Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

дадени ни още преди няколко десетилетия в неговия труд „Есента на живота":

„В цивилизования свят хората се хранят прекале­но много и неразумно, като злоупотребяват с месо, сладкиши, тестени произведения, възбудителни - ка­фе, чай, шоколад, спиртни напитки, въобще всичко, което прави кухнята „хубава". Изпълвайки тялото си с отрови, те изтощават своята нервна система. Отдели­телните органи не смогват с работата си и наслояване-то на отрови докарва болестите и преждевременна

смърт..."

Според него „за човека, чиято работа е свързана с голямо мускулно натоварване или работа на открито, са необходими три хранения на ден, но за човека на умствения труд или седяща работа две хранения на ден са достатъчни. Даже бих препоръчал едно и половина, като „половината" е обядът във вид на разширена закуска."

, Лично за себе си д-р Поше е възприел вегетари­анския начин на хранене като по-здравословен. Обед­ната разширена.закуска той прави само с плодове. С новосъздадената си диета той постига изключителна издръжливост, жизненост и работоспособност. И ето какво сцоделя със своите читатели: „Освен петте дни от седмицата, в които съм претоварен с много работа, имам един понеделник, в който съм изключително натоварен. Тогава освен всекидневните си задълже­ния правя операции пред лекари - представители от чужбина. Това са тежки операции, които придружа­вам с разяснителни лекции. Изключително натовар­ване на нервната система, свързано с голямо умстве­но напрежение, за което трябва да разполагам с твър­де голям запас от физически, интелектуални и нерв­ни сили. При това положение, ако бих приел храна, преди да започна работа, под формата на някакъв обяд и разни възбудителни напитки, като кафе, чай и пр., това би възбудило нервите ми, би нарушило спо­койното душевно равновесие, така необходимо за бързата съобразителност и сръчност на един хирург. До връщането ми вкъщи след приключване на работата храната ми е само плодове. Вечеря­та ми е средна по количество. С този начин на хранене силите ми напълно се възстановяват." Главното, към което д-р Поше насочва вниманието ни, е, че докато трае работният ден, силите на орга­низма трябва да бъдат използвани не за прера-

За изобилните обеди, които хората обикновено пра­вят, той пише: „Обедното хранене не е за препо­ръчване, защото то намалява работоспособ­ността в следобедните часове. Обилното ядене вре­ди на работата, каквато и да е тя - физическа или умствена. Часовете след хранене са часове за смила­не на храната. Всяка работа, вършена с пълен стомах, е мудна и мъчителна, както и в ущърб на човека..." Състоянието, което всеки познава след обилен обяд, когато очите сами се затварят, а работата върви насила, нашият мъдър народ като превъзходен наблюдател формулира съвсем точно: „Пълек сто­мах - празна глава."

За сутрешното ползване на кафета и закуски д-р Поше пише: „Обичаят да се яде със сутрешното ставане или да се пие кафе се дължи на лош на­вик. Най-добре е да се въздържаме от ядене. Ползва­нето на хляб, сандвичи, масло, мляко, кренвир­ши, яйца и пр. води до лоши последици.

Ето и препоръките на д-р Поше относно подбора на ползваните продукти: „Пресните плодове са най-здравословната храна, тъй като те са акумулаторите на слънчевата енергия - източник на живота. Всичко в пресния суров плод е в пълен състав, приспо­собено точно към нашия организъм. Хлябът трябва да е замесен от брашно, от което не са отделени триците. Захарта е храна, с която се злоупотребява, а тя изто­щава черния дроб. Заменете я със зрели плодове! От­кажете се от сладкарските „изобретения" и ги заменете с изобретенията на самата природа!"

ПЪТ КЪМ СУРОВОЯДСТВО

С продължаване търсенето на отговора на въпроса за корекция на храненето на човека от цивилизования свят се появиха нови и по-крайни изказвания. Главно­то, към което се насочва вниманието на учените до момента, е високата стойност на суровата растителна храна и включването й в дневния рацион на човека. Но ето че швейцарският д-р ФРАНКЛИН БИРХЕР, из­рекъл мисълта, че пътят към моралното общество за­почва с реформа в храненето, отчете като най-естест­вена и здравословна диета за човека пълното сурово-ядство, т. е. ползването на плодовете, зеленчуците, зърнените храни, орехи, бадеми и пр. във вида, в който ни ги предлага природата. И тази храна той оцени не само като здравословна, но и като лечебна. С направените от него изследвания за първи път в света беше открита в Цюрих (Швейцария), неговия роден град, клиника

с лечебна система, базираща се на пълен вегетарианс­ки режим при пълно суровоядство.

Но нека проследим как д-р Бирхер достига до своя­та теория.

Със завършване на медицинския факултет той за­почва да практикува в родния си град Цюрих. На чет­въртата година от неговата практика, когато е на 28 години, лекар, пълен с желание за работа и за реална полезност на своите болни, трябва да лекува жена с тежко заболяване на храносмилателната система. Той започва лечението така, както са го учили в универси­тета неговите професори, които той дълбоко уважава. Диетата, на която д-р Бирхер поставя болната, е оме­котена и калорична - брашнени каши, мляко, яйца, бисквити, също и кайма, която смята за полезна и

необходима.

Той ежедневно е при болната, която огражда със специални грижи, но след тримесечно лечение му ста­ва ясно, че състоянието на болната се влошава и перс­пективите са неблагоприятни. Стомахът продължава да повръща несмляната храна. Лекарят е отчаян и из­живява несполуката си зле. Тревогата му е още по-голяма и поради това, че жената е млада, а семейството

й - бедно.

Своя неуспех и тревога той споделя с приятел ве­гетарианец. Приятелят го съветва да замени диетата на болната със сурови плодове и зеленчуци (сурови и варени), орехи, черен хляб.

Въпреки явните противоречия с тогавашните му разбирания той приема този съвет и го прилага. Изне­надата за него е голяма. Само след 15 дни стомахът възстановява функциите си, храната вече не се повръ­ща, а се смила и възприема. Силите на болната се възвръщат и тя става от леглото. И той пише с откро­веност: вегетарианецът надмина лекаря! Точно тази храна, която смятах за непълноценна и противопоказна за един болен стомах, точно та­зи храна върна силите и здравето на болната. Животът отрече моята наука!"

От този момент д-р Франклин Бирхер затваря своя кабинет и започва да проучва, експериментира и тър­си отговор на въпроса какво съдържа суровата расти­телна храна, която излекува неговата болна. Въпроси­те, които възникват и следват, са много, но основен си остава въпросът защо при приемането на един вид храна човекът се разболява, а при друг - оздравява. В Цюрих заедно с д-р Бенер, негов съмишленик, той открива клиника, в която продължава лечебната и екс­перименталната работа. Тя съществува и до наши дни и там единственият лечебен метод е суровата растител­на храна без употреба на каквито и да са медикаменти.

След дълга експериментална работа д-р Бирхер излиза през 1933 година с един, а през 1934 с втори научен доклад в Сорбоната - Париж, където пръв поставя въпроса за биологичния заряд на суровата растителна храна, акумулирала слънчева енергия и светлинен пълнеж, които изчезват при топлинната обработка. И той отправя към нас апел за корекция на храненето: „Засега няма друг въпрос, който да зас­лужава повече внимание, но няма и. друг по-сложен и по-деликатен. Храненето е подчинено на навиците, които често пъти са пагубни. Същевременно прибър­зани научни заблуждения и ;,закони" запрйщват пътя на съществени и по-добре обосновани концепции. Днес е доказано, че този начин на хранене е пагубен и главната причина за най-разпространените болести като запек, алергични заболявания, ендокринни сму­щения, язви, неврити, нарушения в кръвообращени­ето, ревматизъм, кариес на зъбите, изкривяване на зъбите, парадонтоза и т. н. От препоръчваната от не­го диета той изключва солта, както и всякакъв вид консервирани храни.

Д-р Бирхер поставя още един важен акцент: непра­вилното хранене уврежда не само физиката на човека, а съответно и неговата психика. И за да бъдат хората психически здрави, трябва да се установи и здравосло­вен начин на хранене. Негативните прояви, които чес­то се отдават на погрешно възпитание, понякога имат по-дълбоки корени. Д-р Бирхер отива и по-далеч: „Не може да се проповядва морал, без да се започне от реформиране на храненето" - твърди той.

Известно е, че при болестни състояния се увелича­ват белите кръвни телца в организма на човека. Но същото явление се наблюдава и след приемане на тер­мично обработена храна. Ако в момента на храненето

белите кръвни телца са 6-7 хиляди на квадратен ми-лиметър, само 30 минути след това техният брой се увеличава до 30 хиляди. Но това не се получава при приемане на сурова растителна храна.

Лесно е да се прецени в какво затруднено положе­ние се поставя нервната система, когато тази топлинно обработена храна се приема няколко пъти на ден, А ако това се повтаря години наред, може да се стигне до нейното пълно изтощаване.

„Интересно е откритието на руския учен-бактерио-лог Кушеков, направено при наблюдението му върху скорбута по време на продължителния му престой в Арктика - пише д-р Бирхер. - Той открил, че храни­телната левкоцитоза, смятана за нормално физиоло­гично явление, не се появява след употребата на суро­ви храни, докато се среща винаги след употреба на готвени и индустриално преработени храни (консерви, захар и др.)." Последвалите изследвания доказват, че хранителната левкоцитоза не се развива и при ползва­не на топлинно обработена храна, когато обаче преди нея се включи сурова растителна храна.

Няколко десетилетия по-късно работата на Бирхер - Бенер с вдъхновение беше възприета и подета от

АТЕРХОВ.

И тук личната драма става причина за поемане на нов път в живота и пълно преориентиране в разбира­нията за начина на живот и главно на хранене. Атер-хов е автор на „Суровоядство", издадено в Ереван (Ар­мения).

Атерхов и неговото семейство живеят в Техеран. Той е баща на две деца, които много обича. Но въпре­ки добрите условия и изключителните грижи и двете заболяват тежко и умират - едното на 14, другото на 10 години. Въпреки висококвалифицираната консул­тация на изтъкнати специалисти от Иран, Франция,

Швейцария и другаде, краят е трагичен. Отчаяният баща се отказва от професията си и започва да учи медицина, за да си отговори на въпроса: „Защо умря­ха децата?" Тъй като те са живеели при добри усло­вия за живот и висококвалифицирано медицинско обс­лужване. Цели 18 години той наблюдава, проучва, екс­периментира, работи неуморно ден и нощ, търсейки отговор на своя въпрос. И отговорът е намерен: децата умират вследствие неправилния начин на хранене и отравяне с лекарства.

Заключението, до което достига той, е, че устано­веният начин на хранене в цивилизования свят е не само погрешен и става причина за непрекъс­натото увеличаване на броя на заболяванията, а и за появяване на все по-нови видове болести и израждания. И ако не се направят необходимите ко­рекции, трагедията ще продължи да еекалира.

Той е категоричен в своето становище, че сурова­та храна е единствената предопределена за човека като биологичен вид. Атерхов пише: „Слабата структура днес е популярно явление и светът е пълен с грозно и неестествено затлъстели хора с деге­нерирали тъкани. Човешката храна трябва да се състои от живи клетки. Само тази храна задово­лява цялостно организма и го държи в добра фор­ма без дегенерации"

В диетата на Атерхов влизат всички растителни храни, зърна, семена, мляко (сурово), черупчести пло­дове (орехи, бадеми, кестени, лешници и др.), мед. Ме­сото се изключва като непригодно за човека. Пълното суровоядство той приема като истински приро-досъобразен начин на хранене - продуктът да достига в човешкия организъм в състава, в кой­то ни го дава самата природа.

В семейството на Атерхов обаче не боледуват само децата. Болна е сьщо съпругата му, както и самият той.

. Трудно е да се изредят всичките му болести: склеро­за, високо кръвно налягане, хроничен бронхит, хемороиди, запек, лошо храносмилане, мигрена, безсъние, тахикардия... За сърцето си той пише: „То беше в такова тежко състояние, че се задушавах само при изкачване на няколко стъпала. Нямах сили да повдигна една кофа вода. А простудните заболявания бяха постоянни спътници на моя живот. От подаграта не можех дори да докосна ставите на пръстите си - толкова ме боляха."

Той минава на пълен суровояден режим и споделя: „Благодарение на суровоядството аз съм свободен от целия този безпорядък. Освободих се от всички онези болести, които ми бяха постоянни спътници в мина­лото, а и от ужасяващата перспектива на грозящата ме ранна смърт. Сега, когато пиша тези редове, аз съм на 61 години, пълен със сили като човек на 25. С лекота изминавам километри и с часове се катеря по планините като коза, без да изпитвам ни най-мал­ка умора. Всекидневното ми упражнение е ходене по 12 километра. Сърцето ми работи добре и от 7-8 годи­ни не зная какво е простуда или грип, а хроничният ми бронхит е напълно излекуван..."

Съдбата му изпраща скъп дар - трето дете. И ето какво ни разказва той за него: „Паралелно със собстве­ното си възстановяване аз отгледах моето седемгодиш­но дете като суровоядец. Откакто се е родила, моя­та дъщеря не е сложила в устата си нито залък дегенерирала храна. Тя е пълна суровоядка и здра­вето й е истинско съвършенство. Много по-лесно е да отгледаш 100 деца суровоядци, отколкото едно с гот­вена храна. С детето суровоядец няма грипове, прос-туди, разстройства или грижа за приготвяне на храната му. Дъщеря ми е весела като катеричка. Аз нямам грижи за храненето й. То става по нейно желание - детето отива до масата и си взема от това,

което му харесва и колкото иска. През целия ден непрекъснато е весела, без прищевки и капризи.

Тя не причинява никакво безпокойство никому с кря­съци или други подобни прояви. Непрекъснато пее, танцува и играе. Вечер си ляга точно в 8 часа и след като попее няколко минути, заспива до 6 часа сутрин­та. Сънят й е дълбок и не я събужда никакъв шум. Когато отива на детска градина и децата там сядат да закусват с хляб, сирене, сладкиши и други неща, тя вади от чантичката си плодовете, които си е донесла от къщи, и ги изяжда с радост. На готвените храни и различните сладкиши гледа с безразличие, като дори не проявява любопитство да ги опита..."

Жената на Атерхов, макар и малко по-късно от него, също минава на суровоядство. И тя успява да възстанови здравето си, тъй като е имала вече нап­реднали болестни проблеми.

Цитираните до момента автори с трудностите, кои­то са преживели, и постиженията, до които са достиг­нали, вероятно несъзнателно ще предизвикат у читате­ля големия въпрос:

ДАЛИ НЕ Е ДОШЛО ВРЕМЕ И АЗ ДА ПРОМЕНЯ НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ?

Поради усложнения и отдалечен от природата жи­вот на цивилизования човек с безбройните заобикаля­щи го вредни фактори, които стават причина за още по-големия брой заболявания, не може да не се помис­ли за създаване на профилактична програма, даваща отпор на вредното им влияние.

Една от основните грижи не само на представите­лите на медицината, но и на правителството на всяка развита и цивилизована страна е изработването и осъ­ществяването на такава програма.

Провежданите медицински профилактични прег­леди, които целят откриването на болестите в тяхната

начална фаза, е добро начинание и дава възможност за ефикасно лечение. Но още по-добре би било те въоб­ще да не се допускат, като се използва профилактика, която ги предотвратява.

Животът на всеки от нас е сформиран по различен начин с благоприятни за здравето му страни и неиз­бежните рискови фактори. Тези рискови фактори бих­ме могли да разделим на две: първо - външни - неза­висещи от нашата воля: замърсена въздушна среда, химизирани продукти, лоши трудови условия; второ -лични, зависещи само от нашата воля и ставащи много по-често причина за влошаване на здравето: прето­варване с храна, несъгласуван с изискванията на природата начин на живот, включване на вредни за здравето навици и т. н.

И тъй като животът на всеки от нас е оформен по съвсем индивидуален, начин, с различни професионал­ни и битови задължения и при различни условия, би трябвало да умеем да разграничим добрите от лошите фактори, да съхраним тези, които толерират здравето, и да намерим начин да се преборим с рисковете и с всичко, което е в ущърб на доброто ни здравословно състояние. Дадем ли си ясна сметка за слабостите, про­пуските и излишествата, лесно можем да пристъпим и към оформяне на профилактична програма. Очевид­но е, че в профилактичните изисквания шаблон не съ­ществува. ПРОФИЛАКТИЧНАТА ПРОГРАМА НА ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ИНДИВИДУАЛЕН ХАРАК­ТЕР. Колкото и рядко да се пристъпва към нея, резул­татът винаги ще бъде налице, защото нашата Майка-Природа винаги се отблагодарява на човека.

Храненето е процес, който непрекъснато се повта­ря, и то не само ежедневно, но и по няколко пъти на ден. Допусне ли се и най-малката грешка, с непрекъс­натото й повтаряне тя прераства в голяма и води до лоши последици. И именно поради това

Трудностите са много повече, отколкото се пред­полага. В нашия живот са пуснали дълбоки корени нехайството, мързелът, отживелиците, предразсъ­дъците и невежеството. Те са сериозна пречка към новите пътища. Не само няма човек, но няма и та­къв народ, в който те. да не присъстват. И като се вземе предвид, че към всичко това се прибавят и някои погрешни научни концепции, въпросът за храненето на човека се утежнява още повече. Обаче

Дошло е време, така както общообразователна­та система дава познания по физика, химия, мате­матика и пр., да се включат и елементарните пра­вила по природолечебна медицина. В нашия век на изобилна информация невежеството по тези въпроси е съвсем неоправдано. Всичко, което е било отчетено от медицината като грешка или предразсъдък, трябва да се вземе под внимание.

Всеки трябва добре да знае какво да сложи на масата си, когато е дошло време за хранене, и то не само за себе си, а и за своите деца, за чието здраве той носи отговор­ност. Да се чувства ртговорен и за неуките си родители и близки. Трябва добре да се разграничава предразсъ­дъкът и вредното от това, което е истински здраво.

Но се оказва, че

Още при първите опити за корекция на хранене­то неизменно става сблъсък с предразсъдъците и грешките, внушавани още от детските години и нав­лезли в живота като установени навици. И често бор­бата се води дори лично със себе си. Почти на всяка крачка са възгласите: „Не, аз не мога без сладки...", „Кафето... цигарите..." и т. н. И за да бъдат те преодо­лени, са необходими знания и задълбочено разбиране.

може да бъде оформена в три групи: храни, които се признават от специалистите като увреждащи здраве­то на човека, други, върху които все още се спори, и третата група - всеобщо признати като необходими, полезни и поддържащи го в добро здраве.

Струва ми се, че е необходимо да направим един популярен преглед на трите групи храни, които вече назовахме, като първа стъпка към корекцията на на­шето хранене.

ВРЕДНИ ХРАНИ БЯЛАТА РАФИНИРАНА ЗАХАР

Бялата рафинирана захар, сладка и любима, кол­кото и да не ни се иска да го приемем, се оказа вреден и опасен за човешкото здраве продукт. Но още по-тревожен е фактът, че нейното производство във всички страни продължава да расте за радост на тър­говците и за ужас на учени и лекари. Човешкият ор­ганизъм действително ежедневно се нуждае от захар, но съвсем не в убийствено количество, консумирано в цивилизования свят, както и в концентрирания вид на фабричен продукт. В захарното цвекло, в захарна­та тръстика, както и в плодовете, тя е в концентрация максимум до 18-20%. Освен това човешкият органи­зъм вече милиони години се е приспособил приема-

нето на захарта да става в присъствието на пълния състав на консумирания плод или зеленчук, със съ­държащите се в него витамини, аминокиселини, ми­нерални соли. Тяхното отстраняване води до образу­ването на опасен концентрат. Учените са установили, че когато те липсват, организмът посяга, за да си ги . набави, към своите деца, което става причина за раз­виване на съответните болести.

Създадена е огромна индустрия за захарни изде­лия: бонбони, шоколад, торти, пасти, сладолед, подсла­дени напитки. Расте тяхната консумация, рас­тат и пораженията от тях: диабет, кариес на зъбите, артрити, нервни заболявания. Получава се общо израждане не само на тялото, но и цялостно на личността. Жалкото е това, че при нас храненето от най-ранно детство е твърде обременено с подсла­дени храни- млади хора мимоходом по улиците консу­мират тъкмо храни, чиято главна съставка е захарта. Вече добре се знае как от кариес на зъбите страдат децата още от първите години на детството си. Всеки от нас е наблюдавал детски плач от ужас и страх при посещение на зъболекаря - наплашено от болезнени­те манипулации на лечението. А колко малко са деца­та и младите хора със запазени зъби!

При здравите народи набавянето на захарта за ор­ганизма става единствено чрез плодовете и нишестето.

В миналото, когато българският народ разполага­ше с много по-добро здраве, ползването на рафинира­на захар бе изключение.

Както навсякъде, така и тук природата е опреде­лила оптимум. Позволим ли си да го нарушим - поя­вяват се болестите. Безспорно не става дума за пъл­ното изключване на захарта, но трябва да се положат усилия за нейното ограничаване до минимум, за за­мяната й със сладки плодове и мед - един естествен продукт, или поне с кафявата захар.

Децата трябва да се възпитават в ограничено ползване на захарта. Родител, който непрекъснато предлага бонбони, шоколади, сладолед или други по­добни лакомства, е невеж родител. Той не мисли доб­рото на своето дете.

От най-ранна възраст децата трябва да свикват с естествения вкус на плодовете. Стремежът към слад­кишите е плод на безотговорно възпитание.

Вторият продукт, също концентрат, определен като вреден за човешкото здраве и превърнал се в причина за много заболявания, е

БЯЛОТО БРАШНО.

Векове наред човекът е консумирал житното зърно цялостно - събирал го е направо от класовете и го е сдъвквал със здравите си зъби. По-късно, с откриването на огъня, се е научил да си прави хляб от смлените на брашно житни зърна. Столетия наред се е смилало цяло­то зърно и се е пекъл пълнозърнест хляб, задоволяващ напълно потребностите на човешкия организъм. В наши дни обаче д напредване на техниката при обработката на брашното се отстраняват обвивката и зародишът на се­мената и хлябът се приготвя от бяло брашно. Бялото брашно, както и захарта, е опасен концентрат. Забравя се, че за толкова векове човешкият организъм се е прис­пособил към хляба от пълнозърнесто брашно.

С последните научни изследвания бе установено, че именно в обвивката и зародиша на зърното, които

се отстраняват при получаването на бяло брашно, се съдържат най-важните за здравето на човека витами­ни, ензими, микроелементи, соли, както и ценната це­лулоза, заредена със слънчева енергия. С други думи, угаждайки на разглезения си вкус, съвременният чо­век доброволно и самоубийствено се отказва от истинс­ки ценните съставки на храната.