Тема 6.
Математически твърдения Методика на обучението по математика
39 от
90 ВМ, ДБ 2. Теорема. Терминът «теорема» също има гръцки произход и в буквален превод означава разглеждане,
обсъждане, обмисляне. Теоремата е вярно твърдение, чиято истинност се обосновава чрез логически разсъждения, като се използват аксиоми и преди това доказани теореми. Затова безпредметен е въпросът: «Вярна ли е теоремата ...?».
Докато при определянето на дадено математическо понятие се разкриват само най-съществените характерни свойства (определящи) на
обектите от обема на понятието, то останалите му свойства се разкриват чрез теоремите за това понятие.
Теоремите и техните доказателства съставляват главното ядро на математиката. В училищния курс се изучават само най-важните теореми, една част се дават под формата на задачи за доказване, а останалите изобщо не се изучават. В науката геометрия има над 530 000 теореми, а в училище са около 200.
В структурата на всяка теорема има условие и заключение. В условието се посочва какви обекти се разглеждат и
какво е известно за тях, а в заключението – какво се твърди за тези обекти. За учениците (особено в 7 - 8 клас) не е лесно да разграничат условието от заключението. Затова в тези класове се предпочита импли- кативната форма на записване: «Ако ..., то ...». В такива случаи произволна теорема може символично да се означи по следния начин : , където и са прости съждения. Разбира се при някои теореми условието или заключението може да са и сложни съждения, т.е. може да съдържат конюнкции от прости съждения.
Видове теореми:
1) Според мястото и значенето ѝ: лема – помощна теорема, която облекчава
доказателството на друга, по-сложна теорема; следствие – частен случай на вече разгледана теорема.
Сподели с приятели: