Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

т. е. да се научим винаги да се съобразяваме с изисква-

нията и законите на нашата Майка-Природа. С корек­ция на храненето, с включване на движението, с инициативна форма на живот, редовно и макси­мално контактуване с природната среда, среща със студа, с вятъра, природните водоизточници, с топлината, в пряк контакт със слънчевите лъчи, с природните и космичнитпе сили и т. н. животът взема съвсем, друг облик, душевната настройка ще при­добие друг вид - изпълнена с оптимизъм и интерес към живия пулсиращ живот.

Тялото с всеки изминат ден ще заяква, мускулите ще се уплътняват. Ще се породи естествен стремеж към движението и към природната среда. Обикнем ли планината, тя винаги ще ни привлича със строй­ните си борове, със сенчестите си зелени полянки, с уюта на шубраците си, с дъха на мащерка и на бор. Ще дойде момент, когато ще предпочетем да спим „под звездите"! Сутрин да ни събужда росата! Да пос­рещнем червения диск на изгряващото слънце, над­ничащо между дърветата.

Приобщеният към природата е щастлив човек. За него стойностите на живота са променени. Грижите, ка­риерата, материалните домогвания - всичко това изб­леднява. Само истински здравият човек си осигурява пълнокръвен живот, а това се постига само с приобща­ването към природата. От аптеката здраве не можете да купите с пари.

ДА СИ ИЗВОЮВАМЕ НЕ ГОДИНИ, А ДЕСЕТИЛЕТИЯ!

Дълголетните народи, за които вече стана въпрос, постигат своя дълъг живот, без да полагат за това ня­какви специални усилия, живеейки близо до природата с начина на живот, налагащ им се според създадения бит и примитивното земеделие. Хунзийският народ, най-здравият засега на планетата, има живот 120-150

години... За нашия цивилизован свят може да се каже, че той е наполовина.

Докато при дълголетните народи животът е все още в примитивната си форма, ние разполагаме с би­тови удобства, плод на научно-техническия прогрес, както и с богата и на високо равнище медицинска ин­формация и помощ. Осигуряват ни се красиви, стабил­ни и хигиенични жилища, храна в изобилие, ограничен работен ден, както и възможности за поддържане на ви­сока хигиена. Това са сериозни предпоставки за поддър­жане на добро здраве, а с него съответно и на дълъг живот. Логичният извод в случая би трябвало да бъ­де ние да надминем хунзийците, които далеч нямат всичко това.

Но се оказва, чб съществуват „рушители", за които все още не сме си дали сметка, вземащи връх над ця­лото създадено от нас благоденствие и съкращаващи живота ни. В действителност те не са така много.

За да възвърнем здравето на цивилизованите на­роди, естествено не може да се мисли за връщане на примитивния начин на живот.

Животът трябва да върви напред, без връщане назад!

Биолозите установиха, че човекът се ражда със за­ряд от сили за живот 120-150 години, а има изказвания за 200-250 и повече години. На тези изказвания се гле­да с известно недоверие и скептицизъм, но щом в Хун-за, Абхазия, - Вилкабамба хората без усилие постигат живот 100-120-150 години в добро състояние, и то без никакви специални грижи, логично е. да се таят надеж­ди, че това е постижимо, тъй като човекът навсякъде е с едни и същи изисквания като биологичен вид.

Че не е необходимо да обръщаме гръб на създаде­ните от нас бит и култура, ни го доказват лекарите, представители на прогресивната биологична медицина, постигнали абсолютно здраве, без да изменят на своята култура, професия, местоживеене и национална при-

надлежност. ь трудовете си те дават своите препоръки и постижения, които за нас могат да бъдат истински пъте­водители в живота.

Животът на човека преминава в три етапа: младост, средна възраст и старост. Това са периоди в развитието на всяко живо същество на Земята. Тук искам да цити­рам неврохирурга д-р Галина Шаталова: „Биолозите ус­тановиха, че съществува определено съотношение меж­ду периода на развитието на животното от неговото раж­дане до пълното му развитие и продължителността на живота му.

При различните видове то е 1:7 и 1:14. Човек стига до своето пълно израстване и развитие докъм 22-25 години, което означава, че би трябвало да живее най-малко 150-170 години. А какво се получава на практи­ка? Излиза, че петдесетгодишната възраст е най-хуба-врто време за изградения специалист, за зрелия творец да работи и да се наслаждава на живота.

Достоевски е писал, че от тази възраст започва ис­тинският живот. А при нас започват болестите. След 10 години идва пенсията, а средната продължител­ност на живота стана 72-75 години. Съотношение­то е 1:2 или 1:3! Защо е толкова несправедливо малко?! В никакъв случа? не би могло да се допусне, че приро­дата е имала за цел да обиди и да онеправдае човека. Оста­ва само да предположим, че той сам съкращава живота си поради това, че не живее и не се храни правилно..."

Ако едно дете още от самото си раждане се отглежда според изискванията на своята природа, поставено при съответстващите добри условия за живот, от него ще из­расне истински здрав и жизнен млад човек, със стабил-

но здраве и стабилна устойчивост. Но ако той се впусне, както това обикновено става след 18-20-годишна въз­раст, сам да подкопава здравето си с изобилно хранене, алкохол, кафе, шоколад, сладкарски произведения, секс и още много други „приятни спътници" на цивилизаци­ята, неговата младост започва да се подкопава, устойчи­востта ле дестабилизира и преждевременно се явяват първите следи на следващата възраст. Той предвари­телно е изчерпал наличните си сили, които дори не са успели да се доразвият и стабилизират. Органи, систе­ми, функции са подбити, преди да са дошли до крайното си развитие и силов заряд.

Ако този млад човек би продължил да живее според изискванията на природосъобразния начин на живот, ако той не разхищавайте силите си, а поработваше вър­ху тяхното доразвиване и стабилизиране, неговата мла­дост щеше да бъде не само удължена, а доведена до нейното истинско цветущо състояние, даващо отпор на настъпателното действие на всички отрицателни влия­ния. А през това време и младостта щеше да е увеличи­ла своя период с повече или по-малко години според това, което е направено за тази цел.

При народа на Хунза, оформил начин на живот, близък до изискванията на природата, без да полага усилия, периодът на младата възраст е не само в истин­ската си здрава форма, но е и удължен. Рене Тейлър, която оглавяваше изследователската американска екс­педиция, с учудване и възхищение говори за жените на Хунза, запазващи младежкия си чар и на петдесетто-дишна възраст.

Но нека да помислим колко важно е как ще пос­рещнем - в каква форма - идването на средната въз­раст! Ако до момента животът на този човек е протекъл в безпринципност и безпътица, ръководен само от при­щевките на хаотично и безредно въображение, той ще посрещне средната възраст не само по-рано от заплану-

ваното от природата, но и болнав, в лоша форма. Ясно е, че перспективите за благополучно изживяване на този период от живота не са тези, които трябва да бъдат. Ос­новната база е подбита, възможностите за развиване на пълноценен живот и творчество са ограничени, а същев­ременно са ограничени и срокът, и броят на годините му.

Но ако човек е живял според изискванията на приро­дата с максимално развити сили и възможности, с тяло и психика в истински здравата им форма - младостта е удължена до нейния естествен срок, даден от природата, средната възраст се посреща по съвсем друг начин - със стабилизирана физика и психично състояние, с добре натрупан професионален опит, с големи възможности за осъществяване на всичко запланувано и замислено. Бо­лести и недъзи, които да пречат на творческия ентусиа­зъм, няма. Животът вече тече по трасирания път спокой­но и целенасочено, защото инициативната и стабилна младост му е дала съответните възможности.

Следва ли се пътят на природните изисквания, и сред­ната възраст на човека се удължава, и в колкото по-ста­билна форма е посрещната тя, толкова повече са и годи­ните, които й се подаряват. И като се има предвид, че това е времето, когато човекът вече има възможности като тво­рец, като специалист, като член на човешкото общество, нему се дава възможност да бъдат изявени дълбоко дре­мещите у него заложби, за да бъдат развити и реализира­ни. Но всб пак това става, ако той продължава да тачи и да се съобразява с изискванията на природните закони. Тялото на човека изисква грижи и разумно поддържане. С такъв подход, запазвайки здравата си и стабилна база и с удовлетворена психика от осъществените си творчески и професионални начинания, в периода на средната въз­раст той докрай е в добра форма и идването на старостта, която настъпва много по-късно от заплануваното, също се посреща другояче. Тук може да се каже, че следва и една истински слънчева старост.

Време е да се преборим с един от най-разпростране­ните предразсъдъци, че след 40-50 години започва оста­ряването и на 60-70 години човекът вече е в истинската си старост. Заживее ли се с тази мисъл (то се знае, че внушението и самовнушението са реално действащи си­ли), наистина настъпва преждевременно остаряване. Започва отпускане, увеличаване на теглото, натрупване на тлъстини. Всичко това води до мързеливост, апатия и старчески неврози.

Често с пенсионирането много от възрастните хо­ра мечтаят за старост, напомняща за „безоблачно дет­ство" - безгрижна, обездвижена, с удобната психичес­ка нагласа (той си е отработил своето, сега друг да го поема), без тревоги, без интерес и участие в текущия живот. Той наистина прилича на глупаво и разглезе­но дете. Такъв живот наистина опустошава човека ъ се достига до пълен срив на физическите сили, ~а с тях и на душевните.

Естествено с напредване на годините малко по малко органи и функции се поизхабяват, амортизират се, но ако се подхожда с разбиране, спадът не може да вземе такива размери, че човекът да бъде доведен до паразитно съществуване, което доказаха изследваните столетници от дълголетните и здрави народи. В Хунза няма нито болница за възрастните хора, нито старчески дом. Там възрастните хора не сядат край огнището, а са заедно с младите на нивата, в градината, на полето, на спортната площадка, за да помагат според запазените си възможности. Те са до последния си ден на крак.

Д-р Робърт Джексън казва: „Ако човек съгласува живота си с природосъобразните принципи и изисква­ния, би могъл да достигне 120-150 години и същевре­менно да бъде полезен член на обществото до края на живота си." И това той го доказа, като до 82-ата си годи­на работеше пълноценно.

А нека видим д-р Пол Брег, който старателно и с

вещина, с инициативност и разбиране поддържаше си­лите си, като на 95 години се състезаваше по спортните площадки с младите. Ето какво пише той: „Човек е длъжен да доживее 120 години, че и повече. Здраве­то не може да се купи, но може да се извоюва със собствени усилия. Само упоритата и настоя­телна работа върху себе си ще позволи на всеки да стане енергичен дълголетник, наслаждаващ се на безкрайно здраве. Аз сам извоювах своето здраве, своя живот. Аз съм здрав през всичките 365 дни на годината, не ме изненадват никакви болести, умора и остаряване на тялото. И вие, ако пожелаете, също можете да постигнете този резултат!"

Истината е, че само здравето осигурява пълнок-ръвен и истински деен живот. Само тогава човекът чувства, че живее и че е една активна част от света.

Но нека направим накрая една съвсем опростена схемичка на това, което изисква от нас природосъоб-разната форма на живот:

ХРАНЕНЕ - семпло и ограничено, с предимство на растителна храна в нейния натурален вид.

ДВИЖЕНИЕ - включено във всичките му разно­видности. .Водене на инициативен начин на живот.

РАЗТОВАРИТЕЛНИ ПРОГРАМИ - практикуване на гладните дни за изчистване на токсичните субстан­ции и на всичко излишно. Основно хигиенизиране на вътрешната среда на организма.

ДУШЕВНА НАГЛАСА - за да има здраве, трябва да се култивира добрина, етичност, любов към човека и към всичко живо на този свят.

Безспорно това не е всичко, но това са магистрали­те, по които трябва да се върви. Тънкостите са още много, но до тях стига само този, който добре е усвоил материята и е постигнал желаното истинско и естестве-но здраве.

ЧАСТ СЕДМА

ВИДИШ ЛИ ДОБРО -РАЗКАЖИ ГО!

Поставените дотук въпроси за корекция на хранене­то, начина на живот, съобразен с изискванията на при­родата и лечебната система на олекотената форма на гладуване с плодово-чайния разтоварителен режим, би­ха били само теория, ако всичко това не се потвърждава в практиката. В тази последна част на моята книга ис­кам да чуем това, което ще разкажат хората, поели пъ­тя на природосъобразната безлекарствена биологична медицина, както и да споделим с тях радостта от постиг­натите резултати.

П. Б., 23-годишна, по професия лаборантка. Когато тя се яви при мен, видът й беше типичен за болен чо­век: пълнота, подпухнали тъкани, цялото лице в кафя­ви петна, сивкаво-жълтеникава кожа, угаснал поглед.

Основните заболявания, от които тя се оплакваше, преодолени впоследствие, бяха:

1. КИСТИ на двата яйчника

2. ИХТИОЗА на цялата кожа

3. ПОСТОЯННО СИЛНО ГЛАВОБОЛИЕ

4. ЗАПЕК от четири години.

Тъй като историята на това момиче е подобна на още много млади жени, нека да чуем това, което тя ще ни разкаже:

„До 16-годишната си възраст бях здрава. Първото ми смущение се яви като нередовен мензис. Подложиха ме на едномесечно хормонално лечение. Теглото ми взе бързо да се увеличава и за кратко време напълнях с 30 кг. След една година бяха открити кисти в двата яйчни­ка. Скоро след това ме оперираха. До 23 години със­тоянието ми продължаваше да се усложнява, като междувременно се появи главоболие в толкова теж­ка форма, че траеше по 2-3 дни, а аз изпадах в тежко депресивно състояние. През това време се появи и това кожно заболяване - ихтиозата.

През всичките тия години бях под непрекъснато лекарско наблюдение - ендокринолог, гинеколог, нев­ролог и дерматолог. -Най-неочаквано след толкова мно­го положени грижи кистите отново се появиха и отново ми бе предложена операция. Това ме смути и ме хвър­ли в отчаяние. Започнах да си давам сметка, че ако тръгна по пътя на операциите, животът ми ще стане ад, защото никой не ми гарантираше, че това повече няма да се повтаря и че с оперирането здравето ми ще бъде напълно възстановено.

Точно тогава имах щастието да се запозная с Лидия Ковачева. Тя ми вдъхна доверие и започнах предложе­ното ми от нея лечение.

Днес при мен всичко е нормално. Кистите изчезна­ха, яйчниците възстановиха нормалната си функция, мензисът наново стана редовен, главоболието спря, их­тиозата премина и кожата ми има съвсем нормален вид. Постоянната умора също изчезна - пълна съм със сили и с лекота се справям с трудната си работа. Възста­нови се и косата ми, която при първата ми среща с Лидия беше съвсем оредяла. Сега е с естествената си гъстота. При проведеното гладолечение свалих 18 кг и сега се радвам на нормалното си тегло..."

Видът на болната, когато влезе при мен, беше много характерен - подпухнали тъкани, кожата на лицето -

жълто-сива, с големи кафяви петна, никаква усмивка -пълна депресивност. Аз нямах впечатлението, че пред мен стои съвсем млад човек. Още с провеждането на първия курс на гладуването беше възстановена функ­цията на дебелото черво - запекът беше ликвидиран. С всеки изминат ден състоянието на кожата се променя­ше, като оросяването се подобряваше, връщаше се розо­вината на естествения цвят на кожата, както и нормал­ното душевно настроение. С проведения 20-дневен курс беше ликвидирана и ихтиозата. Но за да се стабилизира и напълно да се нормализира цялостното състояние на организма, се наложи да бъдат проведени още 2-3 курса на гладуване по 15-20 дни.

Кистите бяха ликвидирани още с първия курс и от­тогава те никога не се повториха. При оперативното ле­чение тенденцията е към новообразуването им, докато премахнати по този естествен природен способ - лечеб­ното гладуване, те вече никога не се образуват. При то­ва, ако болната би се решила на втора операция, тя би била пред заплахата от стерилитет.

СЛУЧАЙ 2

Милена Н., детска учителка, тридесетгодишна. Ко­гато тя се яви при мен, видът й беше напълно характе­рен за сериозно болен човек - бледа кожа, разводнени и подпухнали тъкани, фигурата - с излишни килограми, вървеше трудно поради болки в краката. Общото й ду­шевно състояние бе понижено поради дългите години на безрезултатно лечение.

Нейните основни заболявания бяха:

1. БОЛНИ БЪБРЕЦИ - ПИЕЛОНЕФРИТ

2. МИГРЕНА

3. ШИПОВЕ

4. ГАСТРИТ

5. БЕЗСЪНИЕ

6. СИЛНА УМОРЯЕМОСТ

7. НЕВРОЗА

Преодолявайки отчаянието си, тогава Милена ми разказа: „Историята на бъбречното ми заболяване за­почна от 1962 година с една тежка ангина с висока температура и с халюцинации. При направените изс­ледвания се установи, че бъбреците са болни. Започ­на лечение с антибиотици и диета, която включваше и месо. Тогава бях на 7 години.

Годините между 1962 и 1968 прекарах предимно в болнични заведения, като на два пъти бях „изселвана" в Хисаря на санаториално лечение. Втори и трети клас завърших като частна ученичка. Диагнозата беше хро­ничен пиелонефрит. В урината имаше голямо коли­чество албумин, бактерии (Ю⁵), а в кръвта - повишено съдържание на отпадъчни продукти. Цветът на лицето ми беше станал сивожълт.

При едно затихване на болестта сключих брак и забременях, но веднага след това състоянието ми се влоши. Усещах непрекъсната умора и вече едва се справях със задълженията си. Тогава започнаха и сил­ни болки в ставите, появи се мигрена, която траеше по 2-3 дни. Болничното лечение започна отново и продъл­жи извънредно дълго, но нито албуминът, нито бактери­ите, както и гнойта в урината и отпадъчните остатъци в кръвта изчезнаха. През 1983 година във Варненската болница ми направиха цветна снимка на бъбреците и се оказа, че те са с намалена големина, увредена тъкан, а десният е плаващ и с пречупен уретер. С направените допълнителни изотопни изследвания във ВВМИ се ус­танови, че функцията и на двата бъбрека е ограничена. С напредване на заболяването, през, 1984 година стиг­нах до диализа и точно когато вече мислех, че с мен е свършено, случаят ме дари с възможността да се срещ­на с Лидия Ковачева. От този момент тя стана за мен пътеводна звезда към здравето. Много скоро почувствах първите резултати, надеждата ми се върна и аз с же-

лание продължих лечението.

Първо изчезнаха болките в ставите, движех се леко и безпрепятствено. Спря и мигрената. Оправи се и от години неспокойният ми сън, стана спокоен, дълбок и отморяващ. Изправи се изкривеният ми гръбнак и аз вече имах нормална, стойка. През това време успях да сваля от теглото си 17 кг и цялата ми фигура започна да се променя неузнаваемо. Кожата ми също доби естествения си цвят. Хората, които не ме бяха виждали продължително време, не можеха да ме познаят. Радостно бе, че вече не ми се налага­ше да посещавам елитните медицински заведения, но затова пък често отскачах при Лидия. Бъбреците пос­тепенно нормализираха функциите си, шиповете, изпъстрили цялото ми тяло, се стопиха. Но освен това аз бях научена да живея по новому, като избера природосъобразния начин на живот и хранене. Месо изобщо не ползвам, продукти от животински произход ка­то сирене, мляко, яйца употребявам ограничено. Не пу-ша, не пия. Предимство в храната ми имат суровите пло­дове и зеленчуци. Обикнах туризма и пътуванията. Ли­дия ме научи да обичам света и хората... Лечението, което предприех благодарение на Лидия Ковачева, за остана­лите ми лекуващи лекари бе неприемливо и непонятно. И невероятно!!??"

За излекуването на Милена се наложи да бъдат про­ведени няколко лечебни курса на гладуване. Гладът бе­ше в своята плодово-чайна омекотена форма. Понася­ше се леко и неусетно се постигна бърз ефект. От преж­девременно остаряла жена, тромава, с посивяла и по­тъмняла кожа, с превит гръбнак и изгубено самочувст­вие Милена се превърна в една чаровница, която зажи­вя своя полагащ й се истински пълнокръвен живот -усмихната, весела и вечно шегуваща се.

А ето какво казва Милена сега, след като вече го­дини наред е здрава: „Докато боледувах, нищо не ме

радваше, лошите мисли ми се натрапваха, С оздравява­нето ми стана точно обратното - натрапват ми се хубави мисли и настроения, живее ми се, светът ми харесва и го обичам. Лидия ме направи истински щастлив човек. Тя ми вля любовта към света и към човека. Готова съм да прегърна.всекиго..."

Тази мисъл, изразена от Милена, бе потвърдена при още много случаи. Ето третия от тях:

СЛУЧАЙ З

Млада жена на 34 години. Антоанета М., худож­ничка. Следните заболявания я бяха принудили да ме потърси:

1. ТЕЖКА ДЕПРЕСИЯ

2. ЗАПЕК - СПАСТИЧЕН КОЛИТ.

Запекът на болната беше още от детските години, а депресията се бе изявила особено силно след тежко преживяване. Но нека чуем и самата нея: „На 27 годи­ни имах тежки проблеми в личния си живот. Оттогава се появи депресията ми. Не можех да се преборя с черните си мисли и настроения. Измъчвах се от безс­мислието на живота, който възприемах като натрапено бреме. Това ме накара да посегна към диазепама, от който изгълтах 120 таблетки. Бях откарана в „Пиро­гов", където едва ме спасиха. Започна амбулаторно ме­дикаментозно лечение. Получих известно облекчение, но в замяна на това станах отпусната, безволева и инертна. Живеех в някакво полусънно състояние, кое­то много ме измъчваше. А по природа съм енергичен човек и обичам движението. Междувременно цялото ми тяло подпухна, стана като мека гъба и всеки натиск върху него оставяше следи. Външният ми вид също ме измъчваше. Това състояние, което понасях трудно, се проточи цели пет години.

Но през 1985 година имах щастието да срещна Ли­дия Ковачева. Тя спря всички медикаменти и ме оста-

ви три дни на строг разтоварителен режим за изчиства­не на организма. След това още 7 дни на нейния плодо-во-чаен режим. Въздействието беше изключително бър­зо и неочаквано за мен! С всеки изминат ден се чувст­вах все по-добре, изпълваше ме усещането, че се връ­щам към живота.

Години наред имах силно подут корем и затова ми препоръчваха да консумирам бял хляб, месо, яй­ца, млечни продукти, пасирани картофи. Забранява­ха ми се сурови плодове и зеленчуци, бобовите храни и черният хляб. И точно тук се появи пълно противо­речие между старите препоръки и моята нова диета, която ми предложи Лидия. Много скоро коремът ми взе да спада, постепенно съвсем се прибра, но най-радостното за мен беше, че се излекува запекът. Стома­хът ми работи редовно и до днес.

С всеки изминат ден усещам все по-осезаемо при­лива на жизнена енергия. Все по-често съм във ведро настроение. Лабилното и безволево състояние, в което живеех години наред, взе да отстъпва на възвръщащо­то се самочувствие. Психиката ми се стабилизира. И досега се чудя как за някакви един-два месеца депреси­ята изчезна, както и дългогодишният запек..."

В този случай особено впечатляващо бе, че Антоа­нета от 5-6 години бе изоставила двете си деца, които бяха още малки и имаха нужда от грижи. Интересът към семейството и децата много скоро се възстанови и те са вече едно истинско задружно семейство. Проме­нили са начина си на хранене, както и целия си начин на живот.

Емилия Г. А., на 38 години, по професия детска учителка. Изключително тежък случай с безброй оп­лаквания. Имаше вид на сериозно болен човек - хила­ва, бледа, безжизнена, очи зачервени и силно изпъкна-

ли, унила и невротизирана. Поставените диагнози бяха:

1. АСТМА

3. ПИЕЛОНЕФРИТ

4. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА

5. НАРУШЕНА ФУНКЦИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

6. ГАСТРИТ

7. КОЛИТ

9. БУЧКИ В ДВЕТЕ ГЪРДИ

Имаше още много странични оплаквания като: на­рушен сън, неправилна обмяна, силна уморяемост и др. Тези заболявания се бяха развили още в съвсем млада възраст.

Ето и нейните думи: „На 6-годишна възраст се раз­болях от астма. Започна дълго лечение с медикаменти - астмата не мина, а от тях си увредих бъбреците -беше ^констатиран пиелонефрит. До 1976 година все пак състоянието ми варираше с периоди на подобре­ние, но след това рязко се влоши. Наложи се да напус­на работа, защото не можех да се справям с изисквания­та там. Постъпих и за лечение на щитовидната жлеза. Тогава се констатира нарушение в обмяната и камъни в жлъчния мехур. Станах постоянен пациент в най-раз­лични болнични заведения. По време на едно от поред­ните пребивавания в болницата откриха язвата на два­надесетопръстника и гастрита. Междувременно се поя­виха бучките в двете гърди, което много ме изплаши. Предложиха ми операция. Това съвсем ме отчая, защо­то и бездруго състоянието ми беше усложнено и смятах, че няма да издържа такава операция. Не можех да си почивам: сънят ми беше неспокоен. Всичко ме дразне­ше, хората ме потискаха, не можех да понасям никого, а и мен не можеха да ме понасят с избухливостта и нервниченето ми. Междувременно развих и артрит със

силни болки в гръбнака и врата, цялата бях скована.

Това тежко за мен и за цялото ми семейство със­тояние продължи до 1989 година. Усилията на лека­рите водеха само до временни подобрения, след кое­то или се явяваше нова болест, или старите се услож­няваха. И все пак краят на продължителните ми страдания настъпи след срещата ми с Лидия Коваче­ва през 1989 година. Още с първия разговор тя ми вдъхна кураж. Почувствах, че на нея мога да се опра. Сега съм щастлива, че има такъв човек в нашата страна: Лидия действително отново ме върна към живота.

Лечението протичаше леко и бързо. Болките една по една взеха да затихват, а връзката ми с живота - да се възстановява.

Само за няколко месеца аз се простих с алергията, с астмата, схванатият ми гръбнак се раздвижи и бол­ките, които бяха така мъчителни за мен, изчезнаха. Гръбнакът придоби нормалната си форма. Щитовид­ната жлеза нормализира функцията си, язвата и гаст­ритът вече не ме измъчваха и аз се хранех напълно нормално, за мен вече нямаше забранени храни. При изследванията се установи, че камъните в жлъчния ме­хур също бяха изхвърлени. Стопиха се бучките в гърди­те. Подпухналите ми очи се нормализираха и бъбреците също заработиха нормално. Дясното око, което беше с пареза, също се възстанови.

За мен животът стана радостно изживяване. Отми­на времето, когато бях в тежест и причинявах грижи на моето семейство, сега те са моята грижа. Дните ми са изпълнени с работа и инициативност от сутрин до вечер. Лидия ми върна не само здравето, тя ме научи да живея, без да се страхувам от болести.

И накрая искам да споделя един непрекъснато нат­рапващ ми се въпрос, който може би е възникнал и у читателя, четейки моя разказ за преминалите в мъки и

търсене на здраве години: ЗАЩО ЛЕКАРИТЕ НЕ ЗНА­ЯТ ТОВА, КОЕТО ЗНАЕ ЛИДИЯ КОВАЧЕВА И КОЕТО ПО ТОЛКОВА ЛЕК, ПРОСТ, БЕЗБОЛЕЗНЕН И БЪРЗ НАЧИН, БЕЗ ЛЕКАРСТВА И СКЪПА АПАРАТУРА, МЕ ИЗПРАВИ ОТНОВО НА КРАКА? ЗАЩО? ПРЕЗ ГО­ДИНИТЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО МИ БЯХА ИЗРАЗХОДВА­НИ ТОЛКОВА МНОГО СРЕДСТВА - И ОТ СТРАНА НА СЕМЕЙСТВОТО МИ, И ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА, ПРИ ТОВА - БЕЗРЕЗУЛТАТНО. Аз бях един истински нещастен паразит..."

Ясно е, че към казаното дотук няма какво да се до­бави. Емилия е доволна от постигнатия резултат.

Но вее пак искам да се спра на един въпрос, зася­гащ тези, които достигат като Емилия до силно отслаб­ване - до мършавост. Обикновено близките и познати­те им: ги съветват да подсилят и увеличат храната. Болният започва да слуша съветите и да приема по-големи количества храна. Тук се допуска грешка, като не се взема предвид, че храносмилането е толкова увре­дено, че нито може да преработи приетата храна, нито да я абсорбира, за да нахрани тъканите на тялото.

За да възстановя асимилативната способност на храносмилателната система, спрях; храненето и приложих няколко курса със средна продължи­телност на гладуване. През това време теглото още малко се понижи, но за сметка на това се възстанови нормалната дейност на стомаха. С подобреното състоя­ние на асимилативната функция на стомаха теглото за­почна наново да се увеличава. Емилия много скоро уве­личи теглото с 12 килограма и това бяха нови и млади тъкани, заредени с много сили.

СЛУЧАЙ 5

резултатно лечение, с отчаянието и копнежа по здравия живот. Периодите на относително подобряване са би­ли кратки, като след тях е настъпвало още по-голямо влошаване на състоянието.

Това беше Теодора С., на 39 години. Мъжът й я донесе при мен на ръце, тъй като тя трудно се качваше по стълби. Тя не можеше без чужда помощ да се изп­рави от креслото, в което седеше. Въпреки младата си възраст тя беше преждевременно остаряла, бледа и подпухнала, с уплътнени и деформирани стави.

Разговаряхме кратко - с нейната изострена инте­лигентност тя бързо схвана това, което исках от нея. Ето и нейните заболявания:

1. РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ

2. КОЛИТ - ЗАПЕК

3. ГАСТРИТ

4. МИГРЕНА

5. ВЪЗПАЛЕНИ ЯЙЧНИЦИ

Имаше и други оплаквания: увредено зрение - тя дойде при мен с очила, носени.от детските години (два и половина диоптъра), силна нервност, безсъние и пр. Но нека чуем нейния разказ:

„На 9 години се разболях от ревматоиден артрит, но до 20-годишната ми възраст поради погрешно поставе­на диагноза ме лекуваха от костна туберкулоза. Бях поставена неподвижно в гипсово корито цели 3 години и 7 месеца в детски санаториум във Варна. След сваляне­то на гипса ме изпратиха за 2 години в село Косовци - в училище за преболедували деца, където лечението про­дължи. Там аз можех да се движа само с помощта на патерици. Ставите ми бяха вдървени и схванати от про­дължителното стоене в гипсовото корито. За раздвижва­нето им беше необходимо продължително усилие.

През това време често ми правеха пункции, за да освободят ставите от отоците. Имах 4 пристъпа, от кои­то залежавах с месеци, а понякога дори 1-2 години. Сега

мога да кажа, че този начин на лечение на нашата медицина е жесток, но тогава търпях всичко в името на надеждата за оздравяване. Лекарите ми бяха наясно с безсмислеността на понесени­те страдания.

Ставите ми бяха силно чувствителни и болезне­ни, а промеждутъците на подобрение траеха съвсем кратко. Но дори и болките да позатихваха, ставите ми оставаха същите.

Изминаха цели 30 години от началото на заболява­нето ми, 10 от които прекарах напълно обездвижена на легло. През това време бях започнала да се съмнявам във възможностите на медицината и взех да търся дру­ги начини на лечение - физиотерапия, морелечение, билки и т. н., но всичко се оказа безрезултатно.

Междувременно се появиха и мигрена, която про­дължи 10 години, болен стомах, колит, упорит запек, увредени яйчници и т. н.

Тридесет години от живота ми протекоха в мъки и страдания, което ме доведе до истинско отчаяние и чувство на безнадежност. Точно тогава имах щастието да се срещна с Лидия Ковачева, за която научих от една публикация за успехите й в лечението на тром-бофлебита. В статията се споменаваше за нейните за­нимания с природосъобразната медицина, което много ме заинтригува. По време на срещата ни тя ми вдъхна доверие и аз лесно разбрах принципите на нейното ле­чение. Веднага разбрах, че това е моят път за лечение, и почнах без колебание...

Вече 9 години съм здрава. Ставите заеха нормал­ното си положение, отоците изчезнаха, нямам никакви затруднения с движението. Аз се върнах към живота. Не чувствам болка дори при много тежък физически труд с голямо натоварване. От болестта не е останала и следа, за миналото ми напомнят единствено белезите от пункциите...

Освен това аз вече не се уморявам, силите ми са неизчерпаеми. Станах любител на природата и на ту­ризма, като предприемам дълги и трудни преходи по всички наши планини.

Сега, когато пиша тези редове и ви разказвам за доброто, което видях от моята мила Лидия, аз съм на бригада за бране на кайсии. В бригадата сме 4 жени и само за 4-5 часа обираме 1 тон кайсии.

Мисля, че благодарността ми към Лидия е идентич­на с тази на останалите й пациенти - не само за излеку­ването, но и за новия начин на живот, който тя ни пред­ложи. .Вече не се страхувам нито от болести, нито от жи­тейски трудности. Имам физически и душевни сили за всичко. Лидия върна и самочувствието ми на човек и жена. Вече 9 години храната ми се състои от 96% сурови плодове и зеленчуци, не ям месо. Считам вегетарианст­вото за най-здравословен начин на хранене..."

Излекуването на Теодора безспорно не стана така лесно и бързо. Курсовете на гладуване бяха повтаряни ритмично през непродължителни интервали на хране­не, като храненето беше строго ограничено с предимст­во на витаминозна сурова растителна храна. При все­ки проведен курс отоците спадаха и деформациите непрекъснато намаляваха.

Сега тя има вид на истински здрав човек.

Деформираните й някога пръсти отново са изящ­ни. Артритът и запекът й са напълно излекувани. Зре­нието й се възстанови, очилата станаха излишни. Тео­дора винаги е усмихната и във ведро настроение. През отпуските си не се излежава по плажове, а се включва в бригадите за прибиране на реколтата със сериозен фи­зически труд. Накрая мога само да добавя, че тя стана и републиканска шампионка в авторалито.

Случаят на Теодора може само да ни напомни, че и при най-тежкото заболяване, и при най-безнадеждни­те случаи може да се намери път към здравето.

СЛУЧАЙ6

Поставените диагнози на заболяванията бяха:

1. ГАСТРИТ

2. ХЕМОРОИДИ

3. КОЛИТ С УПОРИТ ЗАПЕК 4.ТРАХЕИТ

5. ГЕНИТАЛНА РАНИЧКА И ГЕНИТАЛНО ТЕЧЕ­НИЕ

6. ЦИСТИТ

7. СИНУЗИТ, ПЪПКИ И ОБРИВИ ПО. ЛИЦЕТО

8. ШИПОВЕ

9. ГЛАВОБОЛИЕ, ПРИДРУЖЕНО С ДЕПРЕСИВ­НО СЪСТОЯНИЕ

10. ОСТРА НЕВРОЗА

Имаше още много оплаквания, като шум в ушите, ниско кръвно налягане, световъртеж, болки в ходилата и т. н. Случаят е интересен с това, че болната е специа­лист в областта на храненето. Образованието, което е получила, предполага познаване на основните положе­ния на медицинските дисциплини. Освен това работа­та й налага тесен контакт с медицинския персонал.

Ето какво разказва тя за себе си: „Години наред боледувах. Консултациите с лекари, изследванията и различните видове лечения заемаха централно място в моя живот. Седем години наред - пролет и есен - бях подлагана на иглотерапия в Медицинска академия, но резултат нямаше. Същевременно силната уморяемост и физическо безсилие бяха сериозна пречка в работата ми. Обхвана ме отчаяние, защото не виждах никаква перспектива в живота си...

За мой късмет се срещнах с Лидия Ковачева, добре запозната с природосъобразната медицина. Започнах нова страница в моя живот. От нея научих не само за начина й на лечение, но и за препоръките й относно храненето. Това ме заинтригува и професионално. Отк­рих противоречия между наученото в медицинския инс­титут и новите познания, получени от Лидия. Същест­вен беше фактът, че след провеждането на нейния ре­жим веднага започнаха да се появяват резултати.

Много скоро състоянието ми се промени. Трудно ми беше - изискваше се търпение, постоянство и вникване в изискванията на Лидия. Резултатите бяха постигнати в продължение на 10 месеца. По детски се радвах на всяка стъпка напред. За голямо мое учудване ефектив-ният метод за лечението ми беше гласуването, с кое­то се срещнах за първи път, а и моите лекари не бяха и чували за него. Мисля си, че ако повече меди­ци усвоят и започнат да прилагат този метод на лечение, много трагични съдби ще бъдат промене­ни, а това ще донесе и удовлетворение на самите лекари. Аз осъзнах и важността на хранителния режим на човека не само като лечебно средство, но и като про­филактика.

Състоянието ми се подобри значително в резултат на генералната промяна, която направих в начина си на хранене, разбира се, не според препоръките на Ме­дицинския институт, прилагани при лекуването на болния..."

Поради слабата реактивност и силната токсичност стана нужда дните на разтоварване да се прилагат са­мо в омекотената им форма и в къси курсове. В разстоя­ние на 10 месеца бяха проведени 11 курса, като започ­нахме с 5 до 7 дни. Едва тогава тя започна да се съвзе­ма и преминахме на десетдневни курсове. Провеждани­те разтоварителни дни в най-различна форма за това време общо бяха около 70.

Основната помощ, която ми оказа Ваня при провеж­дане на лечението, беше нейната схватливост: любозна­телна, интелигентна и наблюдателна, тя налучкваше стъпка по стъпка пътя към здравето си. Много я обна­дежди това, че още при първия петдневен курс се подоб­ри сънят й, нарушен в продължение на 7-8 години. Пре­мина кашлицата, измъчвала я също години, която про­изтичаше от нарушенията в трахеята. Още след първия курс се успокоиха шумът в ушите и главоболието. Пос­тепенно изчезнаха обривите и пъпките по лицето и ко­жата доби нормален вид. Преодолени бяха болките в стъпалата, гърба и кръста. Изчезна запекът и дефека-цията се нормализира. Направеният контролен гинеко­логичен преглед констатира, че както гениталната ра-ничка, така и течението са излекувани. Косата й преста­на да капе; Беше свалила 17 килограма - теглото й се нормализира. Ваня вече не среща трудности в работата си, защото силите й се върнаха наново. Няма никакви оплаквания, стъпва яеко и пъргаво. Физическата сла­бост и отчаянието са само спомен...

Със следващия случай искам да поставя проблема с наднормените килограми, който взе големи размери в нашата страна. Броят на хората със завишено тегло не само е голям, но и продължава да се увеличава. Защото станаха нещо обикновено в нашия бит ув­леченията с превишаването на храната.

Приетите мерки от страна на традиционната медици­на не дават резултат. Това е така, защото наред със сва­лянето на килограмите трябва да тече и лечебният про­цес на допуснатите заболявания. Болният съответно трябва да бъде ограмотен как да се храни, как да живее, за да запази здравето си и нормалното си тегло. Практи­куваните рецепти, билки, хапчета или диети свалят ки­лограмите донякъде, но с връщането на обичайния пре­дишен начин на хранене, а и поради недоизлекуваните отклонения в здравето, те се връщат наново.

На читателя това би могло да му стане ясно с при­мера, който следва като