ВИЛКАБАМБА - ТАМ, КЪДЕТО ДЕЦАТА НЕ ЯДАТ ПОДСЛАДЕНИ КРЕМ ЧЕТА

Те живеят сред изолирана долина в Андите (Ек­вадор), на 1500 метра височина. И тук хората спокой­но и без неприятности на болестните състояния дожи-вяват своя век (100-те си години).

Селището добива известност през 1971 година при едно преброяване на населението. Освен голе­мия брой на столетниците там най-старият оби­тател на страната бил на 132 години.

И тук, както при народа-на Хунза и Тубу, не е отбелязан нито един случай на рак или инфаркт, дока­то в съседните на Андите обитавани планини процен­тът на заболяванията е в обичайния си размер. Сто­летниците са в добра форма и с всички зъби.

Продуктите, които влизат в дневния им рацион, са ориз, царевица, картофи, фасул, черен хляб, сирене, яйца, плодове. Основното им ядене - късно следобед -се състои от гъста супа с основни съставки фасул, ориз, царевица, банани. Те са пълни вегетарианци. Ме­сото, мазнините и захарта там, са изобщо не­познати. Консумацията на сол при тях не е ограниче­на, но въпреки това не предизвиква сърдечно-съдови

смущения.

Забележително е, че и при трите споменати наро­да - Хунза, Тубу и Вилкабамба - столетниците не изглеждат на годините си. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, заредени с чувство за хумор.

Поради географското и разположение във Вилка­бамба има равноденствие и вечер хората си лягат със сгъстяването на тъмнината - още в 7 часа, а сутрин стават¹ в 5 часа. Работният ден започва още със става­нето и продължава без прекъсване до късно следобед. Хора с наднормени килограми или натрупани тлъстини по тялото не съществуват. Всички са стегнати и стройни.

С примера, който дадох за здравите народи,.изоли­рани от света на цивилизацията, читателят не би трябвало да остава с впечатлението, че за постигане на здраве трябва да заживее като тях - да напусне голе­мия град и да отиде на село.

Оказва се, че в нашия цивилизован свят, дори в екологично замърсена обстановка,има хора, намерили начини и пътища да съществуват в истински добро здраве. Още повече - някои от тях са били вече с на­пълно разрушено здраве. Мнозина се оказаха лекари, които създадоха концепции, доказващи, че човек, къ­дето и да се намира, винаги има начин да си отвоюва позиции за здравето.

Написани на разбираем и достъпен за всекиго език, присъщ на популярната медицина, техните тру­дове са изпълнени с обич и разбиране към болния човек. Истински големият лекар е не само с голям интелект, а и с голямо човешко сърце. Именно пора­ди това книгите им се четат, издават и преиздават в многобройни тиражи по цял свят.

Точно тези прекрасни лекари-личности ме върна­ха към живота и за тях мога да мисля само с благого­вение и дълбока благодарност. В трудовете им, въп­реки нюансите на националната им принадлежност, всички сочат не само пътищата към здравето и новия начин на живот, а и оня невероятен и светъл път към етично и щастливо човечество.

Това, което се регистрира като главна причина, во­деща до пълна разруха на здравето, е начинът на жи­вот според нормите, установени в цивилизования свят. А това означава изобилно хранене с употреба на много месо, месни и рибни консерви, колбаси, захар и захар­ни произведения, сладкиши, бял хляб, шоколад, кафе, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюн и пр. И всичко това съпътствано с напрегнат живот и сексуал­ни безредици.

Това констатираха и ни препоръчаха в своите

прекрасни трудове

Лекувани отначало медикаментозно - така, както са ги учили в медицинския институт, те не само не подобряват състоянието си, но и го усложняват.

Тежко бреме е за човека да влачи някакво услож­нено хронично заболяване. Това го кара да търси нови средства и пътища за възстановяване на изгубеното здраве. Спасението на тези хора от тежките им състоя­ния е в биологичната природосъобразна медицина с

гладоленението, природната храна, слънцето, движе­нието, гимнастиката, водата и т. н.

Особено ярък случай, за който искам да ви разкажа, е

ОСЕМДЕСЕТГОДИШНИЯТ СКИОР Д-Р РОБЪРТ ДЖЕКСЪН,

канадец, специалист в областта на педиатрията и дието-логията. Автор е на много трудове, най-известен от кои­то е книгата му „Никога болен", преиздадена 16 пъти.

Личната му съдба е подобна на съдбата на хиляди други хора, живеещи в света на цивилизацията и до­ведени поради погрешния си начин на живот и хране­не до трагичните състояния на безнадеждно болните.

Д-р Джексън страдал от много заболявания и спо­ред съвременната медицина - неизлечими. На първо място - тежко сърдечно заболяване без перспективи за излекуване. Според прогнозата на известния специа­лист Уилям Ослър му оставали още 4 месеца живот. Към това се прибавя и болна храносмилателна систе­ма с чести кръвоизливи от напреднала язва на дебело­то черво. Цялото му тяло - поразено от артрит. На 44 години д-р Джексън имал вече оформено перде и на двете очи, като на лявото достигнал до толкова напред­нала форма, че не виждал пръстите на ръцете си. За операция не можело и да се мисли поради общото ло­шо състояние на организма и поради тежкото сърдечно заболяване. Лекарите прогнозирали пълно ослепяване до 4 години. Всичко, изредено дотук, се съпровождало от невроза, безсъние и постоянно главоболие. „Аз дейс-. твително достигнах до своя гроб" - пише той за себе си, когато е едва на 45 години.

Д-р Джексън е верен на философията и принци­пите, възприети от уважавани от него професори и авторитети в университета, и упорито се придържа към тях: болният се нуждае от „силна храна" за въз-

становяване на силите и от медикаменти.

Верен на тези принципи, той започва да подсилва сутрешната си закуска от овесена каша, като добавя едно, а по-късно и две яйца, салам, шунка, мармалад и т. н. Разширява менюто за обяда и вечерята. Включ­ва и междинни закуски и храненето му става 4-5 пъти на ден. След всичко това той с учудване отбе­лязва: „Въпреки това чувството за вътрешна слабост и празнота, говорещо за влошаване на състоянието ми, продължаваше да се увеличава. Кръвното ми наля­гане достигна до 212 и вече не можех да изкача и трите стъпала пред дома си, без да ми стане ло­шо... И вместо да се усъмня във верността на теорията си за храненето, аз упорито се придържах към нея, както правят и моите колеги, както правят 99% от нез-наещите хора..."

Тежкото положение, до което достига, го подсеща, че в неговите принципи, разбирания и насоки на лече­ние има нещо погрешно. Като лекар той не може да не отчита непрекъснатото влошаване на състоянието си. Прозрението рано или късно идва: „За мен стана яс­но, че с досегашното си лечение с лекарства завинаги трябва да приключа, защото те ме водят към гроба. На колко основно трябваше да преобразя своето мис­лене и своите разбирания, за да ги пригодя към принципите на природата! В разбиранията ми настъпи пълен обрат. Аз трябваше да науча от собствения си опит, че и за НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО БОЛНИЯ СЪ­ЩЕСТВУВА ПЪТ, КОЙТО ВОДИ ДО ПОСТОЯННО ЗДРАВЕ - път, незабелязан и непризнат от лекарите. Това е ПЪТЯТ КЪМ ПРИРОДАТА.

Основната грешка е в заблуждението на човечест­вото, в разбиранията му за неговия начин на живот. Аз безкомпромисно се преобразих изцяло. Реших да остана верен на природата така, както дотогава бях верен на изкуствените средства. Разбрах, че вече ни-

що не може да ми помогне, ако не ми помогне самата природа. Започнах да се срамувам от досегашната си не­кадърна интелигентност, която години наред ме направи роб на привички, които ме обезсилваха и убиваха."

Първата стъпка, която д-р Джексън предприема, е спирането на храната, за Да може гладуването да осигури отдих на претоварените и уморени храносми­лателни органи: две седмици на вода, а третата - на вода й портокалов сок. Още на четвъртия ден из­чезва мъчещият го непрекъснато глад. Самият той е учуден от ефекта: веднага се подобряват общо­то състояние и сънят, мисълта става ясна, сърцето работи спокойно и уверено, нервите са успокоени. С приключването на глада състоянието се подобрява, но той знае, че за да постигне реално стабилно здра­ве, са необходими още много работа и време.

„Разбира се, дълго време не всичко беше в ред. Изживях още много сътресения и възобновяване на болестите поради голямото си престараване и неверо­ятното си желание по-скоро да оздравея. Тогава все още не съзнавах, че едно тяло, с което е злоупотре-бявано години наред, не може да бъде възстанове­но само за седмици. Сега трябваше да науча и разбе­ра, че темповете на природата са бавни."

Той постепенно си оформя план и дневна програ­ма, задача номер едно в която е храненето: какво точ­но и колко трябва да се яде. Така благодарение на изключителната си интуиция на лекар и будния си ин­телект, въпреки че се насочва към съвършено непоз­нати за него дотогава пътища - пътищата на природо-съобразната медицина, той съумява в продължение на две години да постигне желаното истинско здраве.

„Аз се отклоних от начина на живот, съпътстващ нашата цивилизация - пише д-р Джексън, - но АЗ ВЕЧЕ НЕ СЪМ БОЛЕН. Вече не познавам страха от страдания, болести и зарази. Всички болести, от които

страдах години наред и от които толкова много хора страдат и умират всяка година, ме оставиха нд мира. Човечеството е заслепено и заблудено!..."

Д-р Джексън е наясно, че храната е основното изискване за реално здраве.

От новия си начин на хранене той завинаги изк­лючва месото и месните консерви (въпреки че Ка­нада е северна страна), белия хляб и всичко приготвено от бяло брашно и захар, както и алкохола. Калорична-та стойност на дневната храна е вече наполовина от приеманата преди.

Постигайки едно реално здраве, д-р Джексън съзна­ва, че ако отново се върне към стария си начин на хранене, присъщ на съвременното цивилизовано об­щество, болестите отново ще се върнат. Диетата, на която той се спира и която излагам по-долу, д-р Джексън практикува до края на живота си и тя го поддържа ис­тински здрав, жизнен и активен.

Със ставането си сутрин от сън в 5.30 ч., освен 1-2 чаши вода (топла или студена според желанието) той не приема нищо друго, докато не приключи със сут­решната си гимнастика и осемкилометровата си разходка, която извървява на бърз ход зиме и лете, леко облечен. След това енергично раздвижване той пристъпва към закуската си, за която споделя: „Прие­мам храната в нейния животворен вид, като вземам сурови плодове според сезона (ябълки, грозде, праско­ви и пр. през лятото, а зиме - сушени сливи, стафиди, фурми, портокали) и кафе от зърнени храни или чаша сурово мляко. Тъй като закуската ми е жива храна, тя ме зарежда с физически сили в излишък и аз съм пъ­лен с желание за работа..."

Обядът, който д-р Джексън следва неотклонно, е чиния булгур с мляко (това е РИМСКАТА ХРАНА, ви­соко ценена от него) или хляб от пълноценно брашно с масло и мед. Към това се прибавя салата от сезонни

зеленчуци - обикновено свежа маруля с лук, репич­ки, карфиол, магданоз и домати. Този лек обяд му дава сили напълно да се справи с дневната си работа, независимо от напредналата възраст.

За д-р Джексън главното хранене е вечерята, за­щото след нея може да се отдели време за почивка. Освен салатата, която винаги е на първо място в ме­нюто, то е обогатено с включване на белтъчна храна, например сирене, извара, орехи или мляко, а през зи­мата предпочитанията му са към сушените зеленчуци с масло и сол. Понякога вечерята му се състои само от сладки плодове с мляко, орехи или стафиди.

Въпреки леката храна д-р Джексън от време на време включва и дни на разтоварване за пречистване на организма и храносмилането, като остава на плодо­ве, вода и съвсем малко мляко.

