Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

Триците, считани за „излишен баласт", в действи­телност са особено ценни поради съдържащата се в тях целулоза, необходима да се поддържа и стимулира нормалната перисталтика на червата и най-вече на де­белото черво. Така се предотвратява развитието на гнилостните процеси в червата, а оттам появата на колит и запек - масово явление през последните годи­ни сред по-младото поколение, включително и децата.

Непрекъснато се увеличава и без това огромното разнообразие на продукти от бяло брашно: бял хляб, бели пухкави кифлички, кексове, милинки, франзели, банички, торти, вафли и какво ли не още. А в не тол­кова далечното минало българският народ се хранеше с хляб от брашно, приготвено, без да се отделят трици­те. Зърното се смилаше цяло на воденицата и от това брашно се приготвяше хлябът. Чревните заболявания и особено запекът бяха изключително рядко явление.

В днешно време пургативите и пургативно дейст­ващите билки са непрекъснато търсени. Търговията с тях процъфтява, без да се държи сметка за вредата от постоянната им употреба.

„Лениви черва" - твърде често поставяна диагноза, от която пациентът по-скоро се успокоява, вместо да осъзнае, че става дума за сериозно заболяване. По асо-

циация болният си представя нещо подобно на така разпространения мързел и съвсем не му идва -наум, че се касае за заболяване, нуждаещо се от задълбоче­но лечение. Не се ли възстанови нормалното функцио­ниране на „ленивите черва", те стават причина за други заболявания.

Решим ли да коригираме храненето си с цел про­филактика, ясно е, че първата стъпка трябва да бъде въпросът

Не е необходимо да изключвате хляба от дневния рацион. Да се изключва хлябът е грешка. От казаното дотук трябва да е ясно каква висока стойност има жит­ното зърно като храна, и то ползвано цялостно - като пълнозърнест хляб на трапезата. Още преди 25 века Хипократ ни е завещал своя апел: Да се яде хляб от непресято брашно!

В обичайната диета на народа на Хунза, призната от диетолозите като най-здравословна и съвършена на планетата, хлябът присъства при всяко слагане на трапезата^ но той е приготвен от зърно, смляно, омесе­но и опечено в деня на самата консумация. Като до­пълнителни съставки при приготвянето на хляба по­някога се използват и други житни храни: овес, ръж, просо, елда - те също се смилат цялостно, без отстра­няване на триците или на зародиша.

КОНЦЕНТРАТИТЕ

Бялата рафинирана захар, бялото брашно, поли­раният ориз - ето ги концентратите - продукти с отст­ранени ценни съставки, без които е невъзможно пъл­ното, правилно и неувреждащо човека усвояване.

Колко по-просто и здравословно за човека би би­ло житото да се смила без отстраняване на фината жълта люспица на зърното! Ограничи ли се об-

работката - спестяват се манипулации - хля­бът става по-евтин и същевременно по-здравос­ловен. По същия начин може да се процедира и с ориза и той да достига до нас в по-естествен вид, като по-здравословна храна, а същевременно да бъде и по-евтин.

Добре е да се стремим да използваме във възмож­но най-естествения им вид плодовете, зеленчуците, зърнените храни и ядките.

Една от най-важните причини за влошеното здра­вословно състояние на цивилизования човек е преко­мерното приемане на бялата рафинирана захар, белия хляб и полирания ориз.

Хлябът, който консумират ежедневно всички дъл-голетници и здрави народи, е пълнозърнест.

Третият неподходящ и вреден за човешкия органи­зъм продукт е

БЯЛАТА СОЛ.

Жизнено важно е да се спазва оптимумът при из­ползване на солта, за да не се стига до болестни състоя­ния. Но и тук отделните специалисти дават различни препоръки: от 2-3 грама на ден до 5-10 или дори 15 грама. Много от учените са на мнение, че бъбреците не могат да се справят с повече от 5 грама, а според някои - дори само с 2, най-много 3 грама.

Има обаче автори, които изобщо отричат ползва­нето на солта като хранителна подправка. Те смятат, че във всички продукти от растителен произход се съдържа достатъчно количество сол, задоволяващо напълно нуждите на човешкия организъм. Сериозен аргумент в полза на подобно твърдение са народите, които не ползват сол и това съвсем не се оказва вредно за тяхното здраве. Когато Христофор Колумб открил Америка, той заварил там здраво и жизнено население, което въобще не познавало подправката

сол. И до днес съществуват племена и народи, неза­сегнати от влиянието на цивилизацията, чиято дие­та е напълно безсолна.

Но нека чуем постигналия изключително здраве Пол Брег: „Солта не е жизнено необходим продукт. Из­вестно е, че примитивните народи не познават сол. Из­ключвайки солта от вашия рацион, вие ще изпитате неудобство само първите няколко седмици. Най-прочу­тите готвачи на Франция приготвят своите световноиз­вестни блюда, без да добавят сол, замествайки я с дру­ги подправки: лук, чесън, билки и гъби."

А ето какво мисли кандидатът на медицинските на­уки руската лекарка-неврохирург Галина Шаталова, постигнала истинско здраве: „Един от моите основни принципи е храната да не се соли. Солта е причина за образуване на отоци, предизвиква вялост и склонност към простудни заболявания. Разбира се, отначало непо-солената храна няма да ви се стори вкусна, но след някоя и друга седмица вие ще имате удоволствието да усетите натуралния вкус на продуктите.

За вредата от тези три продукта на цивилизования свят и особено за вредните последствия от продължи­телната им употреба се изнесе много информация през последните години, но все още се злоупотребява с тях. Предлагани по витрини и щандове, в пъстри и блестя­щи опаковки, лансирани като мода, алкохолът, тютю­нът и кафето привличат все по-млади хора и този факт буди основателна тревога. За съжаление в повечето слу­чай онова, което се диктува от модата, каприза или при­щевките, не е свързано със здравия разум.

Естествено този разрушителен процес има своите причини, за които би трябвало да се помисли.

Една от тях, и дори може би основната, се корени в семейството. Навиците и отношението към света у чо-

века започват да се формират още в ранните детски години. Младеж, расъл при родители, които са били на­ясно със сериозността на проблема и са се постарали да създадат у него правилно отношение и разбиране, мъч­но би се поддал на влиянието на външната среда. Но за съжаление много родители не само нямат категорично отрицателно отношение към подобни неща, а сами пу­шат или пият пред децата си и служейки им по този начин за пример, ги подтикват към това и полагат осно­вите на бъдещи трагедии, свързани с тяхното здраве и личен живот. Вредните навици се утвърждават чрез семейството - ето защо то трябва да поеме своята отговорност. Не случайно често се употребя­ва и изразът: „На този човек му липсват първите седем години...", отразяващ констатацията, че в най-ранна възраст семейството не е успяло да създаде у детето навици, които по-късно вече трудно се градят.

НЕОБХОДИМОСТ ИЛИ МОДА

Обикновено при липса на тонус, лесна уморяемост, намалено самочувствие, слаба концентрация, депре­сия или нещо подобно без замисляне се посяга към кафето, цигарата или чашката, без да се осъзнава, че подобни състояния означават, че в организма „нещо" не е наред и именно тава „нещо" трябва да бъде леку­вано. С временната възбуда, която създават кафето, цигарите й алкохолът, те постепенно изчерпват силите на нервната система - основа за истинско здраве.

Нека чуем какво казва големият специалист и ре­форматор в областта на храненето д-р Аре Веерланд: „Кафето, тютюнът, алкохолът са истински от­рови, отслабващи бавно, но сигурно съпротивител­ните сили срещу инфекциите, както и разстройващи вътрешното равновесие на организма. Цивилизовани­ят човек се самозалъгва, като се надява, че те могат да повишат работоспособността му. Те не съдържат градив-

на храна, нито здрави енергии. Ободряващото им дейст­вие винаги е последвано от още по-голяма депресия.

При пушачите никотинът упражнява вредно действие върху всички вътрешни органи: особено върху сърцето, нервите, стомаха, червата, белите дробове. Най-сериозни поражения нанася на белите дробове и кръвоносните съдове. Той е една от глав­ните причини за атеросклерозата. Почти всички пушачи страдат от нарушена инервация на кръвонос­ните съдове и лесно получават спазми на мускулните капиляри, виене на свят, пристъпи на парализа.

Най-лошото при тютюнопушенето е, че се проме­ня слюнката в устата и това нарушава храносмила­телния процес. С течение на времето от тютюневия дим се разрушават клетките на слюнчените жлези, които отделят ензима птиалин.

Тютюнопушенето е вредно не само за пушачите, но и за всички наоколо, принудени да вдишват дима. Нормалният състав на въздуха е нарушен.

Моите лични наблюдения над родители-пушачи са, че децата им са много податливи на простудни заболя­вания, организмът им е с повишена токсичност, често страдат от бронхит и други белодробни заболявания. Само безотговорни майки и бащи могат да си позво­лят да пушат, след като са поели дълга па родители.

Редовното пиене на кафе, по няколко пъти на ден, поддържа нервната система възбудена и това немину­емо води до изчерпване на резервите й.

С постоянната употреба на алкохол, тютюн, кафе, чай - все вредни за човешкото тяло - вие не бихте могли сутрин да се събуждате весели, жизнерадостни, да усещате задоволство, че живеете и светът да ви изг­лежда привлекателен и красив, което е присъщо на човек, чийто организъм има чисти тъкани и е здрав.

Това е храна, за която и досега няма. еднозначен отговор. Между учените и диетолозите, специалисти по въпроса за храненето, спорът⁴продължава, като всеки от тях защитава собствената си концепция. За едните месото е необходим за човека продукт, докато другите напълно го отричат.

Лекарите и учените, привърженици на включване на месото в диетата на човека, се позовават на това, че в него се съдържат белтъчини с цялостния комплекс от аминокиселини. Нищо чудно да са прави!

Привържениците на безмесната вегетарианска ди­ета, която те препоръчват като по-подходяща за чове­ка, се позовават на структурата на зъбите и храносми­лателната система, пригодени за растителна храна, и то главно плодове. Вторият довод в полза на вегетари­анците е, че при направените изследвания на дълго-летниците (столетниците в добро здраве) се оказва, че повечето от тях ползват безмесна храна. Дори народи, които допускат ползването на месб, като хунзийци и кавказци, го правят много рядко и обикновено е свър­зано с определени празници, като в ежедневието си разчитат на растителната храна. Третият довод, приз­нат от медицината, е, че при тежки заболявания до­ри само чрез замяна на месоядната диета с без­месна човек бързо подобрява състоянието си, ка­то често постига пълно оздравяване без помощ­та на лекарства. Изводът от казаното е ясен - щом болният се подобрява и оздравява, то за здравите би било още по-добре, за да предпазят здравето си.

По повод изказванията за незаменимите амино­киселини, съдържащи се в месото, от изследванията, направени през последните години, се установи, че всички те се набавят чрез зеленчуците, в които се съдържат.

55

На нашата планета съществуват много групи от общества и народи, които по религиозни и най-различ­ни други съображения не ползват месото, без да са в по-лоша здравословна форма, което говори, че пъти­щата за набавяне на тези аминокиселини не са само чрез месото. Вече се изясни, че при употребата на рас-тително-млечна храна на човешкия организъм може да бъде осигурено всичко за нормалното му съществува­не: соли, витамини, ензими, микроелементи, въглехид­рати, мазнини, както и висококачествени белтъчини.

Много^от авторите, които изключват месото от ди­етата си, се позовават на неговата токсичност. Ето и едно изказване на руската лекарка д-р Галина Шата-лова: „Отделно искам да кажа за рибата и месото. Те се усвояват от организма само 50-52%, а останалото става на шлака, която наслоявайки се, предизвиква различ­ни заболявания..." А отговорът й на въпроса дали са­мата тя яде месо е категоричен: „Аз не искам да си докарам склероза!"

Дори авторите, допускащи консумирането на месо, все повече започват да го ограничават в, своите диети, допускайки го 1-2 пъти седмично. Тенденцията през последните години, поради увеличаването на болести-те, е към още по-голямо ограничаване.

Много често децата се отказват от месото, чийто вкус им е неприятен и ги отвращава, като предпочитат плодовете и зеленчуците. Ясно е, че чрез детето говори предпазващият го инстинкт, заложен му от природата, който възрастните обикновено изгубват. И ако ние не се ръководим от предразсъдъците си, а се научим да се

замисляме и вземаме поука от детските желания и про­яви, то децата действително би трябвало да бъдат наши учители в храненето, а и в още много други отношения, особено с тяхната висока етичност и доброта.

В момента в страните на цивилизования свят броят на хората, поели пътя на вегетарианския ре­жим, се увеличава. Поема се не само като по-здрав начин на хранене, а и по чисто етични съображения. Знае се, че за да сложиш мръвката на масата, трябва да забиеш ножа и да убиеш невинното животно, жи­веещо край човека с пълно доверие.

А може би не случайно много учени, писатели, пое­ти, личности, оставили имената си през вековете, са би­ли вегетарианци: Буда, Питагор, Платон, Сократ, Се-нека, Репин, Лев Толстой, Бърнард Шоу, Ив. Пав­лов, Айнщайн и още много други. Заслужава внима­ние фактът, че някои от тях са се отказали от месото, след като са посетили кланицата. Но ето и някои от техните изказвания:

Волтер: „Месната храна и алкохолът отравят кръв­та и правят хората зли и порочни."

Синклер: „Растителната храна осигурява омекотя-ване на нравите, нежност и живост на ума."

През последните години много артисти и спортисти възприемат вегетарианството. Бриджит Бардо заявя­ва, че няма да убива животни дори да умира от глад. А предизвикващият възхищение актьор от Холивуд Ричард Чембърлейн живее строго вегетариански.

С всеки изминат ден научните изследвания все по­вече потвърждават стойността на суровата растител­на храна. Учените са единодушни - че тя не само не вреди на човека, но е и жизнено необходима - живо­тът и здравето са немислими без нея.

През милионите години еволюция, преди открива­нето на огъня, човекът е ползвал като храна всичко около себе си, което му е предлагала природата. Както всички живи същества и той е събирал предоставената му от природата храна: плодове, житни зърна, всякакви семена, черупчести плодове, треви и зеленчуци, коре-ноплодни, както и меда от пчелите. Ясно е, че през този продължителен период организмът му се е приспосо­бил към тях, и то точно в суровия им вид, в който вита­мини, ензими, протеини, соли, микроелементи, слънчев заряд и т. н. са в цялостния си комплекс.

Употребата на месо й топлинно обработена храна започва с откриването на огъня, ползван отначало само за огрев, а по-късно и за приготвяне на топла храна. Но ето, в наши дни, с напредване на техниката едно от най-безумните увлечения на човека е топлинната обработка на храната и индустриализирането й.

Но нека чуем висококомпетентните думи на д-р Аре Веерланд относно храненето на човека в „Чудото на зеленото листо": „В зеленото листо се крие най-голя­мата физиологична тайна. Изследвайки го, учените с удивление констатираха, че не месото, а точно зелено­то листо съдържа всичко необходимо за съществуване­то на организма. То съдържа витамини, минерални и биологични вещества, както и натуралните запаси от светлинни кванта, абсолютно необходими за нормал­ната работа на органите в човешкото тяло. Освен пълноценните белтъчини, мазнини и минерални со­ли, зеленото листо съдържа ценни витамини и „оли-го" - микроелементи с важно биологично и физио­логично значение.

Химичните вещества, които се синтезират в зеле­ния лист, растенията натрупват по-късно в своите пло­дове, грудки, семена и цветове.

Като най-добри носители на слънчева енергия и животворните сили на природата, освен зеленото

листо осооено подходяща за човека, храна са и плодо­вете - ябълки, круши, грозде и т. н.

Почти при всички заболявания се оказва, че точно растителните продукти са тези, които допринасят за ук­репване на здравето и довеждат до физическо и ду­шевно обновление..."

Д-р Франклин Бирхер отдава особено значение на съдържащите се в плода и зеленчука слънчева и светлинна енергия. Ето какво споделя той: „Те фик­сират слънчевата енергия, за да я предадат на жи­вотните и хората. Основата на храната на животните и човека е слънчевата светлина, поради което хра­ната трябва да бъде цялостна в своя суров вид. Ясно е, че при топлинна обработка всички тези вложени енергии се разрушават."

Един от най-големите предразсъдъци, все още мно­го разпространен, е, че месото, яйцата и сиренето се приемат за съществени храни, а плодовете - като не­що второстепенно, без което може да се мине. Поняко­га дори те не се дават на децата, за да не им се разст­рои стомахът.

Но нека видим какво става, когато-суровите хранител­ни продукти биват подложени на топлинна обработка.

На първо място - нарушен е витаминозният състав на продукта. Науката вече се е произнесла за неустой-чивостта на витамините при топлообработката. Едни от тях значително намаляват, а други изцяло се загуб­ват - пълният състав на ползвания продукт е нарушен.

Вторият проблем при топлинната обработка са ен­зимите, които се унищожават 100%. Изключително чувствителни, те не издържат повишаването на темпе­ратурата над 50-60°С. А за тях се знае, че са биологич­ните катализатори, абсолютно необходими за смилане­то и усвояването на храната.

Освен това живата клетка на суровия продукт е унищожена. Готвената храна е консумация на мърт-

ви клетки, а от акумулираната слънчева енергия ед­ва ли са останали следи.

При топлинна обработка много от солите проме­нят състава си, образувайки съвсем нови съедине­ния, с които все още не знаем как се справя нашият организъм и дали изобщо ги усвоява. Следователно като краен продукт на готвенето, печенето и варенето е получаването на една умъртвена и осакатена храна, отклонена от нормалния й биологичен състав, в кой­то ни я дава природата. Човешкият организъм, който е един чувствителен механизъм, веднага реагира на това. Човешките клетки са програмирани да приемат храната в нейния пълен състав - храната с намален и сериозно нарушен състав не ги задоволява. Те оста­ват недохранени, поради което силовият им потенци­ал започва да намалява, като стига до съвсем слаба съпротивляемост срещу болестите и агресията отвън.

Като илюстрация на казаното дотук искам да представя един случай, описан от д-р Галина Шата-лова в една от нейните статии. Тъй като само преди няколко десетилетия все още не се придаваше истин­ски голямата значимост на суровите растителни про­дукти, на немския кораб „Кронпринц Вилхелм" в ме­нюто на екипажа те не са били предвидени. Шатало-ва пише: „Немският кораб „Кронпринц Вилхелм" предприема плаване от 225 дни с добре подбран еки­паж и добре оформено хранене, Предвидената храна се състояла от месо, бял хляб, яйца, бобови храни, картофи, изобщо нишестени храни и животински бел­тъчини. Пресни плодове и зеленчуци не са били предвидени в дневния рацион на екипажа. До края на пътуването са умрели много от хората, 110 човека са били на границата на смъртта, а останалите - в подобно състояние..." В корабните дневници на още много далечни плавания от миналото са описани по­добни трагични ситуации, където се предпочитало

месото, както и готвена и консервирана храна. Мо горчивият опит е научил хората, че за да бъде запа­зен човешкият живот, главният дял на дневния ра­цион на човека трябва да бъде на суровата растител­на храна.

За съжаление въпреки лошите уроци на миналото, въпреки вече доказаната висока стойност на суровата растителна храна, от небрежност, нехайство или просто от невежество плодовете и зеленчуците не са заели все още полагащото им се място.

Не може да се мисли за поддържане на добро и стабилно здраве, ако те не заемат най-малко полови­ната или 2/3 от дневния рацион на човека. Не бива да се дава преднина на месото и яйцата, рибата и млякото, а на салатите, на зеленото листо, на плодовете и всички дарове на земята във вида, в който ни ги сервира при­родата.

С високата оценка, която се даде на суровата рас­тителна храна, много хора вече по лично убеждение или по причина на някакво неизлечимо според устано­вените традиционни способи на лечение заболяване се насочиха към суровоядството, т. е. към

Суровоядството, отчетено като най-естествената форма на хранене, включва използването на плодове, зеленчуци, житни храни, семена, черупчести плодове (орехи, бадеми, лешници, кестени) във вида, в който ни ги дава природата. Житните храни се използват на-киснати или покълнали. Захарта, която е фабричен продукт, се заменя с мед. Ако се включва и мляко, то се ползва, без да се вари. Изключва се всякаква топ­линно обработена храна. Месото изцяло се елиминира като несъответстваща за човека храна.

Рязкото преминаване към суровоядство често не само не дава резултат, а създава проблеми. Тъй като

обикновено към суровоядството се прибягва поради някакво заболяване, болните храносмилателни органи веднага реагират. Първата мярка е те да бъдат възста­новени и когато вече са здрави, да се премине към режим на суровоядство.

Другата сериозна пречка към преминаването на суровояден режим оказва формираният вече вкус -вкусът към съблазнителния аромат и пикантност на готвената храна. За преодоляване на тази слабост чес­то се изискват доста усилия на волята. Причината е в това, че вкусът на човека се оформя още от най-ранни детски години, често с патологични отклонения.

Но колкото и да е чудно, много хора, които търсят здраве и са поели по пътя на природата, преодоляват тези пречки. Свикнали вече с вкуса на суровите про­дукти, те създават своя кулинария и собствени новосъз­дадени менюта. Трапезите им са богато и красиво подредени, ако подхождат творчески и с разбиране.

С преминаването към вегетариански или сурово­яден режим на хранене се налага да бъде изяснен един въпрос, който поради наслоените предразсъдъ­ци, отживелици и погрешни концепции е довел много хора до объркване и фанатизъм и не може да бъде отминат. Това е въпросът за

БЕЛТЪЧНИЯ МИНИМУМ,

т. е. какво количество белтъчини, необходими за за­пазване на здравето на човека, трябва да бъде включе­но в дневния му рацион.

Знае се, че белтъчините са главният строителен материал на тялото, поради което те винаги трябва да бъдат набавяни своевременно. Но както във всичко и тук съществува определеният оптимум, с който орга­низмът може да се справи, тъй като при повишаването му следват сериозни разстройства на здравето.

Вторият въпрос, който възниква около белтъчния

минимум, е кои белтъчини са за предпочитане - рас­тителните или тези от животински произход, както и дали да бъдат в сурово състояние, или в топлинно об­работено състояние.

По отношение на необходимото дневно количество различните учени сочат и различни цифри, които ва­рират от 20-25-30 до 80-120-140 грама на ден. Обаче с най-новите изследвания тенденцията е към тяхното намаляване.

Следвайки новите тенденции, като се вземат пред­вид общото състояние на организма и физическото му натоварване, се фиксира дневно количество от 20 до 50 грама. Японският изследовател д-р Курацуне е кате­горичен, че 25-30 грама белтъчини дневно са достатъч­ни, за да се поддържа добро здраве. Ако се наругай тази реално оптимална нужда на организма, в него се наслояват ненужни отпадъчни продукти, които съдействат за развиване на токсичност и болестни състояния.

Но ето какво могат да причинят излишните белтъ­чини, приети с храната според д-р Пааво Айрола:

• Токсични остатъци в тъканите;

• Нарушаване на биохимичното равновесие и като резултат - свръхкиселинност;

• Натрупване на пикочна киселина, урея и токсич­ни пурини в тъканите;

• Намаляване на силата и устойчивостта. Доктори­те Читънден и Фишер стигат до извода, че пикочната киселина, уреята и пурините от месото отравят й сму­щават функцията на мускулите и нервите;

• Гниене в червата и в резултат на това запек и автотоксемия (самоотравяне);

• Недостиг на витамин В₆

• Атеросклероза, сърдечни болести и бъбречна недостатъчност;

• Артрит.

По отношение на белтъчините „трябва да се следи за приетото количество - то да бъде дос­татъчно, но не и превишено..."

Поставен е и втори въпрос: Кои точно белтъчини са необходими за запазване здравето на човека - дали тези от животински, или от растителен произход?

Белтъчините се състоят от аминокиселини. От око­ло 20-аминокиселини само 8 се признават за незаме­ними и те трябва да се доставят с храната.

Храните, които съдържат точно тези незаменими аминокиселини, се приемат като пълноценни, а там, къ­дето липсва дори само една от тях - като непълноценни.

Ето и тук д-р Пааво Айрола ни дава ценна инфор­мация: „Доскоро се смяташе, че само месото, яйцата и млякото съдържат пълноценни белтъчини и че расти­телните белтъчини са непълноценни, но с последните изследвания се доказа, че това е погрешно. Изслед­ванията на един от водещите институти в областта на храненето - института „Макс Планк" в Германия -доказаха, че много зеленчуци, плодове, ядки, семена и зърна са отлични източници на пълноценни белтъчи­ни. Това се потвърди и от други изследователски цент­рове. Соята, слънчогледът, сусамът, орехите, ба­демите, картофите и повечето от зелените зе­ленчуци съдържат пълноценни белтъчини. Нещо повече, последните изследвания установиха два край­но важни факта, досега неизвестни на науката:

1. Растителните белтъчини имат по-висока биологична стойност, отколкото животинските. Например белтъчините на картофите биологически пре­възхождат белтъчините на месото, яйцата или млякото.

2. Суровите белтъчини имат по-висока биоло­гична стойност, отколкото сварените. Организ­мът ще се задоволи само с половината количество бел­тъчини, ако те се консумират сурови, вместо сварени (сготвени) животински такива.

Относно използването на белтъчините препоръ­ките на диетолозите са 2/3 от тях да бъдат от растите­лен произход, биологично превъзхождащи животинс­ките. Употребявани в сурово състояние, те задо­воляват човешкия организъм, само с половината от необходимото количество. Диетата от сурови плодове, зеленчуци, житни храни, черупчести плодо­ве плюс мляко и млечни продукти напълно осигуря­ва незаменимите аминокиселини. Оказва се, че точно тази растително-млечна диета доставя на организма всичко необходимо за нормалното му съществуване -не само белтъчини, но и въглехидрати, витамини, со­ли, микроелементи, мастни киселини, ензими и т. н.

Д-р Пааво Айрола, привърженик и последовател на нискобелтъчната диета, прави своето заключение: браненето с по-малко белтъчини и с повече на­турални въглехидрати предоставя най-голяма­та възможност за оптимално здраве, предпазва от болести, води до голяма издръжливост и про­дължителен живот. Това е не само теория, хипоте­за или пожелание, а строго установено заключение, основаващо се на най-последните изследвания и фак­ти от практиката."

Същите изследвания за нискобелтъчната диета като по-здравословна направи и руската лекарка, кандидат на медицинските науки, д-р Галина Шаталова: „Аз препо­ръчвам нискобелтъчна диета, при която съдържанието на белтъчините е по-ниско два и половина до три пъти от общоприетото." При нея белтъчният минимум се свежда до 20-30 грама дневно. Самата тя е вече на 80 години, намира се в отлично здравословно състояние, активно се занимава със спорт, напълно работоспособна е и с неизчерпаема енергия - ползва тази форма на хранене и доказва на практика своите препоръки.

Но ето какво споделя в едно от последните си изказ­вания върху белтъчините руският професор д-р Нико-

лай Амосов: „Все повече се говори за ограничаване на белтъчините в храната. Ние проверяваме на­шите идеи върху мишките, които имат кратък живот -2 години. Опитите потвърдиха, че животните, които получават в дажбата си по-малко белтъчини и живеят в лишения, имат по-дълъг живот от свои­те събратя, които ядат колкото искат. Хората у нас се нахвърлят върху месото, маслото, млякото, защо­то мислят, че това е нужно за здравето. Необходима е по-сериозна ин4юрмация и разяснителна работа."

Това ориентиране към месото, яйцата, млечните продукти съществува и у нас. Все още шества предраз­съдъкът, че те са храни от първа необходимост. Броят на болните, поразени от прекомерното им консумира­не, водещо до токсичност, алергии, склероза, повише­на киселинност, артрити, запек и пр., непрекъснато расте. И най-трагичното е, че с тези храни се прето­варват и насилват децата, като така се полага начало­то на бъдещи тежки ситуации. До пълно единодушие по отношение на необходимото количество белтъчини учените все още не са стигнали - както и по отноше­ние на техния вид: животински или растителни. Може би, за да се разреши този въпрос, трябва да се надник­не там, където е постигнато добро здраве при дълголе­тие - здравите столетници, които спазват постите и ограничават ползването на белтъчините по традиция.

При поставяне на въпроса за ограничаването на храната към диетолозите се отправя един съвсем умес­тен конкретен въпрос: