Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Събранието е Божието събрание; то Му принадлежи и Той има всички права; защото Той го придоби чрез кръвта на Своя Първороден (Деян. 20:28). Няма да проумеем какво представлява събранието в Неговите очи дотогава, докато не осъзнаем, че Той създаде църквата за Своята и за вечната слава на Господ Исус: "на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус през всичките родове от века и до века. Амин" (Еф. 3:21).

Настоящото Божие намерение

Чрез събранието Бог не преследва само някакво намерение за предстоящата вечност, но и за настоящото време. Думичката "сега" в Ефесяни 3:10 пояснява това:

"... така че многообразната премъдрост на Бога да стане сега позната чрез църквата на небесните началства и власти."

Събранието е сравнено сякаш с един изключително интересен учебник за ангелите. Намерението и призванието на Бога за събранието е небесните ангели да познаят чрез него Неговата многообразна мъдрост. Те

Настоящото Божие намерение 35.стр.

не могат да научат никъде другаде този нов вид мъдрост освен в събранието.

Ангелите видяха първото творение, те възкликнаха тогава (Йов 38:7). Те видяха Божиите пътища с хората и с Израил; във всичко това можаха да видят Божията слава, но и тъмните страни на човешкия провал. Сега обаче Бог пожела да научи обитателите на небето на един нов вид мъдрост - Единородният Божий Син, Словото, стана плът, слезе най-долу и прослави Бога там, където Той бе най-много опозорен. Но като следствие на Своето възкресение и прославяне отдясно на Бога, като Човек) трябва сам, но да получи като Глава на небесата едно подходящо тяло на земята - вярващите от юдеите и езичниците; онези. които са неразривно свързани с Него, сънаследниците, и са от същото тяло, са съпричастни на Неговото общение в Христос Исус чрез благовестието (Еф. 3:6). Прекрасно благословение! Кой може да го проумее?

Можем ли изобщо да схванем, че Бог сякаш откъсва погледа Си от заобикалящите Го ангели и се занимава с хора като нас? В нас Той вижда най-скъпия обект на Своята любов. Той ни даде Христос да бъде нашия живот, изпрати ни Святия Дух, за да живее в нас като в храм и да ни свързва с Него, Главата на небесата, докато сме все още на тази земя. Какво призвание! Наистина, ако един ангел иска да знае какво е мъдрост, любов, благодат, той трябва да погледне на нас, възлюбените, събрани в Божието събрание притежава толкова високо положение в Божиите намерения, че съвършената слава на Бога. В този смисъл видимото творение беше само едно необходимо въведение или подготовка за новото, небесното творение. Този, Който създаде всичко, имаше в Своя ум събранието още преди да беше започнал Своето дело. Така небесните власти трябва да познаят чрез новото Му творение, Неговата многообразна мъдрост.

36.стр. 1. Епохи

Навярно те никога не бяха предполагали, че техният Творец (1. Кор. 1:16) може да се сниши толкова ниско между тях, за да намери там, между нас, подходящи съучастници на Своята радост. Така, в призванието на събранието за общение с Божия Син (1. Кор. 1:9) те виждат доказателството за една нова, превъзхождаща всичко мъдрост на техния Създател.

В колко голяма тайна надникват, когато виждат, че Този, Който ги държи чрез Своето могъщо Слово, се удоволства да изявява пред тях Своето съвършено единство с онези, които бяха отчуждени от Него и бяха врагове по разположение, но сега са поставени близо чрез кръвта на Христос! Така както Господ използваше Своя земен народ, за да изяви на човечеството за Божиите намерения, така Той използва събранието днес, за да изяви съвършената воля на всемогъщия Бог пред онези, които са на небето. Чрез събранието, което Той е свързал по един прекрасен начин с Христа и още отсега му е дал едно прекрасно място в Него в небесни места (Еф. 2:6). Но нека обърнем внимание - онези на небесата! Светът не учи нищо чрез истинската Божия църква, защото той не може да възприема и разбира духовните неща. Ангелите са тези, които желаят да надникнат (1. Петр. 1:12) в Христовите дела. И те им се откриват чрез събранието. Ако още нещо може да предизвика тяхното възхищение, освен чудото на идването в плът на Христос и резултатите от него, които те сега виждат в Личността на прославения Господ, и това със сигурност е фактът, че Бог е избрал такива слаби и недостойни човеци за паметници на Своята вечна любов (Еф. 2:7).

Разлики между юдеизма и християнството

За съжаление хората не запазиха в сърцата си небесното призвание на събранието. Ето защо доста рано

Разлики между юдеизма и християнството 37.стр.

в учението и практиката на църквата проникнаха безброй юдейски елементи. Дори Павел се принуди да предприеме мерки срещу юдейските учители. В тази глава бих желал да посоча чрез отделните епохи принципната разлика между юдеизма и християнството, между Израил и Божието събрание. Понеже неспособността да се разграничават епохите и смесването на закон и благодат са се наложили почти навсякъде в християнството и са довели и водят до пагубни последици за мира на отделния вярващ и за цялото християнско свидетелство.

Израил беше земният Божий народ. Нация със земни благословения и надежди. Съществуването и бъдещето на този народ се базираха на дадените на Авраам Божии обещания. Народът беше избран преди създанието на света. Имаше една специална класа, тази на свещениците, и едно физическо светилище, във вътрешността на което можеше да влизат само свещеници, а народът беше отвън. Поклонникът принасяше в жертва животни, но той самият беше отделен чрез завесата на Светилището от Божието присъствие. По времето на Закона цялата система на поклонение и служение имаше външен характер. За да се участва в нея бе достатъчно да си евреин по рождение. Затова събранието на Израил се състоеше от вярващи и невярващи, т.е. бе смесено събрание, в което само единици имаха истинска вяра, докато множеството беше невярващо. Това, което обединяваше вярващите и невярващите беше Божия белег: те подлежаха на еврейската нация, имаха национални надежди за Обещаната земя и един общ външен белег - обрязването и еврейската нация имаше задължението да спазва Мойсеевия закон. На него се основаваше приемането им от Бога. Въз основа делото на Христа, този народ, или по-скоро остатък от него, има бъдеще, но това бъдеще е за тази земя и е ограничено в рамките на Неговото хиляда годишно царство.

38.стр. 1. Епохи

Божието събрание или истинското християнство се намира в пълна противоположност с всички изброени досега минали или бъдещи особености на Израил. Вярващите, които съставляват събранието, са избрани преди създанието на света (Еф. 1:4). Вечно валидната основа на самото събрание е извършеното от Христос изкупително дело. Възникването на събранието се дължи на идването на Святия Дух (следствие от смъртта, възкресението и възнесението на Христос), като отделните части бяха свързани в едно тяло, както помежду си, така и с прославената Глава на небесата. Призванието на това органично единство от истински вярващи (юдеи и езичници) е също толкова небесно, колкото й неговата надежда и благословения. За него "завесата на храма се съдра" - чрез вяра то има достъп до небесното светилище на Бога (Евр. 10:19-22). Да, нещо повече - всички истински вярващи съставляват един духовен дом, Божието обиталище (Еф. 2:19-22). Освен това всички, без изключения, са свещеници, свято свещенство и принасят духовни жертви (1. Петр. 2:4-5), т.е. всички те имат привилегията и правомощието в Христос Исус, да се покланят на Бога с дух и истина Йоан4:23-24. Те не са "под закон, а под благодат" (Рим. 6:14). Законът не е нито средство за тяхното спасение, нито е тяхното "правило за живот", мярката за практическия им живот. Те са умрели с Христос спрямо закона (Гал. 2:19-20), за да ходят в нов живот (Рим. 6:4) и в силата на Духа. Мярката за всичко е сам Христос. Те не се надяват на някакво национално възстановяване и новораждане, което Израил ще преживее - Езекия 36 и 37, но те вече са новородени Йоан3:3-8 и очакват пришествието на Христос 1Сол.4:15-18; Който ще ги отведе от този свят в Божията слава, да, в дома на Своя Отец (Йоан 14:2-3). Там, на това най-блажено място, където Отец и Синът живеят от вечността, ще живеят и те, не само за хиляда години, но завинаги.

Маслината Няма ли надежда за Израил? 39.стр.

Слава, слава да бъде на Бога, Отца и на името на Неговия Син, нашия Господ и Спасител Исус Христос за тази благодат!

Маслината

Струва ми се подходящо и от полза в настоящата глава за епохите да засегна и темата, която апостолът излага забележително обстойно в глава 11 от Посланието до римляните - бъдещето на Израил. Той разглежда един въпрос, по който дори християните имат най-различни схващания: Има ли бъдеще Израил?

Главите 9 до 11 формират диспенсационалната или епохалната част на това послание. В тях той развива Божието действие в Израил и езичниците, а в глава 11 започва да говори за една благородна маслина, на която са били присадени клони от дива маслина. Какво означава това преобразно действие? За какво говори благородната и за какво дивата маслина? Благородната маслина преобраз на събранието, на Божията църква ли е? И не е ли църквата продължение на Израил, но с по-добри християнски характеристики? Може ли в крайна сметка вярващият да бъде "отсечен" и да погине? От тези въпроси става ясно, че едно неправилно разбиране значението на маслината може да доведе до пагубни последици. Затова желая накратко да разгледам тази важна единадесета глава от Посланието до римляните и да се опитам да дам най-ясни, библейски отговори на изложените по-горе въпроси. За читателя ще още по-лесно да ги разбере, тъй като той е някъде там. Няма ли надежда за Израил? В глава 9 апостолът скицира историята на Израил, в глава 10 настоящото му състояние - то е белязано с

40.стр. 1. Епохи

неверие и изневяра. И понеже народът се препъна в камъка на препъване и в канарата на съблазън - Христос - и Го отхвърли Рим.9:33; Бог отдръпна благата Си десница от този непокорен и роптаещ народ, за да се обърне към онези, които не питаха за Него - към езичниците гл.10:20-21. Израил, като нация, като цяло беше изоставен и попадна под Божието осъждение. Разгледахме вече този въпрос. От гледна точка на спа сителното дело, днес Бог се обръща към всички народи по земята без изключение. Израил изгуби своята привилегирована позиция на света. Изгуби мястото си на свидетел за Бога, на обект на Божиите обещания на земята. Да, провини се в най-голяма степен, защото разпна изпратения му от Бога Месия и каза: "Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни." Няма ли повече надежда за този народ? Въпросът се разглежда, както вече споменахме, в глава 11 от Посланието до римляните. И така, поради стореното от израилския народ, той няма повече привилегии. Той изгуби всички обвързани с условия Божии обещания. И все пак - понеже даровете и призванието от Бога са неотменими (ст. 29), понеже Бог избра този народ с една определена цел (прославянето на Христос на земята и благословението на земята) и понеже Неговите милостиви намерения не могат да се провалят, то има надежда за Израил. Това става ясно от отговора на два въпроса, които са поставени в стих 1 и 11.

На първия от тях: "Отхвърлил ли е Бог Своя народ?", апостолът отговаря вдъхновен от Святия Дух категорично: "Да не бъде!" Самият факт, че Павел, израилтянин от Авраамовото потомство, беше спасен, говори ясно, че Бог не е отхвърлил съвсем народа Си. Не мразеше ли и Савел Христос и не преследваше ли Божието събрание? Но той придоби милост "за пример на онези, които ще повярват в Него за вечен живот" (1. Тим. 1:16). Уникалното му покаяние със сигурност е

Маслината - Остатък от Израил 41.стр.

един пророчески белег за покаянието на остатъка от Израил при пришествието на Господа в сила и слава.

