Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

Много хора имат добра представа как трябва да изглежда мотоциклетът или колата им, когато са в изправност - да няма петънце, моторът да работи добре... Но как трябва да изглежда собствената им „машинка", тяхното собствено тяло, когато е в пълна изправност, това те не винаги разбират. Обръща се внимание на външния вид - как е ушита дрехата, каква е шапката, фризурата и т. н., но не се и помис­ля за това, което е под дрехата.

Не е ли необходимо поне веднъж да се свалят дре­хите и в този недекориран вид да се застане пред огле­далото така, както ни е създала природата. Веднъж по­не да застанем насаме със себе си ида погледнем с по-критичен поглед - без снизхождение! Да се поогле-даме дали няма някъде някакво петънце, пъпчица, натрупвания по талията, по корема или бедрата. Да се вгледаме в тлъстите „възглавнички", загрубялата кожа, мазолите или още много такива излишни неща, които непрекъснато се прикриват от дрехи, чорапи и обувки, и ние ще се убедим, че те действително съществуват...

В този „интимен разговор" лично със себе си в тишината на някакъв вечерен час образът в огледа­лото може да ви разкаже много... И ако оставим наст­рана вечното снизходително и безкритично отноше­ние към себе си, не само ще видим лошата си форма и неестетичните очертания, но дълбоко в съзнанието ни ще изплува въпросът: „ДАЛИ ПРИРОДАТА МЕ Е ЗАПЛАНУВАЛА ТАКЪВ? ТАКЪВ ЛИ ТОЧНО ТРЯБВА ДА БЪДА?" Отговорът веднага ще бъде по­лучен с появяването на един друг образ, дошъл някъ­де от дълбочините на съзнанието: стегнато, еластично тяло, с изящни очертания, гъвкави стави, пълно с живот и красота - точно образът, който би притежа­вал този човек - самият ти - при един правилен на­чин на живот. От гърдите ти ще се отрони въздишка

и успокоително ще си кажеш: „Хубаво нещо са мечти­те, но те си остават мечти..."

Живеем във време, когато цивилизацията ни е дала не само знания върху човешкото тяло, но и за неговата физиология и изисквания, за да бъде дейст-вително в този красив и съвършен вид. Дала ни е удобства и възможности, стига те да бъдат ползвани с разбиране и разумност. Постигането на красотата и здравето нито е толкова трудно, нито е невъзможно, както обикновено се мисли, но е необходимо да се осъзнае целта и какво трябва да искаме от себе си. То­гава животът ще придобие съвсем друг вид и насока.

Всеки за себе си трябва да намери отговор на въпроса

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКЪТ В СВОЯТА ИСТИНСКИ ЗДРАВА ФОРМА?

Ако попитате спортиста, той ще ви отговори: „Това е човек с максимален заряд от сили и възможности! В пълната си физическа готовност!"

Отговорът на медика ще е друг: „Здрави органи и пъл­ноценни функции, които работят с пълен капацитет!"

Но всичко това малко говори на читателя, чиято професия е далеч от- спорта и медицината. Прекалено много се свикна с относителното понятие за здраве, с отчитане на болните за здрави. Същото се получава с приемането на красотата и изражданията, последстви­ята от болестите, както и ранното остаряване в негова­та още по-грозна форма. Половинчатото здраве на цивилизования човек се приема като нещо редно и естествено, както и изключително съкратеният живот на човека. Красотата стана рядко явление, съ­пътстващо само най-ранната младост. А истината е, че човекът, трябва да остане красив и в детството си, и в младостта си, и в напредналата си възраст - строен, стегнат, без дегенерации и патологии.

Няма по-чаровно, по-съвършено и по-красиво съ-

щество на земята от човека в неговата истински здра­ва форма. Това е човекът, който е имал щастието да бъде Отгледан и да израсне в точно необходимите му условия, като му е предоставена възможност за пъл­ното и максимално запланувано от природата разви­тие на физика, интелект и емоционална същност. Той е хранен със съответно необходимата му храна, ра­съл в естествената природна среда в пряк контакт с природните енергии и сили, както и в съответната домашна атмосфера, гарантираща пълно и нормално развитие. Към него е подхождане с разбиране и годи­на след година е полагана грижа както за физи­ческото развитие, така и за интелектуалния и емоционалния му заряд.

С доброто оформяне на костната система се дава възможност за съответното стабилно оформяне на мус­кулната система. И когато година след година се стигне до нейното пълно развитие към 20-25-годйшна възраст с постигане на програмираното от природата, срещу нас може да застане едно истински чаровно и красиво създание - истински неин венец. Всяко движение и всеки жест у това същество са изящни и красиви. Не­говите мускули и стави работят като добре смазана машина. Цялата тази хармония във физическата фор­ма се проектира и в психичното оформяне.

Спокойният и добре организиран душевен мир да­ва одухотвореност .на лицето и очите. Естественият за­ряд от веселост и оптимизъм се проектира в приветли­ва усмивка. Кожата му, запазила естествена руменина и еластичност, напомня фин велур. Със своята пищ-ност и естествен цвят косата допълва красотата.

В тази си форма човекът е неуморим спортист. Той ходи с километри, катери се по планините, не познава умората. Със същата лекота се справя и с интелекту­алните си задачи. Винаги е настроен положително. Ис­тински здравият човек е с градивна психика, обича тру-

да, движението, природата, цветята, животните и хо­рата. Той винаги е хуманно настроен към, всичко живо. Нему са чужди жестокостта, грубостта, безотговорността. Отрицателните емоции са неприемливи за него.

Че това е така, го доказват децата. Още с ражда­нето им у тях са вложени честността, добрината, не­търпимост към грубостта, лъжата, побоищата, жесто­костта. Още в най-ранната си възраст към всичко то­ва детето проявява нетърпимост, то въобще не ги познава и при сблъскване с тях реагира с плач, страх и протест. Впоследствие проявите на лъжа, жес­токост, хитрост, грубост, агресивност или нещо подобно са добре усвоени „уроци" от заобикаля­щите го възпитатели. Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се се­ти да посегне на другарчето си. Докато не се про­яви над него насилие, то няма да прибегне до лъ­жата. Тя е жалкият плод на насилието.

Школата за възпитание на малкия човек за­почва още от първия ден на неговото съществува­не и основата се поставя точно в семейството. Докато не му се даде пример за добро или зло, то няма откъде да ги научи. До седемгодишната възраст е сложена основата за цял живот. Всичко за­почва от дома, а детската градина, училището, прия­телската среда и след това обществото са само допъл­ващи фактори на влияния.

В естественото си здраво състояние човекът не е черногледец и песимист, той е весел, с естествено чувст­во за хумор, инициативен, склонен към игри, песни. За него работата е удоволствие. Той обича човешкото об­щество и се приобщава към него. Сработването с колек­тива е в реда на нещата - задружната работа му доста­вя удоволствие. Стремежът към уединяване, затворе­ност, отчужденост вече говорят за нездрави състояния.

В миналото българският народ е бил с голям здра­вословен потенциал и с истински висок дух въпреки тежащото на гърба му робство. Жизнен и весел, той никога не е преставал да играе, да се весели, да пее своите хубави песни и да се вдъхновява от високия си творчески заряд. Творчеството е изключително бо­гато - песни, приказки, легенди, живопис, архитекту­ра, икони, стенописи, китеници, шевици, накити, го­ворещо за живо въображение и богата творческа ми­съл, присъща на истински здрав народ.

Подобни примери на хора, постигнали пълно здраве и с пълната си физическа готовност, могат да се видят по спортните площадки, по олимпиадите, по състезанията - красиви, гъвкави, силни, неуморими.

Не е трудно след всичко, което обсъдихме дотук, все­ки да изгради своя образ на здрав човек, към който тряб­ва да се стреми. Да отчете слабостите, пропуските, греш­ките и недомислиците, които допуска. И след време, ко­гато ще поработи над себе си, би трябвало пак да застане пред огледалото и да отчете корекциите и постиженията.

Освен това би било пропуск, ако не се поработи мал­ко повече върху

като принос за здравето. Не може да се мисли за здра­ве, ако не съществува пълна хармония между физика и психика. Човекът е емоционално същество и всяко изживяване, било то добро или лошо, отеква като ехо в цялата му същност, като оставя своите положителни или отрицателни последствия.

Полагането на основата на душевната същност на човека започва от най-ранното му детство. Но за съжа­ление не винаги при възпитателната работа с децата възпитателят е наясно със задачите си. Често стреме­жът е само към външния вид - зачервени бузки, наля­та фигура, като се пропуска нещо много съществено -

изграждането на добра психична форма и етика у възпитаника.

Детето се ражда без каквито и да са познания и въз­приема модела на заобикалящия го свят, а точно то­ва обикновено започва от семейството - майката, ба­щата. Задачата им е отговорна. С изграждането на спокоен и хармоничен вътрешен мир в душата на де­тето се дава възможност за постигане на същата хар­мония и във физическото развитие. До пълното из­растване и развитие на младия човек тези две същ­ности - физика-психика и психика-физика - непре­къснато се влияят и при вещ и културен възпитател се идва до съвършена и прекрасна форма.

Върху душевната настройка трябва да се работи съзнателно и с търпение още от най-ранните детски години, да се постави задача у детето да се събуди ин­терес към живота и радост от контакта със света. Детето трябва да се научи да се смее, да се радва, да възприе­ма с радост живота около себе си. Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите.

Изграждайки чувство на уважение към околните (баба, дядо, леля, съседите) се осигурява душевното спокойствие на самия човек: То е в основата на соци­алните отношения на индивида. Социалното чувство се изгражда още в. детската възраст. Неразбирането ни със заобикалящия ни свят нарушава първо на­шия вътрешен мир. За хората, заобикалящи детето, трябва да се говори само добро, то в бъдеще ще има време да опознае света. С един неправилен подход това завинаги може да порази чувствителната детска душа.

Култивирането на веселост и хумор у детето е важно - те са добри помощници в живота. То трябва да умее да пее, да играе, да усеща веселата страна на живота.

Там, където възпитателят вместо да гради у своя

възпитаник благородни чувства и хуманно отноше­ние към човека, го насочва към хитруване и агресив­ност - „справяне с юмруци с околните", мотивирайки се, че го „готви за живота", той фактически подготвя човек с лоша душевна настройка, бъдещ нещастник и болен. Това са „таралежите" на нашето общество, създаващи конфликтите и спиращи процеса на всяка нормална работа и начинание. Там, където характе­рът е оформен с хитрини, агресивност, лоши мисли към близки и към обществото, човекът е не само бъ­дещ нещастник, но и бъдещ посетител на лекарските кабинети.

Оформянето на душевната същност, както и на не­говата физика, не се ограничава само в детските го­дини. Тогава се полага основата и се дава ход на предстоящото развитие на човека, като тази работа трябва да продължи цял живот. Много често по нез­нание или по други причини във възпитанието се до­пускат пропуски, които по-късно се отчитат като пре­калена затвореност, срамежливост, липса на само­чувствие, конфликтност или нещо подобно. Самовъз-питанието трябва да продължи цял живот и това е действително сериозна работа над самия себе си. То е не само корекция на допуснати грешки при оформя­не на характера^ но и непрекъснато доброволно усъ­вършенстване на културата, работа върху облагоро­дяването на характера и хуманизиране на отношени­ята с хората. Чувствата имат нужда от разви­тие. Интелектът - също. Ако цял живот не се попълват знанията с интерес към всичко ново, задъл­жително се изостава. Този, който остава на едно мяс­то с постигнатото на младини, ще се озове в изолация и ще се смята за остарял.

Човек, отрекъл самовъзпитанието, в своята старост достига до дегенеративни физически и психични отк­лонения: старческо слабоумие, неврастения, конфлик-

тност, мнителност, скъперничество, егоизъм. Няма по-грозна картина на старостта от ежедневието на един оглупял свадливо егоцентричен човек.

На възрастния му прилича да бъде мил, благоро­ден, да обича децата и всички около себе си, да има богат заряд от знания и по един умен и тактичен на­чин да е в полза на младите хора около себе си. Няма ли го всичко това, той не е разбрал една от задачите на живота си.

Въз основа на изследванията, които геронтолози-те правят върху дълголетници и столетници, се идва до заключението, че душевната нагласа на човека играе съществена роля за запазване на здраве­то, а с това и за удължаване на живота. И исти­ната е, че нервен, зъл, сприхав, мърморко, завист­лив, скандалджия, грубиян, скъперник, егоист - не може да достигне дълголетие. Той няма най-важните предпоставки - благоприятната душевна хармония, създаваща и съответната хармония на физиката. Раз­рушителната, деструктивна енергия на този човек за съжаление пречи не само на него, но и на околните.

При изследване на столетниците в Кавказ френс­ката геронтоложка Сула Бенет дава своите заключе­ния като причина на дълголетието и добрата форма на изследваните столетници.

Тя пише: „Животът на кавказците се ръководи от стриктен етикет. Тук учтивостта и гостоприемството, любовта към човека са задължителни. Тези качества се развиват у децата още от най-ранната им възраст. Дава им се много либерално възпитание, като никога не се бият, никога не се хокат и не им се вика. Кав­казците се стремят да развият у детето самостоятел­ност и контрол над себе си.

Децата се възпитават да уважават възрастните. Дядото, бабата са примери, на които трябва да се под­ражава и от които се учат. Затова на тях никога не се

прекослови и не се възразява. Всичко това се приема като нещо естествено и установено.

Там хората се научават да приемат нещата спокой­но и да владеят своите чувства, което им помага и за преодоляване на трудностите в живота, на душевната мъка, пред която те застават с лице. Те се научават да я завоалират и да я превъзмогват. Отклоняването от установените обичаи се смята като слабост..."

Изводът на геронтолозите е, че ключът на про­дължителния живот на обследваните столетници е в оформянето на тази психична форма. Ясно е, че за да има здраве, а с него спокоен и продължителен живот, в профилактичната ни програма трябва да се пред­види и работа върху психичната форма. Същест­вен пропуск ще бъде, ако не се създаде стремеж към по-добро отношение към човека, към близките и към всички останали - познати и непознати. Да се форми­ра доброта, както и стремеж за личен принос за подобряване на живота.

Отклоненията от здравата форма на психиката -грубост, жестокост, егоизъм, конфликтност, алчност, затвореност и пр. - трябва да се отчитат и лекуват като сериозни заболявания. Настанени като паразити в душата на човека, те рушат и унищожават вътреш­ната цялостна психо-физична хармония, довеждайки до нови заболявания.

ЧАСТ ШЕСТА

КОМПОНЕНТИ

НА ПРОФИЛАКТИЧНАТА

ПРОГРАМА

В миналото, когато всяка работа чакаше да бъде свършена от ръцете на човека, той беше достатъчно нато­варен физически и можеше да не се мисли за допълни­телна гимнастика или спорт. Но днес, когато животът е променен, когато машините поеха тежкия физически труд, хиподинамията стана сериозен обект на медицина­та. Само преди един век човекът е извършвал около 95% от работата със своята собствена мускулна сила, а маши­ната е поемала едва около 5%. Сега стана обратното.

Вече е установено, че орган, който се оставя да без­действа по-продължително време, закърнява. Муску­лите губят своя силов заряд.

Под влияние на хиподинамията отслабва работата на сърцето, намаляват белодробната вентилация и снабдяването на тъканите с кислород. Същото отслаб­ване или тотално загубване на нормалния силов заряд следва и при всички останали органи и системи.

При примитивното обработване на земята и рабо­тата около бита се е постигало голямо разнообразие в двигателната дейност на човека. Разнообразната рабо­та е ангажирала съответно различни групи мускули, с което се е постигало цялостното й поддържане.

За разлика от начина на живот в миналото човекът от цивилизования свят, главно в големия град, по уч­реждения, заводи, бюра, кантори и пр. прекарва време­то си предимно в седящо положение, натоварвайки пре­ди всичко ръцете или нервната си система.

Докато човекът от миналото упражняваше своя труд главно сред природната среда - на полето, в гра­дината, в гората, което е и неговата естествена среда, сега работи в закрити помещения при неблагоприятна атмосфера за белите дробове, напрегнат и обездвижен, с което градският жител непрекъснато отчита „минуси" по отношение на здравето си. И тъй като никой не може да смени нито работата си, нито професията си, за да подобри своите условия на живот, трябва да на­мери начин за противопоставяне на тези „минуси" - т. е. организмът да бъде подпомогнат.

Не се ли помисли навреме, то съвсем неусетно, ден след ден в завода, бюрото, офиса, института тону­сът на организма запада, мускулите губят своя силов заряд, цветът на лицето избледнява, косата губи гъс­тотата и цвета си. Появяват се и първите признаци на ненавременно и ранно остаряване. Успоредно с всичко това започват и болестите.

Осигурява ли се необходимото движение на муску­лите, те ще поддържат в добра форма и вътрешните органи, с които са свързани. А те от своя страна ще под­държат на висота и целия организъм. Всичко ще дей­ства като добре сработващ се колектив, който се про­тивопоставя на всякакви агресори; настъпленията на ранната старост и ще осигури здрав и спокоен живот.

Включването на движението в ежедневието на човека трябва да стане леко, неусетно и приятно, ка­то се вземат предвид битовите и професионалните възможности (в зависимост от това какъв труд се уп­ражнява - умствен или физически) и най-важното -моментното състояние на организма. Стремежът трябва

да бъде раздвижването на тези части от тялото и тези мускули, които са бездействали през осемчасовия рабо­тен ден. Не бива да се включва спорт с гонене на рекор­дни постижения.

За развиване и поддържане на силите и на мус­кулния тонус, а с това и на цялостното здравословно състояние на организма, няма възрастови граници. На каквато и възраст да е читателят на тези редове, той трябва да знае, че може винаги да започне наваксване на пропуснатото. Раздвиже­ното тяло не допуска ранно остаряване, болести, свързани с хиподинамията, както и ненавременната старост. Човек трябва да се научи да води трудов и инициативен живот, Столетник-мързеливец няма.

И тъй като движението се явява в най-разнооб­разни форми, а те от своя страна и със свои изисква­ния, нека да поговорим за най-обикновената и разп­ространена форма на движението -

ХОДЕНЕТО ПЕША

което е особено налагащо се и необходимо за хората от големия град.

Градският жител, а това вече стана навик и на хо­рата от по-малките селища, ползва обществен или ли­чен превоз дори на къси разстояния. Оправданията са, че се икономисва време. Но дали това наистина е така?

Отиваме на работа с превоз, в службата сядаме на стол или в кресло, вкъщи се настаняваме пред телевизора с вестник или книга в ръка... Психичната нагласа е към лесното, към удобното, към предпазва­не от безпокойството, към ограничаване на усилията, като дори и не се помисля, че това води в крайна смет­ка към отпуснатост, леност.

Ние непрекъснато говорим за човека от миналото, и то от недалечното минало, като закален здравеняк, но не се и задълбочаваме да разберем как е било постиг-

нато това. Не се помисля, че човекът векове наред е живял без превозни средства и ходенето пеша редовно е било част от всекидневния живот. И за най-дребните неща той е разчитал на собствените си крака, а не всич­ко е било като сега - близко и достъпно. Босите или обути с почти подръчно направени обувки крака са тър­пели не само сериозно натоварване, но често са били мокри, кални и с тях се е злоупотребявало. И въпреки това краката са си оставали здрави, със закалени и ус­тойчиви мускули, и не само те, а и цялото тяло. И тъй като в него всичко е свързано като във верига, поддър­жането на здравите крака се оказва едно от съществени­те звена за поддържане на здравата форма на тялото.

Ходенето пеша - това е истински своеобразна гим­настика, задействаща голяма група мускули и поддър­жаща тонуса на гръдния кош, нервната система, мозъ­ка. Дишането не само насища тъканите с кислород, но и способства за по-бързото елиминиране на отпадъчните субстанции от метаболизма.

С ходенето пеша се осъществява нещо много съ­ществено - контактуването с външната среда, изклю­чително необходимо за нормалното съществуване на човека. А човекът, рожба точно на тази природна сре­да, където е протекла неговата еволюция, без този кон­такт постепенно загубва силите й възможностите си.

Оправдаването с липса на време говори за лип­са на разбиране, тъй като с всяка направена в пове­че крачка се увеличават силите, което дава възмож­ност за по-бързо приключване на текущата дневна работа. Организирането на самата работа става по-леко, времето се съкращава и минутите за разходка вече са икономисани.

Не би се загубило чак толкова време, ако сутрин, тръгвайки за работа, се излезе 10 минути по-рано и вместо да се вземе превозно средство, част от пътя се измине пеша. Тези 10-15 минути, изминати в бърз ход,

с изправен гръбнак, с включване на някои дълбоки ди­хателни упражнения, ще доведат до следния резултат: свежият сутрешен въздух и движението ще ви заредят със сили и ще дадат тласък на добро самочувствие през целия работен ден. При такава сутрешна разходка този ден ще бъде различен от другите. Освен ходенето пеша и дихателните упражнения с дълбоко проветряване на дробовете има немалко значение и това, че сутрин, осо­бено в големия град, въздухът след нощното спокойст­вие е най-свеж и чист.

По същия начин с връщане от работното място, въпреки че въздушната среда вече е претърпяла из­вестни нарушения и е обременена, движението си казва думата след дългия престой в закритите поме­щения на учреждението. Разбира се, ако има въз­можност да се отдели специално време за разходка в някой от близките паркове, където въздушната среда е пречистена от зеленината, е още по-добре - и аеро-йоните дават своя принос за здравето.

Добре е при тази разходка да се върви бодро, бързо и с лекота. От време на време да се притичва по няколко крачки. Да се следи за положението на гръбнака, на гръдния кош. При дихателните упраж­нения въздухът да се поема дълбоко за раздвижване и тонизиране на целия гръден кош.

При разходките, свързани с отиването на ра'бота, трябва да се обръща особено внимание на удобната и лека обувка, в която стъпалото да заема нормално­то си положение - токът не бива да е по-висок от 1-2 см. При ходене трябва да се внимава центърът на тежестта на тялото да бъде върху задната част на бед­рата. Стойката да бъде изправена, раменете — осво­бодени от напрежение.

Специалистите, които работят в тази област, препо­ръчват ходенето пеш да не бъде по-малко от 3-4 км на ден. Препоръките на японските специалисти са десет

хиляди стъпки на ден за поддържане на здравето - крач-комерът трябва винаги да бъде в джоба ви.

Но най-пълноценното ходене пеша може да бъ­де осъществено през неделните и празничните дни в планината или където и да било сред природата по неравен терен. И тази практика да се поддържа не само през топлите дни на лятото, а през всички сезони на годината. Само прякото контактуване с природата има пряко въздействие върху човешкия организъм. Това е нашата естествена среда като живи обитатели на планетата.

Туризмът трябва да стане постоянна програма не само на всеки човек, а на цели семейства. Обединя­вайки всички - и малки, и големи, с приятния кон­такт с природата, часовете сред нея въздействат как­то на физическата, така и на психичната същност на човека. Приятните часове будят само добри чувства и сплотеност между хората.

Профилактичната програма, в която не е пред­видено достатъчно ходене пеша, е непълна. Непри-викналите трябва да започнат с изминаването на къ­си разстояния, като се спазва основният принцип -постепенността.

Ходенето пеша особено силно влияе на лошото са­мочувствие, което с всяка направена стъпка се подоб­рява. Лошите мисли, тежките депресивни наст­роения, както и ежедневните неизбежни грижи остават зад гърба. Всичко това се заменя с непозна­то досега душевно равновесие. С всекидневното упраж­няване на краката при включване на часове за ходене пеша всеки без трудности ще констатира неимоверно подобряване на здравословното си състояние. Д-р Ро­бърт Джексън, за когото вече говорихме, за поддържа­не на здравето си имал като програма ежедневното изминаване пеша на 16 км - осем сутрин и осем вечер.

И тук като потвърждение на казаното искам да се

спра на един случай, разказан от Пол Брег за негов банкрутирал приятел, стигнал в отчаянието си до ми­сълта за самоубийство. „Помолих този затормозен не­щастен човек да ми направи една услуга. Когато той се съгласи, аз му казах: „Добре, нека направим една прощална разходка и да поговорим." След като той се съгласи, аз бързо се втурнах към колата, без да губя време. Наложи се да го разхождам цели пет часа. През това време аз буквално влях у него нов разум. Ако беше останал вкъщи, той щеше да се погуби. Та­зи разходка на чист въздух промени целия му живот..."

Ясно е, че по време на тази знаменателна разход­ка д-р Брег зорко е следил за промяната в настроени­ето на своя приятел, което е ставало много бавно по­ради тежкото психично състояние. И за да успее да разведри тази тежка депресивност, са били необходи­ми цели 5 часа разговор в движение. По този повод Пол Брег казва: „Когато почувствате мрачни настрое­ния, нервност, грижи, депресия, потиснатост, бързо излизайте навън и започвайте физическа активност. В противен случай негативните емоции могат да ви победят. Разходка или други физически занимания на открито могат да изчистят съзнанието ви и вие да започнете да виждате проблемите си в перспектива. Всяка почивка на открито възстановява човешката личност."

В последните години се появиха много любители на „бягане за здраве". Привикне ли се към ходене пе­ша, лесно се преминава към бягането, започвайки с къси разстояния, които постепенно се увеличават.

Големият украински хирург д-р Николай Амосов, за да подобри своето здраве, продаде колата си, взе си куче и започна сутрешни разходки, като стигна до тича­нето. Сега въпреки напредналата възраст здравето му се укрепи, той отива и се връща от работа без превоз и

редовно със своя антураж тича сутрин в парка.

При провеждане на курсове на гладуване, при уве­личаване на силите няма да увеличавате ходенето по­вече от това, което практикувате всеки ден, но ако има намаляване на силите, се ходи до умора, но не до преу­мора. Силите трябва да се ползват за развиващия се лечебен процес.