Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Първи стъпки в реализацията на идеята за светско образование в българските земи
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Първи стъпки в реализацията на идеята за светско образование в българските земи.
Знанията със светски характер са едно от първите неща, които Възраждането извиква на дневен ред. Високо и светско образование дават т.н. елински училища, наречени така по подобие на латинските училища в Европа. Завършилите ги намират добра реализация навсякъде, заради зннията си по философия, богословие, старогръцка литература, физика, математика. В тези училища се допускат младежи и от негръцки произход. В тях се учат и немалко български младежи, които впоследствие се посвещават на учителска и книжовна дейност. Това дава възможност и в българските земи да се откриват светски по характера си училища, наричани елиногречески, за да се различават от елинските. Обучението в тях се води на гръцки език – изучава се елинската култура, дава се гръцка образованост. Българският език се ползва рядко като помощно средство. Първите две елиногречески училища открива в Сливен (1810) и Котел (1812) даскал Андон (Антон) хаджи Кринчу, известен още като даскал Андончо. Най-видният елиногречески учител у нас, наричан още учител-елинист е Райно Попович от Жеравна (1783-1858). В неговото училище в Карлово се преподават риторика, поетика, география, философия, матеамтика. То има две отделения – елементарно, което дава начална грамотност и елиногреческо, с изучаване на посочените вече предмети. Елиногреческо училище се открива и в Смирна от Константин Фотинов. В него той прилага известната вече в гръцките училища взаимоучителна метода. Основната му идея е насочена към създаването на родна, национална интелигенция, която да оглави борбите за национална църква и българско училище. След гръцкото въстание от 1821 година у нас се окриват и първите линобългарски училища, подобни на елинските и латинските. Те надграждат първоначалното училище и застъпват изучаването на древната славянска култура. Това развитие на нещата е напълно закономерно. Първите елинобългарски училища се откриват в Свищов в началото на ХІХ век. През 1815 година – от Емануил Васкидович и Неофит Бозвели, а няколко години по-късно – от Христаки Павлович. Такова училище открива в Сливен и д-р Иван Селимински. Обучението в тях се води на български език и поради тази причина те се определят през Възраждането още като „словено-болгарски”. През първата половина на ХІХ век се появяват редица учебни книги. Техни автори са известни учители. Райно Попович съставя „Христоития или благонравие”, Константин Фотинов – „Гръцка граматика”, „Землеописание”, „Руско-български речник”. Неофит Бозвели и Емануил Васкидович – написват „Славяно-българско детеводство”, а Христаки Павлович (Дупничанин) – „Аритметика”, „Писменик” и „Царственик”. Особена роля изиграва „Славянобългарско детеводство” на Неофит Бозвели – учител с Емануил Васкидович в Свищовското училище, което отпечатва през 1835 г. До 1877 година излизат около 45 български учебници. Литературата, предназначена за учители е главно методическа и засяга работата по усвояване на новите методи на обучение. Заслужават внимание „Водител на взаимните училища (1852) от Сава Доброплодни, „Обща педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи” (1873) от Йосиф Ковачев. Има и няколко ръководства за работа по звучната метода – написани от Цвятко Недев Самарджиев, Рачо Каролев, Драган Манчов. В преходния период, когато се подготвя новобългарското просветно движение, българското училище търси верния път за приобщаване към националните вълнения и тежнения на Възраждането. Промяната на образованието включва посочените видове училища, които подготвят почвата за създаване на новобългарското училище. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|