Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

ттппрур дя

дадено местно събрание не може да каже за друго, че не му е необходимо!

Независимостта никога не е била божествен принцип. Бог ни направи като части на Христос зависими от Главата на тялото, зависими един от друг. В Божия творчески ред също не цари принципът на независимостта,

Тялото Христово в неговия временен аспект 63.стр.

та Той ни даде живот и дишане, и всичко (Деян. 17:25). Да се претендира за независимост в духовните неща в крайна сметка не е нищо друго освен свободолюбие и своеволие. Напълно несъвместимо с намеренията и духа на Свещеното Писание е дадено "местно събрание" да действа според различни принципи от останалите. Ако апостол Павел бе употребен от Бога да пише за реда в събранието (и такъв е случаят в Първото му послание до коринтяните), той не пише само до Божието събрание в Коринт, а до всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е техен и наш (1.Кор.1:2). Това, което писа до коринтяните важи за всеки, който изповядва Христос като Господ, независимо от местното събрание, към което принадлежи. Когато апостолът изпрати своето възлюбено дете Тимотей до коринтяните, да им напомни за новите пътища в Христос, той допълни: "които аз поучавам навсякъде във всяка църква" (гл. 4:17). Говорейки в 1кор.7:17. за отношенията между мъжа и жената, той свършва поучението си с думите: "Но както Бог е отредил на всеки един и както Бог е призовал всеки един, така нека всеки постъпва. И така, нареждам на всичките църкви" А относно онова, което апостолът нареди за събиранията на дарение в събранията от Галатия, важи също за коринтяните, както и за нас днес.

л.16:1).

"ТОГТЯ ТЮ Р I"тплтлп л аГД ТТМПР.ИСИ-мист.

Това би било равнозначно на тотално отричане на истината за едното тяло на Христос на земята. Когато от една

ПСЧ и 1СА"1и

страна на събранието, ще открием, че решенията на местното събрание са валидни за цялото тяло по лицето на земята. Ако те се признават на небето (Мат. 18:18), то колко по-голяма валидност и приемане трябва да намират на всяко място по света, където вярващите се

64.стр. 2. Събранието като тяло Христово

събират в единството на Духа? Дали думата "вътрешните", използвана в 1. Коринтяни 5:12 се отнася само до местното събрание? Или по-скоро до цялото събрание, както думата "външните" се отнася до всички, които са извън него, са в света? И не даде ли Христос дарбите от Ефесяни 4 - апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители - на цялото тяло? Не, Писанието не познава дори мисълта за обединяването на отделните местни църкви, които са напълно самостоятелни една от друга. Нека държим казаното в Ефесяни 4:4: "Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание". Бог желае ние да се стараем да запазим единството на Духа във връзката на мира (ст. 3). Какво означава това ще разгледаме в края на книгата. Но искам още веднъж настойчиво да обобщим: отричането на тялото Христово в неговия временен аспект неминуемо води до небиблейски практики и принципи, които дълбоко опозоряват Главата на тялото, прославения Христос, и вредят на Божиите деца.

Тялото Христово на дадено място

Вече доста често споменавах израза "местно събрание". Сега ще се занимаем по-отблизо с този аспект на тялото Христово. Един важен за нашите размишления стих ще открием в края на глава 12 на Първото послание до коринтяните: "А вие сте тялото на Христос и поотделно - части от Него" (ст. 27). Апостолът говореше по един обобщаващ, включващ всички вярващи на земята начин за тялото, неговите части и разнообразните им функции, които те изпълняваха за обща полза (ст. 14-26). Сега обаче, той изненадващо казва: "А вие сте тялото на Христос." Кого има

Тялото Христово на дадено място 65.стр.

