Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Но колко завладяващо и водещо ни към поклонение Р когато осъзнаем, че тази жертва е храна (хляб) пожертвувана чрез огън Господу (Левит. 3:11; 21:6)! С .',руги думи: онова, което бе храна на самия Господ, бе .."слада и за израилтянитс. Може ли ттякоя картина по-добре да покаже какво е общение? Да ядеш същото, което "яде" Бог. А не преживяваме ли и ние, христия - ните, на Господната трапеза същото? Ние - преобразно - държим Христовата жертва в ръцете си и в благоговение размишляваме за Него и Неговата прекрасна жертва; над онова, за което знаем, че в Божиите очи има безкрайна стойност и е неизмеримо скъпоценно. Благодатен дял, да имаме общение с Бога чрез Неговия Син! Това е естеството на истинското християнско поклонение. "А пък нашето общение е с Отца и Неговия Син Исус Христос" (1. Йоан 1:3).

В закона за примирителната жертва от Левит 7:19-21 намираме три много важни "условия", които вече разгледахме подробно. От спазването им зависеше, дали

жертвата е угодна на Бога.

Стих 19 показпя, ЧР мясттпп можете да е нечисто:

"Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не '-'де." Колко много религиозни "места" има в християн-

^1ьши, кигии Си ;;С'1;:СТ:: 2 ут;"итяотп н ппяктикятя!

Който желае да е верен на Господа, трябва да ги напусне. Тази ще е темата на последната глава на настоящата книга.

От стих 20 става ясно, че е възможно да е налице и

лична нечистота: "който, като има нечистота на себе

1
246

9. Господната трапез

си." Всеки вярващ е призван да "очисти себе си" (1;

Йоан 3:3), осъждайки греха в себе си, за да участва по-достоен начин на Господната трапеза. Ще разгледаме.1 това в следващата глава. |

Стих 21 ни предупреждава за нечисти връзки: "...| който би се допрял до нечисто нещо." Чрез контакта с д нещо нечисто, човек има общение със злото - Божий] принцип, който бе тема на размишления в тази глава, и | който се надявам разбрахме със сърцето си. Още веднъж предупреждението към всички нас: нека сме на щрек за нечисти връзки! Те могат да ни направят негодни да се приближим по достоен начин при Бога и да Му служим. В Стария Завет тоя човок трябваше "да се изтреби измежду людете си". Колко сериозно гледа Бог на нещата!

Що се отнася до олтаря за къдене, някои места от Стария Завет ни сочат, че в най-близък план той е преобраз на поклонението. Каденето бе истинско све- щенослужение (1. Лет. 6:49; 23:13), а привилегиите на левиевото племе са описани във Второзаконие 33:10 така: "Ще турят тамян пред Тебе, и всеизгаряния на олтара Ти." Ако наред с това вземем предвид, че ваденето в Изход 30:34-38 е един завладяващ преобраз на ,;

благоуханието, което се издига непрестанно от лично - | стта и делото на Христа, нашия Спасител, тогава не е | трудно да разберем образния език на Соломон в При- | тчи 27:9: "благоуханните масла и каденията веселят ;

сърцето" - със сигурност Божието сърце. "

Бог благоволи в плода на устните, които изповядват Неговото име (Евр. 13:15). Той се радва когато идваме , пред Него с онова, което говори за Неговия Син. Не е

ЛИ ОГПбрЯЯ 1-ГЯТТТЯ п-питллота у.^ТО С2.1ТС С^СЩС:;СТГ;С (1. -

Петр. 2:5) на Господната трапеза да слагаме благоухание пред Него?

Но има толкова много скъпи Божии деца, които са вързани от човешки организационни форми и учения. Те никога досега не са заели тази широка Божия те-

ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА в Стария Завет

247

ритория, никога досега не са преживявали такова пок - лонение, такова свободно действие на Духа; които все още не са преживяли какво е, когато Господ Исус слави Бога посред събранието; които никога досега не са из -питвали щастието, криещо се в това напълно да забравиш себе си и покланяйки се да си ангажиран единствено с Онзи, Който "е по-красив от човешките чада". Поклонение с дух и истина - дори на небето Бог не може да ни даде по възвишено занимание, скъпи при- тгели!

през всичките родове от века до века. Амин."

