Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

Поставеният въпрос за корекция на храненето пре­ориентира много хора към вегетарианския начин на хранене като по-здравословен, но вместо желаното по­добрение на здравето се получава често точно обратно­то - здравето се влошава. Защо това е така?

Явно е, че се допускат грешки, и първата е, че с пре­минаването към вегетариански начин на хранене се увеличава количеството на приеманата храна, тъй ка­то се смята, че при липсата на месо калориите са на­малени, но не се мисли, че по този начин се стига до разширяване на стомаха и създаване на трудности при работата му.

Втората допусната грешка е, че месото, което е

използвано до момента, се заменя с по-големи коли­чества мляко, млечни продукти, яйца, орехи, бадеми, лешници и пр. Не се взема предвид, че орехите и всички ядкови храни са концентрирани храни 'С висо­ка калорийна стойност. В случая освен претоварване с калоричността на храната става претоварване и с белтъчини, наслояващи в организма високотоксични остатъци, които стават причина за сериозни болестни състояния. С вегетарианските режими особено много се повишава използването на сиренето и изварата, които също са концентрати.

Третата причина, отчетена като -сериозна сла­бост, е това, че растителната храна все още се пред­почита да се предлага на трапезата не в натуралния й суров вид, а топлинно обработена. Не се спазва принципът поне половината от дневната храна, осо­бено през студените месеци, да бъде в пълния си биологичен заряд, от който организмът винаги се нуждае. Констатиран факт е, че сезонните зеленчу­ци не се използват с нужното разбиране.

Допускането само на тези три грешки: увеличеното количество на приеманата храна, превишаването на белтъчните храни и липсата на необходимите пресни плодове и зеленчуци в суровото им състояние, не само могат да станат причина за разстройване на здравето, но и да доведат до болестни състояния, които надмина­ват тези при месоядците. В този си вид вегетариански­ят режим на хранене не само няма предимства, а е със сериозни недостатъци.

Но разбере ли се добре, приложи ли се така, както ни го дава природосъобразният начин на хранене, ве­гетарианският режим е истински извор на здраве и тонизиране на организма.

ЧАСТ ТРЕТА

. ГЛАДЪТ - РИСК, ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО

При преминаването към някакви нови начини на хранене, дори и най-здравословните- - вегетариански или суровоядство - най-важното, за което трябва да се по­мисли, преди те да бъдат включени, е дали органите на храносмилането са в своята естествена здрава фюрма.

Констатира ли се, че вече са налице някакви нару­шения или отклонения от нормалните функции в тези органи, още преди да предприемем каквито и да било корекции в хранителния си режим, първата ни гри­жа е да бъде възстановено тяхното истинско здраво състояние. А единственият лек, ефективен и напълно безвреден начин за тяхното възстановяване и възвръща­нето на здравата им 4юрма се оказва гладолечението.

Няма машина или какъвто и да било механизъм, още повече жива система, която да може да работи без прекъсване и да не се нуждае от време за отдъхване и почивка, за възстановяване на силите, както и за възс­тановяване на допуснати увреждания.

Нашата Майка-Природа ни е завещала още един от основните си закони, който се отнася не само за чо­века, но и за всички живи същества. Това е

строго дозиращ времето, определено за работа, както и това за почивка. Работи ли се без почивка, законът

Денят за работа приключва с идването на нощта. Отделно от това човекът си е определил и ритъм на работа от 6 дни, като седмият е определен за полага­щата му се почивка. Този ритъм е съобразен с възмож­ностите и изискванията на неговата природа.

Но какво се получава в нашия цивилизован свят?

Почивката е налице! Човекът е разтоварен от ежедневното си напрежение - натоварване на муску­ли, нерви, дробове, сърце и т. н., но единственият ор­ган, който не само не се щади, а обратното - продължа­ва да се натоварва, дори извънредно — това е стома­хът! Точно в този ден се мисли за специалните кули­нарни рецепти, за хубавото хапване, за наслаждението и удоволствието от богатата трапеза. А не се взема пред­вид, че седмичната умора обхваща целия организъм -включително и стомаха.

Нека си спомним за ежедневието на изтеклата сед­мица - никой не е пропуснал нито една закуска, обяд I или вечеря. Стомахът вечно действа. Преяждането,

лакомията, мисълта за кафето, бирата, за различните лакомства на цивилизацията са станали наше обик­новено ежедневие. За спазването на някаква хигиена на храносмилането с даване на почивка на стомаха и храносмилателната система не се предприемат ни­какви мерки. Дори е изгубен критерият за истинската им здрава форма. Последствията са ясни - гастрит, язви, колити, запек и т. н., носени с години. Подобен подход говори не само за безотговорно отношение към себе си, а и за невежество. За почивка на стома­ха въобще не се мисли, а единствената форма за това е спирането на храненето — гладуването.

Не може да се говори за здраве, ако храносмила­телният апарат не е пълноценен и в здрава форма. От неговата работа зависи изхранването и зареждането на тялото със сили, както и поддържането на очисти-телните процеси. Има ли пълноценно преработване и абсорбиране на храната, тъканите са нахранени и добре поддържани. А те от своя страна осъществяват нормални функции и на всички останали органи. Има ли добре работещи очистителни органи, поддържа се и необходимата за здравото тяло чистота на тъканите и течност. Без здрав стомах, чисти и добре действа­щи черва, както и редовно функциониращо дебело черво с редовно изхвърляне на отпадъците, не мо­же да съществува добро здраве.

Лошите влияния, които оставят своите вредни и агресивни следи в организма на човека, са наши пос­тоянни спътници. Напрежението, стресовите ситуации, нарушеното екологично равновесие, отровните хими­кали, приемани с храната и вдишвани чрез въздуха, неправилното хранене, остатъците от лекарства и т. н. дълбоко нарушават нормалната химия на организма и за чисти и добре функциониращи органи не може да се мисли. Живата клетка, поставена да съществува в тази изместена от естествените изисквания среда, е

вече недохранена, с намален силов потенциал и неус­тойчива на агресори и болести. Отслабне ли клетката, отслабват и съответните тъкани и органи, както и тех­ните функции.

За да се възстанови здравата форма, е необходи­мо възстановяване на вътрешната чистота на орга­низма, както и сериозно противопоставяне на всички рискови фактори. Единственият начин за това се оказва г ладо лечението...

Констатира ли се някоя от споменатите болести на храносмилането и каквото и да било отклонение от нор­малните им функции, трябва без бавене да бъде възс­тановена естествената им форма. Здравото хра­носмилане е база за общото здраве на организма.

Няма по-лек, безвреден и достъпен за всекиго на­чин за нормализиране на каквито и да са нарушения от лечебното гладуване. А то е единственият начин за даване на необходимата почивка, която се полага на претоварените и уморени храносмилателни органи. Да­де ли се необходимата почивка, силите се възста­новяват, естествената здрава форма се връща.

При оформянето на профилактичната програма, за която вече стана въпрос, не може да се мисли за нейната пълнота, ако не бъде включено гладуването, т. е. дни за разтоварване, включени и оформени съоб­разно състоянието на организма и бита.

ГЛАДУВАНЕТО - ВЕКОВЕН ОПИТ

За благотворното и лечебно действие на гладуване­то се е знаело още от най-древни времена. То е препо­ръчвано и практикувано от лекари, оставили имената си в историята на медицината: Хипократ, Авицена, Га­лен и още много други. В трудовете на древните учени от Индия, Тибет, Египет, Вавилон, 'Скандинавия и Гърция са включени съвети за прилагане на глада не само като очистващо организма средство, но и като

средство за постигане на интелектуална и духовна из­висеност.

Древният физик, математик и философ Питагор (IV век до н.е.), основател на знаменитата философска школа, преди вземане на важни решения в живота си е провеждал 40-дневно гладуване с приемане само на вода. С убеждението, че то е радикално средство за поддържане на умствената дейност и творчес­ката мисъл, той периодично го е практикувал, като го е съчетавал с вегетарианска форма на хранене. Същото е изисквал и от своите ученици. В древна Елада философът Сократ (ок. 469-399 г. до н. е.) е практикувал системно 10-дневен глад и вегетарианс­ка форма на хранене по същите причини.

В древния Египет гладуването се е практикувало като средство за поддържане на добро здраве. По този повод древногръцкият историк Херодот (V век преди н. е.) след една обиколка на страни от Средиземноморие-то и посещение на Египет пише: „Египтяните, най-здравите между смъртните, всеки месец гладуват по З дни, като през това време вземат очистителни..." Оста­нало е стенописно изображение как робиня поднася на красавицата фараонка Нефертити съд с очистително.

Препоръките на лекарите от древността и на източ­ните култури постепенно минават и в Европа, ограни­чено използвани от някои лекари. Но главното прила­гане на глада е било в духовно-религиозните среди и манастири. Гладът е практикуван в най-крайната му и строга форма, и то в продължителни срокове, за нравс­твено съвършенство и духовно извисяване, споменава­но в житията под название „пост". Мъждукащо през вековете, истинското възраждане на гладолечението започва в началото на миналия век.