Остатък от Израил

Бог в милостта Си винаги е имал остатък от този народ избран по благодат (ст. 5), дори в наши дни. Това касае само Израил и никой друг народ на земята. Не трябва ли подобен факт да ни накара да се замислим и да се смирим? Като пример за остатък от миналото се дава пророк Илия и седемте хиляди, които не бяха ПРЕКЛОНИЛИ коляно пред идолите. Дори в злото време на безбожния цар Ахав, Бог си беше оставил хора, които вярно Го следваха и не се предадоха на идолопоклоннство отново. Наистина, по всяко време в този народ имаше един верен остатък, независимо колко се беше отдалечил от Бога. Така бе и по времето на плена им във Вавилон. Нека си спомним само за Данаил и приятелите му в двора на Навохудоносор! Така беше и по времето на Ездра и Неемия, които се върнаха с няколко десетки хиляди в Обещаната земя. Така беше и през белязаното от упадък време на Малахия: "Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа, и които мислеха за името Му" (Мал. 3:16). Дори когато Господ Исус дойде на земята, Бог нарече остатък в Израил, хора, които "очакваха избавлението на Ерусалим" (Лука 2:38). Захарий и Елисавета, овчарите на полето, Симеон и Анна, всички те се числяха към тях (Лука 1 и 2). Днес също има остатък от този народ. В началото на християнското свидетелство се спасиха много вярващи от юдеите и бяха прибавени към събранието (Деян. 2:47). Така се случва и днес. Дори тогава, когато събранието ще бъде грабнато и с това ще приключи времето на благодатта, на земята ще

42.стр. 1. Епохи

има един верен остатък от Израил, който няма да се поклони "на звяра и неговия образ", и затова ще мине през неописуема скръб, както казва Откровението на Йоан. Повод за голяма радост е истината, че Бог винаги е имал и ще има верен остатък от този народ. То е едно неоспоримо доказателство за Божията благодат и верност. Но наред с това, подобен факт показва съвсем ясно, че Бог не е отхвърлил Своя народ, при все че основната част от народа е под Божието осъждение и е предаден на безчувствие и помръчение. Но за тези неща бе пророкувано още от старозаветните пророци (ст. 8-10).

Примирението на света

Отговорът на втория въпрос в стих 11: "Спънаха ли се, за да паднат?", отново е категорично: "Да не бъде!" Това ще рече - мисълта, че Израил се е спънал, за да погине завинаги (явно такова е значението на "паднат" в случая) е неправилна. Тяхното падане наистина стана повод Благовестието да стигне до езичниците, но то стана, както разбираме от тук, "за да ги подбуди към ревност". И тъй, отхвърлянето на Израил беше не само частично, - което става ясно от първите 10 стиха - но и за определено време; което проличава от стиховете след 11. Защото щом Бог, обръщайки се към езичниците, желае да подбуди Израил към ревност, Той със сигурност го прави, за да ги отхвърли завинаги. Не, Той пак ще ги приеме като нация и това ще бъде като "оживяване от мъртвите" (ст. 15). За същото говорят и критиците Езекил5:1-12;39:25-29 и Осия5:15;6:3. по един впечатляващ, образен начин.

Апостолът сякаш вижда отново историята на Йосиф. Във всеки случай тя е прекрасна илюстрация на това, което четем; защото след като Йосиф бе отхвърлен от братята си, бе хвърлен в рова и по-късно в затвора, той

Маслината - Примирението на света 43.стр.

бе издигнат на световния престол, стана вторият след фараона. Неговото издигане беше богатство за света по времето на седемте години на изобилие. И после, когато братята му се върнаха каейки се при него по време на седемте гладни години, то беше като "оживяване от мъртвите". Така ще бъде и когато Израил бъде възстановен при свършека на века. Но всичко това има много важно духовно значение за нас, езичниците. Падането на Израил е богатство за завета, тяхното отхвърляне - примирение на света (ст. 12 и 15). Достатъчно благодарни ли сме, че Бог използва за повод падането на Израил и неговото отхвърляне, за да предложи на нас, езичниците, богатството на Своята благодат? Всъщност това означава примирението на двата ПРОТИВОПОЛОЖНО на.5:10, тук Святият Дух не говори за примирение като плод на Христовото дело и с това за истински, реални, вечни резултати за всеки по отделно, а за примирение като израз на Божията воля в Неговото предузнание спрямо хората. Тук примирението е резултат от падането на Израил. На това място не може и да става дума за някакво всепримирение"! Това е едно зло лъжеучение, което е чуждо и противно на цялото Свещено Писание. Не, изразът описва по-скоро една смяна на епохите -обръщането на Бога към езичниците съобразно Неговата воля спрямо човеците; защото дотогава на езичниците не се обръщаше никакво внимание в това отношение. Но Бог в Своята милост благоволи да вземе повод падането на провала на Израил и да предложи на езичниците светлината на Евангелието на благодатта въз основа делото на Христос. "Тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба - богатство за езичниците" - наистина колко неизмеримо богат стана някогашният езически свят чрез светлината на християнството! Така това Божие действие въведе езичниците в едно положение на велики привилегии, с което обаче е свързана и сериозна отговорност. За да станат

44.стр. 1. Епохи

нещата по-ясни, апостолът използва преобраза на благородната маслина, на която бяха присадени диви маслинени клони. Но нека чуем думите на самото Свещено Писание:

"А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. Но ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си станал съучастник на корена и тлъстината на маслината, не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът - тебе. Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз. Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе. Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към тебе, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново. Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина. Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна - за да не се мислите за мъдри, - че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците. И така, целият Израил ще се спаси..." Рим.11:16-26.

Коренът

За да схванем значението на питомната маслина е добре най-напред да попитаме кой или какво е коренът?

От корена маслината получава своята храна и тлъстина. Христос ли е коренът? Или е Авраам? Ще се доближим до отговора, ако погледнем какво се казва най-напред за клоните. За някои клони, не за всички, четем, че останаха свързани с корена. Те бяха по природа част от маслината. Но след това четем и за други клони, които въпреки че бяха по природа част от маслината, бяха отрязани, но ако е угодно на Бога, те биха могли да бъдат присадени отново. Междувременно се бе случило още нещо: клони от дива маслина бяха присадени към естествените клони. Те, заедно с естествените клони, които бяха останали в постоянна връзка с маслината, имаха дял в корена и тлъстината на маслината. И тъй, в Христос ти можеш да се вкорениш за маслината защото по природа никой не е свързан с Него. Напълно е невъзможно. Сам Той каза: "Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само семе, но ако умре, дава много плод" (Йоан 12:24).

Освен това в Йоан 15 Господ Исус говори за Себе Си като за "истинската лоза" и за Своите ученици като за "пръчките". Тези, които Го изповядваха като Месия на земята бяха пръчките на лозата. Най-същественото в случая е - за безплодните пръчки (т.е. за ученици, които бяха свързани с Него само външно, по изповед, без да имат истински живот от Бога) наистина се казва, че се "махат" (ст. 2), но ни най-малко не се намеква, че те отново ще бъдат присадени. Напротив - събират ги и ги хвърлят в огъня, и те изгарят (погубват)! Но. Христос не е коренът. Той е лозата. Но не е ли тогава Авраам коренът? Не са ли свързани с него по природа тези, които с право се наричат "естествени клони" (ст. 21 и 24)? Не са ли тези неговите потомци, израилевите чада? Всичко говори за това. Маслината е наречена "собствената им маслина" (ст. 24). Езичниците нямаха дял в тази питомна маслина, чийто естествени

46.стр. 1. Епохи

клони са израилтяните. Затова не е трудно да различим в образа на дивата маслина езичниците, които не бяха на питомната маслина.

Дървото на обещанието

Питомната маслина, която дава масло и чийто лист не повяхва, сама по себе си е преобраз на благословението и на свидетелството, но тя не е директен преобраз на Израил; за това говорят по-скоро естествените й клони. Но обещанията бяха дадени на Авраам, на корена: "Ще те направя голям народ; ще те благословя ... и в тебе ще благословя всички земни племена" Битие12:2-3. А Галат.3:14 ни казва: "така че благословението дадено На Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците." Следователно, можем да кажем - където и да се простират обещанията дадени от Бога на Авраам, там се намира питомната маслина. Или казано иначе -питомната маслина е преобраз на притежанието на обещанията и на свидетелството за Бога на земята. Тя ни показва продължението на веригата от онези, които се радват на обещанията на този свят". Затова тя е дървото на обещанието. Тя показва линията, която минава от Авраам до Христос и продължава до Неговото пришествие за установяването на Неговото мирно царуване. И така, с този "инструмент" в ръка желая да прегледаме накратко цитираното място от Римляни 11. Ще брибавя; празели, колко непринудено и последователно се вписват съдържащите се там поучения в основната мисъл на цялата глава и потвърждават казаното за Коренът, Авраам, беше свят, т.е. беше отделен от и за Бога. Клоните, неговите естествени потомци, също бяха отделен за Бога народ. В този смисъл и те бяха святи - святи не по естество, а по външното си поло

Маслината - Отговорности 47.стр.

жение. Но в по-голямата си част те не съответстваха на отредената им от Бога позиция (1. Кор. 10:5), и Бог трябваше да отреже някои клони от тази питомна маслина. Това стана поради неверие, бе нужно (ст. 20). Но само някои от клоните бяха отрязани. Една част остана на маслината, остана във владение на обещанията - остатъкът, за който се говори в предходните седем стиха, и който там е наречен "избраните". И така, Божието милостиво намерение беше да постави езичниците в земните обещания. Той взе клони от дивата маслина, които не бяха естествено свързани както Израил; корена, бащата на вярващите, и ги присади "противно на естеството" им (благодатта всъщност винаги е противна на старото естество) между клоните на питомната маслина.

Участници на корена и тлъстината на маслината.

Отговорности

Ще прекъснем за малко нашия преглед на пророческата картина. Тъй като стигнахме до образното представяне на днешното време, на епохата на благодатта, и изглежда подходящо да вмъкнем някои основни съображения, за да разберем правилно картината, преди да продължим с прегледа.

Да си поставен на привилегирована позиция непременно включва и отговорност. Отговорността да съответстваш на практика на своето привилегировано положение. Но да бъдеш на тази привилегирована позиция и да имаш отговорност не включва в себе си непременно всеки поотделно действително да има живот от Бога. Много често това не се разбира правилно и не разграничава добре. Израил беше на маслината, притежаваше скъпоценни обещания; и въпреки това по-голямата част от народа се състоеше от невярващи. Следователно, да бъдеш на маслината съвсем не означава да имаш жива връзка с Бога. Наистина, Бог е

48.стр. 1. Епохи

дълготърпелив и в Своето дълготърпение Той дълго понасяше подобно състояние, за да ги изпита. Но накрая Той се намеси със съд и отряза някои от клоните. Той постави на тяхно място хора от езичниците, които заеха благословената им позиция на земята, като им отвори каналите на Своята благодат и им благовести Евангелието на благодатта и така, онези от езичниците, които изповядаха и изповядват християнството, т.е. които отказаха да бъдат мохамедани или юдеи или други такива, се намират - поне външно - в благословената позиция на християнството, и са отговорни за онова, което Бог име е поверил. За това ни говори присаждането на маслината. Но това не означава, че всички са новородени и са истински Божии деца. Със сигурност днес на маслината има и такива, които съставляват истинската църква, но не са само те. Всички кръстени християни, всички, които макар и само външно изповядват християнството и с християнското си кръщение отхвърлят да бъдат юдеи или езичници, са част от маслината. Те са станали съучастници на благословената позиция и на привилегиите, на тлъстината на маслината.