МЕХАНИЗМИ И ДЕЙСТВИЕ НА ГЛАДОЛЕЧЕНИЕТО

За глада до този момент не само е казано много, но и е направено много. Налице е огромна изследовател­ска работа, издадени са много трудове, голям е броят на лекарите, посветили целия си живот за изучаване­то и разгадаването на скритите механизми и възмож­ности, които се задействат по време на дните на гладу-ване и които довеждат човека до добро здраве.

Природата пази ревниво своите тайни - тя не ги дава лесно на човека и на всяка нова следваща стъпка често е посветен цял един живот. А всяко ново пости­жение буди безброй нови проблеми. Оказва се, че при-родолечението, по-точно гладолечението, стои пред нас като една огромна нова наука с голям брой въпроси, които все още нямат отговор. Направеното досега, въп­реки огромната изследователска и експериментална работа, е само начало, приличащо на първите стъпки на току-що прохождащо дете. Тази наука чака своите изследователи.

Често лечебното гладуване се отчита като нещо елементарно, примитивно, едва ли не като най-обикно­вена и знаеща се от всички билкова рецепта от народ­ната медицина. Гладолечението не е народна меди­цина. То се основава на свои научни принципи, раз­лични от тези на ортодоксалната медицина.

Известно е, че главната причина за развиване на болестните състояния са токсичните и патологичните наслойки, водещи до увреждане на функциите и до раз­виване на дегенеративни процеси. Със спиране на хра­ненето и минаване на глад в каквато и да било форма -по-строга или омекотена, на организма се дава възмож­ност да елиминира всички тези чужди за него субстан­ции, възстановявайки чистотата на тъканите и тъканни-те течности. Успоредно с този очистителен процес върви и друг, възстановителен, градивен и общооздравителен.

И с колкото повече запазени вътрешни сили разполага един организъм, толкова по-бързо и ефективно протича този очистващо-възстановителен процес.

Всичко в организма, натрупано като излишни ки­лограми, тлъстини, патологични наслойки, токсични елементи, химикали и пр., започва да се оттича, като същевременно щателно се подлага на разграждане. Със спиране на храненето и преминаване на глад се дава възможност на „природния лекар", носен от всеки орга­низъм, да задейства. Този природен регулатор е дотам съвършен, че с изключителна точност и разумност за­действа използването на тези отпадъчни материали, ка­то част от тях се употребяват като храна, а останалите, състоящи се от шлакови материали и токсини, подети от кръвното русло, се отправят към очистителните органи, за да бъдат изхвърлени от организма.

Ясно е, че работата през дните на гладуването е двупосочна - разграждаща и градивно-възстанови-телна, като болнавите клетки и всичко чуждо на орга­низма се отстранява и същевременно става подновя­ване на тъканите с нови здрави клетки и чисти телес­ни течности.

ПРАКТИКА ПРИ ГЛАДУВАНЕТО

При започване на лечебния курс на г ладуването много от авторите включват еднократно поемане на очистително, което обикновено е магнезиев сулфат (английска сол), глауберова сол, рициново масло, бил­ка или нещо подобно. И това се прави, за да може гладуването да започне при изчистена храносмилател­на система. По този въпрос между авторите не същест­вува пълно единодушие и при някои от тях към глада се преминава без приемане на очистително.

Разногласия между авторите съществуват и по въп­роса за приемането на течностите, като препоръките са от 600 мл до 2-3 литра на ден. Вероятно разрешаването на въпроса трябва да дойде от самия болен, като се следи'за индивидуално предпочитаното количество.

Разминаването се получава по отношение и на включването на двигателния режим на болния при различните автори, като някои от тях препоръчват пълна почивка - постелен режим, докато други включ­ват достатъчно движение с правене на гимнастика, ле­ки спортове, разходки, работа в градината, трудотера-пия, работа около бита и т. н.

Като класическа форма на гладуването се приема практикуването му само на вода. И тъй като при прие­мане само на вода перисталтиката е затруднена с изх­върляне на отпадъците, при някои от практиците-ле-кари се включват клизми. В лечебния режим на про­фесор Юрий Николаев и д-р Пааво Айрола те се прак­тикуват ежедневно, докато при Пол Брег и д-р Хербърт Шелтън се изключват, като организмът се оставя да се справи сам.

При прилагането на по-омекотена форма на глада с приемане на сокове (плодови и зеленчукови), зелен­чукови бульони или каквито и да са течности, червата пак обикновено са затруднени при елиминирането на отпадъците, но въпреки това между авторите отново

липсва единодушие по отношение на клизмите.

Спадането на килограмите обикновено започва веднага и първите 2-3 дни е най-интензивно, обикно­вено по 1 кг на ден. С напредване на дните то се огра­ничава, като по-късно (а това става след 10-ия ден) дори се получават някога застойни състояния, като теглото остава едно и също.

Характерно явление, по време на глада е покрива­нето на езика с бял или жълт слой. Появяването на такова облагане говори за развиване на очистителен процес чрез тъканите на устната кухина и лигавицата на езика. Колкото по-интензивно е чистенето, толкова по-плътен е слоят. С напредването на очистителните процеси той постепенно изчезва, като очистването на езика започва от върха и от страничните му сектори. С връщането на чистотата на тъканите и оздравяването на организма езикът възстановява нормалния си вид - стегнат, гъвкав и розов.

По това време за дни може да се появи влошаване вкуса на слюнката, както и лош и неприятен дъх от устата. Може да се получи дъх на ацетон, което обикно­вено плаши гладуващия, но при гладуването появата на ацетон дори в урината не е опасно, тъй като той е балансиран. Но всички тези неприятни симптоми ми­нават за дни - и вкусът в устата се нормализира, и слюнката добива приятен вкус.

При провеждането на строгата форма на глада по­някога се явяват така наречените лечебни кризи, кои­то се изразяват в чувство за слабост, леки болки в бол­ния орган, повръщане, главоболие, световъртеж или нещо подобно. Точно при провеждане на строгата фор­ма на гладуване тези непредвидени кризисни положе­ния изискват от болния да бъде в клинична обстановка под вещото наблюдение на ръководещия го лекар.

Списъкът на лекуваните чрез гладуване болести, даден в трудовете на моите учители, беше много го-

лям, но определящото предимство на гладолечението беше това, че то не само оказваше единственото лечение на някои заболявания, при които ортодоксалната меди­цина все още няма начини на лечение, но се явява и като чисто природна безлекарствена терапия.

По това време за мен се изясни още един въпрос, че съществуват

Едната беше тази, която познавах до този момент и с която бях лекувана години наред - установена като традиционна, действаща с медикаменти и насочена срещу причинителите на болестите - микроби и виру­си, въздействаща локално върху болния орган, често вземаща форма на чисто симптоматично лечение.

Другата, с която за пръв път се запознах, беше природосъобразната биологична медицина, изключва­ща медикаментите и насочена главно към цялостно лечение на тялото. Тя прочистваше тъканите, събуж­даше дремещите у човека скрити жизнени резерви и създаваше непоносими условия за съществуването на всякакъв вид агресори - вируси и микроби, действаше като общооздравяваща система.

КАК СТИГНАХ ДО МОЯТА ПЛОДОВО-ЧАЙНА РАЗТОВАРИТЕ ЛНА СИСТЕМА

Първото ми запознанство с гладолечението беше в неговата строга класическа форма. При тежките ми заболявания (туберкулоза на белите дробове, цироза на черния дроб, миокардит, язва на дванадесетопръс­тника и още много други) кризите бяха неизбежни. И тъй като в нашата страна нямаше лекари, специалис­ти в тази област, а нямаше и клиника, където би било уместно да бъда лекувана, аз изпаднах в затруднено положение.

Но въпреки всички тези трудности аз нямах избор и борбата трябваше да продължи.

Битовите ми условия бяха лоши, обкръжението ми - без разбиране по проблема.

Трудните моменти, които преживях, грешките, кои­то допуснах от незнание, и безизходното ми положе­ние караха мисълта ми да работи непрекъснато и да търси път към спасението. Още повече че ав­торите смятаха лечението с глад за противопоказно на туберкулозата и цирозата на черния дроб.

По-късно научих за омекотените форми на гладува-не, но те се оказаха неприложими за мен. През цялото това време не е минавал и ден, без да продължавам да обмислям пътя за спасението си. Аз съзнавах, че състо­янието ми беше тежко и за да се справя, трябваше да имам по-солидни знания. Започнах да си доставям кни­ги от чужбина на всички езици, които превеждах и изу­чавах. Непрекъснатото експериментирах върху себе си и върху моите приятели-сътрудници.

Същевременно въпреки все още малките ми и огра-ничени познания по проблема, допусканите грешки и лутания, здравето ми започна да се подобрява. Същев­ременно се вглеждах и в хората около мен. Болните бяха много. Млади хора влачеха с години бремето на тежки хронични заболявания със следи на израждания и пълнеха болничните заведения.

Хората боледуваха и се лекуваха с години. Пред мен стоеше парадоксалното положение на цивилизова­ния човек с неговата огромна култура, обширни поз­нания в науката, но лишен от щастливия живот на здравия човек.

Докато обикалях болници и санаториуми, аз станах свидетел как прекрасни, талантливи и цветущи в своята младост хора умираха. Самата аз загубих свидни и неп-режалими приятели, нестигнали дори до 25-годишна възраст, жадни за живот...

С опознаване на различните варианти и начини на гладолечението започнах да обмислям лека и оме­котена форма, приспособена към вкуса на нашия на­род и възможностите на нашата страна, приложима без необходимост от отпуски, клинична обстановка и без да се променя начинът на живот, воден до този момент, с всички професионални и битови задълже­ния. За откриване на клиника в нашата страна все още не можеше да се мисли.

Изпробваните омекотени системи на Аре Веерланд, Алма Нилсън и Норман Уокър с ползване на зеленчу­кови бульони и сокове се оказаха неподходящи и непри­емливи за българина, а и не дадоха задоволителен ре­зултат.

През това време на лутания, наблюдения и търсе­ния пътя към здравето аз си дадох сметка, че буквално спасих своя живот и подобрих състоянието си при тежки битови условия.

Това ме доведе до извода, че щом аз с безнадеждно­то си състояние, лекувано безрезултатно с години наред, получих подобрение с почти самонадеяно г ладуване, значи това е постижимо и за всички останали.

Все още продължаваше да ме занимава въпросът за лошото състояние на нашия народ с непрекъснато увеличаващия се брой на хроничните заболявания.. Нашата младеж - с отслабнал силов потенциал, с ла­билна психофизическа форма и намалена работоспо­собност, се оказа съвсем непригодна за по-суровия на­чин на живот. И именно това ме задължаваше да про­дължавам експериментите си с гладолечението, тър­сейки леко поносима и резултатна форма, която не изисква постелен режим, вземане на специални отпус­ки и болнични, а лечението да върви с текущото темпо на живота.

Силно ме впечатли изказването на Хипократ, кое­то ме накара дълбоко да се замисля: „Храната тряб-

ва да бъде вашето лекарство и лекарството -вашата храна." Ако има действително храна, която може да бъде приета като лекарство -първото място се пада на плодовете. При мно­го от лекарите-практици те присъстват във вид на сокове. За мен това е неприемливо, тъй като векове наред човешкият организъм се е пригодил към ця­лостното им използване. Още повече че с минаване­то на плодовете през сокоизтисквачката сокът лесно се окислява, а от допира с металическите части пло­дът губи своята биологична интегралност.

Взех предвид и изказването на големия руски учен И. Павлов, че полезно е това, което е приятно и вкус­но, а не това, което се смята за калорично. Български­ят народ винаги е обичал и предпочитал плодовете.

През дългите години на моето лутане и изследова­телска работа ме заинтригува един .факт, който бях забелязала относно ползването на плодовете. Хората, чието детство бе протекло на село при изобилие на плодове, бяха с добре оформени скелетни кос­ти, мускулатура и най-важното - с добър запас от сили и жизненост, съхранени и в напреднала възраст, дори и при вече развити болестни състояния.

Дори и при тежки положения при тях се запазваше някаква виталност и депресиите и психическите сму­щения бяха рядкост. Като деца те не са били заставяни непременно да ядат готвена храна, месо и млечни про­изведения. Избирали са сами храната си и първото, на което са могли да разчитат и към което са се стремели, са били плодовете от дворните дръвчета и хлябът. Та­зи неизчерпаема, съхранена още от детските години виталност, им е помагала като възрастни да устоят на несгодите и да преодоляват болестните състояния с ле­кота. Еволюцията на човека се е осъществила с полз­ването на плодовете във вида, в който ги дава самата МАЙКА-ПРИРОДА.

Разнообразието и изобилието на плодовете, които се раждат на нашата земя, е изключително голямо. Дори зиме разполагаме с най-хубавите сортове ябъл­ки и круши. Решаващо за мен беше, че те са и лесно усвоима храна. Отчитайки използването на плодове­те в техния цялостен вид, като предпочитани пред соковете от тях, за мен те се превърнаха в основна съставка на моята омекотена форма на г ладуване.

Тъй като плодовете трябва да се сдъвкват, аз си дадох сметка и се съобразих с този изключително ва­жен момент. С отделянето на слюнката се оказа, че се отделят и ценни лечебни компоненти. С дъвкането същевременно става трениране на зъбните и устните тъкани и нерви. Действайки освежаващо на цялата устна кухина, то активизира зъбните нерви, като уп­ражнява и цялостно въздействие върху организма, в който всичко е свързано. Оказа се също, че дъвкане­то влияе пряко на перисталтиката на червата, която може да стане четири пъти по-активна, с което съ­действа за оздравителните процеси на стрмашно-чревния тракт.

Второто нещо, към което се насочих, бяха билко-вите чайове. Това, което ме накара да се ориентирам към тях, беше старата традиция у нашия народ - при настинки и други болестни неразположения да се ос­тава на топъл билков чай. Давах си сметка и за бога­тия им биологичен заряд от витамини, соли, микрое­лементи, слънчева енергия и пр. - сериозна необхо­димост за един боледуващ организъм. За подслаждане на чая не се ползва захар или захарин, а мед - чист природен продукт. Същото се отнася и за билките, кои­то растат, отглеждани от самата природа, без наторява­не и пръскане.

Плодовете, топличките чайове, медът - всички те, признати с целебната си сила, оформиха моята систе­ма. Своята собствена аптечка аз подредих с „ле-

Често ми се възразява, че това не е гладуване, тъй като се приема „храна". И това възражение се прави от хора с фанатична и консервативна мисъл, лишени от широта на мисълта, за които съществува само възприетият от тях шаблон, в случая строгата форма на гладуване.

Лошо и пакостно е човек да е фанатик, защото ни­то науката, нито животът се крепят на шаблони. С включване на около 1/2 кг плодове и на билков чай не може да се говори за нахранване. Постигната е омеко­тена форма на глада.

При провеждане на дните на плодово-чайната разтоварителна система се развиват всички харак­терни фази на г ладуването: теглото интензивно спа­да, езикът се облага с бяла наслойка, с напредване на дните на гладуване се появява характерният дъх на ацетон, като през това време тече и лечебният процес, както би се получило при строгата форма на гладуване. Автолизата (саморазграждането), харак­терно за гладуването, се развива, а щом има автоли-за - има и гладуване на организма.

Естествено до това окончателно оформяне на пло­дово-чайната система не се стигна така лесно и бързо. Това бяха години на работа, наблюдение, експеримен-. тиране и непрекъсната мисловна дейност. Аз трябва­ше да убедя най-напред себе си. Експериментите отне­маха много време, а и напрежение, но накрая успях не само да установя, но и да докажа, че фазите и резулта­тите при строгата форма на гладуване напълно се пок­риват с новата омекотена форма.

Бях постигнала това, към което се стремях — лече­ние леко, възприемащо се от всекиго с охота и по сили-

те на всеки. Малките пречки обикновено бяха от рода на възражения относно суровите плодове, защото лекува­щият им лекар им бил забранил консумацията в суров вид, поради наличието на гастрит, колит или нещо по­добно. За мен това звучеше парадоксално, тъй като вече е известно колко важен дял заемат плодовете в дневния рацион на човека, и то именно в сурово състояние. Но тази малка бариера лесно бе преодоляна и за учудване на болните стомахът им оздравяваше.

Провежданите курсове с череши, черници, вишни, круши, ябълки, праскови, дини, грозде и пр. се съпро­вождаха с чувство на приятност и само за дни някакво носено с години, а понякога и с десетилетия хронично заболяване даваше първите си признаци на оздравя­ване.

Оказа се, че плодово-чайният разтоварителен ре­жим е единственото лечение при голям брой хронични заболявания. С напредването на експерименталната работа и сега все още списъкът на излекуваните болни продължава да се увеличава.

За плодово-чайния разтоварителен режим, обявен за национално постижение, заслугата не е само моя, а и на моите съмишленици и пациенти.

Българинът, със своя буден дух и тънка интелиген­тност, с интерес приема всичко ново, дори това да е свързано с рискове.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ПРАКТИКА-

НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ

Много съществено е да се разбере, че за да се под­държа естествената здрава форма на тялото, разтова-рителните дни трябва активно да бъдат включени в живота на цивилизования човек като водещ дял в не­говата профилактична програма и като лечение.

Отдалечен от своята нормална природна среда и заобиколен от многобройни агресивни рискови факто­ри, ако човекът не се замисли сериозно да им се проти­вопостави, не само болестите ще продължават да се увеличават, но ще се стигне до дегенеративно из­раждане на човешката общност.

Не бива да си затваряме очите и да отминаваме налагащия се факт - тежкото здравословно състояние на нашия народ, вечно „уморената" младеж и децата с вече сериозни и тежки хронични заболявания. И дали причината на тази нерадостна картина са само обектив­ните външни фактори, както обикновено се мисли? Не е ли крайно време всеки от нас да се разтревожи за лич­ните си грешки и пропуски в храненето и в целия си начин на живот, които имат много по-фатално и реша­ващо въздействие? Истината е, че има ли болест, има отклонения от изискванията на природа­та, преди всичко - в личния живот.

За преситения човек на цивилизования свят с не­говото изобилие на храни гладът още от детските го­дини трябва да присъства в живота му, независимо дали има вече изразена болест, или не.

Първата стъпка, която трябва да се направи, е включ­ването на разтоварителните дни, и то точно в тяхната

ЛЕЧЕБНА ФОРМА.

Колкото и в добро състояние да е човек, той никога не може да прецени дали в организма му не се е разви­ла някаква токсичност или заболяване в съвсем начал­на фаза, без изразени симптоми. Едва след провеждане на лечебната програма и установяване, че организмът е " напълно здрав, може да се премине към профилактич­ната форма на режима.

Със започване на лечебната форма на разтовари-телния режим се спира обичайното хранене и се пре­минава само на плодове (400 до 800 грама дневно) и билкови чайове (от 2 до 4 на ден според желание­то), подсладени не със захар или захарин, а с лъжич­ка мед и, също по желание, може да се добави лимонов сок. Плодовете според сезона — череши, кайсии, прас­кови, круши, ябълки, вишни, портокали, грейпфрути, грозде и пр.. се разпределят през целия ден, като на чяр.-тгея се взема по някой плод. Може, за по-голямо удобство, да се приемат само в часовете на хранене. Ползването на плодовете е предоставено на свободния избор според вкуса и предпочитанието.

За деня могат да бъдат ползвани няколко вида пло­дове, а може и само един вид, като се оформят дни на ябълки, грозде, круши и пр. Дали ще се ползват някол­ко вида или само един — изискването е да не се допуска увеличаване и превишаването на определените количес­тва (800-900 грама на ден). По-малко може, но при зави-шаване на количествата лечебният процес е по-бавен.

При липса на пресни плодове могат да се ползват

и изсушени, като предварително се накисват, макар и по-късо време, във вода. За да не им се отнеме сла­достта, във водата се добавя някоя лъжичка мед, ка­то след това водата се изпива. При ползването на плодовете предимство имат отгледаните на нашата земя.

С настъпването на пролетта не бива да се пропуска възможността разтоварителният режим да бъде офор­мен само с череши. След тежкото еднообразие на зима­та те тонизират и пречистват не само храносмилателния апарат, но и целия организъм. Черешовата разтовари-телна диета трябва да бъде включена не само в живота на болните, но и на тези, които се мислят за здрави. Черешите, по 1 кг на ден, се разпределят на 4 порции, които могат да се приемат в часовете на хранене.

По-късно с настъпването на сезона на дините по съ­щия начин може да бъде направена и чисто динена диета, като на ден се ползва само по една диня (1 до 2 кг на ден). Разпределена на 4-5 резена, динята може да се приема в часовете на хранене. Шаблони за полз­ването на който и да е плод няма, винаги се, вземат предвид професионалните и битовите изисквания при оформянето на дневния режим.

С цялостното приемане на плода става унищожа­ване на гнилостната флора в червата: запазва се пе-ристалтиката, благодарение на присъствието на целу­лозата, както и придвижването и изхвърлянето на от­падъците, без дългото им задържане в червата. С лик­видирането на гнилостните процеси, с възстановяване­то на нормалната чревна флора леко и неусетно, за дни се лекуват хронични заболявания на храносмила­телната система, носени не само с години, но и с десе­тилетия, а заедно с тях и още много други, свързани функционално.

Едно от най-важните изисквания на плодово-чай-ния разтоварителен режим е

Плодът трябва да се ползва цялостно, без да се прави на сок. Но е стомаха той трябва да отиде добре сдъвкан. Плодовете, обработени добре със зъби­те, примесени със слюнка, в която присъстват лечебни компоненти, достигат до стомаха като храна-лекарство - живителна, желана и приятна. Лесно усвоима, тя да­ва възможност за осъществяване не само на лечебен, но и на възстановителен процес. С богатия си биологичен заряд от витамини, соли и ензими плодовете не само подпомагат развиващия се лечебен процес, но и под­държат човека деен и работоспособен, за да се спра­ви със задълженията си по професията и бита.

При строгата форма на гладуването, с приемането само на течности, зъбите и тъканите на устната кухина бездействат. Дъвкането на плодовете освежава лигави­ците и тъканите на устата, на зъбните нерви, както и премахва лошия вкус.