията воля ^рчкрайната благодат, в която Неговото събрание щеше да стои заедно с Него пред Отца, и то като резултат от собствената Му смърт. Имайки предвид тези неща, Той б л п гп л я пи н я Гвпя Бог и Отец. Това бе една съвършена благодарност, която стигна до ушите на Отца, беше благодарение, което включваше в себе си безмерната Божия благодат и тя щеше да е делът на Неговите. Това съвършено благодарение - слава и чест да бъде на Бога за него! - остава, остава и във вечността, и вярващите

10. Господната вечеря,!

днес се събират в неговия аромат и заедно със Своя! Предводител на хвалението посред тях (Евр. 2:12) са1 едно благодарящо, покланящо се множество. Такова ще;

са сега и във вечността.

Възпоменателна вечеря

Господ Исус благодари на Своя Бог и Отец и по този начин Му предостави първото място. Но след това апостолът ни напомня, че Той разчупи хляба и го даде на учениците с думите: "Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание" (ст. 24). "За Мое възпоменание" е много силен израз. Той означава активно да си припомниш нещо. Ние се събипямр в оп"е'"елен момент с опре*елспз цел да възпоменем Него в Неговата смърт.

Имайки белезите на Неговата смърт пред себе си ние * възпоменаваме какво означава Той в Своята смърт за ,^ Бога и за нас. Нека още веднъж откроя: При разчул- II ването на хляба пред нас стои не живота на Господа, д макар че той беше съвършен и угоден на Бога, но най- ~ вече Неговата смърт. За нея говорят белезите, които са пред нас и в които участваме. Ние не възвестяваме Неговия живот, но Неговата смърт. Разбира се не желаем и не можем да отделяме Неговия всеотдаен, свят и съвършен живот от жертвената Му смърт; Неговата смърт е в известен смисъл венецът на жертвоготовно -стта Му, която Той засвидетелства през целия Си земен път. Въпреки това този прекрасен жнвит сам по себе си не можеше да ни спаси, не можеше да ни изкупи.

Едва чрез Христовата смърт за нас бяха разчупени

Ь^рИи-ис па 1-а 1 ама, и едйй <-МЬр'П'а Ни НВШИЯ I ОСПОД

доказа по един уникален, неповторим начин, каква е Божията святост съпоставена с греха, каква е Божията любов към нас човешките чада, колко ужасен е грехът в Божиите очи, колко изгубен и пълен със злоба е човека, колко голяма е силата на дявола, колко опусто-

269

Ние сме толкова ужасно повърхностни, - а това каз - вам и за самия себе си - че се занимаваме прекалено малко с неизчерпаемото съдържание на смъртта на нашия Спасител и повече с прекрасните резултати от ^ячи смърт. Затова колко важно, колко благословено и необходимо би било за всички нас, ако например развеждаме с молитва и размишление постановленията за

"долните жертки у Стария Зсжуг, исобено както са описани в Левит. Чрез нищо друго не можем да вник -нем така дълбоко в различните аспекти на Христовата жертва, както чрез изследването на тези преобрази. И нищо друго не ни води към по-осъзнато поклонение, както занимаването с това възвишено нещо. И за да творя на езика на "жертвите": Предмет на възпоменателната вечеря не е Господ в преобраза Му на хлебен принос, а в преобраза Му като всеизгаряне, принос за грях и принос за престъпление.

Има още нещо, на което желая да обърна внимание във връзка с възпоменателната вечеря, момент, който понякога пропускаме. Когато ядем от хляба и пием от чашата ние се отъждествяваме пред цялата вселена с

'лин умрял Христос. Светът познава само един мъртъв Христос. И вярващите стават едно с Него. Този е из-Ггпът на тяхната любов към Него и предаването им в ръцете на Онзи, Когото светът мрази и отхвърля.

Много мил преобраз на тази истина виждаме в лицето на Йосиф от Ариматея. Господ висеше мъртъв на кръста. Целят свят беше последвал своя княз и разпна Господа на славата (1. Кор. 2:8). Тогава Йосиф от Ариматея смело се яви и помоли Пилат за тялото на Исус.

10. Господната вечеря

Той свали мъртвото тяло на своя Господ от кръста и го занесе в гроба. Можем ли някъде другаде да видим по-ясно и по-завладяващо какво означава да се отъждествиш с умрелия и мразен Господ? Така Йосиф сякаш казваше: "Светът Го мрази, но аз Го обичам. Светът Го уби, но аз искам Неговото мъртво тяло, макар че може и аз да бъда убит." Така и ние днес чрез участието си в Господна вечеря се отъждествяваме с умрелия Господ, Когото светът мрази.

"Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас" -благодатни думи! Неговата любов Го накара да даде Себе Си за нас. Това е, което ангажира сърцата ни и дълбоко ни вълнува на Господната вечеря. Но следват и другите думи на Господа: "Това правете за Мое възпо-

м^ипил^ " ГТ^ппт.гтр А^ГА-ГТТ тттт-аптчзт ^^^Р^ ^.^Т^Т'''1?^ ^Тг*^ ёД

нас. Тези думи показват, какво ние трябва да направим за Него: да си спомним с любов за Него. "За вас" - е Неговата любов; "за Мое възпоменание" - е нашият отговор. Нека Му го даваме, възлюбени!

м^ипил^ " ГТ^ппт.гтр А^ГА-ГТТ ттт/-апт->з

Възпоменателната вечеря - ПРАЗНИК?

След като в 1. Коринтяни 5:7 се говори, че "и нашата, Пасха, Христос, беше заклан", в стих 8 се добавя: "Затова нека празнуваме не със стар квас ..." Много често се задава въпроса: Касае ли това празнуването на Гос - поднята вечеря? Мнозина отговарят положително, а други го считат за незначително; и въпреки това мисля, че не е толкова без значение.

Най-напред желая да разгледам изразът, който бе

ичпплчкгШ пъп вТчГТПпгя' "пп/ччнувпмр ип Гпгпппиа прир-

* 1 ./ ^ |

ря". Действително никъде в Писанието не четем, че ;

Господната вечеря е била празнувана. Ние разчупваме| хляба (Деян 20:7; 1. Кор. 10:16), участваме в този един. | хляб (1. Кор. 10:17), да, имаме дял в това свято нещо - ;

но ние не го празнуваме. Разбира се тук, на земята, не|

Възпоменателната вечеря - ПРАЗНИК?

271

бих могъл да си представя нещо по-празнично от това Божиите деца да са събрани, за да възпоменат своя умрял Господ и да се покланят на Него и Отца с дух и истина. Въпреки всичко ние не празнуваме "смъртта на Господа", ние я възвестяваме (1. Кор. 11:26).

В поклонението на Бога (и разбира се не само там) всичко трябва да е угодно Нему и да става според Не -

вия ред. "Но ако Ми издигнеш каменен олтар", каза ьог на Своя земен народ, "да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оск- верниш. И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за Ла се не открие голотата ти на него" (Изх. 20:25-26). Колкото и добронамерени да са усилията на човека и '.ялата негова сръчност, в Божиите очи те не правят по-красив Неговия олтар, те го оскверняват. Бог не може

.-' 1 ЬрПИ В ^ВОСТО С13ЯГО 11рИСЪС1ЬИс Ди Си НОКиЗоа

"плътта" на човека. Колко много трябва да внимаваме "-; всички неща и нововъведения в поклонението, които ме носят печата на авторитета на неговото свято <^ло - во!

Що се отнася до израза "празнуване" от глава 5: той не засяга Господната вечеря, а празникът на безквас- ните хлябове, който бе тясно свързан с Пасхата и се празнуваше непосредствено след нея (Изх. 12). По

10. Господната вечери

време на Пасхата и на последващия го празник на безквасните хлябове в домовете на израилтяните не биваше да има никакъв квас. Апостол Павел използва този преобраз, за да поправи неправилното поведение и лошото състояние на коринтяните. Те бяха допусналия сред себе си "квас", "квас от злоба и злина".

В Свещеното Писание квасът говори винаги за гре-< ха, който действа чрез злото и се стреми да предаде* своя характер на цялото. "Малко квас заквасва цялото тесто." Този е присъщият на греха принцип: той не се ограничава до еднократния случай или отделна част от*" общото, освен ако се отстрани чрез себеосъждане или ~ ако е нужно, чрез дисциплинарни мерки. ,д

Квасът може да представлява морално зло или зло вЯЕ поучението. При коринтяните ставайте въпппг за мо-3 рално зло, а при галатяните за зло в поучението (Гал.,, 5:9). Освен това, Господ Исус ни предупреждава зае кваса на фарисеите и садукеите, който е лицемерие^. (Мат. 16:6; Лука 12:1). в

Трябва сериозно да сме загрижени както в личния си * живот, така и в този на Божието събрание да осъждаме и отстраняваме всяко зло, да измитаме стария квас, за-да изявяваме навън с практическото си състояние (т.е.;