Тема 59. Краткосрочно социално осигуряване

Временната нетрудоспособност може да настъпи вследствие на заболяване, увреждане на физическа цялост на организма на лицето или психическото му състояние, както и поради естествените функции по възпроизводство на човека. Различават се пълна и частична:

• 
  Пълна неработоспособност – лицето е в състояние на невъзможност за полагане на какъвто и да е труд, което обуславя изплащане на съответни обезщетения за неговата издръжка.
  
• 
  Частична неработоспособност – налице е загуба само на част от физическите или умствени способности.
  

Рисковете, водещи до временна неработоспособност, най-общо могат да бъдат разграничени на професионални и непрофесионални.

• 
  Непрофесионални рискове – настъпването им е независимо от заетостта на работника и упражняваната от него конкретна дейност. (общо заболяване и майчинство)
  
• 
  Професионални рискове – свързани са конкретно с изпълнението на даден вид работа и условията, в които се извършва тя. Осиг се само наетите при работодател лица. (трудова злополука и професионална болест)
  

Задължително осигурени във фонда са само лицата, наети по трудово правоотношение за повече от 5 дни или 40 часа в месеца, при един или повече работодатели. Осиг се внасят от тях и от работодателите им в определно от КСО съотношение. Самонаетите лица се осигуряват за своя сметка за общо заболяване и майчинство, по желание.

Болестта в общественото осигуряване във всяко анормално увреждане на телесното или на психическото здравословно състояние, което води със себе си потребност от специално гледане, от лекарско третиране или спиране на професионалната дейност, или и двете едновременно. Осигуряването е срещу икономическия ефект, щетата, която болестта причинява на заболелия. Има двоен икон ефект – разходи за лечение и загуба на работоспособност.

За обезщетение се иска най-малко 6 месеца осиг стаж. Дължи се също за гледане на болен член от семейството. Обезщетенията се изплащат пряко на осигурените.

Защита на майчинство – класифицира се като биологическа функция.

Оценява се като социален риск. Майчинството обхваща периода преди и след раждане. Увеличените семейни разходи представляват основния осигурителне риск през този период. Социалното осиг при този риск има двойна цел – да обезщети осигуреното лице за неблагоприятните икономически последици при майчинство и същевременно са служи за поощрение на репродуктивността с цел възпроизводство на населението.

Осигурените майки имат право на следните обезщетения

• 
  За бременност и раждане, ако е осигурена за всички соц рискове и има 12 месеца осиг стаж. След 6-я месец обезщетението може да се ползва от бащата, като за него са в сила същите изисквания
  
• 
  На трудоустроената на друга работа жена поради бременност или кърмене, ако възнаграждението й на друга работа е по-ниско от предишното.
  
• 
  След изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, до навършване на 2-годишна възраст на детето на майката се изплаща месечно парично обезщетение
  

Професионалните болести се третират като разновидност на трудовите злополуки и затова са включени за осигуряване в един общ фонд с тях.

Трудовата злополука и професионалните заболявание се отнасят към професионални рискове, затова отговорността на работодателите приема автоматичен характер и осигуряването е изцяло за тяхна сметка. Осиг вноска е от 0,4% до 1,1% съобразно икономическата дейност на осигурителя.

Лицата, осигурени за трудова злополука и проф болест, имат право на парично обезщетение при настъпване на риск, независимо от продължителността на осиг им стаж.

Приходите във фонда се набират от осиг вноски от работодателите, за наетите от тях лица, вкл и тези до 5 дни и 40 часа. Самоосигуряващите се лица и работещите без трудови правоотношения не се осигуряват за този риск.

Разходите се разпределят за изплащане на парични обезщетения, пенсии, помощи, както и за осъвременяването и индексирането на тези плащания; мероприятия за предотвратяването на трудовите злополуки и професионалните болести. В разходната част на бюджета на фонда са предвидени и разходи за пенсионни обезщетения, ако временната нетрудоспособност се превърне в постоянна.

Осигуряване срещу риска безработица.

Активна политика – насърчаване на заетостта и посредничеството при започване на работа, стимулиране на лицата за търсене и своевременно започване на работа, квалификация и преквалификация, програми и мерки за насърчавае на безработните към самостоятелна заетост. Провежда се от Агенцията по заетостта.

Пасивната политика - по заетостта се реализира чрез мерки, насочени към отпускане на обезщетения на осигурените безработни лица, които са регистрирани като безработни и нямат трудови доходи. Провежда се от НОИ.

Мерките по пасивната политика се управляват от НОИ и се финансират от фонд „Безработица”. От средствата на фонда се отпускат парични обезщетения на лица с прекратено осигуряване, регистрирани като безработни е Агенцията по заетостта и на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Право на обезщетение за безработица има лицето, което е било осигурено във фонд „Безработица” най-малко 9, през последните 15 месеца, преди прекратяване на осигуряването и има регистрация като безработно в Агенцията по заетостта. Задължителни условия са още и да не е регистрирано като пенсионер, както и да не упражнява междувременно друга трудова дейност.

Специализиран фонд, който се управлява от НОИ. Основното му предназначение е да акумулира вноски на осигурените за риска лица средства за обезщетения и да финансира различни мероприятия по намаляване на безработицата. Има самостоятелен бюджет, които е част от консолидирания бюджет на ДОО. Финансовото устройство на фонда се регламентира в КСО.

Вноската е 1% и се разпределя между работодател и осигурен. Осигуровки във фонда не се внасят за лицата, наети при един или повече работодатели, за не повече от 5 работни дни или 40 часа в календарния месец.

Приходите се събират от осиг вноски на работодатели и осигурени лица; трансфери от РБ; лихви и дивиденти; дарения и завещания;

Разходите са за изплащане на обезщетения за безработни; здравноосигурителни вноски на безработните за периода на получаване на парично обезщетение; социални помощи и обезщетения.

Минималния размер на дневното обезщетение е 6лв а максималния 12лв.

Основанието за включване в този фонд е само трудовото правоотношение. Целта на фонда е да защити вземанията на осигурените лица, които са или са били наети по трудово правоотношение при съответния работодател, независимо от срока на това правоотношение.

Гарантираните вземания на осиг лица, чиито ТД не са прекратени към датата на обнародване на решението за несъстоятелност, са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 месеца, предхождащи месеца на обявяване на несъстоятелността. Необходимо условие е лицето да е работило не по-малко от 3 месеца за работодателя.

Гарантираните вземания на осиг лица, с прекратени ТД през последните три месеца преди датата на обнародване на решението за несъстоятелност, са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 месеца, преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Върху размера на изплатените гарантирани вземания се дължат осигуровки за останалите фондове на ДОО, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и задължителното здравно.

Контрола за внасяне на вноските се упражнява от НАП, а за изплащане от НОИ.

Осигурителната вноска се определя ежегодно, но не може да е над 0,5%. Бюджета на ГВРС не се включва като елемент на консолидирания бюджет на ДОО.

Приходите се формират от задължителни месечни вноски; доходи от инвестиране на временно свободните парични средства на фонда; дарения и временни финансови и безвъзмесдни помощи; глоби, санкции, неустойки и наказателни лихви.

Тема 60. Администриране на социалното осигуряване

Институции. Основни моменти на контрола. Контрол за спазване на законодателството. Вътрешен финансов контрол. Държавно регулиране и надзор в допълнителното социално осигуряване.

Държавната политика в областта на ДОО се разработва, координира и провежда от Министерството на труда и социалната политика.

Органите на управление на НОИ са Надзорния съвет, управител и подуправител.

Надзорния съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет, един от които задължително е изпълнителният директор на НАП.

Най-важните мероприятия на НОИ са изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване, извършване на плащанията на социалноосигурителни обезщетения и провеждане на дейности по подготовка и прилагане на международни договори в областта на соц осиг. същевременно той извършва контрол в областта на осиг законодателство по отношение на възложените му дейности и поддържа информационната система за лицата, подлежащи на осигуряване.

НОИ и НЗОК работят съвместно с НАП, която изпълнява функциите по събиране на осиг вноски и задълженията към различните осиг фондове.

Обектите на контрол са лицата, включени в задължителното социално осигуряване, които трябва да спазват изискванията на КСО, закона за здравното осигуряване и всички наредби, указания и други поднормативни документи.

Осъществяването на контрола включва:

• 
  Права и задължения на контролните органи
  
• 
  Средства за въздействие, прилагани от контролните органи.
  

• 
  Проверки и ревизии, да проверява отчетността на контролните обекти, да установява административните нарушения и да налага административни наказания.
  
• 
  Да проверява счетоводни, търговски или други ценни книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осиг вноски
  
• 
  Да изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осиг вноски, както и нарушения на данъчното и осиг законодателство.
  
• 
  Да иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон и др.
  

Вътрешния финансов контрол е върху дейността на НОИ. Управителят на НОИ всяка година представя информация на министъра на финансите за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол на организацията. Елементите на финансово управление и контрол са :

• 
  Контролна среда - компетентност, управленска философия, лична компетентност и професионална етика на ръководството и персонала, организационна структура, осигуряваща разделение на отговорностите, йерархичност и ясни правила, права и нива на докладване.
  
• 
  Управление на риска – вкл идентифициране, оценяване и контролиране на потенциални събития или ситуации, които могат да повлияят негативно върху постигане на целите на организацията.
  
• 
  Контролни дейности – вкл писмени политики и процедури за ограничаване на рисковете в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска.
  
• 
  Информация и комуникация – осигурява събиране, обработване, използване, съхраняване, анализ и предоставяне на информация в съответствие с функциите и целите на НОИ
  
• 
  Мониторинг – определя до колко адекватно функционира НОИ
  

Контролът на държавата върху дейността на частните осигурителни дружества се осъществява от КФН и се регламентира от Закона за КФН. КФН е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на небанкови финансови институци, между които дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове.

Чрез общи и финансов надзор се следи спазването на законовите изисквания, финансовото състояние на дружествата и достоверността на предоставяната от тях информация.


Данъчна политика
Тема 61. Данъчните стимули в съвременната данъчна система.

Концепция за данъчните стимули (данъчни разходи). Съвременни форми на прилагане. Данъчни или държавни разходи ?

Тя принадлежи на американеца Стенли Сърейи датира от средата на ’70 години. ДС представляват отклонение от елементите на организация и администриране на различните видове данъци. Чрез тях държавата се стреми да постигне важни за нея макроикономически цели и задачи. Ето защо е на лице данъчен интервенционализъм. Чрез ДС се намалява ефективността, тъй като те усложняват данъчната система и пораждат административни и разходи за данъчно съгласие. Когато целенасочено и съзнателно облагодетелства определено групи от обществото, икономически дейсноти или териториално-административни единици чрез данъчната си политика, държавата стоварва и свръхданъчно бреме, тъй като се променят решения за труд и почивка, за избор на работа във формалния и неформалния сектор на икономиката, изкривяват се дори решения, свързани с личния живот на човека. Следователно ДС противоречат на неутралността и хоризонталната справеднивост на данъчното облагане.

Поради нарастването на ДР като бройка и като стойност се счита, че в условията на криза и рецесия те действат срещу автоматичните стабилизатори, което е лоша услуга на данъчната политика за стабилизация на икономиката. Причината в настоящия момент те да се окачествяват като дестабилизатори е, че РД ерозират икономическите бази, в резултат на което прогресивни данъци като личния и корпоративния подоходен данък трудно могат да изпълнят ролята си на вградени стабилизатори при криза. Тъй като делът на ДР, а и на прогресивните данъци, в БВП е почти равностоен, не може да се усети стабилизационния ефект на корпоративния и личния подоходни данъци. Ролята на ДР като дестабилизатори в условията на рецесия или криза се подсилва и от тенденцията за намаляване на пределните ставки по прогресиите и от постепенната им подмяна с пропорционални данъци.

Форми за реализация на ДС

1) Освобождаване на елементи от пределно широката икономическа база от данъци. Например освободените доставки според ЗДДС.

2) Данъчно намаляване – модифицира се облагаемата основа и се стига до спестяване на данъци. Тези данъчни намаления имат регресивна природа. Те са най-големи като абсолютна сума за крупните данъкоплатци. В случай, че се прилага пропорционално облагане, тогава стойността на спестените данъци е една и съща за всички.

3)Данъчни кредити – при тях се намалява данъчното задължение, защото то е било платено в предходен период или на чужда юрисдикция. Възможно е да се прилагат и инвестиционни ДК. При тях данъчното задължение се намалява със сума, представляваща определен % от придобитите дълготрайни активи, които са чисто нови и се влагат в райони с безработица, по-висока от средната. ДК могат да бъдат възстановими и невъзстановими.

При данъчния кредит в по-голяма степен, отколкото при данъчното намаление, се постига вертикална справедливост. Кредитът подсигурява в по-голяма степен по-заможните лица и корпорации да завършат с по-висок платен данък. Така и държавата пропуска по-малко данъчни приходи, отколкото при данъчното намаление.

4) Преотстъпването от данъка – тук данъкоплатеца е длъжен да начисли най-често данъка върху капитала, но не го внася ефективно, тъй като държавата му разрешава спестения разход за данъка да бъде инвестиран в обществено значими направления. Това са мериторични блага, т.е. вместо държавата да прави разходи за тях, частната корпорация го изплаща от спестените данъци.

Преотстъпването на данъци е прекалено индивидуален подход, интервенционистки подход.

Редица страни прилагат данъчен стимул, известен като „Данъчна ваканция” (разновидност на данъчно освобождаване). Тя се е прилагала в първите години на прехода, като целта е да се привлекат чуждестранни стратегически инвеститори. В последствие приложното й поле се разширява и с местни инвеститори, за да няма дискриминация.

При нея имаме ограничен срок (3-5 години), през които държавата освобождава данъкоплатеца от всякакви данъци върху капитала, а също така при внос на капиталови стоки от чужбина се опрощават мита и ДДС. Това е лесен за администриране данъчен стимул, но поради големите данъчни облекчения се оказва неефективен, защото е податлив на данъчни измами. Редица местни предприятия чрез механизма на трансферните цени прехвърлят част от оборота и печалбите си към такива фирми с режим „в данъчна ваканция”. Така се получава източване на данъци, мита от внос, ДДС.

Накрая държавите дойдоха до заключението, че данъчната ваканция е безсмислен данъчен стимул, защото ако някой инвеститор – местен или чужд разглежда дадената юрисдикция като място с уникални производствени фактори, природни ресурси, преценил е, че може да извлича ренти, той така или иначе ще позиционира дейността си там.

5) Т.нар. „намалени” или „редуцирани” ставки – те са данъчен стимул само, ако облагодетелстват част или група, или отрасъл от икономиката (намаление на някой данък за цялата държава не е данъчен стимул). Пример: морските лица се ползват с намаление на плосклия данък с 1%; намаление на ставката за хотелиери, когато предлагат услуги в рамките на организирано пътуване, нощувки.; при имуществените данъци – основно жилище на лица-инвалиди (25% от ставката, определена от Общинския съвет).

6) Отлагане в бъдещето на данъчното задължение – активно се прилага концепцията за стойността на парите във времето и има възможност данъкоплатеца да отложи за определено или неопределено време в бъдещето плащане на данък върху оборот и други.

Данъчно отлагане има и когато данъчно признатата амортизация е от нелинеен тип.

7) Данъчни амнистии

В Италия (до 1 март) и във Великобритания се порведоха такива данъчни амнистии.

Това е една крайна данъчно-политическа мярка, която признава слабост на държавата и нейната приходна администрация да печели данъчно съгласие и ефективно да събира приходите си. Преди да се премине към данъчна амнистия трябва да са ясни причините, факторите и да се направи прогноза за бъдещите тенденции, да се анализира ефективността на принудителното събиране на данъци (да се види къде е проблемът).

• 
  Допустимост – кои данъкоплатци могат да вземат участие в амнистията. Обикновено държавите подхождат избирателно и разрешават да се легитимират средтсва, които нямат престъпен произход. Причината е, че данъчната амнистия включва в себе си и отказ от търсене на сътрудничество със съдебната власт. Когато една държава е толкова избирателна, това обрича амнистията на неуспех. (Пример: Италия сега разрешава на данъчно-задължени лица, които имат укрити данъци или осигуровки, но тези фактори не са известни на приходната администрация, сами да инициират декларирането им, анонимността на тези лица пред обществото обикновено се декларира от приходната администрация.) В кръга на допустимите лица участват както местни (резиденти), така и чуждестранни данъкоплатци).
  
• 
  Обхвата (покритието) на данъчната амнистия – тук се дефинира кои данъци и осигуровки ще бъдат амнистирани. Най-често всички неплатени данъци и осигуровки.
  
• 
  Какъв е стимулът, който се прилага – обикновено приходната администрация опрощава лихвите за просрочие и глобите заради закъсняло деклариране и внасяне на данъците. Трябва да е известна и ставката, с която ще бъдат облагани амнистираните лица. Тук изборът е между ставките, които предлагат понастоящем или тези, които са били предлагани в миналото, когато се е състояло укриването на средствата. Най-често, за да се привлекат повече участници, държавите предлагат много занижени ставки. Например: Италия – 2,5% върху декларираните приходи, а сега – 5%.
  
• 
  Срок (продължителност) – обикновено от 2 месеца до 1 година. След изтичането на този срок трябва да бъде ясно обяснено на данъкоплатците, че настъпва реформа на данъчната система, чиято основна цел е да направи данъчното укриване финансово по-незигодно като намали ставките за редовните данъкоплатци и завиши размера на глобите, лихвите за просрочие и други наказания, предвидени в наказателния кодекс. Следва да се преразгледат много добре правилата за данъчно-осигурителния контрол, да зачестят данъчните ревизии и законът да се прилага с цялата му строгост еднообразно за всички лица. Когато укрепва процедурата по принудително събиране и повишава финансовите санкции, държавата се стреми да направи разходите за укриване на данъци и осигуровки много по-високи от финансовата изгода от укриването. Важна е и степента, с която държавността се ползва с доверието на публиката. В данъчното законодателство на много страни данъчната амнистия е положена в законите (дори и Швеция).
  

• 
  Допълнителни данъчни приходи в краткосрочен план (много са важни в лоша конюнктура)
  
• 
  Намалени административни разходи до минимум и разходи за данъчно съгласие
  
• 
  Увеличава се кръгът от легитимираните данъкоплатци, чието данъчно съгласие нараства
  
• 
  В дългосрочен план - последвалата реформа в посока затягане на финансовите и други наказания, евентуално свиване на сенчестия сектор
  

• 
  Демонстрира се липса на административен и институционален капацитет за събиране на данъците
  
• 
  Изрядните данъкоплатци също могат да бъдат въвлечени в укриване, защото възприемат стимулите на данъчната амнистия като несправедливи. Това може да отпуши социално напрежение и още по-голямо данъчно несъгласие в бъдеще
  
• 
  Тези обороти и печалби, които се легитимират е възможно отново да напуснат юрисдикцията на амнистиращата държава, което има негативен дългосрочен ефект върху нейната икономика
  

• 
  И данъчните, и държавните разходи увеличават данъчното бреме.
  
• 
  И данъчните, и държавните разходи са сложни за администриране. Обикновено разходните администрации са специализирани в един вид разходни програми, докато приходната администрация трябва едновременно да администрира множество данъчни приходи.
  
• 
  И данъчните, и държавните разходи са обвързани с определени условия и често с личностни или икономически характеристики на онези, които се възползват от двата вида разходи.
  
• 
  И двата вида разхода за избирателни, селективни и облагодетелстват частния сектор.
  

Данъчните разходи оказват финансова подкрепа с известно закъснение във времето, след като завърши данъчната година. Държавните разходи оказват непосредствена, текуща финансова подкрепа за доходите на пострадалите лица.

Данъчните разходи са фискално по-непозрачни, често са резултат от лобизъм и трудно се подават на законодателен и широк обществен контрол. Държавните разходи са тъкмо обратното – обект на строг бюджетен контрол, като поради това няма съмнения за непрозрачност и конфликти на финансови интереси.