10. Господната вечеря

Разцепления

Говорейки за другата страна на разчупването на хляба, Господната вечеря, бих желал да изтъкна и едно обстоятелство, което е вярно и по отношение на учението за Господната трапеза от 1. Коринтяни 10: Учението за тези неща произтича от старанието на апостола да поправи едно неправилно поведение на вярващите в Коринт. Апостолът нямаше за цел да напише богословски труд за разчупвдиетп на хляба. Той, по-скоро вдъхновен от Святия Дух, взе неправилното по - ведение на коринтяните като повод, за да им покаже, колко крайно несъвместимо бе то с онова, което изразяваха неделя след неделя. Тяхното участие в бесове- ките трапези го накара в 1. Коринтяни 10 да говори за Господната трапеза. А в глава 11 на същото послание духът на разцепление сред вярващите там и произтек - лото от него безредие при разчупването на хляба, го карат да говори за Господната вечеря.

"А като ви давам тези наставления, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. Защото първо слушам, че когато се събирате в църква, ставали разцепления помежду ви; и отчасти вярвам това; защото е нужно да има и разделение между вас, за да се види кои са одобрените между вас" (1. Кор. 11:17-19).

Ако апостолът можеше да похвали някого, той го правеше. Колко много приличаше на своя Учител! В стих 2 той похвали вярващите в Коринт, че вярно са държали преданията, т.е. вдъхновените от Святия Дух

Разцепления

249

Още в началото на своето послание (гл. 1:11) той обръща внимание на разприте между тях, за които бе научил от Хлоините домашни. Сега говори за разцеп-'"ния, за които бил чул и отчасти вярвал това. Той 'таеше тяхното плътско състояние и не се учудваше за юдобни тъжни обстоятелства. Колко е тъжно и уни- ^ггелно, колко много се позори Господ Исус и се постъпва противно на истината за едното тяло, когато между Божиите депа има разцепления! ТР гд почти задължителния резултат на едно плътско състояние.

Гръцката дума за "разцепление", "зсМзта" = "пукнатина, цепнатина" обозначава едно противопоставяне сред вярващите, едно разцепление вътре в събранието, но не явно. Колко много трябва да се боим от противопоставянето сред Божиите деца! При коринтяните се стигна дотам, че някои държаха за Павел, други предпочитаха Петър, трети пък правеха Христос глава на своята групировка. При нас противопоставянето може да се проявява под други форми, но те винаги са опас - пи, винаги са недопустими и водят до едно по-голямо '"ю, което апостолът описва с думата "разцепление".

"Разцепление" е превод на гръцката дума "ла;ге5;5", "то означава "училище", "учение" п ц Галатяпп 5:20 с преведена като "партизанства" (нем. превод - "секти"). т" не описва само някаква форма на своеволие, но ед-"а група или партия сред вярващите, комго се отделя от останалите, за да следва своите предпочитани мнения и мисли. "Сектите" са тъжния резултат на "разце - пленията". Те се числят към окаяните дела на плътта от Галатяни 5. Тит е настанен след като е напътствал един и два пъти човек, който е еретик (сектант), да го оста-

10. Господната вечеря '

ви, като знае, "че такъв се е извратил и съгрешава" (Тит3:10-11).

Под "секта" не трябва веднага да си представяме лъжеучение, на което може да ни навежда днешната дума "ерес". Възможно е една сама по себе си правилна мисъл да доведе до образуване на секта. И то тогава, когато се държи само едната страна на истината, а се пропуска, че има и друга страна, която също трябва да се съблюдава. Колко пъти акцентирането само върху определена истина и изоставянето на останалата истина на Божието слово действително е водило до ерети- зъм и заблуда! Ако вече не се събираме около Господ Исус, но около някоя предпочитана истина от Божието слово, колкото и важна да е тя, тогава сме станали се - кта V тир изгубим не само останалите истини на Бо-

1 "I

жието слово, но и онази истина, на която сме отредили водещо място за сметка на останалите. Рано или късно заблудата ще се прокрадне - ще се прокрадне там, където е била затворена вратата за истината в нейната цялост.

Защо трябва да има разделения? Бог желае ли разцепленията и формирането на секти? В никакъв слу-

14^1: 1С "-и и^ЛЛ. ^И.\<^ ^\^ул^1 Л!.^-/ АХ^ ++ ^^л ^ 1 + ^/^1лл*. ^ л.- ^Х^/М.^Я

напускане" (Мал. 2:16) показва един принцип, който е^ приложим не само за развод на семейства.

