9 от 90 ВМ, ДБ Реализиране на елементи на нравствено и естетическо възпитание. Практически цели: Формиране на умения за прилагане на знанията за решаване на задачи от прак- тиката и по другите учебни предмети; Създаване на умения за ползване на таблици, чертежи, графики и съставяне на такива; Изграждане на умения у учениците да си служат с чертожни, измерителни и изчислителни инструменти и с ИКТ; Формиране на способност за самостоятелно придобиване на математически знания, за работа с учебника и научно-популярна литература. Достигането на посочените цели зависи от: съдържанието на обучението по математика; учителя, учебници и други дидактически материали; подходи, методи, форми и средства за обучение; как се учи самият ученик; в каква система от учебни предмети протича ОМ; как ОМ е свързано с живота. Руските автори Ю. М. Колягин (1978), Ю. К. Бабански (1981), Н. В. Метелски (1982) предлагат същата система от цели, а А. А. Столяр (1976) – следната система: развитие на математическото мислене; придобиване на дълбоки и трайни знания; разбиране на основите на съвременната техника. Друга система от цели представя таксономията на Б. Блум (1956). Той разгра- ничава три области в учебно-възпитателната работа: когнитивна (познавателна); емо- ционална; психомоторна. В България се използва таксономията на Блум, свързана с познавателната област, защото тя става основа на създаване на стандартите, заложе- ни в Учебната програма. Според Б. Блум в познавателната сфера действат шест основ- ни равнища на целите, подредени по принципа „от просто към сложно”, а именно: знания, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка. Връзката между тези равни- ща означава, че за да се усвои ефективно дадено равнище, трябва да е овладяно доб- ре предходното. Такъв подход позволява да се осъществява измерване на знанията, уменията и отношенията на ученика. Те са представени във вид на стандарти в Учебната програма по всеки учебен предмет. Таксономията на Блум се използва за класификация на целите в процеса на обучение.
