Тема 2 : Основни форми на обучение
Две основни форми на устната монологична реч – преразказ и разказ
Изтегляне 1.76 Mb.
|
| Две основни форми на устната монологична реч – преразказ и разказ.
Монологична реч е умение да се разказва, последователно да се излагат мисли. Преразказът е първият вид разказ, на който се учат децата в детската градина. Още на 3-годишна възраст децата започват да преразказват с 2-3 изречения съдържанието на добре познати и многократно слушани приказки. Преразказването е важна езикова способност. Етапите на преразказа са: 1. Уводна беседа, която се състои от няколко въпроса, за да предизвика интерес у децата към съдържанието на произведението. 2. Четене на произведението. Целта на прочита е, цялостно възприемане на произведението. 3. Беседа върху съдържанието и формата на произведението. Целта е да се провери как децата са възприели и разбрали произведението. Беседата трябва да затвърди цялостното възприемане на художественото произведение като единство от съдържание и форма. 4. Повторно четене на произведението. Целта е внимателно да се прослуша произведението, за да се запомни съдържанието му. Повторното прочитане не е задължителен момент, ако произведението е добре позната приказка. 5. Преразказване на произведението от децата е най-съществената основна част от заниманието. Трябва да се даде възможност на колкото може повече деца да се упражнят в преразказване, което дава възможност на останалите деца да получат добър образец и допълнително да възприемат произведението. Ако произведението е голямо по обем и с по-сложно съдържание, първото прочитане и беседата може да се проведе предварително. При обучението по преразказване, въпросите се използват с различна цел в началото на преразказа, за да се напомни на децата логиката на повествованието или, за да се помогне на детето да започне разказа. По време на преразказването, за да допълни и да се уточни детският преразказ. След преразказването на детето, за да се преанализира преразказът. Като методически похват въпросите имат място повече преди преразказването, в беседата и след преразказването. За облекчаване на преразказването широко се използват план на преразказа, съставен от учителя или съвместно с децата в разказна или въпросителна форма; съвместен преразказ на учителя с детето;. По-често се използват похвати при преразказ по роли, игра драматизация или инсценировка на текст. В голямата възрастова група се използва преразказ от първо лице. Разказът е самостоятелно съставено разгърнато свързано изложение на някой факт или събитие. Според формата могат да се разделят на описателни и сюжетни. Разновидност на описателния разказ е сравнителният и обяснителният. При сравнителния се описват два предмета с контрастни признаци. При обяснителния описанието е съпроводено с разясняване на връзки и отношения, характерни за явлението, за което се разказва. Сюжетният разказ е предаване на събития, ставащи в определена последователност с някои герои. Те имат типична структура - експозиция, завръзка, развръзка. Развитието на способността за разказване у детето от предучилищна възраст е тясно свързано с развитието на неговото логическо мислене и със свободното владеене на езиковите форми. Задачи: В I възрастова група на детската градина основнa задача е формирането на умение за съставяне на разкази описания на предмети, играчки и картини. Във II възрастова група основната задача се изразява в по-нататъшно усложняване на разказите по картина, разказване по памет за емоционални преживявания и наблюдения от своя минал опит. В III възрастова група основната задача е формиране на умение за построяване на творчески разкази (по въображение). Трябва да бъде предварително обмислен, подготвен и записан в план-конспекта на учителя за ситуацията.След 1-2 ситуации водещо място в обучението по разказване заема похватът план на разказа. Той може да се съставя във въпросителна или в повествователна форма. При децата до 5-годишна възраст се допускат отклонения от плана, но им се посочва непълнотата или непоследователността на разказите. При по-големите деца може да се използва освен готов, предложен от учителя план, и колективно съставен план от учителя с децата, както и самостоятелно обмислен от детето план на бъдещия разказ. Колективното съставяне на разказа е похват, който се използва по-ограничено. Разказване по възприятие Описание на натурални предмети Умението да се описват предмети се формира у децата още в предучилищна възраст. Описват се предмети от заобикалящата децата среда и предмети от природата,от бита,оръдия на труда. Описват се последователно формата,големината,цветът,материалът,предназначението на предмета и се демонстрира начинът на действие с него. Могат да се използват и цели комплекти от предмети с еднакво предназначение . Желателно е при провеждане на тези занятия да се осигури раздаваем материал на децата,тогава занятието протича като дидактична игра. Формираното умение може да се затвърди при конструиране,детето може да опише своята постройка. Описание по картини За съставяне на описателни разкази се използват предметни,сюжетни и пейзажни картини,натюрморти и серии от картини с хумористична тематика . Методическият ход е като при описанието на играчки . Но по- често занятията по сюжетна картина са комплексни:разглежда се едновременно картината и се разказва за частите ѝ. В III група е необходимо добре да се диференцират задачите на разказването по сюжетна картина,трябва да се опише само изобразеното на картината,целесъобразно е детето да се спре,ако започне излишно да разширява повествованието . Най-трудни са описателните разкази по пейзажна картина и натюрморт .При разказването децата трябва да тълкуват картината,а не само да изброяват предметите в нея. Описание на играчки За ефективността на занятията играчките трябва да бъдат ярки,изразителни,здрави и устойчиви и да не се показват на децата предварително . Те не трябва да са големи по размер,за да бъдат удобни за показване и вземане в ръце . От изключителна важност е поставянето на целта при първите занятия за описване на играчките . Учителят трябва да даде образец разказ и план на описанието-първо внимателното разглеждане на самата играчка и чак тогава се дава наименованието,цвета,материала от който е направена и как се играе с нея. Може и децата сами да избират играчката за описание,да сравняват две еднакви по название,но различни по външен вид играчки . След редица занятия с общ нагледен материал може да се проведат 1-2 занятия с раздаваем материал,при което се подбират разнородни играчки,но с приблизително еднаква сложност за описание. Описание на играчки За ефективността на занятията играчките трябва да бъдат ярки,изразителни,здрави и устойчиви и да не се показват на децата предварително . Те не трябва да са големи по размер,за да бъдат удобни за показване и вземане в ръце . От изключителна важност е поставянето на целта при първите занятия за описване на играчките . Учителят трябва да даде образец разказ и план на описанието-първо внимателното разглеждане на самата играчка и чак тогава се дава наименованието,цвета,материала от който е направена и как се играе с нея. Може и децата сами да избират играчката за описание,да сравняват две еднакви по название,но различни по външен вид играчки . След редица занятия с общ нагледен материал може да се проведат 1-2 занятия с раздаваем материал,при което се подбират разнородни играчки,но с приблизително еднаква сложност за описание. Дидактичните игри –описание по нагледен материал Използват се за затвърдяване на умението да се разказва по възприятие . Провеждат се след задачите за описание на предмети, играчки или картини . В повечето игри има правила,които децата трябва да познават и спазват. Например игрите от типа гатанки основното правило е да се описват предметите,без да се назовават . Основното методическо изискване е децата да са запознати с правилата на играта . Игрите могат да се провеждат в няколко варианта –с демонстрационни играчки и предмети,с раздаваеми играчки и предмети,с раздаваеми картинки и фотографии . Предметите и играчките трябва да бъдат специално подбрани . Известни са провежданите в различни варианти игри” Магазин” ”Поща”,игрите- гатанки “Отгатни кой (какво) е това?” ”Що за животно е това?“и други . Тези игри ,с които децата са се запознали на занятия,трябва да се играят и в самостоятелна игрова дейност извън занятията. Разказване по памет Според програмата в 1 група не се предвижда специална задача в разказване по памет , но се извършва подготовка за това, като се изисква в описанията да се включват и някои елементи , които не могат да се възприемат непосредствено в момента на описанието. Като задача на целенасоченото обучение разказването по памет се включва в 2 група (от 4-5г), а в 3 група (от 5 до 6) се изисква самостоятелно построяване на всички видове разкази по памет. За успешното обучение на разказван е по памет е много важно да се подбере темата на разказа. Темите могат да бъдат от колективния опит на децата в детската градина, така и от индивидуалният им опит. Темите трябва да отговарят на следните изисквания: да бъдат конкретни; да бъдат интересни и емоционални; да бъдат важни във възпитателно отношение. Разкази по теми от колективния опит Съставянето на тези разкази е по-леко, тъй като отразяват това, което е било възприето по-рано от всички деца в групата съвместно и под ръководството на учителя. Теми по колективния опит могат да бъдат : ,,Как празнувахме празника на мама‘‘, ,,На разходка в парка‘‘, ,,Нашият град‘‘ и др. Предварителната подготвителна работа има голямо значение за успешното провеждане на занятията за разказване на колективния опит. Занятието започва с припомняне на събитията. За целта се провежда предварителна беседа. Много важно изискване припомнянето да се извърши емоционално, живо, образно и умело. Използват се различни методически похвати. Разказването може да започне със съставяне на колективен разказ или разказ на части. Общата тема се разделя на малки подтеми и няколко деца последователно съставят разказ по зададената микротема. Съставянето на писма има голямо значение за развитието на свързаната реч, тъй като дава възможност още в предучилищна възраст, когато не се поставя задача за овладяване на писмената реч , у децата да се формира умение целенасочено и волево да строят своето устно и изказване. Съставянето на писма има голямо възпитателно значение. Съставянето на писма е задача на обучението по разказване в 3 група. Поводите за писмото могат да бъдат различни- до другарче от друг град или страна. В методическия ход на занятието се очертават няколко последователни моменти: припомняне на традиционната вежлива форма на обръщение в писмата; предлагане и обсъждане на теми за писмото; Разкази по теми от индивидуалния опит Съставянето на разказ от децата по теми от индивидуалния им опит е по-сложно и по-трудно, тъй като те трябва самостоятелно да се поровят в своя минал опит и да подберат от него съдържание от разказ. Тези разкази са по-трудни и за ръководството от страна на учителя. В началото на децата се предлагат за разказване единични факти - например да си спомнят и да опишат своята любима играчка , с която си играят вкъщи, да разкажат за своето любимо домашно животно и т.н. Всички теми трябва да бъдат конкретни и да се отнасят до един определен тесен въпрос. Голямо значение на първите занятия има похвата образец-разказ.Той помага на детето да намери аналогични случаи от своя опит и да овладее формата на изложението си. За да предпази децата от копиране на образеца и за стимулиране на самостоятелността и творчеството им. Разказване по въобръжение Разказите по въобръжение са най-висшият и най-сложният вид монологична свързана реч, на която се обучават децата в предучилищна възраст. При тях детето трябва да извърши преобразуване на получения опит и да синтезира старите знания в нови комбинации. За съставяне на творчески разказ детето трябва самостоятелно да обмисли съдържанието му, да го построи логично и да го изложи разбираемо. За тази цел детето трябва да познава композицията на разказа – завръзка, кулминация и развръзка, да има богат речник, и да умее да се изразява изразително и занимателно. Обучението в съставяне на разкази по въображение преминава през следните етапи – децата измислят разкази по нагледна основа, после по словесна основа и накрая по самостоятелно избрана тема. Измисляне на разказ за играчка При тях се използват образни играчки и рядко дидактични играчки. Първите занятия се провеждат с демонстрационен материал. Занятието се усложнява с по-сложни играчки, две едновременно или комплект от играчки, или да измислят приказка за играчка или измислянето на разкази инсценировка. Пример за последните е детето да играе едновременно автор, режисьор и актьор. Ситуациите за измисляне на разкази-инсценировки се ослужняват с дребен раздаваем материал. Подобни занятия са измисляне на разкази са разработени от Е.П.Короткова. Важно изискване за тези занятия е да не се бърза и да се осигури време за осмисляне на сюжета от децата, за пробното му разказване и изиграване за себе си. Измисляне на разказ по картина Творческия разказ по картина може да включва три елемента – събития, предшестващи изобразеното на картината, зафиксирания в картината момент и следващите събития. В началото се включват само два от тях. Първите занятия се провеждат по една демонстрирана картина. Методическия ход е като при занятията за описание на картина. Разликата е, че се поставят няколко въпроса още в беседата по изясняване на съдържанието. След измисляне на няколко разказа може да се смени картината, ако интереса намалее. Занятието се усложнява с предлагането на няколко картини наведнъж. И накрая се провеждат ситуации с раздаваеми малки картини, фотографии или детски сюжетни рисунки. Измисляне на продължение и завършек на разказ Това е сравнително лек вариант на занятието по творческо разказване. Използва се непознато за децата литературно произведение или разказ на учителя. Учителя съобщава началото – завръзката на разказа и оставя основните събития да измислят децата. След изразителното и заинтригуващо начало се прави кратка пауза и се поставят въпроси, а които се дава тласък на творческото въображение на децата. Преди разказването се прави установка, а по време на разказването се напомня да не повтарят сюжета на др. дете, а да измислят свой. Измисляне на разказ или приказка по тема, предложена от учителя Това е по-сложен вариант творчески разказ., но развива по-добре творческото въображение и самостоятелното мислене на децата, защото те сами подбират и съдържанието, и разказа, и неговото словесно оформяне. Темата трябва да породи емоционално настроение, интерес и желание у децата да съчиняват разкази за нея. В програмата влизат само темите „Подарък“, „Празник“, „Екскурзия“. Препоръчват се теми като „Как момчето си изгубило ръкавичката“, „Как децата помогнали на съседката“ и др. Измисляне на разказ или приказка по самостоятелно избрана тема Това е най-сложният вариант на творчески разказ, при него на децата се поставя пълна свобода да съчиняват разкази и приказки. Няма специални похвати. Успехът на занятието зависи от това дали учителя ще успее да заинтригува децата да съчиняват. Важен фактор е оценката на измислените от децата разказ или приказка, към нея се привличат и деца. В оценката си те обръщат внимание на интересното, занимателното, оригиналното в съдържанието, след образец от учителя. В децата се развива поетичен слух. Учителя трябва внимателно да изслушва всички разкази и стихчета. За затвъдяване се използват различни словесни дидактични игри и игри от типа „Измисляне на небивалици. Занятието се усложнява, когато от две случайно подбрани думи се развива разказ или приказка. Развитие на свързаната реч извън занятията Развитието на свързана реч при децата се развива в занятията по роден език и в различните видове дейности от целодневния режим на детската градина. Разговорите – Къде? и Как? децата са прекарали вчерашния ден подпомагат непреднамереното обучение на децата. Учителя трябва не само да използва тези случки, но и да ги създава. Използват се похвати като – „Разкажи на другарчето“, „Покажи и обясни“ и др.; „Кино“, „Телевизия“, Радио“ и др.; провеждане на игри – драматизации, куклен театър, театър на маса и др. Чрез тях учителя учи децата на граматически правилно, логически последователно и свързано мислене. Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|