Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

Тъй като храненето е всекидневно повтарящо се действие, в зависимост от неговото процедиране то изиграва отчасти и своето възпитателно действие.

Ако детето бъде заставено насила да изяде против волята си поднесената му порция - това е един от пър­вите уроци по насилие и замаскирани'хитрини. Отна­чало то не усеща това, но впоследствие вътрешният му природен разум, който винаги е нащрек, заговаря. Зад храната, поднесена дори с най-хубаво разказана­та приказка, с най-хубавата усмивка, ако не е желана и вътрешно необходима, детето ще долови скритата зад нея хитрина и зле прикритото насилие, за да бъде заставено да я изяде, за 'да изпълни волята на своя възпитател или родител.

Методите често са огрубели и примитивни и часо­вете за хранене, вместо да бъдат мигове на радост от поднесените дарове на природата, стават мъчителни за детето часове на страх и мъка. Отношенията „въз­питател-дете" трябва да бъдат един нежен „танц на ду­шите", а не физическо и психическо подчиняване на по-слабата страна.

Реакциите от страна на детето отначало обикнове­но са слаби. То реагира според заложения у него ха­рактер, но постепенно с натрупване на отрицателните .енергии този характер започва да се променя. Може да се развие неприязън към отсрещния, затвореност, да изчезне веселостта. А ако продължи насилването,

тези отрицателни прояви могат да прераснат в плач-ливост, грубост, нервност, остри реакции на непослуша-ние. Детето вече добре знае, че човекът срещу него му вреди и че на света съществуват насилие и хитрина.

С една дума отрицателните прояви нарушават ес­тествената хармония на обичащата красотата детска душа, вложена от самата природа. Детето обича хуба­вите приказки и красивите героини - принцесите. Бла­городните постъпки на героите го трогват и въодушевя­ват. Положителните прояви в живота са храна за душа­та му, което ни задължава да го щадим и пазим.

Ако към детето се подхожда с доброта, то ще се отблагодари с любов и радост. Продължава ли курсът на насилие, хитрини, фалш и лъжа, те ще бъдат вър­нати с годините в много по-големи дози.

В големия град се създаде още един допълнителен навик, който доведе, до неусетно прехранване, и той е

ЯДЕНЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ, БЕЗ ДА СИ ГЛАДЕН.

По нашите улици почти всеки трети човек яде и дъв­че - семки, бисквити, пасти, банички, мекици, сладки­ши, фъстъци, захаросани ядки, шоколади, сладоледи и какви ли не още лакомства. Пият се сиропи, сокове, боза, бири, газирани напитки, кафета. И интересното е това, че към тях се насочват не гладните, а ситите, и то след изобилна сутрешна закуска и още по-изобилен обяд. Лакомствата се поемащ по всяко време на дено­нощието, без да се мисли за тяхната често висококало-рична и хранителна стойност.

След като стомахът е приел редовната си храна -сутрешна закуска, обяд, вечеря, - той трябва да бъде оставен спокойно да се справи с поставената му задача - да преработи и усвои приетото. Нашата задача се е състояла само с доставянето и приемането на храна­та. Вече попаднала в стомаха, работата над нея се е

прехвърлила върху самата природа - в развитието на храносмилателния процес ние нямаме участие и гри­жа, но трябва да имаме поне благоразумието да не му пречим и да не прекъсваме нормалния му ход. Пода­дем ли през това междинно време допълнителна хра­на, това означава, че възлагаме нова задача на стома­ха, ново отделяне на сокове, преди още той да е при­вършил възложената му преди това работа. Положе­нието става сложно, а нашият стомах обича простите задачи. Сложните натоварвания не са по силите му.

За да бъде запазен стомахът, той трябва да бъде щаден. Приеме ли се една храна, трябва да се изчака до пълната й преработка, т. е. до момента, когато той вече ще бъде готов да приеме другата храна. Само тогава подадената нова храна ще бъде приета добре и за преработването й ще бъдат отделени достатъчно си­ли. Сигнал за това, че стомахът е готов за приемането на нова храна, е появяването на апетит, което обикно-вено става едва след няколко часа.

Хаотичното включване на междинни храни говори не само за лош навик, за проява на лакомия, но и за ниска култура при хигиената на хранене.

Здравето се извоюва с дисциплина, засягаща пряко и стомаха. Тръгне ли се по пътя на прищевките, умо­реният стомах отслабва, а с него отслабва и воля­та. Идва момент, когато този човек вече не може да спре и да се противопостави на изкушението, въпреки желанието си. Той посяга към всичко, без да се интере­сува от последствията. Самодисциплината е на твърде ниско ниво и той е безволев както в службата, така и в семейните си задължения.

Този начин на живот може да доведе не само до сериозни разстройства в храносмилателния апарат, до натрупване на килограми и разнообразни тежки последствия от затлъстяването, но и до цялостно раз­стройване и объркване на живота му.

Да се приема храна по всяко време на деня, дори на денонощието, да се купува пътьом по улиците всичко, което привлича вниманието, води освен към споменати­те болестни състояния и затвърдяване на лош навик, но и към непреодолимо голям апетит. Това е човекът, кой­то не може да прецени кога е гладен и кога трябва да спре да яде.

Оказва се, че съществуват два вида апетит -нормален, естествен, натурален и измамен, лъжлив, патологичен. И за да има здрава храносмилателна сис­тема, а с нея и истинско здраве, тези два вида апетит трябва добре да се разграничат.

В нашия цивилизован свят за съжаление лъжли­вият апетит е обикновено явление. И неговото начало възниква още в най-ранните детски години, когато се правят усилия детето да се приучи да приема храна по часове, да приема това, към което то не проявява охо­та, с цел стомахът да се научи да слуша и да приема всичко и по всяко време. И точно този старателно създаден навик води до резултата човекът да не може да преце­ни дали е гладен, колко да яде и кога да спре да яде.

Но с напредване на годините, вече при възрастни­те хора, положението може да стане съвсем драматично.

С непрекъснатото ядене започват да се трупат ки­лограмите, а оттам и болестите. Волевите процеси са отслабнали и хората вече не могат да спрат яденето. Получава се порочен кръг: ядене - болести, болести -ядене, без да може да се прекъсне. Но тук пречка са не само отслабналата воля и утвърденият вече навик - за този човек яденето вече е задача номер едно за деня. Той не може да се лиши от удоволствието да хапне. Това е стремежът на наркомана в друг вариант.

За разлика от патологичната форма на апетита, макар и рядко, съществува и естествената му форма. Докато при лъжливия апетит човек може да седне на

масата за ядене, без да има нужда от това, при истин­ския, естествения, натуралния апетит храната се по­желава само тогава, когато от нея действително в мо­мента има нужда. Запазеният вътрешен инстинкт действа съгласувано точно с изискванията на орга­низма.

При истинския апетит човек не се нуждае нито от ордьоври, нито от сосове. Истински гладният има стре­меж към опростено хранене, без претрупване на трапе­зата. Той приема всяка храна и може да се нахрани с ябълки или лук и хляб. На такъв човек всичко му е вкусно и след нахранване той няма подуване на коре­ма, газове и ферментация. Със запазения вътрешен инстинкт той знае кога да спре да яде, за да не прето­вари стомаха си. За съжаление в цивилизования свят това явление е рядко и истинският глад се познава само от бедняците или от тези, които, увлечени в люби­мата си работа - художници, артисти, изобретатели -забравят за яденето.

Искаме ли здраве, трябва да щадим стомаха си. Да се разграничат добре тези две форми на апе­тита - нормалната и патологичната. Тези, кои­то са приспали разума си и са станали роби на своя стомах, тези, на които основният интерес на деня е формирането на менюто, трябва добре да помислят за бъдещите си страдания.

Запазим ли естествената форма на апетита си, ние не само съхраняваме силите на стомаха и на целия храносмилателен апарат, но осигуряваме и пълноцен­но изхранване на цялото тяло, запазваме себе си като личност.

МАЛКАТА ПИКАНТНА ЗАКУСКА -ОРДЬОВЪРЪТ

Колкото и да ни е чудно, дори човекът с голям апетит, преситен от ядене, доживява един момент, в

които стомахът му вече не се подчинява на изкуше­нието и загубва охота към поднесената храна. Но ци­вилизованият свят е помислил и за това - хрумнало му да въведе ордьовъра, т. е. предястието - порций-ката добре подредени пикантни храни, както и няка­къв вид фин алкохолен концентрат. И тук принципът е не стомахът да командва човека, а човекът да ко­мандва стомаха. Въпреки умората му, само защото е дошъл часът за обяд или вечеря или по повод на ня­какво специално тържество, поднесената храна да се приема с охота независимо от претовареността на стомаха. Природосъобразната форма на хранене не се нуждае от ордьоври!

От казаното дотук бихме могли да си направим извода, че

без да се мисли дали е дошъл часът за хранене, или не. И ако ние се научим да се самонаблюдаваме, дневната ни програма скоро ще претърпи корекция.

По повод определянето на часовете за закуска, обяд и вечеря Пол Брег казва следното:

„Вие често претоварвате стомаха, обременявайки го с нова работа, преди той да се е справил със старата. Казват ви, че трябва да се храните в определено вре­ме, независимо дали сте гладни или не, в тъй нарече­ното време за обяд и вечеря. По този начин вие се тъпчете - това е един ужасен начин на живот, непра­вилен и научно остарял, изостанал от всички нови отк­рития на естественото натурално хранене.

Претоварвайки се с храна, по този начин вие по­ощрявате ферментацията и гниенето, разстройвате об­щата хармония на организма и способствате за разм­ножаването на микробите в дебелото черво..."

Първата корекция, която трябва да се направи, е

сутрешната закуска - този изкуствено създаден навик. Никому няма да дойде наум още със събуждането да сед­не на масата да се храни. Естествената охота за хранене идва едва 3-4 часа след раздвижването на организма.

Смилането на храната изисква време и то е раз­лично за всекиго, според силите, с които разполага не­говият стомах, както и според приетото количество. Зареденият с много сили човек и със здрав и стегнат стомах ще се справи лесно и когато дойде определени­ят за хранене час, той вече е готов за приемане на нова порция храна.

Но много по-често, отколкото се .мисли, храносми­лателната система на нашите съвременници не е в тази идеална форма, а с намалени възможности и си­ли, дори с болезнени отклонения. И тук възниква въпросът дали този стомах ще е готов за поредното хранене, определено общо за всички? И какъв би трябвало да бъде подходът при такова положение?

Сяда ли се на масата за хранене, когато има ясно изразен естествен апетит, вече може да се говори за постигната дисциплина. Следи ли се количеството на приеманата храна, за да не се стига до претоварване, подуване на корема или каквото и да е било друго чув­ство на дискомфорт, то ограничаването ще стане на­вик. При такова положение вече лесно ще се стигне до определяне на точно необходимото количество на полз­ваната храна. С подобен подход и ритъмът на приема­ната храна ще бъде утвърден и спазен.

Премахнат ли се междинните хранения, даде ли се възможност в часовете между храненията стомахът спокойно да се справя с работата си, без да бъде обез­покоен с нови допълнителни задачи, налучка ли се ко­личеството храна, поднесена му според възможности­те, той не само ще запази жизнените си сили, за да ви служи години наред, но постепенно ще възстанови и загубения

който природата ни е дала като водач и съветник.

Цивилизованият човек, отклонил се от начина си на живот, който пряко му диктува природата и който е водил през целия път на осъществяване на своята ево­люция, дотолкова е загубил този свой инстинкт, че ве­че не знае коя е определената му от природата храна като биологичен вид.

Всяко живо същество, което обитава естествената си природна среда, познава собствената си храна и с вер­ния си и запазен вътрешен инстинкт я търси и нами­ра. То не само знае коя е храната му, но има и запазен усет колко трябва да поема от нея.

А човекът не знае нито едното, нито другото. Вку­сът му е покварен и той яде всичко.

В първите години на детството този инстинкт е съх­ранен и детето се стреми към естествената си храна, като я ползва само в необходимото количество. Загуб­ването на този инстинкт започва с погрешния подход към детето, за който вече стана дума, и колкото въз­питателят е „по-старателен", по-амбициозен и по-брутален, толкова по-рано се стига до неговото погубваме. Вкусът винаги е покварен. Предразсъдъци­те, предупрежденията и невежеството завинаги са си казали думата с всички тежки и фатални последствия.

Но се оказва, че този загубен инстинкт дори и в напреднали години може наново да бъде събуден и възстановен, ако не изцяло, то поне доколкото е въз­можно. Особено при по-млади хора това се постига с изненадваща лекота. Вкусът бързо се променя и изиск­ванията към храната взимат друга насока. Докато пре­ди стремежът и предпочитанията са били към топлинно обработената храна, към храните от животински произ­ход и сладкишите, сега вече предимството е на суровата растителна храна - естествената храна на човека.

С възстановяването на естествения инстинкт чове­кът вече има усет какво и колко да яде. Възстанови ли се нормалната форма на хранене у този човек, основно се променя не само целият му бит, но и психиката взема друга форма със събуждане точно на човешкото у човека.

Последствие от загубения лрироден инстинкт в на­шето цивилизовано общество е още един лош навик, върху който също малко се замисляме, и това е, че

НИЕ СЕ ХРАНИМ НЕ САМО ИЗОБИЛНО, НО И БЪРЗО И НЕРВНО.

Обикновено храната се поглъща недостатъчно сдъвкана и преработена, преди да бъде отправена към стомаха.

Големият австрийски диетолог, който в своя труд „Кога храносмилателният ни апарат е в ред?" обширно разглежда недостатъците, недомислиците и пропуски­те, които цивилизованото ни общество допуска в своето хранене, казва: „... ние буквално направо гълтаме на­шата храна. Тази неподготвена храна подлежи на гни­ене и се изхвърля неизползвана. Тя се разлага в сто­маха и червата, от което се образуват газове и продук­ти на ферментацията и на разложението. Всичко това претоварва стомаха... Освен това доста големи са залъците, които отчупваме от хляба си, големи са ц шепите плодове, които изяждаме, както е голямо и набоденото върху вилицата..."

Първият етап от работата по храносмилането пре­минава в устата, поради което храната трябва да бъде добре сдъвкана - смляна на мека кашичка и доб­ре напоена със слюнка. Обработена така, тя вече е подготвена за препращане в стомаха, където се извърш­ва вторият етап на храносмилателния процес.

Вярно е, че живеем в динамично време. Темпото е ускорено и времето за хранене обикновено не дос-

тига. Ядем, на крак и гледаме съдържанието на чинията по-скоро да премине в стомаха. Но ако

искаме да се съобразим със собствения си единствен и незаменим стомах, би трябвало да приемем по-мал­ко количество храна, но добре сдъвкана и преработе­на. При едно спокойно дъвкане ще се спрем дотам, докъдето ни е стигнало времето. Голямото количест­во, прието в стомаха, заема много място и дава чувст­во на ситост, но тази храна няма да се оползотвори, няма да нахрани човека, а само ще му навреди. С бързането и припряността се създава напрежение, от което стомахът също не прави изключение.

Малкото храна, приета в искания от стомаха вид, се възприема и преработва добре, а липсващата храна може да се приеме допълнително при спокойна и под­ходяща обстановка с всичките изисквания на хигиена­та на храненето.

Тъй като нашата задача е преди всичко здравос­ловният начин на живот с оформяне на профилактич­на програма, ако не помислим за контрол върху хране­нето - то да става без напрежение и бързане - това ще бъде сериозен пропуск.

Човекът на цивилизования свят се е отучил да дъвче, за да съкрати времето за хранене. ,Че това е така, можете да се уверите, като наблюдавате хората в ресторанта, закусвалнята или заводския стол, където за кратко време се изяжда поднесената храна, като са­мо с няколко обръщания в устата хапките се препра­щат в стомаха. Обикновено към това се добавя и лошо­то състояние на зъбите - положението става не само тревожно, но направо драматично.

Но вечното бързане, яденето на крак и под напре­жение създава условия за развиване на сериозни разс­тройства на храносмилателния апарат, които водят до по-тежки болестни състояния. И за да не се стига до тях, би трябвало да помислим за поддържане на

ПРИЯТНА, СПОКОЙНА И ВЕСЕЛА АТМОСФЕРА НА ТРАПЕЗАТА -

дори това да става един път на ден. Трябва да се съз­даде навщс добрите отношения между хората, седнали на трапезата, да станат правило, като се забравят ста­ри спорове и вражди. Храната да се поднася и приема с усмивка и приветливост. Истински културният човек изгражда поведението си като навик - той и да иска, не може да бъде друг.

Често в семействата точно при хранене започват разисквания около неразрешими проблеми, чете се морал за лошо поведение^ допуснати грешки, било служебни, семейни или училищни. Това не бива да се допуска, стомахът на човека е изключително чувстви­телен орган и на него му влияят не само големите конфликтни ситуации, но дори и най-дребните незна­чителни неща. Каже ли се лоша дума, повиши ли се тон, той се свива. Често той може да реагира дори на невинно позвъняване по телефона.

А при яд и страх се прекратява отделянето на соко­вете, докато при радост, дори само при радостната и при­ятна атмосфера на масата, секрецията се увеличава.

Има и друг вариант - когато на трапезата присъст­ват зле възпитани хора, за които лошото държание, конфликтните положения и създаването на понижено настроение е правило. Такъв човек, където и да се на­мира - вкъщи или в ресторанта, дори в компания с най-мили и приветливи сътрапезници, налага негативното си настроение.

Зле влияят и някои стари и отживели разбирания като пазене на пълно мълчание при хранене, особено ако семейството се оглавява от някой груб, деспотичен и суров баща, който се стреми непрекъснато да демонст­рира своето господство и правото на силния. Цялата ат­мосфера на трапезата е потисната, децата - смълчани и свити в черупката си, без необходимия ведър дух пое-

мат поднесената им храна. И при такива ситуации не се допринася за нормалното преработване на храна­та. Израсналите в подобни семейства са обикновено без самочувствие и недорасли.

Вариантите за нарушаване на приятната атмос­фера при храненето са още много, но особено бдител­ни трябва да бъдем там, където присъстват деца. Де­тето има чувствителна и лесно уязвима душа. На него всичко му прави впечатление и оставя дъл­боки следи в съзнанието му. От поведението на въз­растните на масата то не само се влияе, но направо се учи. Лошото поведение не само нарушава нормално­то му храносмилане, но и осакатява психиката му.

За да се развие нормален храносмилателен процес, задължение на всеки, който е седнал на трапезата, е да има и съответно държание. Разговорът, който се води, трябва да 'е лек и приятен. Всеки трябва да има ду­шевната нагласа да бъде в услуга на всекиго на маса­та. Очите трябва да гледат с мекота и любов, а лошите мисли и настроения да останат зад гърба.

Когато се култивира ведро и изискано поведение на масата, това означава, че вече е направена още една стъпка към съществените изисквания на профилакти­ката. С приятната атмосфера при хранене се дава тон и за следващите часове на деня, и на предстоящата рабо­та, която, така подета, ще тече леко и резултатно.

Приятната и хармонична атмосфера при хранене осъществява още едно от човешките изисквания, свър­зано със здравето. Това е

СТРЕМЕЖЪТ КЪМ КРАСОТА.

Всъщност изискването за добро поведение на тра­пезата е и път за култивиране на красиви.и хармонич­ни отношения между хората. И понеже храненето е непрекъснато повтарящ се процес, поведението на чо­века по това време оказва и своето възпитателно въз-

действие, т. е. то гради един постоянен навик.

Стремежът към красота е дълбоко вложен в пси­хиката на човека: именно поради това всеки обича ху­бавата дреха, хубавата стройна фигура, хубавата му­зика, хубавите цветя, красиво подредената трапеза...

У дете, което е имало щастливия шанс да расте в семейство, където се -е държало на приятното подреж­дане на трапезата, на добрия тон от страна на родите­лите и на поднасянето на храната с доброжелателна усмивка, задължително ще се развие не само стремеж и усет към красотата, но то ще възприеме етиката, чувството за порядък и хармония, които ще го съпътс­тват цял живот. Но има нещо още по-ценно и това е прекрасният спомен за красивото и смислено детство, за добрите родители и хубавите, часове, прекарани с тях. Изграждането на културно поведение не се пости­га с четене на морал, а с живия пример на родителите, създали атмоссфера на любов и много търпение...

На Достоевски принадлежи мисълта, че кра­сотата ще спаси света. Това е жива истина. Ко­гато красотата съществува във всички сфери и аспек­ти на живота, общуването между хората, както и тех­ните отношения ще придобият друг облик.

Стремежът към красота в действителност е необхо­димост за душата на човека и ако не се възпитава от ранно детство, ще останат празноти.

Към всичко казано дотук се налага да бъде поста­вен още един допълнителен въпрос, отново свързан с хигиената на храненето и с приемането на повече от необходимото количество храна. И той е

СЛАБИЯТ, ХИЛАВ ЧОВЕК

с тегло, по-ниско от нормалното, със землисто жълт цвят на кожата, с оскъдна мускулатура, слаб силов заряд и постоянно чувство на умора, въпреки нормално при­еманата храна.

Обикновено препоръките към такъв човек са уве­личаване на храната с обогатяване на калоричния й заряд, като се включват месо, яйца, мляко и млечни продукти. Безспорно с подобни мерки резултатът ос­тава лош - кожата на лицето още повече пожълтява и посивява, сенките под очите се засилват, оплаква­нията се увеличават, а килограмите вместо да растат, продължават да намаляват и цялата тъкан на тялото има болен вид.

За да намерим обяснение на това парадоксално положение, трябва да разгледаме още един въпрос и това е развиващият се

Колкото и добре да се оформи дневното меню - със спазване на необходимия качествен и количествен състав на храните, издържан по всички изисквания на природосъобразното хранене, възниква един нов въп­рос - ДАЛИ СТОМАХЪТ НИ И ЦЕЛИЯТ ХРАНОС­МИЛАТЕЛЕН АПАРАТ Е ГОТОВ ДА Я ПРЕРАБОТИ И АСИМИЛИРА и така обработената храна дали ще стигне до своята крайна цел - цялостно изхранване на клетките, тъканите и органите на тялото.

Процесът хранене се оказва двуфазен, като при първата фаза задачата е да се разреши необходимото меню - какво да сложим на масата като храна. А вто­рата фаза - дали нашият храносмилателен апарат е в състояние да се справи с подадената храна, т. е. дали тя ще бъде пълноценно преработена и тялото нахране­но както трябва. Защото- човешкият организъм се храни не с храната, която поглъща, а с тази, ко­ято успява да абсорбира.

Ако действително се разполага с добре работеща и здрава храносмилателна система, храната ще бъде преработена и възприета пълноценно в нейния пълен състав от соли, витамини, ензими, микроелементи и

пр. и тя ще задоволи напълно нуждите на организма. Но ако храносмилателният апарат е с някакви увреж­дания, преработването и абсорбирането ще бъдат не­пълноценни и предоставената храна няма да го задо­воли. С тази непълноценна храна, в която ще липс­ват някои от елементите, клетките ще останат недох­ранени, от което ще следва намаляване на техния си­лов потенциал, а с тях и силите на тъканите и на целия организъм. И колкото уврежданията са по-го­леми, толкова по-непълноценни са преработването и абсорбирането на храната - нуждите на организма системно ще бъдат неудовлетворявани. При това мо­же да се яви липса на някакъв съществен елемент, което може да стане причина за тежки болестни пос­ледствия. Примерно, ако е нарушено абсорбирането на витамин В^ може да бъдат засегнати функциите на нервната система, при нарушения в абсорбиране­то на желязото може да се развие анемия и т. н. Още повече че всяко нарушение във физическото със­тояние на тялото води не само до общо разст­ройване, но, и до отклонения в психичното състо­яние на човека, тъй като те са тясно свързани.

- Наша грижа трябва да бъде не само съставянето на правилното меню, но и да се прецени дали храносмила­телният апарат е в истински здраво състояние.

Има ли здраво храносмилане - храната е оползот­ворена, тялото - нахранено, силите са на мястото си... Но има ли нарушения, колкото и добре да е подбрана храната, тя не нахранва човека пълноценно, силите са намалени и нанесените болестни поражения са в зависимост от допуснатите увреждания.

Какво значи здраво храносмилане? Това означава с приемането на храната да не чувстваме стомаха си, да му е леко - все едно, че той не съществува. Има ли някакъв дискомфорт, чувство на тежест след нахран-ване, подуване, реакция след ползване на определе-

ни храни, болки или газове и прекиселинност, както липса на апетит, обложен език, нарушенията на хра­носмилателния апарат вече са налице. Облагането на езика винаги говори за стомашно възпаление и за намалена асимилативна способност на стомаха. При здравото храносмилане опразването на отпадъците (дефекацията) е редовно - обикновено два пъти на ден. Има ли задръжка, вече има болестно състояние. При констатиране и на най-незначителния симптом трябва да изострим вниманието си за нормализиране на състоянието. Има ли здрав храносмилателен апа­рат, има и здраво тяло.

Все по-чести са изказванията на учени през пос­ледните години, че болестните състояния в организма започват точно с уврежданията на храносмилателни­те органи и колкото по-големи са те, толкова по-теж­ки са болестите.

За съжаление в нашия цивилизован свят здравата храносмилателна система е все по-рядко явление. За учудване е, че много хора знаят, че имат гастрит, язва, колит или друго някакво заболяване на храносмила­телната система и не правят никакви усилия за изле­куването им. Язви, запек, прекиселинност се тър­пят и носят не само с години, а и с десетилетия и за тях започва да се мисли едва тогава, когато положението стане сериозно и непоносимо.

Особено нехайно отношение, което граничи с неве­жество, се проявява към уврежданията на дебелото черво с проява на запек. Никога не се забравя редов­ното хранене по няколко пъти на ден, докато за редов­ното изхвърляне на отпадъците от тази храна никога не се мисли. Те се задържат в червата по няколко дни. За корекция на затрудненото положение се търси най-лекият, но самоубийствен начин с вземането на пурга-тиви или билки за разхлабване, без да се мисли всъщ­ност за излекуването му.

Но нека се върнем към проблема - слабият, хи­лав човек! С казаното дотук читателят вече е разбрал защо този човек е слаб, защо продължава да боледу­ва и слабее, както и за грешките, които прави със засилването на храната.

Това е човек, който, без да е гладувал, е с изгладне­ли тъкани. Той гладува въпреки изобилното си хране­не. Препоръките за засилване на храната увеличават уврежданията в храносмилането. Малкото възприета храна не задоволява организма, а непреработената храна се изхвърля неоползотворена.

С този подход заболяването се задълбочава, тялото остава още по-недохранено, увеличава се умората, си­ловият заряд се намалява още повече.