Тема Предмет и задачи на методиката на обучението по математика



Pdf просмотр
страница22/97
Дата10.12.2023
Размер2.71 Mb.
#119578
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   97
MOM Лекционен курс
Свързани:
2015 1 07 Angel Slavchev, razrabotka-na-urok-po-matematika-za-iracionalni-uravnenniya-9-klas, (1)6, blajieva, 01 Educational and Social Studies Volume2 2021 Vitanov
1)
Общи

Преки (емпирични) – тук се включват наблюдението, експериментът и из- мерването.

Косвени – свързани са с методите на мисленето – сравнение, абстрахиране, обобщение, анализ, синтез, аналогия, индукция. Математиката използва предимно косвени методи.
2) Специфични – дедукция, аксиоматичен метод и метод на математическото моделиране.
2. Емпирични методи: наблюдение, експеримент, измерване
Тези методи са присъщи на експерименталните естествени науки.
Математиката не е експериментална наука и следователно тези методи не могат да служат за доказване на твърденията в математиката. Това е вярно, ако се говори за математиката като вече създадена наука, но при обучението по математика е важно не само усвояването на фактите, но и методите за откриване на зависимости.
Наблюдението, опитът и измерванията развиват познавателните способности на учениците.
Експериментирането в обучението по математика се изразява в построения, измервания и изчисления, разглеждане на части случаи на изучаваните обекти.
3. Сравнение
Сравнението е метод на мислене, при който се установява сходството и различието в обектите на мислене. Сравнението трябва да спазва следните условия:


Тема 4. Познавателен процес. Методи на познание при ОМ
Методика на обучението по математика
22 от 90
ВМ, ДБ
1) ясно да са посочени признаците за сравнение,
2) признакът да бъде съществен,
3) да се сравняват математически обекти, които имат връзка помежду си.
Сравнението облекчава работата на мисълта и паметта и води до дълготрайни знания. Този метод на мислене се използва при откриване на нови знания, при затвърдяване, преговор, решаване на задачи.
4. Абстрахиране
Абстрахирането е метод на мислене, при който се отделят съществените свойства на обекта и се пренебрегват несъществените. Има различни степени на абстракция. Най-ниска е когато разглеждаме някакво тяло, интересувайки се от формата му. Не се интересуваме от материята, от която е изработено, цвят и други физически или химични качества – абстрахираме се от тях. Отделяме внимание на формата и размерите на тялото. По-висока степен на абстракция имаме, когато обектът на мислене е идеален – отделяме само едно негово качество (например, четност или непрекъснатост на функция). Високата степен на абстракция прави изводите широко приложими, но връзката с действителността става по-трудно уловима. Абстрахирането в ОМ се използва в основните ѝ дейности – формиране на понятия, формулиране на теореми и др.


Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   97




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница