Тантриското преобразяване

плодът на радост ще узрее!

и произлязлото от него

е без значение...
Сега вече знаеш, че направеното или ненаправеното е било само сън. Сега познаваш кармата и разбираш, че нейното действие няма значение. Опитвал си се да начертаеш линии върху водата, а те изчезват. Нищо не остава от тях. Нищо не се случва реално. Всичко е. Нищо не се случва.
Направеното тук и там

и произлязлото от него

е без значение...
Сараха казва: погледни, господарю. Това, което правя или съм направил, всичко, което се е случило, е безсмислено сега, когато знам, че е било само сън.
...но въпреки това полезно е за туй-онуй.
Но, казва поетът, то е истинско - помогнало е за това-онова. Дори, когато е било само мечта, помагало е - довело ме е до тази действителност. Излязъл съм от съня и зная, че е било само сън, нещо неистинско. Не съм направил нищо, понеже никога нищо не се прави. Всичко е сън, но помогна - доведе до сегашното висше процъфтяване.

Самсара и иирвана са се обогатили от съня. Сънят не е бил напразно губене на време, помогнал е, има утилитарна стойност, но не в същински смисъл.

Нека ви разкажа един анекдот...

Един ловец вървял през джунглата и се натькнал на ръмжащ тигър, който идвал по пътеката срещу нашия герой. Ловецът посегнал към пушката си, но за свои ужас установил, че няма патрони. Тигърът междуврсменно се приближавал и се готвел за нападение.

- Какво да правя? Нима ще ме изяде! - помислил човекът, вцепенен от ужас. Точно когато тигърът сс готвел за скок, ловецът бил обладан от странно усещане: "Всичко това е само сън, казал той на себе си. Ако направя опит, сигурно ще успея да се събудя." Ощипал се силно, разтърсил тяло и замигал. В миг тигърът изчезнал, ловецът бил спасен и се наме-рил в леглото си. Какво облекчение! Още треперел от страх, но го напушил смях. Колко истински изглеждаше тигърът! Хубаво, че беше само сън.

Когато отново се успокоил, ловецът станал и си приготвил чаша чай. Все още се чувствал малко уморен, затова седнал отвън на шезлонга и запалил любимата си лула. Бил сънен, похлупил лице с шапката и затворил очи. "Мога да спя цял ден" си помислил той.

Не след дълго чул ръмжене.

- Господи! - възкликнал ловецът. - Трябва отново да съм заспал. Тигърът се връща. Махай се, тъпо тигърче, омръзна ми да те сънувам!

Тигьрът отново изръмжал и дошъл по-наблизо.

- Не се страхувам от теб. Ти си само сън - казал ловецът, изправил се от стола, приближил се до тигьра и здравата го ощипал по носа.

- Колко странно - разтреперило се животното, хората обикновено бягат от мен.

Уплашил се от странната постъпка и избягал. Човекът осъзнал, че е напълно буден и че тигърът не е бил сън, а действителност.

Какво всъщност станало? Сънят помогнал на ловеца да се справи дори с истински тигьр. Сигурно горкото животно доста се е объркало. Такова нещо е нечувано! Що за човек е то-зи, който става и спокойно го щипе?

Всичко е сън, но сънищата могат да ни помогнат да разберем действителността. Сараха казва:

и произлязлото от него е без значение:

но въпреки това полезно е за туй-онуй.

При буйна страст или в покой

в основата е нищото...
Сараха казва: независимо дали водиш живот, изтъкан от страсти, щом знаеш, няма как да ти убегне, че в дълбоката основа на нещата между страст и безстрастие няма разлика. В основата, в дълбочината се намира чистото нищо.

Все едно прожектираме филм върху празен екран. На екрана е изобразена прекрасна сцена и ти се радваш, през тебе преминава тръпка. След това на бялото платно се появява сцена от филм на ужасите и ти започващ да трепериш. Ала Сараха ни казва: в момента, когатo разбереш, остават само сенките по празния екран. Грешникът е проекция, светецът - също. Проекция е доброто, проекция е и злото. Умът прожектира върху празния екран на реалността.

Сараха твърди: господарю, не надавай много ухо на хорските приказки. Аз знам, че екранът е празен. Дали Сараха е изключително велик човек със силен характер или безхарактерно мекотело, дали хората го уважават или е станал за посмешище, няма никакво знанение - всичко е празен екран, върху който хората прожектират представите си.

Случвало ми се е да опозная това нищо. Опитността ми с нищото и хилядолистния лотос са два аспекта на един и същи феномен. От една страна постигаш върховното блаженство, от друга страна, разбираш, че всичко е само празен сън. Няма нищо за изоставяне, нито има къде да се ходи. Няма кого да изоставиш и при кого да отидеш. Не само нещата са празни -ти самият си празен. Всичко навред е пустота - вътре, вън -точно както в сън. Какво точно става в съня? Ти твориш... той е фантазия.

Последната сутра:
Ако съм аз като прасе,

жадуващо за светско блато,

кажи ми ти вината де е

на ума неопетнен.

Щом остава незасегнат

може ли да бъде окован?

Какво правя, няма значение. Вътрешно не зная нищо друго освен пустотата. Чистотата ми не е засегната от онова, което правя. Правенето не засяга съществото ми по никакъв начин. Така че, господарю, кажете:

на ума неопетнен.

Щом остава незасегнат

може ли да бъде окован?

Медитирай върху това състояние: без "трябва" и "не трябва", без планове, без стрес, без разкаяние. Та нали нищо не става не както трябва! Нима нещо може да стане не както трябва, когато не присъства идея за "наред", за трябва?

Това е абсолютната свобода, тоталното освобождение.

Как може нещо да не е наред? Нещата се объркват само, когато имаш някаква идея за ред. Ако нямаш такава идея, ако нямаш определена идеология, ако нямаш идеали, ни казва Са-раха - как можеш да бъдеш окован от нещо, което не те засяга.

Последното изречение на сутрата е изключително красиво. Когато наистина си пристигнал у дома и си видял съществуващото от тази позиция, няма да почувстваш, че си се осво-бодил. Обратно: ще почувстваш следното: "Колко интересно е, досега съм мислел, че не съм свободен!" Разликата е огромна.

Ако, когато пристигнеш у дома, когато познаеш съществуващото от тази гледна точка, се почувстваш много радостен и в еуфория си кажеш: "Сега се освободих", значи още не си постигнал освобождението. Още мислиш за робството като за нещо реално, все още си в съня... сега вече в друг сън. Единият сън бе за робството, другият - за освобождението. И в двата случая става въпрос за сънища.

Сараха казва: когато наистина се освободиш - когато се освободиш от доброто и злото, правилното и неправилното, ти се освобождаваш не само от робството, но и от самото освобождение. Тогава изведнъж избухваш в смях - колко интересно! Самото робство като такова никога не може да се случи реално, него никога не го е имало! Било е само вярване - вярвал съм в неговото съществуване и съм го създавал чрез вярата си в него. Било е сън, но сега сънят е свършил."

Ето затова последното изречение завършва с въцросителна. Виждал ли си някое писание да завършва с въпросителна? Това е единственото. Не съм срещал другаде такова нещо.

Писанията започват с въпросителна и завършват с отговор. Така е по правилата на логическия трактат. Въведението може да бъде под формата на въпрос, но не и епилогът. Тази красива песен на Сараха обаче завършва с въпрос:
Ако съм аз като прасе,

жадуващо за светско блато,

кажи ми ти вината де е на ума неопетнен.

Щом остава незасегнат

може ли да бъде окован?
Той не твърди, че е просветлен, не твърди, че се е освободил, не обявява, че е пристигнал у дома. Просто казва: надсмивам се над собствената си идея, че съм отишъл, където и да било. Никога никъде не съм ходил. Винаги и непрестанно съм си бил в моя дом. Винаги съм пребивавал тук и сега, но съм сънувал и тези мои сънища са сътворили илюзията, че съм бил някъде. Сега сънят е изчезнал, а аз оставам там, където винаги съм бил. Затова той казва: може ли да бъда окован?

