56 от 90 ВМ, ДБ въчна дейност. Трябва да се разбере текстът на задачата. Разбирането се осъщест- вява чрез прочитане текста на задачата, препрочитане на някои негови части, прераз- казване на текста, изготвяне на чертежи. Полезно е съкратеното (схематично) запис- ване на задачата. Извършва се елементарен анализ – детайлизират се условието и заключението, т.е. изяснява се какви обекти се търсят, кои обекти са дадени и каква е връзката между търсените и дадените обекти. Може някои обекти да са неизвестни, но и да не се търсят. Те обикновено играят спомагателна роля. След това някои от понятията се заменят с техните определения, намират се най-близки следствия на даденото, припомнят се познати връзки, формули и пр. Прави се оценка на информа- цията в задачата, в резултат на което тя се систематизира в следните три групи. I група: Основна информация. Тя е характерна за структурата на задачата, т.е. определя типа (класа), от които е дадената задача. Тази информация насочва към общи идеи и методи за решаване. II група: Специфична информация. Тя е характерна за конкретната задача, а не за типа задачи. Тази информация подпомага конкретизирането на общите идеи и методи и реализирането им или насочва към прилагане на частни методи за решаване, които понякога са по-рационални от общите. III група: Излишна информация. Тя не е характерна нито за типа задачи, нито за дадената конкретна задача и трябва да се изостави. Е2. Втори етап: Изграждане на идея и съставяне на план на решението Изграждането на идея и съставянето на план за решаване на задачата, от психична гледна точка, е възможен път за достигане на целите. При реализирането на този етап се срещат два случая: Първи случай. Дадената задача е от познат тип, известна е структурата ѝ – тогава идеите и методите за решаване са известни на учещите и трябва само да се конкретизират. Планът на решаване са състои в конкретизиране на известна струк- тура и известен метод. Втори случай. Дадената задача е с непозната структура (неалгоритмична зада- ча или до този момент учещият не е запознат с алгоритъм, който може да се прилага за решаване на задачи от типа, към който принадлежи дадената задача). Тези задачи са с най-голямо образователно и възпитателно значение. При тях за откриване на идеи и съставяне на план се използват такива евристични прийоми като: аналогия, т.е. припомняне на познати задачи и използване на същите идеи; разкриване нови зависимости чрез анализиране, т.е. разсъждаване в обра- тен ред; замяна на дадена задача с еквивалентна на нея; експериментиране с цел разкриване на зависимост, която да послужи като идея за решаване на задачата; решаване на задачата в типични частни случаи и пренасяне на идеята в общия; решаване на задачи, които се получават чрез замяна на дадени с търсени величини;
Тема 9. Математически задачи Методика на обучението по математика