Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

Съществен момент при прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим са билковите чайове. Отгледани от самата Природа, без пръскане и изкуст­вено наторяване, билките са ценен естествен продукт. Българинът винаги е знаел високата лечебна стойност на билките и тяхното бране е било традиция, предава­на от поколение на поколение. Мащерка, мента, маточина,риган, жълт кантарион, глог, шипки, липа, лайка и още много други, с които е богата наша­та планина, съчетани с различни комбинации, могат да задоволят и най-взискателния вкус. Билковият чай с богатия си биологичен заряд, подсладен с лъ­жичка непретопен мед, който също е признат за ле^ карство, няма никакво противопоказание или някак­ви съмнителни лоши въздействия. Добавянето на

парче лимон или само лимонов сок е според вкуса и желанието. Изключва се всякакъв вид черен чай.

Чайовете се включват според вкуса, що се отнася до подбора на билките. Ползваното количество е според желанието - при чувство на жажда.

Освен чай може да се ползва вода, минерална во­да, вода с добавка на лимонов, портокалов или гроздов сок (но не консервирани), настойка от шипки или от ня­какви други сухи плодове (трънки, боровинки, диви кру­ши, ябълки, касис и пр.). За приемането на течнос­тите не бива да се подхожда догматично, а главни­ят критерий е да има желание. Топличкият и вку­сен билков чай стопля не само стомаха, а и психиката на гладуващия болен човек.

ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ПРАКТИКА

С прилагането на лечебния разтоварителен режим, колкото и леко да е заболяването, за да се стигне до връ­щане на истинската и жизнена здрава форма на орга­низма, често се налага да бъдат проведени няколко курса.

При първия курс малко по-трудни са начални­те 2-3 дни. Организмът, привикнал на ритмично ежедневно приемане на храна, сега, когато не я получава, започва да прави усилие да премине към своите резерви и запаси с установяване на ендогенно (вътрешно) хранене. Обикновено поло-жение е през това време още нестихналият апетит да измъчва човека, а и често се чувства някакъв вид дискомфорт, изразен с чувство на слабост, раздразнителност, напрежение, леко главоболие или нещо подобно. При наличие на гастрит, язва на стомаха, артрит или някаква друга хронична болест може да има леко изостряне на заболяване­то, но болките са слаби и леко поносими. В рамките на 1-2 часа или най-много за ден-два те отшумяват.

През това време теглото обикновено спада по 1 кг

на ден. С напредване на дните започва да се явява чувство на лекота и настроението се разведрява. Съ­нят се подобрява, като става по-дълбок и по-отпочи-ващ. Болният започва да се наспива за по-кратко време, като сутрин се събужда ободрен. .

Удивителна е бързината, с която природата се справя. Започва и увеличаване на силите същев­ременно със сменяне на душевната нагласа, като от време на време унилото настроение на промеждутъ­ци се заменя с оптимистично и весело. Към шестия -седмия ден по-наблюдателните ще забележат подобря­ването на кожата на лицето с връщането на естест­вената руменина, което говори за подобряване на оросяването и възстановяване на периферното кръвообращение. Безспорно това е израз на подоб­ряване на кръвообращението в целия организъм. Студените крака и ръце започват да се стоплят. Започ­ват да изчезват петна, изриви и пъпки по кожата.

През това време плодовете поддържат естествена­та перисталтика на червата или възстановяват тяхна­та нормална функция при вече допуснати нарушения.

Но има случаи, когато при започване на дните на разтоварване не само не се явяват трудности, а сякаш организмът е чакал точно този режим. Появява се чувст­во на лекота, на проясняване, на някакво вътрешно об­лекчение. Още от първия ден силите се увеличават, мис­ленето се разведрява й текущата работа върви по-леко.

При повтаряне на курса, което следва след интервал от време, режимът се понася много по-леко. Премина­ването към ендогенното хранене става по-бързо, как­то и задвижването на очистителните процеси. Спада­нето на килограмите вече не е така интензивно, дори съществуват и положения на застой.

При добро понасяне на режима, колкото и леко да е заболяването и дори в начална форма, е препо­ръчително да се направи пълен курс от 14-15 дни,

тъй като едва след шестия до десетия ден се преми­нава по-пълно на ендогенното (вътрешно) хранене, което дава възможност за развиване на по-задълбо­чен лечебен процес. За да бъде постигнато излеку­ване с добро изчистване и възстановяване на тъка­ните, необходимо е възстановителният курс да се повтори два-три, а понякога и повече пъти, тъй като темповете на Природата при възстановяването са бавни и е необходимо време.

Лечението винаги има индивидуален характер, спо­ред заболяването. Дължината на курсовете може да ва­рира от 3-5-8 до 10-15-20-25, а в много редки случаи и повече дни. Следи се за вътрешния заряд от сили, както и за психичната настройка на лекуващия се.

Лекуващият лекар трябва да притежава особена наблюдателност, която се постига с практиката. ,

Със започване на разтоварителните дни очистител-но не е необходимо да се взима. Това може да се допус­не само по желание на болния, ако той намери за доб­ре - еднократно, при случай на тежък запек.

Дължината на курса на разтоварителния режим никога не се определя предварително. Това става при съвместна работа на болния и лекаря, в зависимост от поносимостта на разтоварителния режим, от състояни­ето на болния и от душевното му разположение.

При леко понасяне на разтоварителните дни кур­сът може да продължи от 14 до 20 дни, но при чувство на някакъв дискомфорт може да се започне с 5 до 7 дни. С повтарянето им вече се достига до пълния курс - от 12 до 14 дни.

При по-тежки заболявания се налага да се про­веждат и по-продължителни курсове, но те трябва да бъдат винаги ръководени от лекар-специалист, който познава добре проблема.

Но има случаи на

ТЕЖКО ПОНАСЯНЕ НА РАЗТОВАРИТЕЛНИТЕ ДНИ.

Има изключителни случаи, когато още със спира­нето на сутрешната закуска започва някакъв диском-форт - главоболие, силна слабост, леко прилошаване, позиви за повръщане или нещо подобно. Обикновено това са случаи с изключително висока токсичност на организма - на пушачи или хора, ползвали превише­но количество токсични храни, инертни по природа и без необходимото физическо натоварване.

И тъй като със спирането на храненето в организ­ма веднага започва очистителният процес (природата винаги бърза да помогне на човека без отлагане), токсините и отпадъчните субстанции от тъканите се отправят към кръвното русло, за да бъдат елимини­рани чрез очистителните органи. Но се оказва, че техният процент в кръвта превишава поносимото ко­личество и се получава леко отравяне, от което на чо­век му прилошава.

За да се преодолее това състояние, разтовари-телните дни се ограничават от 1-2 до 3-4, като през това време се -предпочитат по-сладки плодове и зе­ленчуков будьон. Повтаряни ритмично в непродъл­жителни интервали от време на хранене (8-10 до 12-15 дни), те стават все по-леко поносими, с облек­чаване на токсичното състояние. Постигне ли се то­ва, вече може да се премине към по-продължител­ни курсове, за да започне по-задълбочено лечение на заболяванията.

Добре е да се запомни, че ТОЧНО ТОЗИ, КОЙТО ПОНАСЯ ТЕЖКО ГЛАДНИТЕ ДНИ, ТОЙ СЕ НУЖ­ДАЕ НАЙ-МНОГО ОТ ТЯХ.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕЖДИННИТЕ ИНТЕРВАЛИ

Определянето на интервала за хранене става спо­ред дължината на провежданите курсове на разто­варване. При късите курсове от 3 до 7-8 дни интерва­лите варират от 8 до 20 дни. Но когато се провежда пълен курс от 14-20 или 25 дни, продължителността на интервала трябва да бъде от 4-5 до 7-8 седмици, като се следи нормализирането на общото състояние.

Съществено условие е, докато трае лечението с повтаряне на разтоварителните курсове по някаква програма, за да се запази постигнатият резултат от вече проведения курс, до започване на следващия да се приема лека растителна храна, ограниче­на, и да не се допуска преяждане и претоварване. Месото и месните консерви се изключват. Сладки­шите също. Млякото и млечните продукти се огра­ничават до минимум.

Повтарянето на курсовете продължава до постига­не на чувство за истинско здраве и нормално психи­ческо състояние.

От голямо значение е

ДА СЕ ЗАПАЗИ НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ, ОФОРМЕН ДО МОМЕНТА.

Изключително значение по време на разтовари­телните дни има движението. Спазването на постелен режим води до обездвижване и спад на тонуса. Но фи­зическото натоварване не бива да надхвърля това, с което човекът е свикнал до момента. При прилив на сили, което често се получава след 6-7-ия ден, ор­ганизмът не бива да се претоварва. Излишните сили трябва да бъдат оползотворени за осъщес­твяване на оздравителната програма. От голямо значение е оформеният и воден до този момент на­чин на живот при започване на дните за разтоварва-

не. Желателно е животът да продължи в неговата ини­циативна форма, доколкото това е възможно, като се продължат кратката сутрешна гимнастика, разходките на открито, дихателните упражнения. Действа се до първите признаци на умора, но не и до преумора.

Има изключителни случаи с недобре изяснени ди­агнози, скрити и неустановени сериозни заболявания, които в началото на разтоварителните дни напомнят за себе си. Със започването на гладните дни всяко хро­нично заболяване леко се възбужда поради развива­щия се очистите лен процес, което трае от няколко часа до 1-2 дни, след което положението се нормализира.

Но ако при започване на лечението болният е бил на легла, нещата стоят другояче: трябва да се изчака и да се следи за естественото възвръщане на силите и едва тогава отново, постепенно да се включи в движението.

Резултатът би бил много по-добър, ако дори при най-лекото хронично заболяване, и то в началната му фаза, гладуването се провежда в санаториална обста­новка под ръководството на лекар-специалист, където съвместно с прилагането на разтоварителния режим се включва и цялостна обширна програма с гимнасти­ка, сауна, слънчеви и въздушни бани, масаж, плуване.

Предимствата на подобни лечебни и оздравителни заведения са в това, че човек има възможност да про­мени обстановката, което оказва и своето благотворно влияние върху общото душевно състояние. Другото е смяната на средата, която често го е потискала и е оказвала негативните си влияния, и третото предимст­во е, че тези профилакториуми, може би това е най-точното определение на подобни заведения, се явя­ват като истински училища, които ограмотя-ват хората относно природосъобразните изиск­вания на този начин на живот.

Ако разтоварителният режим се провежда амбула­торно, без да се сменя обстановката, разумна мярка е

ДА НЕ СЕ КОМЕНТИРА И ГОВОРИ

за предприетото, за да се осигури спокойствие. Не ко­ментирайте с хората, с които контактувате! Споделяйте само с най-близките си около вас, и то с тези, които ви разбират. В противен случай ще се сблъскате с глупост­та, предразсъдъците, невежеството, фанатизма, дори със... завистта. Могат да ви кажат, че вие сте луд, че душевното ви състояние е съмнително и имате нужда от психиатър. Лошотията и завистта са безконтролни и мо­гат да ви подхвърлят такива реплики, че да загубите душевното си спокойствие за цяло денонощие. А това пречи и връща лечението назад, нарушава се неговият нормален ритъм. Извисете се над всичко това и гле­дайте на другите като на непослушни и глупави деца.

Коментариите и разговорите вече ще имат своето място при получения ефект след приключване на ле­чението. И тогава, ако вие не разкажете и не сподели­те как сте се излекували, ще бъде ваша грешка. Ето какво пише японският професор д-р Хенри Осава: „Ако вие не разкажете на болния си съсед как сте се излекували, за да му помогнете, неминуемо ще настъпи рецидив на вашето заболяване. Вероятно животът има и своите неизменни закони!"

Едно от съществените изисквания при провеждане на разтоварителния режим е

Слабост може да се появи както в началото на раз­товарителния курс, така и през всяко друго време. То­ва са лечебните кризи, за които вече стана въпрос, но с вземане на плодовете обикновено те се явяват в съв­сем омекотена форма.

За да се преодолее това състояние, необходимо е леко да се увеличи количеството на приеманите пло-

дове, да се включи някакъв нов вид плод, приемане на лъжичка мед в повече или просто почивка на ди­вана с някакво приятно четиво. Но понякога кризата се повлиява по-добре с включване на движение -приемане на един топъл душ, фрикция на цялото тя­ло с топла кърпа пред отворения прозорец или раз­ходка на чист въздух. Всеки има свой вътрешен усет, , който безспорно го насочва. Насочете въпроса към вашия вътрешен лекар и той ще ви отговори.

Ако въпреки това чувството на слабост не е прео­доляно, може да се свари

ЗЕЛЕНЧУКОВ БУЛЬОН.

Тъй като в организма на гладуващия се завишава киселинността, то алкалният заряд на бульона се възп­риема добре. Бульонът се приготвя добре от 1-2 карто­фа, морков, целина или какъвто и да било подръчен зеленчук (може домат, чушка, магданоз и пр.). Почис­тени и нарязани, зеленчуците се варят в повече вода до увирането им. Прецеденият бульон се ползва, дока­то е още топъл. Ако остане от него, при второ ползване може да бъде затоплен.

Ако слабостта все още не е преодоляна, към полз­ваната порция бульон може да се добави пасирано парченце картоф.

При желание, за подобряване вкуса на бульона, може да се добави лимонов сок.

Кожата винаги трябва да бъде чиста. Ежедневното измиване задължително трябва да влиза в програма­та, за да бъдат отстранявани всекидневните отлага­ния от нея. Топлата вода почиства не само външната част, но и подкожните тъкани, като ги тонизира.

Топлината предизвиква разширяване на подкож-

ните капиляри и увеличава притока на кръв, която носи със себе си и хранителни субстанции. По-късно, отдръпвайки се, тя увлича застоялите се там и чужди на тялото материали. Топлината се явява и като це­нен помощник на лечебния процес.

Дрехите, обувките, коланите, сутиените и пр. по­тискат нормалната дейност на кожата, а всеки сектор от нея съответства и е свързан с онределен вътре­шен орган, който, ако не се погрижим за него, запада. Поне един път на ден е необходимо тези тъкани да се тонизират и да се оживяват.

При здраво физическо състояние и при пъл­ноценна функция на органите кожата цялос­тно е добре затоплена, гъвкава и еластична. Има ли разлика в температурата на отделните сек­тори на кожата, вече нещо е нарушено. За да се поддържат в добра форма вътрешните органи, ед­на от всекидневните ни грижи трябва да бъде кожа­та - водни и въздушни бани, фрикции с топла и ' студена вода, масаж, слънчеви бани.

Кожата е огледало на вътрешното състоя­ние на организма. Има ли отклонения от нормалния й цвят и вид, като сухота, омазняване, обриви, петна - вече е налице болестно състояние.

Ежедневната баня трябва да бъде кратка и темпе­ратурата на водата да е сцоред моменталното жела­ние. Вътрешният природен лекар, който винаги е с нас, ще подскаже с усещането за приятност темпера­турата, която е необходима за момента. И тук същест­вува шаблон - има индивидуални изисквания. През различните дни на гладуването изискванията към по-топла или по-студена вода ще бъдат различни. С про­веждане на разтоваршпелния режим без намеса на външни медикаментозни средства, освен топ­лата вода, кожата добива здравия си и нормален вид и цвят.

Обикновено положение при започване на разто-варителния режим е «зикът да се покрие с бял или жълтеникав слой, често придружен с лош вкус или тежък дъх. Всичко това говори за усилено чистене на околните тъкани от токсичните материали чрез жле­зите и лигавицата на устата. При това положение единствената мярка е измиване на зъбите с паста за зъби и плакнене на устата с отвара от лайка и лимо­нов сок. С напредване дните на разтоварителния ре­жим слоят на езика започва да потъмнява и да отс­тъпва към гърлото. Очистването на езика започва от върха и от страничните му сектори. Окончателното изчистване и връщане на нормалния му вид с прия­тен розов цвят става, когато се възвърне истински чистото състояние на тъканите и на здравето.

Много рядко са случаите, когато езикът въобще не се облага, което досега изобщо не е получило свое­то обяснение.

При здравия човек езикът е чист от наслойки и стег­нат, като има вид на добре поддържан мускул.

Постигайки здраво състояние, за да бъде то запазе­но още много години, разтоварителният режим следва да бъде прилаган в неговата лека и приятна

ПРОФИЛАКТИЧНА ФОРМА.

Ако след възстановяване на здравето нехайно нано­во бъде върнат старият начин на живот, главно на без­контролно хранене, което фактически е било основната причина на заболяванията, то много скоро те отново ще бъдат предизвикани.

Прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим като профилактика се включва като постоянна програма. Тя може да бъде оформена с по 1 ден в седмицата или 4 дена, проведени еднократно в месеца.

Освен това за регулиране на евентуално претоварва­не на организма всеки 3-4 месеца се провеждат курсо­ве от 8 до 10-14 дни със сезонните плодове. Колкото и да е семпла профилактичната програма, ако се съче­тават дните на разтоварване с природосъобразната форма на хранене, както и със запазване на двигател­ния режим, здравето винаги може да се поддържа в добра форма и в най-напреднала възраст.

Особено голяма стойност има прилагането на пло­дово-чайния разтоварителен режим като

СПЕЦИАЛНА ГРИЖА ЗА ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ,

тъй като това е проблем, който занимава целия циви­лизован свят. Изобилието от храни довежда и до увле­чения, и до тяхното безконтролно използване. Пълни­те хора обикновено са от семейства, където масата ви­наги е била отрупана с изобилие от храни - детето е било хранено с двойно по-голямо количество от необ­ходимото за неговия организъм.

Стомахът е разширен, апетитът — винаги възбуден и човекът е готов по всяко време на денонощието да приема храна. Има ли повече храна, има и повече ки­лограми.

За сваляне на излишните килограми се реклами­рат безброй диетични системи, гимнастики, билкови и медикаментозни препарати, ръчни и електрически масажи и т. н., но се оказва, че всички те не само не дават задоволителни резултати поради скорошното връщане на килограмите, но и много от тях са вред­ни. Вредни се оказват и отводняващите медикаменти, защото пълният човек се нуждае от намаляване на тлъстините, а не от обезводняване. Още повече че тази вода е в разтвор на соли, които вредят на орга­низма. Изтегли ли се водата, солите остават, поради което още с първите чаши вода, приети със захранва-

йето, водата се възстановява, а с нея и килограмите.

Единственият начин килограмите да бъдат възс­тановени и нормализирани, без да се вреди на чове­ка, това е гладът, но провеждан в неговата строга форма, а болният трябва да бъде задължително в клинична обстановка и да не се приемат никакви от­водняващи медикаменти.

Добри резултати бяха постигнати с прилагане на плодово-чайния режим, провеждан амбулаторно дори без вземане на отпуски, абсолютно безвреден и леко по­носим. Колкото повече са килограмите, толкова повече време е необходимо за тяхното сваляне. Не бива да се форсира и да се бърза. Трябва предварително да се об­мисли план-програма, която може да се обсъди с ръко­водещия лечението лекар.

Още със спирането на храненето веднага започва разтапянето на патологичните тъкани и свалянето на теглото. За бързото сваляне на килограмите оказват влияние не само съдържащите се в плодовете витами­ни, които действат като катализатори при разгражда­нето на тлъстините, но и целулозата, която се съдържа в тях, поддържа активна форма на перисталтиката и съдейства за бързо елиминиране на отпадъчните мате­риали. А освен това плодовата захар поддържа силите на организма, които дават по-силен тласък на развива­щите се процеси и поддържат нормалната и активна форма на живот, водена преди началото на плодово-чайния разтоварителен режим.

С определянето на един курс от 10 до 15-20 дни, повтаряни ритмично в интервал от 4 до 8 седмици, може да се стигне до пълно нормализиране на килог­рамите и до желаната елегантна фигура.

Много важен и съществен елемент в осъществя­ването на тази програма е строго да се следи да няма връщане на килограмите в междинните интервали на хранене: ежедневно те да се конт-

Това е един твърде важен момент след проведените гладни дни за получаване на добър ефект от лечението.

Със спиране на храненето уморената храносмила­телна система е в почивка, като й се дава възможност за очистване, лечение на допуснатите увреждания, а успоредно с, това и възстановяване. Това е бавен про­цес, който изисква търпение, време и разбиране. Сто­махът и цялото храносмилане са прекратили своята дейност. И те постепенно трябва да бъдат върнати към нормалната си работа.

При дължина на курсовете 10-15 до 20-25 дни възс­тановителният преходен период може да бъде ограни­чен до 10 дни при услилие, че след това следва пълно­ценно природосъобразно хранене, но строго ограниче­но по количество.

Но ако се касае за по-сериозни заболявания или е проведен по-продължителен разтоварителен курс, пе­риодът на захранване може да бъде удължен. Въпреки приетата храна организмът все още продължава да прави усилия за чистене и елиминиране на чуждите му субстанции и патологични отлагания и затова не бива да му се пречи. Трябва добре да се разбере, че

ЗАХРАНВАНЕТО Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РАЗТОВАРВАНЕТО.

С особено внимание трябва да се следи за възста­новяване на работата на стомаха, което често става

бавно и изисква повече време. При приемането на храната не бива да се чувства болка, тежест или друг някакъв дискомфорт, а само лекота. Важно изискване е и доброто сдъвкване - трябва да се следи за все­ки залък. Да се следи и за предпочитанието на прие­маните и включвани храни.

Ако веднага след възстановителните дни се пре­мине на пълноценно хранене или се включват храни от животински произход, то всичко постигнато с глад­ните дни може не само да бъде разрушено, но и да се появят и допълнителни увреждания.

При случаите, в които не е постигнат лечебен ефект, се оказва, че единствената причина е неправилното захранване с включването на повече или на неподхо­дяща за момента храна. Точно тук самоконтролът и дисциплината трябва да бъдат на висота.

Гладът, приложен независимо под каква форма -по-строга или по-омекотена, никога не може да навреди. Но появи ли се неразбиране и липса на контрол при зах­ранването, за оздравяване не може и да се мисли. По този повод д-р Ото Бухингер казва: „Дори лудият може да гладува, но само умният знае как да прекъсне глада и да се възстановява..." При включване на храните

Този принцип трябва да се спазва и като количест­во на приеманата храна, и като качество на включени­те различни продукти.

Първата храна, която е уместно да се включи след плодово-чайния режим, са зеленчуците в сурово състо­яние, може и плодове, които до момента не са били поемани. При включване на зеленчуци с по-твърда структура (моркови,, целина, ряпа, червено цвекло и други) е добре те да бъдат настъргани на ренде или обработени с миксер. Към стомаха те трябва да бъдат препращани в подходяща форма.

Храните се включват в малки количества, като всяка новоприета храна измества вземаните до този момент плодове и чайове. Необходимо е да се следи за постепенното възстановяване работата на стомаха

- той трябва да започне да функционира нормално.

Малките количества, вземани в началото, посте­пенно се увеличават, като се приемат във вид на сала­ти, подправени с лимон, а впоследствие и с растителни масла. След като суровите зеленчуци са добре приети от органите на храносмилането, следва да бъдат вклю­чени варените картофи, пасирани като рядка каша, без сол и мазнина. След нормалното приемане на кар­тофите могат да се включат и други храни като овесе­ни ядки, качамак, булгур, черен хляб. Успоредно с тях, но също постепенно и в началото на малки количества

- задушени зеленчуци, постни супи, ядки, орехи, ба­деми. Може да се включат и 1-2 лъжици кисело мляко като застройка на супата. Докато трае лечебният пери­од на разтоварителния режим, млечните продукти са ограничени и в минимални количества.

В първите дни на захранването се яде често, но по малко. С напредването на дните и с увеличаване на количеството на приетата храна се увеличават съ­ответно и междинните интервали, като постепенно се достига до четирикратно хранене. Солта се включва едва след 6-7-ия ден.

Тъй като много лесно се губи контрол над приета-

та храна, било под влияние на появилия се апетит или под влияние на обикновена лакомия, и количест­вото на храната се превишава, организмът веднага ре­агира с