Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Вдигането на светилника от мястото му

Току-що видяхме, че Господ Исус съди състоянието на всяко местно събрание и е готов да съди, когато не се последва призивът Му за покаяние. Понеже християнската епоха се характеризира също с липса на вярност и поквара както някога и Израил. Седемте послания в глава 2 и 3 показват ясно това. Още в първото послание до Ефес четем сериозните думи: "Но имам против тебе, че си оставил първата си любов. И така, спомни си откъде си паднал и се покай, върши първите си дела; ако ли не ще дойда при тебе (скоро) и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш" (гл. 2:4-5). в

"Ще вдигна светилника ти" не означава, че все пак, вярващите могат да погинат. Ако някой прави подобни заключения, той първо, не взема предвид както казва Словото на друго място за вечната увереност на вярващия (напр. "никой няма да ги грабне от ръката Ми";

Йоан 10:28). Второ, не обръща внимание на характера на събранието в Откровение. Като отговорен свидетел за Господа, то е подвластно на Неговия съд. Ако събранието не осъди своето белязано със загуба на първата си любов състояние, тогава Господ ще отнеме публичното му място на носител на Божията светлина. Това се отнася както за отделното местно събрание по което и да било време, така и за събранието в неговата цялост в края на епохата на благодатта.

Що се касае до местния аспект, трябва да приемем, че Ефес не се е покаял: защото не само тяхното събрание, но свидетелството на всички съществували тогава събрания, "угасна". Господ вдигна светилника "от мястото, му" и го занесе на други места. Колко сериозно е това! В наши дни също преживяхме подобни неща, и те винаги са били за наш най-голям срам. Ако някое събрание

Вдигането на светилника от мястото му 93.стр.

не осъди състоянието си и не се върне в първата си любов при Господа, Той рано или късно му отнема светилника. Събранието може все още да съществува и да се развива добре, какъвто бе случаят с Ефес; но то не е повече носител на светлината, на онова, което Бог откри за Себе Си в Христос и което желае да изявява пред света.

Но в един по-общ смисъл казаното за Ефес се отнася и за времето на събранието. Така погледната състоянието на Ефес се запази до края. Това ще рече - изоставянето на първата любов (т.е. фактът, че Христос не е на първо място за любовта на събранието) е характерно и днес, както и до края на християнското свидетелство, независимо от последиците на първоначалното му отклоняване. Характерно за състоянието на християнството е също, че то не се върна към началото и не си спомни откъде беше изпаднало; че не се покая и не върши първите си дела. Не се обърна внимание на сериозния апел на Господа към Ефес.

Един пример от миналото ще потвърди казаното. Колкото и добро да стори Бог чрез Реформацията, тя също не доведе до връщане към първоначалното положение, от което църквата беше изпаднала. Не беше възстановена Господната трапеза в нейната простота и красота. Не се възстанови водителството на Святия Дух по време на събранията, както и свободното упражняване на дадените от Бога дарби. Вместо това се запазиха измислените от хората литургии и едно наричано от хората "духовенство". Последвалите след Реформацията движения също завършиха с безброй други "първата любов" не става въпрос за времето "първа", а за качеството на тази любов. Господ използва същата дума за "първа" както в притчата за блудния син. Там бащата кара да донесат "най-хубавата" Дреха (Лука 15:22). Затова когато Господ Исус говори за първата ни любов, Той има предвид най-добрият копнеж, на който сме способни:

той трябва, той може да МУ принадлежи.

94.стр.4. Събранието като светилник

християнски имена, какъвто е случаят и днес. Всичко това показва, че първоначалното зло, което Господ установи в Ефес, се е запазило и до наши дни, и че то ще доведе до по-нататъшно отклоняване и до директното отпадане, когато Христос от Писанието бъде напълно изоставен от фалшивите вярващи.

Господният отговор е ясен и категоричен: Той нацяло ще вдигне светилника от християнската изповед. Той е дълготърпелив, Той предупреждава и бави изпълнението на присъдата както някога с Израил. Но когато състоянието на Лаодикия (гл. 3:14-22) узрее достатъчно, тогава Господ ще изплюе от устата Си мъртвото свидетелство. Това е наистина много сериозно!

Същото състояние е описано и в посланието до Лаодикия, и понеже то съдържа една важна поука за нас и нашето време, ще разгледаме този пасаж по-обстойно.

Преди това обаче желая да направя кратък преглед на пророческото значение на седемте послания. Дадените в скоби значения на имената на градовете не са установени със сто процентна сигурност.

Пророческото значение на седемте послания

Фактът, че преди посланията до седемте събрания Господ говори за тайната на седемте звезди в десницата Му и за седемте златни светилника (гл. 1:20), сочи ясно, че значението на посланията към тези седем събрания носят в себе си смисъл, който далеч надхвърля някогашната актуална историческа употреба, защото прилагайки ги директно към съществуващите тогава събрания не се крие нищо тайнствено. В действителност обаче посланията не само ни дават един изключително поучителен поглед върху състоянието на седемте събрания в Азия (римската провинция) по онова време, но освен това ни дават една пророческа представа за състоянието на цялото християнство в седем

Пророческото значение на седемте послания 95.стр.

различни, отчасти следващи един след друг периода от неговата история.

Посланието към Еефес ("град на удоволствията", някои го превеждат като "цяло намерение"), което вече разгледахме, представя църквата по времето на последните апостоли, т.е. малко след тяхната смърт до 167 сл. Хр. Положителен белег: отхвърляне на злото, придържане към божествения ред. Отрицателен белег: оставяне на първата любов, на свежия и най-добър копнеж към Господ Исус (гл. 2:2-7).

В Смирна ("мира" - ароматна смола) е преобраз на страдащата църква. Този период се простира от 167 до 313 г. сл. Хр. През него християните са били преследвани жестоко от римляните. Сатана се опитва чрез гоненията до смърт да унищожи младата църква. По кръвта на мъчениците си оставаше потомството на църквата. Господ Исус нямаше в какво да я упрекне (гл. 2:8-11).

Пергам ("крепост", а може и "многоженство") показва превръщането на църквата при царуването на Константин Велики в държавна. След прекратяването на гоненията църквата се "омъжи" за света. Така сатана живее при тях. Езически обичаи и празници стават християнски празници. Смесват се християнски и езически елементи. Въпреки това Господ хвали устояването за името Му и за християнската вяра (гл. 2:12-17).

Четвъртият период в историята на отговорната църква се представя чрез Тиатир ("място за жертви", твърдо място"). Става въпрос за отношението на църквата през Средновековието, около 600 г. сл. Хр. Господ признава любовта и устояването в служението, но Укорява остро духовното блудство (смесването със света) и идолопоклонството. За първи път говори за Своето пришествие - белег, че състоянието на Тиатир Ще се запази до пришествието Му. За първи път се прави разлика между един остатък и масата на християните само по име ("А на вас, останалите...". Единствено

96.стр. 4. Събранието като светилище този остатък намира признанието на Господа. Позицията на тази група верни вярващи се разглежда от Господа като истинската църква за онова време. Това е един божествен принцип, който се използва в Писанието за всяко едно време, когато мнозинството е невярно (гл. 2:18-29).

В Сардис ("остатък") виждаме състоянието на протестантството след Реформацията, ранните години на 16 век. Открояващ се белег на този период - въпреки ортодоксалната изрядност в учението, - няма духовен живот. Тук истинските вярващи отново са разгледани като остатък: Господ признава само малцина от Сардис, че не са се "осквернили" със зло. Те показват християнски начин на живот. Но голямата част от християните само по този начин се третира като света: Господ ще дойде със съд при пришествието Си като крадец (гл. 3:1-6).

Филаделфия ("братска любов") сочи един благословен период на съживление сред християнството. То" започна през първата половина на миналия век и бе белязано с голяма вярност и любов към Господа и Неговото Слово. Много истини от Божието слово, които в миналите векове са били изгубени поради човешката невярност, бяха открити отново чрез Божията благодат и разпространени по целия свят с особен ентусиазъм, Братската любов беше основана на практическото им общение. За разлика от "онези, които живеят на земята" и върху които Господ ще докара часа на изпитанието, те изпълниха словото, че са чужденци на земята. Понеже опазиха Неговата заповед да търпят като чакаха Неговото идване за църквата. Господ няма в какво да упрекне тези верни вярващи, нещо повече, Той им дава обещание - и то за първи път дотук! скорошното Си пришествие. С това Той намеква за

Лаодикия - християнството в неговата последна фаза 97.стр.

неща: 1. че ще ги запази от часа на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена; 2) че сред християнското свидетелство това състояние, това духовно състояние на Филаделфия, ще се запази до идването Му като "светла утринна звезда" (гл. 3:7-13).

Последното послание обаче, което е отправено до Лаодикия ("правото на народа"), дава ясно да се разбере, че чертите, които Господ толкова цени, ще се намерят само в един остатък, докато голямата част от християнската изповед ще тръгне по друг път. Основните белези на този период, който започна още от 19 век и продължава и до днес, са хладкост, безразличие, реализъм, рационализъм, самодоволство. Липсва обаче всичко, което е истински християнско и божествено. Но Господ няма ни най-малко с какво да похвали отговорната църква на земята по повод на този последен период. Също така Той не говори вече за Своето пришествие, но че ще изплюе от устата Си тази мъртва изповед (гл. 3:14-22).

Лаодикия - християнството в неговата последна фаза

След този преглед ще се занимаем по-подробно с посланието до Лаодикия, поне с неговата първа част. Особеното му значение се дължи на описанието на последната фаза на християнството и на предупреждението към истинските християни да не приемат неговите черти на характера, които са толкова отвратителни в Христовите очи.

"До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истинен Свидетел, Началото на началата. от приготвения съд от Откр. 6 нататък. "Часът на изпитанието", който ще дойде върху цялата вселена не бива да се смесва с "голямата скръб", която касае основно Израил и Ерусалим.

98.стр. 4. Събранието като светилник

Божието творение: Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше или студен, или горещ! А така, понеже си хладък - нито студен, нито горещ, - ще те изплюя от устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол; то съветвам те да си купиш от Мене злато, пречистено през огън, за да забогатееш; и бели дрехи, за да се облечеш и да не стане явен срамът на твоята голота; и очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш" (Откр. 3:14-18).

Христос - Амин

На мрачния фон на наученото дотук за състоянието на Лаодикия и изхождайки от тези стихове, Господ се представя на това събрание по особено красив начин. Той първо нарича Себе Си "Амин". "Амин" означава "наистина, сигурно". В края на молитвите има значение на потвърждаване, на съгласие: "така да бъде"}

Ключът за разбирането на това име на Господа се намира в 2. Коринтяни 1:20: "Понеже, колкото са Божиите обещания, всички те в Него (т.е. в Христос, Божия Син) са Да; затова и чрез Него е Амин за слава на Бога чрез нас." Всички Божии обещания намират в Господа своето потвърждение и сигурност. Христос е последното Божие слово, Неговото "Амин". Каква утеха се крие за нас в това, възлюбени! Ако събранието се провали в инизнанети на повереното му от Бога, то Христос заема мястото на събранието и осигурява, въз основа на изкупителното Си дело, като "Амин" всички обещания подарени от Бога на Неговите деца.

Дори когато днес почти всички ценности, които говорят за Бога и Неговия Христос, се рушат и изплъзват от хората; когато в наши дни се изоставя не само всеки християнски, но и всеки нравствен ред - Господ си остава "Амин". Нека помним това и си го припомняме

Христос - верният и истинен Свидетел 99.стр.

особено тогава, когато най-накрая погледнем към духовното състояние на днешното християнство и разберем неподкупната присъда на Господа над него!

Христос - верният и истинен Свидетел

Второто име на Господа, "верният и истинен Свидетел", също е свързано с онова, което събранието трябва да е. "Вие ще бъдете свидетели за Мене", каза възкръсналият Господ на Своите ученици преди да се възнесе. Точно това трябва да представлява събранието пред Бога и света: Свидетели за Христос; и това е символичното значение на златните светилници, както видяхме вече: да пръскаме светлина за Христос, божествена Светлина За НеГОВаТа ПреВЪЗХОДНа ЛИЧНОСТ, За всевалидното Му дело и Неговите благословени резултати за хората. Апостол Павел сравнява вярващите с Христово писмо, от което хората могат да прочетат кой беше Христос (2. Кор. 3:3). Колко много се провалихме в това си свидетелство, както поотделно, така и като цяло! Но когато всеки поотделно се проваля, когато събранието не изпълнява своята задача, Бог не може да остане незасвидетелстван. Има Един, Който е верен, Който беше верен и верен остава - Христос. Господ Исус заема и в това отношение мястото, което неверното събрание трябваше да запълни, и се представя като верния и истинен Свидетел (Откр. 1:5). Приживе в смъртта Си, Гой беше съвършено свидетелство на това, което Бог е. Той изяви по един прекрасен начин Божията любов и святост. И сега Той, като прославения Човешки Син, продължава това благословено служение чрез Святия Дух и свидетелства за всички тези благословения и радости, които могат да се открият в него, "втория Човек" (2. Кор. 15:47).

100.стр. 4. Събранието като светилник

Христос - началото на Божието творение

Третото име също заслужава нашето внимание, понеже много често се разбира погрешно - Началото на Божието творение. Христос не е някакво творение, а изходната точка на всичко, което Бог някога е правил и ще прави. Христос е не само последната мисъл на всичко, Божието "Амин", но Неговата първа мисъл, Началото на Неговото творение. Христос беше Началото на първото творение и Посланието до колосяните ни казва, че всичко беше създадено чрез Него и за Него (гл. 1:16). Той обаче е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява (ст. 17). Следващият стих ни показва славата на Господа в три аспекта, които надхвърлят далеч първото, видимото творение: Той е Главата на тялото, на събранието; Той е Началото и Първородният от мъртвите (ст. 18).

В предходната глава вече разгледахме, Господ Исус като Глава на тялото. Като Начало Той е Главата на новото творение, на онзи нов духовен ред, който почива на смъртта и възкресението на Христос, и за когото говори апостол Павел във 2. Коринтяни 5: "И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето всичко стана ново! А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и ни даде служение на примирение" (ст. 17-18).

Ако християнството - или нека спокойно да кажем: ако ние държахме (и това е основната тема на Посланието до колосяните, гл.2:1) Господ Исус, Които е Началото, като Главата на новото творение, нямаше да тръгнем по този склон надолу, чийто краен стадий с леко послание до Лаодикия. Не е ли забележително, че събранието в Лаодикия е споменато само на още едно място в Новия Завет, и то тъкмо в Посланието до колосяните? И колко интересни са думите на апостол Павел: "И като прочетете това послание помежду си, наредете да се прочете и в лаодикийската църква" гл.4:16.

Демократични принципи 101.стр.

Сигурно можем да научим следното: Ако бяхме гледали на Христос, Главата; ако бяхме взели присърце учението, както е изложено в Посланието до колосяните, християнството нямаше да стигне до това срамно положение, което е описано в посланието до Лаодикия и което виждаме ежедневно около нас.

Демократични принципи

Изключително поучително е значението на името на Лаодикия "правото на народа". Човек наистина трябва да е духовно сляп, за да не вижда влиянието на демократичните принципи навсякъде по света, но за съжаление и в християнската изповед. Правото на народа - това се търси днес, а не правата на Господа. Имало ли е някога време, когато масите са се надигали толкова много и са претендирали за своите мними права? Човекът налага права, има претенции за власт дори в духовните неща. И се чува думата на народа, счита се за естествено, за нещо напълно нормално. Но кой слуша гласът на Господ Исус, гласът на Неговото свято Слово? Къде се признават правата Му, които принадлежат единствено на Него, на Главата на тялото - събранието?

Това ме води към друга мисъл, която не бива да пропусна да отбележа. Лаодикия е резултат от отхвърлянето на свидетелството на Филаделфия. Понеже във ФППРЛИЯ не се слушаше гласа на народа, но гласа на Господа. Господ Исус казва: "и как си опазил Моето слово." Във Филаделфия не се поддържаше правото на

име" (Откр. 3:8). Филаделфия е пълна противоположност на Лаодикия. Ще видим още по-ясно този факт.

През периода на Филаделфия Бог беше дал ярка светлина върху истината на Евангелието и отворена врата за неговото разпространение в силата на Духа. Благата вест беше занесена на стотици хиляди и безброй

102.стр. 4. Събранието като светилник

Нито студен, нито горещ

103

"Ето ида скоро" (Откр. 3:11; 22:20). Останалите видяха всичко това и отчасти се възхищаваха - но най-накрая все пак отхвърлиха. Резултатът е Лаодикия - християнството в настоящото му състояние.

Не искам да кажа, че Лаодикия произлиза от Филаделфия. Лаодикия е по-скоро резултат от това, че християнството се запозна със истината, както беше представена от Филаделфия и я отхвърли. Вместо истината то прие свободомислието. Затова според мен твърдението "Лаодикия е хладка Филаделфия" е неправилно. Сардис също не произтича директно от Тиатир. Той ни показва, както вече видяхме, състоянието на християнството наложило се след Реформацията. А що се отнася до Филаделфия, тя не се състои само от вярващи, които идват от Сардис, но и от вярващи от Тиатир. Разбира се отделните състояния през различните епохи предполагат следващото нещо не можеше да се явят в обратна последователност - но едно състояние не произтича директно от предходното. Може би трябва да се спомене още нещо: Отделните послания описват нравствени състояния, с които се открояваше християнското свидетелство и се откроява през отделните периоди от своята история на земята. Тиатир, Сардис и Филаделфия се простират до идването на Господа, което произтича от споменаването на Неговото пришествие в тези три послания. Тиатир, Сардис и Филаделфия съществуват и днес, един до друг, при все че съответният "разцвет" - ако мога така да се изразя по особен начин с Тиатир или Сардис, или с Филаделфия, дали за добро или за зло, без съмнение е свършило. Въпреки това съм убеден, че и днес Филаделфия съществува; да сърдечното ми желание е да принадлежа към нея. Времето обаче, когато християнското свидетелство придоби чрез това своя особен облик - не е ли наистина вече само минало? Казвам това с тъга и срам в сърцето си. Д що се отнася до Тиатир и Сардис, те завършват в Лаодикия, без обаче да губят специфичните си белези.