За своя нов начин на хранене той пише: „Със зе­ленчуците и плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото приемам не само пълноценна храна, която ле­ко и лесно се смила и абсорбира, но и храна, която не ме трови, както би станало с месото и рибата. Същевремен­но тялото ми се снабдява с достатъчно възстановителни сили, с много минерални вещества, съдържащи се в зърнените храни, салатите и плодовете. Плодовете уби­ват бактериите на разлагането. При тази храна моята кръв е чиста и устойчива, тъканите са освободени от киселини, а органите - от претоварване."

Сравнявайки новия си начин на хранене - семпъл и здравословен - с този от миналото, той пише: „Коли­чеството на приеманата дотогава от мен храна може­ше да стигне за трима работници на физическия труд. Тази изобилна храна не само изсмукваше последните ми сили, но и хронично отравяше и похабяваше тялото ми. В светлината на тези си разсъждения аз се чудя, че останах жив!"

Д-р Джексън не само остана жив: той създава от

себе си изключително жизнен човек. Само четири го-дими след установяването па новия си начин на хране­не и на живот, на цялостна собствена лечебна система, вече петдесетгодишен, той се наема да участва в мно­го тежкч) състезание: изкачване и слизане от петдесе-тетажната страда на Вашингтонски паметник. -Състеза­ват се 12 души. от които д-р Джексън е най-възрастни­ят състезател. Чудото става! Най-възрастният състеза­тел побеждава, и то без задъхваме и умора. Това ли е същият човек, който само преди четири години не мо­жеше да изкачи с болното си сърце трите сгънала пред собствения си дом?

„Аз съм толкова здрав, че от 25 години не зная какво е настинка, докато в миналото всяко течение ми докарваше хрема - пише д-р Джексън, прехвърлил ве­че осемдесетте. - Бих ли могъл с предишния си начин на живот да постигна това, което постигам днес? Без да си позволявам нито един ден почивка, ежедневно из­минавам 16 километра въпреки моите осемдесет годи­ни и никога не чувствам умора. Мога да работя по 12-15 часа дневно, мисълта ми е чиста, бистра, лека и подвижна. От 5.30 часа сутринта до 22.30 вечер съм на крак и работя без прекъсване, като не знам какво е отпуска и ваканция. В резултат на грижите, които по­лагам, въпреки възрастта тялото ми е гъвкаво и заре­дено със съпротивителна сила."

Обърнете внимание: за да се лекува, той не отива на село, нито пък сменя професията си - твърде добре е разбрал значимостта на природосъобразния начин на живот и хранене за здравето. Като оформя храненето си според изискванията на природата, което той смята за основно в новата си профилактична програма, както и включване на движението, той до края на живота си запазва вече постигнатата добра форма, осигурила му изключително висока работоспособност.

За съжаление скоро след като написва книгата си

Друга ярка личност с голям принос по. въпросите на природолечебната медицина е доктор

казва авторът на множество трудове, реализирали изключителни тиражи в много страни.

Неговата съдба наподобява тази на д-р Робърт Джексън. Слабо, болнаво дете, на 11-годишна възраст заболява от белодробна туберкулоза. Въпреки старани­ето на най-големите специалисти в тази област лечени­ето е безуспешно. Ето какво разказва самият той: „На 16-годишна възраст туберкулозата ме обрече на смърт. Знаменити лекари на САЩ ми заявиха: „Безнадеждно е. Тя е неизлечима." Но по-Божия милост попаднах при Август Ролер от Лайзен, Швейцария - най-голе­мия авторитет по онова време в областта на хелиоте-рапията (слънцелечението). Високо в Алпите д-р Ро­лер подложи мен и моето слабо тяло на лекови­тите лъчи на слънцето и на диета от продукти, наситени със слънчева светлина. Тогава аз се борех с усложнена туберкулоза и д-р Ролер ме предупреди, че това ще бъде голямо изпитание за мен. И действител­но беше така. Аз възстанових здравето си с помощ­та на лечителя - слънчевата светлина, която спаси живота ми. Същевременно в лечението бе включен и гладът. Започнах с четиридневно гладува-не. Веднага след това бях поставен на високоалкална диета с изобилие от пресни плодове, сурови и тошшн-нообработени зеленчуци. Приблизително 2 седмици след гладуването аз почувствах прилив на жизнени сили и толкова високо самочувствие, каквото не бях изпитвал никога през живота си. От този момент здра-

вето ми взе бързо да се възстановява. В продължение на 9 месеца този прекрасен лекар ме научи да гладу­вам 7, 14 и 21 дни. През цялото време на пребивава­нето ми в санаториума на д-р Август Ролер диетата ми беше алкална и чудото стана: за две кратки години от безнадежден, недъгав инвалид аз се преобразих в здрав човек с идеална Сърдечна дейност и енергична циркулация на кръвта..."

Въпреки младостта си Пол Брег оценява безлекарс-твеното лечение на д-р Август Ролер, биологичната при-родолечебна медицина, и решава да й се посвети.

Години наред той учи, експериментира, наблюдава. След като е постигнал здравето, той продължава да ра­боти над себе си, включвайки не само новата система на хранене, но и интензивното движение и спорта. За него диетата си остава на първо място в установяването на здравословния начин на живот.

В зряла възраст той вече не е само човек в добра здравословна форма, а и с истинско атлетическо телос­ложение, с неизчер'паеми сили и необикновени възмож­ности. В любимите си спортове - бягане, плуване, щанги и сьрф - достига рекордни резултати. Личният му режим на хранене, спазван цял живот, включва само обяд и вечеря. Ето как го представя самият той: „Сед­мично аз сядам, на масата 12 пъти, тъй като еди­ният от дните е за разтоварване. Понякога дори .този брой е по-малък, защото никога не ям, докато не почув­ствам истински глад. Убеден съм, че е по-здравословно да не се закусва сутрин рано. Да се започва денят с кафе, сандвич, филия хляб, супа, каша или нещо подобно е неправилно. Аз самият не закусвам, вече повече от 50 години..."

Основен дял в дневният му рацион - до 60% - зае­мат плодовете и зеленчуците в сурово състояние. Белия хляб, ползван дотогава, той заменя с пълнозърнест (смляно жито, без да се отделят от него триците и зароди-

шът). От менюто си изключва алкохола, кафето, месото, рибата, всичко, приготвено от бяло брашно и захар, консервите, фабрично преработените хра­ни, шоколада. Като първо меню препоръчва суровите салати от следните основни продукти: настъргани морко­ви, зеле, целина. Към тях той добавя сезонните: репич­ки, домати, маруля, червено цвекло (заедно с листата) и т. н. Не пренебрегва и нишестените зеленчуци, ядките, семената. Изобщо изборът на продукти е широк и всеки според вкуса си може да оформи подобна диета.

„Поради неблагоразумието си в храненето и невъз­държаността си човек умира, без да доживее и полови­ната от живота, който му е отреден - пише д-р Пол Брег. - Дивите животни, ако не ги безпокоим, изживя­ват целия полагащ им се живот. Човекът е единствено­то изключение. Със запазения си инстинкт животните чувстват каквтз трябва да ядат, а човекът яде и пие всичко, консумира неподходяща храна и отровни питие­та, а след това недоумяващо не доживява своите сто години... Храната е причина за всички физически страдания и преждевременна старост. Повечето от хората са роби на храната."

Своето здраве и атлетично телосложение той запаз­ва за цял живот. На 85 родини взема участие в едно трудно състезание: условието е да се изминат 48 км по .Долината на смъртта" в Калифорния. Температурата е 41°С още при тръгването им сутринта, а в 12 часа е вече 54° С. Състезателите се движат по нажежени пясъци, го­рещината е суха и изпепеляваща. Състезателите са 10, като най-възрастният от тях е Пол Брег. Още в началото на деня двама отпадат - не издържат на топлината. По-късно се влошава състоянието на още петима и се налага те да бъдат върнати. Още двама' издържат до 16 часа. Походът продължава само д-р Брег. Преспива в палатка и на следващия ден изминава останалото определено разстояние. Ето и неговия разказ: „Походът завърши

единствено дядо Брег. Чувствах се свеж като марга-ритка.. През цялото време поемах само топла вода, докато останалите пиеха студена и се хранеха с люби­мите си ястия. Лекарите от комисията, които ни придружаваха, на прегледа отчетоха състоянието ми като превъзходно."

Ще добавя, че той умира на 93 години при злопо­лука, но напълно здрав.

И Пол Брег, и Робърт Джексън, стигнали до теж­ки и неизлечими от медицината болести, не само ни посочват своите пътища за връщане на здравето, но ни дават и ценния урок как трябва да живеем, а най-важното - как да се храним, за да избегнем страдани­ята. И двамата автори апелират към нас за корек­ция на установения в цивилизованото общество на­чин на хранене.

Финландски лекар, получил през последните годи­ни особено голяма популярност с труда си „Смутени ли сте вие?", казва: браненето е единственият важен фактор, разрушаващ човешкото здраве. Разбира се, има и други: пушене, пиене, тежък душевен емоци­онален стрес, недостиг на сън, на движение и т. н. Но никой от тях не може да упражни толкова бързо и уни­щожително влияние върху здравето, както неправил­ното хранене." И продължава: „Логично е тогава да се заключи, че правилното или подобреното хранене би било най-важният фактор за предпазване от заболява­не или за възстановяване на влошеното здраве."

Признат специалист в областта на храненето, ав­тор на много трудове в областта на-биологичната меди­цина, носител на много международни награди, д-р Пааво Айрола заработи и върху макробиотиката - на­ука, която ни учи да усвоим изкуството да живеем по-

дълго. И в това изкуство на първо място като осно­вен фактор той поставя храненето.

Ето и препоръките му за здравословното хранене, които съдържат разработена от него макробиотична дие­та: по-голямата част от храната трябва да се състои от пресни плодове и зеленчуци в сурово състояние, за предпочитане - отгледани с органична тор. Те да бъдат колкото е възможно по-разнообразни. Към топлинна обработка на храните да се прибягва тогава, когато е затруднено сдъвкването им (стар фасул, леща, тиква, картофи и др.) Поне 75% от храната да е сурова, тъй като плодовете и зеленчуците са пропити от слън­чева енергия и съдържат хлорофил, ензими и витами­ни в пълния им състав. Те са здраве за всички.

Зърната и семената в неговата диета се приемат сурови, покълнали или в комбинация с други храни. Медът заменя захарта там, където има нужда от подс-лаждане. Препоръките му за мазнините: растителни масла (слънчогледово, царевично и пр.), студено пресо­вани, тъй като в този вид са наситени с мастни кисели­ни и витамин Е.

При оформяне на дневното меню той се спира на трикратното приемане на храна: закуска, обяд и вечеря. Първото изискване е след ставане да се изпи­ва чаша вода, билков чай или прясно изцеден сок от плодове, разреден наполовина с вода. Към закуската се пристъпва след известен интервал от време след ставането от сън.

Препоръките на д-р Айрола са сходни с тези на д-р Джексън, но с тази разлика, че тук се включва в малки количества прясно домашно приготвено кисело мляко, извара или сирене. Въглехидратната храна се приема под формата на булгурени каши, печени или варени картофи и всякакви нишестени зеленчуци. Хлябът е винаги пълнозърнест - пшеничен или ръжен.

Освен всичко казано дотук д-р Айрола отправя към нас още един апел - да ограничим топлинно обра­ботената храна, както и белтъчините от живо­тински произход. Цялото цивилизовано човечество се увлича от създадените технически удобства и кули­нарното изкуство процъфтява. По този повод д-р Айро­ла пише: „Бавната дегенерация на човека до на­шия ад от болести е започнала с откриването на готвенето." И предупреждава: белтъчините не бива да превишават 40-50 грама на ден, като две трети от тях трябва да бъдат от растите­лен произход."

Към препоръките на д-р Пааво Айрола искам да

добавя препоръките на