2) Видове индукция: непълна индукция – изводът, направен с непълна индукция, има вероят- ностен характер, само в някои случаи е верен. Затова полученият при непълна индукция извод се нуждае от доказателство. пълна индукция – изводът, направен с пълна индукция, е винаги верен. Пълната индукция се използва за доказване на твърдения. Умозаключенията, получени с пълна индукция, се използват за решаване на задачи и за доказване на някои теореми. Непълната индукция стимулира познавателната дейност на учениците. Тя помага за реализирането на принципа на достъпност – от простото към сложното. Тя е основен метод на изследване в началните и средните класове. Прилага се в случаи, когато изводът и хипотезата се оказват верни. Учителят трябва да подчертава веро- ятностния характер на изводите, а в по-горните класове – да привежда опровер- гаващи примери. 9. Дедукция. Аксиоматичен метод 1) Дедукция – извеждане (от латински) вид умозаключение, при което от общи съждения се получават по-малко общи или частни съждения; метод на изследване за получаване на знания за даден обект като се използват знания за родовото му понятие; изложение на информация, при което от по-общи положения се върви към частни. 2) Аксиоматичен метод – форма на дедуктивния метод в математиката. Този метод е основен при построяване на математически модели от действи- телността. Изразява се в следното: няколко понятия, наречени първични, се приемат без определения; всички останали определения на понятия се дефинират чрез първичните и дефинираните вече понятия; една система от твърдения, наречени аксиоми, се приемат за верни без доказателства; всички останали твърдения се доказват с помощта на аксиомите и доказаните вече твърдения.