Това, което кара лекарите да се насочат към гладо­лечението, е тяхното старание и чувството им за отго­ворност по отношение на техните болни и професио-

налните им задължения. Те са търсели пътища и на­чини за излекуване на тези болести, при които меди­цината до този етап на развитие е била безпомощна. Насърчени от добрите резултати, лекарите не само-създават свои лични системи на лечение, публику­вайки ги в трудовете си, но откриват и първите ле­чебни заведения и клиники, в които единственото ле­чение е гладът. Там не само се създават по-добри ус­ловия за самите болни, но и за систематизирана и задълбочена изследователска работа. Характерното за тези първи учени е това, че те работят съвсем са­мостоятелно, без да се влияят един от друг - поради което често трудовете им и техните концепции носят национален характер. Към тези лекари-пионери мо­гат да бъдат споменати имената на Бернард Макфа-дън, Едуард Дюи, М. Платен, Линда Хазард, фон Зее-ланд и още много други, които трудно могат да бъдат изброени.

Работещи с увлечение и ентусиазъм, тяхна практи­ка са дългите строги форми на гладуване само на вода до появяване на първите признаци на здравето. В мо­нографиите им са описани случаи на гладуване по 30-40, дори до 70т90 дни.

Един от най-ентусиазираните пионери - д-р Хен­рих Танер (САЩ), за да докаже на своите колеги-лека-ри лечебното й безвредно действие на глада, предприе­ма един рисков експеримент. В самата медицинска академия той провежда 40-дневно гладуване само на малко вода. Колегите му с учудване констатирали, че с приключване на глада болестите на храносмилателна­та система, от които той страдал, били излекувани.

Особено ярък представител, смятан за един от ос­новоположниците на гладолечебния метод, е амери­канският лекар Едуард Дюи, автор на много трудове и публикации. За преориентирането си от традиционна­та към природосъобразната медицина той пише: „Съм-

нението ми в ефикасността на медикаментозното ле­чение се породи още при следването ми в медицинс­кия факултет. Когато започнах практиката си като ле­кар, взех по-често да изключвам медикаментите и да включвам глада. Омотан в медицинските Суеверия, имах нужда от време, за да разбера, че само при­родата лекува. Моят метод е своеобразен и рево­люционен, но неговата лечебна ценност е неоспо­рима." Привърженик на продължителните курсове на лечение (до 30-40 дни, дори до 70 и повече дни) в най-строгата им форма, той винаги се е съобразявал с резер­вните сили на организма на болния. Разновидност в не­говата система е така нареченото „сутрешно гладуване", при което той е изключвал закуската сутрин за опреде­лен брой дни.

Линда Хазард е ентусиазирана последователка и пропагандаторка на системата на д-р Дюи. Нейна зас­луга е включването на водните процедури, гимнасти­ката, клизмите и вегетарианската форма на хранене през възстановителния период.

Руският учен - лекарят д-р фон Н. Л. Зееланд да­ва също своя принос, като посочва въздействието на глада върху психиката на човека. С възстановяване на храносмилането, нервната система, самочувствие­то, психичното състояние на човека заема своята естес­твена и уравновесена 4>орма. Ето неговите думи: „В резултат на моята експериментална работа аз дойдох до извода, че гладът заслужава внимание не само като ефективно лечебно средство, но и като ме­тод на възпитание."

Гладолечението, възкръснало като ново прогресив­но лечение в медицината, буди интерес и печели пос­ледователи и привърженици не само между положили клетвата на Хипократ, но и между хората без медицин­ско образование. Американският писател Ъптоп Синк-лер след излекуване с гладуване на мъчилото го с

години хронично заболяване не само продължава да проучва проблема, а написва и книга „Лечение с глад". Това увлекателно и компетентно четиво впоследствие е преведено на повечето от европейските езици.

Друг изключително ентусиазиран последовател е Алексей Суворин, руски емигрант в Белград, журна­лист по професия. Още от най-ранната си младост той се е интересувал от безлекарствени средства за лечение, от народна и окултна медицина. Работещ с изключителен ентусиазъм, Суворин разгръща не са­мо голяма практическа дейност, а сам става автор на много трудове: „Лекуване чрез глад", „Оздравяване чрез храна и гладуване", „Новият човек". Практику­ваната от него форма, на глад е вече леко омеко­тена с добавяне на лимонов сок към водата. При­върженик е на продължителни гладувания, които той смята за безвредни и необходими. При него болни­ят гладува до оздравяване.

В търсене на по-леки и естествени форми на лече­ние се появяват нови системи със строго дозиране и ог­раничаване дните на гладуване. Френският лекар д-р Гелпа създава система от къси курсове - 3 до 5 дни с всекидневно приемане на очистителни, ползване на слаб чай или кафе и лимонада (подсладен лимонов сок с вода). Курсът от три дни се повтаря 6 пъти след интер­вал от 7 дни, през който се ползва лека вегетарианска храна. Ако обаче все още има остатъци от болестта, кур­совете се повтарят до излекуване с 12-дневен интервал.

Подобна форма на лечение създава и швейцарски­ят лекар д-р Бертоле - гладуване по три дни и интер­вал на хранене 7 дни. Тридневните курсове се повта­рят 6 пъти, като седмият приключва с 5 или 7 дни.

Канадската лекарка д-р Алиса Чеиз, възторжена защитничка на гладолечението, и д-р Ив Вивини (Франция) са първите лекари, открили частни санато­риуми. Въпреки явните успехи при лечението на бол-

По-късно, може да се каже в наши дни, в бившия Съветски съюз също се работи върху лечебното гла­дуване. Пръв започва неговото експериментиране проф. Н. Бакулев. Първите постижения, 'постигнати с гладолечение, които той публикува, бяха лекуването на: язва на стомаха и дванадесетопръстника, нарушена обмяна на веществата, начална фор­ма на атеросклероза и високо кръвно налягане. След неговата смърт работата беше подета и продъл­жена от д-р Н. Нарбеков, който увеличи значително списъка на лекуваните болести. По същото време за­почна работа върху проблема и професор Юрий С. Николаев, който имаше смелостта да приложи лече­нието при нервни и психични заболявания, а по-къс­но и при соматичните, въпреки реакцията на орто­доксалните лекарски среди. Прилаганата от него форма на гладолечение е строга, с приемане само на течности - единствено вода, шипков чай и минерална вода (боржоми).

За заслугите, постиженията и приноса на професор Юрий С. Николаев в областта на природолечебната наука има много да се каже. Автор на-много статии, публикации и трудове на базата на собствената си изс­ледователска работа, името му отдавна е надхвърлило границите на неговата родина^ Книгата му „Гладуване за здраве" се разграбваше само за дни, въпреки голе­мите тиражи. Преведена е на гръцки, японски и бъл­гарски. Истинска гордост на руската наука. Въпреки световната известност на голям учен, той продължава своята консултантска дейност, независимо от напред­налата си възраст (90 години).

Наш съвременник е и американският лекар д-р Хербърт Шелтън. Автор е на редица ценни книги вър­ху лечебното гладуване, правилното хранене и природо-съобразння начин на живот. С тези задълбочени тру­дове той стана известен във всички културни страни. Особено популярни са книгите му „Гладът може да спаси живота ви", „Правилното комбиниране на хра­ните", „Здраве за милионите" - преведени на много езици и преиздавани в големи тиражи. В неговата клиника в Калифорния покрай пряката си задача -лекуване на болните - той си поставя и допълнител­на задача - те да бъдат научени на начин на жи­вот, съобразен с изискванията и законите на природата, за да няма впоследствие връщане на болестите им. Именно поради това клиниката му се нарича „Школа за здраве".

Друг представител на американската школа -вдъхновен мисионер на гладуването, оформил също своя система, която се ползва с изключителна попу­лярност във всички културни среди, е Пол Брег, за когото вече стана дума. Привърженик е на строгата форма на гладолечението с приемане само на дес­тилирана вода, понякога омекотена само с малко ли­монов сок и мед в изключителни случаи. За сметка на това неговите лечебни курсове са задължително крат­ки. Времетраенето им е 3-4 до 7-10 дни. Като профи­лактика за поддържане на здравето той включва гла­дуване един ден в седмицата със системно повтаряне и на 3-4 месеца по 7-10 дни. Проявява особена взискател­ност при храненето в междинните периоди с растителна храна. От диетата изключва месото и млечните продук­ти. В режима на лекуващите задължително се включва индивидуално физическо натоварване - ходене, 'гим­настика и прочее. Максималната продължителност на гладуването под негов контрол е от 15-20 до 30 дни.

Практикувал цял живот тази система, д-р Пол

Брег я доказва и върху себе си. При направената ау­топсия след смъртта му (на 95-годишна възраст) лека­рите установяват, че вътрешните му органи, включи­телно сърцето и кръвоносните съдове, са с напъл­но запазени функции като на юноша, без следа от каквито и да било склеротични наслойки.

С напредване на експерименталната работа са създадени и други форми на гладуване с тенденция за омекотяване на строгата му форма с включване на плодови и зеленчукови сокове, бульони, по-специални чайове и т. н.

Едни от тези лекари са проо^)есор Поуп и неговият последовател Нормън Уокър (достигнал до възраст 109 г.) Те оформят лечение с ползване на сурови зеленчу­кови сокове, съчетани в най-различни комбинации, съ­образени с въздействието им върху съответното забо­ляване.

Датчанката Алма Нилсън създаде лечение на арт-ритните заболявания с бульон от картофи, като изле­кува най-напред самата себе си. След като години е била прикована в инвалидна количка, тя ползва 40 дни този бульон и напълно оздравява. Но се оказа, че бульонът има чисто индивидуално въздействие и не дава винаги лечебен резултат.

В западните страни голяма известност доби шведс­кият лекар д-р Аре Веерланд със своята самобитна и съобразена с индивидуалността на собствената му стра­на гладолечебна система, която включва зеленчукови бульони в определена комбинация с прясно приготвени зеленчукови сокове от най-разпространените и употре­бявани за храна зеленчуци: моркови, целина, червено цвекло и пр. В нея строго са програмирани и дозирани гладните дни, както и приеманите бульони. Плодовете напълно се изключват. Давайки висока оценка на ле­чебното гладуване, той пише: „Гладуването - това е пъ­тят на оздравяване - великото средство на природата.

Това е единственият път, който човек може да поеме при безнадеждни състояния, за да спаси живота си..."

Д-р Пааво Дирела - финландец, ученик на Аре Веерланд, работещ в момента в САЩ, създаде още по-омекотена система на лечение. По време на глад­ните дни по часове се приемат прясно приготвени плодови и зеленчукови сокове, зеленчукови бульони и билкови чайове в комбинация при определена дневна програма, включваща движение и почивка. Предимството на тази система е в това, че тя може да бъде практикувана и у дома, докато по-строгите фор­ми изискват санаториална обстановка с медицинско обслужване. Омекотяване на строгата форма на гла-дуване беше направена и в клиниката на д-р Ото Бу-хингер (Германия) с ползване на плодови сокове, кое­то даде не само по-добри резултати, но бе предпочита­но и от самите пациенти.

ЯПОНСКА ШКОЛА -САМОДИСЦИПЛИНА, СТОИЦИЗЪМ

Особено интересно е поставен въпросът с лечебно­то гладуване в Япония. Там то се практикува без как­вито и да било ограничения. В Токио съществуват пет тъй наречени центрове за гладуване. Това са болнич­ни заведения, където всеки, който пожелае, може да се лекува. Гладолечението се прилага и в два държав­ни университета - в Токио и в Кюсю. Около 10 лека­ри, специализирали в тази област, свободно практику­ват лечението.

В Япония съществуват още десетки тъй наречени „школи за гладуване" с по 20, 60, дори 100 легла, къ­дето единственият метод на лечение на болните е гла-дуването. Оттам годишно минават поне 10 хиляди ду­ши. Ръководителят на школата задължително трябва да притежава документ, че поне веднъж самият той

е правил гладОлечебен курс. За тях не се изисква никакво медицинско образование. Персоналът, под­държащ работата в школата, се състои от. 3-4 души, като лекарят присъства само формално. Това се прави за постигане на самодисциплина и стоицизъм. Големи заслуги към изследователската работа по проблемите на лечебното гладуване има д-р Имаму-ра Мотоо - автор на много трудове и публикации в тази област.

Може да се каже, че със започване на работата върху лечебния глад още от най-първите пионери, до­ри до наши дни, въпреки техните постигнати резулта­ти работата им винаги е била обезпокоявана. Често се е стигало не само до забрани, но и до съдебни процеси. Работата на тези прогресивни лекари е била спъвана не само от консервативно настроените лекарски среди, създали си добра клиентела и добро обществено поло­жение, но и от представителите на фармацевтичната индустрия и т. н. Но всяка истина, която е в инте­рес на човека, колкото и да е потискана и спъва­на, дочаква момента, когато скритите сили на живота, си казват думата и тя добива признание.

Здравословното състояние на хората от цивилизо­вания свят продължава да се влошава. Тежките неиз­лечими болести увеличават своя брой. Търсещи пътя към оздравяването болни се насочват към глада. Пред очите на своите лекари, които до този момент са ги лекували безрезултатно, те връщат здравето си. Но от тези същите болести боледуват й самите лекари, както и техните близки, което вече дава повод за размисъл и преориентиране. Новите пътища на медицината по си­лата на обстоятелствата автоматично се налагат и дов­черашните врагове стават приятели и съюзници.