Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Обобщение

И така, в този пасаж, в изпълнение на Йоан 12:24 ("...ако житното зърно не падне в земята и умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод"), виждаме един мил преобраз на Божието събрание на земята. Тези са характерните му белези.

Първият ден от седмицата, Господният ден, е за

него.

^[лт^т-"'! г'Т1 а л т^сгт' Гг^гттг^л г1 лт^т^пт^стт тттп^'1.0 ъгя гут л г^ л и-

Божият мир се познава и вярващият се наслаждава в него като резултат от делото на Христа.

: ш пишман ^1(11111 МИ И

е;:1 т'; г

7. Видяхме Господа

Преживява се личното присъствие на Господа и об - щението с Него ни радва.

Практическият мир на сърцето, който произтича от, общението с Христа, е основата на християнското, служение.

Вярващите имат поръчението да изявяват своя Гос - под в ежедневието си. !

Те притежават възкресенския живот на Господа, да, самия Святи Дух, Който ги прави способни да се наслаждават на Христа и да Му служат.

Прощението на греховете им е поверено в двоен Я смисъл - проповядването на тази истина и чрез - връзвапето и развързваме 1 и ит страна на съОрание - -то. Християнското кръщение ни поставя външно в** сферата, където тази истина е позната и се "стопа- л нисва". Х

у

"Видяхме Господа." Това е съвместната опитност на Ц Божиите деца, които наистина са събрани в Неговото име. Такава ли е и твоята опитност, мили мой читателю? Няма нищо друго, което би могло да ни направи по-щастливи!

8. Установяването на Господната вечеря

Три събирания като църква

Сега бих желал да разгледаме отделните събирания "а църквата, така както ги представя Писанието. Като ""'ю Новият Завет ни показва три събирания и един-

.гно 'голи три, когато пярпащитс- са събрани като "църква" в/при името на Господ Исус, т.е. в характера си на църква. Това са:

1) събиране за разчупване на хляба,

2) събиране за назидание,

3) събиране за молитва.

Събиране "като църква", буквално преведено "в църква" (1. Кор. 11:18) означава да се събираме в характера на църква, така че да се изявява Христос и църквата. Това е най-висшата форма на събиране и тя включва в себе си събирането в Неговото име. Разбира се има събирания, които са полезни и благословени, но все 'ок нямат този велик характер. Събирания на братята, които обсъждат неща свързани с делото на Господа;

' ьиирания за проповядването на Благовестието или истината чрез един определен брат; събирания на бра - г ^а вечеря; конференции за разглеждане на Божието слово - всички тези събирания не са като църква. Това става ясно още от факта, че нито едно от тези събира - ния нямат авторитета да "връзват" и "развързват", както вече видяхме. Възможно е по този или онзи повод Аа присъства дори цялото събрание на даденото място, яо въпреки това то не се е събрало като "църква".

8. Установяването на Господната вечеря

Изброените по-горе три събирания обаче носят този възвишен характер и всяко от тях има изключително значение и не може да бъде пренебрегнато. Но най-централно и голямо значение има събирането за раз- чупване на хляба. Ето защо ще започнем с неговото' разглеждане. Казвам "разчупването на хляба", понеже! първо, това е библейският израз (Деян. 20:7) и второ,! защото в него се включват и двете страни на това ус-'| тановление - аспектът на Господната вечеря и аспектът! на Господната трапеза. Най-напред обаче нека видим ' по какъв начин и при какви обстоятелства Господ Исус., установи вечерята. Тази е темата на нашата глава.

Първи исторически сведения

I

Първото историческо сведение за разчупването на~" хляба, след неговото установяване от Господа, откри--" ваме в Деяния 2: Ж

Следователно, първите християни се характеризи-;

раха по четири признака, които са ни представени Ц две групи по съответно два признака, свързани поме-| жду със съюза "и". Поучението на апостолите и обще-' нието бяха характерните белези на младото събрание,,^ разчучваисто на хляба н молитвите Сяха тяхиити проявление в практиката. Общението сред първите христи-3-яни намираше своето богоугодно изражение в общото .

риоч^иоаяе на л./шиа М ООЩИГе МОЛИТВИ. 1 рЯОВВ ЛИ ДНеС

да е по-различно? ;

Фактът, че при "разчупването на хляба" става въпро^ за Господната вечеря, а не за някое обикновено хра-^' нене става ясно от стих 46, където двете неща са разг-д раничени едно от друго: те разчупваха хляб по къщ)

Четири вдъхновени сведения

193

буквално - "вкуси") и говори пак надълго до зори, и

лед това тръгна".

Изразът "разчупването на хляба" ни показва дейст- ииею на църквата, която се е събрала за тази цел. Изразът "Господна вечеря" обратно, ни насочва повече

|<'^м ОЧРИ. "Кг^Т^ ст О ^''^^ЮВИ"! II ЧИЯТО С ТЯ.

От Еремия 16:7 (срв. Езек. 24:17 и Второз. 26:14) става ясно, че разчупването на хляба при жалейка и пиенето

-г угешителната чаша за баща или майка не е било нещо ново за израилтяните. Въпреки това, вечерята, ' -оято Господ Исус установи в нощта когато беше пре - .,-.А^н, е нещо съвършени ниви и има много по-дълбок "мисъл, както ще видим по-късно.

Четири вдъхновени сведения

В Новия Завет има не по-малко от четири вдъхнове - ':.; сведения за онова, което Господ установи в нощта

''"""И Г^РП^Т^" Г1-'ПТТСГТТТО Т\-1 ,"д -) г-п-п^"! тт ,т --.-п тт--.'|-т^ .... ч .

"'зависими писатели - Матей, Марко, Лука и Павел. Но ^'УО РДИН от тях беше очевидец - Матей. Четирите

-"^спид >_ьдьржа1 важни различия и ако нямахме са- ^о едно от тях, винаги щеше да ни липсва нещо опре - Делено.

Ако сведението на Матей не бе достигнало до нас, нямаше да знаем, че Господ Исус каза: "Пийте от нея всички!" (Мат. 26:27). А ако нямахме сведението на
194

8. Установяването на Господната вечеря|

Марко, нямаше да научим, че всички наистина са пили| от чашата, тъй като той единствен съобщава: "и те всички пиха от нея" (Марко 14:23). Евангелистите Лука;

е единственият, от когото научаваме, че тази вечеря бе | установена за постоянно, за Негово възпоменание! (Лука 22:19). Апостол Павел е единственият пък, който| ни съобщава, че с участието си в Господна вечеря | възвестяваме смъртта на Господа (1. Кор. 11:26). Това са| само някои примери. Ще видим и други различия. '

За отбелязване е още, че апостол Павел получи божественото откровение за своето сведение сравнително късно, години след като Господ се възнесе па небето, и т-о от сау^т Гогпод, Който с ^ш.пи! | шдм^ю н-л Бога. Сигурно това е свързано с Божието намерение вярва- ;

щите юдеи и езичници да възвестяват Неговата смърт, докато I ой дойде.

Но нека сега обърнем внимание на сведението на я Матей за установяването на Господната трапеза. Както ' вече споменах, от четиримата писатели, той е единст- ::

веният, който бе в онази нощ в горницата, който чу' лично думите на Господа и сам получи хляба и виното от ръката на Спасителя.

Прощението на греховете в Новия Завет

"И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го1 разчупи и като го даваше на учениците, каза: 'Вземете, яжте: това е Моето тяло.' Взе и чашата и".

вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, хо-, гато го пия с вас нов в царството на Своя Отец'. И* като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм." | (Мат. 26:26-30) ,

Прощението на греховете в Новия Завет

195

Ни"- обаче трябва да вникнем по-дълооко в думите на Господа, които Той изрече когато даваше чашата и които са записани единствено в сведението на Матей -сведението на този, който писа по особен начин за юдеите. Но те са изключително важни и за нас днес;

защото човек поквари и онова, което Бог ни подари в

ноята благодат. Християнството направи Господната иечеря "сакрамент" ("тайнство, причастие"; думата "засгатеп1ит" идва от латинския и е обозначавала първоначално римската войнишка клетва), и с това то има предвид "външния и видим символ на нещо сър- лечно и духовно", едно "средство на благодатта", чрез "оето се дават духовни благословения. И така, много християни само по име вземат Господна врчрря за

'прошение на своите грехове". Те се облягат на това, "о Христос бил заповядал, бил казал това. Наистина ли "'Р казал? Не, не о. Ето НРГОШГГР л уми-

"Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете."

Не вземането на Господна вечеря прощава греховете, но проливането на Неговата кръв. Колко фатално изк-

1

!!

111

.м. г.^.и

1й'тн1!

!!|!|!'. ; 1 !

8. Установяването на Господната вечеря

ривяване думите на Господа, за което са виновни мно - зина! Колко смъртоносна заблуда, в която ходят мнозина! Не, Христос в безкрайната Си милост жертва Своя живот доброволно, за да могат достойните за по - губление грешници да получат прошка на своите грехове. Как, по какъв начин "достигат" това необяснимо благословение? "...чрез Неговата кръв посредством вяра", разбираме от Римляни 3:25. Не чрез приемането на Господната вечеря! Не чрез вярата в някакво "тайнство"! Надявам се, че това е ясно на всеки читател на тези редове.

Какво обаче има предвид Господ с "Новия Завет"?

Явно топ о обратното а,; С^рня, първия Завет ла. Си- д най, който бе един двустранен Завет и Завет на делата, ) основан върху доброволно поетото задължение на из - 5 раилския народ да постъпва според словото на Йеова.._, Новият Завет, както ще видим след малко, е едностра- ц нен Завет, който е основан в самия Бог и не е зависим " от верността на човека.

От старозаветните писатели, пророк Еремия единствен директно говори за Новия Завет, макар че и други пророци са описали това благословение. А в Новия Завет Господ Исус е първият, Който споменава за "Новия Завет" и Който показва неговата основа - Своята кръв. Но нека най-напред да чуем Божиите думи от устата на пророк Еремия:

"Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с.,_ Израилевия дом и с Юдовия дом Нов Завет; не такъв завет, какъвто направих с бащите им... Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще положа зпконп Ги пт,в вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им;

Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде; Цд няма вече да учат всеки ближния си и. всеки брата{ си, и да казват: Познайте Господа; защото те вей-" чки ще Ме познават, от най-малкия до най-големиЯ! между тях, казва Господ; защото ще простя беззо-3

Прощението на греховете в Новия Завет

197

2

кончето им, и греха им няма да помня вече." (гл. 31:31-34).

| 1^"уа Пи САСДВцГДи шлСТО Дсл "^ гг^^^ди^ ^'Ъ^Ьи^кмиа^^'^

на този завет. Той ще съдържа три важни елемента:

1) "ще положа закона Си във вътрешностите им" -това е намек за новорождението, което Израил ще преживее като народ. Пророк Езекия също говори за това чудо на Божията благодат по повод на народа (срв. '\ 36:24-38).

2) "те всички ще Ме познават" - тогава "покривалото", което "лежи на сърцето им" няма да го има (2. Кор. 3:14-15), но те ще познаят Бога, ще погледнат Онзи, Когото прободоха (Зах. 12:10 и Откр. 1:7). Тогава земята "ще бъде пълна със знанието на славата Господна, ка- "го водите покриват морето." (Авакум 2:14).

З* "ще простя беззаконието им, и греха им няма да юмня вече" - те ще получат прощение на греховете си. Нлагословен дял - и този грешен народ, който отхвърли

....ч Л'Тг->гчг<-г ш г^ гт^^?гт1г г,г"г"тттгч1 но (-1 д гпиуоррто!

При установяването на Господната вечеря обаче Спасителят изяви нещо, което пророкът не бе в състояние да стори - Той показа на какво ще бъде основан този Нов Завет: на собствената Му кръв, т.е. на Неговата жертва, която Той щеше да принесе на Бога, умирайки на кръста. Кръвта на безбройните жертвени животни в

..^1 ш"|.|.

"1)111 ПИЯ 1

ат;1!'!1"':'
198

8. Установяването на Господната вечеря

Стария Завет не можеше да отнеме нито един единствен грях, тя бе само едно напомняне за това, че грехът все още го имаше и не бе наистина изкупен (Евр. 10:1-18). Стойността на тези жертвени животни се състоеше в това, че те сочеха Онзи, Който щеше да дойде и да извърши изкупителното дело.

Въз основа на извършеното на Голгота дело на Исуса Христа вярващите от времето на благодатта още в наши дни имат прощение на греховете си, както катего - рично заявява апостол Йоан в Първото си послание:

"Пиша на вас дечица, защото вашите грехове са простени заради Неговото име" (2:12). Израилският народ ще получи ирищинис ил грсхииеис си и ти във връзка с благословенията на Новия Завет.

С кръвта на Стария Завет се поръсвайте нгто.лът, който се заклеваше да изпълнява всички думи на Гос - пода, които Той им бе заповядал. Този беше белегът за заплахата със съд, смърт, в случай, че те са непокорни (Изх. 24:3-8). Колко много, колко болезнено трябваше да понесе народът този белег! Кръвта на Новия Завет говори обратно, за прощопио, за безгранична благодат, защото Господ Исус изрично каза: "която се пролива за мнозина за прощаване на греховете". Благодатта трябваше да се предложи не само на Израил, но и на езич - ниците. Божието намерение е благословенията на изкупителното дело на Христа да обхванат всички хора по света. Бог "иска да се спасят всичките човеци и да дойдат до познанието на истината" (1. Тим. 2:4). Между

лругото, Т^ "т ТТ^^т-трН т7''""^?,,^ л -ч с(^ гтят-у?' ""т""'' ? с

вяра.

- - - ^^^^.^-.^к. ^^*ААЬАА^ ай. 1. >-'\-+^\_'^11Ш<_1 1ри1ХСОи С С^УШ 1ШС-

образ на Христовата кръв. Тъй като тази кръв е осно - вата на Новия Завет, тя се нарича "кръв на Новия За- ' вет". Старият Завет бе завет на дела. Той бе сключен с Израил и бе подпечатан с кръв - белег на смърт за он -зи, който би го нарушил. Новият Завет също ще бъде

Последната Пасха на Господа

199

сключен с Израил, но кръвта, която е свързана с него е Христовата кръв и тя е основата за прощението на греховете. Въз основа на Новия Завет Израил ще дойде чрез Божията неизменна милост до новорождение, до познание на Господа и до прощение на греховете си. Днес ние, християните, имаме това благословение на основание Христовата кръв, но го имаме в една неизмеримо по-голяма мярка и с тази разлика, че ние не сме в заветни отношения с Бога, но сме деца, а Бог не '"лючва завет със Своите доца. Но всоки път когато ^азчупваме хляба и пием от чашата, си спомняме, че резултатите от делото на нашия Господ надхвърлят далеч онова, което касае само нас и включват благословението на Израил в себе си.

щаме към Лука.

Последната Пасха на Господа

"И им рече: 'Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам; защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство'. И като взе чашата и благодари и рече: 'Вземете това и го разделете помежду си; защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство." (Лука 22:15-18).

Рлъхновен от Святия Лух, Лука описва с изключи- ."\на изразителност и точност, приближаването на '"^ликият момент - времето, когато Той щеше да яде не

..;., -1Д п,~.г' ИГ.ДПГ1 ЧЧ Т ПяГУДТЯ Г-1,Г- ("'Цт-ГГО УЧОЧИПИ [Ю

сам щеше да бъде жертван като пасхалното Агне. Вей - чко бе устремено с неумолима настоятелност към тази развръзка:

"А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха." (ст. 1)

1Й1И1ЙЙ.11!

Ч-ЗД: ..:.!:
200

8. Установяването на Господната вечеря

"И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхата." (ст. 7)

"И като дойде часът, Той седна на трапезата и апостолите с Него" (ст. 14)

Господ съобщи с неизказана любов на учениците Си, че Той твърде много бе желал да яде с тях тази Пасха, преди да пострада, т.е. преди да умре на кръста. Колко замислен трябва да Р бил Господ в Себе Си за Своята смърт, колко дълбоко е осъзнавал нейната тежест и значение! Той знаеше всичко, което щеше да Го сполети. Ни Неговото божествено знание бе свързано със съвършени човешки копнежи и не ги изключваше. Това ни води към преклонение, виждайки р личността "'' на нашия Господ Неговата божествена слава и същев- -.д-ременно човешки копнежи. Това е, ако мога така да кажа, нещото, което ни кара да Го обичаме и почитаме ,,_ толкова много. Няма подобен на Него. д|

Господ копнее за общение със Своите ученици! Дано д го осъзнаем дълбоко п сърцето си! Неговото сърце ко- _ пнее много повече от нас самите да даде израз на з:

Своята любов и общение с нас. Сърцето Му бе с Не- Л говите ученици и по този начин Той желаеше да изра - ^ зи Своя копнеж за последен път на тази земя. Той ' желаеше да е за пореден път с тях, преди да Го пости - в гнат неописуемите страдания на кръста. "Преди да по- т страдам" - колко трогателни думи! Той винаги беше ^ гтпа.лдл гтп Г'роя ут-тт тг:| т^чята, кт.дсто г.си'1ки Сише

срещу Него, където Той беше като цвете сред тръни. & Но сега щеше да настъпи страданието на смъртта. Той .,

">Т1~Ч~^Т-1Т/^ т т.". г.-..-."-^-- - - - -
Последната Пасха на Господа

201

И не е ли твърде забележително, че тъкмо Лука, който не присъстваше в горницата, ни съобщава тези

трогателни думи на Господа? Матей, който със сигурност ги беше чул, нямаше поръчението да ги предаде, но "възлюбеният лекар Лука" имаше това поръчение, защото той трябваше да опише Господ Исус като Човешкия Син.

Господ Исус участва в Пасхата подобно на един от тях, но същевременно Той даде ясно да се разбере, че старата система ще премине. Сега Неговото царство не беше от тук и Той прекратяваше отношенията Си с ''''.раил. Затова каза, че повече няма да яде от пасхата. "говото отхвърляне от земния Му народ, Неговата

-I ьрт и възкресение щяха да създадат нови отношения ^. йога и Той щеше да иос-шви ^воигс ученици в тях. Но Пасхата трябваше най-напред да се изпълни в Бо -

ч^мото ттяпгтпп

Забележително е, че Господ разграничава в Своите луми пасхалното агне от чашата както и двете взети

чсдно от установяването на Своята вечеря. Нека се спрем за момент на тази мисъл. Макар че Господ уча-

'-гваше в Пасхата, Той не пи от чашата, която Му бе " ладсна във връзка с пасхално.та вечеря. Защото за разлика от стих 19 - "И взе хляб", за стих 17 в оригиналния текст е използвана друга конструкция: "И като лолучи чашата", не е казано просто: "и Той взе чашата".

След като бе приел и бе благодарил за тази чаша, която бе част от Пасхата и която Му бе подадена от ""спиците, Той каза: "Вземете това и го разделете по -между си", но Той самият не пи от нея. Защо не? Може

^1-и^1и, Кш\.1и илКОИ Ир^^-!^'-/ У^! ч. 1 '>^-;-..11 1:;-ч.^. ;:г.^':;',

начално не е имала място в Божиите наредби за Пас-\!...':'.- (Втор. 16:3-8) и е била добавена по-късно от чове -Ците. Според мен причината е още по-дълоока, понеже Той благодари за тази чаша и в стих 18 обяснява защо не пи от нея. Той беше приключил със земята, беше прекъснал връзката със старата юдейска система и нямаше общение с хората според старите отношения, които бяха "плътски" (2. Кор. 5:16). Той наистина уча-

8. Установяването на Господната вечер}

ства във вечерята, но сега Пасхата трябваше да се из-' пълни в Него, затова за Него тя не беше символ на| радост, но на най-дълбоко страдание. В нравствено отношение Той винаги носеше и изявяваше характера на:

назарей (Числа б), но сега външно се разделяше с радостта на Божието царство на земята и каза:

"защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на, лозата, докато не дойде Божието царство" (ст. 18). ,;

Той отлага Своята радост с тях далеч във времето, когато Божието царство ще е дошло в своята видима и славна форма. То.чи ден "(Р ЛОЙДР, и тогппл Той тцс пие с тях от новия плод на лозата в царството на Своя Отец (Мат. 26:29). Тогава ще се изпълни казаното от Бога чрез усчспд на пророк Исая: "Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити" (гл. 53:11). В онези, тогава все още далечни дни на хиляда годишното мирно царство на Христа на земята, Пасхата отново ще се празнува в славната страна и то с много по-голяма сериозност от когато и да било, както става яс - но от Езекиил 45:21-25. При това "овенът", което говори за сила и благоразумие, ще заеме мястото на "агнето". Тогава Младоженецът ще кажа на Своята земна невяста:

"Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах

смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, Ж

"р""я;г.;;;; тниПс, уи/ изийшти читче, нъзлюоени." (Пес. на пес. 5:1). -5

Едно ново служение - благодарение

Но след това Господ Исус установява нещо ново,, Своята вечеря. Единствено сведенията на Лука разграничават така ясно старото, преходното, от новото. Като,

Едно ново служение - благодарение

203

Х

истински израилтянин Господ беше гост на пасхалната вечеря, беше Един от тях, но в следващия момент Той стана домакин. Сега вечерята беше Негова, а Неговите ученици - гости на Неговата трапеза. Разбира се Той не участва в Своята възпоменателна вечеря, но раздели на Своите онова, което трябваше да им напомня за Него -вата смърт. Пасхалната и Господната вечеря са напълно различни по своята цел и характер. Първата бе поглед напред, към смъртта на Господа, а втората - поглед на -,'" към извършеното дело.

Господ установи нещо напълно ново, едно ново служение, което се характеризираше с благодарение. Това '"гава ясно от начинът, по който постъпи - Той взе