Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

ТйКи Ди Се КЗрйЗи - Не Си.МО ДуХОБКиТи рйМКи

дето Бог може да обитава, да, където обитава; но те имат и привилегията сами да пребивават като свещеници там, където обитава Бог, за да Му принасят поклонение. Това е много важна гледна точка за духовния дом. Ще се спрем на нея във втората част от книгата когато ще говорим за събирането за разчупване на хляба.

Когато говорим за "духовен дом" и после за "свято свещенство", при все че става въпрос за личности, с цел да облекча разбирането нека само да напомня, че Божието слово използва различни взаимозависимости, различни преобрази. Това ще откриваме и занапред.

Свят храм в Господ а Ефесяни: "И така, вие не сте вече странници и чужденци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Исус

78.стр. 3. Събранието като дом Божий

е крайъгълният камък, върху Когото сглобено, цялото здание расте за свят храм в Господа, в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище" гл.2:19-22.

Вярващите езичници, които бяха отчуждени от израилевото гражданство и чужди на заветите на обещанието, в които те като такива нямаха дял; които нямаха надежда и бяха без Бога на света, и живееха далече от Него (ст. 12), сега те и с радост можем да кажем "НИЕ" - сме поставени близо чрез кръвта на Христос. Блажен дял! Бог ни направи членове на Своето семейство, направи отделния вярващ част от святия "храм в Господа" (или "свят ковчег")4, както Той го нарича, където се принасят жертви и благодарности.

Но има още нещо забележително: този строеж расте за свят храм в Господа. Когато става въпрос за гледната точка на този строеж на храма, то той расте и още не е завършен. През времето на благодатта Бог все още привлича души към Сина и оживотворените камъни идват при Него и Той ги съгражда. "И Господ всеки ден прибавяше (на църквата) онези, които се спасяваха" (Деян. 2:47). Така този храм расте. Той няма да е завършен, докато не се прибави и последният вярващ от определените.

На това място желая да обърна внимание на особената дума, която Святият Дух използва във връзка със събранието като храм. На много места в Новия Завет за "храм" е използвана гръцката дума "Уегоп"

(тя р т с р иДсп лрич

ь включително и за юдеиския). Но в Еф4:21 се използва гръцката дума "паов", която обозначава вътрешното светилище на храма. Между другото, тази дума се използва и за тялото на Господ Исус (Йоан 2:19,2:11, за пълно местно събрание (1. Кор. 3:16-17; 2. Кор. 6:16) и за тялото на отделния вярващ (1. Кор. 6:19). Думата не е била непозната и на езическия свят. Там тя е обозначавала идолското светилище, така наречения "ковчег", който е съдържал същинския идол (Деян. 17:24; 19:24). Бъдещият храм във 2. Солунци 2:4, където ще седи човекът на греха, също се описва с тази дума. И когато в Откровение 21:22 се казва, че в новия и небесен Ерусалим не бе видян храм, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщ и Агнето, също се използва думата "паов".

Божие обиталище 79.стр.

времето на благодатта и той самият, този свят храм, се намери в славата. Следователно, "храмът" включва всички светии от Петдесятница до грабването, както е описано в 1. Солунци 4. Той ще се види горе в славата.

Да, някога събранието ще бъде завършено и ще се намира в Божията слава. То ще остане винаги Божието обиталище и във вечното си състояние ще бъде скинията на Бога, чрез която Бог ще живее сред хората на новата земя (Откр. 21:3). Непонятен обхват на Божието измерение и благодат!

Божие обиталище

В края на Ефесяни намираме още един аспект на Божия строеж: "в който (в Господа) и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище" (ст. 22). "В Духа за Божие обиталище" - това представлява ранисто днес на земята. Каква голяма привилегия за "вярващите, живеещи на земята да могат да съставляват Божието обиталище, в което Бог обитава чрез Своя Дух!

Гръцката дума за "обиталище" (каокеепоп) се състои от две думи, които означават "обитатели" и "дом", и "а подсилени с една предгласна, така че значението може да се предаде с "обиталище". За някой разликата

ку цип иЛИ АиМ МиК Ли пиЛиКДи НСчиичИ

отделна, но тя съществува. Домът е обиталище, но не е задължително обиталището да е дом. Когато Писанието твори за Божия дом, то насочва вниманието ни към нашата отговорност (вече споменахме това в началото на главата). Така в Посланието до евреите3:6 четем: "Негов дом (Божий дом) сме ние, ако държим здраво докрай дръзновението и похвалата на надеждата си" Чрез своето устояване те щяха да докажат, че

80.стр. 3. Събранието като дом Божий

наистина са били част от Божия дом. Петър също напомня на вярващите от обрязването, че съдът започва от Божия дом и продължава: "и ако започне първо от нас, какъв ще бъде краят на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?" (1. Петр. 4:17). Вече говорих за задължението да се обхождаме достойно в Божия дом 1Тим.3:15. Всички тези места почиват на истината за отговорността на човека.

Но когато Павел по-горе говори за "Божието обиталище", той желае да ни представи привилегиите на онези, които имат право да го съставляват. Това е изключително голямо благословение, което произтича за нас от близостта ни с Бога. Осъзнаваме ли винаги, че сме Божие обиталище? Как можем тогава да позорим Неговото светилище чрез лъжеучения и неподобаващ начин на живот?

Това обиталище, това Божие светилище е цяло, готово по всяко време от своето съществуване на земята. Съставляват го всички Божии деца по земята в даден момент. Не бива да си представяме, че Бог живее в един незавършен дом. Но там, където обитава Бог е място на благословение и оттам се пръска светлината на свидетелството в този свят.

Човешкото строителство

Дотук разгледахме различните аспекти на Христовото строителство, характеризиращо се със съвършената и абсолютна стабилност. Дори портите на ада няма да надделеят над събранието. Дотук не се говореше за никой друг "майстор строител", за какъвто и да е човешки инструмент. Но в Писанието се среща и едно друго строителство в Божия дом, което е подчинено на отговорността на човека. За него говори апостол Павел в Първото послание до коринтяните:3:9-1.3 "Защото сме съработници на Бога; вие сте Божия; нива, Божий строеж. Според дадената ми Божия!

Човешкото строителство 81.стр.

благодат, като мъдър майстор строител, аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, на всекиго работата ще стане явна каква е; защото денят ще я изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита каква е работата на всекиго" Тук човекът е този, който работи на Божия строеж под Неговия поглед, носейки отговорност пред Него. Също много важен аспект на Божия дом. Трябва добре

а Дтттз тт тз отч тттгттзЛИ.Чю

стори Христос, за да избегнем от заблуди. Павел беше положил основата на Божия строеж в Коринт и тази основа беше Христос. Той беше мъдър майстор строител, защото им занесе Христос и само Христос. Но можеше да има и други работници, които нямаше да използват благородни материали, а дърво, сено и слама.

Аз не вярвам, че "злато, сребро и скъпоценни камъни" се отнася директно за вярващите, а "дърва, сено и слама" за невярващите, които се прибавят към дома. Може и да се стигне до там, но то не е основната мисъл на апостола. Строителството със скъпоценен материал явно по-скоро обозначава прилагането на здрави основи или апостолско учение и юдейско Поучение, с които добрите работници служат на вярващите по угоден на Бога начин. Резултатите от техните усиля ще устоят на изпитващия Божий огън в съдния ден, както и онези, които са били обучавани чрез тях. Защото поучението въздейства и оформя сърцето на човека - доброто учение за добро, а лошото за лошо.

Следователно, на това място се говори за служението на работниците - как, с какво строят. Ако някой използва

82.стр. 3. Събранието като дом Божий

в строителството материали без стойност, т.е. ако работи върху положената основа със сено от суетни размишления и човешка мъдрост, които плътските коринтяни обичаха, то в съдния ден няма да пожъне нищо от своята работа, при все че той самият ще се спаси, но като през огън (ст. 15), защото е бил истинско Божие дете. Фактът, че в разглеждания пасаж става дума на първо място за учението, се подчертава особено в стих 17: "Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали." Може да се стигне дотам, че някой невярващ да вкара гибелни учения и така да разруши Божия храм, като разруши основите на християнството. Той не само няма да получи награда, но сам ще погине.

Чрез прокарването на лъжеучения в църквата влязоха и лъжливи човеци, продукти на тези учения. Въпреки че Симон, магьосникът от Деяния на апостолите 8, не беше директно плод на лъжливо "християнско" учение, той най-малкото бе един от тези лъжливи човеци. Кръщавайки се във вода, - може би за първи път в историята на християнската църква - бе кръстен един мъртъв мирянин и по този начин бе прибавен към Божия дом в неговия външен аспект. Най-късно след този момент външният Божий дом стана по-голям по обхват от тялото Христово, което не познава мъртви части. Дотогава и двете се препокриваха, макар и да не означават едно и също нещо.

Дано всеки служител на Господа изпитва себе си как строи! Какво Божие благословение, когато на хората се занася ясното учение на Божието слово! И каква беда, когато душите се захранват и подмамват с празни думи по човешка учемост, човешки мнения и внушения! Колко гибелно е за слушателите, когато на онова, което е човешко знание се слага печата за божествено (злато), за спасително (сребро), за устояващо пред Бога (скъпоценни камъни)! Колко сериозно е словото: "Но всеки нека да внимава как гради на нея."

Човешкото строителство 83.стр.

Започналото отрано тъжно развитие се разраства бързо в хода на времето. Към външния израз на Божия дом в лицето на християнска изповед се прибавят все повече мъртви души и християни само по име. Затова към края на живота си Павел не говори вече в Посланието си до Тимотей за "Божия дом", а сравнява християнската изповед с "един голям дом", в който има съдове за почтена и за непочтена употреба. Такъв е поразяващият резултат от човешкото строителство. В края на книгата ще разгледаме, какво трябва да прави верният вярващ в подобни времена и какви източници на помощ са му на разположение, намирайки се сред покварата.

84.стр. 4. Събранието като светилник

4. Събранието като светилник

Събранието е представено в образа си на светилник едва в последната книга от Библията - Откровението на Йоан. Използваният за тази цел инструмент не беше апостол Павел, а апостол Йоан, който беше заточен на остров Патмос заради Божието слово и свидетелството за Исус. Там той получи виденията за откровението на Исус Христос, което Му даде Бог (гл, 1-1). Когато в Господния ден, нашата неделя, беше "в изстъпление чрез Духа", той чу зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:

"Това, което виждаш, напиши на книга и го изпрати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. Обърнах се да видя гласа, Който ми говореше; и като се обърнах, видях седем златни светилника и по средата на седемте светилника Един, като Човешкия Син, облечен с дълга до петите дреха и препасан със златен пояс около гърдите... Напиши това, което си видял, и това, което е, и това, което ще бъде след това. Тайната на седемте звезди, които видя в дясната Ми ръка, и на седемте светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви: а седемте светилника са седемте църкви" (гл. 1:11-20).

Господ Исус като Съдия

За отбелязване е, че Йоан чу силния глас зад себе си, т.е. беше принуден да се обърне, за да го види (ст. 12). Апостолът трябваше да придобие известна представа за историята на църквата на земята ("напиши това ... което

Господ Исус като Съдия 85.стр.

си видял"; ст. 19), преди същинската пророческа част на книгата, която започва с глава 4 ("напиши това ... което ще бъде"). Във връзка с това Той трябваше да види Господ Исус и събранието в съвсем нова светлина. Понякога и ние имаме нужда да се обръщаме, за да видим, че Господ Исус не е само любящият Спасител, но че Той открива и други черти на Своя характер. Често клоним към едностранчивост и разглеждаме само нещата, които са ни приятни и ни утешават, като при това с лека ръка пропускаме съществуването и на другата страна на "медала", която е също толкова важна.

Вярно е, че Бог ни Се откри с любов и милост, но също толкова е вярно, че Той е свят и праведен и ще положи всички врагове на Сина Си за подножие на нозете Му. Откровението ни представя тази страна на нещата. Сериозен аспект, но той е необходим и служи също за слава на Бога и на Исус Христос, нашия Господ.

Апостол Йоан вижда Господ Исус по начин, който го кара да падне пред нозете Му. Това е свързано със съдебния характер на книгата Откровение. Той вижда Един, като Човешкия Син, Който обаче носи белезите на "Стария по дни" от книгата на пророк Данаил (гл. 7:9,13; 10:5-6). Макар че Той е Човешкият Син, Той е и Бог. Няма да е възможно да разгледаме подробно белезите, които носи Господ тук, но те са изцяло белези на Съдия. Два три примера ще изяснят това.

"Облечен с дълги до петите дрехи" Тук Той не е облечен, за да служи на Своите Си, както в Йоан 13 или Лука 12. Дрехите Му в случая са белег на Неговото величие и слава. Те стигат чак до петите. Поясът Му не е около кръста, но той е "препасан със златен пояс около гърдите". Златото е преобраз на божествената справедливост, с която Господ ще съди неподкупно. При това любовта, в известен смисъл, трябва да остане на заден план. Бялата

86.стр. 4. Събранието като светилник

Му като бяла вълна, като сняг, глава и коса ни напомнят за необятната мъдрост на "Стария по дни", на Съдията на земните царства. Фактът, че очите Му са като огнен пламък почти не се нуждае от обяснение, но е от изключителна важност за темата на нашите размишления. Той е всезнаещ, вижда във вътрешното на сърцата, изпитва намеренията на сърцата, от Него не може да се скрие никоя твар Евр.4:12-13. Той изпитва също и седемте златни светилника, сред които Йоан Го вижда.

Седем събрания

Преди да размишляваме над значението на "седемте златни свешника", бих желал да обърна внимание на израза "седемте църкви". Служението на апостол Павел се състоеше в излагането на истината за събранието като тяло Христово и като Божие обиталище. Друга е обаче задачата на апостол Йоан в неговата книга. Той трябваше да пише до седем събрания, намиращи се в провинцията Азия. Със сигурност тези седем събрания имат двойно значение. От една страна те наистина са съществували по онова време в посочената област, и са се намирали в съответното духовно състояние, което беше различно на различните места. От друга страна обаче фактът, че Господ избира точно седем и ходи в славата Си, съдейки, изпитвайки сред тези седем събрания, дава ясно да се разбере, че значението им надхвърля съществуващите тогава местни събрания. В Писанието "седем" говори за нещо, което е пълно. Ние достигаме до истината, че чрез тези послания до седемте събрания Господ желае да ни даде пълен поглед върху историята на християнската църква на земята по времето на Неговото отсъствие до второто Му пришествие. И ако в стих 19 се дава едно делене на книгата на три части:

"което си видял" (явяването на Господа като Съдия в първа глава);

"което е" (спирането на развитието на християнското свидетелство на земята до Христовото пришествие в гл. 2 и 3);

"което ще бъде след това" (същинската, пророческа част на книгата от глава 4 нататък, която започва с думите "след това" до изразът

"което е", обозначаващ настоящата епоха, християнското свидетелство на земята, е напълно умеген.

Засега желая да се огранича само с тази забележка по този иначе изключително интересен предмет. В края на главата пак ще го засегна по-подробно. Но нека още от тук спомена нещо: когато Господ Исус говори в Откровение за "седем църкви", това в никаква степен не противоречи на истината за едното тяло, нито пък е както някой погрешно приемат - намек, че Той е желаел отделни, независими едно от друго събрания. Господ никога не си противоречи. Истината е по-скоро, че Той желаеше да ни даде този преглед върху времето на църквата на земята и че тук вижда събранията по един особен начин, както след малко ще научим. Вече разбрахме, че Писанието ни показва местни събрания; но също така разбрахме, че според Божието намерение тези местни събрания не са независими, автономни единици, а местният израз на по-великата истина - за ТАЙНСТВОТО на събранието. Това иначе не е поучението на Откровението на Йоан.

Израил - Божият светилник

Светилникът е преобраз взет от Стария Завет. Още в земното Божие светилище в пустинята, скинията, в предната част на шатъра за срещане се намираше светилник

88.стр. 4. Събранието като светилник

от чисто, ковано злато (Изх. 25:31-40). Светлината му осветяваше иначе тъмното светилище, и под неговата светлина свещениците изпълняваха своето служение. По-късно, в Соломоновия храм в Ерусалим пред устието на светилището, имаше десет златни светилника (2. Лет. 4:7).

Светлина - този преобраз показва ясно - имаше само в Израил. Светът лежеше в тъмнина. И ако Бог обитаваше сред Своя земен народ и там разпространяваше божествена светлина, Той желаеше да използва този народ да предава получената светлина на тези, които седяха в тъмнина. Накратко: Израил беше призован да бъде носител на Божията светлина, да бъде Божий светилник пред света. Единствено в Израил можеше да се получи светлина за живия Бог, за Божиите намерения и истини, така че Господ каза чрез пророка на народа Си: "ВИЕ сте Мои свидетели" (Ис. 43:10). Още в новозаветно време етиопският велможа трябваше да предприема дълго пътешествие до Ерусалим, с надеждата там да получи светлина. Намери ли я там? О, привилегированият Израил отдавна се беше провалил като Божий светилник! Дори когато "истинската светлина" дойде на света, хората - особено юдеите - възлюбиха повече тъмнината отколкото светлината и убиха Господа на славата. Все старата, тъжна история. Винаги когато Бог повери нещо на човека, той се проваля и е неверен.

Съдът над Ерусалим

Когато в деня на Петдесятница бе основано събрание чрез идването на СВЯТИЯ Дух, в духовен и нравствен смисъл то разпръсна ярка, божествена светлина; защото Божието присъствие и светлина бяха подарени на християните и тя не можеше да остане скрита. Няма съмнение по този въпрос. Понеже в Посланието до филипяните четем, че Божиите деца "блестят като

Съдът над Ерусалим 89.стр.

светила на света", като явяват "словото на живота" (гл. 2:15-16). Но докато Ерусалим съществуваше, а с него и юдейската система, той беше отговорния Божий светилник пред света. Наистина, Ерусалим беше неверен, натовари се с тежка вина за кръвта на Господа, уби Святия и Праведния, и вече представляваше една безжизнена, осъдена от Бога система. Липсваше - както някой много подходящо се бе изразил - само "гробарят". Той скоро щеше да дойде. Но докато съществуваше външно, отговорността на този град пред света се запазваше. Затова за събранието като Божий светилник не се говори преди Ерусалим да бъде разрушен. И що се отнася до християните, в очите на света дотогава те така илииначе

ттатгг гтуз чатмг г х ттд гтттгтттт л а ГТ ттгтта пт т я

Това проличава между другото от факта, че добре известното ни християнско семейство на Акила и Прескила трябваше да напусне Рим и да отиде в Коринт, защото император Клавдий беше заповядал да се махнат всички юдеи от Рим (Деян. 18:2). Бог дълго бавеше изпълнението на присъдата над Ьерусалим. Малко преди разпятието Си Господ Исус говори за това, казвайки: "Ето, вашият дом се оставя пуст" (Мат. 23:38). В притчата за царя пък, който направи сватба за своя син, Той описа идващия над Ерусалим съд така: "А царят се разгневи, и прати войската си и погуби онези убийци, и изгори града им" (Мат. 22:7). Въпреки всичко, след смъртта и възкресението на Господа Исуса Христа

ОСиОД Б НеСрЛБп1Мс1Та СП МИЛОСТ ДОнуШс! ЧрС

Петър на народа още веднъж да се проповядва покаяние, за да дойдат освежителни времена и да се заличат греховете им (Деян. ). Това предложение обаче срещна също толкова малко приемане, както и последното послание на Святия Дух до тях чрез Стефан. Убивайки го с камъни, те недвусмислено доказаха: "Ние не искаме Този" - междувременно прославения Христос - "да царува над нас" (Лука 19:14).

90.стр. 4. Събранието като светилник

От този момент нататък Бог не се обърна повече към тях като нация. За тях всичко свърши. Въпреки това Бог остави да изминат около 30 години от убиването на Неговия свидетел Стефан, докато доведе римската войска против "святия град". Той я употреби да изравни със земята през 70 г. сл. Хр. този някога толкова привилегирован град. От историята знаем, че Тит, римският военачалник, издава строга заповед да се запази храма, онзи прекрасен великолепен строеж на Ирод. Но един пиян войник - поне такова е преданието - хвърля горяща факла в него и той изгаря до основи. Действително, думите на Господа "няма да остане тук камък върху камък", намериха своето буквално и страшно изпълнение (Мат. 24:2). По този явен начин Бог отстрани публично, пред целия свят, Своя светилник от Ерусалим!

Сред седемте златни светилника

С разрушаването на Ерусалим християнското свидетелство, християнството, зае мястото на Израил като явен свидетел на Бога. Сега то е Божият светилник на земята и е отговорно да разпръсква Неговата светлина в този тъмен свят. Този е характерът на събранието описан в Откровението на Йоан. Вече споменахме, че числото седем говори за пълния образ на неговите различни, следващи една след други фази и състояния на земята.

Тук ще научим още, че всяко местно събрание е отговорно да бъде свидетел за Бога на своето си място. Ще задам един въпрос: Осъзнаваш ли читателю тази важна отговорност?М оже би си силно загрижен да оправяш личния си път според Божията воля и така да Го прославяш в своя живот. Да, това е много добро. Но замислял ли си се някога, че Бог е поставил Своите Си под една обща отговорност? Той вижда вярващите на дадено място като един светилник: ние трябва да Го

Сред седемте златни светилника 91.стр.

прославяме като събрание, като общо свидетелство. Но можеш ли да сториш това - при условие, че си верен в личните неща - ако си в религиозни, църковни отношения, които противоречат на Неговата воля? Учудващо е, дори е срамно, колко малко внимание се обръща сред вярващите на тази обща част от християнския живот. Но по-нататък, когато разглеждаме Господнята трапеза, ще видим колко сериозни са тези неща за Бога.

Трябва да споменем още един белег на светилника: той е направен от злато. Вече си припомнихме: в Писанието златото е преобраз на Божията правда като на Божия характер. Божията правда беше тази, гоято ги направи отговорни носители на светлина, и Божията правда е тяхната същност, която Бог им даде. Но отговарят ли техните пътища на волята на Този, Който ги постави? Изявяват ли те поотделно и заедно Божията правда? Бог е Който съди. Той е сред седемте златни светилника, и Той ходи сред тях (Откр. 1:13; 2:1). Неговото място е там и Той изпитва дали те светят или Той е готов да насърчи и укрепи онзи от тях, който свидетелства за Него. Готов е и да съди областта от християнското свидетелство, която не Му е угодна. Очите Му гледат през тънкото покривало на усърдната иначе християнска дейност и разпознават дали водещият мотив е покорство на Неговото Слово, дали излъчваната "светлина" наистина е отражение на собственото Му естество.

Господ Исус сред седемте златни светилника сериозна истина! В Матей 18:20, който ще ни е за още дълго фокусът на настоящата книга -Господ Исус е описан посред онези, които са събрани в Неговото име. Тази е безграничната благодат и благословение. Тук обаче Той е описан сред седемте златни светилника. Това е аспектът на отговорността - нашата отговорност, възлюбени.

92.стр. 4. Събранието като светилник