Няма кого да оковават, няма нищо за оковаване. Робството е изчезнало заедно с човека, който е бил в робство. Щом изчезне светът, изчезва и егото - заедно! Те са част от една и съща игра. Отвътре е егото, отвън - светът. Не могат да живеят разделени, винаги са заедно. Изчезне ли едното, изчезва веднага и другото. Нито егото, нито света го има.

Сараха изтъква най-голямото прозрение на Буда. Според Буда няма субстанция и аз. Субстанцията не присъства, всичко е пустота, а аз-ът не е вътре в теб, защото там също е пусто. Да видиш тази пустота... осъзнатост, плуваща в пустота - чиста осъзнатост, необвързана осъзнатост... Тази осъзнатост е самата пустота, а пустотата е самата осъзнатост. Пустотата сияе с осъзнатост, изпълнена е с осъзнатост.

Тантра е велико прозрение в нещата такива, каквито са те в действителност. Помни: тя не е философия, тя е прозрение. Ако искаш да навлезеш в нея, трябва да си послужиш не с ума, а с без-умието, да минеш без ума.

Без-умието е вратата към тантра. Без-мислието е пътят към тантра. Опитността е ключът към тантра.

Достатьчноза днес.

Не мога да приложа на практика идеалите, за които говориш.

Как тантра е израсла от будизма, който разглежда секса като пречка в медитацията?

Какво означава "Меденият месец свърши?"

Това добро ли е като последно желание?

Искам да стана санясин, но се страхувам от неприятности.

Абсолютно ли е необходим учителят?

Какво е нирвана?

Любими Ошо, защо става така, че винаги когато напускам твоя лекция, лесно се разочаровам от самия себе си, понеже не мога да приложа на практика идеалите, за които говориш?

Какво говориш? Идеали ли? Та аз разрушавам тъкмо идеалите, човече! Не ти предлагам никакви идеали. Не те потапям във фантазии за бъдещето, не ти предлагам никакво бъдеще, понеже бъдещето е трик за отлагане на настоящето, трик, с който да избегнеш самия себе си, да избягаш. Желанието е заблуда, а идеалите създават желания. Не ти про-бутвам никакво "трябва" и "не трябва", не ти натрапвам нищо позитивно или негативно. Просто ти казвам да изоставиш всички идеали и да бъдеш.

Все пак мога да разбера въпроса ти. Правиш идеал от казаното на моите лекции, започваш да мислиш: "Какъв трябва да бъда? Какво трябва да направя?" Аз се опитвам да премахна идеалите, а ти правиш от това нов идеал! Идеалът как да премахнем всички идеали. Не ме разбираш правилно, погрешно ме тълкуваш. Не слушаш какво ти казвам, а си правиш собствени погрешни интерпретации. Внимавай повече. Случва се постоянно. Не ни е известно какво точно е говорил Буда, понеже хората, на които дължим информацията за него, са били точно като тебе. Не познаваме с точност учението на Христос по същата причина - хората са били същите, както и сега. Говорят ни за това, което са чули от другите, но не и точно какво е приказвал самият Исус. А може да се окаже, че става въпрос за диаметрално противоположни неща.

Аз говоря на съвършено различен език. Ти редуцираш казаното от мен, превръщаш го в нещо друго - префасонираш го съобразно езика, с който си служиш, намесваш се неудър-жимо в словата ми.

Питаш: "Защо винаги, когато напускам аудиторията след края на твоя лекция, се разочаровам от самия себе си..."

Разочароваш се от себе си, понеже не знаеш кой си, а робуваш на някакъв изкуствено създаден твой образ. Този образ обаче не си ти, няма как да съвпаднете. Такъв образ е просто конструкция на ума. Създал си някакъв образ на самия себе си и мислиш, че си като него. Когато ме слушаш да говоря и започна да те закачам, ти се разочароваш, имиджът ти е застрашен, не може да остане същият като преди.

Ти, обаче, не си пречупен. Всъщност, образът не ти позволява да дишаш, да бъдеш. Трябва да изхвърлиш този боклук, за да си осигуриш пространство за израстване. Образът, с който си се натоварил, е станал прекалено голям и мощен, заел е цялото ти домашно пространство, изхвърлил те е в преддверието, не ти позволява да влезеш по-навътре. Образът, който си изграждал посредством разни идеали, те проклина непрестанно, създаденото проклина създателя си.

Вгледай се в цялата тази глупост, в нейната несъстоятелност. Създаваш образ, красив образ, а в края на краищата именно този образ те прави да изглеждаш грозен, непривлека-телен. Градиш огромната илюзия, че си светец, а се оказва, че делата ти не са много свети. Чувстваш се прокълнат. Образът си е твой, хубав е, но в сравнение с него постъпките ти вонят.

Това, което се опитвам да ти кажа сега, това, което ти казва и Сараха, е, че изкуствено изграденият ти образ трябва да бъде напълно изоставен. В момента, в който го изхвърлиш от себе си, ще забравиш за неговото съществуване - кое тогава ще бъде добро и кое зло? Кой ще бъде грешникът и кой - светецът? Няма да имаш отправна точка за сравнение. Веднага ще почувстваш облекчението. Отправната точка за сравняване изчезва, а заедно с нея и осъждането. Няма го егото на светеца, няма го егото и на грешника. Без идеал не може да съществува никакво его. Егото дължи съществуването си на идеала, има ли идеал - има и его. Идеалът е жизнено необходим на егото.

Ти или мислиш, че си светец - т.е. създаваш его, идентичност, или че си грешник - т.е. отново его, идентичност. И двете дължат съществуването си единствено на идеала. Ако идеала го нямаше, кой си ти? Светец или грешник? Добър или лош, грозен или красавец? Кой си ти? Ти си просто самия себе си, без никакво отсъждане, без оправдание, без заклеймяване. Присъстваш в собствената си реалност; ето това аз наричам съществуване.

Можеш да се разочароваш отново и отново, понеже хват-ката на образа отслабва. Винаги, когато образът охлаби малко прегръдката си, започваш да се плашиш. Идеалът създава илюзия - ако реша да ти отнема идеала, разочароваш се. Разочаровай се от илюзиите си без остатък - така няма да ти се ще да твориш нови илюзорни построения. Илюзията на идеалите е неприемлива, защото само в нейно отсъствие животът се разлива във върховната тишина. В теб избликва неимоверно приемане, обгърнат си от чист благослов, непричинен от нищо. Той е твой, стига да го пожелаеш. Няма какво толкова да правиш, за да го получиш.

Ти си приемлив за Бога такъв, какъвто си.

Това е моето послание, в това се състоя цялата тантра:

приет си такъв, какъвто си!

Ти, обаче, непрестанно се отричаш. Идеалът ти помага много в това отричане. Идеалът те подтиква да бъдеш неучтив към себе си, жесток, агресивен - да се превърнеш в най-големия си мъчител. Всички мои усилия са насочени към това да станеш нормален. Наличието на идеал е предпоставка за лудост, превърнало е света в лудница.

Казваш: "Разочаровам се от себе си, понеже не мога да приложа на практика нещата, за които говориш по време на лекциите."

Какво приказваш! Какви идеали! Нима казвам: "Трябва да правиш това, да бъдеш еди какъв си?" Не, напротив. Внушавам ти: "Бъди такъв, какъвто си!" Стремя се да те избавя от всякакво старане, да ти помогнада видиш, че вече си в къщи. Никога не е трябвало да ходиш където и да било, не трябва да го правиш и сега. Бог те облива със себе си. Самадхи е факт. Където и да си, ти си в нирвана.

Това е просветление... такъв момент - без никакви идеали, без желания, без да трябва да ходиш някъде. Този момент - напълно си се отпуснал в него, в тук и сега - това именно е моментът на Бога, моментът на истината.

Вместо това ти ме слушаш папагалски, стремиш се да повториш чутото. Не следваш смисъла, духа, а буквата.

Чувал съм... .

Стар морски вълк купил папагал в едно чуждо пристанище. Смятал, че птицата може да заучава лесно и безпогрешно и закачил клетката на мостика. На връщане в Бискайския залив се появил голям черен облак и капитанът казал:

- Изведнъж стана дяволски тъмно. От облака сс излял пороен дъжд и капитанът казал на един от моряците:

- Само как съска, проклегницата! Бурята ставала все по-свирепа, корабът се люлеел бясно и получил пробойна.

- Какво да направим, за да се спасим? - извикал някой.

- Помпай, мръсен въшльо, помпайте, смахнати нехранимайковци, сифилистици! Помпайте, ви казвам! - отговорил му.

Корабът бил загубен. Загинали всички с изключение на папагала - ругаещ и с измокрена перушина. След някоя и друга перипетия той попаднал при някаква стара мома, трескаво очакваща викария. Понеже знаела що за стока е папагалът, старата мома покрила клетката му с някакво парче плат. Когато гостът пристигнал, бил поздравен с:

- Изведнъж стана дяволски тъмно.

В яда си старата мома поставила папагала под

чешмата. пускайки отгоре студената вода, на което

нсщастната птица изпищяла:

- Само как съска, проклетницата!

- Мис Фентаит, не бива да стс така жестока с Божиите създания - казал викарият. - Я заведете папагала на църква, да се потопи в подходяща атмосфера.

Речено-сторено. Папагалът се държал като ангел, дори взел участие в пеенето на химните. Сияещ, доволният от успеха си викарий, се изправил и обявил:

- Братя, днес ние се питаме: "Какво да направим. за да се спасим?"

Преди да успее да продължи нататък, както си знае, в залата прозвучал викът на гласовитата птица:

— Помпай, мръсен въшльо, помпайте, смахнати нехранимайковци, сифилитици. Помпайте, ви казвам!

Не бъди папагал. Можеш да повториш дословно думите ми, но не в това е работата. Вникни в казаното от мен. Механичното повторение ще ти създаде само неприятности - само малка промяна в тона, ударението, липсата на някоя запетайка... всичко ще бъде загубено. Вслушай се в значението!

Има различни начини да слушаш. Единият начин е чрез ума - така се запаметява. Досега са те обучавали именно как да слушаш чрез ума си. Всички твои училища, колежи, универси-тети и т.н. те учат как се зубри. Втълпяват ти погрешната представа, че паметта е познание. Паметта не е познание, а папагалщина. Ще зазубриш буквата, думата, но тя ще кънти на-кухо, в нея няма да има никаква значимост. Така усвоените думи са опасни.

Има и друг начин да се слуша и той идва от сърцето... Слушай чрез сърцето, все едно че възприемаш не някаква аргументация, а песен, сякаш от катедрата до теб достига не фи-лософия, а поема. Слушай, както се слуша музика. Наблюдавай ме, както се наблюдава танцьор, чувствай ме както би почувствал любовник. Буквата ще присъства като помощно средство, но няма да е същественото. Носителят ще бъде забравен, значението ще навлезе в сърцето ти, ще се задържи продължително време там, променяйки цялото ти същество, самата твоя визия за живота ще придобие други очертания.

Вторият въпрос:

Любими Ошо, тантра е израсла от будизма, който, доколкото знам, разглежда секса като пречка в медитацията?

Това е свързано с първия въпрос. Казаното от Буда, изглежда, е било разбрано погрешно. Да, той е казал, че за да се встъпи в медитацията, трябва да се отиде оттатък секса. Хора-та, които са чули това, заключили, че Буда е против секса - съвсем естествено: та нали казва, че човек трябва да отиде отвъд секса. Започнали да мислят, че сексът е пречка, иначе защо трябва да се отива отвъд него? Настанала война против секса - вместо да го надхвърлят, воювали срещу него. Цялата перспектива се променила. Започнали да воюват със секса и будизмът се превърнал в една от най-аскетичните религии на света.

Не може да не си забелязвал невероятната грация в статуите и изображенията на Буда - нима това може да бъде резултат от аскетизъм? Нима е мислимо такова красиво лице, та-кава неизмерна любов и състрадание да са резултат от аскетизъм? Аскетите са хора, които се самоизмъчват, а когато някой започне да измъчва себе си, той неминуемо въвлича в това и околните - от чисто чувство за отмъщение. Когато самият човек е в нещастие и страда, не може да понесе някой около него да бъде щастлив; започва да руши щастието на другите. Твоите махатми правят непрекъснато такива неща: не могат да те гледат щастлив и все повтарят: "Нещо трябва да не е наред, щастливият човек непременно е грешник."

Можеш да откриеш нещо подобно и в самия себе си, понеже в продължение на векове твоите така наречени махатми и светци са ти внушили да виждаш вина във всяко щастие. Винаги, когато си нещастен, те се чувстват добре. Не дай си, Боже, да изразиш спонтанна радост от нещо - .веднага ти внушават, че не е както трябва. Не си ли го забелязал в себе си? Откъде идва това? Щастие, пък не наред!? Нещастието, предпочитано пред щастието?! Нещо много антагонистично към живота - много негативно, антижизнено, отричащо живота, е нахлуло в кръвообращението на човечеството чрез така наречените аскети. Тези аскети до един са невротици - мазохисти, измъчващи себе си. Единствената им радост е да създават колкото се може повече нещастие.

Буда не е мазохист - няма как да е. Буда изглежда така красив, така радостен, преизпълнен с щастие, невероятно блажен. Явно не са го доразбрали. Да, казал е, че трябва да се оти-де отвъд секса - това трябва да бъде направено, понеже полът е само първото стьпало по стълбата. Буда никога не е бил против секса. Да бъдеш отвъд не означава да си против онова, което надхвърляш. Всъщност точно обратното - ако си против секса, никога няма да отидеш отвъд него. Надхвърлянето се осъществява единствено чрез преброждане. Трябва да разберещ секса, да се сприятелиш с него.

Някой някъде нещо не е доразбрал както трябва. Сараха е добър интерпретатор на Буда. Сигурно е наблюдавал какви нещастия са се трупали на главите на хиляди хора, последвали Буда - вместо да надхвърлят секса, те все повече били обладани от мисли за него. Когато непрестанно воюваш с нещо, то те обладава.

Можеш сам да видиш - уповаващият се на постенето бива обладан от мисли за храна. Махатма Ганди бил обладан от идеята за храната, все за това мислел - какво да яде и какво да не яде. Като че ли това е най-важното нещо в живота - какво да ядеш и какво да не ядеш. Обикновените хора са по-малко обладани от такива мании, не мислят толкова много. Пости три дни и гледай какво става в ума ти. Все за храна ще мислиш. Надхвърлянето на зависимостта от храна създава мания към храната. Нима постът може да бъде начинът? Ако искаш да отидещ отвъд храненето, трябва да се научиш да се храниш правилно, да избираш подходящата храна, да я поемаш по определен начин, в определено време. Трябва да разбереш какво точно е най-подходящо за твоето тяло, какво би му дало най-пълноценно съществуване.

Да, това ще те отведе отвъд храната, защото по този начин никога няма да мислиш за хранене. Когато тялото е добре подхранено, няма защо да мислиш за храна. Толкова много хора мислят все за храна, понеже по един или друг начин те постят. Ще се удивиш на думите ми. Сигурно ядеш прекалено много сладолед - това също е един вид постене, понеже не е подхранване, а поемане на гнили продукти, които не задоволяват; засищат те, но не те удовлетворяват. Стомахът ти тежи от тях, но задоволството липсва.

Неправилното хранене създава неудобство, неудовлетвореност, гладът няма да бъде задоволен, защото гладът изисква подхранване, а не храна. Запомни, гладът е за подхранване, а не за храна. Гладът не се занимава твърде с вкуса. Основното е дали нещо задоволява тялото ти, дали му дава необходимата енергия. Ако му дава енергията, която е нежна - добре. Ако към правилното подхранване се добави и добрият вкус, ти ще бъдеш неимоверно доволен.

И запомни, аз не съм против вкуса, приемам го. Но той не е достатъчен за правилното хранене. От друга страна, храна без вкусови качества е неинтелигентна глупост. Ако можеш да си осигуриш и двете - най-хубаво! Истински интелигентният човек ще си осигури хранителна диета с необходимите високи вкусови качества. Не е чак такъв голям проблем. Щом може да се качи на луната, защо да не може да си осигури подходяща храна? Нима човекът, направил толкова много чудеса, не е в състояние правилно да задоволи глада си? Сигурно може, просто не се е сетил, не е осмислил както трябва този проблем.