период 1960-2008 г. Наднорменото тегло се дефинира като ИТМ от 25-30; ИТМ на

национален мащаб бъде представена средно при всички американци – бебета, деца, тийнейджъри, възрастни и стари хора – средностатистическият амерканец консумира 60 кг пшенични изделия годишно. (Отбележете си, че 60 кг пшенично брашно се равнява на приблизително 200 хлебчета). Разбира се, това означава, че част от възрастните консумират много повече от това количество, тъй като никое бебе или малко дете, включени в процеса на усредняване, не изяжда 60 кг пшеница годишно.
Като казахме това, да не забравяме, че бебетата ядат пшеница, децата ядат пшеница, тийнейджърите ядат пшеница, възрастните ядат пшеница и старите хора ядат пшеница. Всяка група си има свои собствени предпочитания – бебешки храни и крекери с форма на животни, курабийки и сандвичи с фъстъчено масло, пица и бисквити Oreo, пълнозърнести пшенични макарони и пълнозърнест хляб, сухари и крекери, но – в крайна сметка – всичко е едно и също. Паралелно с повишената консумация ние също така се сблъскваме с мълчаливата замяна на пшеничните изделия от високата метър и двайсет
Triticum aеstivum с високодобивните щамове джуджета и нови глутенови структури, които до този момент не са присъствали в човешката храна.
Във физиологично отношение взаимовръзката между пшеницата и диабета е абсолютно логична. Продуктите, приготвени от пшеница, доминират в храната ни и качват нивата на кръвната захар повече от буквално всички останали храни. Това изстрелва показателите от рода на HbA1c (което отразява усреднената глюкоза, предшестващо кръвната глюкоза с шейсет до деветдесет дни). Цикълът глюкоза – инсулин, който достига високи нива няколко пъти всеки ден, води до увеличаване на висцералната мазнина.
Висцералната мазнина – тестеният корем – е тясно свързан с резистентността спрямо инсулина, която на свой ред води до още по-високи нива на глюкоза и инсулин.
Началната фаза на нарастване на висцералната мазнина и диабета се съпровожда от
50-процентно увеличение на панкреасните бета-клетки, които отговарят за производството на инсулин, една физиологична адаптация, която има за цел да отговори на огромните нужди на едно тяло, развило резистентност към инсулина. Но адаптацията посредством бета клетките си има своите граници.
Високите нива на кръвна захар като онези, които възникват след хапването на една хубава кифличка с боровинков мармалад, докато пътувате с колата до работата си, предизвиква феномена „глюкотоксичност“действителното увреждане на панкреатичните бета-клетки, произвеждащи инсулин, следствие на високите нива на кръвната захар.
Колкото е по-висока кръвната захар, толкова е по-силно увреждането на бета-клетките.
Ефектът нараства непрекъснато и започва при нива на глюкозата от 5,55 mmol/l, стойност, която повечето лекари наричат нормална. След консумирането на две филии бял пшеничен хляб с бяло месо от пуйка с ниско съдържание на мазнини, типичната кръвна глюкоза ще бъде от 7,77 до 10 mmol/l при възрастен, който не страда от диабет – повече от достатъчно да умори няколко ценни бета-клетки, които никога не се възстановяват.
Вашите бедни уязвими панкреатични бета-клетки също така биват увреждани от процеса на липотоксичност, който представлява загуба на бета-клетки, дължаща се на нарасналите триглицериди и мастни киселини, като тези, развивани при многократно поглъщане на въглехидрати. Спомнете си, че една диета, претеглена по отношение на

въглехидратите, води до увеличени алфа-липопротеинови частици с много ниска плътност и триглицериди, които остават постоянни и в двата периода – след храна и между отделните хранения, състояния, които още повече усилват липотоксичното увреждане на панкреатичните бета-клетки.
Увреждането на панкреаса допълнително се влошава от възпалителни феномени, такива като оксидативно увреждане, лептин, различни интерлевкини и туморен некрозисен фактор, всички които възникват в резултат на възпалението в областта на натрупване на висцералните мазнини, като всички те са характерни за преддиабетните и диабетните състояния.
С течение на времето и непрекъснато повтарящите се захарни удари от глюкотоксичност, липотоксичност и възпалително разрушение бета-клетките вехнат и умират, при което броят им постепенно намалява до под 50 % от нормалния начален брой.
Това е моментът, в който диабетът става необратим.
Накратко, въглехидратите, особено тези като пшеничните продукти, които увеличават най-драматично кръвната захар и инсулина, задействат една серия от метаболитни феномени, които в крайна сметка довеждат до необратима загуба на способността на панкреаса да произвежда инсулин: диабет.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: