Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Съветът на Господа

"то те съветвам да си купиш от Мене злато, пречистено през огън, за да забогатееш; и бели дрехи, за да се облечеш и да не стане явен срамът на твоята голота; и очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш" (ст. 18).

Не е ли огромна милост, че Господ въпреки безразличието, което среща в Лаодикия, все пак прави такова благодатно предложение? Три са нещата, които Той съветва да се купят - злато, бели дрехи и очен мехлем (колурий).

Но не дава ли този съвет, това предложение на Господа, същевременно ясно да се разбере, че Лаодикия, християнската изповед като такава в последната си фаза, изобщо не притежава тези три неща? Все пак

106.стр. 4. Събранието като светилник

има вярващи в Лаодикия, към които Господ се обръща в следващите стихове на това послание. Ще се върна към този пасаж в последната глава от настоящата книга, когато представям изводите, които трябва да си направим от всичко това. Но християнската изповед сама по себе си, както я виждаме днес, е белязана с липса на тези три неща - злато, бели дрехи и очен мехлем. Това са пагубни признаци на недостиг, както ще видим по-долу.

Що се отнася до Господа, Той стои отвън на вратата, вън от тази система и хлопа - не при Лаодикия, а при отделния вярващ, който може да е все още свързан с нея. Но както вече отбелязах, ще разгледам тези неща в края на книгата.

Златото, пречистено през огън е преобраз, с който се занимавахме вече. То говори за Божията правда, която бе изпитана в Божия съд на Голгота, и се дава на всеки, "който вярва в Исус" (Рим. 3:26). На такива Божието слово казва: "А вие сте от Него (т.е. Бога) в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда и освещение, и изкупление" (1. Кор. 1:30). Колко много хора има днес в християнството по времето на Лаодикия, които нямат златото на Божията правда и така са бедни в решаващия момент. А колко много се облягат на собствената си правда, на собствените си усилия! В Божиите очи те са само една омърсена дреха (Исая 64:6). Павел не я желаеше вече, тази своя правда, след като чрез вяра беше намерил правдата, която е от Бога (Фил 3:9).

Белите дрехи са преобраз на практическата праведност във вярващите. Тази истина откриваме за малко в писмото до Сардис (Откр. 3:4). В глава 1 на Откровение директно се казва: "Защото висонът са праведните дела на светиите" (ст. 8). Белите дрехи трябва да се видят от хората. Но само този, който притежава

сравни глава 14 "Ето, стоя на вратата и хлопам"

Съветът на Господа 107.стр.

златото на Божията правда, може да изявява пред хората белите дрехи на практическата правда. Тези две неща вървят винаги заедно и двете могат да се намерят единствено в Господ Исус. Докато обаче изразът "в Христос" показва позицията на вярващия пред Бога, то изразът "Христос във вярващия" сочи изявяването на Христос в света от страна на вярващия. Когато Господ Исус живее действително чрез вярата в сърцето ни (Еф. 3:17), Той ще става явен и навън от нас.

Това са белите дрехи. Изповядващите християнството от Лаодикия не ги притежават. Понякога те усърдно се грижат за ближните си и така се опитват да се облекат със собствени дела. Но Господ Исус казва, че по този начин не може да се скрие срамът на тяхнатаголота. Липсва им също и истинския очен мехлем, т.е. Святият Дух, Който в 1Йоан2:20 се нарича "помазанието със Святия" (т.е. от Христос). Единствено помазанието на Святия Дух може да премахне слепотата на естествения човек и да му подари истинската, духовната светлина. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов (Рим.8:9).

Човешкият дух днес се хвали с големи прозрения, но това винаги прилича на мъждукащото пламъче на един сух фитил, който се опитва без масло да даде най-доброто от себе си. Господ Исус показа още с притчата за десетте девици в Матей 25, че част от изповядващите християнството ще имат светилник (изповед), но няма да имат масло (Святия Дух). В най-решаващия момент, когато имат най-много нужда от светлина, светилника им угасна (ст. 1-13). Пагубна заблуда! Затова нека се вслушаме в милостивия глас на Господа: "съветваме те да си купиш от Мене злато .. и очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш."

108.стр. 4. Събранието като светилник

ДУХЪТ на Лаодикия

Тук имам на сърце да отправя едно предупреждение към истинските вярващи. Вече видяхме от какво е белязано християнството в неговата последна фаза и че Лаодикия е нещо хладко, където липсва всичко онова, което е от Бога. След малко ще разгледаме какво ще направи Господ с тази празна изповед. Но скъпи вярващи читателю, ние също сме застрашени малко или много да попаднем под влиянието на духа на Лаодикия, който Господ Исус осъди.

Когато Господ отправи това послание чрез Йоан до събранието в Лаодикия, злото със сигурност не беше се развило напълно, какъвто е случаят в преносен смисъл за Лаодикия - християнството от последното време. Сигурно е също, че изводът: "в онова събрание не е имало никакви вярващи", няма да е правилен. Но семето на цялото това зло, т.е. духът на Лаодикия се е намирал вече там, иначе Господ не би говорил по този начин. Тук се крие предупреждението за нас, Божиите деца. В смисъла на пророческата картина ние не можем директно да бъдем Лаодикия, но определено можем да приемем белезите на Лаодикия и това е много голяма опасност за нас.

Кой може да оспори, че и между Божиите деца е възможно да има хладно, безразлично отношение спрямо Господа и Неговата воля? Наистина ли сме свободни от духа на самодоволството? Не е ли възможно много лесно да сме горди от духовната си "собственост", за която са се борили нашите деди, но не и ние, която освен всичко ни е била подарена единствено чрез Божията благодат? Не се ли държим много често като "бедняци", като хора, които нямат нищо друго освен благата на този свят? Не са ли понастоящем духовните ни очи твърде помрачени и духовно късогледи, а духовният ни поглед не може да се издигне по-високо от земните неща?

Изплюването от устата на Господа 109.стр.

Всеки вярващ трябва да размисли сам над тези въпроси и да застане с тях в Божията светлина. Защото нека обърнем внимание - посланието до Лаодикия също завършва с думите:

"Който има ухо, нека слуша какво говори Духът на църквите!" (Откр. 3:22).

Не се казва: "... какво говори Духът на църквата!", но на "църквите". Тези наставления бяха предназначени не само за отделното събрание, където това състояние имаше своите наченки, но за всички събрания по библейско време, т.е. и за нас. Нека Господ ни даде да направим правилните изводи от това, за да не допускаме духа на Лаодикия в нашия живот, нашите домове и събрания!

Изплюването от устата на Господа

"А така, понеже си хладък - нито студен, нито горещ - ще те изплюя от устата Си." (Откр. 3:16).

Не съм срещал на друго място в Божието слово Господ да употребява толкова пренебрежителен израз като този - "ще те изплюя". В Неговите очи хладината, безразличието е най-лошото състояние. То навлича цялото негодувание на Господа върху онова, което е белязано от него. И ако християнството носи този отличителен белег в своята последна фаза. ние видяхме, че и с така

то Господ ще сложи край на това, което трябва да представлява свидетелството за Него на земята. когато светилникът не разпръсква повече Божествена светлина, Господ ще го вдигне напълно и окончателно от земята. Това се има предвид под изплюване от Неговата уста - Господ няма да признава повече християнството като Свой светилник на този свят. Той не е "изплюл от устата Си" Лаодикия, защото все още не е

110.стр. 4. Събранието като светилник

дошъл за Своята невяста. Той никога няма да изплюе някои от Своите Си, които изкупи със скъпоценната Си кръв. Та Той каза: "който дойде при Мене, никога няма да го изпъдя." (Йоан 6:37). Но съдът е близо за християнството като такова: "ето, Съдията стои пред вратата." Яков5:9.

По време на съда ще има различни етапи или стъпки, както бе и при Израил. Първо имаме предупреждението, което чуваме и днес. После, Господ Исус ще вземе истинските вярващи от земята и ще Се срещне с тях в облаците (1. Сол. 4:16-17), за да ги заведе в дома на Отца. Колкото и благословено да е това за нас, то за останалото на земята мъртво християнство, това е една тежка присъда; защото тогава ще се е състояло разделянето на доброто и злото, което никога повече няма да не може да се повтори в обратен ред. Да, изглежда, че грабването на вярващите ще е моментът, когато Господ ще изплюе мъртвата християнска изповед. Би ли могъл да изрази по-ясно Своето отвращение, Своето отхвърляне на Лаодикия от това, че взима при Себе Си в слава Своите светии и изоставя тук мъртвите свидетели? Сериозна мисъл! "

Със сигурност Лаодикия ще продължи да съществува под една или друга форма след грабването, но няма повече да се зачита като светилник. Скоро дяволът ще завладее мъртвата християнска изповед, докато най-накрая бъде отстранен от Господа при съда над "Вавилон" (Откр. 18). Тогава на земята няма да има не само никакъв християнски светилник, но и никакво християнство, дори и външната изповед.

Това е наистина едно тъжно, каращо ни да се смирим, развитие на събранието като светилник на земята!

Еърий, Гипид

ВСЯКО Време ПЪТ, ПО КОЙТО верният може да върви и да Го прославя. Затова ще говорим по-нататък.

111.стр. 5. Църквата като невяста Христова

Събранието като "светилник" е описано едва в последната книга от Библията, по същият начин църквата е представена като невяста Христова буквално на посините страници от Свещеното Писание. Останалите писатели в Новия Завет наистина говорят за това въз - ;ишено нещо; но директно "невяста" се казва едва към ^рая на Откровението, където тя носи и названието "жената на Агнето". С тази картина Святият Дух желае ла поелстави на нашите сърпа тягнптп връзу.о, " която сме въведени по благодат с Христа. Невяста е образно описание за чистота и жизненост, жена - за ненару- ."иимостта на връзката между църквата и Христа - връзка, която съществува още отсега.

Земната невяста

Църквата не е спомената като невяста в Стария Завет. Единствено в Новия Завет се разкрива скъпоценната истина, че тя е невястата Христова, жената на Агнето. Фактът, че на различни места в Стария Завет 'е говори за една невяста не бива да ни кара да направим извода, че става въпрос за църквата. Нещата са подобни на случая със "светилника" и "Божия дом".

По времето на Стария Завет Израил беше отговор-"пя "светилник" на Бога в тпчи гвят ЛИРГ тпвд Р ттърк--вата. Но това не означава, че Израил е църквата или събранието - или преводача: използвам преднамерено думата "църква" вместо "събрание" единствено поради граматическия й женски род, който в случая е смислово по удачен от този на думата "събрание", но авторът изрично цели използването на последната поради описаните в главата "Какво означава "събрание"?" - причини.

112.стр. 5. Църквата като невяста Христова

църквата е Израил. Бог се откриваше в Стария Завет частично, откъслечно, но сега, в християнството Той се откри напълно в Господ Исус, "говори на нас чрез Сина" (във Сина - според нем. превод) (Евр. 1:2). Подобен глас не се е чувал никога в Стария Завет!

В Израил имаше видим храм, който беше Божият дом в онова време. Но Божият дом днес е свързан с такава близост до Бога, с такава интимност, която в миналото не беше ни най-малко възможна. И фактът, че езичниците не са повече "странници и чужденци", но са "съграждани на светиите и членове на Божието семейство" (Еф. 2:19) е тайна, която не е била открита на предишните поколения. Що се отнася до "невястата", Господ Исус ще има една земна и една небесна невяста. Но връзката и благословенията на небесната невяста надминават безкрайно тези на земната.

За земната невяста пророкува пророк Исая като казва: "Защото както момък се жени за мома, така и твоите люде ще се оженят за тебе; и както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе." Исая62:5. И в първия стих на същата глава той съвсем ясно казва за кого говори - за Бог, за Ерусалим. Ерусалим ще е земната невяста на Христа. Поради нейната невярност Той трябваше да я отхвърли за определено време. "Оставих те за малко време; но с голяма милост ще те прибера. В изобилието на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг; но с вечна благост ще се смиля за тебе." Исая54:7-8. Тогава ще свърши времето на чд влпвитга, "чящлто твоят съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на силите" стих5.

л АХ и шияиилиои

за красотата на "царицата в офирско злато" (Псалом 45), те говорят и за възстановеният остатък от Израил в бъдещите дни. И с колко трогателни думи описва Соломон в Песен на песните как Младоженецът "ухажва" Своята невяста, както и болезненият процес на

Един скъпоценен бисер 113.стр.

моралното възстановяване на този остатък! Преди Ерусалим да може да заеме славното място на страната на Царя, Господа на Силите, остатъкът от народа трябва да премине през тежки изпитания: "Не ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е припърлило.";

"Намериха ме стражарите, които обхождаха града, биха ме, раниха ме" (Пес. на пес. 1:6; 5:7).

Но не само "царицата" с което се има предвид не езичниците, а Ерусалим - ще бъде възстановена, но целият народ ще има връзка с Господа на силите, своя "съпруг". Затова говори пророк Осия2:16-20. "В оня ден, казва Господ, ще Ме наричаш: Мъж ми ... Ще те сгодя за Себе Си във вярност" Блажена надежда за този грешен народ! Не, Бог не е отхвърлил завинаги народа Си, Сега частично закоравява

сполГТКил,

докато влезе пълният брой на езичниците; но после "целият Израил ще се спаси" (Рим. 11:25-26). Тогава ще бъдат помилвани - и всичко въз основа на извършеното дело от Исус Христос, нашия Господ. Хвала на Неговото прекрасно име!

Но нека още веднъж подчертаем, че в нито едно от посочените места и книги на Стария Завет не става дума за църквата; нито в Песен на песните. Наистина можем да вземаме от там прекрасни преобрази на отношението ни с Господа; защото ако връзката на Господа с Неговата земна невяста е толкова прекрасна и сърдечна, то колко трябва да е за небесната Му невяста! Но тези места говорят по същество за Израил, а не за църквата. За да разберем целта на събранието, трябва да се обърнем изцяло към Новия Завет и това ще направим сега.

Един скъпоценен бисер

В Матей 13 четем седем притчи на Господа. Първата притча, - за сеяча - не се нарича притча за небесното

114.стр. 5. Църквата като невяста Христова

царство. Тя представя повече характерът на делото на Христа (след Неговото отхвърляне от собствения Му народ) като развитието на царството небесно. Той не търси повече плод от "лозето" Израил (Исая 5:1 и сл.), нито от смокинята, т.е. остатъкът, който се завърна в страната след седемдесет годишно пленничество -"имаше в лозето си посадена смокиня" (Лука 13:6-9). И двете не дадоха плод за Бога. Така Господ Исус в непонятната Си милост прие един нов образ и стана сеяч. "Ето, сеячът излезе да сее" - ново дело в нова област. Следователно, принципът в тази притча е: Господ взе и взима със Себе Си това, което може да даде плод. Той не го търси по полето. Прекрасна благодат! Поуката от тази притча е валидна и днес и продължава да "върви", което е безспорно, но конкретно тя ни покачва служението на Господа на земята.

След това обаче, Господ Исус говори в шест притчи за небесното царство. В първите три Той показва неговото външно развитие на земята - развитие, което определено е низходящо, тъй като плевелите избуяха навсякъде по нивата, синапеното зърно стана голямо дърво и кваса вкисна цялото тесто. Тогава Господ разпусна множествата, които поучаваше и "дойде в къщи". Насаме с учениците Си, Той не само им обясни притчата за плевелите на нивата, но прибави още три притчи - за имането в нивата, за скъпоценния бисер и за хвърлената в езерото мрежа.

Ако погледнем външното развитие на Божието царство на земята, ако осъзнаем, че християнството е станало нещо смесено, една владееща света система и е пропито от лъжеучение, то може да си помислим, че Господните намерения са били провалени и дявола И Неговото царство се е развило погрешно. Наистина, външно погледнато изглежда така.

Но там, "вкъщи", Господ Исус откри на Своите Си скритите Си мисли, сърдечните Си мотиви защо не противодейства на пагубното развитие в Своето царство.

Един скъпоценен бисер 115.стр.

Единствено на присъстващите в къщата се даде да научат каква скъпоценност щяха да са за Него вярващите от настоящата епоха, колко прекрасна е в Неговите очи църквата и колко прекрасно щеше да се погрижи за Своя народ, като прибере добрите риби в съдове. Не че учениците разбраха това тогава, но Господ Исус им го изяви. Там, в онази къща и при онази възможност, за първи път се разкри, - макар и под формата на притча - че Христос търсеше нещо с изключителна красота, заради което даде живота Си. Той представя Себе Си като един търговец, "който търсеше хубави бисери". Той има усет за красивите бисери. Знае кое е духовно красиво за Бога, Той знае да го цени. "...и като намери скъпоценен бисер, той отива и продава всичко, което имаше, и го купи" (ст. 46). Той вижда един много скъпоценен бисер. Той не продължава да търси, не желае нищо друго. Беше излязъл да търси бисери, и тъй като намери този бисер, желанието на сърцето Му беше удовлетворено. Неговата цел вече е да го притежава. И Той е готов да остави всичко, което има, - Своята месианска слава, да, дори Своя живот - за да го притежава. Може ли някой да схване красотата, стойността, която има църквата за сърцето на Христа? Тази притча ни помага да придобием малка представа за него.

На други места Свещеното Писание ни говори за изкупителния характер на Христовата смърт - една много важна страна от Неговата смърт. Но от тези притчи научаваме една съвсем друга причина за Неговата смърт - Той желаеше да придобие онова имане в нивата, желаеше да притежава онзи скъпоценен бисер. Колко скъп трябва да Му е този един бисер, че даде всичко, което имаше, за да Го придобие!

Свещеното Писание, що се отнася до неговия език, борави сравнително "пестеливо" с прилагателни. Но тук, при описанието на "бисера", Господ използва и много важен епитет пред "бисер" - "роуИтоп", т.е.

116.стр. 5. Църквата като невяста Христова

Съпружески отношения

117

"много скъп". Никой човек не би се осмелил да характеризира по такъв начин църквата. Много вярващи са хвалили и величали Господ Исус заради това, което е Той за тях. Но тук, Господ казва какво означава църквата за Неговото сърце. Бисерът е символ на безупречна красота. В Неговите очи църквата е творение с безукорна красота. Дано и ние все повече да я виждаме като такава! В Посланието до ефесяните научаваме, че Христос ще "я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна." (5:27). Не е далеч моментът когато безупречната красота на църквата ще бъде показана на целия свят - за прослава на Този, Който умря за нея и й даде тази слава.

Ако в притчата за бисера се описва, колко красива и привлекателна е църквата за сърцето на Христа, то от Ефесяни 5 научаваме, какви са съпружеските отношения между нея и Христос. На първо място е описана Христовата любов спрямо църквата, така както Той я е доказал, както тя намира израз днес и както ще се открие в бъдеще.

"Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна... Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата. Защото ние сме части на Неговото тяло (от Неговата плът и Неговите кости). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът. Тази тайна е голяма; но аз казвам това за Христос и за църквата." Еф.5:25-32.

По принцип темата за невястата не преобладава в поучението на апостол Павел, така както Бог му го е поверил. Когато говори за отношения, той представя "тялото". Но още на коринтяните беше писал за брачните отношения, в които бяха встъпили с Христа: "понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица на Христос" (2. Кор. 11:2).( Щом апостолът говори за чиста девица, това е белег, че сватбата още не се е състояла - белег, който между другото не може да се приложи за различаване между думите "невяста" и "жена"; защото още след сватбата на Агнето, да, след

УТГЯСТЛЯ ТЛ Л Т Та гт

Йоан вижда святия град (прославената църква) да слиза от небето от Бога, "приготвен като невяста, украсена за мъжа си." (Откр. 21:2). Така и в девети стих на същата глава невястата се описва директно като жената на Агнето.

След споменаването на девствените отношения между църквата и Христос в Първото послание до коринтяните, апостолът засяга по-дълбоко тази тема в Посланието до ефесяните. Той наистина не говори директно за "невястата" или за "жената на Агнето", но все пак поучението му е основано на аналогията между мъж и жена, младоженец и невяста. При това е забележително как образите на "тялото" и "жената" Аз намирам това за изключителни ценни, защото образът на "тялото", така да се каже, не е достатъчен. По този начин той говори за нас като за части на Неговото тяло и същевременно се позовава на съпружеските отношения на първата човешка двойка, което е един толкова подходящ преобраз за Христос и Църквата.

Що се отнася до несравнимата Христова любов, желая най-напред да отбележа, че това е една особена

118.стр. 5. Църквата като невяста Христова

любов, която е представена тук - любов, която е основана на установените от Бога взаимоотношения. Тук не става въпрос за принципната Божия любов към света както в Йоан 3:16: "Защото Бог толкова възлюби света...", но тук Святият Дух представя на сърцата ни особената любов на Христа към Неговата невяста. Това е любов, която е свързана със съществуващите отношения, т.е. любовта на Младоженеца спрямо Неговата невяста. Затова никъде не четем: "Христос възлюби света". Колко неизказано щастливи трябва да сме, че сме били поставени в подобни отношения с Него, че Господ Исус е нашият небесен Младоженец и ни обича като Своя невяста и Своя жена!

Но после се казват три неща за Христовата любов към църквата, които се отнасят, първо - за миналото, второ - за настоящето, трето - за бъдещето.

Що се касае до миналото, "Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея". Той умря, за да притежава църквата и то, защото я обичаше. Той направи Себе Си, ако мога така да се изразя, отговорен за онова, за което невястата беше виновна. Той даде Себе Си за нея! Ако притчата ни показва красотата, която Господ видя в църквата, заради която остави всичко, то тук намираме най-дълбокия мотив - Той я възлюби. Кой би могъл да измери тази любов, кой може да я схване? Но тя ни прави да сме изключително щастливи - сега и през вечността.

Неговата любов обаче към църквата не действаше само в миналото, но тя

сясги леумирки

и днес, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото". Той не я изми първо и тогава да я възлюби. Не, Той я възлюби и сега я очиства, прави я угодна на себе Си. Какво означава това? Тя беше един бисер в Неговите очи, но във фактическото си състояние тя не отговаряше на Неговата воля. Затова Той се грижи, за да изпъкне нейната красота. Как върши това? Той прилага Божието слово с неговата пречистваща сила върху нас,

Съпружески отношения 119.стр.

за да бъдем отделени, осветени от този мръсен свят и нашите желания и мотиви, мисли и пътища да съответстват все повече и повече на Неговата воля. Божието слово е откровение на всичко онова, което Бог е; и с него Господ обработва нашите сърца, за да бъдем и ние "осветени чрез истината" (Йоан 17:19). Благодатно служение на Господ Исус! Нека бъдем все по-отворени за него!

Неговата любов обаче прави още нещо за нас днес. Това ни показва Ефесяни 5:29. Така както човек не мрази собствената си плът, собственото си тяло, така и Христос ни вижда като част от Себе Си и се старае да ни снабдява с всичко, от което се нуждаем в този свят. Той не ни лишава от храна за душите ни, и си спомня в