Нито студен, нито горещ

Този е основният й белег - безразличие. Няма го нито студеното, директно, открито отхвърляне на Господа, нито горещи, истински копнеж по Него. Името на Христос се подържа само външно, по изповед някой е християнин, но няма сърце за Този, според Когото се наименова. Търпението и толерантността са на първо място в ценностната система. Всичко се търпи - дори злото. Важно е всеки да е истински убеден в собственото си мнение, тогава всички религиозни виждания се приемат за еднакво добри. Няма отхвърляне за онова, което е угодно на Господа, няма отхвърляне на онова, което Го позори; безразличие към истинското добро и към истинското зло - това е, което Господ не харесва дотолкова, че да го изплюе от устата Си. Не е ли тази свободолюбива толерантност нещо наистина отвратително за вярващата душа? Във всеки случай Господ Исус не желае да остави подобно нещо в устата Си!

Откъде идва пълното безразличие? Къде са корените на тази плашеща охладнялост и безчувственост? Има само един разумен отговор: Господ Исус не е обичан. истински. Започна се с оставянето на първата любов (Ефес) и се завърши с пълното отсъствие на тази любов към Господа (Лаодикия). Не незнанието на истината води до охладнялост, а фактът, че тя не е ценена, както не се цени и Христос.

Понякога съм се питал, защо Господ казва: "О, да беше или студен, или горещ!" Наистина ли щеше да е по-добре, ако Лаодикия беше студена? Е, след даденото разяснение за горещ и студен, отговорът не е труден:

откритото отхвърляне, не само щеше да е по-искрено, но би дало и повече повод за надежда. Колко пъти заклети врагове на Христа са били победени от Божията благодат! Но да си хладък и да останеш такъв е сигурна гаранция някога да бъдещ изплют от устата на Господа.

104.стр. 4. Събранието като светилник

Сардис беше и е мъртъв. Лаодикия е хладка. Наистина неизлечимо състояние!

Богат и въпреки това беден

Още едно зло се нарежда до безразличието спрямо интересите и личността на Христос: биенето в гърди,

че си богат - богат на духовни и земни блага, богат на влияние и интелигентност, богат на почести и служби, богат на образование и методи на обучение, богат на културни и хуманитарни старания, богат на експертна компетентност и разбиране дотолкова, че да определяме дали тази или онази част от Библията е Божие слово или дали и двете не са! Няма да е трудно да се дадат достатъчно примери от модерния ни християнски свят за всяко едно от посочените тук неща. Но ще се огранича само с тяхното споменаване; нали всеки ден виждаме всичко това около нас, ако имаме очи да ги видим (разбира се). Още веднъж желая да запитам: Имало ли е някога друго време, което да е било в по-голяма степен повлияно от тези неща, отколкото нашето? Човек е богат, богат е и не се нуждае от нищо. Няма копнеж по Божиите неща, по спасението и Спасителя например.

Неутралност спрямо Христос и Божията истина комбинирано със самодоволство, че притежава всичко важно - това е състоянието на Лаодикия. При това Евангелието на Божията благодат се заменя със социалното "евангелие" на човеколюбието. Да, Христос се

заменя с естествения човек. Това е най-ужасяващото и

в на нрптатд

Хората могат да се мамят от външността, но не и Господ. Той вижда през всичко със Своите като огнен пламък очи:

"Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол" (ст. 17).

Съветът на Господа 105.стр.

Колко голямо значение имат думите "а не знаеш" Към надменността и самодоволството се присъединява незнание, липса на чувство за собственото състояние и положение. Колко много хора в християнството се считат за богати, смятат, че имат всичко достойно за притежание. И въпреки това са бедни, слепи и голи в Божиите очи. Те си мислят, че спасителното дело на Христос не им е нужно, а всъщност нямат нещо, което е от Бога и което ще устои пред Него. Изповядват, че са християни, но нямат живот от Бога. И най-пагубното - те дори не знаят това!

Дали някои от моите читатели принадлежи към тези християни, които на име са живи, а са мъртви духовно (Откр. 3:1)? Тогава най-настойчиво те моля: Послушай съвета на Господ Исус! Не моя съвет, а съвета на Самия Господ. Все още е спасителен ден, все още можеш да дойдеш при Него и да купиш от Него "без пари и без плата" Исая55:1. това, което те прави наистина богат и щастлив. Ще приемеш ли Неговото предложение?