предвид под "вие"? Явно вярващите в Коринт, както ни показват двете обръщения към светиите в Коринт (1. Кор. 1:2; 2. Кор. 1:1). Те не само се приемат като вярващи християни на това място, но и съставляват местното събрание в Коринт, което от своя страна беше израз на по-великата истина - за едното тяло. Следователно, тук виждаме тялото Христово в неговия местен аспект. Също особено важен момент, когато става въпрос за проявлението на едното тяло и за "където събиране като части на Неговото тяло. Бог желае тялото Христово да бъде видимо на това или онова място на земята. В този смисъл вярващите в Коринт бяха тяло Христово в Коринт. Те не бяха тялоТО Христово в Коринт, така сякаш другите вярващи от останалите места бяха изключени от него за отбелязване е, че думата "тяло" в гръцкия тук не е членувана); но те като местно събрание носеха белезите на тялоТО Христово и трябваше да го изявяват на своето си място. Тази е Божията воля за всяко местно събрание - дори цес. Дали Божиите деца разбират или не: Бог гледа на всички вярващи на дадено място като на тяло Христово там, т.е. като израз на тялоТО Христово на това място. Те имат правото и отговорността да действат там за Христос и според единството на Неговото тяло. Има само едно тяло, така както има само една Глава - Христос. Изключена е всякаква независимост. Всеки искрен християнин веднага ще разбере, че тези принципи за събирането на вярващите са от изключителна важност. Наистина, църквата днес е в руини, и никоя група на дадено място не може да твърди, че е тяло Христово там. Но за времената на упадък Бог не ни дава други принципи, според които трябва да постъпваме. Все още сме призвани да представляваме този характер на единството на едното тяло и да отблъскваме всичко, което противоречи на великата истина за едното тяло. Дано Бог покаже милост и благослови тази книга!

66.стр.2. Събранието като тяло Христово

Тайната на волята Му

В края на глава 1 от Посланието до ефесяните тялото Христово е представено в неговия вечен аспект или

можем също да кажем - тялото Христово според вечното Божие намерение. Преди да се занимаем по-подробно с тази скъпоценна страна на събранието, сигурно ще е добре да си изясним какво е положил Бог в Себе Си, "за да се приложи, когато се изпълнят времената", т.е. за времето на хиляда годишното царство. Тази Божия промисъл, която е свързана с Христос и събранието в онази последна епоха, е наречена в стих 9: "тайната на волята Си". Нейната кулминация е: "да се събере в Христос всичко - и това, което е на небесата, и това, което е на земята": това е Божията воля е: Христос да царува като прославен Човек над цялата Вселена. Това е първата, открояваща се част на тайната. Втората, подчинена на нея част се описва в стихове 11-14: В Него вярващите от времето на благодатта избрани за наследство, което се състои в царуването им с Господа. Христос ще притежава и упражнява по време на хиляда годишното царство абсолютно господство над небето и земята, които тогава няма да са повече разделени, но под мирното Му царуване ще образуват едно цяло. Той ще царува над всичко, с изключение на ; Своята църква - тя ще царува с Него. Още отсега събранието има великата привилегия и неизмеримото благословение да бъде съединено както с Христос, така и да Му принадлежи да бъде в Него. На какви благословения се радва само събранието! Наистина, и то се провали на земята като отговорно свидетелство за Бога,

ТО Ч^Ьсла е пийвали В НрСДХОДНИТе

В Откровение 20:4 се казва, че мъчениците от времето на голямата скръб ще царуват с Него. От тук се разбира, че при втората част от тайната не става дума за най-великия аспект на привилегиите на събранието. Въпреки това обаче особената позиция на събранието и неговата връзка с Христос се запазва за настоящето и завинаги.

Тайната на волята Му 67.стр.

епохи. Ние видяхме вече това в глава 1 когато разгледахме отделните епохи. Но когато се изпълнят времената, по времето на седмата епоха, Христос ще царува като Човек и ще изпълни всяко Божие намерение, и то точно там, където Бог дотогава беше опозорен толкова много от хората. По времето на хиляда годишното царуване на Христос цялото творение ще участва в благословенията на Неговото управление - благословения, които произтичат единствено от Божията благодат и така имат за основа извършеното от Христос дело Голготския кръст. Ще свърши времето на болката на кръста, подчинението на творението на преходноста Тим.1:20. времето на духовна и физическа слепота на Божия народ (Израил) и времето на безумните управления на

"^тлгттт/ггтт/гто (~^г^,л т-г Г' л дг"?; тта гуаттт.т^п т

рищепления, както и силата на сатана да изкушава хората няма да ги има вече.

Все още цялото творение заедно с тебе, понеже всички тези неща понастоящем са сред нас. Като следствие от греха цялото творение беше подчинено на страдания и болести, дори на смърт. Но Бог ще прекрати всичко, когато Христос дойде, за да царува над страдащото творение. В онези дни сатана ще бъде вързан, хората ще бъдат освободени от неговото робство и съблазан. Тогава Бог ще благослови Своя земен народ под ръководството и царството на Месия. Той ще благослови и всяка нация, която благославя Неговото име. Земята също няма да остане повече в днешното състояние ще се махне и пустинята ще разцъфти и ще възклицава. Настоящото състояние изцяло ще се промени, когато иешс стане извор и център на всяко благословение. Христос като "по-силния" ще върже силния, защото потомството на жената ще нарани главата на змията. Той е Господ на небето и земята, Който ще царува като Месия над Своя земен народ и като Човешкия Син. над всички народи на земята. Тогава този неспокоен свят

68.стр. 2. Събранието като тяло Христово

Неговата пълнота ще бъден напълно изцелени, когато Господ Исус излезе от невидимото и всяко око го види в Неговата слава. Тогава Той ще се прослави в Своите светии, които ще се явят с Него в слава, ще се покаже чуден между всички повярвали (2. Сол. 1:10). Такова е накратко Божието намерение, тайната на Неговата воля. Хвала на святото Му име!

Неговата пълнота

След като представя в стихове 10 и 11 от Ефес.1Божието намерение за времето на хиляда годишното царство, в последните два стиха на главата апостолът говори за тялото Христово в неговия абсолютен и вечен аспект, и казва: "И покори всичко под краката Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички" (ст. 22-23).

Вече видяхме, че Господ Исус ще царува над всичко, но още отсега Бог е покорил всичко под нозете Му. Още отсега Христос, Човешкият Син е Глава над всичко, над цялата Вселена, макар да не го виждаме все още ж (Евр. 2:8). Каква противоположност се открива пред Д сърцата ни - нашият скъп Господ, Който като Човек беше някога в гроба - сега като такъв (не като Бог, но като Човешкия Син) е високо издигнат! Той бе издигнат отдясно на Бога в нашето, т.е. в човешкото Си естество, за да можем ние, човешките синове, да имаме дял в Неговото издигане! И така благодатта вече Лич-нпгт беше дадена "да бъде Глава над всичко за църквата". Прекрасна благодат! Тук не се говори за Христос като Глава на събранието, при все че Той е (Кол. 1:18), а за Глава над всичко. Бог Го даде като такъв на събранието. Нека се спрем за момент на това място.

В Йоан 17 четем думите "МИ се даде". Каква голяма стойност трябва да притежаваме в очите на Отец, за да ни подари Своя възлюбен Син! Наистина, безкрайна благодат!

Но тук, в Посланието до ефесяните, се казва: "да бъде ... за църквата." Дано Бог отвори широко сърцата ни и ни направи способни да проумеем и се наслаждаваме на Неговата благодатна воля! Колко много трябва да означава събранието за Божието сърце, че да му я даде тази Личност, този Обект на Неговата любов и благоволение! Какво откровение на Божията любов! Бог не можеше да ни даде нещо по-голямо от Него, и Той някога изпълни цялата Му воля и Когото Той в отговор издигна да бъде Глава над всичко. Християнинът вече е част от Неговото тяло и е изцяло съединен с Него чрез Святия Дух. Той не само намери живот в Него, но Той се радва на единството си с Него, издиганата над всичко Глава.

Бог всъщност даде на Адам власт над всичко под него, но Ева също я споделяше според Божията воля з връзката си с Адам. Така и събранието споделя чрез съединяването си с последния Адам (1. Кор. 15:45), Човекът от небето, Който сега е на небето, цялата Му дадена слава, споделя Неговата позиция на власт над всичко като Неговото тяло, т.е. то се намира в неразривна връзка с Него. Събранието е Неговото тяло, ние които сме част от Него. Колко много трябва да издига този факт в сърцата ни над настоящите обстоятелства!

Пуагпдатттята кпгтгтатацня "Р Бог р ял Хригтпг "лд

е Глава над всичко за църквата", налага да я опишем подробно. Това става в стих 23: "която е Неговото

дди, пьлпшсна па ши иши илиьша омчли оьо

всички." Но нека първо отбележим, че вниманието ни за първи път се насочва към събранието като към особен обект на Божията воля. Вече накратко видяхме какво представлява Христос за събранието. И ако тук се казва, че то е "Неговото тяло", този израз включва в

70.стр. 2. Събранието като тяло Христово

себе си по един прекрасен начин неразривната връзка, която съществува между Първородния и многото братя. Следователно, събранието е:

1) тялото и 2) Христовата пълнота. И двете истини са необясними за нашия разум, и въпреки това можем да ги проумеем чрез вяра и да се радваме на тяхната реалност и скъпоценност. Колко щастливи трябва да сме, че като християни имаме работа с истината, с Божието слово! Тайнственото единство на Христос и Неговите живи части е истина, която, ако я живеем чрез вяра като реален факт, по един от най-важните извори на радост за вярващия.

От една страна е вярно, че Христос, Господ на живота и благодатта, е нашата пълнота. Той изпълва всичко във всички. Тази истина виждаме разкрита най-вече в Посланието до колосяните. От друга страна, събранието е наречено "Неговата пълнота". Следователно, събранието - може със страхопочитание да кажем -допълва възкръсналия Господ. Той е както Бог, така и Човек. Като Бог, Той не се нуждае от никого, за да е пълна Неговата слава, но като Човешкия Син се нуждае. Въпреки че изпълва Вселената със Своята божествена слава, Той няма да е сам, да е изолиран, когато дойде времето да се открие по този начин. Главата без тялото не представлява цялото тяло: Христос без събранието би бил също толкова непълен в Своята слава след възкресението, както би бил Адам без Ева И така, тази връзка между Него, Който е Главата, е вечна, тя ще трае вечно. Безмерна Божия благодат! Необятно Божие намерение.

Този е вечният аспект на тялото Христово. Господ Исус желае да споделя Своята слава със Своите Си във вечността. Защото Божият промисъл от вечността беше, когато Неговият Син стане този благословен, прославен Човешки Син, Той да споделя за Своя собствена прослава

Неговата пълнота 71.стр.

цялата слава, която Той има като прославен Човек, с онези, които по природа не бяха нищо повече от бедни, изгубени грешници, които сега обаче са толкова тясно свързани с Христос на небесата. Каква утеха за нашите сърца да знаем, че Той не желае да е без нас в дадената Му слава, че не желае и няма да влезе в Своето наследство без нас!

Тогава Господната молитва от Йоана17:24 ще бъде чута: "Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тия, които Си ми дал, за да гледат Моята слава, която Ти Си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създаването на света." Възлюбени, още не сме стигнали славата, но вече вкусихме нещо по-добро от слава - Неговата божествена любов, която ще ни заведе в славата.