Чувствам се подтикнат към тези разяснения, порадв изопачаването от страна на някои тълкуватели, коитч) твърдят, че разглежданите стихове наистина подкре-|
Своя вечеря

251

Своя вечеря

Така коринтяните се събираха за "по-лошо". Тяхното събиране за разчупването на хляба не водеше към до - бро, - към прослава на Бога - а към зло - за проявление та налични разцепления. Външният повод бе фактът, че вярващите там явно вземаха Господна вечеря наред с една обикновена вечеря, т.нар. братска вечеря (гр. адаре = любов). Само по себе си това не бе погрешно, та нали сам Господ Исус също установи Своята вечеря по време на една друга, на Пасхалната вечеря. По всичко личи, че първите християни в Ерусалим имаха съшия обичай. В началото те бяха пропити от щастливото съзнание, че са едно семейство, Божието семейство -ла но и ние днес да сме повече такова! - и това нами-

1ПДО Т-Г Г> ГТ^Т

представляваше трудност да ядат Господна вечеря на - ред с обикновена вечеря. И така, четем: "И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърде- чие" (Деян. 2:46).
252

10. Господната вечеря

Навярно този пример е бил пред погледите на вярващите от Коринт, когато те свързваха Господната ве - черя с една обикновена вечеря и така задълбочаваха любовта помежду си. Но макар че се събираха по такъв повод на едно място, нещата им се бяха изплъзнали, налице бе злоупотреба с Господната вечеря. Апостолът трябваше да упрекне:

"И когато се събирате заедно, не е възможно да ядете Господнята вечеря. Защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите. И така, един остава гладен, а друг се напива. Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това^ Не ви хваля" (ст. 20-22).

Колко бързо може доброто да се превърне в зло, щом липсва бдителност! Онова, което трябваше да е израз на божествена любов, деградира до израз на социални различия! Богатите сред тях, които навярно са поемали разходите за храната, ядяха до насищане и засрамваха тези, които нямаха нищо. Със сигурност старите навици също играеха известна роля. Те бяха свикнали да се напиват от някогашните идолопоклон- нически празнинства. Беше нещо нормално. Без да се усетят, те отново бяха изпаднали в старите навици -процес, който може да се случи и с нас - и бяха пияни когато ядяха Господната вечеря, не от пиенето от "чашата", а от виното на обичайната вечеря, която предшестваше Господната. Не, това не беше вече Господната вечеря! То бе елно позорене на белните между тях, едно презиране на Божията църква.

Като първа равносметка апостолът наставя, че отсега;

нататък Господната вечеря не бива да се приема нара - ;

вно с някакво друго хранене или празник: "Къщи ли;

нямате, където да ядете и пиете?" Ако бяха гладни, те;

Не нещо чисто лично

253

трябваше да ядат у дома и там да засищат глада си (ст. 34), а не да принизяват Господната вечеря до нивото на един човешки, разюздан пир.

Господна ли е вечерята когато се приема за проще - ние на греховете? Когато в нея участва грешни, непо- каяли се хора? Когато от нея се прави някаква литургия, тайнство, музикален празник, икуменска среща и други подобни? Разбира се може да участват и благочестиви, богобоязливи хора, които искат да го сторят за възпоменание на своя Спасител; но това не е Господната вечеря.

Не нещо чисто лично

то, че Господната вечеря е нещо чисто лично, понеже било писано: "Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата" (1. Кор. 11:28). Без съмнение темата за общението е свързана повече с Господната трапеза, докато Госопдната вечеря е по-ли - чната, по-отговорната страна на нещата. Въпреки това

10. Господната вечеря

участието в Господната вечеря не е чисто лично дело, защото аз не я ям сам. Апостол Павел разяснява това като показва още една заблуда, жертва на която бяха станали коринтяните: "всеки", казва той "бърза да вземе своята вечеря преди другите." "Всеки" - означава: те правеха от Господната вечеря нещо чисто лично; те забравяха, че бяха части един на друг, което личи много ясно от фактическото им, лишено от любов по - ведение.

Нека се поучим от тях: Ако участваме в Господна вечеря без съзнанието в сърцето си, че сме едно тяло в Христа, ние не постъпваме според Божието слово, според Господа. Не може да ядем вечерята на Господа " всеки за себе си, отделно от останалите, които също са "*

ТТД Г"Г'ТЛ" ТТЗ т( Г^Т.ТГ^ТТЛТ^Г^ТТЛ ТТТ Л *"\ А ТЛ Г\ -П1~ч~> тт-тг.г п/-\ ттт^-чттгшт пч^

.1.'-I'- -1- д А. Али -л.^л1,\-1,^-1^1\^л.\^ I. /^^ \.\^, 1 ^\\_/ и'-'^ 1ш.1\ 1 \^ и^и.и-гич^ 1 \^/

гава не ядем Господната вечеря. След малко ще чуем думите на апостола по този повод. Казва ли той в стих 26: "Защото всеки път, когато ядеш от този хляб..., възвестяваш смъртта на Господа"? Не, Павел ни напомня думите на Господа, които Той използва при установяването на Своята вечеря, а Той винаги им говореше в множествено число: "това правете (вие) за Мое възпоменание", "това правете (вие), всеки път, когато пиете за Мое възпоменание" (ст. 24 и 25). След което в стих 26 апостолът добавя новата истина: "Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възве - стявате смъртта на Господа, докато Той дойде." Това е общо действие на събранието. Не мога да участвам

^ОЛГ^йПО ОТ чтгпвппнпгття

01

отговорността, която съпровожда общението.

В събранието в Коринт цареше безредие. Как постъпи апостолът? Даде строги предписания? или каза:

"Това правете само веднъж в годината"? О, той стори нещо много по-прекрасно: той ги насочи към началото,

От Господа прието

255

към онова, което сам бе приел от Господа. Този е Божият начин - насочване назад, към онова, което е било в началото. Отклонението си от Божия ред ще осъзнаем най-добре, когато се сравним с началото. Може да е болезнено и унизително за нас, но този е единственият път за възстановяване, независимо дали става въпрос за личния или за общия ни път на вярата.

'Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание', (ст. 23-24).

-1 1-11^-'^ 1 \-^1.и1. Ш- ^^и_1-^ 1И-/Ау "ЩА ^ 1 IV {-^"^ 1-"'-1111 ^ I ^ ОП -Л^АИ-

гиянското кръщение; защото кръщението касае Царството и той не бе пратен да кръщава (1. Кор. 1:17), той С'еше служител на църквата (Кол. 1:24). Но той получи лично от прославения Господ едно особено откровение

- за установяването на Господната вечеря. Толкова ва-

-1\на бе тя за Господа. Той не го поучи чрез другите л постели.

Но онова, което прие от Господа, той достоверно им предаде. Те го знаеха. Не можеха да кажат: "Чуваме за първи път." И какво става явно от неговите вдъхновени от Бога думи? Фактът, че даденото му откровение напълно съвпадаше с преданието на евангелистите, което те бяха споделили по повод установяването на Господ - шпа вечеря. Не можеше да е и по-различно, щом единият и другите говореха от Бога! Нямаше нужда от .'чнференции, договорки помежду им. Колко прекрасно е Божието слово!

И все пак обстоятелството, че Павел използва точно същата последователност както евангелистите, ни кара да се замислим. Както и те, той казва: Той взе хляб -благодари - разчупи. Така го бе приел от самия Господ, така им го и предаде. Колко забележително: апостолът

10. Господната вечер

не променя ни най-малко установения от Бога ред, н< добавя нищо и не пропуска нищо! И понеже Паве^ желае да поправи тъкмо това неправилно поведение н< коринтяните в практическото отслужване на Господната вечеря, то заслужава нашето особено внимание." Не трябва ли и ние просто да съхраним тази последователност и този ред, които Господ първоначално бе! установил и като Прославен потвърди чрез Своя апос - | тол? Със сигурност то е най-доброто, което можем да" направим в тази насока. Всеки установен от човека ред, г колкото и практичен и прекрасен да е в очите на хо- ё рата, ПР Р божрствпштят род, а Р/УТП^ТВРНО безредие в Божиите очи. Ц

Апостолът бе приел откровението за Господната ве - _ черя от Господа. В предходната глава ооърнах внима- . ние на честотата, с която се среща в този кратък пасаж"* титлата "Господ". Тук става въпрос за нашата лична." отговорност при яденето на Господната вечеря. В глава Ц 10 на преден план изпъкваха външните ни връзки по И отношение на Господната трапеза; в глава 11 основната " мисъл на поучението на апостола по отношение на Господната вечеря е вътрешният начин, по който ядем от " нея. 'Д

Във връзка с него явно стои и фактът, че думите Д "вземете, яжте" и "пийте всички от нея" са пропуснати Д в сведението на Павел. Очевидно божественото поръ- Ц чение към апостола беше да насочи погледите не към

привилегиите, но към отговорностите. Затова той про- "= сто казва: 'Това е Моето тяло, което е разчупено за вас" и по този начин обръща вниманието ни към онова, на което хлябът беше преобраз. Така и при чашата. И не бяха ли изпълнени коринтяните с дълбоко чувствоД за срам, когато четяха тези думи? Как се съвместяваха Д недостойното им поведение и необузданост по време Д на вечерята със значението на тези сериозни белези? Ц

Възвестяване смъртта на Господа

257

Замисляли ли сте се някога, че ядейки от хляба и пиейки от чашата сте възвестявали смъртта на Господа7

"Защото всеки път когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде" (ст. 26).

Смъртта на Господа - колко сериозен, завладяващ ^$раз! Господ Исус, Който заслужава най-голяма почит, умря за тях! Възможно ли е, предвид йелезити на Неговата смърт, те да останат безразлични или дори да участват с ОПРТНРНИ ръпе? Какво го накара всъщност да умре? Техните грехове. Тогава не можеха и не трябваше да носят неосъдени грехове в присъствието на 11еговата смърт - смърт, за която си спомняха като средството, което отне греховете им. Неговата смърт бе най-силният израз и доказателство за Божията святост. По в такъв случай жалкото "аз" е последното, което трябва да се проявява на Господната вечеря!

Всичко това е от дълбоко значение и за нас днес. Със сигурност не ни грози опасност да се напием на Господна вечеря. Колко е лесно обаче да дойдем с не - осъдени грехове в присъствието на Този, чиято смърт възвестяваме! Колко лесно можем да приемем Господната вечеря по начин и лично състояние, които не съ- . "стстват на Божията сиятост! Как можем да избспк'-.;

тази опасност? Като с вяра осъзнаваме, че Този, чиято "мърт е пред погледа на нашите сърца, е посред нас

адТО ВЪЗКрЪСНаЛИЯ И ЖИВ 1и(-иид. ^ьдиамисш, че ти.

присъства, ще направлява всичко, в това число и нашето поведение, за което става дума в този откъс.

Често се пита пред кого възвестяваме смъртта на Господа. Аз смятам: пред Бога и Неговите ангели, пред света, пред цялата Вселена. Понеже в Ефесяни 3:10
258

10. Господната вечеря

четем, че многообразната премъдрост на Бога става позната на небесните началства и власти чрез събранието. А от 1. Петър 1:12 знаем, че и ангелите желаят да надникнат в тези неща. Много сериозна, но и много! велика е мисълта, че сме призвани от Бога в този свят, който отхвърли и отхвърля Христа, да възвестяваме смъртта на Неговия Син.

Чрез какво възвестяваме смъртта на Господа? Не< чрез песни, не чрез четене на Божието слово, не чрез молитви, - всички те може да се практикуват и без да са свързани с възвестяването смъртта на Господа - но ядейки от хляба и пиейки от чашата. Това пояснение е важно особено за вярващи, които присъстват на раз- чупването на хляба, но не участва все още в него.

Мисля си например зз децата кг вярващ" родители. Те израстват в една благословена среда, ходят с родителите на събиранията, питат ги за значението на оно - " ва, което вършат, както е казано толкова красиво в ^ Стария Завет по повод на Пасхата: "И когато чадата ви Ц попитат: Какво искате да кажете с тая служба? Ще ," отговорите: Това е жертва в спомен па минаването на 'х Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Еги- * пет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи" (Изх. 12:26-27). И някой ден чрез Божията благодат децата стават Божии деца и присъства на събиранията за разчупването на хляба в един нов дух. Дори все още да не участват на трапезата, те са способни в духа да вземат участие в хвалението на събранието. Те са циклиишщи, пся1 и1 сърце пссинге на ииклонсиио и казват от сърце "Амин" на молитвите. Едно нещо обаче все още не правят: не възвестяват смъртта на Господа. Ю става едва с участието в разчу пвсшего на лляиа.

Нека вземат присърце това всички онези вярващи приятели, които не считат участието си в преломява- нето на хляба "за чак толкова важно"! Вие не спазвате не само последното поръчение на Господа, Който каза:

"Това правете за Мое възпоменание", но губите и;

Възвестяване смъртта на Господа

259

привилегията да възвестявате смъртта на Господа в този свят.