35 от 90 ВМ, ДБ 2) Грешки (от методически характер) , допускани от учители или стажантите: преминават към определението само от един или дори без нито един при- мер, без необходимата мотививация, без конкретизация на абстрактните математи- чески понятия; искат от учениците те да предложат термин на новото понятие; не изясняват структурата на дефиницията; не изискват от учениците да дават собствени примери; не изясняват изискванията към различните видове определения; не се показва на учениците как се работи с определението на дадено поня- тие, с неговото прилагане за дефиниране на нови понятия, за доказване на твърдения и решаване на задачи; не се използва достатъчно определението на новото понятие в урока, т.е. оп- ределението не „работи”; лоша работа при поправяне грешките на учениците – например, при допус- ната грешка от един ученик, учителят вдига друг ученик, който не е разбрал грешката на първия, а допуска нова грешка, различна от предишната, или пък изказва вярно определението, но не се разбира грешката на първия. Редно е да се зададе въпрос: „Каква грешка допусна вашия съученик?“. Необходимо е да се изясни характера на грешката, да се анализират причините за допускането ѝ, с цел да се осъзнае и да не се допуска повторно. Работата с грешките включва още формиране на умения за самоконтрол, за самоанализ на грешките (с аргументация и обосновка), специални упражнения за откриване и коригиране на грешки, предугаждане на евентуално възможни грешки и избягването им. Нашият опит показва, че профилактиката на грешките е по-ефективна, отколко- то тяхната корекция. Затова е необходимо учителят да извършва постоянна и навре- менна профилактика. Тя може да се осъществява чрез: запознаване на учениците с изискванията за даване на различни видове определения, анализиране на грешни определения и коментиране характера на грешките, изискване за точност на езика и формулировките.
Тема 6. Математически твърдения Методика на обучението по математика