3. Събранието като дом Божий

Отговорност

Ако в предходната глава разгледахме събранието като тялото Христово, сега ще го разгледаме като Божия дом. Това са две напълно различни страни на събранието, които не бива да се смесват. Както видяхме, тялото Христово ни показва вътрешното единство, в което се намираме помежду си и с прославения Христос чрез преизобилваща Божия благодат. Това е небесният аспект на Божието събрание. Но то има и земен аспект, и той е представен чрез образа на Божия дом. Под "земен" имам предвид връзката му със земята.

Разбира се непонятната привилегия и благодат е да пребъдваме там, където обитава Бог; защото там, където Бог обитава, там слиза Неговото благословение и се издига хваление към Него. Въпреки това (или: точно поради това) водещият принцип в Божия дом е отговорността:

"за да знаеш как трябва да се обхождат в Божия дом, който е църквата на живия Бог" (1. Тим. 3:15).

Ако Бог обитава някъде, то нещата там трябва да са Му угодни, тогава и ние трябва, да Му бъдем угодни там, да се държим така според Неговата воля; защото "на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги" Божия дом. Това се подчертава и от един стих в книгата на пророк Езекил: "Ето законът на дома: Целият предел на върха на планината околовръст ще бъде пре-свет. Ето, това е законът на дома" (гл. 43:12). Правилата и редът в един дом се определят от собственика. И не

Молитвен дом 73.стр.

ни ли задължава определението "Божият дом" да изследваме в Неговото Слово какъв е божествения ред за Неговия дом, какви са правилата, според които всичко трябва да бъде движено и нареждано? Кой човек има правото да налага собствени правила в дома на някой друг, особено в Божия дом? - Затова най-висшето намерение за Божия дом не е привилегия или позиция, а отговорност.

Нека отбележим, че когато се говори за дома на живия Бог се има предвид Божието събрание на земята, защото апостолът пише за обходата в него. Събранието не е някаква въображаема, мисловна конструкция, не е мистично, неопределено нещо, което дори се състояло от живи и мъртви - нещо, което не се знае

ут-ло лд-п-аго ля т-ло пттгпт-ггп оятттптп олия иягт "атдтюоля

на земята, а друга се състояла от души на небето. Не, събранието е Божият дом на земята, в който трябва да се обхождаме по достоен за Господаря на дома начин.

Молитвен дом

Друга важна истина във връзка с Божия дом е зависимостта, намираща своя особен израз в молитвите към Бога. Господ Исус каза още за храма в Ерусалим:

"домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи" (Марко 11:17). Колко повече се отнася това за събранието, както ни показва 1. Тимотей 2:1-.4 "И тъй, увещавам преди всичко да се отправят молби, молитви, искания, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Защото това е добро и угодно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да дойдат до познанието на истината"

74.стр. 3. Събранието като дом Божий

Божият дом се характеризира със зависимост от Бога; и понеже Той е "Бога, нашия Спасител", Неговото желание е домът Му да бъде "молитвен дом на всички народи", където към Него да се отправят молби и молитви не само за нуждите на Неговите деца, но за всичките човеци, за да се спасят мнозина. Ще се върнем по-късно към този пасаж когато обсъждаме темата за общата молитва. Целта ми сега бе само да спомена тази характерна черта на Божия дом - зависимостта от Бога. В хода на тази глава ще говоря и за други белези на Божия дом. Но нека най-напред се занимаем с основния въпрос: Откога обитава Бог на земята?

Божието обитаване - резултат от спасението

Изключително радваща е мисълта, че Бог, Когото не могат да побере небето на небесата, желае да обитава сред хората. И това е много "старо" Божие намерение -намерение, простиращо се чак до бъдещата вечност.

Бог не обитаваше в Едемската градина при невинния човек - Той го посещаваше и си отиваше отново. Още Яков говореше за Божия дом (Битие 28:17), но Бог не обитаваше между патриарсите - Той им се явяваше понякога и отново изчезваше от погледа им. Всичко това беше благодат, но преди спасителното дело - най-малкото като преобраз - Бог не можеше да обитава сред хората. Ето защо в Битие не четем нищо за обитаването

ляттото тгд рогя РАР В ИЗУОЛ, глол кдто ндлолтт боптг

избавен от египетското робство (преобраз на нашето избавление от робството на сатана чрез Христовата смърт на кръстта. "И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях" (Изх. 25:8). Стоейки след избавлението си на отсрещния бряг на Червено море, народът пееше с вяра: "Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, на мястото, Господи, което

Божието обитаване - резултат от спасението 75.стр.

си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха" (Изх. 15:17).

През епохата на Закона Бог обитаваше по-скоро символично, по един външен начин, сред Своя земен народ, понеже още не бе извършено изкупителното дело на Христа. И тъй като Законът беше основата на Божието управление над Неговия народ, то славата, която обитаваше в светилището имаше осъдителен характер. Но принудена от греха на народа, Божията слава се оттегли от него, макар и бавно, и най-накрая напусна земното светилище сред Израил (Ез.10:18; 11:23). Тогава по благодат дойде Господ Исус на земята и в Него обитаваше телесно всичката пълнота на Божествената

1 10 12:19-21).

Въпреки всичко Бог не изостави Своето намерение. Днес събранието е Божието обиталище на земята, основано на изкупителното дело на Христос. Той обитава в него - както и в отделния вярващ - чрез Святия Дух (1. Кор. 3:16; 6:19) по един непознат дотогава начин. Израил знаеше добре намерението за Божието обиталище, за Божия дом, за Божия храм и се радваше в известна степен на тези привилегии, но това, което е ново и присъщо за християнската епоха е директното използване на изразите "обиталище", "дом", "храм" за Божиите деца на земята. Този духовен дом съществува от деня на Петдесятница, когато учениците бяха събрани в Ерусалим и Святият Дух слезе на тях и изпълни цялата къща. Разпръснатите дотогава Божии деца бяха събрани в Божието обиталище и Бог заживя там.

Преди по-нататък да говоря как сам Господ Исус гради за слава на Бога, и свързаните с това привилегии, които засягат и нас, имам на сърце още веднъж да напомня, че най-напред беше необходимо нашия Господ и Спасител да пострада, преди да се строши веригата на сатана, преди да има Божий дом, в който ние трябваше

76.стр. 3. Събранието като дом Божий

да живеем с Него. По същия начин е и с тялото Христово. Каквито и да са благословенията, които Бог понастоящем излива според огромната Си благодат - те са резултат единствено от смъртта на Неговия Син и на извършеното от Него изкупително дело. Нека не забравяме това при всичките ни размишления! На НЕГО подобава слава и почит завинаги, а чрез Него и на Отца.

Живи камъни

Във въвеждащата първа глава си припомнихме, че днес Бог "не обитава в ръкотворни храмове" (Деян. 17:24). Петър описва по един превъзходен начин в Първото си послание от какви камъни се състои Божия дом, който сам Господ Исус строи и който Той нарича (Мат. 16:18) "Моята църква":

"При Него като идвате като при жив камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избрани и скъпоценен, вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос"

(гл. 2:4-5).

Петър обича думата "жив". Той свидетелства за Господ Исус, че Той е Христос, "Синът на живия Бог", и тук говори за Христос като за жив камък, при Когото вярващите идват и се съграждат в духовен дом. Колко скъпоценна истина! Христос е жив камък и ние сме живи камъни. Как станахме ние, които някога бяхме мъртви, чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа. По благодат сте спасени. с Него чрез вяра (и все още идваме - гръцката дума съдържа този нюанс) и чухме гласа на Божия Син Йоан5:25. Неговият живот е вече и наш живот. Какво съзнание за сигурност ни дава това! Той наистина е отхвърлен от човеците, и ние също сме. Но Той е избран Свят храм в Господа

77.стр.

Вярващите обаче, както ни показва второто изречение в стих 5, са не само духовен дом, но са и "свято свещенство", за да принасят духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос. Те формират - ако