Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

посття тгов

нежност за нашата слабост и ни подкрепя с всякаква подкрепа. Той, Който някога даде Себе Си за нас, не само Своя живот, е всичко за нас сега. На Него можем да разчитаме за всичко.

Крайната цел на Христовата любов за Неговата църква не е нищо друго освен: "да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо". Вярвам, че този 27 стих е един намек за Адам и Ева в Битие 2:22. Така както някога Бог създаде жената за Адам, докато той спеше, и му я представи (тя напълно му съответстваше), така и днес Бог изгражда църквата, след като Христос умря и сега е скрит за живота, е скрит в Бога (Кол. 3:3). Когато тя бъде завършена Христос ще стане явен и ще я "представи на Себе си църква СЛаВНа."

На е СИЩиш сам Ги е

Бог; тук действителността се различава от преобраза. Тогава Той няма да намери никакъв недостатък в нея, защото тя ще съответства във всичко на Него, нейното състояние ще е свято и непорочно. Безкрайна благодат, чийто извор може да бъде единствено Божието сърце! Непонятна любов, обект на която сме ние! Неизмеримо дивна цел - прославянето на Бога чрез църквата!

120.стр. 5. Църквата като невяста Христова

Но към брачните отношения, в които се намираме, спада още един аспект, който не можем да не споменем - покорството на невястата спрямо нейния Младоженец, на жената спрямо мъжа. Всъщност в Ефесяни 5 става въпрос за наставления, които са дадени във връзка с поведението между мъжа и жената. И тъй както съединяването на Адам и Ева е един прекрасен преобраз на Христос и църквата, така от друга страна, отношението между Христос и църквата е примерът за поведението между мъжа и жената в брака. В наставлението към жената в стих 24 откриваме така важната за нашите размишления забележка: "Но както църквата се подчинява на Христос...", при което малко преди, това се казва, че "Христос е глава на църквата". Следователно, въпреки че църквата е невястата Христова, то нейното положение спрямо Него се характеризира с покорство. Това е изключително важно. Църквата не може сама ;

(в личен и църковен аспект) да установява неща от самосебе си, така както тя си ги представя, но тя е задължена във всичко да следва указанията на Главата, които са записани в Божието слово. Не е нейна работа да постановява правила или директиви. Тя не може да поучава и да ръкополага, но трябва да е покорна на Главата в небето.

Колко много се провали в това отношение църквата! Тя не предостави подобаващото място и авторитета на Христа като Глава, но вместо да Му се покорява, зае Неговото място. Между другото, резултатът за това са многобройните, съперничещи си групи и деноминации на християнска основа, както и всички пагубни лъжеучения, които

тпттстт тто уттт

Сватбата на Агнето 121.стр.

Главата, Христос..." - тази е причината за цялото това зло (Кол. 2:19). Но макар църквата да се провали като цяло в това отношение, то всяка отделна част на тялото Христово може да се покори пред Христа и да вкуси

благословението, което го съпровожда. Ще разгледаме тази тема по-нататък в нашите размишления.

Чрез поучението на Святия Дух посредством Павел бяхме доведени до онзи момент, когато Христос ще представи на Себе Си църквата прославена. Но за да научим нещо за сватбата на Агнето и за славата и копнежите на невястата, ще се обърнем към служението на един друг Божий служител, апостол Йоан.

Сватбата на Агнето

Йоан описва от четвъртата глава на книгата Откровение какво "трябва да стане след това", т.е. в бъдещето. А в началото на 19 глава пише как чу "силен глас от голямо множество на небето, който казваше":

"Алилуя! Спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог! Защото Неговите присъди са истинни и праведни; понеже Той осъди великата блудница, която е покварила земята с блудството си, и прати върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги." (ст. 1 и 2).

Преди да научим нещо за сватбата на Агнето ние виждаме съда над "Вавилон", блудницата, лъженевястата. Преди Христос да представи Своята невяста, Своята жена, лъжецърквата трябва да бъде премахната. Той търпеливо чака този момент. Дотогава истинската невяста е скрита в небето Не е възможно лъжливата и истинската невяста да бъдат видени една до друга! двадесет и четирите старци, които познават Божиите намерения, както и четирите живи същества, разбират това. Те падат след едно повторно "Алилуя" на небето и се покланят на Бога, Който седи на престола. Цялото небе се раздвижва и се изпълва с хваление, защото пътят за представянето на истинската невяста и съединяването й с небесния Младоженец, е свободен.

122.стр. 5. Църквата като невяста Христова

Сватбата на Агнето

123

"И чух нещо като глас от огромно множество, като глас от много води и като глас от силни гръмове, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари. Нека се радваме и се веселим и нека Му отдадем слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се даде да се облече в блестящ и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите. И ми каза: Напиши: Блажени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето. И ми каза- Тези са истинните Божии думи." (ст. 6-9).

Изглежда към този

мпмрт о нрпбхлимо .д пдчм

размишляваме накратко над временното протичане на събитията до този съдбовен момент - сватбата на Агнето.

шгчиисилсти

Своята невяста при Себе Си (1. Сол. 4) и я бе въвел в дома на Отца (Йоан 14:2-3). Самото грабване не е описано в Откровението, понеже не е пророческо събитие;

тъй като пророчеството винаги касае земята, Трябва да си го представим между края на третата и началото на

четвъртата глава. Защото от този момент нататък Йоан пише за това, "което трябва да стане след това", намеквайки с думите в началото на четвърта глава "след това". От тук нататък думата "църква" не се споменава повече и вместо нея срещаме "двадесет и четирите старци", представителите на вярващите от Стария и Новия Завет в пълното им число.

Не е ли велико и вълнуващо дълбоко нашите сърца, че ние ще сме вече на небето и ще се радваме на благословенията на Бащиния дом, докато на земята ще се случват всички тези сериозни и разтърсващи света събития, описани в до 18 глави? И все пак, сватбата на Агнето няма да се е състояла дотогава! Първо трябва освен съда над "блудницата" - да се случи още нещо важно" Неговата жена трябва да се приготви (ст. 7). Осмият стих дава да разберем какво означава това: "И на нея се даде да се облече в блестящ и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите."

Тук не виждаме невястата облечена в дрехата на Божията правда в Христос Исус, тъй както можем да я носим още днес (срв. 2. Кор. 5.21). По-скоро става въпрос за нейните праведни дела, които тя е извършила със силата на Божия Дух, когато е била на земята. Каква истина, днес, докато ходим по тази земя, работим над дрехата, която ще облечем при онзи велик повод! Тук явно се загатва, че всички ние ще трябва да се явим преди сватбата на Агнето пред Христовото съдилище, "за да получи всеки според това, което е правил много - било добро, или Зло (2. Кор. и онова, което сме били за Христос на земята ще блесне славно: онзи ден, докато всичко, което не е било Христос в нашия живот, ще бъде загуба. Тези праведни дела бяха извършени само по благодат, единствено чрез силата на Духа, и въпреки това същата благодат ще ги зачете в онзи ден! Какво ще бъде, когато ще осъзнаем цялата пълнота на благодатта, която въпреки нашата слабост и провал не само ни е привела по пътя, но ни е използ-

124.стр. 5. Църквата като невяста Христова

вала за Неговото служение и която ще ни възнагради за това! Още един извор на небесно поклонение.

Добре разбираме, че най-подходящото време за създаването на съвършено съгласие в морално отношение между Господа и Неговата невяста е точно преди сватбата. Това от своя страна маркира и момента на самата сватба. Тя ще се състои малко след грабването, но непосредствено преди явяването на Господа в сила и слава, когато Той ще се яви от небето на бял кон със Своите войнства и "ще стъпче лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог" (19:11 и сл.).

Нека обърнем внимание и на думите на Святия Дух на това място. От една страна Той говори за Неговата " жена, а от друга - за светиите. Въпреки че на жена Му " бе дадено да се облече в блестящ и чист висон, в пог- 5 ледващото разяснение се говори за праведните дела на ^ светиите. В лицето на Неговата жена виждаме общия аспект, а в светиите - индивидуалния. Колко утеши- ^ телно и същевременно сериозно е, че личностната ) страна се запазва! Винаги трябва да помним, че вяр- д ност може да се доказва само лично. Затова тук се го - ~ вори за блестящия и чист висон на Неговата жена като за праведните дела на светиите.

Но колко голямо противоречие има между дрехата на невястата на Агнето и тази на голямата блудница! "Жената бе облечена в пурпурно и червено и позлатена със злато, скъпоценни камъни и бисери" (17:4). Голямата блудница носи на показ онова, което привлича ц РСТРГТВРНОТО око. Небесната нрр.яг-та от своя страна е облечена с това, което е угодно в очите на нейния д Младоженец - с праведните дела на светиите. Блудни- '* Ц^Тч се риДБй ;;й иЗпшчппл и/ии-йл йа "-нега. певястата се радва на подареното й по благодат. И щом невястата прилича в очите на Младоженеца на бисер, то подобава ли тя да се украсява външно с бисери? Няма ли така да помрачи истинската си красота?

Сватбата на Агнето

125

Нека се занимаем още малко с присъстващите на сватбата личности. Господ Исус, Агнето, заема централното място. Не ни ли напомня това име на Господа на изпълнения със страдания път, по който Той придоби невястата? Когато в Откровението се говори за Него като за "Агнето", Святият Дух постоянно използва умалителната форма на съответната гръцка дума, която всъщност означава "агънце". Но от тук не следва да си правим погрешни заключения, тъй като тази форма е -^губила до известна степен умалителното си действие .. Новия Завет. По скоро изглежда, че използвайки тази лума "агпюп", Святият Дух желае да обърне внимание на характера на Неговата доброволна жертва като основа на спасението и на придобитите от Господа слава и почит Но колко вълн^ашз ё мисълта зз Нёго кзто Божия Агнец, Който взема греха на света и как копнеем да Го гледаме като "Агне, като заклано"!

След грабването на църквата на земята ще има светии. Ние ги срещаме от 6 до 20 глава на Откровение. При тях не става дума за хрис - тияни, но за светии от юдеите и езичниците. Мнозина от тях ще умрат като мъченици и ще имат дял в последната фаза на първото възкресение (Откр. 20:4-6). Останалите ще преминат живи в хиляда годишното царство.

5. Църквата като невяста Христова

римата старци. Но щом невястата, прославената църква, се споменава вече изрично и се разграничава от светиите от другите епохи, тогава "събирателното" понятие (двадесет и четите старци) не е възможно да се използва. Останалите светии също трябва да се споменат конкретно.

А това става с израза "поканените". Невястата не е поканена на сватбата, а гостите. С поканените на сватбата явно се имат предвид старозаветните вярващи, които притежават "статут" на "приятели на Младоженеца", както например Йоан Кръстител, който използва този израз (Йоан 3:28-29). Те също ще имат място на съвършено благословение, защото тук изрично се на- л ричат блажени: "Блажени са тези, които са поканени на Ш сватбената вечеря на Агнето"! Те ще се радват на гласа ^ на Младоженеца, но няма да са в толкова тесни отно- " шения както невястата. Вярващите, които умрат като ад мъченици след грабването, поне така ми изглежда, не . се числят към поканените, защото те ще възкръснат по- а късно, така да се каже като последна група (20:4-6). д,

Божието слово говори за блаженството па покане- _ ните, но то скрива в пълно мълчание блаженството на невястата - то е неописуемо! Не е описана самата сватба. Подобно на вътрешността на Бащиния дом, това е една картина, която не може да бъде открита на смър - тни, макар и спасени човеци. Ние само чуваме за сватбата на Агнето. Ние виждаме след сватбата жената на Агнето, която се явява с Него. Но какво ще бъде когато у Той я прсдстав:; на Себе Си прославена, остава старателно скрито за нашия поглед. Достатъчно ни е да" знаем, че небето ще ликува и - че ние, Неговата невяста, ще сме там, при ННГи. Безкрайна олагодат! кои може да схване това блаженство?

Новият Ерусалим

127

Новият Ерусалим

Чрез образа на "града", Бог желае да ни изяви идеята за една добре подредена система от общи интереси и съжителство на хората. Подобна система води явно началото си от Него, като например новия Ерусалим, Неговия град (гл. 3:12), или от Сатана, като негова недостойна противоположност - големият град, който дарува над земните царе (гл. 17:18).

й така, онова, което казах в началото на тази глава за земната и небесната невяста може да се отнесе и за Ерусалим, защото Откровението говори за един земен и един небесен Ерусалим.

Земният Ерусалим, земният град се споменава два пъти в Откровение. Първият път се отнася до Ерусалим по времето на голямата скръб, прели възгтаноияпяттртп иа Царството - святият град ще бъде тъпкан от езичниците четирдесет и два месеца (три години и половина

гдЛ РтпштггтлАНА

хиляда годишното царство, когато сатана ще бъде пуснат отново от тъмницата и за последен път ще предвожда народите по земята в бойно шествие против възлюбения град (20:9). Ерусалим наистина ще бъде града на великия Цар (Мат. 5:35) и центъра на управ-

5. Църквата като невяста Христова

лението на Христос на земята (Ер. 3:17) по времето на хиляда годишното царство.

Но градът на великия Цар ще има своя преобраз по време на мирното управление на Христа и на небето, небесният Ерусалим. Истинският център на Царството ще бъде прославената църква на небето, според описанието на свития град, Ерусалим, и връзката му със земята в пасажа от гл. 21:9 до 22:5. Този свят град идва (противоположно на земния град със същото име от гл. 11:2) "от небето от Бога" (21:2,10), т.е. църквата има божествен произход и небесен характер, какъвто има и нейното обиталище на небето.

Всичко това о вярно за святия град, независимо дали става въпрос за връзката му със земята по време на хиляда годишното царство (ст. 10 и сл.) или за връзката му с новата земя във вечността (ст. 2 и сл.). Добре знаем, че първите осем стиха на 21 глава описват вечното състояние, докато от 9 стих до 22:5, е представена една "ретроспекция", един преглед назад на църквата и отношенията й със земята по времето на хиляда годишното царство. Честата употреба на числото 12 в структурата на святия град също показва временните отношения, макар дванадесет в Библията винаги да говори за съвършенството на Божието управление по отношение на със земята.

Изразът "новият Ерусалим" посочва разликата със "стария Ерусалим", онзи буквално съществуващ град, който е изиграл и ще изиграе толкова голяма роля в историята на света. "Новият Ерусалим" ще продължи да съществува дори когато новото небе и новата земя ще са заменили старите, когато земният Ерусалим ще е отдавна минало и на новата земя те има само чпприи. я не юдеи и езичници (гл. 21:1-3). "Новият Ерусалим" е прославената църква в нейното вечно състояние. Той ще е скинията на Бога, която е с човеците и Той ще обитава с тях на новата земя. Така тя ще се различава завинаги по своя характер и размер на благословения

Духът и невястата

129

Духът и невястата

След като в началото на 21 глава църквата бе представена в нейното вечно състояние и се казва, че след хилядата години тя е приготвена "като невяста, украсил за мъжа си'; след кати още веднъж се описва (от У

т.) "невястата, жената на Агнето", "святият град", във

пт.чуя г утттла т ттрстпп т гУ

имаше славата на Бога", невястата отново застава зад нашия поглед преди края на книгата. Единствено се споменава църквата като невяста и настоящето време. Най-напред виждаме лично Господ Исус и след | ова чуваме спонтанния отговор на невястата.

"Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм Коренът и Потомъкът на Дивиу, светлата Утринна Звс^^а. И Духът и невястата казват: 'Ела!' И който чуе, нека каже: 'Ела!' И който е жаден, нека дойде! И който иска, нека вземе даром водата на живота!" (гл. 22:16-17).

Тези думи ни връщат отново в настоящето. Но Гос-

л Исус е същият и невястата Го познава. Колко ра- лостно е това!

СД МЯ.ИОД ЧДо ШПСЛО И11р11 Я1 10

чи изключително обширни послания (виж и гл. 1:1),

,| изненс1",ь<нцо се включко в края на книгата с ЛУ- мнте: "Аз, Исус". Ударението пада върху "Аз". 'Гой казва като че ли: "Аз съм Този, Който на земята бе известен като Исус от Назарет - Аз изпратих ангела Си да ви Засвидетелства това за църквите." След което показва, 'ј като Човек Той е от потомството на Давид, но не "'амо е "Давидов син", но е и "Давидов Господ", и като

5. Църквата като невяста Христова;

такъв е Коренът Давидов, а с това и гарант за изпълнението на всички дадени на Давид обещания.

След това обаче, Господ показва още една черта от характера Си, която е много скъпоценна за нас - Той Се нарича светлата Утринна Звезда. За Израил Той е "Слънцето на правдата с изцеление в крилата си" (Мал. 4:2) и Старият Завет завършва с тази перспектива. Не е ли от значение, че Новият Завет завършва с Господ Исус като "Утринна Звезда"? Първото включва сериозно осъждение в себе си, а второто - неподправена благодат. Защото Господ Исус ще се яви като светла<> Утринна Звезда за онези, които Го очакват в нощта на , Неговото отхвърляне. Ние не очакваме здрача на деня, л Господния ден. Малко преди настъпването на утрото Я Утринната Звезда се явява пред погледа на чакащите, З докато другите още спят. Следователно, този образ ни,^ напомня благословения факт, че преди Той да се яви на Ц Израил като "Слънцето на правдата", Той "ще слезе от 5 небето с повелителен вик, с глас на архангел и с Божия ^ тръба; и първо ще възкръснат мъртвите в Христос; Я после ние, които сме останали живи, ще бъдем граб- пати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа" (1. Сол. 4:16-17).

Учудваме ли се, че явяването на Господ Исус като "Утринна Звезда" събужда копнежите на невястата и чрез действието на Святия Дух тя завършва с призива:

"ела" ? Такава е "нормалната" реакция за християнина, -^ който люби Сипя Госпо". V Спяситгчу " живее с съзна - "" нието за връзката си с Него. Нека тези редове ни водят уц към едно по-голямо и сърдечно очакване на Този, "

Р2ТСр110 и1 иС,с-и,и. Да, идвам ИШрО (ОтКр.

22:20)!

към едно

изцяло на Него момента на Неговото идване. -

на, веднага щом църквата чуе за светлата VI ^ Звезда, нейният сърдечен копнеж е: "Ела"! Но тя зь^ че Той дори още малко да се бави, Неговото чакане означава спасение за онези, които са още вън. Така и тя чака.

От тук стигаме до заключението, че кръгът от копнежи на невястата спрямо нейния Младоженец не е напълно описан с призива "ела". Младоженецът е най-.^лан от нея, но това не е всичко. Ето защо се доггьлва:

Н който чуе, нека каже: Ела!" Кой се има предвид с който чуе"? Явно вярващи християни, защото единствено те могат да бъдат призовани да кажат "ела". Но ^вен тези, които осъзнато се радват на отношенията 'гсжду невястата и нсиссния 1У1Лодо/конбц, може да има и някои вярващи - може би това е някой скъп читател -които не познават тези отношения, които не са били поучени за идването на Господа за Своите Си и затова са неуверени. Те също трябва да станат способни да кажат: "ела!". Дори да не осъзнават скъпоценните отношения, в които са встъпили, няма ли да са по-бла- жени когато Го видят такъв, какъвто е? Няма ли Той да преобрази тяхното унищожено тяло по образа на Сво - ето прославено тяло? Няма да изгубят абсолютно нищо когато Той дойде - те само ще спечелят. Затова: "И който чуе, нека каже: Ела!" Бог в Своята милост се |['ижи, така че на отделния вярващ също да бъде по- могнато в неговата немощ и той да се присъедини към ">ва на невястата.

Невястата копнее най-напред за Господа и тогава залолпитг пягжапти Но тпвп гипо пг р вгичкп Апжият Дух ги води да си спомнят с любов и за онези, които може би жадуват спасението на своите души, но все още не са дошли при Спасителя на грешниците. Затова се прибавя: "И който е жаден, нека дойде! И който иска, нека вземе даром водата на живота!" Тук, както при играта с думи, е обърнато значението на идването.

5. Църквата като невяста Христова ,

В първите два случая Господ Исус бе молен да дойде при Своите Си. Но сега жадуващият грешник е призован да дойде при Господ Исус. Това е желанието на църквата. Наистина тя не евангелизира, както и не поучава сама по себе си. Последното вече го разгледахме. Прославеният Господ даде на Своята църква дарби, които да изпълняват тези служения "за изграждането на Христовото тяло" (Еф. 4:7-12). Все пак, копнежите на невястата включват и жадуващите грешници.

Естествено тя не МОЖР ла кажо: ".. пека "пттдо при мен." Това може да каже единствено Спасителят, а Той и днес кани грешниците: "Елате при Мене всички, ко- 11'1-и с'1^ отрудени и оирипсисиИ, и г\о ще йи усиилоя. (Мат. 11:28). Негови са и думите: "Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене. никога няма да огладнее и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее." (Йоан 6:35). В Йоан глава 7 Господ също призовава жадуващите: "Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие." (ст. 37).

"Жадуващите" са тези, в които, чрез действието на Святия ДУХ вече имат глад ппдбудгтта ттуждзта тс. са загрижени за своето си спасение и копнеят за утеха на безсмъртната си душа. Невястата, която е намерила в Господ Исус най-дълбоката си утеха, се присъединява към призива на Господа жадуващите да дойдат при Него, знаейки, че Той ще задоволи всяка нужда, само ако дойдем - при Него.