Постенето: по-лесно е, отколкото си мислите

пшеница, може да се види в чудо, защото това изисква изключително силна воля. Хората, които често консумират пшенични продукти, рядко са способни на успешно постене повече от няколко часа, като обикновено се предават при гледката на първата храна пред погледа им.
Интересното тук е, че премахването на пшеницата улеснява много постенето, буквално без полагане на всякакви усилия.
Постенето означава никаква храна, само вода (обилното оводняване също така е ключ за безопасното постене) за един период в продължение на 18 часа до няколко дни.
Хората без пшенични продукти в храната си могат да постят в продължение на 18, 24, 36,
72 или повече часа с малък или изобщо без всякакъв дискомфорт. Способността за постене, разбира се, е един вид подражание на естествената ситуация на някой древен ловец – събирач на диви растения, който може да кара без храна в продължение на дни или дори седмици, след неуспешен лов или някое друго природно препятствие пред снабдяването с храна.
Способността за комфортно постене е естествена; неспособността да се издържи повече от няколко часа, преди човек да полудее от глад, е неестествено.
ПШЕНИЦОХОЛИЦИТЕ И СИНДРОМЪТ НА ПШЕНИЧНАТА
АБСТИНЕНЦИЯ

Приблизително 30% от хората, които премахват рязко пшеничните продукти от храната си, изпитват ефекта на абстиненция. За разлика обаче от абстиненцията при наркотици или алкохола, пшеничната абстиненция не води до пристъпи или халюцинации, загуба на съзнание или други опасни феномени.
Най-близкият паралел, който можем да прокараме тук, е никотиновата абстиненция, възникваща при отказването на цигарите. При някои хора преживяванията почти не отстъпват на тези при наркоманите или алкохолиците. Подобно на никотиновата, пшеничната абстиненция може да причинява умора, затруднения в мисленето и раздразнителност. Също така може да се съпровожда от слаба дисфория, усещане за лошо настроение и тъга. Пшеничната абстиненция често пъти оказва и уникален ефект за намалена способност за физически упражнения, който обикновено продължава от 2 до 5 дни. Обикновено е краткотрайна. Докато бившите пушачи не са на себе си 3 или 4 седмици след прекратяване на пушенето, повечето бивши консуматори на пшеница се чувстват по-добре само след седмица. (Найдългите симптоми на пшенична абстиненция, на които съм ставал свидетел, продължиха четири седмици, но това беше необичайно.)
Хората, които страдат от силна абстиненция, обикновено са същите хора, изпитващи невероятен глад за пшеничните продукти при предишната си диета. Това са хората, които обикновено ядат гевреци, крекери и хляб всеки ден, в резултат на мощния импулс за ядене, задействан от пшеницата. Чувството на непоносим глад продължава да се връща на приблизително двучасови интервали, което отразява глюкозно-инсулиновите флуктуации, произтичащи от консумацията на пшеничните продукти. Тези хора изпитват

силно страдание, ако пропуснат някоя бърза закуска или храна: треперене, нервност, главоболие, умора и непоносимо желание за ядене, като всички те могат да продължават през целия период на абстиненция.
Кое е онова, което причинява пшеничната абстиненция? Вероятно годините с консумация на високи количества въглехидрати прави метаболизма зависим от постояното набавяне на готови абсорбирани захари като тези, съдържащи се в пшеницата.
Премахването на източниците на захар принуждават тялото да се адаптира вместо това към мобилизиране и изгаряне на мастните киселини, а не към по-лесно усвоимите захари, процес, който изисква няколко дни, докато стартира. Все пак тази стъпка представлява една необходима част при преобразуването от отлагане на мазнини към мобилизацията на мазнините и свиването на висцералните мазнини по тестения корем. Пшеничната абстиненция има сходни физиологични ефекти, както при диетите с ограничаване консумацията на въглехидрати. (Привържениците на диетата на Аткинс я наричат предизвикваща грип или треска, чувството на умора и болки, което се развива при навлизането в програмата във фазата без въглехидрати.) Лишаването на мозъка от извличаните от пшеничния глутен екзорфини също така усилва ефекта на абстиненцията, явлението, което вероятно отговаря за пшеничните пристъпи на глад и дисфория.
Съществуват два начина за смекчаване на този удар. Единият е да свалим постепенно консумацията на пшеница през седмицата, подход, който работи само при някои хора. Все пак имайте предвид следното: някои хора са толкова пристрастени към пшеницата, че при тях дори и този процес на постепенно отказване ще бъде невъзможен за преодоляване, поради повтарящато се предизвикване на феномените на пристрастяване при всеки залък кравай или соленка. При хората с много силна зависимост от пшеницата методът „студена пуйка“ – дали не трябва да го наречем „студен макарон“ – може да представлява единствения начин за разкъсване на този цикъл. Това е сходно с алколизма.
Ако някой ваш приятел пие 2/5 от бутилка бърбън дневно и вие го принуждавате да свие дозата си до две чаши на ден, той действително ще подобри здравето си и ще живее по-дълго, но ще му бъде буквално невъзможно да го направи.
Второ, ако вие считате, че сте сред тези, които ще изпаднат в абстиненция, изборът на точния момент за преход на отказване на пшеницата е особено важен. Изберете си период от време, когато не е необходимо да бъдете във върхова форма – например вземете си седмица отпуск или в някой по-продължителен уикенд. Умствените затруднения и вялост, изпитвани от някои хора, могат да достигнат значителна степен, с което да направят трудни продължителната концентрация и изпълнения на работата. (Със сигурност не бива да очаквате никакво съчуствие от шефа или колегите, които вероятно ще бъдат учудени от решението или тайно ще ви се надсмиват.)
Макар пшеничната абстиненция да е досаден процес, който изнервя атмосферата с близките и колегите ви, тя е безвредна. До този момент не съм виждал никакви действително вредни ефекти, нито има сведения за такива, освен описаните по-горе.
Отказването от препечения хляб и кифлите е трудно за хора, претоварени от емоционални проблеми, с хронични пристъпи на зверски глад, които могат понякога да ви обсебват в продължение на месеци или години, но това е полезно, а не е вредно за здравето ви.

За щастие не всеки изпитва пълния синдром на абстиненция. Някои изобщо не го изпитват, като се чудят за какво е целия този шум. Някои хора просто могат да откажат цигарите от раз и повече да не се върнат към тях. Същото е и с пшеницата.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: