Тема 62. Административни аспекти на данъчната политика

Модели на организационно структуриране. Съвременни направления в реформата на приходната администрация. Показатели за оценка дейността на приходната администрация.

• 
  Структуриране на ПА по видове данъци
  

• 
  Функционален модел
  

• 
  Модел на сегментиране според различните клиенти (данъчнозадължени лица)
  

Основните направления са свързани с новия мениджмънт в публичния сектор, който е ориентиран към постигането на резултати на изхода на публичното учреждение.

• 
  Избор на позициониране на ПА в публичния сектор – възможностите са:
  

• 
  ПА да бъде организирана като самостоятелно министерство редом с МФ и останалите разходни министерства. Такова позициониране показва, че съответната държава има много големи проблеми със събираемостта на приходите. Затова ПА се ползва с пълна политическа подкрепа да прилага еднообразно правилата за данъчно облагане на различните видове клиенти.
  
• 
  ПА да бъде изпълнителна агенция в структурата на МФ. Подобно позициониране е в дуна на децентрализацията на публичния сектор, като целта е да се превнесат практики на добро корпоративно управление в публичния сектор. ПА рботи като голяма национална корпорация с УС, чийто председател е министъра на финансите, и изпълнителен директор. Разработени са количествени и качествени показатели на всички нива на управление, чрез които периодично се оценява изпълнението.
  
• 
  Сключване на мениджърски договор между държавата (респективно МФ) и избрана чрез конкурс частна мениджърска компания с доказани резултати в организацията и администрирането на данъците. Така ПА остава в структурата на публичния сектор, но се приватизира стила на управление. Страните са равнопоставени и има критерии за изпълнението (както при стандартния търговски договор).
  
  • 
    Обединяване под един покрив на данъци, мита и задължителни осигуровки
    

• 
  Децентрализация на ПА
  

• 
  Подобряване мениджмънта в ПА
  

• 
  Въвеждане на информационни и комуникационни технологии, които са абсолютно задължителни в условия на информационно общество. Първоначално те предполагат много сериозни инвестиции, които се отплащат в бъдеще.
  
• 
  Взаимодействие на ПА с браншови и професионални организации от различни отрасли и икономически дейности, чрез които тя подобрява подготвеността си за извършване на проверки и ревизии. Така става възможно да се определят адекватни критерии и показатели за анализ и оценка на данъчния риск, присъщ на различните данъчнозадължени лица. В последствие лицата с по-висок данъчен риск от средния са достатъчно известни и към тях могат да се насочат по-чести ревизии.
  

• 
  Разходи за труд / Административни разходи х 100
  
• 
  Разходи за информационна и телекомуникационна техника / Административни разходи х 100
  
• 
  Доброволно събрани приходи / Нетни данъчни приходи х 100
  
• 
  Просрочени данъци и осигуровки / Нетни данъци х 100
  

• 
  Начините за събиране на данъците и сроковете – безобложен и административен; безоблежния начин е тогава, когато данъкоплатците сами изчисляват своите данъци и осигуровки, сами разучават данъчното законодателство и сами внасят сумите, докато държавата осъществява само контрол върху това чрез проверки и ревизии.
  
• 
  Авансово и годишно изравняване (друг аспект за събиране на данъка) – начинът е добър от гледна точка на стойността на парите; при годишно изравняване се ползват 2 срока за внасяне на данъка – в рамките на първия по-кратък срок лицата плащат данъка си с отстъпка, докато в рамките на втория те могат да запазят отстъпката при електронно подаване на декларацията и електронно плащане (важно е за данъчното съгласие)
  
• 
  Данъчни стимули
  
• 
  Данъчното съгласие се свързва със задължение на платци на доход (финансови институции, работодатели, осигурители) да предоставят информация на ПА за начислени и изплатени от тях доходи, обороти и по този начин ПА принуждава останалите да не укриват данъци.
  
• 
  Информационни кампании
  
• 
  Затягане на мерките, свързани с принудително събиране на данъците заедно с намаляване на ставките.
  

Обхват на данъчната основа. Прогресивен данък върху личните разходи: същност и оценка. Двойнствен (дуалистичен) данък: същност и оценка. Плоският данък – метаморфозите му от Хол-Рабушка до днес. Прогресивен или регресивен е плоският данък? Ефектите му върху пазара на труда.

- страда от фискализъм изцяло в услуга на държавата за максимизиране на данъчните приходи,

- намалява ефективността на данъчното облагане (високи административни разходи за данъчното съгласие).

- H–S критерия не държи сметка за загубата на полезност при изкарването на различните източници на доход.

- въпреки, че доходите от всички източници се облагат по един и същ начин, това не означава че личния подоходен данък тежи еднакво на всеки източник на доход. Личния подоходен данък тежи повече на оня източник на доход, който има сравнително по-нееластично предлагане.

а)Облагане на доходите от капитал на ниво ФЛ-три форми на облагане:

* доходи от лихви

* доходи от дивиденти под формата на разпределена печалба

* доходи от капиталов прираст или капиталова печалба

Доходи от лихви-В една икономика допускаме,че има два финансови инструмента, като лихвите от единия не се облагат с личен доход, а лихвите от втория се облагат с личен данък. Ако приемем, че лицата нямат транзакционни разходи да преминат от единия към другия финансов инструмент, то ще е налице прехвърляне на спестяванията към онзи финансов инструмент, чийто лихви са освободени от данък. Това ще бъде до момента, в който възвръщаемостта от освободения финансов инструмент се изравни със след-данъчната възвръщаемост на облагаемия финансов инструмент. Разликата във възвръщаемостите на двата финансови инструмента ще е равна на личния подоходен данък върху този, които се облага.

Доходи от дивиденти под формата на разпределена печалба. Получава се икономическо двойно данъчно облагане, тъй като печалбата се облага с корпоративен данък, а после и с личен подоходен данък. Това води до по-високо ефективно бреме върху дивидента в сравнение с останалите доходи. Ето защо се прилага освобождаване на част от дивидента 30 до 50% от него, а останалата част се интегрира с останалите източници на доход и се облага с прогресивен личен подоходен данък.

Доходи от капиталов прираст или капиталова печалба. Облагането се диференцира в зависимост от срока, през който личността държи актива в имуществото или портфолиото си. Обикновено се определя срок, който е спекулативен, като ако лицето продаде съответния актив в рамките на този спекулативен срок, капиталовата печалба се облага по-тежко с личен данък. Ако лицето държи актива повече от спекулативния сток, който държавата е определила, тогава евентуалната капиталова печалба се освобождава или се облага по-леко. По-лекото облагане на капиталовата печалба се свързва и с т.нар. заключващ ефект, който един висок личен данък би имал върху решението на инвеститора да запази или продаде съответния актив.

Какви възможности има за данъчни намаления:

-разходи за изкарване на дохода.Често пъти при тях има затруднение да се определи каква част наистина са свързани с изкарване на дохода и каква част представляват лично или семейно потребление на лицата. Примерно:разходите за домашен компютър,личен автомобил.

-разходи,които личността прави по принуда или по задължение. Тези разходи не са свързани с нейния потребителски суверенитет. Пример:задължителни осигуровки,имуществени данъци.

-разходи за медицински или здравни потребности. Това става в случай, че те надвишат определен процент от годишния облагаем доход на лицето и са документално обосновани.

-разходи за отглеждане и възпитание на деца. Децата са мериторични блага (носят повече полза на обществето, отколкото на семейството им).

-лихвени разходи. Постига се повече симетричност при облагане на ФЛ и корпорации. Тук специално в данъчното намаление се отнасят разходи за лихви, свързани с бизнес доходи на лицата, както и лихви по ипотечни кредити за придобиване на едно до две максимум жилища. Не се признават в намаление лихвени разходи по потребителски или овърдрафт и т.н. кредити.

Прогресивен данък върху личните потребителски разходи.

Този данък е теоретична конструкция. Проектът му е бил неуспешен. При него се прилага прогресивен данък към данъчната основа, представляваща разлика между положителните парични потоци на ФЛ и отрицателните парични потоци, които имат непотребителски характер. Положителен паричен поток: заем, дарение, работни заплати. Отрицателен паричен поток: реални финансови инвестиции, инвестиции за обучение, лихви, главници и т.н. Този данък е напълно различен от потребителските данъци, като ДДС, акцизи, мита тъй като те са реални, а той е персонален данък. Това означава, че като такъв този данък, може да държи сметки за особеностите-демографски, социални, икономически на данъкоплатеца. При него са възможни необлагаем минимум, данъчни стимули, като се счита, че той ще е особено успешен в развити икономически растеж, защото не облага спестяванията и тяхната възвръщаемост. Той е благоприятен също така и отделните ФЛ да правят по-рискови инвестиции, тъй като в случая държавата им е съдружник. В случай, че те рейнвестират доходите от тях, няма да платят по-високо данъчно бреме. Този данък има по-тясна икономическа база от обичайния личен подоходен данък. При равни други условия (приходо-неутрална данъчна реформа) пределните ставки биха били по-високи. Освен това той стоварва по-тежко данъчно бреме върху по-младите и по-възрастните лица, а разтоварва лицата в средна възраст. Изисква се сътрудничество между приходната администрация и ТБ, както и развита склонност за безналични плащания в икономиката. В противен случай тази очаквана висока събираемост и изобилие от приходи няма как да се състои. Този данък е обречен и в страни с голям сектор на сенчестата икономика, тъй като там предпочитанията са към налични парични разплащания.

Разновидност на личния подоходен данък се среща в скандиновска система.Целта е да се предпазят юрисдикциите от бягство на капитала.Поради тази причина те възприемат шедулярно облагане на личните доходи от капитал и от труд. Личният доход от труд се облага със стръмна прогресия, докато личният доход от капитал се облага пропорционално. Обикновено при определяне на ставката му се следи тя да е близко до ставката на корпоративния данък и до пределната ставка от първия облагаем етаж на прогресията. Постига се неутралност в рамките на пределно широката икономическа база на труда и капитала. В икономическа база на труда изчерпателно се включват всички възможни доходи с източник труд-хонорари, работна заплата, премии, бонуси, социални държавни разходи в подкрепа на дохода. Изчерпателно са формулирани и доходите от капитал-дивидент, лихва, капиталов прираст и печалба, наеми, ренти, условна рента от собствено жилище, както и възвръщаемостта от бизнес активи на ФЛ. Този дуалистичен подоходен данък поражда два проблема:

а)непрозрачно облагане на самонаетите лица

б)данъчния арбитраж, който прилагат за оптимизиране на личния си данък така нар. активни собственици на корпорации.

Капиталовия доход на самонаетите лица се изчислява,като една относително безрискова норма на възвръщаемост,близка до лихвения процент на банковите депозити,се прилага към края на годишната към балансовата стойност на амортизируемите им ДМА и ДНМА.Разликата между цялата печалба и дохода от капитал,изчислен по този начин,е доход от труд.Той се облага с прогресия,като в скандинавските страни много се държи на реалната стойност на необлагаемия минимум.

Данъчен арбитраж се прилага за лица,които едновременно са собственици и работят по трудов договор в корпорацията(активни собственици).Обикновено тези лица са на топ-мениджърски позиции и получават високи трудови възнаграждения.За да оптимизират данъчните си задължения,те са склонни да маскират трудовите си доходи като доход от капитал и така прехвърлят трудов доход към доход от капитал,за да се обложи с по-ниска ставка.Този данъчен арбитраж ще продължава до тогава,когато ставката на корпоративния данък и личния данък върху капитала са по-малки от пределната ставка на прогресията на трудовите доходи.

Успеха на дуалистичен данък се дължи на спецификите на скандинавските страни,при които има мобилност на капитала,отколкото е мобилността на труда.

Плоският данък – метаморфозите му от Хол-Рабушка до днес.

Плоският данък възниква като концепция в началото на 80-те години и е реакция на стръмните процеси, които се прилагат по онова време и водят до огромно преразпределение. Те пораждат възможности за ранно напускане на трудовия пазар,поради щедрите схеми за социална защита и обезкуражават инициативност и предприемчивост и много богатите лица.За да оптимизират тези данъци тези лица прилагат данъчен арбитраж,като масово прехвърлят лични даходи и имущества към корпорации,където макар и прогресивен,данакът не е така стръмен.

Y=C+S при I=S

Y=C+I

Y=W+P+R+D

C=W+P+R+D+I

C-потребителски разходи

S-отложени разходи

I-инвестиции

W-работна заплата(компенсация)

P-печалба

R-лихвени доходи

D-амортизационни отчисления

Ниските ставки на плоския данък от типа Хал-Рабушка стават възможни,заради много широката икономическа база на данъка.По отношение на фирмите данъчната основа за плоския данък от типа Хал-Рабушка включва тяхната печалба,приходите от лихвите(ако има такива),както и приходния фонд от амортизационни отчисления.От тази сума се вадят новопридобитите активи.Ето защо плоския данък Хал-Рабушка при фирмите е много по-благоприятен по отношение на нетните инвестиции и подпомага икономическия растеж и натрупването на инвестиционни стоки в икономиката.Новозакупените амортизируеми активи веднага се признават като текущи разходи и цената им на придобиване се вади от икономическата база(лихви,амортизации и други).При личния подоходен данък от типа Хал-Рабушка икономическата база става компенсацията на наеите лица,включително и задължителните осигуровки (W), частта от Р в случай на получени дивиденти и частта от R в случай на доходи от лихви.Ето защо плоският данък часто пъти се асоциира с данък,който от типа Хал-Рабушка се асоциира е родствен на потребителските данъци,защото той облага потреблението С.Такъв данък промения сериозно данъчните задължения на корпорации,които имат голямо балансово число на съществуващи амортизируеми активи,поради факта,че амортизациите се облагат,а не се приспадат.Вижда се,че не се приспадат лихвите по дълговото финансиране на фирмите.Ето защо плоският данък Хал-Рабушка решава дилемата финансиране чрез дълг или собствен капитал.Плоският данък в практиката сериозно се отклонява от първоначалния си вид.Той е придобил разпространение само при облагане на личните доходи,което в никакъв случай не е улеснено.Повечето страни с плосък данък го прилагат заедно със задължителните осигуровки.Съществуват редица данъчни стимули,като освободени лични доходи и данъчни намаления,като съпътстват необлагаемия минимум.Счита се,че плоският данък в практическия му вариант ще осигури по-малко изобилие от данъчни приходи отколкото теоретичната концепция,което е добре от гл.точ. сдържане на фискалния апетит на държавата. Повечето страни се опитаха да направят плоския данък Парето-одобрение.Това означава,че разтовариха от лично подоходно бреме богатите и средно богатите лица без да натоварят най-бедните.

При данъчна реформа промяната в данъка поражда поне два ефекта след себе си:

*подоходен ефект или ефект на дохода- при увеличаване на данъка разполагаемия доход на данъкоплатците намалява, което ги кара да компенсират намаления доход и благосъстояние чрез дапълнително количество труд, което те са готови да предложат на пазара. Този подоходен ефект се измерва с ефективното данъчно бреме или със средната тежест на данъка върху дохода на лицето.

*ефект на заместването- той показва какво е данъчното изземване след промяната на данъка от допълнителна единица доход. При увеличаване на данъка лицата няма да са склонни да предлагат допълнително количество труд, защото разполагаемият им в резултат на допълнително количество труд ще намалява.

Икономически деформации. Системи за интеграция на корпоративния и личния доход. Основни тенденциив корпоративното подоходно облагане по света. Алтернативи на сегашната архитектура на корпоративния данък.

Кое от всичко да обложим с корпоративен данък?

-Икономическа база според обекта на облагане

*Печалба=приходи(продажби на продукция,ликвидация на активи)-разходи за суровини,материали-трудови разходи-амортизационни отчисления(АО)-лихви

Съвременната литература е на мнение,че икономическата база на корпоративния данък трябва да е установена така,че да се гарантира облагането на двата конпонента-икономическа печалба и рента.Причината е опит да се противодейства на прекалено рисковите инвестиции и да се търси някаква справедливост при корпоративното облагане.

Системи за интегриране на корпоративните и личните доходи

*Пълна интеграция-разпределена печалба под формата на дивидент се вади от данъчната печалба на корпорацията и не се облага с корпоративен данък.Полученият дивидент лицето декларира като един от изтичниците на годишен доход.Този доход се облага според платежноспособността на ФЛ.Ако е прогресия, попада в онзи етаж,който е присъщ на лицето.От друга страна,подобна система е благоприятна за чуждестранните инвеститори в местните корпорации,тъй като те се облагат с личен подоходен данък на местната си държава.Възможно е местната държава да освобождава от облагане дохода от дивидент.Получава се „преливане”(преотстъпване) на средства от държавата-вносител на капитал към държавата-износител на капитал.На практика тази система не е реализирана,с изключение на държави,които се опитват да прилагат диференцирано облагане към разпределената и капитализирана печалба.Подобна система би била дискриминационна по отношение на капитализираната печалба.

*Система на причисляване-нарича се система на поделено данъчно задължение.

Системата на причисляване вече няма практика в страните от ЕС.Причината е,че не всяка страна-членка разрешава ползването на платения корпоративен данък в друга страна-членка,като данъчен кредит,който може да намали годишния личен подоходен данък на нейни местни ФЛ.Съдът в Люксембург отсъжда,че тази система затруднява свободата на движение на капитала в рамките на единния вътрешен пазар на ЕС.Тя дискриминира чуждестранните инвеститори в местни компании и поражда уклон(искривяван) капитала на местни компании да се притежава от местни лица.

*Класическа система-най-широко разпространена в ЕС.За да се намали ефективното данъчно бреме върху разпределената печалба,обикновено част или целия дивидент се освобождава от прогресивен личен подоходен данък. Ако не се освободи,брутния дивидент се облага с много по-нисък данък от обичайния личен подоходен данък.

-Законови ставки на КД-постоянен спад след средата на 90-те години на 20 в.Това е резултат от данъчна конкуренция,както и от толерирането на разбирането,че държавата трябва да е съюзник на инвеститора при поемането на риск,

-(Въпреки спада на законовата ставка - постоянен дял на КД в общите данъчни приходи). Задържане относителния дял на корпоративните данъци в общите данъчни приходи.Делът варира от 10 и 25%-отнася се за страните от Г-8(от преди кризата),

-Ефективни ставки-увеличават се.Причината е големите данъчни загуби,които свиват икономическата база на КД и правят така,че той тежи повече на корпорации с малки или умерени данъчни печалби.За да противодейства на това прекалено свиване на базата,се забелязва намаление на амортизационните отчисления,особено в посока на сгради,машини и съоръжения.Годишните амортизационни норми тук намаляват във връзка с промяната в структурата на амортизируеми активи.Все по-голямо значение имат ДНМА и финансовите активи,които не подлежат на амортизация.

*влияе върху финансовите решения в зависимост от системите на интеграция

*влияе различно според „възрастта” на корпорациите.Той влияе неприятно на новите корпорации,отколкото на старите(вече създадените).

*влияе на месторазполагането на данъчната печалба чрез механизми за данъчно планиране