КОЛКО ПЪТИ НА ДЕН ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЕМА ХРАНА?

Препоръките на специалистите диетолози вари­рат от 2-3 до 5-6 и повече пъти на ден. Като се вземе предвид, че всички тези препоръките са довели до задоволителни резултати, за да разрешим правилно

въпроса, ой оило уместно да надзърнем там, където практиката е довела до истинско здраве.

Най-здравият народ - хунзийският, от който има какво да научим, се храни два пъти на ден - само на обяд и на вечеря - изпуска се сутрешната закуска.

Подобно на тях, древните елини, които също са били истински здрав народ, създател на висока световна кул­тура, са се хранели два пъти на ден. Останало е изказ­ването на техния голям философ и мислител Сократ, че само варварите се хранят повече от два пъти на ден.

Българският народ, който се е славел в миналото с доброто си здраве и големия брой столетници, традици­онно е практикувал двукратно хранене.

Американският лекар д-р Пол Брег, за когото вече стана дума, поддържащ своето здраве в истинската му форма, смята, че основният решаващ фактор за това е двукратното хранене, което е установил - само обяд и вечеря.

Има автори, които препоръчват и трикратния на­чин на хранене, но нито един от тях не застъпва при­емане на храната още в леглото или веднага след ставане, а винаги след сутрешна зарядка, гимнасти­ка, разходка или друга форма на раздвижване. Освен това препоръчваните закуски са обикновено течности, чай от билки, настойка от шипки или някакви други сухи плодове, или само плодове според сезона.

Четирикратното приемане на храна при нормални условия на живот може да бъде осъществено само при деца, като между отделните хранения да има поне три часа интервал, за да се даде възможност за добра и спокойна обработка на приетата храна. Но вече въз­растни хора да се хранят 4-5 или 6 пъти, това означава доминиращата мисъл на деня да бъде храненето. За развиване на някаква задълбочена и сериозна работа или творчески процес, изискващ концентриране на вниманието, не може да се мисли. При такава форма

на хранене се затормозява не само психиката, а и сто­махът, което води и до физиологични увреди.

Детето, на което с педантична точност се подава хра­на 5-6 пъти на ден, остава с впечатление, че най-важната задача на деня е яденето. Неконтролируемият апетит и навикът да се яде по всяко време на денонощието са резултат именно на подобно възпитание. За много млади хора днес е истинска трагедия неутолимият глад. На де­тето трябва да се дава храна само когато организ­мът му подаде сигнал, че е реално гладно.

С препоръката „често по малко" никой не е наясно докъде да ограничи приеманите порции. Тъкмо с прак­тикуването на тази препоръка възрастните хора у нас се навъртат по цял ден в кухнята, мислейки за следва­щото си ядене. Порциите естествено се превишават -килограмите се трупат. С колкото и малко да е преви­шен дневният рацион, ако това става системно, неми­нуемо се стига до натрупване на килограми и съответ­ните поражения от тях. Препоръката за приемане на храна „често по малко" е уместна само при много увре­ден стомах, като обаче внимателно се спазва оптимал­ният дневен рацион на приетата храна.

За разлика от всички тези становища съществува и още едно - за еднократно хранене на ден. В повечето случаи то се практикува след приключване на работ­ния ден. Спазва се принципът, че работата е несъвмес­тима с пълния стомах - по време на трудовия процес се допуска приемане на съвсем леко смилаема храна: чай, плодов сок или плодове.

В миналото много народи са се хранили по този начин. Персите - здрав, жизнен, изключително красив народ - са имали еднократно хранене. Такова е било и храненето у средиземноморските народи. В Индия и досега има народи, които се хранят еднократно.

Налага се по-обстойно да се разгледа въпросът око­ло двукратното хранене с изключването на

СУТРЕШНАТА ЗАКУСКА.

И по този проблем не съществува единомислие между диетолозите: докато едни я препоръчват богата и калорична, други я ограничават или напълно я отри­чат като излишно и обременяващо хранене.

Първите се мотивират с това, че след продължи­телния нощен интервал организмът се нуждае от подк­репа за предстоящата му работа. Но не се и помисля, че за да се превърне в енергия, на тази храна й е необ­ходимо време - повече или по-малко часове, за да бъде преработена. От друга страна, организмът трябва да от­дели енергия не само за работата през започващия ден, а и за смилането на закуската. И колкото тя е по-кало-рична, толкова повече енергия е необходима за пре­работването й. Лесно е да се досетим, че в случая нервната система и кръвообращението са натоварени с двойна работа - и с храносмилането, и с текущия трудов процес, поради което и.едното, и другото, т. е. всичко се върши половинчато.

Този, който е добър наблюдател, ще забележи, че със ставането от сън в ранните сутрешни часове не му се яде (естествено, ако не е загубил природния си инс­тинкт). Но ако е расъл при „грижовни" родители, мис­лещи само за храненето, и уговорките за закуска са за­почвали още с отварянето на очите, навикът вече е налице¹.

Обикновена картина в тези семейства е детето да се отказва от закуската и да се стига до конфликтни сцени, тъй като то реагира под диктовката на своя все още запазен предпазващ го инстинкт. Огрубелият и невеж възпитател, действащ под влиянието на догми и предразсъдъци, безспорно надделява - закуската е приета, а с нея и развитието на болестните състояния.

Със ставането от сън човек е зареден със сили

след продължителната нощна почивка. Вечерята, по­ета преди лягане, не е изразходвана като енергия. Сутрешните часове за специалистите са часове за очистване на организма от токсичните и отпадъчни материали и този очистителен процес се прекъсва с приемането на закуската.

Закуската, съставена от хляб, сирене или каквито и да са концентрати, изисква значителна работа на храносмилателните органи, за което организмът тряб­ва да отдели съответно от силите си. Това, което може да се приеме, без да се пречи нито на работата, нито на развиващия се очистителен процес в организма, е ня­какъв билков чай, подсладен само с мед - един натура­лен продукт - или някакъв сочен плод, към който ор­ганизмът има предпочитание. Д-р Пол Брег, който би могъл да ни служи за пример на своите постижения спрямо собственото си здраве, сутрин изобщо не закус­ва. А ето какво споделя по този повод д-р Галина Ша-талова: „Освен чаша'вода аз не вземам нищо друго, защото смилането на храната изисква енергия, а тя е нужна за предстоящата работа..." Д-р Робърт Джексън, за когото вече споменахме, привърженик на трикрат­ното хранене, приема закуската си едва след като доб­ре се е раздвижил след сутрешна гимнастика и осем-километрова разходка. А закуската му се състои само от плодове, вода или билков чай.

В миналото българинът е практикувал ранно ста­ване, но никога със ставането не е мислено за някаква закуска, особено във вида, в който тя се практикува в света на новата цивилизация: бисквити, масло, конфи­тюри, кренвирши, салами, шунки, сладкиши, сандви-

чи и пр. За храна се е мислело едва когато е била отхвърлена част от текущата за деня работа - след около 3, че и повече часа. Физическата работа в пър­вите сутрешни часове не само съдейства за раздвижва­нето на организма след дългите часове на сън, но улес­нява текущия очистителен процес.

Много лесно може да се констатира, че в първата половина на деня охотата за приемане на храна е сла­ба, тя постепенно се засилва в следобедните часове и расте с настъпването на вечерните.

Ако човек се научи да се вслушва и да разбира „какво му говори неговият стомах", а чрез него - и самата Природа, много предразсъдъци ще отпаднат. Когато стомахът е в състояние да поеме нова работа, той винаги ще сигнализира за това.

Тук бих искала да припомня думите на д-р Виктор Поше, че приемането на кафе сутрин веднага след ста­ване от сън е лош навик, а ползването на мляко, мас­ло, яйца, кренвирши, салами, сандвичи, сладкиши и пр. води до лоши последствия.

Разрешаването на въпроса за сутрешната закуска по аналогия повдига и въпроса за обяда и вечерята, т. е. за

Приетата през деня храна, оформена като дневен рацион, не само трябва да отговаря на изискванията на природата, но трябва да доставя на организма всич­ко необходимо, от което той се нуждае за едно здраво и нормално съществуване.

Тъй като и по този въпрос не е постигнато единоду­шие между учените, нека се обърнем към резултатите не на теорията, а на практиката.

Една опростена и лесно разбираема схема с вклю­чените в нея продукти е съотношението, до което са стигнали днес диетолозите и което е дало определени резултати:

25% - 1/4 - сурови или накиснати във вода сухи плодове;

25% - 1/4 - сурови зеленчуци според сезона (дома­ти, краставици, зеленолистни зеленчуци, кореноп-лодни и пр.), ползвани като салати; 20% - 1/5 - топлиннообработени зеленчуци - тези, които нямаме навика да ползваме в суровия им вид: картофи, фасул, леща и др. 10% - 1/10 - белтъчини: сирене, кашкавал, мляко, извара, орехи, бадеми, фъстъци., яйца, риба й т. н. 15% - 1/6-7 - въглехидрати - хляб (пълноценен, чиито трици и зародиш не са отстранени при сми­лането на житото), мед, захар, всички житни храни 5% - 1/20 - мазнини - растителни масла, краве масло.

Препоръчително е суровите растителни продукти -плодовете и зеленчуците - да се увеличават до 70 -80% за сметка на топлинно обработената храна.

От предложената схема е ясно, че главната състав­ка на дневната храна, на която се дава превес, са пло­довете в сурово състояние. Наравно с тях се препоръч­ват и зеленчуците, които заемат половината от днев­ния рацион, като само една част от тях са обработени топлинно..

Особено важно е ограничаването на белтъчините, посочени като една десета от храната - основната хра­на остава тази от растителен произход.

Тъй като читателят вече има становище по въпро­са относно сутрешната закуска, следва да се спрем по-обстойно върху обяда и вечерята.

Обикновено обядът се вмества в някакъв малък интервал от текущия трудов процес и поради това ос­новното изискване е той да бъде съставен от леко аси­милираща се храна и да бъде ограничен по количест­во. На всеки, който иска дневната му работа да бъде свършена, и то леко, обядът му трябва да има видът

на разширена закуска - това условие е особено валид­но за интелектуалците - хората на умствения и твор­ческия труд с ограничено физическо натоварване.

Плътният обяд прави човека сънлив и следобед­ната работа върви мъчително и трудно. Трудности среща и храносмилателният процес поради двойното натоварване на нервната и кръвоносната система. Обядът, съставен от пресни плодове или зеленчуци (като първо меню) в комбинация с някаква въглехид­ратна храна - картофи, булгурена каша, спагети (от пълнозърнесто брашно), овесени ядки, качамак или просто един сандвич с черен хляб може само да под­помогне текущия трудов процес. При подобен обяд работата е не само лека, но и приятна.

Вечерята, която обикновено протича при по-спо­койна обстановка, когато е приключило трудовото на­товарване и напрежение, вече може да бъде обогатена и по-пълноценна. Освен салатите, сервирани като пър­во меню и зиме, и лете, и порция топлиннообработени зеленчуци (по желание), уместно е включването и на белтъчната храна. Хлябът - винаги пълноценен - че­рен. Почивката след вечерята дава възможност за осъ­ществяване на нормално храносмилане.

Главното, към което винаги трябва да се стреми всеки един, е да се държи сметка за приетата през целия ден храна. Ограничаване и контрол са необхо­дими, защото ако вие не отчитате погълнатото коли­чество, вашият организъм го отчита. Превишаването на определения оптимум винаги има лоши последст­вия и първият сигнал е нарушаването на спокойния сън, вторият - увеличаването на теглото, невроза.

Има хора, които по най-различни причини се хра­нят само вечер - те спокойно правят своята плътна вечеря, без това да нарушава съня им, тъй като тя е точно необходимото количество храна, изисквано от дневния рацион.

Древните спартанци, славещи се и до наши дни като здрав и жизнен народ, съзнателно не са приемали никаква храна през деня, за да изпитат истинската ра­дост не само от сядането на трапезата на истински гладни хора от поднесената храна, но и от удоволствие­то тя да бъде споделена с цялото семейство и с люби­мите хора.

За разлика от спартанеца нашият съвременник при настъпване на времето за вечеря вече е приел поч­ти целия си дневен рацион: закусил е плътно, обядвал е в стола или в ресторант, също изобилно, между хране­нията е приемал бонбони, сладоледи, бисквити, вафли, кафета, сиропи, сладкиши, плодове, разни видове заха­росани или солени ядки и т. н., и безспорно, когато е дошло времето за вечеря, не е гладен. Той сяда на масата поради създадения отдавна навик, но истинс­кият апетит липсва, липсва и истинското настроение. Поднесената храна обикновено не го задоволява и той посяга към нещо по-пикантно - към ордьовъра, алкохола, за да му се отвори апетит. Преситеният чо­век обикновено е раздразнителен, лесно предизвиква конфликтни ситуации. Такъв човек не обединява своето семейство, той го руши. Храненето е изключи­телно важен фактор за обединяване на семейството. На масата трябва да се сяда с добро чувство. Има ли истинска нужда от храна, й най-семпло­то меню ще се яде с удоволствие.

Няма страна без сезони и съответната сезонна про­дукция на земята. Така е и у нас. И с този ритъм на земята човекът е свикнал и се е приспособил.

В България сезоните са четири - всеки характерен сам за себе си - и векове наред хората са били облаго­детелствани от тази сезонна храна.

Продукцията на нашата земя е изключително бо­гата и разнообразна. Това е възможност не само за добро задоволяване, но и за добро здраве. Векове на­ред народът ни е живял и разчитал на своята земя -винаги здрав и жизнен. На внос не е разчитане.

С установяване на новостите на цивилизацията в храненето на българите се включиха нови храни, из­местили старите форми на хранене: салами, кренвир­ши, изобилно хранене с месо, шунки, хамбургери, торти, кексове, вафли, бонбони, разни видове сладкиши, сла­доледи, кафета, шоколад, кока-кола, бира и още много други приумици на цивилизацията, заели огромно мяс­то и нарушили простичкия начин на хранене на бълга­рина. Това естествено не е останало без последици: тревожно е влошено здравословното състояние с бо­лести на храносмилателната система, нервите, както и всякакви други разстройства и израждане на органите.

Живеещ близо до земята, българинът в миналото е ползвал непосредствено нейната продукция, която му е осигурявала истинско сезонно хранене.

Но нека започнем с пролетта и видим какво ни предлага тя, както и да си отговорим на един същест­вен въпрос: Ползваме ли пълноценно даровете на на­шата природа? Нека направим преценката си.

Още с първите слънчеви дни след зимата всичко започва буйно да расте. На наше разположение са марули, салатки, репички, спанак, киселец, ла­пад, лобода, магданоз, пресен лук и чесън, както и голям брой диворастящи треви, които ние все още не познаваме достатъчно добре. И всички тези зеленолист-ни зеленчуци ни се сервират с богатия си и ценен биоло­гичен заряд от соли, витамини, микроелементи, ензими и особено ценния хлорофил, за който организмът е за­жаднял след дългата зима. Ако се подхожда с разбира­не, цялото това зелено разнообразие трябва ежед­невно да присъства на трапезата в натуралния

Един от най-ценните продукти на пролетта е коп­ривата, все още растяща в диво състояние - без хи­мична и всякаква друга обработка. Особено ценно е ползването й в сурово състояние - ситно нарязана или смляна с миксера като зелено пюре и добавена към са­латите. Топлинно обработена, копривата се превръща в приятни и вкусни менюта. Когато към края на пролетта листата й наедреят и загрубеят, могат да се изсушат за ползване през зимата, а смлени - като добавка към шарената сол.

Особено важно условие е салатите да се консуми­рат веднага след приготвянето им. С престояването си те губят своята стойност. Към всички салати от зеленолистни зеленчуци може да се добави покълна­ло жито, както и ситно нарязани диворастящи треви.

Освек зелената салата в дневното пролетно ме­ню трябва да бъде предвидена порция пролетни плодове - череши, ягоди, вишни и пр.

Лятото пристига с другите видове зеленчуци -краставици, домати, чушки. Домакинята е улеснена. Важно условие е вечерната салата да бъде винаги под­правена с лук или чесън, както и с някакъв листен зеленчук, като магданоз, копър или нещо подобно, и то ситно нарязани. Осигури ли се порция салата, както и порция сезонни летни плодове, осигурява се най-необ­ходимата храна за поддържане на здравето и живота. По този повод големият диетолог и учен Аре Веерланд прави следния извод: „Оказва се, че тъкмо растителни­те продукти са тези, които укрепват организма и водят до физическо и душевно обновление."

Но идва момент, когато студеният зимен вятър е помел това, което е над земята, и по полето стърчат само оголени стъбла. Вкусните домати и краставици

Подправени с растителни масла, лимонов сок или сол на вкус, те са толкова приятни, че могат да станат любима храна и да изместят топлинно обработената. За една салата не е необходимо да се включват повече от два до три-четири зеленчука.

Създаде се традиция зеленчуците да се заменят с консервирани или с туршии. Човешкият организъм се нуждае от жива храна. С консервирането на зеленчу­ците животът в тях е убит, освен това е използвана повече сол. Туршиите могат да бъдат допълнителна гарнитура към приготвените салати.

И при зимното хранене към дневния рацион освен порцията зеленчукова салата се запазва и порцията плодове. Най-хубавите круши и ябълки са именно зимните сортове, а също така на разположение са и вносните плодове - портокали, грейпфрути и др. При липсата им могат да бъдат заменени със сушени, на-

киснати във вода до омекването им. За да се запази сладостта им, във водата се добавя малко мед.

За зимните месеци природата ни е осигурила още една своя естествена консерва - черупчестите плодове като орехи, бадеми, лешници, кестени, фъстъци и др. Ценна храна са всички житни и всякакъв вид семена: сусам, слънчоглед, тиквени семки, които могат да се ползват накиснати или покълнали.

Когато всички тези сезонни дарове на природата бъ­дат старателно включени в дневното меню и ползвани, организмът ще получи всичко под формата на соли, микроелементи, витамини, ензими и пр. Няма да се допусне развиване на авитаминоза, атония на червата, запек или колит.

Заменянето на тези животворни продукти, което не е рядкост в цивилизования свят, с месо, колбаси, кренвирши, шунка, риби, както и консумация на мно­го захар, бяло .брашно, тестени произведения, торти, пасти, бонбони, шоколад и др. неминуемо води до из­тощаване и физиологичен глад, още повече като се добави и редовното ползване на алкохол, кафета и тютюн.

Започне ли съзнателното включване на пресните сезонни плодове и зеленчуци, то не само постепенно става навик, но започват да се събуждат и потисканите до момента вътрешни инстинкти, вложени във всяко живо същество. Те започват да действат - покварени­ят вкус започва да отстъпва и постепенно да се норма­лизира. Вредните за здравето храни-постепенно мина­ват на заден план, а централно място заемат растител­ните продукти, и то в суровото им състояние. Природо-съобразното хранене се налага по съвсем непринуден начин - с нови навици и нови душевни настроения.

ЧАСТ ВТОРА

ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ХИГИЕНАТА НА ХРАНЕНЕТО

Много са изискванията, свързани с хигиената на храненето на човека, но едно от най-основните и сери­озно нарушавано в нашия цивилизован свят е спазва­нето на необходимото количество за дневен порцион. С други думи казано - приетата храна да отговаря по количество на нуждите на организма - пълна компен­сация между възприетата и изразходваната енергия.

Дивите животни, живеещи в своята естествена природна среда, където не се намесва човекът, със запазения си естествен инстинкт знаят коя & предназ­начената им от природата храна, както и количестйЬ-то, определено им като дневен рацион. Те не наруша­ват нито качеството, нито количеството на приемана­та храна, което ги държи стегнати и здрави.

Но дали това е така и при човека, който е с претен­ции за най-разумното същество на планетата? Постиг­нато е благоденствие и изобилие от храна и вместо разумност и необходима пестеливост той проявява

Живеем в свят с постигнато изобилие от храни: магазини и павилиони, пълни с лакомства с блестя-

ща опаковка, към които лесно се посяга. Необходима­та разумност и пестеливост остават на заден план...

Съществена причина за претоварването с храна при нашия народ са предразсъдъците, с които много старателно трябва да се води борба.

Един от най-разпространените от тях, осакатил мно­го съдби, е схващането, че пълната, налята и закръгле­на фигура е признак за здраве, под влияние на което още от най-ранни години на детето умишлено се зави­шават порциите храна. Кръгличкото пухкаво детенце израства в още по-закръглен млад човек с добре обрабо­тен апетит. Вървейки по улиците, той не може вече да отмине нито един подкрепителен пункт и да не посегне я към баничката, я към някое подкрепйтелно питие -кола, бира или сладолед: невежеството завинаги си е казало думата. '

Другият не по-малко значим и разпространен пред­разсъдък е да се завишават порциите на приеманата храна, защото се вярва, че тя дава сили. Не се взима под внимание фактът, че тя е сила, когато съответства на моментните нужди на организма, а излишъкът й е баласт, който поглъща сили, за да бъде обработен. Системно претоварваните с храна деца са лесно подат­ливи на простудни и други заболявания: детето става инертно и губи естествената си живост.

С убеждението, че храната е сила, се поразяват не само децата, но и възрастните хора. Тяхната енергия намалява с годините по различни причини и поради амортизиране на органи, вследствие на което те насоч­ват вниманието си към повишаване на калоричността на храната. Резултатът естествено е не увеличаване на силите, а натоварване на храносмилателния тракт, как­то и на целия организъм. Прехранването води до нат­рупване на излишни килограми, отслабване на съпро­тивителните сили, податливост към заболявания и преждевременно остаряване.

Никога не бива да се забравя, че всяка излишна хапка храна строго се контролира от „природния лекар", за да се спази определеният оптимум -раз­личен и строго индивидуален за всеки.

Има още една причина, която също води до преви­шаването на храната - това е слабостта на човека да си създава удоволствия с претрупаните трапези. И обикно­вено това са същите хора, които в детските си години са били заставяни насила от родители и възпитатели да си изяждат подадената им порция, като им е внушавано, че за да пораснат, трябва да си. изяждат яденето.

Трайно създаденият навик впоследствие прераства в истинска лакомия - търсене на удоволствие в богата­та трапеза.

За да се допускат тези отклонения и слабости, при­чината в основата си е само една - липса на разбиране, принципност и култура по въпросите на храненето. Все­ки, който е наясно с този проблем, никога не би посег­нал към каквото и да е лакомство, ако в момента не е гладен.

Особено фатално е, когато това невежество и лип­са на култура се проявяват по време на бременност от бъдещата майка. С превишаването на количеството храна тя не само уврежда себе си, но излага и бъдеща­та си рожба на същите фатални фактори.