Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

При ходенето пеша и при другите всекидневни за­нимания все пак остават една група мускули, които не могат да бъдат раздвижени, оставайки в статично по­ложение. Точно за тях е необходимо да се загрижим съзнателно, защото неупражненият мускул губи своя тонус.

Няма човек, който да не се нуждае от гимнастика, имайки предвид ограничеността на движението при различните професии, при които човекът или седи, или стои, или прави едни и същи движения, работейки с някаква машина.

Гимнастиката трябва да бъде включена в програма­та на всеки, бил той млад или стар, дори и при децата. Всеки има пропуски в двигателния си режим. Склон­ността към движение е заложена у всеки човек, но тя трябва да бъде събудена и активирана, защото ние има­ме още една склонност - към мързел, отпуснатост, коя­то трябва да се надвие.

Отначало правена вяло и с усилие на волята, по-късно гимнастиката става любимо и необходимо зани­мание. Веднъж раздвижени, опитали сладостта на дви­жението, мускулите вече сами го изискват.

С усилване на кръвообращението оросяването на цялото тяло се подобрява, а с него и на мозъка, с което се подобрява мисленето, засилва се паметта, както и интелектуалните възможности. Мускулите увеличават своя обем и се зареждат със сили. Д-р Пол Брег, този

изключителен спортист на 90 години с рекордни пости­жения, пише: „С гимнастиката мъжът може дотолкова да увеличи силите си, че не само да се справи с текущи­те си професионални задължения, но и да има доста­тъчно енергия да задоволява и други свои интереси и хобита. Гимнастиката дава възможност за удължаване на живота поне 20-40 и повече години, за разлика от мързеливите и тези, които движението не ги интересува. Гимнастиката може да направи от жената това, което тя трябва да бъде и което е заложено у нея от природата -прекрасна, нежна, ведра, спокойна, вечно млада и преди всичко - вечно женствена.

Няма значение колко са календарните ви години. Вие можете да започнете още днес да връщате стрел­ките на биологичния си часовник чрез програма за редовна гимнастика..."

Включването на гимнастиката във всекидневната ви програма трябва да започне сутрин и вечер само по няколко минути, които постепенно да се увелича­ват. Сложна и продължителна програма не винаги дава резултат, тъй като човекът е същество, на което лесно му доскучава. Най-добре е когато тези 5 или 10 минути се съпровождат с някаква любима ободрява­ща музика. Късата програма, съпроводена от музика, скоро ще започне да се удължава, защото това ще стане удоволствие за вас.

Успоредно с гимнастиката могат да се правят и пластични движения.

Освен раздвижването на бездействащите през деня мускули и стави трябва да се обърне особено внимание върху гръбначния стълб, тъй като той с право се нари­ча гръбнак на живота. От неговото състояние зависи състоянието на целия организъм. Да се започва с раз­движване на шийните прешлени и се завършва с тазни-те сектори.

Вторият пункт от тялото, на който трябва да се от-

дели също голямо внимание, са коремните мускули -коремната преса. Те трябва да бъдат в своята стегна­та и нормална форма и да не се допуска никакво нас-лояване на тлъстини. С работата върху коремната преса да се включват и упражнения, поддържащи мускулите на врата и шийните прешлени.

Активно участващите мускули в дневните ви про­фесионални задължения трябва да се щадят и да им се даде почивка.

Но каквато и системна гимнастика да сте възприе­ли, обикновено тя се практикува в закрити помеще­ния, още повече като се вземе предвид, че има продъл­жително време студени месеци, затова трябва да се помисли по-задълбочено за

КОНТАКТУВАНЕТО С ВЪНШНАТА СРЕДА,

т. е. за прекия контакт с природните сили и слънцето, които изискват друг подход.

Ние живеем сред океан от сили, чието пряко и пълно въздействие върху организма на човека е само тогава, когато той се намира навън сред при­родата. И тъй като векове наред е живял сред тази среда, тя му е сродна и необходима. Затварянето в каменните и панелните сгради го запазва от влия­ния на лошото време и следва изнежване, падане на тонуса, отслабване на съпротивителните сили. Лиши ли се от прекия контакт с природните сили, той не може да разчита на нормално развитие.

Човекът в миналото не е имал стабилни къщи и в тях се е приютявал само за да преспива и в неблагоп­риятно време. От друга страна, за да прехрани себе си и своето семейство, е бил принуден да прекарва по-голямата част от времето си навън. Това не само го е закалявало и зареждало със сили, но самият подвижен начин на живот е давал своя благоприятен принос.

Цивилизованият човек, построил своите стабилни

жилища, създал топлина и уют, забравя за изисквания­та на тялото си и за необходимия контакт с природата. Функцията на кожата е често толкова занемарена и изнежена, че само едно събличане докарва хрема или излагане на слънце води до изгаряния, зачервя-вания и мехури. Едно течение може да предизвика грип, пневмония или някакво простудно заболяване.

Кожата е нашата броня срещу външните небла­гоприятни влияния и когато тя функционира нор­мално, ни предпазва и от слънцето, и от вятъра, и от студа. Здравата и закалена кожа не само се справя с всичко това, но и умее да се възползва от слънчевите лъчи, от вятъра и от студената вода в интерес на здравето.

Поради това трябва да се прояви енергия и иници­ативност и природата, цъфналите дръвчета, зелени­ната, слънцето да не се гледат през прозореца, а да се намери време и начин за използване и най-малките интервали от време за осъществяване на този ценен контакт. В празничен ден да се остави сивотата на града и да се прекара в планината, в полето, на село, на работа в градината, на вилата. С идването на пър­вата пролет, след прочитането на тези редове, да за­почнат и първите екскурзии с първите топли слънче­ви дни. С продължаването на лятото и идването на есента обаче те не трябва да прекъснат. С настъпва­нето на зимата, макар и да се отделя по-ограничено време, ритъмът трябва да бъде запазен. С добра еки­пировка и зимните разходки и екскурзии не само ще доставят истинско удоволствие, но ще продължат за­калката и тренинга на организма.

Сред природата - планината, надвилата, на море­то, на полето или където и да било - винаги трябва да се използват възможностите за слънчеви бани - да се

поразсъблекат дрехите и да се легне на слънце, обръ­щайки тялото от всички страни. Ние не бива да забра­вяме, че сме деца на слънцето, приемайки неговото въздействие по най-различни пътища - светлина, топлина, енергия и т. н.

Дойде ли пролетта, още с първите топли дни слънчевите бани трябва да бъдат включени, било частично или на цялото тяло. Лятото да бъде вече посрещнато с лек кафяв загар на кожата... Такава ко­жа е устойчива и здрава и колкото повече е излагана на слънчеви лъчи, толкова повече се засилва нейна­та бактерицидност. Самите слънчеви лъчи са мощно бактерицидно средство.

Препоръките на специалистите за слънчевите бани са да се правят сутрин до 11 часа и следобед от 15 часа, тъй като в часовете от 11 до 15 ч. лъчите са най-силни и носят голям заряд радиация.

Но както във всичко и тук не бива да се създават шаблони. Тази препоръка е дадена, като се има пред­вид ползването на слънцето, когато то е в своя зенит -юни, юли. Но съществуват месеците април, май, сеп­тември, октомври, когато в сутрешните часове слънцето грее слабо и по-уместно е да се ползват часовете от 10-11 ч. до 14-15 ч. Освен това всеки би трябвало да се научи какво и колко е необходимо за неговата кожа, за негово­то здраве. Всяко ползване на слънцето да се съблюдава с нашия основен принцип - постепенността. Образува­нето на червени петна, мехури, изгаряния по тялото говори за слаб контрол и недоразбиране как да се под­хожда към собствената кожа и нейните възможности.

Няма възраст, която да не се нуждае от слънчеви лъчи. Дрехите трябва да се свалят, предразсъдъците да се преодоляват (говоря за нашите възрастни хора) и от най-ранна пролет до късна есен да се ляга на тревата и да се черпи сила и здраве от слънцето - нашия източ­ник, който никому не иска пари.

Тук искам отново да припомня за Пол Брег, който, болен от неизлечима туберкулоза, на 16-годишна въз­раст беше излекуван от д-р Август Роле чрез хелиотера-пията - слънчевите бани. През моето лекуване по сана­ториумите никога някой лекар не предписа на болните слънчева баня.

Не е оправдано с отминаване на лятото кожата да е останала бяла и бледа. Човекът, допуснал това, не е наясно за потребностите на своя организъм.

Най-правилното използване на слънчевата баня е лежане на земята с крака, насочени към слънцето. Та­ка тялото съчетава ползването на земните сили заедно със силите, които ни дава слънцето. С въздействието си върху подкожните клетки то заздравява подкожни­те тъкани, възстановява нервната система, костите, прави кожата мека и еластична. Системните слънчеви бани повишават защитните сили на организма.

За контактуването с външната природна среда и със слънцето не е достатъчно да се мисли само по вре­ме на отпуската и почивните дни. Колкото и претрупан да е работният ден, винаги има обедна почивка. Вместо да се ходи в стола или в ресторанта за храна, всеки би могъл да си донесе някакъв скромен обяд от плодове и лека въглехидратна храна, сандвич или нещо подобно, чиято консумация няма да отнеме повече от 15 минути. Останалото време през всеки слънчев ден би могло да се използва за един кратък контакт със слънцето в дво­ра, сред озеленената част на близкия парк или на тера­сата и балкона.

Оголените части на тялото, колкото и да са ограни­чени, само за 5-6 дни ще получат лек загар, а с това -набавяне на слънчева енергия, чист въздух, земен магнетизъм, космични сили и пр., допринасящи за об­щото здравословно състояние.

Жилищата би трябвало да имат на балкона, тера­сата или двора шезлонг, който обитателите му да могат

да ползват във всяка свободна минута за контакт със слънцето и въздуха.

Този, който се оплаква от непоносимост към слън­цето, трябва да помисли за пропуските си в начина на живот, както и в начина на хранене.

ВОДАТА

Каквато и работа да предстои през деня, сутрешната зарядка - била тя по-къса или по-продължителна - ви­наги е необходима. От нощния сън тялото е все още недораздвижено и недосъбудено след статичното му по­ложение през нощта и за да вземе нормалната си ес­тествена форма, са необходими раздвижване и подго­товка. Човешкото тяло наподобява музикален инстру­мент - например арфа, която трябва да се настройва, за да може всяка струна „да звучи" както трябва. При събуждането и ставането сутрин и психиката, и муску­лите са вяли и е необходимо известно усилие, за да се нормализира състоянието им.

Първите включени в гимнастиката движения са ле­ки и по-бавни. Темпото се засилва с повтарянето им. С усилване на темпото и засилване на дишането се полу­чава затопляне. Включват се дихателни упражнения с

пълно поемане на въздуха. Всеки подбира упражнения­та според времето, с което разполага, оформяйки своя индивидуален комплекс, който става необходимост с ежедневно повтаряне.

Още по-добре е, ако този подбран комплекс от уп­ражнения се прави с някаква любима за вас музика. Тогава сутрешната зарядка става едно истинско удо­волствие и настройва и хората около вас. Децата лес­но се увличат и за тях това е истинска радост.

Започнете със съвсем семпъл гимнастически комплекс от упражнения, които постепенно могат да се обогатят с импровизирани пластични такива.

С вземането на душа след гимнастиката или поне след една кратка фрикция тялото вече е съвсем събу­дено и раздвижено. Движенията не са забавени, а сво­бодни и нормални.

След тези процедури освен чаша минерална вода, чаша билков чай с лимон и малко мед или само изяж­дане на някакъв сочен плод тялото не се нуждае от нищо друго, а при излизане и в най-студено време сту­дът не само не се чувства, но е и приятен. Бързият ход се осъществява леко. Дълбокото и леко дишане, малко учестено, добре проветрява дробовете и засища орга­низма с необходимия кислород. Докато се стигне до ра­ботното място, силовият заряд не само е възстановен, а и увеличен, което означава желание за работа и ини­циативност. Събудено е също желание за контакт с хо­рата, самочувствието е повишено и усмивката лесно идва на устата.

Такава сутрешна зарядка, колкото и кратка да е, дава тласък на целия работен ден. Предвидената работа е свършена, преди да е изтекъл работни­ят ден, а обикновената умора все още не е настъ­пила. Вкъщи човек не се връща уморен до крайност, а има още резервни сили за забавления, спорт, раз­лични хобита и пр.

ФИЗИЧЕСКИЯТ ТРУД

Това е особено съществен въпрос в нашия цивили­зован свят. Двадесети век - векът на механизацията и напредващата техника - увлича човека и той забравя, че милиони години е живял от труда на своите ръце, поради което се е сродил с него. Борбата със земята и грижите около примитивния бит са давали голяма въз­можност за добро физическо натоварване с голямо раз­нообразие на движението, което от своя .страна е способс­твало за здраво и издръжливо тяло.

В нашия цивилизован свят леността е нещо обик­новено, както и отрицателното отношение към физи­ческия труд. Ценният контакт със земята е загубен. Човекът, затворен в учреждения, фабрики, заводи и в собствения си дом, не се спира да помисли за непре­къснато увеличаващия се брой на хроничните забо­лявания, не се вглежда в болнавата си физика и раз-хлабената мускулатура. Приличащ на цвете, расло на сянка, за лошото си състояние той търси оправдание във влошената градска въздушна среда, замърсените и химизирани продукти, нитратите, пестицидите и т. н., но съвсем не търси вината у себе си с допуснатото обезд-вижване, невежество и... мързел.

Защо младите хора имат негативно отношение към физическия труд? Вината за това носят техните роди­тели и възпитатели, които не само не са ги насочвали към него, но са правили й точно обратното, като са го категоризирали като второстепенен, унизителен за чо­века, вреден за здравето, слугински.

Обикновено положение при тези родители е, че де­цата не се научават дори и на най-елементарната рабо­та у дома или поне само на грижа за себе си, което впоследствие, вече като възрастни хора, обезателно създава трудности и усложнения в семейния им живот и в напреднала възраст.

Обикновено в тези семейства работата около бита се поема от един и този един обикновено е майката или бабата. Децата, дори и да са поотрасли, не се товарят с работа, като оправданието е „те да си гледат уроците". Не се мисли, че по този начин се подготвят паразити­те на нашето общество, а също бъдещ несретник &• живота и болник. Мързелът не само носи болести, а самото това явление е болестно, докарано насила от недоразбиране на нещата и от невежество.

Детето от най-ранна възраст трябва да се научи на труд, на самообслужване, да помага в работата на родителите си. Да му се създаде отношение, че физи­ческата работа е -необходима, че тя ни дава здраве и добро самочувствие. Да се разбере, че тя е благосло­вена работа от самата природа и към нея да се събуди любов.

Там, където в семействата работата се поема само от един човек, тя му идва в повече и довежда организ­ма му до израждане на тъканите, обаче и тези, които безотговорно чакат на него, от липса на физическо нато­варване също стигат до болестни състояния. За да има хармония в семействата, всеки трябва да е на самообс­лужване и умна е тази майка, която с търпение науча­ва децата си да овладяват изискванията на работата около бита: хигиената на дома, както и личната хигие­на. Здравото дете има склонност да проявява инициа­тивност и желание да помага на майката при извърш­ване на нейната работа. Въпреки че нито знае как да я върши, нито още може, то не бива да се отблъсква и обезкуражава, а трябва с любов да му се дават малки задачи. То ще се научи, ще се приобщи към майка си, ще обикне работата и ще бъде удовлетворено за оказано­то му уважение и внимание. Да не се забравя, че и дете­то е човек. Нетърпеливата майка с оправданието, че ня­ма време, пресича пътя на детето си за цял живот, лиша-

вайки го от възможността да изгради цялостно отноше­ние към този проблем. За детето работата е игра и играта - работа.

Но това, за което човекът от големия град особено трябва да помисли, е

Да се помисли за прекъснатия вековен контакт на човека със земята с работата около нея и радостта, ко­ято тя му е давала като награда за труда му. Оказва се, че работата в градината е не само полезна с физи­ческото си натоварване, а тя дава и богатите възмож­ности за контакт с естествената природна среда, кон­такт с природните сили като земен магнетизъм, кос-мично облъчване, слънчеви лъчи и т. н. Вече е устано­вено от науката, че работата в градината се явява като истинска форма на ТРУДОТЕРАПИЯ - раздвижва­ща, зареждаща със сили и лекуваща.

Наскоро беше публикувано съобщение в едно све­товно издание за болница в Оксфорд, в която лечение­то на болните се провежда само с работа в градината. Поради изненадващо добрия ефект терапията вече се прилага експериментално и в други болници. Лекари­те се обучават в двегодишен курс. Оформят се някол­ко отделения: ортопедично, акушеро-гинекологично, хирургия. Лечението оказва особено благотворно въз­действие за успокояване на нервната система и душев­ното равновесие на болния. С работа в градината съ­щевременно се култивират нови чувства, дремещи в. дълбочината на човешката душа и свързани с дълбока човечност, естетика и чувство на удовлетвореност. Всичко това е добре познато на тези, които са се зани­мавали с отглеждане на цветя или някакви други кул­тури. Тези болни вече са категорични, че хиляди други рецепти и съвети не могат да заменят изпълнената с

радост раоота в градината, активното движение, всичко това полезно и същевременно лечебно. С работата в градината болният забравя не само за болестта и за всекидневните си грижи, но същевременно става сът­рудник на пролетта, лятото и есента.

Девизът трябва да бъде: „Обикни своята градина!"

Практиката на лечението е следната: болният полу­чава една леха, която трябва да обработва сам под ръко­водството на лекаря. В нея той може да посади цветя или зеленчуци според съответното си желание. Отгледа­ните цветя след оздравяването може да поднесе на ле­куващия го лекар и на болногледачката, а ако е отгле­дал репички или какъвто и да е било друг зеленчук, ще го прибави към менюто си.

Сега ми се иска да цитирам думите на френския ле­кар Тисо: „Движението може да замени някои лекарства, но всички лекарства не могат да заменят движението."

Активната работа сред природата влияе не само с движението. Тя събужда същевременно творческа ес­тетика, радост и ентусиазъм. Раздвижат ли се тези чувства, те съответно събуждат и дремещите сили, вло­жени от самата природа на човека, даващи тласък на оздравителните процеси.

При повече инициативност и предприемчивост та­зи „градинска терапия" може да бъде осъществена от всекиго. Дворът на вашия дом може да се превърне в цветуща градина. Ако домът ви няма двор, такъв има вашият съсед, на когото трябва да се помогне. Около новопостроените блокове има пустеещи и недообрабо-тени места, които чакат ръцете на човека, за да се превърнат в приятни озеленени площи, привлекателни за почивка и за игра на децата.

РАБОТАТА В ГРАДИНАТА Е ВИНАГИ В ИНТЕ­РЕС НА ТОЗИ, КОИТО Я РАБОТИ, било в двора на къщата, у съседа, на вилата, на село или просто до бло­ка, в който се живее. Да се работи

Всеки е в състояние да следи постепенно настъпва­щата умора при каква да е физическа дейност и същест­вено условие е да се стигне до умора, но не и до преумо­ра. Със стигането до умора се повишават възможности­те на нервната, мускулната и съдовата система, на терморегулацията и т. н. Само при това условие все­ки орган, система или функция получават развитие. При всяка тренировка до резултати се достига само с достигане до умора.

Особено ценно и полезно би било младежта след 14-18-годишна възраст в определен интервал от време (може през учебната ваканция) да се насочва към фи­зически труд на открито. Вместо да се излежават на сянка с някое съмнително четиво _или пред телевизора, по-добре би било да осъществят една трудова среща с движението, със слънцето, с въздуха, с веселия ко­лектив, с шегите, с осмисления труд, както и с истинс­кия пулс на живота, извор на блага. Но за да се осъщес­тви всичко това, е необходим ръководител, не само тър­пелив, вдъхновен и обичащ работата, а човек, който оби­ча младите хора и има широко човешко сърце.

И тъй като движението стимулира функциите на вътрешните органи, на костите и мускулите им се дава възможност за по-интензивен растеж и постигане на оп­тималното им развитие, а с него и на изящество, красота и истинско самочувствие, присъщо на здравия човек.

Добре е известно, че най-добрата и резултатна по­чивка след умствена работа е движението и физическо­то натоварване. И когато в живота на младия човек те се редуват, страх у него няма да има, той ще съумее да се справи с всички превратности и изненади, които биха се изпречили на пътя му.

Човек трябва добре да се научи да ръководи и да раздвижва тялото си до умора, но не и до преумора. Да няма насилване! За всичко природата ни е определила

своята доза - своя оптимум. Не да се гонят рекорди, а да се научим да разговаряме със себе си, да разбираме сигналите, дадени ни от самата* природа.

Да си припомним природния закон: работа - по­чивка, за който вече стана дума.

Въпреки че вече се казаха няколко думи за почив­ката, искам пак да напомня, че работа - движение -почивка са основни закони на нашия начин на жи­вот и те не бива да бъдат забравяни и пренебрегвани. Природата е неумолима и нарушения не се търпят. Ра­боти ли се повече, отколкото трябва - лошо; почива ли се повече, отколкото трябва - пак лошо. И при двата случая се стига до израждане и болести.

Ние трябва да се научим не само добре да работим, да спортуваме и да се справяме с изискванията на живота, но и добре да почиваме и да оползотворява­ме свободното си време.

Не винаги почивката изисква покой, тишина и уе­динение. Често е необходимо да се премахне напреже­нието, психичното натоварване. В този случай са необ­ходими весели занимания,' музика, досег с културните мероприятия, песните, танците, любимите хобита... Да се прекрати някаква монотонно вършена работа и се смени някаква статичност.

Тук искам да си припомним за стария начин на жи­вот на българина, когато той беше по-издръжлив, по­здрав и с по-висок и устойчив дух. Българският народ работеше усилено поради примитивния си начин на жи­вот. Работният ден беше от тъмно до тъмно. Но това про­дължаваше само шест дни от седмицата - седмият беше определен за почивка. В неделя не се работеше. Тогава работата оставаше настрана и с гайдите и тъпаните, на селския мегдан, всеки пременен като за празник, отделя­ше време, да се повесели - да поиграе и да попее.

В народните танци на различните народи е отразен вековният им опит. Те винаги са динамични, съчетава­щи в себе си приятното добро раздвижване, разтоварва­не, отпускане и премахване на нервното напрежение. В тях винаги присъства емоционалният елемент с предиз­виканата радост. Познатата любима музика предизвик­ва душевно удовлетворение. Това са мигове, когато се дава простор на потисканите емоции, като с танците се чуват провиквания, смях и песни.

В цивилизования свят тези народни традиции из­чезнаха, а с тях изчезна и тяхното приобщаващо дейс­твие. Хората се затвориха в себе си, отчуждени и чака­щи да ги „поразвесели" и да им попее радиото, тран­зисторът, телевизията...

Песента е необходима на човека, тя не само задо­волява някаква емоционалност и душевна потребност, но и предизвиква трептения в дробовете, на дихател­ния апарат, като ги тонизира и зарежда със сили. Вибрациите на песента обхващат цялата същност на човешката природа в дълбочина, поради което деца­та още от малки трябва да се научат да пеят, както и да свирят на музикални инструменти, да танцуват. Музиката не само задоволява някаква потребност на душата, но и обогатява културата и емоционалната .същност на човека. Часовете на по­чивка могат да се осмислят със свирене на някой инс­трумент. В семейна или приятелска среда такива из­пълнения могат да създадат часове на изключителни преживявания.

Независимо как ще бъде оползотворена почивката — в четене на вестник или с някакво друго четиво, в разго­вор с приятели и любими хора, или с любимото хоби, тя действително трябва да бъде включена в профилактич­ната програма. И същественото е тя не само да носи от­мора, но и да доставя приятно и радостно чувство.

СВОЙ СТИЛ НА ЖИВОТ

От всичко казано дотук всеки е разбрал, че за да има здраве, трябва да се помисли за включване на профилактична програма, съобразена не само с про­фесията, бита, състоянието на. организма, но и с на­личните възможности и с вкуса на човека. При това положение тя не може да не приеме чисто индивидуа­лен характер и да не се отрази върху стила на жи­вот.

Ясно е, че шаблони няма, а и не бива да се изпада във фанатизъм и догматизъм. Към програмата на де­ня трябва да се подхожда с гъвкавост, творчески. Да се има предвид, че напрежението, заело толкова голямо място днес в живота ни, трябва да бъде омекотено, ду­хът в семейството трябва да бъде повишен, да се по­мисли за повече радости, за повече смях и шеги. Чувството за хумор е солта на живота. Децата да рас­тат с песни и сред усмихнати родители. Форми­райте приветливата и топла усмивка. Направете всичко възможно във вашия дом да не се допусне създаване на мърморковци, егоисти, мързеливци и болнави хора.

Постигнете ли това, вие ще имате възможност да преодолеете лошите си навици - било в храненето, би­ло в начина на живот. Това е и пътят за преборване с още по-големи трудности, с които ще се срещнете не само в колектива, в който работите, а и в заобикалящо­то ви общество и в собствения ви дом - това са и закос­тенелите предразсъдъци, пуснали дълбоки корени.

И в цялата тази борба за здраве, с оформяне на новия стил на живот, ръководният девиз, който винаги ще ни помага, трябва да бъде: