Чек-листа за успешни конфликтни разговори

34 накратко кой е проводник на тези отрицателни качества и как да се борим срещу тях. Това е явление, от което страдат не само определени колеги, но и фирмата като цяло, нейният имидж. Наблюдаваме ги, страдаме от тях, негодуваме от проявленията им в професионален план. Те са в основата на текучеството и тягостната работна атмосфера. Много ръководители са безсилни да се справят с проблема.
Неизбежни ли са интригите и клюките и как да си ги обясним?
Бихме казали, че са неизбежни, те съпътстват нашето ежедневие – професионално и битово. Между човешките взаимоотношения са сложни, непредвидими и трябва бъдем наясно, че разногласията, разминаванията във възгледите, сблъсъците са нещо неизбежно, те не могат да се ликвидират. Твърде честа тема на разговор са въпросите кой какъв е, колко е некадърен, колко и защо получава, защо е с привилегия и т.н. Причина може да бъде и съперничеството, много често някой колега се стреми към мястото на друг, той е на мнение, че е по-подготвен и квалифициран. В случая неговата склонност към интриги е породена от силен стремеж за израстване в служебната йерархия, от чувство за неудовлетвореност и завист.
Когато не се дава гласност на проблема, когато конфликтите се потулват, общността или обществото са нездрави, боледуват. Веднага щом се забележи, че даден служител има склонност към разпространяване на слухове и интригантство, трябва да се действа, т.е. да се направи всичко възможно да се пресече още в зародиш.
Преди всичко трябва да се съгласуват действия с ръководителя на институцията , колкото и неприятна да бъде тази тема при цялата му заетост, той трябва да разрешава и такива проблеми. Това може да се превърне в трудно разрешим проблем, накърняващ достойнството на потърпевшия, това може да де мотивира изпълнението на служебните му задължения. По какво бихме познали разпространителите на клюки и интриги? Ще се опитаме да опишем някои характерни черти в поведението на интригантите, като:
 Да говорят неистини зад гърба на другите, да им приписват не казани думи;

35
 Да укриват важна информация от колегата си или да го информират грешно, с цел да го злепоставят;
 Арогантни са и безкомпромисни, търсят начин за реванш, ако случайно по някакъв повод неволно сте ги засегнали;
 Разпространяват неверни слухове;
 При конфликтна ситуация говорят високо и не по темата, без да се притесняват, че по този начин злепоставят колегата си и са несправедливи;
 Най-често правят своите интриги достояние на член на ръководството (пишейки напр. анонимни писма) или на “четири очи”;
 Прекалено любопитни са към някои моменти от личния ви живот или задължения в службата, които по никакъв начин не ги касаят.
Как да се борим с тези язви в обществото? Разбира се, с
толерантност, и като се научим да живеем в гражданско общество. Като добродетел, като качество на човешкото поведение, толерантността зависи не само от характера, темперамента, но и от възпитанието да се понасят различията. Това качество се проявява не по принцип, а при конкретен повод, в конкретни условия, интуитивно и нееднакво.
Усвояването на тези стъпки е гаранция за изграждане на умения в междуличностните отношения при работа в екип, разрешаване на конфликти и постигане на споразумения, повишена съпричастност към проблемите на другите, хармонично вписване в групата. В този смисъл засилва възможностите за постигане на пълноценна житейска реализация
– по-добри приятели, служители, ръководители и граждани. Може да се дава и да се взема, да се изградят отношения на сплотеност и взискателност, добронамереност и рационалност – тогава, когато моментът го налага. В този смисъл една мисъл на Хенри Форд, гласи: “Да

Изтегляне 4.22 Mb.

Сподели с приятели: