ПЛАНИРАЙТЕ ВАШАТА ОКОНЧАТЕЛНА РАЗДЯЛА С ПШЕНИЦАТА

или отказването от сладкарските изкушения. За други това може да представлява особено неприятно преживяване, сравнимо само с обработката на зъбен канал без упойка или със съжителство с тъста и тъщата в продължение на месеци.
В моя опит най-ефективният и в крайна сметка най-лесният начин за премахване на пшеницата е да го направите рязко, категорично и напълно. Инсулино-глюкозното влакче на ужасите, задвижвано от пшеницата, заедно с пристрастяващите мозъка ефекти на екзорфините, прави при някои хора труден процеса на постепенното отказване, така че по-добрият вариант може да се окаже рязкото прекъсване. Пълното и рязко елиминиране на пшеницата при по-податливите болни ще задейства феномена абстиненция. Но проблемите, възникващи при абстиненцията, които съпровождат рязкото отказване, могат да се окажат по-лесни за преодоляване, отколкото разяждащите флуктуации на безумния глад, който обикновено съпровожда частичното понижаване на консумация на пшеница.
То не се различава много от опита на някой алкохолик да мине на сух режим. Въпреки това някои хора се чувстват по-комфортно при постепенното намаление на консумацията, отколкото при рязкото и премахване. Но който и вариант да изберете, крайният вариант ще е един и същ.
Сигурен съм, че в този момент вече си давате сметка за факта, че когато говорим за пшеницата, това не означава само хляба. Тя е въздесъща и се намира във всичко.
Много хора при първия си опит да идентифицират храните, съдържащи пшеница, я откриват при почти всички преработени храни, които са консумирали до този момент, дори и при най-малко вероятните, като консервираните „крем“ супи и „здравословните“ замразени вечери. Пшеницата се намира там поради две причина: първо, защото има приятен вкус; второ, тя стимулира апетита. Втората причина не ви е изгодна, разбира се, но е изгодна на производителите на храни. За производителите на храни пшеницата е също както никотина в цигарите – създава зависимост, която стимулира по-нататъшната консумация. (Между другото, други чести съставки в преработените храни, водещи до увеличение на консумацията, макар и с не толкова мощни ефекти като този на пшеницата, включват глюкозо-фруктозния сироп, захарозата, нишестето и солта. Те също си струва да бъдат избягвани.)
Без съмнение, премахването на пшеницата изисква известно предварително обмисляне. Храните, приготвени с пшеница, притежават едно неоспоримо предимство – удобни са: сандвичите например се пренасят и съхраняват лесно, ядат се направо от ръка.
Ако искате да избегнете пшеничните продукти, това означава, че трябва да си приготвите храна, да я носите на работното място заедно с прибори за консумацията и. Това означава, че ще ви се налага да пазарувате по-често и... да готвите. По-голямата зависимост от зеленчуци и пресни плодове означава и ходене на селскостопанския пазар или в зеленчуковия магазин поне два пъти седмично.
Все пак факторът неудобство далеч не е непреодолим. Нужни са няколко минути предварителна подготовка, като нарязването и поставянето в кутия на парче сирене, няколко шепи сурови бадеми и зеленчукова супа в термус, които да носите в подходяща чанта. Това може да означава да оставите известна част от спаначената салата от вечерята и да закусите с нея сутринта. (Да, приготвеното за вечеря да изядете на закуска е една

полезна стратегия, която ще обсъдим по-късно.)
Хората, които обикновено консумират пшенични продукти, стават объркани и уморени само след два часа. Ще им се да похапнат и още, и още... кифличка, зрънчо, шоколадово кексче или каквото и да е лакомство, за да залъжат стомаха. След като веднъж обаче премахнете пшеницата от диетата си, апетитът вече не представлява онова глюкозноинсулиново влакче на ужасите от тъпчене на корем и глад и повече нямате нужда да си вземате следващата „доза“ от възбуждащите мозъка екзорфини. След като на закуска в 7:00 часа хапнете две бъркани яйца със зеленчуци, чушки и зехтин например, няма да изпитате глад чак до обяд. Сравнете това с 90 до 120-минутния цикъл на неутолим глад, който повечето хора изпитват след консумираната в 7:00 часа сутринта купа със зърнена закуска с високо съдържание на фибри, в 9:00 си вземат снакс, в 11:00 другия снакс или някакъв ранен обяд. Виждате колко лесно става да се отрежат от 350 до 400 калории дневно от общата ви консумация, която следва естествено и несъзнателно от елиминирането на пшеницата. Също така ще избегнете следобедното желание за дрямка, което много хора изпитват около 2 или 3 часа следобед, сънливият унес, възникващ след изяждането на сандвич с пълнозърнест хляб, психическото раздрусване или люшкане, проявяващо се поради резкия спад на високата глюкоза. Един обяд, включващ риба тон
(без хляб), смесена с майонеза или гарнитура със зехтин, заедно с резенчета зукини и една шепа (или няколко шепи) орехи, няма изобщо да доведе до този рязък глюкозно-инсулинов спад, просто ще доведе една безупречна нормална кръвна захар, която не отпуска, не приспива, нито размътва мозъка.
Повечето хора не могат да повярват, че премахването на пшеничните продукти от храната им в крайна сметка ще направи живота им по-лек, а не по-труден. Хората, премахнали пшеницата от менюто си, не търсят час по час нещо за похапване и се чувстват комфортно във времето до следващия обяд или вечеря. Когато най-накрая сядат на масата, те се задоволяват с по-малко. Просто животът става... по-семпъл.
В действителност много хора са като обсебени от пшеницата, от разписанията и навиците, които тя им диктува. Следователно радикалният отказ от пшеницата означава нещо повече от простото елиминиране на определен компонент от храната. С това премахвате един много мощен стимулатор на апетита, такъв, който управлява поведението, възниква често и безпощадно. Премахването на пшеницата ще ви направи свободни.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: